Битува мнение, че скорострелността на този пръв и доста масово бойно използван модел на Т-34, от който към 22.06.1941 г. РККА е имала около 1000 броя, т.е. приблизително ¼ от целия немски танков парк, е безнадеждно ниска. Сочат се данни от 1-3 изстрела на минута.
Понеже никак не ми се вярва: ), то бих искал да чуя мненията на тези, които се интересуват, за това нещо.
Първото, което с еказва, е, че куполата на Т-34 76 е тясна и пречи на стрелбата. Обаче по данни от тук: http://www.battlefield.ru/ru/tank-armaments/98-supplemental-information/355-specification-penetration-soviet-tank-guns.html скорострелността е 3-5 в минута, при Ф-34, иначе на оръдието тя е 4-8 изстрела. При Л-10 се сочи скорострелност от 12/мин. При танковете да е паднало до 3-5. Но до 1-3? За причина в тези източници се сочи не теснотата на куполата, а неудачното разпределение на боекомплекта. Той наистина не е разположен добре – отстрани на бордовете са разположени 9 снаряда. В пода под куполата са разположени останалите. Разположението е следното:
- на левия борт, от страната на куполния командир (пълнач, т.е.)има 3 снаряда, а на десния – откъм командира на танка – още 6. Не мога да си обясня наличието на три снаряда до този който пълни, и на два пъти повече до този, който не пълни, но така или инак към момента нямам пълна картина на разположението; възможно е и да са повече откъм пълнача.
"Стрелецът" там е командирът на танка, а пълначът се нарича „командир на куполата”. Съгласно http://armor.kiev.ua/Tanks/WWII/T34/inbattle/index.php?page=3 този документ, последният има задължение да зарежда и да пълни оръдието и да зарежда картечницата, да ги подържа в изправност, като спомагателни задължения са му да наблюдава от своята призма и да целеуказва при откриване на цели.
Какво би могло да затрудни работата му?
Изтъква се като аргумент теснотата на куполата, но дали тя е толкова тясна? Широчината й е, ако се вярва на този http://otvaga2004.narod.ru/publ_w4/ww2/t-34_20.gif чертеж и на този сайт http://www.dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/248036 – около , 1.42 в основата при погона и 1 м. при люка, като в нея се возят двама души и едно оръдие. Оръдието в средата заема около 40 см., следователно за маневриране на пълнещия командир на куполата има около 60 см. Командирът, бидейки в този модел командир и мерач, не се нуждае от особено маневриране, но и той разполага с приблизително това пространство.
На пръв поглед тясно до невъзможност. Но трябва да се има предвид, че основната част от маневрирането при пълнене на този модел, става не в куполата, а в корпуса на танка. Куполата е малка, боекомплектът - и в нея практически пълначът не се извърта. За да вземе най-близкият снаряд, той трябва да го откачи от стелажите на борда, които се падат до десния му крак долу и са на значително по-широко място, от купола. За да вземе недостъпен снаряд, трябва да се наведе и да го извади изпод краката си на пода. Тъй като танкът, цялостно с корпуса и куполата има стесняваща се нагоре форма, то колкото по-надолу се работи, толкова повече място има.
Освен това, има още нещо много важно. Основните движения се извършван не по напречната, а по надлъжната ос на куполата, където мястото е значително повече.
Впрочем ето чертежи:
http://otvaga2004.narod.ru/photo/photo_draws_02.htm
http://www.t34-info.ru/wp-content/uploads/2008/08/t-34-332.jpg
Снарядът на 76 мм. оръдие тежи 6-8 кг., дължината му е около 10 калибъра, т.е. 76-80 см. Това е лек снаряд, който се пълни бързо, не тежи при изваждането. Кажете тези данни на някой пълнач на Т55, с 36 килограмовия й дълъг метър и кусур снаряд, и той ще изпадне във възторг.
http://ru.wikipedia.org/wiki/Файл:T34_bkF34.jpg
http://www.battlefield.ru/en/tank-armaments/38-76mm-guns/110-f34.html
Допълнителен аргумент за ненужността на по-голяма купола за 76 мм оръдие е факта, че модела от 1943 г. има купола, която е съвсем малко по-голяма от този на 40 и 41 – 1.60 в основата при погона и 1.40 при люка, ако се вярва на този http://otvaga2004.narod.ru/publ_w4/ww2/t-34_24.gif чертеж. Ако този недостатък беше така съществен, той щеше да бъде остранен много по-бързо, а това става едва в 1943 г. , след производството на около поне 15000 танка от "старите" модели.
Следователно теснотата на куполата не е фактор, който затруднява толкова скорострелността, тъй като не затруднява движението чак толкова, колкото това изглежда.
Вторият фактор е разположението на боекомплекта.
В Пособието за работа с Т34-76 особено внимание трябва да се обърне на следното негово задължение: „да подготвя боеприпасите, предварително извличайки ги от най-отдалечените места на бойното отделение, да освобождава от гилзи гилзоуловителите на оръдието и картечницата.” Това е в пряка функция с разположението на боекомплекта – казано с обикновени думи, не всички снаряди са „под ръка”. Бих ги разделил условно на „бързодостъпни” и „бавнонедостъпни”. Бързодостъпните са 6 или 9 на брой. Проблеми с пълненето биха възникнали едва след изразходването на бързодостъпните. Не виждам пречка пред бързото зареждане на „достъпните” абсолютно никаква. В един бой обаче, 9 изстрела са сериозна опция.
Проблемът е, че, доколкото се вижда от схемата, под ръка на пълнача са само 3 снаряда. Тук обаче идва задължението му да пълни така, че ако няма спешна нужда, да ползва отдалечените, или „недостъпните” боеприпаси. Освен това, опитните пълначи винаги умеят различни номера, с които улесняват работата си – например веднага след зареждането вади друг снаряд, без да чака изстрела, като оставя 2-3 гилзи да се търкалят по пода докато не дойде сгоден момент да ги махне оттам. По този начин, докато командирът се цели със зареденото оръдие, пълначът вече е готов с нов снаряд в ръце. Или пък при паузи – незабавно да попълва достъпните стелажи със снаряди от недостъпните, да си оставя резерв на пода и пр.
Следователно, и в това отношение проблемите не са така големи, колкото изглеждат.
По-важното затруднение би идвало от съвместяването на командирска и мераческа длъжност. Това е концепция на танковете от 30-тте, които са малки и не побират много хора. На БТ имаме командир и куполен стрелец, който мисля и пълни. Но леките 45 мм. снаряди с тегло под 2 кг. не са проблем нито за достъп, нито за бързо пълнене в „малкия” танк. Това се пренася на Т34 и едва военният опит на реалните бойни действия налага на Т34-85 да се появи и командирът.
Той би се затруднил, ако му се налага да оценява тактическата обстановка едновременно с прицелването в конкретна цел. Но това ще се случи само ако му се налага едновременно да прави това. Когато танковете тръгнат в атака, неговата задача е да следи машината му да е в бойния ред. На практика това не се прави постоянно, така, че време за стрелба определно има.
Така, че да се смята скорострелност от 1 изстрел в мин. не е адекватно на наличните данни. Впрочем поне тук и тук http://www.battlefield.ru/en/tank-armaments/38-76mm-guns/110-f34.html се сочи скорострелност на оръдието 4-8, а в танка Т34- 3-5 изстрела в минута.
Смея да мисля, че с въвеждането на някои непредвидени в техническата документация техники тази скорострелност може да се и увеличи – най-вече за сметка на високото майсторство на пълнача и на това, че може да си остави няколко снаряда на пода.
Спомените на танкистите във всеки случай не сочат оплакване от ниска скорострелност....
Не знам откъде се появи този мотив в обсъжданията на 34-ките и откого, но определено ми се вижда несъстоятелен.
Какво мислите?
