КГ125

МГ, българския войник тогава просто не е на този хал, на който го описваш. Пример за мародерство може да извадиш от всяка армия. Например от немската част, която е била разположена в моето село, един немец изнасилил малолетно момиче. Сещата се какво е станало с него. Само че са да се генерализира твърдение, трябва това поведение да доминира, така да се държи мнозинството от войската. А такова нещо няма.

Е, сега, simply smart, ти не знаеш, тя е международен заговор.

Сложен въпрос. Езикът им е подобен на турския, но не същия. По описания на запознати съотношението е нещо като между български и сръбски.

След големият удар, който византийците нанасят на печенезите и в който загиват (вярно или не) 600 000 от тях, заедно с жените и децата, печенезите нямат друг изход, освен да се претопят. И да, вярно е, че те удрят сериозно североизточна България. Обаче! Склонен съм да подкрепя Митака във въпроса му - кой е асимилирал всички тези народ, печенези, и пр., дошли на бившата българска територия? Защо всички те приемат българския език и наименование? Не ми се вижда логично българите да са изметени от византийското завладяване и последващите "варварски" нашествия. Ударени да, но унищожени? Този въпрос е част от многократно обсъждания едно време въпрос за "приемствеността", традицията и пр., но нищо не обяснява езика и името, ако не обстоятелството, че българите са си били тука. Какво си представям аз, пък вие кажете има ли основание: След завоеванието политическата власт в бившата българска територия вече не е българска. Аристокрацията обаче, колкото по-дребна, толкова повече, си остава българска по народност, разбира се, със съответните неизбежни вследствие на многократното пресичане на България от кой ли не, както и с разтварянето на българия във византия различни произходи. Населението пък, по села и градове, си остава българско по дух и характер. Църквата (поправете ме, ако бъркам, че не ми се търси сега) остава българска, службата на български. Калоян говори за старите си книги, всички се наричат българи... Когато започват проблемите с нашествията, неизбежно започват удари върху българите, премествания, опустяване на райони. Обикновено това е свързано със създаване на нови селища в планиите или на други спокойни места, процесът е познат от османско време и няма логика да не е същият и тогава. Старите "прабългари" изчезват, но дали всъщност процеса на завършване на сегашната българска народност не се случва през византийското владичество? Доколкото след него нямаме никакви чисто "прабългарски следи", т.е. знаци за "прабългарска обособеност" на елита.

Е то не може без такива случки, но ще ти кажа, че ботушите и в немската армия са били остро недостигащи. Така, че вместо някой да си играе да минира трупове с ботуши, просто ще им ги свали, бил той от Принц Ойген или от Първа армия. Ами на убитите за какво им е вермут... а пък на тебе ти трябва. Като знам високата дисциплина в старата царска армия, чак башибозук е силно казано.

Невски, Невски........ що не си купиш къща край София? Разбира се, че държавата е тази, която печата пари. От поста ти обаче личеше конспиративна теория, как при всички правителства има заговор, което, меко казано, отнесено към онзи период от българската история, е пълна глупост. Кой, Кимон Георгиев, Ляпчев, Цанков, Стамболийски, Малинов - те всички няма-няма и току пуснат инфлацията. Инфлацията може да е политически феномен, ама не винаги е в контрола на правителствата.

Това е посланика Иван Стаменов. По сведения на Димитър Пеев, син на д-р Ал.Пеев, публикувани в май беше Литературная газета или Московски новости, този посланик живее дълго и спокойно след войната, без да е жертва на репресии като повечето си колеги. В.Резун/Суворов пък напрво твърди, че е бил съветски агент. ПП Този горният документ защо ми изглежда фалшив????? ППП Прав е Митака, хич не е по темата . Направо може да се отделят в отделна тема последните три мнения.

Действително, там може би е един от най-драматичните епизоди на войната. Това горното и в най-силния филм трудно ще го видиш описано.

За Титовите партизани същият този Симонов дава прелюбопитни сведения ) Придружен в Югославия от висш титов служител, той описва срещата му с българска част. свободен цитат: "Когато минаваха българи, ставаше мрачен и начумерен. Когато разбра, че българите са влезли в Ниш преди титовата армия, се ядоса страшно..." и пр.

МГ-то, башибозук е възможно най-неточната дума, отнесена към българската армия от онова време. Тези критики към отделни действия се отнасят до първоначалното, след смяната на режима падане на духа. Има и по-силни сцени, например бягството през границата на един от царските дипломати. Отива да пие вода от една чешма и го сгащват двама граничари. На въпроса къде отива, казва, че се разхожда. На въпроса му какво ще правят сега вдигат рамене и казват каквото ще това да прави. Пита кой е командира, а те казват, че не ги интересува и си отиват.. Това е при всяка смяна на властта, помним и ние как беше през 89-та.. Но армията си е на ниво, с подговтени офицери. Не друг, ами виделият бая война Конст.Симонов не крие възхищението си от българската армия. а поне двама английски и американски кореспонденти свидетелстват в следния смисъл: "Там, където българската армия е наситена с техника, не се отличава на вид от немската". Това вече след включването на България във войната.

Съзнателно!? От държавата?!? Е сега вече искрено ме разсмя. Все бях чувал тези, но че българската държава съзнателно създавала инфлация........ това и най-якия конспираторолог не го е казал още, но ето, че се случи. Това да не е 1995, ехооо, другарю. Говорим за събитията между 1918 и 1944 - война, световна икономическа криза... И пак, докато идват ограниченията на ВСВ, нещата са сносни, и то много.

Такива има много, но ми попадна откъс от едни спомени, който е толкова впечатляващ, че прилича на картина на Броьгел или Йеронимус Бош. Очевидец разказва за превземането на Севастопол.. "Г.К. Третото немско настъпление, трагичното за защитниците на града. Как започна то за Вас? Как оживяхте в Севастополския ад? Г.З. След падането на Керченския полуостров всички знаехме, че скоро немците, с всичката си сила ще се стоварят на Севастопол. От първи юни, немците бомбардираха без прекъсване и денонощно ни обстрелваха с тежки оръдия, а от около 6-ти юни ни вече практически не виждахме нашите "сталински соколи" във въздуха. Небето беше черно от немски самолети. "Сектор 18 - виждам 100 немски самолета, сектор 22 - виждам 70 немски бомбардировача". Те направо ни сравняваха със земята. От тези бомбардировки хората полудяваха в буквалния смисъл. Ставше напечено. Целият град гореше в пожари, хоризонтът потъна в дим. Тези няколко бойци, които бяха ранени в първите няколко дни, "изтеглиха щастливият билет", успяха да ги евакуират. Един от тях срещнах след войната. От въздуха се сипеха листовки, кой знае защо отпечатани на големи червени листове, с призиви - "избийте евреите - политрукове и се предавайте в плен". По цялата линия на фронта немците слагаха високоговорители и от сутрин до вечер четяха имената на бойците, попаднали в плен, с указание за воинските части на тези закъсали хора. А после се изказваха пленени и склонни към измяна. Канеха в плен - един вид, "има водка и сельодка, колхози няма, животът е песен", минавайте към немците, момчета, иначе всичките в морето като слепи котета ще ви удавят. ... В Симферопол беше устроен публичен дом за немците. Там момичетата работеха доброволно! Та немците караха на първата линия проститутки, които с проникновени гласове говореха по високоговорителя - "Ванечка, ела при мене, искам те жив." И хармоника свири. На много такава пропаганда действаше оглупяващо. Някъде до 15 юни отбраната ни се държеше. А после.... Артилерията замълча, снарядите свършиха. А немските оръдия бият ли, бият. Танкове нямаме, а немците вече имаха достатъчно много танкове.... Видях разриви от немскте снаряди приблизително 15 м. дълбоки... Много бяха деморализирани и духовно сломени. Как да намеря думи да разкажа какво ставаше там! Когато настъпваха редките минути на затишие, не можехме да повярваме, че не ни бомбардират и не ни стрелят! А после пак бомби, бомби, бомби! Струваше ни се, че тъпанчетата ни аха-аха и ще се спукат. Главата ми се пръскаше от немскте бомби ... ... Когато на 17 юни немците завзеха 30-та батарея и излязоха на Инкерман и на Сапун-гора през третия сектор на отбраната, стана ясно, че това е края. Нас свободно ни обстрелваха от миномети, и даже ни целеха с картечен огън. Всички наши зенитни оръдия по това време бяха унищожени. Вечерта на 19 юни получихме заповед да напуснем Северната страна и да отидем в Южния залив, където се формираше сборна пехотна бригада от тиловите части на флота. Там имаше укрепления още от Кримската война. Един командир от нашите се напи и отказа да дойде с останалите. Страхуваше се да излезе от блиндажа. Симановски само го заплю. .... Настаниха ротата ни в зданието на бившите флотски работилници, започна минометен обстрел и ме раниха с осем осколки от мина. Момчетата ме изнесоха на плащпалатката, Попаднах в болницата на Камишинския залив, която се намираше в бившите хангари на хидросамолетите на Черноморския флот. А моят другар Исаак Литинецкий попадна в Инкерман. След войната, работех с него в една болница и ето какво ми разказа той за болничните си патила. Пратили го в 47 медсанбат, в Инкерманските винарни на "Шампанвинстрой". Каквото видял там, можело да се сравни само с преизподнята. Без преувеличение - ад. Хиляди осакатени войници в полумрака. Шум страшен, хората умират в дива агония, смрад, викове, стонове, проклятия. ... На едно легло лежат по трима. Зловонието неописуемо. И никаква надежда. Няма вода, давали им на ден по бутлика шампанско от инкерманските винени складове и по два сухара и кутия рибни консерви на трима ранени. ... Той бил сред последните ранени, които успели да натоварят на лидера (??? кво е това не знам, кораб някакъв) "Ташкент". Тежкоранениет обикновено ги товарели в трюма, а леките - на палубата. Някой попитал екипажа - кой е разпоредил този ред. Отговорът бил прост - ако потопят кораба, тежко ранените все едно няма да изплуват, а леко ранения, и за дъска да се хване, може да се държи във водата, докато дойде помощ. Ей такива неща..... Раздробено ми беше бедрото и таза, полудявах от болка, а обезболяващите в болницата свършиха. Няколко пъти ме гледа главният хирург на Примирската армия Валентин Соломонович Кофман, който идваше на консултации от Инкермам. Каза, че ако ме оперират в медсанбата, няма да оживея. На 26 юни при обхода лекарят ми заповяда да се приготвя за евакуация. На територията на бившите хангари лежаха на носилки хиляди ранени. Дойде лидерът "Ташкент", швартова до кея, попълнението, което пристигна с него слезе на брега и скоро се започна товаренето на ранените. Но заедно с това немците почнаха да бомбардират залива. След около 1/2 час "Ташкент" отряза въжетата и замина в морето. Ние лежахме в каросерията на камиона и псувахме, а някои проклинаха целия бял свят, страдайки от безпомощността си и от тъжната си съдба.... Шофьорът или го убиха през бомбардировката, или избяга. А от нас никой даже да пълзи не може! Отново почнаха да бомбардират, един от нас го засегнаха с картечен откос. Той си беше в безсъзнание и преди това, та смъртта му, може да се каже, беше лека. Викаме за помощ, дотичаха двама моряци, питат: "Кой, братлета, ви изостави тука?". Един седна на шофьорскто място, камионът дълго не палеше... закара ни обратно в болницата, спаси ни от сигурна смърт. Място вътре нямаше никакво вече. Сложиха ни отвън, заедно с хиляди такива нещастни като нас... Вече никой не идваше при нас, нямаше даже кой да ни превърже. Два пъти имаше силна бомбардировка, бомбите падаха сред хората, носилките излитаха във въздуха заедно с хората в тях.... А после артилерийски обстрел. ..... В никакъв кошмар няма да видиш такова нещо! Който от ранените можеше да ходи, се завлече по посока на морето. А ние.... на 29 юни видях, как из носилките се разхожда Кофман и дава указания кой от ранените да се прати за евакуация. Приближи до мене и нареди веднага да ме изпратят. Които бяха живи, веднага се оживиха. Нима нашите кораби са се промъкнали в Севастопол? Дойдоха камиони, около 20 броя. Но ни закараха не в пристанието, а на летището в Херсонес, в южната част на отбраната. Летището на Куликовското поле вече "ми заповяда дълго да живея". Докато пътувахме, пак ни бомбардираха. И пак лежах на носилката и гледах небето, пълно с немски пикировачи и чаках бомбата да ме разкъса на парчета. Стигнахме до летището в Херсонес и сърцето ми се скъса от страшна тъга и отчаяние. На летната полоса лежеше несметно количество ранени! Лежаха тука няколко дни, без вода и без храна, без каквато и да било медицинска помощ.... Край... Амба (ТОВА НЕ ЗНАМ КАКВО Е ЖАРГОН НЯКАКЪВ). Летната полоса денем се обстрелваше методично от немската артилерия. Ще преместят труповете встрани, ще засипят разривите със земя. Ей така си лежахме и чакахме смъртта си. От раните ми пълзят бели червеи..... Стискам малка торба с документите, с медала и трофейния "Парабелум". Знаех, че ако немците стигнах Херсонес, ще се наложи да се застрелям, - евреин в плен няма да оживее.... А сили да живея вече нямах никакви. Настъпи апатия, както когато се отнасяш към живота си с пълно безразличие. Санитарите пияни обикалят по полето, наоколо, на Херсонските височини (???"складка" май значи малка височина ???) също всичо живо пие, очакват неминуемата трагична развръзка. Политическият офицер - летец, ходеше между редовете и викаше силно - "Момчета, дръжте се! Родината няма да ви остави!"... Някои вярваха в това до последната минута. До мене другарят ми почина, та го покрих с бушлата... Дадох на братлето въжета за последния пристан... (вероятно някакъв морски идиом) . Не искам повече да разказвам за тези тъжни дни...... Нека прекъснем за малко. " http://www.iremember.ru/content/view/266/86/lang,ru/

Някога на Славейков имаше маса на Военното издателство и там продаваше един възрастен човек с военна шуба, явно пенсиониран военен. От него съм чувал, че е бивш партизанин или антифашист, но също така и думите "Чиновниците тогава бяха с много висок морал" Това по повод изпълненията от началото на 90-тте, беше по веремето на министъра на отбраната Александров. Така, че - темата се отклони и то много. В заключение - тези неща, за които пишеш са съществували, но не в този обем, в който сега. Не те са давали облика на обществото, както е сега. Не престъпният тип е доминирал като социално силен, както е сега, а съвсем, съвсем други неща. Елитите в основната си част са били справедливо на позициите си. Социално справедливо - богатството на България в основната си част е трупано не с престъпления, както е днес, а с находчивост и работа. Ако ще доказваш обратното - цифри и данни, плз. ПП "Кървавите хора" са наистина в 99% от случаите комуистическа пропаганда. Надали е широко известно, че извършителят на престъплението в Ястребино е осъден веднага от тогавашния военен съд А що поеми се изписаха......

Само че големия дял държавна собственост не е самоцел. Скандинавците са изключение, но да не забравяме, че и там има големи частни компании, като IKEA, Волво и пр. Всъщност май трябва да проверим колко ли пък е делът на държавната собственост в Швеция. Извън северна Европа тия "социални" демокрации са разрушителна утопия. Е, Англия от 69-тте е такава, но така я закъсва, че трябва да дойде Желязната лейди.

Гендаий, за Бога, каква е тая дервногръцка кирилица?!? Моля те още веднъж за по-сериозно отношение.

Изобщо не може да става дума за сравнение на обемите на кражбите и пр. ИЗОБЩО. Я виж само пенсионните фондове и взаимоспестовните дружества отпреди 44-та в какво състояние са, банките, и пр. и пр.

Ха, таз полупиянска полународна песен какво ни казва? Че се продават манастири някакви. И? Лафът за солунската митница го има, но "солунскте митничари" в сравнение със сега са ангелчета. Защото като попаднат в съда..... олеле мале, не като сега. Когато например Иван Хаджийски пише за затворническата психология, на няколко места мимоходом отбелязва колко от затворените са спекуланти и неизрядни длъжници... Естествено, че търговската документация ще е същата - нали е по модел на ЕС. Няма кво да се чудим. Едно време е била различна, защото е продукт на национално законодателство, е, с някои прилики, че всички са преписвали от Франция и Германия. Но едно време мноооого малко е имало държвни поръчки и въобще дума не може да става за сравнение с днес. Онзи ден гледам изложба на скъпи коли във Варна, частни. Единствената страна в света, където има две от един модел, забравих так колко стотин хиляди евра беше, е България. Бедната ..... ПП Ти не цитирай Бай Ганьо, да не отварям аз "Строителите на съвременна България" и "Един от Първа дивизия" Не, че не ги е имало такива, дето ги описваш. Но не това е била доминантата. Намери си голямото интервю на Койчо Белчев с Явор Дачков и виж какво значи капиталист от ония времена и как се умира от инфаркт заради икономическата криза от 30-тте.

Аз нормалните хора имах предвид, а не продуктите на посткомунизЪма.

Е точно пък тия места как се изчистиха от времето на социализма...... не е истина. При соца лади и москвичи не караха всички, а тези, на които им излизаш реда - за лада - 15 г., за москвич - 6; Запорожката беше май без ред..... или и тя беше с ред. Кайенът на шефа на това или онова е от посткомунизъм. Опел или WV стигат.

Е малко е в повече, но от друга страна, там има и доста наука - медицина, и пр. Пък и така ще се лишим от академизма на Батето, ся.

Помня, помня. И на кислеото мляко и баничките. А ти помниш ли песничката: "Благодарим ти, Партийо любима/ задето вдигна цената на бензина и в международната година на детето/направи по 13 ст. яйцето" Помня и това, че и до днес етажа на гаража на едни познати е нисък и си удрят главите, защото им ДАДОХА по-малко от предвидения цимент. Както и че като се раждаха бебетата, им правеха вноски в Мототехника, та като станат на 18 да им дойде реда да вземат Ладата

Торн, благодарности:)

О, да. Ама малко. Освен краденето, което беше начин на живот. И как няма, като за да си го купиш трябва да висиш по складовете на държавата с бележка и не знам си какво си от 4 сутринта, и пак няма да вземеш, да се молиш на разни началник складове със сини престилки и да предлагаш уискита, услуги, вкарване на сина в университета и пр. и пр.

Ей тука най-демократично откраднах от "Бойна слава" две снимки на семейството на един генерал. Гледайте стари снимки и документи, бая информация носят за ония времена

Хехехех, тоя язовир Въча, дето докарал (а не аферата Деклозиер например), митичния фалит на държавата комай е единствения пример... А е имало, и то много, но повтарям, в сравнение с днес е детска градина. Тогава, например, богатите не са си купували свръхлуксозни коли, защото като видят това, банките - нема кредит.... Чудна представа за тия времена дава книгата "Капитализмът в България" на Стоян Бочев. Горещо препоръчвам всекиму, който се интересува от тънкостите на българската история от края на 19 и началото на 20 век, таман до 1944 г. http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=12076