КГ125

Зад, зад, ама на известно разстояние изтребителната и щурмова авиция. За да не я достигнат лесно. Тя бързо минава разстояния, които за пехотата и артилреията са непреодолими.

Малка кирка някаква. По метала може ли да се разбере колко е стара?

Да Само не знам практиката дали така смята )

Както винаги умереност, разум и логика.

Посредствено извършителство чрез животно... и аз не съм специалист, но май не може да има. Разликите трябва да се търсят в умисъла и в прякото насочване на животното към жертвата. Ако просто пуска зли кучета отива или към ЗЗД, или към непредпазливост или евентуален умисъл??? /имаме, имаме пропуски в наказателно право, че не го помня... /. Ако насъска кучето директно, имаме за мен умишлено престъпление а животното е просто вещ - средство, както оръжието. Интересно ще е запознатите да кажат по тоя казус.

Тук са няколко случая, които са различни. В случая с водния пистолет гланвото е - могъл ли е или длъжен ли е бил да знае охранителят, че пистолетът е воден? Или е имал обективната, макар и погрешна увереност, че е истински.

E, нали това те питам конкретно?

И? Като ги вземем какво намираме там, което го няма в Европа и обратно?

Едва ли би носил името Простак, нали? Остава другият вариант

Кой латиноамерикански закон имаш предвид? Абе като цяло не е добре положението у нас защото този институт на практика не се прилаг адекватно! Тъй че - умната!

А, българската държава така е оплесквала нещата относно македония, че македонците са си прави да я критикуват остро...

Ако се окаже играчка и от обстоятелствата е ясно, че си знаел - ще отговаряш за умишлено деяние. Ако обстоятелствата са такива, че си бил длъжен или си могъл да предвидиш, че не е истински - това е т.нар. неизвинителна грешка - тогава твоето деяние се извършва при непредпазливост и отговаряш за него. Ако не си могъл или не си бил длъжен да предвидиш че нападението е мнимо - си в т.нар. извинителна грешка или мнима неизбежна отбрана - когато си в грешка и обективно мислиш, че те нападат, но те не те... Ако само ПРЕДПОЛАГАШ, че ще те нападат и увредиш нападателя - може да се стигне и до евентуален умисъл. Въобще - кашата е пълна, защото от чисто фактически обстоятелства се извличат сложни изводи.

Всъщност я кажи откога и откъде е текстът царския, който пусна?

Пловдивският бива... Софийският е грозноват. Но това са си паметници от историята - щом не са изместили друг такъв, както е случая при НДК, където на всяка цена трябва да се възстанови, ако сме народ, паметните плочи отпреди 1944 г. - та щом не е изместил друг, мястото си му е там. Трябва да се строят български паметници, а не да се спори около съветските! Минали са оттук - оставили са паметник. /само паметникът на владайските бунтовници, ей богу, място там няма! /

Всеки случай е конкретен, отговорът е много сложен.. Идеята ти е да го спреш. Не да го почупиш целия, а да го спреш. Разбира се, има ли сериозно и опасно противоправно непосредствено нападение - защитата следва да е адекватна на това. Много трудно може да се каже кога може да чупиш ръце и кога не. Ако можеш да го избегнеш - не го правиш. Повечето хора не могат да падат. Но ако е налетял да те коли с брадва, ако са повече хора, ако е физически едър или агресивен, то тогава няма да превишиш пределите ако се отбраняваш по-активно. Колкото "по- страшно" е нападението, толкова повече щети са "позволени", да се изразя така лаически. ОБАЧЕ!!!!! Нищо от горното на дава повод на някой да пребие някого! Поведението на един нормален човек трябва да е насочено към избягване на конфликта и едва когато вече е налице неизбежна опаснот - при горните условия, то нанесените при отбраната вреди не се смятат за престъпление и са правомерни. Но те не бива в никой случай да се целят и ако могат да се избегнат - това трябва да се направи. Например събаряш го - край, повече не пипаш - освен ако няма явни данни, че нападението продължава. Много е сложно и като нищо си изгаря човек. Имаше осъден човек, който лежешком, до колата си, в краката на няколко ритащи го мутри е прострелял единия от тях. Това ако не е неизбежна отбрана, не знам кое е.. Не! Има право. Но трябва да е категорично ясно, че нападателят не носи просто един пистолет, а се готви да стреля и то не във въздуха... Не ме питайте как това става ясно на практика!

То всичко е атакуемо в един прцес, въпросът е как е квалифицирано от съда. Представянето на доказателства си е право на всеки подсъдим. Тук няма някакво негово задължение да го прави, нито от това ще произтекат негативи за него - по идея в наказателния процес обвиненето е длъжно да събира доказателства и в полза на обвиняемия, ако такива има. Не е там проблема - а в това, че трябва разбирането за неизбежната отбрана да се разшири!

Тоест - неизбежната отбрана е институт, при който законът изключва от едно деяние, което би било престъпление при други обстоятелства, един от елементите на престъпния състав - обществената опасност. Така извършителят няма да носи отговорност, ако е бил в незибежна отбрана. При неизбежната отбрана се нанасят вреди на лице, чието поведение обаче застрашава важни обществени или държавни интереси или права на личността - този, който осъществява отбраната или трето лице, което той отбранява. Това нанасяне на вреди на лицето не е обществено опасно, ако: - имаме нападение - какво значи това - явно застрашаващо нечии права, здраве, живот или имущство или пък държавен и обществен интерес действие или бездействие. Това трябва да е явно сериозен акт, не оставящ място за съмнение в намерението на нападателя - независимо докъде са стигнали действията му. - то трябва да е непосредтсвено - т.е. да е започнало и да не е приключило; - да е противоправно - тоест опитът на нападателя за въздействие върху нападнатия да не е правомерен - например арест от полиция и т.н. - вредите, нанесени на нападателя да са в необходимите предели. Пределите - това е чисто фактически въпрос който е очертан от характера и степента на нападението и на опасността, която то създава. Отбраната, т.е. нанесените обратно вреди на нападателя трябва да съответстват на нападението. Тук съдилищата, тълкувайки твърде буквално това изискване се формализират и изискват от подсъдимия невъзможно поведение..... Законът прави изключение - превишаване на пределите на отбраната няма, ако нападението е станало чрез проникване с насилие или взлом в жилище. Отделно, не се наказва този, който е превишил пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение. Има един великолепен съдебен акт - Постановление на Върховния съд от 1977 г., който подробно и ясно обяснява неизбежната отбрана. Въпреки, че ползва в неправната си част социалистическа реторика, това е нещо великолепно като мисъл, стил и изказ. http://penallaw.wordpress.com/2009/09/09/постановление-№-12-от-29-11-1973-г/

Нищо, или малко. Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Във Виена паметникът не е такъв - издържан е естетически. Нашият доминира с шмайзера и е доста грозноват. Но си е факт от историята. Изключително!

Галахад има диплома. Давайте сега по същество. За неизбежната отбрана и аз бих пуснал - но докато ми остане време, направете го! Изключително полезно нещо ще е! Надявам се, не си тръгнал да правиш зулум. .... Да, отбраната е след нападението, но не е задължително. Възможно е, при явна сигурност, несъмненост на последното, тя да го предхожда. Макар, че тогава става изключително трудно да се разбере кой кого напада и ще отпадне един от елементите на неизбежната отбрана - непосредствеността на нападението. Т.е. - да е започнало и да не е свършило. Не извършителя да пусне брадвата с думите олеле бате не ме бий и ти да го утрепеш, казано най житейски. Отваряйте тема!

Нищо не са обяснили, ами се оплитат. Строят армейски болници на границата....

A щото комунизма воюваше с нещо друго. Абе като паметникът е на съветската армия освободителка от нацизма, защо до него няма паметник на щатската, английската и австралийската армия?

Па пусни. Тая материя е твърде актуална в днешно време... и имам чувството, че чудесното тълкувателно решение от, ако не се лъжа, 1977 г. никой не го чете по нашите съдилища...

Българофили трябват!

Е, няма причина да сме и русофоби ) Съветофоби... ми то е вече история това. Какво да му фобствуваш...