КГ125

За съжаление, за наистина голямо съжаление, както и казах по-горе, обикновените хора плащат за всичко. Това обаче не може да е никакъв аргумент в защита на страната в конфликта, практикуваща тероризъм. На Г-8 има големи, които са за едната и за другата страна, така че ....... Ако Сирия влезе в конфликта, ще претърпи поражение. Иран ще й помогне всячески и нещата така ще ескалират, че ще има втора интервенция на Запада в тия райони, тоя път по-мащабна и по-твърда от досегашната. /Впрочем, руските вестници вече пишат за международни омиротворителни сили/. Повтаря се ситуацията от 80-тте, Ливан, цветуща арабска страна, преживяла страховити разрушения през 80-тте, възстановяваща се блестящо, сега се връща отново в най-страшните 20 години от историята си. По чия вина? На тези, които използват територията й да атакуват Израел. Ако на палестинците е забранено да работят заедно с евреите, то: 1/ Как точно се проявява това, има ли закон? 2/ Това с криминалните престъпления отвличане на хора и с взривяване на спирки ли ще се реши? 3/ Фактът, че искат да работят в Израел поставя нещата като нещо от типа Мексико/САЩ. Ако стъпка по стъпка си оправят държавата, макар на тая малка територия, икономически ще напреднат и няма да има нужда от това. Бомбите за тая работа не помагат. Светът не може без иранския нефт, а не без държавата Иран. Без нея може, както и без Ирак можа. Иран, за добро или за лошо е далеч от състоянието "никой да не може да му се противопостави". Такъв в района е само Израел. Израел гърми по членове на терористични организации. За съжаление, има и невинни жертви и това наистина е зле. Но нищо не може да оправдае и тези, които пращат бомбаджии да взривяват също толкова невинни хора. В случая сме свидетели на още една проява на радикалния ислям, маскиран като националноосвободително движение. Жалкото е, че "мирният процес" можеше да продължи стъпка по стъпка и хората да живеят по-добре и по-добре. Капиталът на 90-тте години се пропилява с много лека ръка и от тая работа нещата могат да станат много напечени. Наистина не разбирам как е лесно да се оправдае нещо недопустимо като терористичните методи за натиск.

Попадна ми стар брой на централен вестник, където на историческата страница имаше голямо заглавие “Стамболов правил далавери с невдижими имоти”. Макар броят да е бая стар, все пак да пусна тука няколко цитата, от които, надявам се ще стане ясно каква е стойността на такива публикации. /“Далаверите” му с недвижими имоти представляват няколко покупки и продажби, каквито всеки е правил или ще направи някой ден./ Та ето няколко цитата. Повечето са от дневника му, непредназначен за публикации, първият е от един от съратниците на Левски; с наклонен текст има малко мои обяснения: Любопитен съм какви изводи си правите от горните текстове.

Не си и правете илюзията, че някой от съседните държави или те заедно може да се противопостави военно на Израел. Превъзходството му е смазващо. Аз лично се чудя, какво всъщност искат някои крайни елементи като Хамас, па и тия, които ги избраха. Т.нар."мирен процес" беше стигнал завидна висота, докато едно посещение на Шарон в Ерусалим подпали страстите, да се чуди човек от какъв зор. Палестинците получиха територия, държавност, символика, възможности да работят в развита страна. Какво точно още искат. Нещата от днешния конфликт са си едно "каквото повикало, такова се обадило". За съжаление, както винаги в такива случаи, невинни хора страдат варварски в 21 век. За това обаче нито на правителствата, нито на терористите особено им пука. Последните всъщност точно това искат. ПП Погледнете я тая възрастна жена с два пистолета. Що за психология е това?!

"Да приберем хляба на народа!" /лозунг на селски партиен комитет по жътва/ "Нашата цел е комунизма!" /лозунг на вратата на Ленинградското военно-артилерийско училище/ "Всяка ръка - на крак!" /пак по жътвата/ "По случай 8-ми март поздравяваме всички хлебарки!" /надпис на хлебозавод/ "България беше на ръба на пропастта, но направи крачак напред" /приписва се на Т.Живков/ "Дайте си кожите!" /надпис на пункт за събиране на кожи от ТКЗС/ "Другарю, ти предаде ли си яйцата?" /надпис на пункт на селкооп/ и естествено, номер 1: "Да живей международното положение!" /лозунг на селски партиен комитет по пътя Гоце Делчев - Ковачевица/

То, да ти кажа, човек като си е читав, и учебниците ще си изчете, и още източници ще има и така или иначе ще си се подготви. От друга страна, и в 10 елитни училища да попадне някой, като е роден идиот, такъв ще да си и остане. Тая атмосфера на всеобщо оглупяване е своеобразен плюс за тези, които научават нещо. Тъй че, за тебе проблеми няма да има, като гледам

Това мяза на фейлетон ......... Да не е някоя уйдурма?

Супер са!

Точно. И, което е най-готиното, архисериозна тематика е представена в чудна форма - загадки, ужас, средновековие, криминална история. Няма равна. ПП "Аз съм прав!" (с) Уилям от Баскервил

Мд-а-а. То да се изберат няколко книги е много трудна работа, затова аз преди да посоча няколко, ще дам два принципа 1/ Четете - каквото и да ви заинтригува, четете го; 2/ Не стойте по баровете до 4.00, както някои, няма да ги соча кои са Ето няколко, които според мен са потресаващи: "Името на розата" от Умберто Еко; "Майсторът и Маргарита" на Михаил Булгаков Всичко за Шерлок Холмс от А.К.Дойл "Марсиански хроники" от Рей Бредбъри; "Краят на детството" от Артър Кларк; "Градът" от Клифърд Саймък Петте книги на Ф.М.Достоевски: "Братя Карамазови", "Престъпление и наказание", "Идиот", "Юноша" и "Бесове". Трябва ви сериозно търпение да издържите първите стотина страници, където нищо не става, след което Космосът ще ви се стовари връз главите. по нова българска история: Освен "Записките" на З.Стоянов - "Строителите на съвременна България" на Симеон Радев, всичките книги (7 бр.) на Димитър Маринов; книгите "Един от Първа Дивизия" на Георги Хр.Георгиев и "Оръдията през декември" на Сава Стоянович - това ще даде най-добра представа; Разказите на Йордан Йовков, вкл. военните;

Ето малко данни за това как би могла да е изглеждала "пътната обстановка"; те са от османско време, но аз поне не мога да си представя принципна разлика със Средновековието: От книгата на големия историк и етнограф Димитър Маринов "Българско обичайно право", Акад.издателство "Марин Дринов", 1995 г. /вижте я цялата, дава страшен поглед върху богатството на преднаучните, народните знания; оригиналът е издаден през 1893 и 1907 г., в две части./ Та, докато събира сведения за вещите и обектите на право на собственост, за пътищата Д.Маринов получава следните данни: Пътищата се разделят на няколко вида: "Джаде" - голям път между два големи града, пълен е с хора винаги и отива далеч; "Друм" - по-малък път, пак между два града, но не толкова пълен с хора. Тези двата са "царски" пътища. "Път" - обикновен път между селата и между тях и града. "Конски път" - път, отдето може да се мине само с кон /т.е. без каруца/; "Дърварски път" - лош и тесен, през гората, до сечищата. "Пешачки" път - и с кон да сте, пак ще вървите по него пеша, много стръмен и пряк, минава през най-стръмните, глухи и тесни мества в горите и планините. Джадето и друмът минават през възможно най-равните и нестръмни места. Ако минават през река, винаги има мост ili hubaw brod. Това са най-дългите питища, защото най-заобикалят. Такъв път между два града е само един; сегашните /т.е. към края на 19 век/ пътища не съответстват с трасетата на някогашните. Селските пътища са много и излизат във всички посоки. Те си сменят трасето почти всяка година, защото се изхабяват - "преорават". Конски и пешачки път има в планините, където местността не позволява друго. Също и покрай големите пътища, за по-пряко. За джадето и друма се грижи държавата, царщината. За селските пътища се грижи селото. Пътищата сменят трасетата поради различните природни и човешки пречки на определени места по тях /изораване, наводнение, отказ или неглижиране на грижата за тях, събаряне на мост и т.н./ Големите мостове са царска и на местните феодали работа. Малките мостчета и т.нар. "брев", т.е. дърво, сложено през реката са задължение и грижа на селото. /па и на всеки, който има нужда от преминаване / Освен мостовете, правят се, или по-скоро се подържат и подсилват естествените бродове през реките. РЕДЪТ за движение по пътищата също е установен. 1/ този, чиято каруца е празна, отстъпва; длъжен е, преди да влезе в тясното, да провери да не иде някой пълен; 2/ ако се срещнат две празни, изкачващата отстъпва, но ако вече е към края на изкачването, отстъпва горната, спускащата се; 3/ на широк път и въобще, товарната каруца има предимство пред натоварените животни - те са по-мобилни, а тя не е и може да се счупи при отбиването. ПП Може и да пусна отделна тема, но няма време. Тук ще ви обърна внимание само върху следния страничен въпрос - удивително, но нищо ново под слънцето - и без Закон за движението по пътищата, и без правилници, народът си е установил ред, и то този ред е СЪЩИЯТ като днешният. .... Ако видите пък останалата част на книгата, ще паднете колко детайлно, справедливо, етично и с дълбоко съзнание за необходимостта, че и хуманно е било правото в традиционното общество.

Много добра статия, наистина.

Точно!!! Не, че не трябва да се разчита на други хора, то е невъзможно, но трябва нещата да са ти в ръцете, да се знае, че хората не са идеални и гениални, от една страна, а от друга - че достоен човек можеш да намериш и на най-загубеното място, а боклук - и в най-пищния дворец /оп-па, тва е ретро, исках да кажа офис/. И обратно, обаче. И днес немалко синове и дъщери на обущари стават големи неща, други не - лични качества, адекватност, нагласи на психиката, житейски ситуации, късмет и малшанс, място на пребиваване , какво ли не. На когото Господ му е дал предимство, тярбва да си го реализира, това е то. ПП А, да. Без да забравя етиката и сдържаността

O, не бих участвал в такова нещо. Да оставим безобранзото смесване на имена, дори да бяха само истински големите - Как да избера между Стефан Стамболов и цар Калоян, между Ботев и Левски?! Изобщо, такива кампании нищо не струват. ОСОБЕНО ПЪК И КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД НЕСКОПОСАНИЯ НАЧИН, ПО КОЙТО Е НАПРАВЕНА ТАЗИ. Поредната реклама започва с една дама, която се движи по улицата и няколко идиотски портрета на включени в списъка я следят

O, не, не. "Ограниченост" е нещо друго, тук иде реч по-скоро за "ъгъл на погледа", за позицията на гледната точка и подход. ВЕрвай ми, ше видиш и останалото Правилна позиция, естествено, че няма да се примиряваш като лична житейска визия. Аз имах предвид по-скоро общ аспект на нещата, тенденцията. Така или иначе, мнозинството хора обективно се стермят или пък достигат средата, в смисъл на това, че хората не обичат да бъдат житейски и икономически притеснявани /както това е сега/. Второто, за което говориш в текста не е това, а вече едно разпространено у нас явление на социална пасивност, водеща до тъпотия и даже лумпенизация. Това е проява точно на това, че в момента негативната тенденция доминира, но аз все си мисля, че по призвание хората не са такива. Има периоди, в които знанието ли да го наречем, просветата ли, доминират и хората масово се докосват до тях. Такова е било например времето преди 1944-та год., отчасти след това, но много отчасти. Има и периоди на "всенародно затъпяване", в какъвто сме сега. Това е притеснително, но не фатално. Не можеш да очакваш от всички да са дълбоко просветени или да се стремят към това. Еми ето тотова е. Ти се стараеш, други се стараят и рано или късно резултата иде, палачинката се обръща. Просто, принадлежиш или се стремиш към определено по-високо ниво, и това си е дар Божи, да кажа в пристъп на високопарност.

Благодаря!

За текста след цитата нямам какво да добавя - горе-долу отговорът е именно този, ще сложа само един цитат: "Ако не ти, то кой, ако не сега, то кога" Това обаче малко ме стряска. Наистина ще да живеем в духовно тежки времена, след като често срещам такива наблюдения, и то сред млади хора, на които иначе е присъщ оптимизъм. Едно общество винаги носи комплекс от интегриращи го фактори. Някои днес у нас са силно разклатени и мисля, че ти това илюстрираш с горния текст. Но това е почти само у нас и освен това, разклатени са само някои неща.. Пак ти казвам, че болшинстовто от хората, макар и масово податливи на влияния, като цяло носят в себе си нормалното, здравомислещото и трезвото и като цяло искат няколко прости неща - децата им и те да имат среден достъп до нивото на заобикалящия ги свят. По-голямато познание наистина не е за всички, но мнозинството хора са си читави. Проблемът е, че понякога, както е днес, на преден план излизат негативни неща, които иначе вечно съпътстват живота, както и позитивните. Да не забравяме какво ни казва Лао Дзъ преди 5000 г. - "с нещата е така - едни вървят отпред - другите следват. ту вдишват, ту издишват. някои са силни, други - слаби, понякога са във възход, понякога - в упадък". Ето това е то. От другата страна, гледай какви неща има днес, сайтове като този например и много други подобни прояви, които достатъчно добре илюстрират, че читавото никога не угасва. Само пяната, която плува отгоре над езерото и създава впечатление, че водата е мръсна, а всъщност тя самата пречи да се види дъното, трябва да отплува, а това рано или късно се случва.

Къде е това?

Умен учител имаш. Винаги битуват поне две тенденции, едната негативна, другата позитивна. Въпросът е какъв е момента, от една страна, а често е какъв ВИД му придават. ПП. Всичко, от което може да се види някаква проява, подлежи на изучаване, "изучаване" или на просто любопитство. С други думи, това ни е работата, да се интересуваме за света.

Aми, няма страшно. Времената се менят бързо и всяка тенденция е само привидна. Не е докарана работата чак дотам, пък и не бива само нашият двор да е критерий. Болшинството от хората винаги са били читави и затова и светът е вървял Друг е въпросът, че сега се проявяват повече тъпотиите.

Не се отклоняваш 1/ ...... и малко краен. При него не е ли тази мисъл изказана от по-"етична", т.е. ограничена от човепкото възприятие гл.т. Докато китайския вариант е по-примирен и от друга страна, не поставя човека в центъра на преценката. Прозира някакъв страх от сложността на света. Може би, чисто по принципа з аумереност, нещата са по средата между двете тези, но все пак повече към китайското виждане. То не поставя индивида в центъра на Вселената, и той наистина не е. Е, чакат Антихриста, но в Новото време и Ренесанса това вече е смегчено, от една страна. От друга, както казва Андрей Кончаловски, "Апокалипсисът не е внезапен акт, той е започнал отдавна", та и антихристчета непрекъснато се въдят и отпадат от играта. От трета, това за Антихриста пък е другата крайност, което още веднъж ни връша към Лао Дзъ да избягваме не самото действие, а излишъкът.

И, което е най-приятното, казват нещата с малко думи. Не ми е подръка една книга "Осем ловки демона" /жестока работа! /, да пусна цитат, в който на майтап се разглежда таз разлика между изтока и запада - там един образ, наречен Господарят Ли, си пише с един римлянин. Римлянинът е написал една страница с мисли, кратко и ясно изразени по римски. Китаецът чете и с въздишка казва: "Ех, защо са нужни толкова думи, когато може така: ......" и го събира в едно тристишие.

Знаеш ли на кое се впрягам - това нещо влиза в националния културен стереотип, а е много повредено.

Ей-й, ама цялата тая работа е много красива!!! Не, че я видях, де, ама от разказите на Спирит - Голяма работа е, свидетели сме на страшни моменти! Ха дано се върне духът на 60-тте...

Е, ..... ми то...., а че добро си е

Това се нарича долен тарикатлък, но притеснителното е, че остава ненаказано и че се проявава не само по стадионите.