КГ125

Не е нужно 200 000 пъти . Съгласен съм с повечето от написаното, но имам допълнение. Това на полк.Йотов е или емоционално изявление, или доста глупаво. Но бих ти опонирал в това: 1/ службата е кражба на време от живота на човека; Би могло да е така, ако е твърде дълга или пълна с излишен диктат. Тя обаче по правило не е самоцелна - всяка държава няма просто друг начин да си организира защиата. "Ако не ти, то кой, ако не сега, то кога" e доста приложимо в случая. Ако професионалната армия може 100% да защити държавата, тогава ОК, но тя не може да направи това в случай, когато имам масирано нападение отвън, когато наистина "всеки камък става бомба". Или, чисто и просто необходимо е, налага се. А веднъж попаднал там, времето не е загубено, защото така или иначе е източник на опит и незичерпаема добавка към ловните и рибарски истории Разбира се, две неща са много важни - не бива да е твърде дълго и не бива да има глупости. Като попаднах там, две неща ми направиха впечатление - първото е това, за което писах по-горе - няма кой друг. Дотогава си представяш тези неща абстрактно и отнесено - армия, танкове, самолети и пр. и изведнъж, като се погледнеш - келеш с униформа и яхнал танк, оръди, автомат или пр. се оказва, че ако нещо стане, колкото и малко вероятно да е, между тебе и "ония" няма да има нищо друго. Второто е, че ако не бяха наистина многото идиотщини на социаслистическата армия, която много обичаше хем да натиска човек, хем да го използва като безплатен и безправен работник, а ако само се учехме на това, за което уж са ни взели, то всичко можеше да приключи много успешно за 6 месеца до 1 година. 2/ Дали ще дезертират или не го схващам по-широко - като състояние на духа. Няма да дезертират, макар, че ще има случаи. Нещата в главите на хората са много сложно нещо, но като цяло у българина дреме сериозно "военно" начало, толкова сериозно, че само 5 години след 500 годишно робство имаме супер армия /справка Сливница 1885 г./ И силата, и слабостта са в ГЛАВИТЕ. 3/ За КПД-то. Така е, днес, особено в последните 10-тина години технологиите решават всичко. Затова и отиваме към професионална армия. Но не всичко се решава от технологиите. Затова просто трябва народът да е запознат с тези неща, да не е откъснат оттях, камо ли да ги отрича. Е, сега ако някой не иска пък съвсем, нека има право да се откаже. Голяма глупост би било да се ПРИНУЖДАВА някой към това. 4/ За предаването на гърфите:) Разбирам го като илюстрация на състоянието, в което според тебе се намираме сега. Донякъде така е. Само че ми се струва, че те първи ще се предадат Чудна работа, не само преди 1944-та година, но и до около 1970-та в България не е имало никакво негативно отношение към армията. Ама НИ-КАК-ВО. Даже са се натискали да ходят войници. Негативните мнения започват от две неща: 1/ От това, че армията става твърде жестока - наистина имаше тъпотии, "стари кучета", жестокост и несправедливост. 2/ От психологията на "виетнамския синдром", която чрез американските филми проблясна и у нас. В днешно време това ми се струва остаряло. Сега армията не натиска никого, войниците /наборните/ си имат достатъчно права, професионалните вече са си там на договор. Та затова, поне аз смятам, че нито е срашно и лошо ако човек отиде там /както не е лошо и ако не отиде/. И в двата случая се печели! А от друга страна, да не забравяме, чеговорим за допълнение на професионалната армия, а не за дъ-ълго стоене на разположение на разни началници. Малко се 40 дена. Около 6 месеца, а за отделни около година. /Това може и по желание да бъде, а може и да е свързано с някакви опции за в бъдеще, например да ти платят следването или нещо такова/. Строителни войски /и там съм бил/ бяха форма за принудителен труд, в който някои известни с крадливия си живот граждани отработваха бъдещите си кражби Излишни са, наистина. Без професионална армия - наникъде. Прав си за изтичането на мозъци и губенето на време, ако нищо не се прави и нищо не се учи. Но донякъде пък това укрепва силата на държавата, така че има и икономически ефект, непряк. Баща ми е бил 3 години, аз бях 2, после стана 1.6, 1, сега 6. Все е дълго) 6 месеца според мене стигат. Ти би ли се съласил да прекараш там 1 година, като често си ходиш в къщи, получаваш да речем 100 лв. на месец, храна и т.н., учиш се там да караш няколко вида камиони и военни коли и като излезеш и ако влезеш във ВУЗ, държавата да ти плати семестрите? На това искам да налблегна повече - не е така, научава се много. Аз съм много далеч от "армейското фукане", дето всеки там ставал голяма работа, но се научава доста - и като жизнен опит, т.е. известно познание за човешкото поведение, и като определено повишаване на възможностите за "вътрешна мобилизация", ако, не дай Боже, ти се случи някоя житейска криза, /не ща да звучи така гръмко, но има нещо такова/, пък и някои технически умения, оттова да пукаш с шмайзер до по-сериозни работи. Че кога и къде иначе щях да карам 40 тона със 70 км./ч/ през "камъни и дърве" , да видя масирана самолетна бомбардировка /по изкуствени мишени, де/, руска армия в действие и някои други работи

Тук и в Традиция пуснах един линк към сайта БС, където се коментират други сайтове. http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8380 Той ме подсети за нещо, което отвреме навреме се появява по медиите, но се замислих над част изразените настроения. По начало, въпросът за и против наборната служба в модерните страни, каквато се опитваме, божем и ние да станем, си е решен в полза на професионалната армия. У нас обаче той се коментира в един аспект, който малко ме смущава. Стига се до пълно отрицание на армията и предложения ако някой ни напада, направо да се предаваме /какво точно ще стане след това не се уточнява / Основните мнения, както ги чувам оттук оттам са: "Тъпи военни, губене на време, военните са тъпанари, те ни тормозеха в казармата, аз затъпях, умните там ги побъркват, да си гледат работата." или "Който не е бил войник не е мъж , нищо не знае, който не иска да ходи войник нищо не струва, дайте ни ги тия мамини синчета да ги направиме хора". И двете са еднакво верни или еднакво неверни, /макар, че, както цяла година им викаме "тъпанари" и "шапкари", така като дойде наводнението или виелицата се радваме като малки деца на излезлите по пътищата МТЛБ-та, забравяйки, че същите тези тъпанари ги карат в обстановка, в която обикновено цивилния гражданин не мърда от къщи/. Ще ми се обаче да ги погледнем от по-друг ъгъл. Интересно, дали в Турция или Гърция някой предлага, ако някой ги нападне, /или ако се нападнат взаимно, какъвто обичай периодично имат /, то да се предадат. Чисто професионалната армия е по-ефективна и евтина, вярно е. Но СТАНЕ ЛИ РАБОТАТА ДЕБЕЛА, дойде ли белята, професионалната армия сама не се оправя. Ето, например Израел, който воюва практически перманентно, или хайде не воюва, ама е в кризисна ситуация толкоз години - там армията е народна, наборна и пак е високопрофесионална и ефективна. Според мен това е, защото съчетава професиоанлния принцип с принципа на "въоръжения народ". Та, интересно ми е какво мислите по тез неща? Аз лично смятам, че професионалната армия няма алтернатива, но и че не бива да се прекъсва връзката на народа с армията - дали чрез малка наборна служба, строго за начално обучение, или по друг начин, но трябва да има такъв елемент. Трябва обаче който не желае, да им възможност спокойно да откаже да участва в тия неща, но дотам.

Горе -долу това е. Има три пътя за излизане на една соцстрана от кризата, до която оня строй неминуемо я води - условни да ги наречем "полски", "китайски" и "български". В първия влизат Полша, Унгария, Чехия, ГДР. В китайския са Китай и Виетнам. Българския го наричам български, защото сайтът е български, но иначе там са Русия, Румъния, Сърбия, Македония и ние, грешните. Разликите между тези три пътя са доста, но по съществото си основната се състои в движещия реформата фактор. Какво представлява едно соцобщество като цяло видяхме. Основното в него е пълен контрол на държавата и Партията над собствеността, икономиката и политиката. Какво е държавата? Висшото и средно държавно ръководство, чиновниците. Кво е партията? Висшето и средно партийно ръководство, което ДУБЛИРА държавата./ Има МВР, има и отдел "Сигурност" на Централния комитет на партията. Има Външно министерство, има и международен отдел на ЦК и т.н./ С други думи, контролът се извършва от група хора, на различни длъжности с власт, които се наричат за социализма "номенклатура". /"Номенклатурен кадър" е соц термин, който значи човек, включен в специален списък за важни кадри/. Те са основната пречка да стават промените бързо, защото искат да продължат да контролират нещата в новите условия, и така се явява мафията. Когато тая тенденция няма коректив, става български вариант. Когато има, той е или силно гражданско общество, или силна централна власт, която пере през ръцете всякакви мафиотски тенденции. Защо режимът трябва да се променя е ясно - защото драстично изостава от западните си конкуренти и хората разбират това все повече и повече. /Защо изостава подробно пише в една книга "Крахът на тоталитарната икономика" на проф. Георги Петров/. Какво обаче трябва да стане? Крайната цел е от соцдържава да се получи демократична държава - с политически свободи, частна собственост, пазарна икономика, свобода и конкуренция. Стартовата позиция е: 100% държавна собственост и диктаторска власт. Първата стъпка е да се свали старат власт. Тя се "самосваля", защото иначе като я свалят, ще яде бой. Политическата страна е лесна - властта закрива тоталитарните структури, променя законите, хората почват да говорят каквото си щат, създават се много частни медии. Собствеността обаче става частна по два начина - 1/ Реституция - това, което навремето е отнето от хората и съществува в онзи вид /сгради, земи, магазинчета, фабрики и пр./ се връща на хората. 2/ Приватизация - което е ново, се продава, за да мине в частни ръце, държавата да се "изтръска" от излишните средства за производство и стопанството да стане частно. Това добре, ама за да функционира системата занапред трябва да има ред, законност и права. Кой ще направи това, кой е същностния, основен, движещ фактор на промяната? В "полският" вариант това са гражданинте, т.нар. "гражданско общество". Това са държави с висока култура, европейци и там не се търпят отклонения от правия път, щом веднъж старат власт е паднала. Т.е. тотално премахване на старата власт, въвеждане на пълна свобода, но гражданите не търпят "слободията"; В "китайския" факторът е висшето ръководство. Т.е. властта остава силна, но отпуска икономиката и тя става частна и "излита". В "българския" вариант такъв фактор НЯМА. Въвежда се веднага пълна свобода, но тя се изражда в "свободия", защото няма КОРЕКТИВ. Властта е слаба /нарочно/, на народа, поради ред културно-исторически фактори не му пука и не разбира много-много какво става. Затова става хаос. Горбачов в Русия поради горните причини трябваше /не казвам, че е могъл/ да не отпуска властта, преди насила, отгоре, да отпусне икономиката, а той направи обратното. С други думи, трябваше да избере китайския вариант, като няма народ, който да вижда нещата като полския. /Китай не е довършил нещата и не се знае дали ще го довърши, но това е друга тема./

Моля!

1/ Не е налице такова превъзходство. Само например танковете, СССР има 23 000 а германия - 4000. Качественото им превъзходство също е спорно. Немското въоръжение и оптика са по-добри, но после, в хода на войната, с по-късните модели. Ходовите качества на руските танкове са по-добри от тези на немските. 2/ По съществото си съветската доктрина означава, че врагът ще се напада.

Spirit, не е така, бе човек. Прибери сопата Бъркаш СССР с Варшавския договор. СССР съществува от 1922 год. /не съм сигурен в годината, но не по-късно/. СССР е плод на Октомврийската революция.

Ама моля Тъй като всяко нещо има две страни, имаше и готини моменти. За нивото, на което беше държавата, хората имаха достатъчно, даже им стигаше. Властта успява, според мен някъде в периода от 1970-1980-та, да достигне прилично ниво на развитие, за съжаление обаче пречупена през психологията на самата власт, която се състоеше от 60-годишни бивши селяни, неразбиращи докрай СЪВРЕМЕННОСТТА. Ако нямаш претенции за нещо по-модерно, имаше предостатъчно. Мътно помня една сватба в едно село, която трая 5-6 дни и нощи нон стоп, като понякога над 200 души се скъсаха да ядат и да пият в 2-3 къщи едновременно и това не затрудни особено родителите на младите, които не се отличаваха с голяма заможност. Само че властта не може или по-скоро не щя да разбере, че светът се променя и не може да остане на ниво критерии от 1945-та година. И понеже беше всевластна, трудно даде на народа да й го каже. Друго типично - всевъзможна тежка индустрия, която изнася квото може да се произведе и по-малко стоки за отделния човек, а когато ги има - некачествени. Има и някои изключения, но като цяло е това. Сещам се за един доста показателен лаф на един източногерманец: "Само комунистите могат да създадат 200 нюанса на сивото".

Да, като конмедия дел арте. В хрониката има и други случки, описващи доста комичното състояние на духа на средиземноморските народи, в случая генуезци и кипърци. На места а-аха да победят още в началото, но одиозната липса на боен дух, опити за сложни интриги в критични моменти и пр. поведение оплескват всичко.

Преди време пуснах в забележителния форум "Традиция" :) едно нещо, което може да е интеренсо и тук. Ей го: БЪЛГАРСКО ПРИСЪСТВИЕ В СРЕДНОВЕКОВЕН КИПЪР -------------------------------------------------------------------------------- Данни за изненадващо българско присъствие в Кипърското кралство има в средновековната “Кипърска хроника”, или “Повест за сладката (?!) земя Кипър” на Леонтий Махера, кипърски държавен чиновник от около 14-15 век. Тъй като българското издание не е пълно, не е ясно откъде в Кипър има сериозна група българи, но за тяхното участие в много критичен момент от историята на Кипър има изобилни данни. Няма да е пресилено да се каже, че българите спасяват Кипър в опита на генуезката република да завладее острова през 1373/74 год. Кипър е създадена като отделно кралство след като, бидейки част от Византия, е окупиран от Ричард Лъвското сърце, след като е управляван от дук, отцепил се от Византия. Ричард го продал на рицарите-тамплиери, които обаче така притискат метсното византийско население, че то се вдига на голям бунт и тамплиерите искат да “правят рекламация и да върнат стоката” на английскиа крал. Той отказва и те го продават на френския рицар Ги де Лузинян, който основава нова държава и той станал пръв негов крал. Островът се пълни със запдноевропейска- френска, италианска и каква ли още не средиземноморска аристокрация, тя взима властта, притежава земите и управлява местното население, състоящо се от хора, които авторът нарича “Кипърци”, имат гръцки или православни имена и ще да са от Византия. Етническия им състав не е ясен. Има и “гръцки благородници”, явно византийска аристокрация, но те са на второ място и се споменават рядко. Островът представлява кралство, пълно с невероятна средиземномосрка смес. Командват западните благородници, които като цяло показват удивителна разпуснатост, негодност и фактически липса на каквото и да било благородство. Има няколко висши длъжности с колоритни название, идещи от гръцки като “туркопулиер”, “конетабъл” и др. След като се забърква в една невероятна средиземноморска разпра, Кипър става обект на нападение от Генуа. Хрониката изобилства с невероятни прояви на двуличие и предателства, светкавично преминаване от едната на другата страна, пълна военна некадърност и на двете страни с малки изключения, типично средиземноморско изнудване и прочие прояви. В съпротивата известна твърдост показва конетабъла на Кипър, висш аристократ и май че от кралското семейство. Българите се споменават като военна част, наета или подчиннена по някакъв начин нему. /Има текст за роби на принца на Кипър българи, гърци и татари, но те не са тези, за които става дума/. Те действат самостоятелно (“войските, заедно с българите”; “всички граждани, заедно с българите” “войната, в която воювали и българите” и др.подобни изрази) и практически са едни от малкото, ако не и единствени, които побеждават военно генуезците /но не на целия остров/, спасяват отнетото държавно съкровище, на няколко пъти разбиват окупаторите и практически спасяват острова. Репутацията им е на безкомпромисни военни победители. За съжаление, събитията могат да бъдат сведени до това, че голямата част от кипърската аристокрация представлявала едни, извинете за неисторическия израз, ама е точен,а именно пълни п..ки и таман нещата да получат решаващ обрат, вечно се намирал някой да предаде нещо, да се огъне или да обърка работата. Първото сведение е за 6.12.1373 г., когато генуезците, пленили малолетния крал и кралицата, започват опит да разоръжат жителите на гр.Левкозия /старата столица на Кипър/. Кралицата, далеч от понятието средновековен благородник, издава заповед никой да не се противи, въпреки, че населението го прави стихийно. На следващия ден се чуло, че конетабълът на Кипър идва към града с “голяма войска от българи. Генузеците умрели от страх”, казва средновековния автор. Тъкмо да стане обаче сериозният пробив, кралицата, бидейки в генуезки плен и пратила хора със заповед да оставят града и да завардят някакъв си проход. По-късно започват селски бунтове срещу генуезците и кралицата. Тя праща отряди да усмиряват селяните, те търсят защитата на конетабъла и, заедно с българите, участват в битки и разбиват генуезците, “за голям техен срам”. Пленени са 30 души. Следва голямо ограбване на Левкозия, в която кралицата не допуснала конетабъла и българите, като е ограбена цялата кралска хазна и държавното съкровище на Кипър. След засада войската на конетабъла напада отряда от 500 души на генуезците: “...и българите веднага започнали да стрелят с лъкове и да викат “Вив ре Пиер!”, което ще рече “Да живее крал Петър!”. И генуезците загинали, като всички били съсечени. От тях 5-6 души се пъхнали под колите и понеже било тъмно, не ги видели. Но когато слънцето изгряло, българите, които останали назад, ги видяли и се върнали да ги избият с копия и мечове, но те се предали.” Съкровището е върнато на конетабъла. Споменава се някакъв младеж, който с молби, заповеди и със спешно тичане при конетабъла спасил пленените генуезци от българите, тъй като те искали да ги избият. Следващия епизод е свързан с бягството на кралицата от генуезки плен. Генуезците решават да нападнат гр.Кериния, където е седалището на конетабъла. Преструвайки се, че ще пътува с генузците, кралицата, качена на кралското муле (!) на име Маргарита (!!), заедно със слуга не име Пуцурело (!!! е тия са като от шекспирова комедия ) внезапно препуснала към войските на конетабъла. Българите нападнали с “лъковете си” /лъковете явно са типично оръжие за българите/ преследващата я войска и заедно с кипрски стрелци-арбалетиери ги отблъсва и преследва на свой ред. Генуезците предприемат второ нападение срещу Кериния, но, “като пристигнали при Дикомон, направили лагер, понеже се побояли да минат прохода, тъй като българите и много други въоръжени хора го охранявали”. При първата атака, генуезците са разбити и се “върнали посрамени. Адмиралът изпращал мнозина и все се връщали като първите. Защитниците оставили една част да преминат, обкръжили ги и ги заловили.... а много от тях били избити. “И като прекарали в това изпитание 8 дни и объркали деня с нощта, и се завръщали с всякакъв срам и загуба”. После нещата вземат друг обрат. Като се връщат при пленения от тях крал, някакъв свещеник, подмамен от генуезците, че конетабъла и кралицата грабят кралството от краля, им предава таен път. Българите, понеже загубили бдителност, “станали безгрижни и направили стан в ниското” биват нападнати и обкръжени, губят около 100 души и отстъпват. /Попът после се предава на конетабъла, той го дава на българите и те го съсичат./ Генуезците обсаждат и нападат гр.Кериния, но биват отблъснати. Готвят обсадни стълби, но българите излизат от крепостта, нападат войската със стълбите, отнемат ги всичките и ги пленяват заедно с обслужващите ги войници. При следващата атака генуезците пълнят рова на крепостта с клони. Почва спор между крепостта и обсаждащите кой е по-голям защитник на краля. Всички твърдят, че държат/обсаждат крепостта заради него. Започва битка и отново опити да се сложат стълби, генуезците са отблъснати с 400 души жервти. Обсадата е вдигната. На 27.02.1374 год. в същия проход, където били победени, българите отнемат 400 камили с товари. На 03.03.1374 г. генуезците обсаждат отновно гр.Кериния, “и станал голям и страшен бой”. Стоварват се 4 грозни стенобитни машини – “Триоа”, или “Свиня” и три други. Свинята била голяма триетажна дървена кула с три бойни платформи и каменар (!) с инструменти, който да пробива крепостта. Втората кула имала три етажа платформи с много стрелци, за да обстрелват стената, наричала се “Ката”. Третата, на име “Фалкон” (?) била пълна с хора с куки и стълби. Последната била нещо като клетка на греда, пълна със стрелци. Шест (!) човека българи ги унищожават. “Тогава конетабълът, който бил опитен във военното дело, изпратил 6 души българи. Те изгорили Фалкона и Клетката, а Свинята съборили на земята и отгоре с камъни я разрушили. А колкото хора имало вътре, били убити или изгорени. ” После, странна работа, всяка страна бърза да събере гвоздеите от машините. Преварват кипърците. Генузците пак снемат обсадата и чрез българите съобщили, че искат пари, за да си идат. Българите, като научават това, предлагат нападение над Фамагуста. Един кипърски граф прави опит да превземе Левкозия без тях, но бива заловен с хората си и са жестоко убити. След това, и двете страни се отказват от битки, почват наистина невероятно уникални пазарлъци в средиземноморско-генуезко-византийско-ориенталски стил, в резултат на които конетабълът е прогонен от Кипър и генуезците си заминават. Българите преминават към принца на Кипър. Краят им е доста печален – биват избити с измама, от самия принц, по внушение на кралицата, която така го лишава от военната му сила. Тя ми пише писмо, че има данни за заговор на българите срещу него. Той се връзва, вика ги на едно специално място и ги кани при себе си един по един по някакъв повод, като нарежда да ги хващат и да ги хвърлят от една стена. “Последният се спасил, за да докаже колко несправедливо били избити. И той живял много време след това”. Самият принц бил убит малко по-късно от кралицата. С това се свършва българското участие в Кипър. Нищо ново под слънцето ....

Ето какво казва един римлянин за гермаците, за съжаление забравих кой беше: "Племето на франките е най-бизкия съсед на Италия, Несъмнено, те принадлежат към тъй наречените исстари-германци. Живеят около рейн, около приежащата му територия и владеят голяма част от Галия, коятопреди не е била тяхна, а са я завзели после. Франките не са номади, като повечето варвари, но в болшинството случаи се ползват от римските граждански порядки и закони, и като римляните възприемат договорите, брака и божествената служба. Всички са християни и се придържат към християнската вяра. Имат в градовете си и управители, и свещеници. Празниците им са като нашите и за варварско племе с нищо не се отличават от нас, освен варварските одежди и особеностите на езика. Аз съм поразен от друго тяхно добро качество, особеното справедливото отношение един към друг и съгласието им. Много пъти в мое време властта при тях се делеше от трима управители, че и от повече, но никога, както е известно, те не почнаха война помежду си и не оскверниха отечеството си с кръвта на гражданите си. Когато се сблъскват крупни и равни сили, тогава естествено възникват жестоки и високомерни помисли, съперничество, стремеж към първенство и прочие безчислени страсти, раждащи смут и вълнения. Обаче у франките, даже и да са разделени на много управители, не възниква нищо такова. А ако владетелите им влязат в някакъв конфликт, всички се строяват като за битка, въоръжени, и после се събират на едно място. Двете страни, веднаг щом се срещнат, тутакси прекратяват враждата, постогат съгласие и изискват от вождовете си да разрешат спора, основавайки се на правото, а не на силата. Ако вождовете откажат, тогава от тях изискват те сами да се сражават и да се подожат на опасност. Не е пристойно и не съответства на отечествените им правила, та заради частната тяхна вражда да страда и се руши общетсвеното дело. Тутакси те, редовите франки, развалят военния строй, слагат оръжие и се възстановява мирът, общото дело, безопасните взаимни посещения и по този начин изчезва опасността, Ето така техните поданици са склонии към справедлиовст и обичат родината си. Вождовете пък, в нужните обстоятелства, са благожелателни и достъпни за убеждение. Затова и живеят, съхранявайки сила и могъщество, и ползвайки се от едни и същи закони, никога не губейки своето и придовбивайки и друго. Където са внедрени справедливостта и съгласието, там държавата е щастлива и неуязвима за враговете. "

Не знам дали това е правилния термин за периода. "Тоталитаризъм" по начало значи власт и политическо устройство, в което държавата силно и многостранно контролира повечето аспекти на живота. Това е евфемизъм, идещ да замести думите "комунизъм" и "фашизъм", когато не може да се произнесат. Понятието "тоталитарен режим" цъфна у нас след 1989 год., с който уж променящите се "социалисти" се опитаха да се разграничат от предходния режим. Та, ако иде реч за България и за периода 1944-1989 г., аз предпочитам "комунизъм". Да, той беше тоталитарен. Отличаваше се с: 1/ Висока, почти 100% държавна собственост върху целия производтсвен и икономически ресурс; 2/ Определена, но малка степен на лична свобода и собственост (един апартамент до 120 кв. по ПРАВИЛО, вила, една кола на семейство и туй то; не, че хората не намираха начини да заобиколят тая работа, но по начало не беше достъпно.) 3/ Брутално налагане на жесток терор, насилие и беззаконие в началото и постепенно смекчаване на режима от 60-та насам, но през 1968 след чешките събития, ново затягане, но не толкова грубо, и ново смегчаване през 80-тте. 4/ Мизерия и тотално ограбване на хората през 50-тте и сериозен тласък напред и до голяма степен подобряване на живота през 70-тте. 5/ Невероятно тъпа пропаганда и символика, стигаща до абсурди и смехории /"Високи добив!" "Сталин ни ги даде" например е един поздрав и отговор, който са се опитали да наложат през 50-тте; после става смешно/. В един момент се въвежда постепенно и национална символика, която в началото е тотално отречена и заради нея хората са били наричани "фашисти"; 6/ Национално предателство през 45-49-та, когато насила карат Благоевградско да се пишат македонци и поправянето му след това; 7/ "Нормален патриотизъм", съчетан с тъповата комунистическа символика след това; 8/ Силна и голяма армия /това му дай на българина!/, но малко с отровена атмосфера от прекаления диктат над войниците по съветски образец; 9/ По начало безправие - не можеш да протестираш почти по никакъв начин и трябва да си мълчиш; 10/ Пълен държавен контрол над и без това държавните медии; 11/ Еднопартийност - БКП е "партията", с БЗНС - казионни хрантутници за парлама; организиране на хората от деска възраст в тоталитарни организации /"Чавдарче" - от 9 до 12 год., "Пионер" - от 12 - 14; ДКМС - 14 до 25 ли беше, 30 год. ли беше; за всички останали -ОФ; смешното е, че първите две са копие на скаутската символика, а пионерската връзка иде от каубойските шалчета, през скаутската кърпа, през съветските пионери, та до нас)); чавдарчетата имаха едни готини калпачета, като на Бенковски, и сини връзки/. Постепенно тоталитарните организации останаха кухи и бяха само трамплин за кариера на натегачи и подмазвачи, иначе се занимаваха само с глупости и простотии и хората бягаха от техните мероприятия, а властта ги искаше там, но не ги натискаше твърде много. 12/ Жесток, брутален милиционерски произвол; смегчен, разбира се, след 60-та, когато се закриват концлагерите и остават само нормалните затвори. Що народ обаче е ял бой по районните управления, не е за разправяне. Сега се фукат, че имало висока разкриваемост на престъпленията тогава - че как няма да има, като ги смилаха от кьотек, та и невинните си "признаваха". 13/ Зависим съд - ако партията му каже нещо - това е. 14/ Тотален контрол на политическата полиция над хората, все по-дискретен обаче, не така груб и жесток, както е било в началото. 15/ Много хвалби, глупава, креслива и лъжлива пропаганда как всичко се подобрявало все повече и повече; 16/ Шпиономания- почти всяка информация беше държавна или служебна или не знам си ква си тайна; 17/ Липса на стоки по магазините - викаха му "дефицит" - пари има, стоки нема. Оттук - продажби под масата на свои хора; ВРЪЗКИТЕ бяха заместител на парите. Сива икономика, донякъде преследвана от властта; 18/ Тотално национализиране и изземване на собствеността - след 44-та - директно и безапелационно, после - чрез отчуждаване на имоти и плащане с ниски цени, а пък вместо къщата ти и двора ти ти дават, АКО ИМАШ ПРАВО, едно апартаментче и трябва да си доплатиш. 19/ Немаше западни коли, от 70-тте насам; за коли се даваха 10 тогавашни заплати на държавата и се чакаше от 5 до 17 години, за да купиш Лада, Москвич, Шкода и Вартбург. Запорожките, който от вас знае какво е това, бяха без ред и май трабантите. 20/ Спокойствие, особено от 70-тте насам, когато хората заживяха по-добре. Голямо, страхотно спокйойствие. Баба ми не си заключваше вратата даже когато излизаше. Веднъж, като открадна някой някакви дънки от един простор /а, да, дънките се продаваха на черно/, дойде цяла оперативна група милиционери, събра хлапетата от махалата и ги разиграва цял ден, докато разбра, че не са местни крадците. 21/ Известен ред в държавата. Обаче трябва да си мълчиш, иначе ДС почва да се занимава с тебе да не си враг. 22/ Антизападна пропаганда, колко било зле там, но и опити за сътудничество със запада, че там бяха технологиите, които ние все не можехме да си направим. 23/ Цензура, но не силна - минаваха по-добрите западни филми и книги, не всички, естествено. От 44-та до 89-та - голяма смегчаване. Еми тва е; не се препоръчва на никой, само 10% от тоя строй е положително нещо, останалото е свинщина. Ниско ниво на услугите, нискокачествени стоки, по магазините те обиждат и гонят. Грозни панелки, сринаха цели квартали на София с дворчета и къщи. А, да. ЖИТЕЛСТВО. АКо не си жител на даден град, не можеш да живееш в него, нито да купуваш имоти. Всеки имот, който се продава и купува, минава през държавата, тя беше нещо като брокер - определяше и цената, определяше и кой да купи. Сещата се - свои хора по начало. Затова изобретателния народ заменяше москвич за апартамент /това беше позволено/ и плащаше под масата. ЖИЛИЩНА КРИЗА в градовете- е нема жилища и това е. По 2-3 семейства са живели в един апартанмент, докато дойде ред да им ДАДАТ /но си го плащаш/. Частно строителство е почти забранено в София и големите градове. По селата можеха и се правена огромни и даже немислими днес къщи, властта си затваряше очите, че ти е разрешила 60 кв., а ти си направил 200. По селските магазини - хляб, масло, олио, захар, вафли, гумени цървули и ботуши и дотам. За едно копче - отиваш в града или се обаждаш на братчеда в София. Може обаче и той да ти се обади да му купиш акумулатор. Хората като видеха нещо и го купуваха, та като потрябва да не го търсят, може да го няма. Това водеше до дребнавост. Опашки. Опашки, да ти писне. За книги също. "Извинете, за какво е опашката?" "Ами, ПУСНАЛИ са банани."

80-тте години, САЩ; България на Борис I; България през 1940-та и през 1890-1911-та.

Да, и аз така мисля, в критериите. В крайна сметка, нещата опират до добросъвестност и задълбоченост на тълкуването. Естествено, не безгранично доверие, но тези кратки текстове понякога казват много.

Уф, то да беше така само в 13-ти век.....

Всъщност, ето и два по-класически варианта - Роналд Уилсън Рейгън и Йоан-Павел Втори.

Аз пък бих предложил един полу-шеговит, но всъщност не толкова шеговит вариант на отговор. Забравил съм името на един римски император, който напуснал властта и се оттеглил в провинциалната си вила. Когато дошли след време да го молят отново да се върне, отговорът му бил: "Ако бяхте видели какво зеле съм си отгледал отзад, никога нямаше да ме молите да ставам император на Рим!"

И моето мнение е, че на изворите трябва да се има по-голямо доверие. Не са изключени неточности, и фантазии, разбира се, но тогава са имали по-малка причина да лъжат от днес, освен може би в апологетичните текстове за разни владетели. Практиката показва, че даже и местните устни легенди излизат истина. Троя, например.

То там е съмнително въобще свободният контакт на чужденците с местните доколко е обективен. Като си тръгне чужденеца и дойдат да те питат защо не си се усмихвал.... Режими като този съществуват поради това, че единствената му сухопътна граница е с Китай /той доскоро мязаше на тях, но отдавна вече не е и може би някой ден и те плавно ще преминат към неговата фаза/ и поради това, че режимът е много строг. До степен, каквато тук не можем да си представим. Една илюстрация е сталиновия СССР - паспортите на всички селяни се пазят при кмета. Напускане на колхоза - с разрешение.

Не знам доколко е достоверен този източник. Ако "Спомени за княжеското време" бяха на Добри Ганчев, то той е лично ангажиран. Да не забравяме, че враговете на Стамболов не пестят клевети срещу него, и то точно в посока "диктаторство" и "разврат", но като четеш дневника, се вижда личност, която се разминава с горните неща. Да не забравяме, че това са около 100 страници, които не са за публикуване. Там личи един мащабен държавник, с гениална визия за политическите сили в Европа, с дълбока грижа за България и с психика, отличаваща се със смес от възрожденски и така присъщия на 19-век и вече забравен сега романтичен плам. Нему България дължи спасението си от евентуална руска имперска окупация, силния политически тласък, осигурил много доброто развитие на държавата след 1878 г., модернизацията й и изграждането за около 25 години на една модерна за времето си и безспорно лидираща на Балканите държава. Също и налагането /със султанска помощ, за което пламенните, но късогледи македонци му викат, че бил предател/ на управлението на училищата от българската Екзархия в Македония и Одринско. За съжаление, типичният с удивителната си политическа наивност българин се връзва на клеветите и хулите и, както неведнъж става у нас, се амбицира и настройва срещу него с доста нелицеприятен бяс. /Разбира се, части от обществото, не цялото/. Това, както и тежкият му конфликт с Фердинанд /20 години по-късно ще се окаже, че Стамболов е бил прав/, води до убийството му, извършено с балканска диващина. За да си представите мащабите на хулите срещу него, ще ви кажа само това, че след смъртта му, пред парламентарната комисия (къде без нея!) разглеждаща "престъпленията" му, се появяват жалби от стотина "изнасилени от диктатора девици", всички до една оказали се проститутки ..... Сърбия и Гърция имат такива политици - казват се Никола Пашич и Елефтериос Венизелос. Те си ги запазват, не ги колят, не взривяват паметника на гроба им с не правят опити да обърнат ковчезите им на погребенията. Идва критичния момент, каквито не се срещат често, когато каритите на Балканите се раздават, за което Стамболов се готви откакто е на власт, ухажва султана, планирайки България да осигури достатъчно обучени военни набори, за да може в предвидената от него Балканска война България да е военния лидер и да се противопостави на Турция. В този момент България е с некадърно политическо ръководство, за разлика от съседите си.

Това е една от най-мащабните исторически личности, но за съжаление не с положителен знак. Удивен бях да разбера, че е фаворизирал Михаил Булгаков, авторът на "Бялата гвардия" и "Майсторът и Маргарита" /който не е чел последната, на всяка цена да го направи:)/ и всъщото време наистина е унищожил толкова хора. В такива глави е трудно да се разбере какво става, но фактите са следните: СССР, каквото и да представлява и за каквото и да е създаден /а според мен той от първия си ден до края на ВСВ има за цел да наложи комунизъм в цяла Европа/ има късмет, че на хоризонта е изплувал лидер като Сталин. Той идва след не по-малки, а в много отношения и по-драстични и практически едни от най-големите в историята престъпления, изтребвания, геноцид и разгром /само че не на расов, като фашисткия, а на класов принцип/ и успява да изведе на безспорен военен връх огромната държава. Разбира се, методите му са същите - всемогъщото и подчинено само нему НКВД стиска за врата цялата държава, вкарва милиони в концлагери, от които я се върнат я не, въвежда практика на страховито незачитане на каквито и да било индивидуални права и насилие над личността, стигащи до такива "нива", че нацистките са като детска градина. Това обаче служи само за едно - да се постигне свръхиндустриализация на СССР с цел тя да настигне големте западни държави и да ги надмине, създавайки /което и става/, най-мощната армия в света. Първоначалното поражение, нанесено от германците, не бива според мен за заблуждава - то е, защото СССР е хванат по бели гащи, чисто във военно отношение в неудобен за отбрана момент, когато чисто и просто се говти да напада Германия. Макар че не се знае какво би станало без американската помощ по ленд-лиза и без включването на САЩ във войната, СССР си остава най-мощната военна сила в света и само ефективността на немската армия е факторът, който осигурява първоначалните победи. Така че, Сталин гениално се справя със задачата да осъществи свръхиндустриализацията на и без това голямата държава. За съжаление, наред с тези успехи, изстреляли СССР на върха на технологиите в някои отношения, Сталин оставя, или по-точно затвърждава един фактор, дълбоко вкоренил се в политическа култура на държавата му– липсата на достатъчно демокрация, неуважението към правата на индивида, безогледния диктат. Това в крайна сметка и унищожава изграденото от него, макар държавата му да се закрепва още 40 години след смъртта му, което за историята не е особено голям период. СССР така и не успя да добие гъвкавостта, от която всяко модерно общество има нужда. Лично скромен и мислещ единствено за успеха на държавата си, Сталин допуска нещо, без което нито един режим като неговия не може да съществува и без което се изражда- т.нар.”култ към личността” /без него започва страхотна битка между първенците/. Това е системна, организирана от специално създадена мрежа от институции /като тези, които правят сайта на КНДР/ пропаганда, величаеща личността и качествата му до степен на божественост. Макар тези качества да са налице, тази практика неминуемо има два разрушителни ефекта върху психологията на обществото – от една страна, вождът и тези около него започват да си вярват, че са всемогъщи, а от друга – хората свикват някой друг да решава вместо тях, живеят с идеята, че са поданици на Наполеон и изпитват тежко и разрушително чувство на осиротяване, когато, противно на пропагандните очаквания, природата си каже думата и вождът умре. Липсата на глас на народа, всевластието на върхушката, която, лишена от желязната ръка на държавнически мислещия диктатор се разпуска в разкош, лукс и мафиотщина, в крайна сметка довеждат до колапс, какъвто само в една комунистическа държава може да настъпи. Тези процеси почват още приживе на Сталин, когато остарява физически и врялото и кипяло в интриги, често водени в условията на смъртна опасност, победило във войната и живеещо с чувство на лидери на най-яката световна сила негово обкръжение почва да се “разпуска”. Почват се немислими доитогава искания за държавни пари за вили с басейни и пр., на които старият Сталин не съумява да се противопостави. След смъртта му и на фона на напредъкът на запада, соцвърхушката забравя за “социалистическите ценности” и почва да трупа такова лично богатсвто, каквото само всевластието може да осигури, изцежда ресурса на страната си без да го капитализира, т.е. да влага пари за развитие както в нормалните капиталистически държави, не вдига ограниченията на хорската собственост и накрая, когато строят ругва, се изражда в отвратителна мафия. Те това е според мене наследството на Сталин.

В смисъла, в който автора на темата е поставил въпроса и доколкото аз разбрах , според мене нещата са следните: Трудно е да се даде дефиниция за "най-велика" държава. Критериите би трябвало да са три - могъщество, култура /постижения/ и ниво на живот и свобода на хората. Няма как да се избере една от многото, затова за мене велика е цивилизацията, която някои големи страни създават. Можем да изброим Древна Гърция, Китай, Рим и Византия, Япония, Западна Европа и САЩ начело в списъка, следвани от Русия /тя за съжаление отстъпва по един от критериите / . В отделните периоди всяка от тези държави достига апогей и после, закономерно, отстъпва, но всички създават Цивилизацията, в което е и историческата им ценност. Това е то хубавото, че са много и всяка е добавила по нещо

Taka е. Разбира се, трябва да се прави разлика между отделните държави - у нас, в Плша, в Чехия, Унгария, ГДР, не беше точно така. Хората имаха определени възможности, но и много ограничения. В крайните режими- СССР до 1953-та, почти само ограничения. Организациите за човешки права са безсилни срещу такива режими, а и самите тези организации не са особено читави и често злоупотребяват и имат други цели. Когато някой каже нещо за такъв режим, той веднага казва: "Гнусна капиталистическа пропаганда!" Това го казва обаче навън, неговите хора нищо не чуват. Или нищо не казва. Ако стане особено напечено в някой вестник вътрешен се появява нещо като: "Напоследък зачестиха злонамерените нападки срещу нашия светъл строй" .. и т.н.

Въобще не се хващай на такива източници на информация. В комунистическите режими всяка информация, която се публикува се контролира, манипулира, обработва и много често измисля, за да се представят нещата каквито не са. Цели иституции и мозъци работят за това. Особено се скъсват да хвалят, че животът при тях на "трудещите се" е много добър и има страшни предимства пред този в свободните страни, защото държавата се грижи за всичко. Това е една от най-големите лъжи не само на 20 век, когато се появява, но и изобщо в историята. Всъщност, в такива режими, особено когато не са смегчени, както беше у нас, например, а са крайни, както е там, хората са лишени от всичко, вкл. и от лична свобода.

Колкото по-доведен до крайност и по-продължителен е такъв режим, толкова по-трудно и понякога невъзможно е възстановяването. Пораженията в психологията на хората са огромни и единственото, което може би ще помогне на Изток е прочутата азиатска дисциплина.

Не му е пукало, да. Това е пример защо не бива с лека ръка да се избират управници, а като се появи държавник, да се пази. На друго място май обсъждахме как сърбите и гърците не си и помислят да заколят Пашич или Евангелос/така май беше?/ Венизелос, за разлика от нас по отношение на Стамболов. В това отношение българският характер е уникално наивен.