Кухулин

Професоре, ще ми се по-подробно да разгледаме началния звук /в/ във *вäр. Интересувам се, защото Старостин дава прототюркски *bēr- и чувашки par- (линк). Не е ли по-логично протоогурската/прабългарската форма да запази началния звук /б/?

Съгласен съм с теб, разбира се. Мисълта ми беше, че въпреки многобройните варианти в литературата - tarhan, tarkan, tarkhan, tarqan и т.н. - титлата се изписва само по един начин. Разнообразието е на ниво "окончателен вид". За съжаление старотюркската фонетика не ми е кой знае колко ясна, затова ще ти се доверя по отношение на конкретното звучене.

Титлата се изписва мн. ч. Никъде не съм я срещал в запис и ще бъда благодарен на съответния пример. Разбира се, възможно е да греша, в който случай най-искрено се извинявам на форумците.

В Орхонските надписи титлата присъства само в един вариант - tarqan. Останалото са интерпретации на преводачите, които понякога внасят объркване.

Според Олег Мудрак това е популярна "народна етимология" и няма фонетична обосновка. Мудрак, Ранние хазары с точки зрения этимологии, 2010

Доста неприятно впечатление прави твърдението в началото на втората част, че преди Освобождението няма българска историография.

Боян Думанов, Дуросторум – Дръстър – Силистра, 2005 "Силистра" се споменава през 1588 г. от Леонклавий.

Факт е, че предметът на тази тема изисква равни познания в историята и в лингвистиката. Факт е, че лингвистите много по-лесно се ориентират в историята, отколкото историците - в лингвистиката. Според мен, вместо да си мерим разни работи, просто трябва да запретнем ръкави и да научим нещо по въпроса. В противен случай близките десет години едва ли ще ни предложат нещо друго, освен комикси.

Проблемът според мен е именно в нуждата от тълкуване - не е много ясно кое, как и защо. Да се правят изводи, особено пък етимологични, въз основа на тълкуване... не ми звучи добре. Ето един малко по-късен, но като че ли доста авторитетен извор: На четвъртия ред се чете "или до трънова".

Към топонимите Търново, Търнава, Търнак ще добавя и Търница. Интересно звучи също народната песен "Еребица у търница, маро ле" от село Горно Уйно, Кюстендилско: Еребица у търница, Маро ле, сив сокола у топола, Тодоре.

Хм, това развитие от трън в Търново дали има някаква лингвистична обосновка. Примерно сръдити > сърдя и тръгъ > търг се срещат днес в много форми с тези корени. Метатезата трън > търн запазена ли е другаде, освен в Търново? P.S. Абе сега като погледнах - има бая топоними, не е да няма. Няколко Търнави, един Търнак... добре седи хипотезата според мен.

Навремето доста порових за това "упътване", тъй като се споменава често, но не намерих извор. Имаш ли представа къде може да се прочете за него?

Поздрав, Римлянино. Сега виждам, че съм пропуснал една флотилия от 130 транспорта по времето на Август.

Нещо малко по-старо, но също интересно. A phylogenetic approach to cultural evolution, 2005 Данните са по Language-tree divergence times support the Anatolian theory of Indo-European origin, 2003, все чрез Бейсов филогенетичен анализ. Ето и оригиналната, доста обемна дендрограма - FIGURE 1. Consensus tree and divergence-time estimates.

В римската история едва ли е останало нещо неизследвано, особено на такова общо ниво. Дори уикипедия има хубава статия за флота - Roman navy. Бърз преглед по редовете показва следните количествено упоменати ескадри: 311 г. пр. Хр. 20 триреми 261 г. пр. Хр. 100 квинквиреми и 20 триреми 229 г. пр. Хр. 200 кораба 212 г. пр. Хр. 130 кораба 202 г. пр. Хр. 160 кораба 86 г. пр. Хр. 100 кораба 31 г. пр. Хр. 500 и 400 кораба 12 г. пр. Хр. 1000 кораба

Питам не за друго, а заради Фасмер: шпирон "нос галеры", "таран броненосца". Из ит. sреrоnе "шип, шпора", которое происходит от герм. формы, родственной нем. Sроrn "шпора"; см. Маценауэр 333; М.-Любке 671. Проверих в OED, разбира се, но и аз като теб не открих пряка връзка. Може би има фонетично и семантично съвпадение.

Мда, кой да предположи, че "fruit-stone" значело костилка на английски Такива гафове са много показателни за нивото на аматьорите-лингвисти А "пирон" има ли нещо общо с "шпори"?

Връзка все пак може да се търси, защото Пирена е тракийска принцеса, а водещата хипотеза за етимологията на нейното име е "плод и камък". От друга страна хипотезата за тракийски произход на Пирин е "скала". Само че влизаме малко в дебрите на гадаенето.

1 декар = 10 ара = 1000 кв м 1 кв км = 1000 х 1000 м = 1000 декара

Възможно е "Алтън Тамган" да е името на таркана, дори е доста вероятно предвид контекста. "Тарканът Златен печат" звучи някак странно, прекалено административно за лично име, но може би за тюркската култура не е необичайно. Доколкото разбирам от надписа, глаголната форма umadï(-q?) не е сигурна заради последната руна. Изписана е UMDI [umadï], но е реконструирана като UMDQ [umadïq]. Не знам кое от двете може да се приеме за отрицателна форма на глагола um-, но определено седи по-добре в контекста на самата стела - например "Не очаквахме смъртта му".

Доколкото аз имам наблюдения, крайната съгласна t отдавна не се разглежда към думата, например СИГТЯ, 2006, 770:

Благодаря ти за труда, сигурно не е било лесно да го откриеш. За съжаление немският ми се изчерпва с няколко израза от филмите, та опрях до гугъл-преводача. Доколкото схванах, основният аргумент е следния: literature is absolutely unusual, the same 3 tracks Boila, baγa tarχan and the name of a person to use. Има и доста друго писано, но не можах да го преведа. Ако проблемът е в дължината на титлата (3 думи), ето няколко подобни таркана: алтън тамган таркан "пазител на златния печат" линк инанчу алип таркан "истински голям таркан" ??? http://nauka.bg/forum/uploads/emoticons/default_biggrin.png' alt=':biggrin:'> линк инанчу апа ярган таркан "истински старши вестоносен таркан" ?!?! http://nauka.bg/forum/uploads/emoticons/default_biggrin.png' alt=':biggrin:'> :biggrin: линк Може да са малко весели титлите, но ги има.

Доколкото разбрах, точно това е идеята. Вътрешната гласна изчезва, но не знам какъв е терминът (ликвидна метатеза? редукция?) и каган минава в кан. Иначе произходът е кит. ke-han, ако не се лъжа.

nik1, в някои случаи не мога да разбера критиките ти, честно. Губи ми се смисъла, понякога ми се губи и формалната логика. Затова може би съм пропуснал да отговоря. Конкретно по първата част от титлата - КАНА според тюркската хипотеза - в момента нямам свое мнение и се доверявам на проф. Добрев (каган > кан).

Хипотезата е *bek > bik > su-bik-i > subigi Дотук е единствената с някаква лингвистична обосновка. За сметка на това търпи различни критики по линия на паралелите.