КГ125

Казармата от съветски тип се появява едва в края на 20-тте години, така, че няма как да е остаряла през ПСВ. Има модерни наборни армии, а най-добре смесени, и точно там е правилния път и ефективност. Не гледайте англосаксонците, там всичко става с огромни пари.

За нямане - няма. Но основания за предположение има.

Е, исторически тези, не виждам драма. Иначе е документирано и от началото на 19 век, някъде 1801 г., но не мога да се сетя къде и кой пътешественик го пишеше ....

Смяташе се, погрешно, че за пръв път бил честван в средата на 19 век. Не, тогава просто унгарските революционери - имигранти в България, са видяли едно честване. Има данни за началото на 19 век. Според мен дръзко можем да предположим, че се чества много отдавна! Защото няма кой да прави такива въведения в османската империя.

Хммм, в този ред на мисли, "софийско жито" дали не трябва да се преведе там: "софийско кило"? и колко ли ще да е то?

През 1615 г. съдът отхвърля иска на един данъкосъбирач срещу едно село, за увеличение на данъците и постановява, "както е според "канун - атик" (т.е. старият закон?) да плащат само това, което са плащали досега. Данъкът за един занаятчия е бил 6 акчета годишно. Някакъв събирач поискал повече, еснафът го дал на съд, но в хода на делото се споразумяли с него да му плащат по 12 акчета на човек.

Хах - дело за нещо като крепостно право, ама не съвсем...: стр.83 - Спахията на едно радомирско село поискал ОТ СЪДА да задължи един български селянин да се премести да живее в неговото село, на спахията, защото бил родом оттам. Селянинът възразил, че той повече от 30 години живее в друго село и си иска да си е там. Съдът, след като със клетва и свидетели установил, в т.ч. и с признанията на самия спахия - ищец, че наистина повече от 30 години българинът живеел в село с наименование Църква (може би днешният пернишки квартал?), отхвърлил иска на спахията. Интересното е, че всяко съдебно решение завършва с разпореждане да се издаде препис на спечелилият, "за да не бъде притесняван по този въпрос занапред." (Само за куриоз - днес ако не си поискаш у нас, няма да ти дадат препис)

Хм, ако кило е равно на около 20 днешни кг., то тогава данъкът в днешни мерки е: 260 кг. жито; 60 кг. ечемик. Колко са били 2000 акчета? Ако се съди по другите съобщения за сключени сделки - цената на кило жито била 60 акчета, на кило ечемик - 30 акчета. За данъкът "право на бащиния" на стр.100 от текста е описано като установено "от деня на завоеванието" (значи и през 17 век османците са имали понятие за това, че са завоеватели на земята!!!) на 122 акчета за 100 овце, което включва такса за овчара (момък-овчар буквално), беглик ("джелеп - кешан"), други такси, "ергек хакъ", каквото и да значи това; за лозята се плаща по 10 акчета на дюлюм (около декар), а за останалата земя - в натура, по две кила жито и две кила ечемик (от собственик ли, за всичко ли - не е ясно). За житото се използва още думата "богдай" ??

Пише, че са "за право на "бащиния", каквото и да значи това. Може би данък върху наследствата за определен период?

И аз помислих, че "кило" няма как да е "килограм".

Бъдете преблагословени!

"определено ще е хубаво да погледнем към израелския модел, съчетаващ професионален гръбнак, с голям полу-професионален "маршеви" състав. " Това ми харесва, но мисля, че думата маршеви трябва да се замени с "по-масов", Защото професионалистът има място там, дето се иска тънко познаване на техниката (ВВС, флота, бойните машини), но тоя професионализъм трябва да се слее с потенциално големия брой обучено население, ако искаме отбранителна способност на страната, а не само боеспособност за ограничени задачи и мисии. Колкото повече хора в едно общество имат отношение към "армейското" толкоз по-добре за това общество. Израел затова е пълна с патриоти. Пък масовата армия също може да е чудесно ефективна и днес - и наистина тука паралелите с първата чеченска и следващите войни са много добри. Ако армията се управлява по съветски, с принуда и "извращения", нищо няма да имате. Но кой днес би бил луд да допусне това? Та то е направо антидържавна дейност по разлагане на армията..

Данъкът от с. Вълковци, Софийска област, за 1612 г.: 13 кила софийско (?) жито; 3 кила софийски ечемик; 2000 акчета. (стр.82 и 83 от текста). Това ще да е някакво малко село, вероятно вече изчезнало. Какво ли се разбира под "кило"? Ако е килограм ми се вижда малко? С три кила ечемик конят на събралия данъка пълномощник на представителя на великия везир ще изкара 2 дни..??

Само по себе си не е проблем да се занимава с имуществени дела, но да търгува със даренията за църквата.... Има разлика.

Раковски може и да е, ама църквата не може да връчва даренията, бъдещите дарения, които ще се правят, на не-християни.... Гърците ги обичат тез неща - Охридската архиепископия я закриват през 18 век заради ... ФАЛИТ, а пък в сандъците на един търновски владика, изпълнителите на завещанието му намерили 2 милиона гроша, до един завещани на роднините му в Гърция...

Интересно в Израел прагматични хора няма ли и какво направиха руските наборници с грузинските професионалисти преди десетина години?

Хах, чиста работа ... и после защо "царе, папи, патриарски" .

Кое как да отгледаш?

Е на това му се вика султан без късмет ...

Та негово преосвещенство, навярно грък, защото имаме 16 век - владиката на София, Ниш и Берковица, се явил в съда и обявил, че ПРОДАВА на един османец правото си да събира такси при сключване на брак и още и ДАРЕНИЯТА на хората за църквата... - стр.78... Тия гърци ..... даренията за църквата да се плащат на турците, че негово свещенство му трябват бързи пари.. Името на владиката е Еремия.

владиката на София управлявал и Пирот и Берковица.

Мхм значи явно става дума за мюсюлманин.

Още една софийска махала, кръстена на човек - тоя път мюсюлманска: "Хаджи Хамза", където живеел някой си Дервиш ибн Хусам, който бил наел банята. Не знам кой се е къпал в Средновековието и кой не, ама София от такива проблеми не е страдала. Предишния наемател не държал достатъчно чиста тая баня, заради което имало оплаквания от населението.

Оп-па. Стр.73 от текста - мюсюлманско семейство освобождава робинята си - унгарка, като я нарича с най-благи думи и я хвали. Подчертава че е приела исляма и че след това вече (!) "е грехота да се държи в робство едно словесно същество, което се счита за член на тая религия" ... то се заявява съгласието си тя да се освободи. При това това става с най-тържествени и топли думи. Интересни са две неща: 1/ робинята се води собственост на съпругата! Като пълномощник в съда се е явил съпругът й. 2/ помолено е робинята да бъде изтрита от СПИСЪЦИТЕ на съпругата. (Да не е имало регистър на робите???????? в съда????)

Съдебният протокол нарича началникът на войнуганите от с. Биримирци (дн.кв. Бенковски край или на София, както ви хареса) НЕГОВО БЛАГОРОДИЕ (фахри-юл-бакран) БАЛИ чери - баши. Даже го нарича "офицер.." и "забитин" на селото, т.е. началник... Бали не е турско име, а българско. Бая на почит ще да са били тези помощни войници .. (стр.71 от текста)