rasate

Кои са новите народи в Европа-дай сведения. Тези народи винаги са си били там-Просто кръгозора на Римляните се разширява и неясните племена на изток се оформят в очетлив образ. Какво знаят римляните за североизтока и изтока-нищо-всички на изток от Дакия са скити,а на изток от Рейн Германи-няма балти,словени,Анти,сармати всичко е едно. Какво знаем за хуните-нищо-едно общо наименование за сбор от различни племена,населяващи едно място-източна Европа. Винаги е имало движение на маса хора,но то е на тласъци-една държава се разширява и изтласка друга,тя съседната и т.н.,както е при образуването на монголската империя. Или разселване на малки групи-първо Морските народи,след това гърците,после вандало-аланите,Викингите и т.н.Една цикличност в Историята,но не в мащаба,който ни го представят с великото преселение на народите,продиктуван от германо-руските интереси в Евразия.

Сурва може да е остатък от празникът с който се празнува новата година в иранските религии-раждането на новото слънце. Инфо: В иранските езици(както в тюрските-"Р"-"З") има две основни наречия-"Р" и "Л"-в българският език се срещат и двете форми,пример-Изцелявам и Изцерявам,а в диалектите това е застъпено в пъти. Съгласно това слънцето носи две наименования-Суля-Суря.Белезите на "Р" и на "Л" диалектите се носят и в два от Романските езици-sole(ит)-soare(рум).В митраизмът е силно застъпен култът към слънцето-особено при императорите митраисти. Празникът Сурва не се празнува само в България-той е характерен и за Чувашия-което говори,че се е празнувал и във Волжка България,т.е. не е римски остатък. п.с.Зурванизмът предхожда Зороастризма.Т.е. от него произлизат Зороастризма и Митраизма.

Освен крепостите трябва да удадем уважение на всички български защитни съоражения.През Античността и Средновековието са изграждани земнонасипни съоръжения с различно предназначение, голяма част от които са сравнително добре запазени. По нашите земи най-известните от тях са старобългарските защитни валове. Валовете са изграждани между VII и X век. Те са около 60 на брой, общата им дължина е стотици километри, а изкопаната за строителството им земя се изчислява на 30 до 50 млн. кубически метра. Научният интерес към тях датира от началото на миналия век и първите проучвания са свързани с името на Шкорпил. През последните десетилетия Рашев и други археолози получиха нова информация за времето на техния градеж, за строежа на земния насип и за начините за повишаване на неговата устойчивост. Тези проучвания, допълнени с инженерно-геоложки данни, доказаха, че старобългарските валове не са просто натрупване на пръст, а добре замислени и изпълнени земни конструкции. Височината на земните насипи на валовете сега достига до 4 м, а ширината в основата им е средно 10-15 м. Формата им най-често е трапецовидна. Изграждани са от строителни почви, намиращи се в непосредствена близост с тяхното трасе. По-голямата част от валовете попадат в льосовата провинция на Долния Дунав, където праховият льос и льосовидните седименти са тяхната среда и основен градивен материал. Покрай Черно море насипите са направени от глинест пясък и пясък от плажовата ивица, в планинските райони - от грубозърнести делувиални отложения, а в равнините извън льосовата област - от пръст с речен и езерен произход. Пред земния насип се намира изкопът, от който е вземана почвата за изграждането му и който е неделима част от фортификационното съоръжение. Наблюденията и специално извършените измервания показват, че подобно на античните и други средновековни насипи при изграждане на старобългарските валове е използвано уплътняване на почвата. С най-много данни в това отношение се разполага за защитния вал около Плиска, който е дълъг около 20 км. Строителството на вала е започнало с изграждане на добре уплътнен пионерен насип с височина 0,8-1,2 м и с откоси 1:2, който в разреза се откроява с по-тъмния си цвят, защото е направен от съвременната почва. След това от глинестия льос, който се разкрива в изкопа пред вала, са изграждани останалите слоеве на насипа. Слоевете имат дебелина 20-30 см и носят очевидни белези на уплътняване. Плътността на сухата маса в тях се изменя между 1,50 и 1,70 г/см3 и е по-висока от плътността на естествената почва, която е под 1,45 г/см3. Максималната плътност на сухата маса на разглеждания льос, определена по съвременната методика за насипни съоръжения, е 1,70-1,75 г/см3. Възможностите на уплътняването с ръчни трамбовки, което навярно е използвано, не са позволили да се получи равномерна плътност, както на отделните слоеве, така и на целия насип, но въпреки това то е увеличило устойчивостта на насипа. По лабораторни данни неговият компресионен модул е 10 МРа, а модулът на обща деформация възлиза на около 20 МРа, което е една доста висока стойност. Освен валовете около Плиска белези на уплътняване носят и всички други старобългарски валове, изградени от льосови и глинести почви. При наличие на недостатъчно здрава основа са използвани различни начини за укрепване на основата на насипа. Чимовото ядро и останалата част на насипа на укреплението при Дунавец са изградени върху добре уплътнен изравнителен слой от льос, разстлан върху съвременната почва. Част от насипа в Попина има за основа слой от льос, примесен с дребни камъни, а в друга част чимовото ядро е изградено върху уплътнен слой от местната почва. Участъци от Аспаруховия вал край Варна са построени върху слой от едри камъни, счупени керемиди и тухли, които произлизат от разположени наблизо антични сгради. Около вала и понастоящем се наблюдават заблатявания и очевидно това „заскаляване” е правено за тяхното преодоляване. Без него е било невъзможно разстилането и уплътняването на първите слоеве на насипа. Особени грижи древните български строители са полагали за укрепване на тялото на насипа. При някои от валовете е изграждан зид под най-високата, т.е най -напрегнатата му част. При Аспаруховия вал, при вала в Шкорпиловци, земления лагер Делул кале в Северна Добруджа зидът е каменен, със суха зидария или с глинест разтвор, има височина до 2,20 м и ширина до 4 м. Когато в околността на вала няма каменен материал, е изграждан зид от добре подредени чимове. Такъв е случаят при укреплението Нова Черна до Тутракан, при валовете в Дунавец и Попина. Каменните зидове повишават устойчивостта на насипа при неблагоприятни инженерно-геоложки условия. При Аспаруховия вал зидът от суха каменна зидария е изграждан в заблатените участъци. В Шкорпиловци той е построен на ръба на морската тераса, за да предпази земния насип от свличане по посока на стръмния склон. Когато насипът е изграждан от несвързани или слабо свързани почви, той е укрепван чрез смесване на отделните слоеве с едри камъни, счукани тухли и други строителни отпадъци. Такъв е случаят с валовете по Черноморието (Аспаруховия вал, валовете при Кранево, Камчия и Обзор) и при някои валове от льос във вътрешността (при външната защитна линия на Никулицелския лагер, при с. Гиздорещи в Северна Добруджа и др.). При едни валове армиращият каменен материал е разхвърлян безразборно, но при други е разположен на хоризонтални ивици, например при вала в Камчийската планина. При т. нар. Голямо кале на Никулицелския лагер хоризонталните слоеве са от преупотребени тухли. При отбранителните валове по черноморския бряг, изградени от пясък и глинест пясък, е прилагано заздравяване с преупотребен хоросан. Тук не се касае за използване на естествено получената смес на местната почва с хоросана в руините на крепостите и селищата, защото хоросанът е пренасян до няколко километра, за да бъде добавен равномерно към слоеве на насипа. В резултат тези слоеве са получили значителна якост и водоустойчивост. Изрязаните от тях подобни тела с размери 10x10x10 см престояват 8 часа във вода, без да се разпаднат, докато пробните тела от слоевете неомесени с хоросан се разпадат за две минути. Средната якост на натиск от пробите от заздравените слоеве е 4Ра т.е. около 4 тона на един метър квадратен. Това е доста голяма якост, която не само е запазила валовете от разрушаване, но е дала възможност те да се използват за пътища, позволяващи бързо придвижване на отбранителните отряди. Заздравяване на глинести почви с гасена и негасена вар се използва и в наше време, като заздравяващият ефект се обяснява с химическото взаимо-твие на варта с повърхността на фините алумосиликатни частици от почвата по пътя на т.нар. пуцоланови реакции. Не би трябвало да се очаква, че преупотребения хоросан притежава такъв заздравяващ ефект. Въпреки това трябва да се има предвид сравнително добрата якост на сместа на местната почва с хоросана от римските и средновековни руини. Тази смес държи вертикален откос на дълбоките изкопи при археологическите разкопки и има видимо по-добра устойчивост от околната естествена почва. Това ни кара да приемем, че макар и бавно, след продължително време в нея са настъпили някакви химически реакции, подобни на тези в смесите на глина и вар. Това биха могли да бъдат и физико-химични процеси на взаимодействие на калциевите катиони от хоросана с глинестите минерали, което също води до известно повишаване на якостта. При някои от валовете е използвана комбинация от описаните методи. Например в долната част на Аспаруховия вал над твърдото ядро от уплътнен сиво-чер глинест пясък или каменна зидария е насипван пясък или глинест пясък, смесен с неголямо количество каменно-тухлени примеси. Горната част от насипа се състои от непрекъснато покритие от глинест пясък, смесен с хоросан и голямо количество камъни и счупени тухли. Допреди стотина години, по времето на Шкорпил, старобългарските валове са били в сравнително добро състояние. Наличната от това време информация и данните от сравнително добре запазени валове до втората половина на миналия век позволяват да се направи заключение, че те са изградени с подходящи откоси, съобразени с вида на почвата. Средната стойност на наклона на откосите при изследваните насипи в льосовите почви е 1:2,75, но се предполага, че първоначалният наклон е бил малко по-стръмен, примерно 1:2,5. При сегашното строителство на насипи от льос, според състоянието на почвата и височината на съоръжението, се препоръчва сухият откос да има наклон от 1:1,5 до 1:3, т.е. откосите на валовете попадат в тези граници. За да се запазят валовете повече от хиляда години, освен подходящият наклон са допринесли и различните методи за укрепване на откосите. Предназначението на насипите е изисквало предният им откос да бъде по-стръмен, за което при по-дребнозърнести почви е използвана подпорна стена. В северната част на вала около Плиска тази стена е висока около 1 м и се състои от няколко реда камъни на суха зидария. При вала в Стърмен под короната е изградено чимово ядро, защитено от предната част към изкопа със стена висока 3 т и широка 1,2 т. Стената е фундирана на дълбочина 0,5 т върху добре уплътнен льос. Стена от зидан камък се среща при вала Еркесия в Ямболско, при с. Попина, Силистренско, и др. Предполага се, че големият каменен вал в Северна Добруджа, от който са останали най-долната му част и основата (стени от дялани камъни, между които е нахвърлян ломен камък на хоросанов разтвор) с ширина 1,8-2,0 м, е поддържал насип, висок 6-8 т, със стръмни откоси и дължина 59 км. С разрушаването на каменния зид насипът се е свлякъл и впоследствие се е изравнил с терена. Ако това предположение се докаже, това ще бъде най-големият земен насип за онези времена с подпорна стена. При някои от валовете в долния край на насипа е правено "заскаляване" от камъни, глинест трошляк, счупени тухли и др. Размиването на долната част на откоса е една от основните причини за нарушаване на неговата устойчивост, явление, което древните български строители не само добре са познавали, но са вземали мерки за неговото предотвратяване. Друг начин, използван със същата цел, е оставянето на берма между насипа и изкопа пред него или между насипа и стръмния склон. Представлява интерес да се знае колко време е било необходимо за изграждане на тези съоръжения. На основата на съвременните сметни норми, при допущане, че почвата е пренасяна ръчно, че поне половината от слоевете са уплътнени с ръчни трамбовки и че са извършени укрепвания на откоса, се установи, че за построяването на 20 км вал около Плиска са били необходими около 3 месеца и половина работа на 10 000 човека при 10 часов работен ден. Ако тръгнете по алеята отстрани на Спортния коплекс във варненския квартал Аспарухово посока морето ще го откриете лесно. Това е останалата част от граничен Аспарухов вал преминаващ през селата Паницово, Раковсково, Приселци, северно от гр. Обзор до морето. На два километра източно от град Бяла Слатина, са запазени следите на Български пограничен вал (Аспарухов, Островски). Започва от брега на р. Дунав при с. Остров, минава през землищата на гр. Кнежа, гр. Бяла Слатина, с. Попица, с. Бъркачево и завършва между селата Габаре и Тлачене. Дълъг е 60 км и е разположен в посока С-Ю. С изключение на с. Остров и гр. Кнежа, цялата останала част е на територията на община Бяла Слатина. Това е било едно грандиозно за времето си землено отбранително съоръжение на младата българска държава срещу аварите. Като военен гарнизон на Аспаруховия вал е основана и Бяла Слатина в края на VІІ век. Останките на това селище са изровени около парка (лесопарка), където е бил и изворът Слатина. Най- запазен в общината е на следните две точки: По пътя гр. Бяла Слатина- с. Търнак- GPS координати: 43*27’30” С.Ш. и 23*58’54” И.Д. По пътя гр. Бяла Слатина- гр. Кнежа- GPS координати: 43*28’38” С.Ш. и 23*59’10” И.Д.

Ако си го прочел правилно ще видиш,че танцът върху въглените тръгва от Индия. Това говори,че е в следствие на религиозно вярване,а не на измишльотините свързани с Османското робство.От друга страна огънят е бил свещеният елемент на Зурванизма и съвсем логично е да се свърже с него.

Трите кримско-татарски диалекта са се оформили през Средновековието въз основа на кипчакските и огузките говори на тюркоезичното население на Крим-между диалектите има съществени разлики,които са следствие от сложния етнически произход на различните групи на кримските татари, които са смесица от огузки и кипчатски тюркски и нетюркски народи.Традиционно официалният кримско-татарският език е включван към кипчакските езици,но всъщност заема междинно положение между кипчакските и огузките езици.В Codex cumanicus създаден през 1303г в Крим представя зараждането именно на този език и няма нищо общо с Половьците. Ако проследим археологичните разкопки в Крим ще забележим,че той е бил изключително населен до 12 век от българите,а по крайбрежието с гърци и предполагането на наличие на Половци през 13 и 14 век е напълно погрешно поради липсата на археологични данни за тях.След идването на монголите по голямата маса от местното население или е напуснала или е избита-и етническият облик на местността напълно е сменен-затова този кодекс е напълно опорочен и недостоверен като източник за езикът на Половьците.

Глупости-почитането на огъня е остатък от огненият Зурванизъм. Характерното при християнството е,че се нагажда към езическите обичай на заварените религии-например Кукерството и сурвакарството не са характерни само за България,така е и за нестинарството: В наши дни разновидностите на нестинарството освен в България са запазени най-вече в Таити, Фиджи, Япония и в местата, където има преселници от Южна Индия - Тринидад и Тобаго, Мавриций, Сингапур и Малайзия, както и в самата южна част на Индия. Така например в градчето Варапур в областта Шиваганга (Южна Индия) ритуалните танци върху жарава служат като повод за обединение между иначе разделените мюсюлмани и индуисти в града. Всяка година тук се провеждат 10-дневни религиозни събирания, по време на които стотици представители и на двете общности ходят върху жарава от горещи въглени, нажежени до червено камъни или горящи дървета. Веднъж годишно и досега монасите от японския храм "Якуоин" подлагат на изпитание издържливостта на душите си, докато ходят по горящи въглени и четат на глас молитви на церемония в подножието на планината Такао.

Като ли,че брои на пръсти-едно,две,три

Голямата Базилика в Плиска Едно размишление на един мой приятел. Това е втората по големина Базилика в Европа по онова време !Огромен Храм! Това е от Сторгозия (Плевен) тя е пък след тая в Плиска по големина.какво казват за нея: Останките от крепостта “Сторгозия” се намират в парк “Кайлъка” край Плевен, където е имало селища от бронзовата и желязната епоха. Тя била изградена в късната античност ІV в.-VІ в. от римляните на площ от 31 дка. Крепостните зидове са дебели 2 м, облицовани с ломени камъни, споени с бял хоросан. В крепостта са открити редица помещения с битово и административно предназначение, в източната част е разположена ранно-християнска базилика. По размери базиликата е втората по големина след царската базилика в Плиска. По форма тя е трикорабна, триабсидна с голям притвор от запад. Запазени и реставрирани са укрепителната система, ранно-християнска базилика и хореум. Съдейки по открития археологически материал това култово съоръжение е било с богата вътрешна и външна украса. Култово съоръжение в късната античност 4-6 век. Това е Еленската базилика е ранно-християнска трикорабна (30,50 х 17,00м), триабсидна (една по-голяма и две по-малки, странични) базилика, с триделно разчленен нартекс, диаконикон и протезис; към южната стена е долепен баптистерий, а от северната стена се спускат стълби. Тази църква се явява манастирска на някогашния Еленски манастир “Св. Пророк Илия”, обграждан от внушителна крепостна стена (1,60м). В ъглите на защитната стена са разположени симетрични правоъгълни отбранителни кули (7, 30 х 5, 90м). Защитена е от Юнеско. Тази е на Траян победителя на траките(даките) Тази Базилика е разкривана (археологически-по правилата (сигурно) но после са и направени реконструкции ,които са смешни и изменят тотално визията правят го да изглежда като от 15-16 век! Макетна възтановка: С една дума отново манипулиране на исторически дадености в България и тяхното профанизиране и обезценяване за сметка на някакви чужди теории! Ето я Базиликата като схема: Както се вижда КЛАСИЧЕСКА Базилика от 4 век ,за сметка на това огромна! Ето една такава ,но малка! Тази е била преди това митреум и като са забранили митраизма,почнали и храмовете им да пристройват за християнските цели! На корицата на книгата (библия)за "Голямата Базилка "в Плиска има една снимка на един кръщелен ариански басейн(баптистерий) където са били кръстени миряните! Нещо като този: На дъното ,обаче се забелязва знака от надписа на Омортаг: С една дума тази "Голямата Базилика" е ранна...... и тези гърчове ,които правят за да я построят през 870г. са много интересни и нескопосани... Понеже бях безмилостно нагрубен и обиден от една дама(може би)съм длъжен да копирам някои мисли от тази професионално-археологическа книга! Интереса ми е за "Голямата Базилика" другите заключения и професионални изводи на специалистите ще бъдат като фон. Тук имаме едно предположение което ни се заявава като "факт"- някаква сграда е набедена за манастир в която се бил оттеглил Борис Първи(приел името Михаил ,но никой не вярвал в това и го запомнили с езическото му) На една мозайка в Равена има изобразен един български цар при който българите станали християни Ето я: На кой да вярваме !? На някой си с предположение или на очите си? Тази мозайка си е там и в момента! Поясненията на авторите са за всички други обекти и изпадат в дребни и незначителни описания на различни по време и значения сгради! Този цитат ни е много важен ...научните способи са просто казано : да се докажат другите обекти които се проучват и да се направи заключение върху целият архитектурен комплекс ...(говорим за архитектурни комплекси в 9 век,а къде е ДОГМАТА и КАНОНА (християнския)????? От цитата разбираме ,че специалистите ни имат проблеми в датировката на "Голямата базилика" Целият труд който са извършили и ще се опитат да анализират авторите и тяхната цел НЕ е "Голямата Базилика" а манастира който е предполагаем според Шкорпил- дефакто не ги интересува храмът, а манастира ,АМА КАК ТАКА!? Рисуването на картини продължава ,които са една импровизация извън всякакви канонични правила. Главния вход бил на югозападната ограда ....?!?! Няма мисъл повече да показвам НЕ състоятелните твърдения и някакви свободни съчинения на авторите! Олтара в един християнски или друг храм е символ изначално и всички олтари са от такова значение ,което определя вярващите в някаква религия и ги идентифицира с нея.Такива простотии може да съчини само атеист и завършил "Научен комунизъм", за който религията е опиум . Авторите на тази книжка може да са най великите археолози ,но по темата с религиите са пълни лаици. И постоянното повтаряне на сакралната дата на "Покръстването" ги принуждава да се излагат! Няма никакъв сравнителен анализ и проучване на други подобни храмове и тяхното датиране и изучаване. За мен аналог на "Голямата базилика" е този храм в Равена: Мнението на профитата ,че дошли едни степни номади със "звездни коне" носещи някаква традиция да правят навсякъде Църкви,градове,крепости благодарение само на "цивилизованите" "в'б'изантийци" си е една голяма глупост. "...Публикуваните археологически изследвания за Външния и Вътрешния град Плиска се отнасят към откриването на водопроводната и канализационната мрежа от епохата на Ранното Средновековие. Това изяснява ред проблеми свързани със снабдяването с вода на първата българска столица – Плиска. Установява се също, че основната водопроводна мрежа във Вътрешния град Плиска е построена на завидно техническо ниво – едновременно с крепостните стени по времето на късната Античност V – VI век. Новооткритите многобройни водопроводи и канали са разположени в западната цитадела, на север и на юг от южните порти и на югозапад от кръглата кула. Това позволява да се изяснят някои въпроси за бита, селскостопанските, икономически и културни порядки на живота не само в столицата Плиска, но и в средновековните български градове като цяло....."цитат на Атанас Милчев. Използвани са материали от:

Ако се вгледаме в българският фолклор ще забележим остатъци от огненият зурванизъм- Нестинарството,Кукерството,Сурвакарството,Песни напомнящи ни за култът към Митра.Според М. Тачева митраизмът е най-почитаният източен култ по нашите земи и неговото проникване е засвидетелствувано и във вътрешността на Тракия, а не само в градовете по Лимеса /Ескус, Утум, Нове, Приста ,Томи и т.н. От друга страна има достатъчно сведение за влиянието на Източната Римска Империя върху българският царски род-предполага се,че родът дуло от Кубрат до Тервел са християни.А може и преди това?! http://frognews.bg/news_21981/Arheolozi_sas_senzatsionni_razkritiia_v_Rodopite/

Тотемизмът е едно от най-старите религиозни вярвания и е пряко свързан с етнологията.Според него всеки род,племе произхожда от някакво животно, което е негов покровител-тотемни животни са барсът,орелът,конят,враната,вълкът,костенурката и т.н.Най добре Тотемизмът е проучен при индианците и австралийските аборигени. http://www.sacred-texts.com/aus/ntca/ntca06.htm http://tulu-research.blogspot.com/2009/07/200-kakke-tribes-totem-crow.html

Ясите(аланите) са доста време съседи с нахчийските племена на Кавказ.От друга страна в миналото е имало много добре изразен тотемизъм и различните племена са носили името на тотема си-например барсилите.

Теорията за великото преселение на народите,като,че ли е изсмукана от пръстите. Хипотезата за европейските хуни,че са представители на Сибирската държава Hsiung-nu(Шюнну или Сюнну-съвр.мандарин) е дело на Лев Гумильов.В различните изворите се описват като Khoni,Hunno и т.н. В Гетика на Йорданес с включените фрагменти на Приск Панийски-в този абзац освен описанието на Атила се споменава скитският характер на Хуните. CAPUT XXXV. De Attilae regis Hunnorum patre, fratribus, deque ipsius statura, forma, et moribus. Item de gladio Martis, quem ipse usurpavit. Locus insignis e Prisco historico "....Bellorum quidem amator, sed ipse manu temperans, consilio validissimus, supplicantibus exorabilis, propitius in fide semel receptis. Forma brevis, lato pectore, capite grandiori, minutis oculis, rarus barba, canis aspersus, simo naso, teter colore, originis suae signa restituens. Qui quamvis huius esset naturae ut semper magna confideret, addebat ei tamen confidentiam gladius Martis inventus, sacer apud Scytharum reges semper habitus....." Хуните са всичко,но не и монголи и тюрки.

Златната Орда може да е заемала огромна територия,но тя е остатъчна държава след разпадането на Монголската империя - След смърта на Чингиз Хан Монголската империя е огромна по население държава и в момента на завладяване на българите е владяла северен Китай.Не случайно Хан Бату покорява Волжка България с невиждана за средновековието армия,но не само това разбива руско-куманските войски и подчинява Полша,Унгария,Хърватско,Австрия.Само търпят поражение през 1241г от българо-куманските войски на Цар Иван Асен 2(според Филип Мускес),като след смъртта му и Дунавска България става зависима.

И кой го каза това,че славяните са се заселили на балканите-дай източници-а не хипотези,да не говорим,че немската теза за произхода на готите направо издиша.

Ако го бяхте чели в него си пише на кой е и кой е източника-даже съм дал линк. Първо няма достатъчно източници за т.нар."германски" език,за да претендирате,че е германска заемка. Да обърнем нещата-приемаме,че германци,славяни и българи са били съседи в тази последователност-да приемем,че старата "авестийска" титла КАНА,е преминала в българите като КАНАС,славяните чуваки това КАНАС на тях и прозвучава като КНЯЗ,което минава в немският като Кюнин(kuning) в този ред. Ако вземем от лингвистична гледна точка- фонетично канас е по близко до княз,отколкото княз до кюнин. Ще ми е интересно да ми дадете така наречените старо немски източници,тъй като езикът е жив и с времето се развива,по този начин се появяват нови езикови семейства.

Том XIII 1968 г. Ръководител : TH Й ODORE F . DOMARADZKI Професор в Университета в Монреал Публикуван за: Източно-канадския Център на славистите и специалистите по Източна Европа в сътрудничество с Канадската асоциация на славистите от LES PRESSES DE L ' UNIVERSIT Й LAVAL (Университетско издателство “Лавал”) МОНРЕАЛ, КВЕБЕК СЛАВИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРОУЧВАНИЯ НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА XIII (1968 г.), 53-62 ОНОМАСТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ ОСОБЕНОСТИ В РАННИЯ ГОТСКИ ЕЗИК от ГЕОРГИ СОТИРОВ ( Превод от английски език Ради Панайотов ) I . ВЪВЕДЕНИЕ. 1. — Според една теория, която е станала общоприета, готският е бил германски език. Но изучаването на ранни готски имена разкрива странности, които не се съгласуват лесно с това виждане. По същия начин някои готски думи, срещащи се в документи от V, VІ и Х век, проявяват определено не-готски черти. Целта на тази студия е да насочи вниманието към някои от тези особености, с оглед да улесни бъдещото изследване на този интригуващ проблем. II . ИЗТОЧНИЦИТЕ. 2. — Основният източник за готските имена е (излишно е да се казва) “Готската история” на Йорданес (“ Gothic His ¬ tory ” , Jordanes ), английският превод на която е публикуван в 1915 г. от Чарлз Кристофър Миероу ( Charles Christopher Mierow ). 1 Йорданес е писал около средата на VІ век, когато Прокопий ( Procopius ) също е писал своята “История на войните” (“ History of the Wars ” ) – друга книга, в която намираме няколко готски имена. И третият източник на такива имена е “Историята на франките” (“ History of the Franks ” ) на Григорий от Тур ( Gregory of Tours ), също от VІ век. 3. — Освен тези книги, имаме и латинско-готски ръкопис от 551 г., съставен в Равена – готска твърдина в Италия в продължение на доста години. Този ръкопис е бил проучаван и е публикуван през 1805 г. от Гаетано Марини ( Gaetano Marini ) в “ Papiri Diplomatici ” . За съжаление, във версията на Марини 17-те реда на готски език, срещащи се в ръкописа, не са възпроизведени. Затова този, който иска да изследва готския текст, трябва да си осигури фотокопие на ръкописа. 2 4. — Един по-късен източник на готски имена е налице в “Песен за албигойския кръстоносен поход” (“ Chanson de la Croisade Albigeoise ” ) от ХІІІ век. 3 Този кръстоносен поход, ще припомним, се е състоял в Южна Франция и част от него е основала кралство Готия, просъществувало до края на Х век, когато Готия е била присъединена към държавата Тулуза ( Toulouse ). 5. — И накрая, имаме като източник “Книгата на церемониите” (“ Book of Ceremonies ” ) писана през Х век от император Константин Порфирогенет ( Constantine Porphyrogenitus ) , в която намираме речник с думи, пети от изпълнителите на така наречения готски танц пред византийския двор. Някои от тези думи съвсем очевидно са латински, някои са гръцки; никои не изглежда да са германски. III . ГОТСКИ ИМЕНА ОТ ІV, V и VІ ВЕК. 6.— Много готски имена от ІV, V и VІ век окончават типично на –ИЛА/- ILA . Това е един интересен ономастичен факт по три причини: ( i ) Някои хунски имена от същия период също завършват на –ИЛА/- ILA ; ( ii ) някои имена, съществуващи днес в Тракия и Македония, където готите са живели преди да се придвижат към Италия, окончават на -ИЛ; ( iii ) ако има германски имена с подобна конфигурация, то те трябва да са много редки. ТАБЛИЦА I Готски Agila Albila Costila Merila Totila Ulfila Хунски Attila Bigila Blivila Froila Optila Thraustila Трако-македонски Bo ћ il Boril Mom c il Lyudmil Stoil Strahil Германски ? 7. — Агила ( Agila ) е бил готски крал на Испания . 4 Албила ( Albila ) е бил готски генерал . 5 Костила ( Costila ) и Мерила ( Merila ) са били готски духовници в Равена . 6 Тотила ( Totila ) е бил готски крал в Италия. Името на епископ Улфила ( Ulfila ) е добре познато, както и името на хунския вожд Атила ( Attila ). Бигила ( Bigila ) е бил хунски благородник в двора на Атила, 7 а също и Оптила ( Optila ) 8 и Траустила/Тростила ( Thraustila ). 9 Според Йорданес Бливила ( Blivila ) и Фроила ( Froila ) са били сармати, народ, за който се смята, че е бил родствен с хуните. 10 8. — Може да се спори, че окончанията –ИЛА/- ILA и –ИЛ/- IL не са идентични и че това няма смисъл; затова в по-горната таблица представяме сравнение на готските имена с трако-македонските. По-обстойното им изучаване показва, че съществуват добри основания за такова сравнение. 9. — Преди всичко за отбелязване е, че окончанието –ИЛ/- IL е типично трако-македонско. Това може да се заключи от факта, че в Тракия имена като Achilles и Vergilius получават съответно формите Акил ( Akhil ) и Вергил ( Vergil ). Следователно, окончанието –ИЛ/- IL вероятно е било обичайно правило. Намираме подкрепа на тази теория във факта, че името Агила ( Agila ) също се среща като Агил ( Agil ). 11 Прокопий ( Procopius ) споменава хунски вожд на име Sandil 12 , докато в латинската част на Равенския ръкопис откриваме името Sinthila . 10.— Има известно основание да смятаме, че по-дългото окончание (-ИЛА/- ILA ) е било предпочитано от византийските историци поради изискванията на гръцката фонетика и защото авторите, които са пишели на латински, в повечето случаи просто са пренасяли формите, които са намирали в гръцки източници. Класическият гръцки език не е допускал съгласна в края на думата, освен ако това не е била “ r ”, “ s ” или “ n ”. Това е било така докато християнството не се е утвърдило и имената, завършващи на - B , - D , - L , - M и - CH , са започнали да се явяват често в гръцките източници; вероятно под влияние на библейските имена. В по-раншни времена чужди имена, които са завършвали на – L , изглежда са били променени така, че да ги направят приемливи за ушните тъпанчета на гръкоговорящата публика. Така в гръцките източници Ханибал ( Hannibal ) се появява като Annibas , Хасдурбал ( Hasdrubal ) – като Asdrubas , а Махарбал ( Maharbal ) – като Маарбас ( Maarbas ), понякога и Маарбал ( Maarbal ). 11. — Но имената Ханибал ( Hannibal ), Хасдурбал ( Hasdrubal ) и Маарбал ( Maharbal ) са финикийски, който език не е бил флективен. Някои имена в езици без склонения, както изглежда, са били приспособени към гръцкия език по някакъв различен път, а именно чрез натурализиране на винителния падеж. Трако-македонските имена, окончаващи на –ИЛ, сменят това окончание на –ИЛА, когато се поставят във винителен падеж. Така Божил ( Bo ћ il ) става Божила ( Bo ћ ila ), Борил – Борила ( Borila ) и т.н. Трако-македонското име Борил ( Boril ) също се явява във византийските източници като Борила ( Bourila и Borilas ). 13 Възможно е, следователно, в именителен падеж всички гореспоменати готски и хунски имена да са завършвали на –ИЛ/- IL , както е при някои трако-македонски имена и до ден-днешен, а от пишещите на гръцки историци обикновено да ни е бил предаван винителният падеж. Изглежда там, където това се е случвало, не е имало много германски имена. 12. — Друга една поредица от готски имена от V и VІ век представят недвусмислено славянска структура, както може да се види от Таблица ІІ. ТАБЛИЦА II Готски Eurich Mir Teudomir Theodorich Vallia/Wallia Valamir 14 Athanaric Славянски Yurik Mir ( ko ) Tchoudomir Fedorik Valya Vladimir Athanasik Германски ? Всички тези имена принадлежат на хора, за които е известно, че са живели и воювали в Тракия, в Македония, в Италия или Готия. IV . ГОТСКИ ИМЕНА ОТ ХV ВЕК. 13.— Името Мир ( Mir ) се явява също и в “Песен за албигойския кръстоносен поход” (“ Chanson de la Croisade Albigeoise ” ). В този източник намираме също и следните имена: ТАБЛИЦА III Готски (?) Berzi Cerni Gordo Dorde Drago љ Milon 15 Nagor Liuva Slavonic B ъ rzi C erni Gordi Djordje Drago Milan Nagor(ni) Liuba Germanic ? “Песента” (“ Chanson ” ) не определя тези имена като готски. Нашето основание да ги смятаме за такива е, че повечето от тях принадлежат на хора, които са се били на страната на южняците срещу кръстоносците от север. Също така главният град на южните е бил столицата на това, което по-рано е било наричано Готия. Кръстоносците от север в по-голямата си част са били германи. 14. — Предполагайки, че първата колонка имена са наистина готски, а втората – славянски, как бихме могли да знаем кое от кое е изведено? Ние не знаем отговора на този въпрос, но знаем, че в редовете на южняците е имало много мъже, чиито предци са дошли от Балканския полуостров. Това ясно е показано чрез присъствието в “Песента” на такива презимена и прозвища, като Босна ( Bosna , т.е. босненец), Далмац ( Dalmats , т.е. далматинец), Арнауд ( Arnaud , т.е. албанец) или Роси ( Roci , т.е. руснак). 16 15. — Друг важен детайл ни дава фактът, че имената, показани в таблици ІІ и ІІІ, нямат специално значение в германския, латинския или гръцкия език, докато те имат съвсем определени значения в славянския. Така Мир ( Mir ) означава “мир(ен), миролюбив”, Владимир ( Vladimir ) означава “владетел, властелин на света”, Теудомир ( Teudomir ) означава “чудо на света”, Бързи ( B ъ rzi ) означава “бърз, внезапен”, Черни (C erni ) означава “черен”, Горди ( Gordi ) значи “горд” и т.н. 16.— Топонимията на Южна Франция също подсказва за такова влияние. В “Песента” името Тулуза ( Toulouse ) понякога се буквува Toloza , понякога дори Tolza . По долното течение на р. Дунав има град, където готите са пребивавали през ІV век, името на който е Тулча ( Tul c a ); една интересна аналогия. В южната част на Франция един приток на р. Гарона ( Garonne ) се е наричал Save , повтаряйки името на приток на Дунава. Друга река в южната част на Франция е наречена La Dordogne , което звучи като Dardania , старото име на Сърбия. Имаме и град на име Cauzac (т.е. Cossack ) и друг, наречен Belcaire . Второто име само малко се отклонява от Bolgaire , което е твърде показателно, след като еретиците, срещу които е бил насочен кръстоносният поход, са обозначени изрично като “ cels de Bolgaria ” , т.е. българи. 17 (“ cels ” вероятно е старофренска дума за “монаси”, “духовници”; Бел. прев.) V . ЛЕКСИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ РАВЕНСКИЯ РЪКОПИС. 17. — Равенският ръкопис позволява дешифрирането най-малко на три лични имена и седем други готски думи. Имената са Мерила ( Merila ), Райманд ( Raimand ) и Уилярич ( Uiljari c ). Другите думи са diakon , papa , bokareis , kautsjon , killiggans , mi c и vair c . 18. — Името Мерила ( Merila ) има познатата готска конфигурация и не подтиква към коментари. Уилярич ( Uiljari c ) е интересно с това, че напомня един от патронимите, преобладаващи по Адриатическото крайбрежие и вътрешността, като Караджич, Николич, Попович и др. Ясно е, че Райманд ( Raimand ) е готската форма на Раймонд ( Raymond ). Това е било обичайно име сред готската аристокрация на Южна Франция и специално сред графовете на Тулуза. Същото име се явава тук и там в Германия като Раймунд ( Raimund ), а в Испания като Рамон ( Ramon ). Нито една от тези форми обаче не ни напомня за произхода на това име толкова живо, както славянският му вариант: Роман ( Roman ). В тази връзка интересно е да се отбележи, че Rome на славянски става Рим ( Rym ) ( Pbimb ). 19. — Що се отнася до седемте други готски думи, могат да се направят следните констатации: ( i ) Diakon очевидно означава “дякон”. Това не е нито гръцката форма на думата ( diakonos ), нито латинската или германската ( diaconus / Diakon ), а съвсем ясно е нейната славянска форма; ( ii ) Papa през онова време е била използвана в смисъл на “епископ”. 18 Тя е оцеляла непроменена в италианския и в славянските езици със значението “поп”. В немския също се е запазила, но с различно значение; ( iii ) Kautsjon може би е оформена по образец на латинската дума cautio , със значението “гарант”, “поръчител” или “настойник”, “попечител”; ( iv ) Bokareis е била преведена от Гаетано Марини ( Gaetano Marini ) като “секретар”. Същата дума (“ boukar ” ) се среща през ІХ век в един славянски документ със значението “млад студент”. 19 Bochartz се среща като лично име в “ Chanson de la Croisade Albigeoise ” . 20 ( v ) Според Марини Killiggans означава малка монета, римския solidus . В народния говор в Тракия и Македония днес “ galagan ” означава малка монета със стойност първоначално около два солида. ( vi ) Mi c значи “малък” или като префикс е sub - (под-). Така mi c diakon означава “под-дякон”; ( vii ) Uair c изглежда съответства на славянската дума “ v ъ rh ”, означаваща “връх”, “било”, “сбор” или “цял”, “пълен”. VI . РЕЧНИКЪТ НА ГОТСКИЯ ТАНЦ. 20.— В своята “Книга на церемониите” (“ Book of Ceremonies ” ) Константин Порфирогенет ( Constantine Porphyrogenitus ) описва готския танц, представян, както изглежда, веднъж в годината пред императорския двор в Константинопол. 21 По време на представлението танцьорите, облечени в готски облекла, изричали определени думи, 14 от които се оказват латински, 5 – гръцки, а 9 съвсем очевидно са славянски. Други 14 думи са посочени и от Порфирогенет, а и от няколко коментатори на древни автори като еврейски, но не са обяснени задоволително. Ще бъде съвсем справедливо да се добави, че в книгата за славянските думи се казва също, че били староеврейски, което показва, че който и да е съставил речника, не е бил толкова добър лингвист, колкото си е мислел, че е. ТАБЛИЦА IV Речник на готския танц Allegedly Латински * amor anti bonus circa gaudens deus dies incertus ora salvator tu tutubans vadens vicinus 14 Гръцки episcuantes hagia diamon(os) nikato episco(pos?) 5 Староеврейски ailares belous gegdema gergerethro des El elkivonides idesavatous kiva nikoni oua seva sevakiva sikadiase 14 Славянски gubilar ° Igor § ide Sibir " nana ogun peretouri vele toul ** 9 Германски ? 0 Общо = 42 думи * Склонените латински форми са съкратени до именителния им падеж, единствено число. ° Една очевидна вариация на думата “губител” ( gubitel ). " Гръцкият напис е “ Igger ” , произнасяно “ Inger ” . Това е начинът, по който Луитпранд е наричал руския принц Игор (Виж S . Lesnoi , “ Istoriia Russov v neizvrachtchennom vide ” , Париж, 1953/54 г., № 1, стр. 37 и № 2, стр. 163. Съжалявам, че в момента на писането докладът от пратеничеството на Луитпранд не ми беше на разположение.) § Гръцкият напис е Iber . ** Думата “ toul ” не е изписана в самия речник, но се явява в диалога на танца. 21. — Значението на славянските думи е както следва: ( i ) gubilar (= gubitel ) означава “сатана”; ( ii ) Igor е лично име; ( iii ) ide означава “(той) идва”; ( iv ) Sibir (= sever ) означава “северна страна” – вероятно Сибир. При гръцкия начин на изписване началното “ s ” е било заменено с дрезгаво придихателното, какъвто е случаят с много други чужди думи, абсорбирани от гръцкия език; ( v ) nana (= nyanya ) означава “бавачка”, “дойка”. В бебешкия език “ nani ” означава “спя”; ( vi ) ogun е “огън”; ( vii ) peretouri означава “преобръщам”, “прекатурвам”; ( viii ) vele означава “говоря”, “заповядвам”; ( ix ) toul е “колчан”. Всички тези думи изглежда съответстват на събитието с готския танц – една полу-религиозна–полу-военна церемония. VII . ДВЕ ОСОБЕНИ ДУМИ ОТ “ GETICA ” НА ЙОРДАНЕС. 22. — Йорданес казва, че готите са имали летописи и писмени документи, които били наричани “ belagines ”. 22 Славянската дума “белег” означава “знак”, “отпечатък”. Може да се предположи, че тя води произхода си от времето, когато в помощ на паметта си хората изрязвали белези по кората на дърветата, при което се е откривала бялата част на дървото под кората. От по-нататъшен интерес в тази връзка е фактът, че славянската дума за “бял” е “бел”. Глаголът “беля” означава “свалям”, “лющя” (кожа, кора на дърво). Следователно, “ Belagines ” може да се тълкува като “белези”. В съвременния български език думата “бележник” означава “тефтерче за записки”. 23. — Пак според Йорданес при смъртта на Атила неговите хора провели погребални игри, които те наричали “ strava ”. 2 S Не е възможно това да е била монголска (хунска) дума. Ако това беше така, началното “ s ” щеше да бъде аспирирано (придихателно) и думата щеше да звучи “ istrava ” , както би било в съвременния турски или в унгарския език, където, например, името Стефан става съответно Истефан и Ищван. Но има и друго обяснение за тази особена дума. В Югославия честването на църковен светец се нарича “слава”. Съвсем възможно е погребалните игри за Атила да са били наречени така. Тъй като за гърците се е оказало трудно да произнасят звуковата група “ sl ”, те обикновено вместо това произнасяли и пишели “ sthl ”. Така е възможно в оригиналния гръцки текст, писан от Приск ( Priscus ), славянската дума “слава” да се е появила като “ sthlava ” . Йорданес, който, както знаем, е писал на латински, широко е ползвал книгата на Приск. Правейки това, той трябва да е бил изкушен да латинизира “ sthlava ” на “ strava ”. Съществуват множество двойки думи, при които може да се наблюдава такъв славяно–латински паралелизъм: “слама” – “ stramen ” , “слаб” – “ strabo ” , “служа” – “ struo ” . VIII . ЗАКЛЮЧЕНИЯ. 24. — Изводът от това изследване очевидно е, че езикът на готите до ХІІІ век проявява някои хунски и славянски характерни черти, но едва ли някакви германски такива. Болшинството готски лични имена, завършващи на –ИЛА имат като паралелни някои хунски и са подобни на някои съвременни трако-македонски имена, окончаващи на –ИЛ. Други готски имена от V и VІ век, като Athanaric , Eurich , Teudomir и Theodorich , непосредствено наподобяват някои типични славянски имена. Същото се отнася и за някои готски имена, записани в “Песен за албигойския кръстоносен поход” (“ Chanson de la Croisade Albigeoise ” ). 25.— Равенският ръкопис съдържа най-малко 3 лични имена и 7 други думи, които проявяват подобни характеристики. В този документ изглежда липсва германски компонент. 26. — Речникът на готския танц в “Книгата на церемониите” съдържа не по-малко от 42 думи, 14 от които са латински, други 14 са староеврейски (или с несигурен произход), 5 са гръцки, 9 – славянски, но нито една германска. 27. — И накрая, две готски думи от “Гетика” (“ Getica ” ) на Йорданес, а именно “ belagines ” и “ strava ” , могат да бъдат обяснени задоволително, приемайки, че те не са нито хунски, нито германски, а от славянски произход. Източник: http://tscelof.hit.bg/1.htm

Том XIII 1968 г. Ръководител : TH Й ODORE F . DOMARADZKI Професор в Университета в Монреал Публикуван за: Източно-канадския Център на славистите и специалистите по Източна Европа в сътрудничество с Канадската асоциация на славистите от LES PRESSES DE L ' UNIVERSIT Й LAVAL (Университетско издателство “Лавал”) МОНРЕАЛ, КВЕБЕК СЛАВИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРОУЧВАНИЯ НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА XIII (1968 г.), 53-62 ОНОМАСТИЧНИ И ЛЕКСИКАЛНИ ОСОБЕНОСТИ В РАННИЯ ГОТСКИ ЕЗИК от ГЕОРГИ СОТИРОВ ( Превод от английски език Ради Панайотов ) I . ВЪВЕДЕНИЕ. 1. — Според една теория, която е станала общоприета, готският е бил германски език. Но изучаването на ранни готски имена разкрива странности, които не се съгласуват лесно с това виждане. По същия начин някои готски думи, срещащи се в документи от V, VІ и Х век, проявяват определено не-готски черти. Целта на тази студия е да насочи вниманието към някои от тези особености, с оглед да улесни бъдещото изследване на този интригуващ проблем. II . ИЗТОЧНИЦИТЕ. 2. — Основният източник за готските имена е (излишно е да се казва) “Готската история” на Йорданес (“ Gothic His ¬ tory ” , Jordanes ), английският превод на която е публикуван в 1915 г. от Чарлз Кристофър Миероу ( Charles Christopher Mierow ). 1 Йорданес е писал около средата на VІ век, когато Прокопий ( Procopius ) също е писал своята “История на войните” (“ History of the Wars ” ) – друга книга, в която намираме няколко готски имена. И третият източник на такива имена е “Историята на франките” (“ History of the Franks ” ) на Григорий от Тур ( Gregory of Tours ), също от VІ век. 3. — Освен тези книги, имаме и латинско-готски ръкопис от 551 г., съставен в Равена – готска твърдина в Италия в продължение на доста години. Този ръкопис е бил проучаван и е публикуван през 1805 г. от Гаетано Марини ( Gaetano Marini ) в “ Papiri Diplomatici ” . За съжаление, във версията на Марини 17-те реда на готски език, срещащи се в ръкописа, не са възпроизведени. Затова този, който иска да изследва готския текст, трябва да си осигури фотокопие на ръкописа. 2 4. — Един по-късен източник на готски имена е налице в “Песен за албигойския кръстоносен поход” (“ Chanson de la Croisade Albigeoise ” ) от ХІІІ век. 3 Този кръстоносен поход, ще припомним, се е състоял в Южна Франция и част от него е основала кралство Готия, просъществувало до края на Х век, когато Готия е била присъединена към държавата Тулуза ( Toulouse ). 5. — И накрая, имаме като източник “Книгата на церемониите” (“ Book of Ceremonies ” ) писана през Х век от император Константин Порфирогенет ( Constantine Porphyrogenitus ) , в която намираме речник с думи, пети от изпълнителите на така наречения готски танц пред византийския двор. Някои от тези думи съвсем очевидно са латински, някои са гръцки; никои не изглежда да са германски. III . ГОТСКИ ИМЕНА ОТ ІV, V и VІ ВЕК. 6.— Много готски имена от ІV, V и VІ век окончават типично на –ИЛА/- ILA . Това е един интересен ономастичен факт по три причини: ( i ) Някои хунски имена от същия период също завършват на –ИЛА/- ILA ; ( ii ) някои имена, съществуващи днес в Тракия и Македония, където готите са живели преди да се придвижат към Италия, окончават на -ИЛ; ( iii ) ако има германски имена с подобна конфигурация, то те трябва да са много редки. ТАБЛИЦА I Готски Agila Albila Costila Merila Totila Ulfila Хунски Attila Bigila Blivila Froila Optila Thraustila Трако-македонски Bo ћ il Boril Mom c il Lyudmil Stoil Strahil Германски ? 7. — Агила ( Agila ) е бил готски крал на Испания . 4 Албила ( Albila ) е бил готски генерал . 5 Костила ( Costila ) и Мерила ( Merila ) са били готски духовници в Равена . 6 Тотила ( Totila ) е бил готски крал в Италия. Името на епископ Улфила ( Ulfila ) е добре познато, както и името на хунския вожд Атила ( Attila ). Бигила ( Bigila ) е бил хунски благородник в двора на Атила, 7 а също и Оптила ( Optila ) 8 и Траустила/Тростила ( Thraustila ). 9 Според Йорданес Бливила ( Blivila ) и Фроила ( Froila ) са били сармати, народ, за който се смята, че е бил родствен с хуните. 10 8. — Може да се спори, че окончанията –ИЛА/- ILA и –ИЛ/- IL не са идентични и че това няма смисъл; затова в по-горната таблица представяме сравнение на готските имена с трако-македонските. По-обстойното им изучаване показва, че съществуват добри основания за такова сравнение. 9. — Преди всичко за отбелязване е, че окончанието –ИЛ/- IL е типично трако-македонско. Това може да се заключи от факта, че в Тракия имена като Achilles и Vergilius получават съответно формите Акил ( Akhil ) и Вергил ( Vergil ). Следователно, окончанието –ИЛ/- IL вероятно е било обичайно правило. Намираме подкрепа на тази теория във факта, че името Агила ( Agila ) също се среща като Агил ( Agil ). 11 Прокопий ( Procopius ) споменава хунски вожд на име Sandil 12 , докато в латинската част на Равенския ръкопис откриваме името Sinthila . 10.— Има известно основание да смятаме, че по-дългото окончание (-ИЛА/- ILA ) е било предпочитано от византийските историци поради изискванията на гръцката фонетика и защото авторите, които са пишели на латински, в повечето случаи просто са пренасяли формите, които са намирали в гръцки източници. Класическият гръцки език не е допускал съгласна в края на думата, освен ако това не е била “ r ”, “ s ” или “ n ”. Това е било така докато християнството не се е утвърдило и имената, завършващи на - B , - D , - L , - M и - CH , са започнали да се явяват често в гръцките източници; вероятно под влияние на библейските имена. В по-раншни времена чужди имена, които са завършвали на – L , изглежда са били променени така, че да ги направят приемливи за ушните тъпанчета на гръкоговорящата публика. Така в гръцките източници Ханибал ( Hannibal ) се появява като Annibas , Хасдурбал ( Hasdrubal ) – като Asdrubas , а Махарбал ( Maharbal ) – като Маарбас ( Maarbas ), понякога и Маарбал ( Maarbal ). 11. — Но имената Ханибал ( Hannibal ), Хасдурбал ( Hasdrubal ) и Маарбал ( Maharbal ) са финикийски, който език не е бил флективен. Някои имена в езици без склонения, както изглежда, са били приспособени към гръцкия език по някакъв различен път, а именно чрез натурализиране на винителния падеж. Трако-македонските имена, окончаващи на –ИЛ, сменят това окончание на –ИЛА, когато се поставят във винителен падеж. Така Божил ( Bo ћ il ) става Божила ( Bo ћ ila ), Борил – Борила ( Borila ) и т.н. Трако-македонското име Борил ( Boril ) също се явява във византийските източници като Борила ( Bourila и Borilas ). 13 Възможно е, следователно, в именителен падеж всички гореспоменати готски и хунски имена да са завършвали на –ИЛ/- IL , както е при някои трако-македонски имена и до ден-днешен, а от пишещите на гръцки историци обикновено да ни е бил предаван винителният падеж. Изглежда там, където това се е случвало, не е имало много германски имена. 12. — Друга една поредица от готски имена от V и VІ век представят недвусмислено славянска структура, както може да се види от Таблица ІІ. ТАБЛИЦА II Готски Eurich Mir Teudomir Theodorich Vallia/Wallia Valamir 14 Athanaric Славянски Yurik Mir ( ko ) Tchoudomir Fedorik Valya Vladimir Athanasik Германски ? Всички тези имена принадлежат на хора, за които е известно, че са живели и воювали в Тракия, в Македония, в Италия или Готия. IV . ГОТСКИ ИМЕНА ОТ ХV ВЕК. 13.— Името Мир ( Mir ) се явява също и в “Песен за албигойския кръстоносен поход” (“ Chanson de la Croisade Albigeoise ” ). В този източник намираме също и следните имена: ТАБЛИЦА III Готски (?) Berzi Cerni Gordo Dorde Drago љ Milon 15 Nagor Liuva Slavonic B ъ rzi C erni Gordi Djordje Drago Milan Nagor(ni) Liuba Germanic ? “Песента” (“ Chanson ” ) не определя тези имена като готски. Нашето основание да ги смятаме за такива е, че повечето от тях принадлежат на хора, които са се били на страната на южняците срещу кръстоносците от север. Също така главният град на южните е бил столицата на това, което по-рано е било наричано Готия. Кръстоносците от север в по-голямата си част са били германи. 14. — Предполагайки, че първата колонка имена са наистина готски, а втората – славянски, как бихме могли да знаем кое от кое е изведено? Ние не знаем отговора на този въпрос, но знаем, че в редовете на южняците е имало много мъже, чиито предци са дошли от Балканския полуостров. Това ясно е показано чрез присъствието в “Песента” на такива презимена и прозвища, като Босна ( Bosna , т.е. босненец), Далмац ( Dalmats , т.е. далматинец), Арнауд ( Arnaud , т.е. албанец) или Роси ( Roci , т.е. руснак). 16 15. — Друг важен детайл ни дава фактът, че имената, показани в таблици ІІ и ІІІ, нямат специално значение в германския, латинския или гръцкия език, докато те имат съвсем определени значения в славянския. Така Мир ( Mir ) означава “мир(ен), миролюбив”, Владимир ( Vladimir ) означава “владетел, властелин на света”, Теудомир ( Teudomir ) означава “чудо на света”, Бързи ( B ъ rzi ) означава “бърз, внезапен”, Черни (C erni ) означава “черен”, Горди ( Gordi ) значи “горд” и т.н. 16.— Топонимията на Южна Франция също подсказва за такова влияние. В “Песента” името Тулуза ( Toulouse ) понякога се буквува Toloza , понякога дори Tolza . По долното течение на р. Дунав има град, където готите са пребивавали през ІV век, името на който е Тулча ( Tul c a ); една интересна аналогия. В южната част на Франция един приток на р. Гарона ( Garonne ) се е наричал Save , повтаряйки името на приток на Дунава. Друга река в южната част на Франция е наречена La Dordogne , което звучи като Dardania , старото име на Сърбия. Имаме и град на име Cauzac (т.е. Cossack ) и друг, наречен Belcaire . Второто име само малко се отклонява от Bolgaire , което е твърде показателно, след като еретиците, срещу които е бил насочен кръстоносният поход, са обозначени изрично като “ cels de Bolgaria ” , т.е. българи. 17 (“ cels ” вероятно е старофренска дума за “монаси”, “духовници”; Бел. прев.) V . ЛЕКСИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ РАВЕНСКИЯ РЪКОПИС. 17. — Равенският ръкопис позволява дешифрирането най-малко на три лични имена и седем други готски думи. Имената са Мерила ( Merila ), Райманд ( Raimand ) и Уилярич ( Uiljari c ). Другите думи са diakon , papa , bokareis , kautsjon , killiggans , mi c и vair c . 18. — Името Мерила ( Merila ) има познатата готска конфигурация и не подтиква към коментари. Уилярич ( Uiljari c ) е интересно с това, че напомня един от патронимите, преобладаващи по Адриатическото крайбрежие и вътрешността, като Караджич, Николич, Попович и др. Ясно е, че Райманд ( Raimand ) е готската форма на Раймонд ( Raymond ). Това е било обичайно име сред готската аристокрация на Южна Франция и специално сред графовете на Тулуза. Същото име се явава тук и там в Германия като Раймунд ( Raimund ), а в Испания като Рамон ( Ramon ). Нито една от тези форми обаче не ни напомня за произхода на това име толкова живо, както славянският му вариант: Роман ( Roman ). В тази връзка интересно е да се отбележи, че Rome на славянски става Рим ( Rym ) ( Pbimb ). 19. — Що се отнася до седемте други готски думи, могат да се направят следните констатации: ( i ) Diakon очевидно означава “дякон”. Това не е нито гръцката форма на думата ( diakonos ), нито латинската или германската ( diaconus / Diakon ), а съвсем ясно е нейната славянска форма; ( ii ) Papa през онова време е била използвана в смисъл на “епископ”. 18 Тя е оцеляла непроменена в италианския и в славянските езици със значението “поп”. В немския също се е запазила, но с различно значение; ( iii ) Kautsjon може би е оформена по образец на латинската дума cautio , със значението “гарант”, “поръчител” или “настойник”, “попечител”; ( iv ) Bokareis е била преведена от Гаетано Марини ( Gaetano Marini ) като “секретар”. Същата дума (“ boukar ” ) се среща през ІХ век в един славянски документ със значението “млад студент”. 19 Bochartz се среща като лично име в “ Chanson de la Croisade Albigeoise ” . 20 ( v ) Според Марини Killiggans означава малка монета, римския solidus . В народния говор в Тракия и Македония днес “ galagan ” означава малка монета със стойност първоначално около два солида. ( vi ) Mi c значи “малък” или като префикс е sub - (под-). Така mi c diakon означава “под-дякон”; ( vii ) Uair c изглежда съответства на славянската дума “ v ъ rh ”, означаваща “връх”, “било”, “сбор” или “цял”, “пълен”. VI . РЕЧНИКЪТ НА ГОТСКИЯ ТАНЦ. 20.— В своята “Книга на церемониите” (“ Book of Ceremonies ” ) Константин Порфирогенет ( Constantine Porphyrogenitus ) описва готския танц, представян, както изглежда, веднъж в годината пред императорския двор в Константинопол. 21 По време на представлението танцьорите, облечени в готски облекла, изричали определени думи, 14 от които се оказват латински, 5 – гръцки, а 9 съвсем очевидно са славянски. Други 14 думи са посочени и от Порфирогенет, а и от няколко коментатори на древни автори като еврейски, но не са обяснени задоволително. Ще бъде съвсем справедливо да се добави, че в книгата за славянските думи се казва също, че били староеврейски, което показва, че който и да е съставил речника, не е бил толкова добър лингвист, колкото си е мислел, че е. ТАБЛИЦА IV Речник на готския танц Allegedly Латински * amor anti bonus circa gaudens deus dies incertus ora salvator tu tutubans vadens vicinus 14 Гръцки episcuantes hagia diamon(os) nikato episco(pos?) 5 Староеврейски ailares belous gegdema gergerethro des El elkivonides idesavatous kiva nikoni oua seva sevakiva sikadiase 14 Славянски gubilar ° Igor § ide Sibir " nana ogun peretouri vele toul ** 9 Германски ? 0 Общо = 42 думи * Склонените латински форми са съкратени до именителния им падеж, единствено число. ° Една очевидна вариация на думата “губител” ( gubitel ). " Гръцкият напис е “ Igger ” , произнасяно “ Inger ” . Това е начинът, по който Луитпранд е наричал руския принц Игор (Виж S . Lesnoi , “ Istoriia Russov v neizvrachtchennom vide ” , Париж, 1953/54 г., № 1, стр. 37 и № 2, стр. 163. Съжалявам, че в момента на писането докладът от пратеничеството на Луитпранд не ми беше на разположение.) § Гръцкият напис е Iber . ** Думата “ toul ” не е изписана в самия речник, но се явява в диалога на танца. 21. — Значението на славянските думи е както следва: ( i ) gubilar (= gubitel ) означава “сатана”; ( ii ) Igor е лично име; ( iii ) ide означава “(той) идва”; ( iv ) Sibir (= sever ) означава “северна страна” – вероятно Сибир. При гръцкия начин на изписване началното “ s ” е било заменено с дрезгаво придихателното, какъвто е случаят с много други чужди думи, абсорбирани от гръцкия език; ( v ) nana (= nyanya ) означава “бавачка”, “дойка”. В бебешкия език “ nani ” означава “спя”; ( vi ) ogun е “огън”; ( vii ) peretouri означава “преобръщам”, “прекатурвам”; ( viii ) vele означава “говоря”, “заповядвам”; ( ix ) toul е “колчан”. Всички тези думи изглежда съответстват на събитието с готския танц – една полу-религиозна–полу-военна церемония. VII . ДВЕ ОСОБЕНИ ДУМИ ОТ “ GETICA ” НА ЙОРДАНЕС. 22. — Йорданес казва, че готите са имали летописи и писмени документи, които били наричани “ belagines ”. 22 Славянската дума “белег” означава “знак”, “отпечатък”. Може да се предположи, че тя води произхода си от времето, когато в помощ на паметта си хората изрязвали белези по кората на дърветата, при което се е откривала бялата част на дървото под кората. От по-нататъшен интерес в тази връзка е фактът, че славянската дума за “бял” е “бел”. Глаголът “беля” означава “свалям”, “лющя” (кожа, кора на дърво). Следователно, “ Belagines ” може да се тълкува като “белези”. В съвременния български език думата “бележник” означава “тефтерче за записки”. 23. — Пак според Йорданес при смъртта на Атила неговите хора провели погребални игри, които те наричали “ strava ”. 2 S Не е възможно това да е била монголска (хунска) дума. Ако това беше така, началното “ s ” щеше да бъде аспирирано (придихателно) и думата щеше да звучи “ istrava ” , както би било в съвременния турски или в унгарския език, където, например, името Стефан става съответно Истефан и Ищван. Но има и друго обяснение за тази особена дума. В Югославия честването на църковен светец се нарича “слава”. Съвсем възможно е погребалните игри за Атила да са били наречени така. Тъй като за гърците се е оказало трудно да произнасят звуковата група “ sl ”, те обикновено вместо това произнасяли и пишели “ sthl ”. Така е възможно в оригиналния гръцки текст, писан от Приск ( Priscus ), славянската дума “слава” да се е появила като “ sthlava ” . Йорданес, който, както знаем, е писал на латински, широко е ползвал книгата на Приск. Правейки това, той трябва да е бил изкушен да латинизира “ sthlava ” на “ strava ”. Съществуват множество двойки думи, при които може да се наблюдава такъв славяно–латински паралелизъм: “слама” – “ stramen ” , “слаб” – “ strabo ” , “служа” – “ struo ” . VIII . ЗАКЛЮЧЕНИЯ. 24. — Изводът от това изследване очевидно е, че езикът на готите до ХІІІ век проявява някои хунски и славянски характерни черти, но едва ли някакви германски такива. Болшинството готски лични имена, завършващи на –ИЛА имат като паралелни някои хунски и са подобни на някои съвременни трако-македонски имена, окончаващи на –ИЛ. Други готски имена от V и VІ век, като Athanaric , Eurich , Teudomir и Theodorich , непосредствено наподобяват някои типични славянски имена. Същото се отнася и за някои готски имена, записани в “Песен за албигойския кръстоносен поход” (“ Chanson de la Croisade Albigeoise ” ). 25.— Равенският ръкопис съдържа най-малко 3 лични имена и 7 други думи, които проявяват подобни характеристики. В този документ изглежда липсва германски компонент. 26. — Речникът на готския танц в “Книгата на церемониите” съдържа не по-малко от 42 думи, 14 от които са латински, други 14 са староеврейски (или с несигурен произход), 5 са гръцки, 9 – славянски, но нито една германска. 27. — И накрая, две готски думи от “Гетика” (“ Getica ” ) на Йорданес, а именно “ belagines ” и “ strava ” , могат да бъдат обяснени задоволително, приемайки, че те не са нито хунски, нито германски, а от славянски произход. Източник: http://tscelof.hit.bg/1.htm

Аз отричам да има германизми в "славянските" езици поради факта ,че произлизат от един общ корен-все едно да кажеш,че в немският има иранизми или славянизми Старобългарският език е единственият познат славянски език от онова време-като за германски не може и да се говори. Сигурно ще ми дадеш примери за Codex argenteus от 6 век.-това е пълен фалшификат-сребърният нитрат с който е изписан е открит столетия по късно. Поздрав.

Роджър Бекон,а Ибн Русте,Ибн Фадлан-и др.,които направо бъркат българи и славяни,не за Дунавска,а за Волжка България.

Българската администрация е била добре изградена по времето на Борис-и не се е нуждаела от готов софтуер-да беше взела гръцкият-по достоверен е. Това,че българите са взели един чужд за тях език в края на 9 и началото на 10 век е абсурд и пълна глупост на нашите "руски" възпитаници.При това,че именно българите са управляващата каста. Примера на Франките-не е достоверен-Карл Велики все пак е говорил на латински-поради срамът от не богопомазаният немски-три езичната догма.Латинският е бил административен език в неговата империя,докато при нас е бил гръцкият. Да не говорим,че има съмнение -кой всъщност е създал глаголицата(Константин-Кирил,Методии, Урфила или Св. Йероним) Например въвеждането на глаголицата в Хърватско се свързва с Методий. Причината, поради която на Сплитския църковен събор, проведен през 1060 година, св. Методий е провъзгласен за еретик, е, че е измислил новата азбука. В един документ, който говори за решенията на Сплитския събор, четем: “Dicebant enim gothicas litaeras a quodam Methodio haeretico fuisse repertas, qui multa contra catholicae fidei normam in eadem sclavonica lingva.” В превод: “Защото се казваше, че били изнамерени готски писмена от някой си еретик Методий, който много лъжовни работи е написал на този славянски език против нормата на католическата църква.” Ето че тук, изненадващо за апологетите на традиционната историография, са приравнени Методий и Улфила, готската азбука с българската, и готския език с българският! Ако приемем, че става дума за глаголицата, което е много вероятно, тогава като територия, където се е състояла тази “еретическа” дейност на Методий (с прозвище “Улфила”) се очертава Хърватско. Куриозното е, че именно на територията на Хърватско се е запазила употребата на глаголицата до края на XIX в.,и не само това,но се е запазил и споменът за елегични народни песни, наричани “бугарщици”.

Глишев няма пряко доказателство за езикът на българите-има надписи по които се гадае-така беше вкаран и Тангризмът уж като тяхна религия. Има много средновековни хроники от средата на 13 век,които ни казват,че езикът на дунавските българи е същият като на волжките-а много добре знаем какъв е езикът на българите на Дунав по време на Второто българско царство.

Ако приемем славянската теория,в нея е съвсем точно е описано как германите и славяните са се отделили преди време в различни езикови семейства. Но славянската теория е руско творение,начело с панславизма. За латинците(римляните) Германия е била на запад,но до къде се е простирала-никой не знае.Спрямо полско-литовските анали-мога със сигурност да твърдя до Прусия,тъй като избитите от Тевтонският орден пруси са били Балти(близки до литовците),а не германи. И питам,някой може ли да ми каже,къде е границата между Славянските и германските племена? Поздрав.

http://www.ancientscripts.com/hittite.html Ето ти точно резки и черти. Резки,черти и букви. И някой "букви" вмъкнати в Глаголицата и кирилицата.

Да не говорим колко близки са Персей и Персиян

Първо не казва славяни-а словени. Чертаеха и гадаеха е същото като писаха при Руническото писмо,защото всеки знак е изобразявал различна дума,предмет и пр. в различен словоред. Нещо като в следният пример:Видях пара на асфалта,видях пара над асфалта. Клиновидното писмо е точно това,за което пише и Черноризец Храбър-различни символи с различно значение-в различен словоред. Прочети тази хроника на Михаил Мокса-в която като източник монахът е използвал изгубена българска хроника и манасиевата летопис.И ще видиш кои наименува с името славяни. http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/hronikaMMoksa.htm