Миролюбив

Здравейте господине, И Вас ли с нещо съм Ви обидил ? Какво всъщност искате от мен ? Искате да слагам още по едни кавички пред текста за Галилей ли? Да обяснявам още едим път ; "Но като стана дума за Галилей се сетих да погледна за какво всъщност църквата го е съдила след като в края на краищата е финансирала изследванията му , и ето какво открих :" ? Постингът съм го вземал от Ето тук Така , че и в това сте сгрешили че съм го взел от Там Но вие си знаете най добре . Аз съм миролюбив и не се занимавам със тези които търсят за нещо да се заяждат .Кавга от тука нема да излезе, търсете си кавга с друг клубар.

Да си миролюбив не винаги е печаливша карта .Това , че в случая се съгласих с мнението на опонента си и го подкрепих в мнението му , че без пари нито Айнщай не можел да скалъпи теорията на относителноста , нито Галилей е можел да открие , че земята се върти и това ми донесе тутакси пет червени точки.Хората явно не харесват сговорчивоста ми . Но като стана дума за Галилей се сетих да погледна за какво всъщност църквата го е съдила след като в края на краищата е финансирала изследванията му , и ето какво открих : " ЗА КАКВО СА СЪДИЛИ ГАЛИЛЕЙ? В историята има политически процеси, за които помним още от училищната скамейка, и между тях, естествено, е процесът срещу Галилео Галилей. Приписваните на Галилей думи: “И все пак тя се върти!”, които били казани в отговор на забраната да се поддържа мнението за въртенето на Земята, не са били произнасяни от учения. Този извод, направен от историците, също е получил широка известност. Затова пък едва ли мнозина знаят до какви странни заключения са стигнали най-новите изследователи на процеса срещу Галилей, особено католическите автори, пък и не само те. Тези заключения се свеждат до това, че не Галилей, а съдиите на Светия трибунал в по-голяма степен били защищавали интересите на науката. В книгата “Нощните пътешественици. Промяна на картината на Вселената в различните епохи” на А. Кьостлер се казва, че конфликта между Галилей и инквизицията уж била имала съдбоносни последици за западната цивилизация, защото била създала представа за църквата като противник на науката и социалния прогрес. Католическите историци са склонни едва ли не да разменят местата на Галилей и неговите гонители, едва ли не в устата на инквизиторите да сложат знаменитите думи: “И все пак тя се върти!” Преди всичко те омаловажават откритието на Коперник. Та то не е съдържало нищо принципно ново – заявяват католическите историци. За въртенето на Земята са говорили още в Древна Гърция и Рим. До самата си смърт Коперник изобщо не е публикувал своето откритие – не защото се страхувал от гнева на църквата, а тъй като се опасявал, че ще срещне насмешката на университетските професори, които естествено, са щели да намерят възможност да се присмеят на една така слабо обоснована хипотеза. А великият астроном бил подтикван да издаде труда си от кардинал Шьонберг, доверено лице на папа Климент VІІ, който бил написал на Коперник писмо с настойчивата молба “да запознае научния свят със своето откритие”. Оттук вече не е далеч до твърдението, което още в 1949 г. направи списанието на Американската католическа философска асоциация “Нова схоластика”: ако църквата изобщо била оказвала някакъв натиск върху Коперник, то било единствено с искането той по-скоро да обнародва труда си. Освен това, като се позовават на последните открития в областта на атомната физика и астрономията, част от католическите автори твърдят, че уж “от строго научна гледна точка” възгледите на средновековните теолози били по-верни от възгледите на Коперник. Други не изтъкват това, но подчертават, че теорията на Коперник била слабо обоснована хипотеза и Рим с пълно основание бил препоръчал тя да бъде разглеждана като предположение, а не като доказана истина, т.е. бил вървял в крак с науката. Всичко това не е нищо друго освен изкусно, много ловко изопачаване на истината. Действително църковните дейци не погледнали веднага на Коперник като на сериозен противник, и то преди всичко защото неговата теория, подлагана на нападки от всички страни, била представяна дори от нейните привърженици само като практически удобен начин за обясняване на видимите явления. Хелиоцентричната система, непризната, но позволена, била търпима именно защото официално смятали, че тя не се отнася до действителните, дълбоки истини, открити от Светото писание, което учело, че Земята е неподвижна. С други думи, църквата била готова да допусне науката, като й отредила подчинената роля на слугиня на богословието, когато учените се съгласявали, че познаваемите от тях закони на природата имат външен и по същество илюзорен характер. Кардинал Матео Барберини, който в 1623 г. станал папа под името Урбан VІІІ, се отнасял одобрително към трудовете на Галилей в областта на механиката, които били от голямо практическо значение и дори приятелски разговарял с него на научни теми. Като се позовават на това, католическите автори усърдно нападат либералните историци от миналия век, които изобразяват Урбан като представителна “мрачното Средновековие”. Разбира се, този папа не бил средновековен фанатик. Той дори до голяма степен бил изгубил първоначалния порив на контра реформацията и в името на светските интереси, на укрепването на папската държава поддържал противниците на такава крепост на католицизма като Испания. Урбан поощрявал съюза на фактическия управник на Франция кардинал Ришельо с еретиците – шведския крал Густав Адолф и немските протестантски князе във войната ми против германския император – друга опора на католицизма в Европа. Папата обаче бил най-малко склонен да отстъпи пред науката по нещо, което той смятал за важна съставна част от духовния арсенал на църквата. Неговото снизходително и благосклонно отношение към световно известния учен Галилей продължавало дотогава, докато не ставало дума за кардиналния въпрос за подчинението на науката на диктата на религията. Нещо повече, дипломатическите маневри на Урбан в защита на светските интереси на папската държава, които нанесли сериозен удар на авторитета на католическата църква, само засилили стремежа на римския първо-свещеник демонстративно да наказва с цялата строгост всякакви прояви на ерес. На папския престол ученикът на хуманистите кардинал Барберини показал, че той бил усвоил йезуитската безпринципност и двуличие. По такъв начин към отколешните причини, поради които църквата преследвала прогресивната научна мисъл, се прибавили и конюнктурни съображения. Именно с това се обяснява съвсем различното отношение към Галилей в Рим по време на процеса в 1633 година. Обвинението срещу Галилей било отправено във връзка с излизането в 1632 г. на неговото произведение “Диалог за двете най-главни системи на света”. Великият учен бил обвинен, че защищавал идеята за обективния характер на хелиоцентричната система. Инквизицията безпогрешно избрала насоката на удара: в центъра на вековния конфликт между науката и религията тогава стоял спорът за обективното или само условно, прагматично значение на изводите на науката. Величието на Галилей като герой и мъченик на науката не се крие в апокрифната фраза: “И все пак тя се върти!”, а в отстояването на правото на човешкия разум да опознае обективните закони на външния свят – право, което църквата му отричала, тъй като смятала, че истината се съдържа единствено в “откровенията”. В 1632 г. въз основа на заключението на колегията на инквизиторите папата взел решение да повика в Рим Галилей, който живеел във Флоренция, за следствие и съд. Позовавайки се на крехкото си здраве, 68-годишният учен помолил да предадат делото му на флорентинската инквизиция, която потвърдила, че Галилей действително бил болен и не бил в състояние да отиде в Рим. В отговор последвала заплаха: ако Галилей продължава да отказва да се яви в Рим, той ще бъде докаран в окови. На 13 февруари 1633 г. Галилей пристигнал от Флоренция в Рим и отседнал в дома на посланика на великия Тоскански херцог. Едва след два месеца той бил повикан на разпит при генералния комисар на инквизицията Винченцо Макулано. Плановете на инквизиторите явно предвиждали ученият да бъде обвинен в преднамерено нарушаване на предписаният на Светия трибунал, датиращи още от времето на първия процес срещу Галилей в 1616 г. За това, че този път инквизицията се готвела да се разправи с учения, ясно говорел характерът на обвинението. Галилей бил обвинен в съзнателно пренебрегване на указанията на църквата, което се смятало за равносилно на повторно изпадане в ерес, на съюз с дявола. А за да представи Галилей като непоправим еретик, който заслужава най-строго наказание, инквизицията, изглежда, не се поколебала да фалшифицира материалите от процеса в 1616 година. Запазени са два акта, датирани съответно 25 и 26 февруари 1616 г., които съществено се различават един от друг. В първия от тях се говори за “увещаването” на Галилей от кардинал Белармино. Във втория след “увещаване” фигурира нареждането Галилей “по никакъв начин” да не се придържа към мнението за движението на Земята около Слънцето. Тази добавка превръщала защитата на учението на Коперник дори като работна хипотеза във вторично изпадане в ерес с всички произтичащи от това последици. Много изследователи на процеса на Галилей още отдавна са заподозрели, че актът от 26 февруари 1616 г. е частична или пълна фалшификация. В подкрепа на това мнение са приведени редица сериозни съображения, включително данни за графологичната експертиза, осветяване с ултравиолетови лъчи, с цел да се открият изтривания и т.н. Особено убедително е обстоятелството, че актът от 26 февруари е в противоречие с протокола на заседанието на Инквизиционния трибунал от 3 март 1616 г. В него пак се говори само за “увещаване”. С други думи, участниците в заседанието и съставителят на протокола явно не са знаели нищо за “предписанията”, които забранявали защитата на хелиоцентризма “по какъвто и да било начин”. Процесът срещу широко известния учен, който освен това имал много влиятелни покровители, не можел да се води на основата на документ, чието фалшифициране можело да бъде доказано. А още на първия разпит Галилей успял да разобличи акта от 26 февруари като фалшификация. Ученият представил неизвестно на инквизиторите писмо на Белармино, от което следвало, че в 1616 г. ставало дума за “увещания” и че кардиналът не възразявал против условната интерпретация на теорията на Коперник. Уличените в мошеничество инквизитори изпаднали в отчаяние: нали за основа на присъдата трябвало да послужи този акт от 26 февруари. Сега главните усилия се насочили към издирването на доказателство, че Галилей е проповядвал хелиоцентризма като обективна истина. Галилей се защищавал между хора, които се придържали към различни възгледи. Ако едни от събеседниците, който се обявявал в подкрепа на теорията на Коперник, излагал възгледите си с умение и остроумно, това още не значело, че тези възгледи се споделят от автора на “Диалог”. Понататък, прибавял Галилей, той може да се е поддал на честолюбивото желание да представи в изгодна светлина мнението на привържениците на теорията за движението на Земята, за да може после още по-убедително да ги опровергае. А дори според правилата на инквизицията авторът не можел да бъде смятан за отговорен за изказването на един от героите на произведение, в което други герои заемат противоположна позиция. Така или приблизително така Галилей изградил защитата си на втория разпит – на 30 април, и на третия – на 10 май 1633 година. Един месец по-късно, на 16 юни, на заседание на конгрегацията на инквизицията Урбан VІІІ взел решение Галилей да бъде разпитан още веднъж. В решението се казвало: “След като се запозна с целия ход на делото и изслуша показанията, светият отец реши Галилей да бъде разпитан под заплаха с изтезания и ако устои, тогава след предварителното отричане, което е силно подозрително за ерес, на пленарно събрание светата инквизиция да го осъди на затвор по усмотрение на светата конгрегация. Нарежда му се да не разсъждава повече писмено или устно по какъвто и да било начин за движението на Земята и за неподвижността на Слънцето или за обратното под страх от наказание като непоправим”. Същевременно “Диалог” на Галилей бил включен в индекса на забранените книги. Историците, които изучават документите на процеса, изразяват още едно съмнение – дали текстът на присъдата впоследствие не е бил изчистен, “смекчен”. Твърде възможно е “заплахата с изтезания” да не е била само спомената, а Галилей да е бил отведен в килията и да е бил завързан на дибата (средновековен уред за изтезаване чрез разтягане на тялото). На последния разпит на 21 юни констатирали, че Галилей бил “устоял под заплахата с изтезания”, което го спасило от екзекуцията като “непоправим еретик”. На 22 юни била оповестена присъдата: тя оставила Галилей “под силното подозрение в ерес”. Ученият бил осъден на покаяние и затвор. Пред прелатите, които се били събрали в църквата на манастира “Санта Мария”, Галилей прочел продиктуваното му отричане. Той не произнесъл приписваните му от легендата думи: “И все пак тя се върти!” НО този извод бил доказан и от неговите научни трудове, и от всичко, което ученият успял да постигне през следващите години, въпреки непреставащите нападки и заплахата всеки момент, въз основа на присъдата от 1633 г., да бъде хвърлен в тъмницата на светата инквизиция. Известният френски католически историк академик П. Даниел-Роп твърди, че процесът срещу Галилей съвсем не се бил състоял в обстановката на инквизиционен терор и че не можело да се смята, че “висшите църковни власти безусловно и системно са се проявявали като врагове на научния прогрес”. Той само леко ги упреква заради неумението им да обяснят “по какъв начин теологията може да бъде приведена в съгласие с науката”. Заслужава да се добави, че през втората половина на ХХ век и далеч по-изтънчените потомци на инквизиторите заедно с всички техни волни и неволни съмишленици въобще не успяват да решат тази задача. Трудно е да се каже, дали в Рим са разбирали каква вреда е нанесъл процесът срещу Галилей на и без това подкопания авторитет на папството. Затова пък там отлично са съзнавали, че той е бил израз на вековния спор между вярата и знанието, между религията и “еретичната” наука, т.е. на един конфликт, самото съществуване на който адвокатите на клерикализма днес се опитват да отрекат. "

Ето още един голям колорист :

Здравей Warlord, Не бих се нагърбил да отричам това което ти казваш .Нещо повече , аз мисля по подобен начин. Никога и през ум не ми е минавало д умаловажа делото на един такъв знаменит художник като Салвадор Дали. Аз просто акцентирах на факта , че ако търсим живопис при Салвадор Дали няма да намерим такава стока.

Колоритът е главното изразно средство на импресионистите : А постимпресионистите завоюват нови висоти в колорита. Пол Сезан прави ревплюция в живописта преди 100 години и от тогава насам художниците правят това което той е открил : Ей на това му се вика колорит! Всеки квадратен милиметър от картината е наситен с животрептущи багри , не боядисва а колорира.Има силно развито чувство за топлоходност е светлоходност в картината. Много е велик!

Ван Гог през очите на компютърните дизайнери: и едно клипче за картини на Ван Гог : А ето и за Матис : И да не пропуснем Салвадор Дали :

А какво ще кажеш за Amazing hand art : А и това е изкуство :

За да докоснем и някой формализми в изкуството предлагам малко Op Art : А ето и малко Pop Art с помоща на компютърна програма Gimp Tutorial:

Здравей Flatline, Много си прав , наука не се прави с акъл а с пари.Ти го каза. И в потвърждение на моите и твоите думи може да се даде пример с Айнщайн, ако не бяха парите на евреите теория на относителноста щеше да има на кукуво лято.

Здравей Incorrectus, Точно така: "без да предполагаме, че зад достатъчно сложното външно стои друго външно, което го причинява. Това друго външно на външното обикновено се нарича метафизична реалност, дух и т.н., но нямаме основание да го трансцедентираме, а можем само да го извеждаме като следствие на работата на опознаваемата система." Тези твой думи показват , че сме на едно мнение, ще чакаме да се появят събеседници и ще се включим . Аз бих могъл много дакажа конкретно по темата , но нека да не избързваме да предрешаваме дебатът. Нека дебатът да следва своето логическо развитие изграден от мненията на повече събеседници. За сега ще дам само един линк към една книга на Ал.Хоцей която може да ни служи като добра основа в дебата . С две думи дебатът ни може да бъде продължение на дебата в тая книга: ДЕТЕРМИНИЗЪМ И СВОБОДА НА ВОЛЯТА

Здравей Incorrectus, Прав си. Подкрепям те. И за да приповдигна завесата пред темата ще направя едно встъпително експозе: Съпреживяването е наблюдаем факт с невъзможност да бъде отречен от човекът. Ние си даваме сметка че зад съпреживяването стои нещо което е възприемащо и окачествяващо както сетивните ни усещания, така и породените чувства като радост, скръб, тъга , любов, омраза, отчаяние и т.н. Какво е то , нещото ??? Душа(нематериална субстанция) ? материален авторефлектен процес ? Какво е то ?? Дали "то" има реална същност или е виртуална симулативност ? От опознаването на "нещото" зависи опознаването на самата човешка същност. Идеалистите приемат, че "то" ,"нещото" вътре в нас е субстанция отлична от субстанцията на материалният свят, субстанция способна да чувства и съпреживява. Християнската религията приема че душата е божия искра вдъхната в тялото на Адам и Ева от самия Господ- Бог. Приемат че тази "божия субстанция" е отделима от тялото, че тя има собственно битие, че тялото е само един приемник на "душата". Много източни религии приемат че душата е отделима от тялото и тя има свое инобитие в което пребивава преди да се прероди в ново тяло, преди да намери нов приемник. Материалистите пък приемат, че такава нематериална субстанция не съществува , че душата е авторефлекторен процес който наблюдава и анализира окачествявайки постъпващата информация, при което е способен и да се самонаблюдава като нещо външно, слагайки знак за тъждественност между наблюдаваното и наблюдаващото. Наблюдаващото възприема наблюдаваното като самото себе си. По такъв начин душата е една виртуална същност резултираща от материалните процеси. Интересното обаче, че и едните (идеалистите) и другите(материалистите), не дават отговор на един доста интересен въпрос: Защо въобще тази "душа" или айде "авторефкекторен процес" е необходима на човекът, защо при човекът не се е разминало без това чудо както е да речем при растенията или при някой по-низши животни където самата жива природа е организирана на безсъзнателно ниво? И пак работи! Какво е това? Прищявка на Бога или природата или пък изискуемо качество без което алгоритъмът на човешкото поведение е неосъществим? Нали все пак би могло да се допусне организирано съществуване и реакциии на човекът на базата на един по-прост алгоритъм , на базата на условният оператор "ако-то". Интересно е и друго , че нито идеалистите, нито материалистите дават отговор на един основен въпрос, въпросът за опосредстващият импулс необходим на "душата" или на "авторефлектиращата същност" за да приведът тялото в действие имащо за задача осъществяването на приетите решения или желания. Откъде вземат, как генерират така необходимият им първичен енергиен импулс(който си е чиста проба материя) за да приведат материалното тяло в движение? Та нали ние много добре знаем , че материята не може да се сътворява хей така, че един от основните закони в окръжаващият ни свят е закона за съхранението. Нима в човекът този закон се нарушава ? Въпросът е как почустваното от душата желание намира или генерира така необходимото му средство необходимо за да задвижи материята на тялото, за да се приведът в движение изпълнителните органи на човекът, за да се превърне желанието в действеност ? Ще се опитам да дам свой одговор на този толкова важен въпрос, отговор обословен от моите филосовски схващания, допълнен и обогатен от многогодишният ми опит на програмист занимаващ се с моделирането и програмирането на самоорганизиращи се системи имащи елементи на изкуствен интелект. Именно от тази гледна точка ще се опитам да дам отговор какво е това обстоятелствен алгоритъм, не просто линеен алгоритъм за действие а алгоритъм който е способен да се самопопрявя и усъвършенства обстоятественно, алгориотъм почиващ не на еднозначни директиви а алгоритъм базиращ се на мотивации . Ще си послужа за целта с един доста опростен наглед. Нека разгледаме един центробежен регулатор на обороти с който са снабдени парните машини. Поради простотата си този наглед е доста удобен за анализиране. Центробежният регулатор представлява вал на които са прикрепени тежести. Валът на центробежният регулатор е свързан с вала на парната машина. Тежестите на центробежният регулатор са свтрзани с лостова система с кран за регулиране притокът на пара към парната машина. Центробежният регулатор е снабден и с пружина която противостои на центробежните сили от въртенето на тежестите и чрез натяга на тази пружина могат да се променят мотивизационните обороти на парната машина задавани от центробежният регулатор. Мотивацията на центробежният регулатор се основава на натяга на пружината. Така или иначе тази система работи, регулирайки притока на пара към парната машина така ,че да се поддържат зададените обороти. Самото регулиране е действие, действие за което е нужна енергия, реална механическа енергия за да се задвижва кранът регулиращ притокът на пара. От къде центробежният регулатор си набавя енергията необходима му за да задвижва крана ? Естественно от вала на парната машина. При покояща се парна машина регулаторът не може да придвижва кранът. Този наглед беше необходим за да покажа своето схващане че мисловният процес е материален процес захранван от енергиините процеси, от освобождаване на енергията в тялото на човекът, енергия превнесена чрез храната в организма, енергия превнесена в храната от слънцето, докосвало с лъчите си зеленият лист на растенията способен да акомулира слънчевата енергия в органични съединения богати на енергия. Центробежният регулатор макар и груб като пример показва как и от къде се набавя необходимата енергия, за да се задвижват изпълнителните органи на човекът. Този наглед служи да покаже, че в човекат мисловният и духовен процес е свързан " на един вал" в живият организъм на човекът и от този "общ вал" се задвижват както мусколите на тялото така и импулсите на мозъкът подавани към мусколите за да се реализира желанието, за да се приведе в движение процес тласкащ към желано бъдеще. Това ни показва че "душата " е един организиран механизъм захранващ се от енергията на тялото и използващ същата захранена енергия за да упражнява чрез нея действие върху тялото и по този начин да се осъществяват мотивизационно заложените тенденции. Опосредстващата връзка между тялото и мисловният и психически процес се явява енергията която се обменя между тялото и процесите в човешкият мозък. Обменната енергия е общото опосредстващо звено между нашите съпреживявания и нашето тяло .Тя е обща и за двете. Другото което играе роля на опосредстващо е ситуативноста, натяга на пружината променя поведението на системата, натяга на пружината е външен тласък по отношение на системата парен двигател-щентробежен регулатор , този външшен тласък е важен тъй като внася нова определеност на уж "изолираната" система парен двигател-центробежен регулатор. Тази определеност ние наричаме ситуативност. Ситуативноста е важен фактор предопределящ поведението на системата отвън. Това пък показва че никоя система(с изключение на цялостното битие) не е определена само отвътре, че всяка система е подсистема на по-всеобхватна система. Най всеобхватната система която няма от какво да получи външен тласък е самодостатъчна за да се детерминира. Нея ние наричаме битие, реално съществуващо цяло, което не е част на нищо , цяло което е предопределено поради затвореност на системата, поради непознаване на системата на понятието "външно". Когато говорим за ситуативност ние схващаме конкретно състояние или движение на "външното" без да се интересуваме как е достигнато това състояние, боравим с факта на състоянието, за да опростим разглеждането . Извинявам се за набързо нахвърляното виждане. Може би при едно по внимателно систематизиране и излагане би придобило доста по разбираем вид.

Здравей tanariil, Както по горе казва нашия съклубник Incorrectus психологията е наука за психея. Това ще рече , че темата която повдигам има пряка връзка със психологията макар и да има и други аспекти. С настоящата тема не пледирам за божественния произход на човешката душа , но пледирам че човешката душа е факт . Мисля , че по нататък в темата ще разнищим в дълбочина въпросите. За клипчето ти благодаря , великолепно е.

Здравей Incorrectus, Съгласен съм с Вас. Психея (в превод от гръцки език душа) .

Бих искал да се спра на последните два абзаца във постингът ти : Казах го достатъчно категорично . Салвадор Дали не е колорист и няма данни да бъде колорист . Колористическото чувство в художникът не се научава , така както не се научава и музикален слух да речем . Човек се ражда с колористическо чувство или па с музикален слух. Колористи наспорил Господ в изобразителното изкуство . За съжаление Салвадор Дали не е от тях . В колоритно отношение работите му са на ниско ниво, да не кажа посредственно.Вгледай се в картините му , постави ги до постимпресионистите и сам ще се убедиш .Разликата е огромна , в колористическо отношение има пропаст между Салвадор Дали и между великите постимпреонисти. Ето Сезан : Ето Салвадор Дали : Ето и Ван Гог : Виж как стои в колоритно отношение между двамата постимпресионисти.Липсва му цветови диапазон и се сили да кресне единственно в синьото небе , но това не спасява положението . Липсва му топлоходност в картината .Липсва му дозиране на цветовите акценти от различен цветови характер.Липсва му колоритен строй . Освен Синьото в небето всички останали цветове са във една охровата амалгама която прави живописта изсушена. Е, това не омаловажава разбира се направеното от Дали .Той има своята ниша в изобразителното изкуство . Величественното здание на изобразителното изкуство ще бъде ошутено без Салвадор Дали.

Намираме се в клуб музика и аз намерих тема в която може да се разшири като позабраверна музика. Това с нищо не би навредило на никому. Бихте ли обяснили какъв Ви е проблемът ?. С нещо наруших Вашето достойнство или пък Ви обидих ?. Какво всъщност Ви е нужно? Ако търсите с някого да се скарате , то опитайте при друг юзър, аз съм Миролюбив . А песента която е мото на настоящата тема е пята от стотици изпълнители в стотици варианти: и още : и още : а ето и още много : Много изпълнения на песента по стихове на Булат Окуджава

Здравей scaner, Има логика в това което обясняваш.

Да, така е. Именно затова постимпресионизмът е надживял времето си , именно защото действа директно на човешките емоции и визуални усещания. Не случайно казват, че това което е направил Сезан всички останали художници го повтарят през всички години след Сезан.

Здравей шпага, Постъпката ти е достойна . Това те прави в моите очи много достолепна. Браво! Само човек с голям ум и сърце е способен да се вълнува от чуждите беди. Моля те пиши ми на лична поща , искам да се свържа с теб , но ти си блокирала личните си бележки. Ние с теб сме стари познати, намери начин да се свържеш с мен моля те.

Здравей ББогданов, "Но, след като достигнах и преглътнах и слабия, и силен вариант на антропния принцип и зашеметен се натъкнах на антропния принцип на участие и до окончателния антропен принцип, посегнах към кобура … Признавам, че не си падам по антропоцен- тризма въобще и конкретно по антропния принцип. Винаги съм го асоциирал с добро- душния и глуповат Панглос на Волтер („Кандид”), който твърди, че „този свят е един- ственият възможен и най-добър”, когато диваците го пекат на шиш за вечеря… (Но, да не плагиатствам Волтер: всъщност той иронизира Лайбниц, който твърди, че „живеем в най-добрия от възможните светове”). Затова реших да предам книгата на съда на моя приятел и колега Мишо Бушев, известен антропен специалист у нас…" СЪВРЕМЕННАТА НАУКА В ЛОНОТО НА ПИТАГОРЕИЗМА

Здравей Frujin Assen, Потресаваща трагедия. Дано тази трагедия да не прерастне в епидемия!

Здравей отново, Да , съгласявам се с теб , но искам да добавя като върхът на сладоледа именно дадаизма . Според дадаистите дадаизмът трябва да отрича всичко та дори и дада !

Здравей Б.Богданов , Е, не само ние двамата мислим , че Салвадор Дали е сюрреалист : Испански сюрреалист Но едно нещо наистина не мога да преглътна в творбите на Салвадор Дали . Това нещо е липсата на чувство за какъвто и да било колорит. Голям художник действително , но с ампутирано чувства за колорит . Цвят има , но колорит отсъства! Няма го оня благороден колористически полъх който срещаме при постимпресионистите.

Здравейте г-н П. Теодосиев , Радвам се , че сте пуснали тази тема и с радост ще участвам в нея защото аз по представите си съм детерминист до дупка . Разбира се не съм съгласен с елементарния Лапласов детерминизъм защоото той не отчита появата на нови закони вследствие на развитие на материята . Така например Лапласовия детерминизъм не е отчитал че с появата на живи организми и по нататък разумни същества то в действие влизат нови мотивизационни закони които са качество на новоисградените системи и не са качество на изходния материал от който са изградени системите .Законите движещи човешкия "Аз" и човешкото общество променят развитието във вселената след появата си . Тази промяна в развитието Лапласовия детерминизъм не би могъл да предположи . Ето поради това аз ще пледирам за диалектически детерминизъм и се надявам да съумея да защитя тази идея. За отправна точка в настоящата тема предлагам да приемем ето тая прекрасна книга на Ал.Хоцей написана по дебати в интернет клубове : ДЕТЕРМИНИЗЪМ И СВОБОДА НА ВОЛЯТА

Здравейте психолози и любители на психологията , Бих желал в настоящата тема да обсъдим има ли душа в това наше тяло . Ако има какво представлява тя? И не на последно какви средства използва душата ни за да предивиква действия на тялото ни ? Тази тема има и голяма доза философски аспект поради което бих казал че тя напуска тесните рамки на психологията и засяга филосовския аспект за връзката на идеалния "АЗ" и материалното ни тяло . Желая Ви приятен дебат.

Здравей Warlord , Радвам се че и ти мислиш като мен . Действително Салвадор като баща на сюрреализма заслужава полагаемите се почести и уважение . Но така или иначе сюрреализмът не можа да пусне корени в изкуството , оказа се един фоерверк. Особенно ми хареса подписът ти : Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки. Тери Пратчет Въздействаща мисъл , и най важното -много вярна !