КГ125

Ами те институциите са го направили такъв, бре Невски, дето живееш в панел и НЕ СИ НИ СЪГРАЖДАНИН Институциите и политиката, бре, кой друг. Навремето хич никакви стени не избиваше. ПП майстор си на апокалиптични картини, обаче.

Граничещия с асоциалност партизанлък е леко преувеличен, като слуховете за смъртта на лорд Байрон или кой там го беше казал. Балканска политическа борба. В Сърбия например е била по-страшна - справка Хр.Хесапчиев. За корупцията - нормална, детска градина в сравнение с това, което виждаме днес. За черната борса - само ще ти кажа, че един роднина на село хлебар 1 година е работил без пари на едно шосе, осъден надлежно за това, че грамажа на хляба му не отговарял на купоните през 1943... Гвардиите и превратите не са повлиявали например на съдебната власт, която е била изключително на ниво, за разлика от ...... ЗЗД - Закона за защита на държавата визираш, а не за задълженията и договорите, нали? Ами в закон като закон - за защита на държавата. Ето го: "УКАЗ №2 НИЕ БОРИС ІІІ С БОЖИЯТА МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ Обявяваме на всички наши верно-поданици, че ХХІ обикновено Народно събрание през І-вата му редовна сесия, в 18 заседание, държано на 4 януари 1924 го., гласува и прие, Ние утвърдихме и утвърдяваме следния ЗАКОН за защита на държавата ------ Чл. 1. (Изменение от 16 март 1925 г.) Забраняват се всякакви организации, групи или техни поделения, които проповядват или подбуждат било към насилствено изменение на установения от Конституцията държавен и обществен строй, било към насилствено завземане на властта, или които за постигане на същите цели искат да си служат с престъпление, въоръжени акции, насилия или терористически действия. Също се забраняват и ония организации или групи, които с пари или други средства подпомагат по-горепосочените организации или групи. Чл. 2. (Изменение от 16 март 1925 г.) Който създава организации, групи или техни поделения, посочени в чл. 1 от тоя закон, или става член на такива организации, групи или поделения, се наказва: създателите и организаторите със строг тъмничен затвор, но не по-малко от 10 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв., а членовете - със строг тъмничен затвор до 5 до 10 години и глоба от 50 000 до 200 000 лв. Чл. 3. (Изменение от 16 март 1925 г.) Който набавя средства, укрива, улеснява, поддържа или подпомага със съвети или по друг начин посочените в чл. 1 организации, групи, техни поделения или техни членове, наказва се: със строг тъмничен затвор до 8 години и с глоба от 30 000 до 150 000 лв. Чл. 4. Който приема, крие, превозва, събира или приготви оръжие, уреди или избухвателни предмети и вещества, като знае или според обстоятелствата трябва да предполага, че могат да послужат за деянията, посочени в чл. чл. 1, 8 и 13 на настоящия закон, наказва се: със строг тъмничен затвор до 8 години и с глоба от 30 000 до 300 000 лв. Чл. 5. (Изменение от 16 март 1925 г.) Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е реч в чл. чл. 1 и 2 на тоя закон, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен в чл. чл. 3 и 4, се освобождават от наказание, ако съобщят на властта за тяхното съществуване и за лицата, които влизат в тях, преди тя сама да ги е открила. Чл. 6. (Нов: от 16 март 1925 г.) Който устно, писмено или чрез печатни произведения върши пропаганда или агитация за промяна на политическия или икономическия строй на държавата чрез престъпление, насилие или терористически действия, се наказва със строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв. Чл. 7. (Нов: от 16 март 1925 г.) Който устно, писмено или чрез печатни, художествени или други произведения подбужда към вражда, омраза или престъпление спрямо отделни класи или слоеве на населението или установените власти и с това може да поставя в опасност обществения и правов ред в страната, се наказва със строг тъмничен затвор от 3 до 8 години и глоба от 50 000 до 300 000 лв. Чл. 8. (Стар чл. 6 от 25 януари 1924)Който проповядва или организира бунт или подбужда към такъв, в войската, джандармерията, полицията или в някои техни части, наказва се с смърт или с строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв. Ако последва бунт, участниците в бунта, ако не са военнослужещи, се наказват: с строг тъмничен затвор до 10 години и глоба от 30 000 до 300 000 лв. Чл. 9. (Стар чл. 7 от 25 януари 1924) Който проповядва или организира неподчинение в войската, джандармерията, полицията или в някои техни части или подбужда към неподчинение, наказва се: с строг тъмничен затвор до 10 години и глоба от 30 000 до 300 000 лв. Чл. 10. (Нов: от 16 март 1925 г.) Печатните и други произведения, за които е реч в чл. чл. 6 и 7 на тоя закон, се изземват по заповед на прокурора. До издаването на такава заповед полицията може да вземе всички мерки, за да спре разпространението на казаните произведения. Едновременно със вземането на тези мерки полицията съобщава на прокурора за това. С издаването на заповедта за изземване прокурорът повдига углавно преследване срещу отговорното лице. С иззетите предмети по-нататък се постъпва съгласно чл. 37 от наказателния закон. Също се конфискуват и тайните печатници с всички принадлежности, които служат за печатане на произведения, забранени по тоя закон. Собствениците на явни печатници, които съзнателно са допуснали печатането на произведения, забранени по чл. 6 от тоя закон, се наказват като съучастници. Ако ли са допуснали това по непредпазливост, наказват се с тъмничен затвор и с глоба от 10 000 до 100 000 лв. Чл. 11. (Стар чл. 8 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925, Допълнен от 29 април 1925) Който разруши военни материали или инсталации, железопътни, пощенски или телеграфни и телефонни съоръжения, мостове или други пътни съоръжения, водни или други пътни съоръжения, минни съоръжения, водни или осветителни инсталации, държавни и обществени сгради, както и онзи, който унищожава и разграбва хранителни припаси, наказва се с смърт или доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 200 000 до 500 000 лв. С същото наказание се наказва и онзи, който разруши или запали обитаема сграда или колиба, или изобщо помещение, което временно служи за жилище, с цел да всее смут и терор. Помагачите в извършване на престъпления по тоя член се наказват, според важността на тяхната дейност за извършването им, с смърт или строг тъмничен затвор, не по-малко от 10 години и с глоба от 200 000 до 500 000 лева. Чл.12. (Стар чл. 9 от 25 януари 1924) Който в време на обществено бедствие, метеж или размирица използва създаденото положение в вреда на обществената сигурност и спокойствие, с цел да набави имотна облага за себе си или за другиго, наказва се: с строг тъмничен затвор до 15 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв. Чл. 13. (Нов: от 16 март1925) Който напусне местожителството си и влезе или се зачисли в чета, съставена и въоръжена с цел да върши престъпления против държавата или обществената сигурност, държавните или частните имущества, учреждения или съоръжения, или против живота на длъжностни или частни лица, наказва се с смърт. С същото наказание се наказват и лицата, които укриват, дават убежище или храна, или набавят други средства на членовете на подобни чети. Тези лица се освобождават от наказание, ако чрез своевременно съобщаване на властта за местопребиваването на четата или на отделни нейни членове, спомогнат за тяхното залавяне. Имотите на осъдените по този член лица служат за обезщетение на всички вреди и загуби, причинени от действията на четата или на онези нейни членове. Онзи член на четата, който се предаде на властта преди да е извършено от него или от четата деяние, което по този закон се наказва с смърт, и посочи другарите си и тяхното местонахождение, се освобождава от предвидената по-горе отговорност. Член на чета, който се предаде на властта, след като той или четата са извършили престъпно деяние, или спомогне за откриването и залавянето на другите членове от четата, не може да бъде наказан повече от 15 години строг тъмничен затвор. Чл. 14. (Стар чл. 10 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925) Който влиза в връзка с лице, група или сдружение, намиращи се в чужбина, за подготвяне или извършване на едно от посочените в чл. чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12 и 13 престъпни деяния, както и онзи, който подпомага по какъвто и да е начин сдружение, група, лице или печатно издание в чужбина, които работят против държавния строй или обществения и правов ред в страната, наказва се с строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50 000 до 300 000 лв. Чл. 15. (Стар чл. 12 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925 г.) Забранява се внасянето на печатни, литографирани, ръкописни, художествени и други произведения, за които иде реч в чл. 6 и 7 от тоя закон. Такива произведения се задържат от пощенските власти или административните органи и се предават на прокурора при областния съд, който издава заповед за тяхното изземване. С тези произведения по нататък се постъпва съгласно чл. 37 от наказателния закон. Лицата, които внасят или разпространяват, или като получат такива произведения, не съобщят за това на властта, се наказват със строг тъмничен затвор до 5 години и с глоба от 5 000 до 50 000 лв. Вносът на такива произведения се допуща само за научни цели, и то с разрешение и с посредството на Министерството на народното просвещение. Чл. 16. (Стар чл. 13 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925 г; Допълнен от 29 април 1925) Ако организация или група, за която е реч в чл. 1 на тоя закон, предприема метежи, бунтове, терористически действия, убийства или друго някое общо-опасно престъпление за постигане на посочените в същия член цели, виновните лица се наказват: подбудителите, организаторите, предводителите и извършителите с смърт, а останалите членове и помагачите с смърт или с строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и всички с глоба от 200 000 до 500 000 лв. Чл.17. (Стар чл. 14 от 25 януари 1924) Заедно с главното наказание наложено по кой и да е член от настоящия закон, виновниците се лишават от граждански и политически права по чл. 30 от наказателния закон за срок определен от съда. Предметите, които са служили или са биле предназначени за извършване на едно от посочените по-горе престъпления, се конфискуват. За гражданските вреди и загуби заедно с виновните отговарят солидарно и посочените в настоящия закон организации, към които се числят виновните, с всичките си имоти, макар и записани на чуждо име. Чл. 18. (Нов от 16 март 1925) Онзи, който знае, че се приготовлява някое друго от посочените в тоя закон, престъпни действия и не съобщи за това на властта, наказва се с тъмничен затвор. (Нова ал. от 29 април 1925) Онзи, който укрива или спомага да избегне лице, за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило престъпление по чл. 11 или чл. 13 от тоя закон, се наказва с наказанието от тоя закон за укриването или подпомагането да избегне лице. Ако укриването или подпомагането да избегне е извършено от възходящи, съпруг, син или дъщеря, то назанието е до 15 години строг тъмничен затвор и глоба до 200 000 Онзи пък, който укрива или спомогне да избегне лице, за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило вякое от предвидените в тоя закон престъпни деяния с изключение на деянието предвидено в чл. 13, се наказва с строг тъмничен затвор до 5 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева. Тая наредба не се прилага спрямо низходящите, възходящите, съпрузите, братята и сестрите на укриваното лице. Чл. 19. (Нов от 16 март 1925) Който по предвидения в чл. 6 от тоя закон начин проповядва, оправдава или възхвалява създаването на споменати в чл. 1 организации, групи или техни поделения, или пък оправдава, одобрява или възхвалява извършването на всяка от посочените в чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12, 13, 16 и 18 деяния, се наказва с строг тъмничен затвор от 3 до 10 години и с глоба от 20 000 до 300 000 лв. Чл. 20. (Стар чл. 15 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925) Онзи, който се числи като член на забранени по този закон организации, групи или техни поделения или им съдейства, както и онзи, който е привърженик на комунистически, анархистически или насилнически методи на обществено-политическа борба, не може да заема никаква държавна, окръжна или общинска служба, нито да бъде член на Народното събрание или на някое самоуправително тяло. Ако такова лице заема държавна, окръжна или общинска служба, то се уволнява: ако пък е избрано за народен представител, окръжен или общнски съветник или училищен настоятел, то губи мандата си. Решението за това се взема за народните представители от Парламента, а за окръжните и общински съветници и училищните настоятели – от окръжния съд. Непосредственият началник, който съзнателно назначава или задържа на служба такива лица, се наказва по чл. 44 от наказателния закон. Чл.21. (Стар чл. 16 от 25 януари 1924) След влизане в сила на настоящия закон, въз основа на представени от Министерството на правосъдието дании Върховният касационен съд – углавно отделение – веднага обявява в “Държавен вестник” това и дава петдневен срок на заинтересованата страна да даде ако иска, писменно своите обяснения, след което в разпоредително заседание, в седмодневен срок, постановява разтурването на посочените в чл. 1 от настоящия закон новообразувания, или съществуващи до сега организации, групи или техни поделения под каквото име и да се прикриват те. Имотите на разтурените организации и групи и на техните финансови и стопански институти постъпват в полза на държавата. Всички сделки, направени след 12 септември 1923 г., с които такива организации, групи и поделения отчуждават имотите си или пък поематзадължения спрямо трети лица, се смятат безпричинни и са нищожни по право, обаче на страните на тия сделки се дава право да доказват противното по общо основание. Чл.22. (Стар чл. 17 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925, Допълнен от 29 април 1925) Делата по тоя закон са подсъдни на окръжните съдилища и се разглеждат по спешност. Присъдите на тези съдилища са окончателни и подлежат на касационно обжалване. При обявено военно положение за дадено място веднага действат военнополеви съдилища, придадени към съответните войскови части, които на самото място пристъпват към съдене и наказване на виновниците. (Нова ал. от 29 април 1925) При разглеждане делата на тоя закон, се прилагат и правилата на чл. 650, ал. 2, 651, ал. 2, 653, 654, 654а и 656 ал.2 на углавното съдопроизводство, а същия закон. същото важи и когато при обявено военно положение, делата се гледат от военните следователи и военно-полевите съдилища, като в този случай правата на съдебните следователи се упражняват от военните следователи, тези на прокурора – от военния прокурор, тези на окръжните съдилища – от военно-полевите съдилища и тези на Върховния касационен съд – от Военно касационния съд. Спрямо виновните по чл. 13 от настоящия закон прилага се Закона за изтребление на разбойниците. Чл. 23. (Нов от 29 април 1925) Съдът, който прилага закона по същество, по предложение на прокурора и с мотивирано определение, прогласява за обявен престъпник всяко лице, което до изтичането на 15 дни от публикуването в “Държавен вестник” и в някои местни вестници, ако има такива, че се дири от властта като подозрено в престъпление по настоящия закон, не се яви и не се предаде и не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменено или отменено от същия съд, ако изменилите се обстоятелства наложат това. Имената на обявените престъпници, с указание за тяхната самоличност, се обнародват в “Държавен вестник”. Всеки гражданин може да залови обявен престъпник и да го предаде на властта. Всеки гражданин при преследването и залавянето на такова лице има правото на полицейските органи. Чл.24. (Стар чл. 18 от 25 януари 1924, Изм. на чл. 23 от 16 март 1925; Изм. на чл. 24 от 29 април 1925) Мярката за неотклонение за всички престъпни деяния по тоя закон е задържане под стража, с изключение на случая в чл. 7, по отношение на който се прилагат наредбите за углавно съдопроизводство. Заповядвам настоящия закон да се облече с държавния печат, да се обнародва в “Държавен вестник” и да се тури в действие. Изпълнението на настоящия указ възлагам на Нашия Министър на правосъдието. Издаден в София на 23 януари 1924 година.* На първообразния с собствената на Негово Величество ръка написано: “БОРИС ІІІ” Приподписал, Управляющ Министерството на правосъдието, Министър на обществените сгради, пътищата и благоусгройството: Я. Д. Стоянчов Първообразния указ е облечен с държавния печат и зарегистрован под № 960 на 24 януари 1924 година. Пазител на държавния печат, Управляющ Министерството на правосъдието, Министър на обществените сгради, пътищата и благоусгройството: Я. Д. Стоянчов --------- На първообразния с собствената на Негово Величество Царя ръка написано: “Одобрено БОРИС ІІІ” * Изменение първо от 16 март 1925 г., Министър на правосъдието Цв. Бобошевски, зарегистриран под № 1362 от 14 март 1925 г.; “Държавен вестник” бр. 240, Указ № 5 * Изменение второ 29 април 1925 г., Министър на правосъдието Цв. Бобошевски, зарегистриран под № 1415 на 29 април 1925 г. “Държавен вестник” бр. 21 Указ № 7" БТВ, веднага след 09.09.1944 г. се приема "Наредба-закон за защита на народната власт" с почти идентично съдържание.

Генадий, тук държим на определена сериозност на мненията. Иначе има алтернативна история..... Моля те да преосмислиш участието си, наистина.

Ще рече, нямаш ясна представа за бъларската държавност преди 1944 г.

Драги, как ще обясниш, че до 1944 г. институциите си бяха институции? Като ми цитираш Бай Ганьо ли?

Чудесна статия!!! Според мен християнството е продължило живота на Рим с още 1000 години. Защото в условията на девалвация на старите ценности, новата религия (а тя е не само нова, но и качествено нова, отличава се с много повече дълбочина и монотеизъм) става онзи нов стълб, онази социална и идеологическа институция, без която нито едно общество, поне не и в онези времена, не може. В този смисъл на населението на Рим може би не му е било съвсем все едно... Защото без необходимостта, осъзната от императорите, които го въвеждат, нямаше да има нужда да се приема нов бог. Църквата е институция, качествено различна от жреческата, и неслучайно остава толкова време в основите на цивилизованите общества.

Дали са гагаузите? Аз съм чувал, че шопите около София са наследници на печенезите?

Ха! Пламен както винаги в десятката с въпрса )) Ще се получи или НЕП, както казва Митака, или Титова Югославия, или Китай от 90-тте. Това ще бъде един нестабилен баланс, нещо като детска люлка на камък, който неминуемо нанякъде ще "избие" - или към сталинизъм, т.е. унищожаване на частното, или към демокрация, както в Унгария и Чехия и Югославия, или към увеличаване на частния дял, както в Китай. Това ако имаме 50/50 държавна и частна собственост. Защото това са неща, които се изключват взаимно. Държавната собственост се управлява от "номенклатура" - висши управленци, които освен че са големи тарикати по естеството на дейността си, са и с единия крак в мафията. Те неизбежно или източват ръководените от тях звена, или ги ръководят неефективно. Освен това, там, където двете форми на сосбтвесност се срещнат, неминуемо започва или конкуренция и потискане на частното, или ограбване и източване на държавното*..... Та номенклаторите или трябва да станат бизнесмени и да получат , а те могат, частна собственост, или.... социализмът се завръща, както това стана при Милошевич в Югославия. Ако Пламен е имал предвид един друг аспект - този на държавността, то да, той е по-възможен в страни, в които гражданската култура не е така висока. Понеже ме мързи да повтарям, ще постна части от едно мое мнение от друг един форум, касаещо въпроса, като направя уговорката, че за да имаме силна или по-точно ефективна държавност далеч не е нужно да има социализъм. Но имайки предвид историческата конкретика, все пак в много страни втората половина на 20 век минава под този знак. В този исторически случай, имаме следния проблем: Във всяка комунистическа държава има един положителен елемент, който критиците забравят, а комунистите не умеят да "изолират" от останалите негативи на строя - силата на държавните органи. Лишена от тоталността си , насочена към правилните приоритети тя може да върши отлична работа. Да се активизира този елемент като начало на прехода от социалистическия режим към модерността е един от възможните правилни пътища и точно това се случи в Китай. В слуачая държавността се превърща във основен фактор гарантиращ пазарното развитие. Но само ако властта успее да стане фактор за стабилност, а не за стагнация, в който случай поредното зацикляне ще е налице. Т.е. - ако се води грамотна политика. Нещо, което, ако не беше китайския пример, лично аз щях да приема за утопично.... В Средна Европа такъв фактор се оказа високата гражданска култура; на Балканите и в Русия такъв фактор няма и затова го и закъсААме... В такъв смисъл, да, имаше какво да запазим от социализма. Само че не стана работата. ______________________ *трябва да се направи една уговорка - държавната собственост е неизбежна във всяко общество, и най-капиталистическото; но това е ограничена собственост върху някои стратегически сфери, като отбрана, или трудно възвръщаеми инфраструктурни проекти. Тук под "държавна собственост" имаме предвид широко притежаване на икономически организации и активно участие на държавата в икономиката, което именно е "социализъм".

Е удари го през просто. Има институции с проблеми (всъщност има един генерален проблем и той е свъзран с политическото представителство на това, дето му викат "народа", всички други са вторични) и това е. Няма какво да се намесват и смесват именно несравними неща.

Сравняваш несравними неща.

Ейй, това го бях забравил с автобусите и вагоните на гарата. Мерси, че го припомни. !!!

Твърде добре за публикациите ти, но не мога да се съглася. За да не отклониме отново темата ще перифразирам репликата си така: "Характеристките, които сочи поста на alvasareiro не изчерпват цялото явление, т.е. не го дефинират".

И ще сбърка, след като така поставяш въпроса

А, е това последното към Невски, pls :) Пък и твоите посещения и те са лични впечатления, да не са статистически))) тая руска статистика, макар, че отклоняваме темата - Битцевския маниак де го? В щатската е включена всичко, а в Руската - от 60-тте го. на 20 век с малко изключение. Не е точна. http://www.gazeta.spb.ru/108042-0/ ето тука други данни. http://www.gazeta.spb.ru/108042-0/ ПП Но да не превърщаме темата в криминологична.

Че малко ли са? Я ги сравни с другите страни? И защо The ripper е в щатската статистика?

Е тъй де, точно това ти е грешката.

Че за какво ти е това "и това!" Искаш децата ти да ходят на летни бригади ли? Ми иди в Куба - ще ходят. "И преди и сега/ ... е мафия", ама работенето не е по един и същи начин. Ето на сега излизам от едно средно добро софийско заведение. Персоналът, никой няма да се очуди, е от млади хора под 30. На вратата добър вечер, на излизане приятна вечер. Вие като сте такива спецове по социализма, помните ли опашките пред бар "Хавана" и средностатистическия социалистически сервитьор?

Хм, хм, хм, това е доста точно становище. Има две корекции - едната е странична - другия генератор на серийни убийци осве САЩ е Русия. Каква културна особеност свързва тези два колоса по този въпрос ти обясни. Втората - добре очертаваш тук опеределени НЕГАТИВНИ характеристики на бълг. общество. Но те не го изчерпват.

И правилно. Недей продължава защото голЕмата ти грешка е в това, че описваш едни махали, намиращи се в нЕкои български селища, а се опитваш да ги отнесеш към повечето жители на БГ.

Хахахахахах. Е ти май не си виждал такава бригада отблизо :):) Толкова работа се вършеше, и кръшкането от бригадите хич го нямаше. Впрочем, имаше една бригада на която се работеше яката. В СУ, във ВиК. ПЛАЩАХА ЗДРАВО! Всичко останало беше кърски с....рещи, кръшкане, алкохол и да, кариери на комсомолските командири, когато бяха достатъчно тъпи да не пият с бригадирте... Бригадите, понеже бяха принудителни бяха точно школа по кръшкане и скатаване. Един от генераторите на културните промени, които социализма натрапи на българите.

Аха. Имат по два крака, две ръце и дръпнати очи. И общ език и дотам.

?! Че като как така едни ще са изключени от общите исторически закономерности, а други не? Ами не, няма да бъдат американски процесите в Ирак, но ще се характеризират с американско влияние. Така са се образували впрочем колониалните държави. Виж на иракчаните униформата, а и не само на тях, колко английски вид има

Не, ние сме май единствената нация, която се самокритикува с и без основание. За това си има исторически корени - национални катастрофи, комунизъм.. все неща, родили лафа "Българска работа". Не е национален герой. Но явлението е доста разпространено, това трябва да се признае. Впрочем има го и на други места по света.

Да. И тя на него. Диалектика ли му викаха едно време, не помня, не помняяяя .... :) Дължи се на множество фактори, единият от които са някои от особеностите на културата. Просто мисля, че е рано за генерализация.