Joro-01

А, добре, продължавам тогава...

Не те подценявам в никакъв случай, но виж това ако по няква случайност още не си. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA

http://vladilovech.narod.ru/electronic/4/4.htm - знам, че четеш на EN, това е на бг, но не е за подценяване. Май има различни глави - за диода, полевите май.. Не можах да видя интересни неща заради забрани разни... Търси с ключови думи, стори ми се и че полупроводниците и процесите в тях са ти интересни...

Не мисля, че е сложно, сега...

Интересни линкове безспорно... Чудя се дали е тук мястото или в технологии да опиша видовете, как се правят и прочие. И възможните приложежения, някои по-общи схеми на свързване примерно. Дано не звучи нескромно, но мисля че бих могъл. Лещи съм си правил, но цилиндрични - с линеен фокус от плексиглас. Такива нямаше, а другите се намираха - някое приятелче строши фото или прожекционен апарат.. Имах си и дори голяма френелова леща от шраибпроектор. Бях много търпелив и силничък в ръцете, но и "прибран". Неща като транзистор /полеви/, фоторезистор, мисля и диод ми бяха по-силите, но нямаше смисъл да се правят, няма да имат нужните качества. Ползвах части от стари телевизори, радиоприемници.. Сега има интернет и каквото и да си говорим... В ученическите ми години /време в което светодиодите не бяха разпространени и струваха 2 лв/ си бях направил луминисцентен кондензатор/панел. Нещото дето десетина години по-късно осветяваше пейджърите и G-shock часовниците. Светодиод е почти невъзм за правене в дом условия. Наспамих ли си темата? Здраве да е.

Много добре!

Полеви транзистор

Полеви транзистори Другото им име е униполярни - с един вид токови носители. Те биват преходни и безпреходни /изолиран гейт/. Коректно е да се каже, че токът тече при преходните по /а не през/ прехода. Важно е да се каже, че този транзистор е нормално отворен - ток тече през него, а слабият управляващ сигнал го затваря. Когато е преходен - на управляващият електрод се подава слабо обратно на прехода напрежение /преходът обеднява на токови носители и съпротивленито му нараства/ и по него вече тече слаб или не тече ток. При безпреходният - управляващият електрод е с голяма площ и с поляризация съвпадаща с тази на токовите носители тоест която отблъсква наличните в полупроводника заряди. Тоест - електрическото поле от управляващото напрежение "задушава" управляваният ток. Оттам и името - "Полеви". На английски Field effect transtor /FET/. Работи като лампата триод, която не разгледахме до тук. Могат да бъдат с n или p канал - n-FET, p-FET.. Безпреходните се наричат още МОС /MOS/, /CMOS допълващи се/Метал окис силиций.. Така че може фда попаднете на транзистор MOS-FET... По-нататъшна клацивикация включваща елементи състоящи се от веериги от един от повече транзистор като - тиристор, динистор, триак, логически елемент, тригер и др. следва да се опишат в раздел Технологии, не тук. А да - полюсите на полевият транзистор се наричат сорс (source), гейт (gate) и дрейн (drain) - източник, вход и изход. Руското наинменование е исток, сток, затвор. Управляващ електрод е гейта. Приложение - главно в интегралите схеми, но също и за управление на силови товари. Отпушен, полевият транзистор има по ниско съпротивление от биполярния и е по-подходящ за управлрние на силови токове. Пропуснах да отбележа че прехода или направлението по което тече управляваният ток се нарича канал.

To be continued

Продължение на първия пост На картинката е показано схематично стройство и означение на всяка една от разновидностите на биполярния транзистор, както и имената на електродите. Управляващ електрод е базата. Когато на базата на транзистор се подаде някакво ниско напрежение /примерно части от волта/ веригата емтитер-колектор е затворена - през транзистора тече ток. Управляващото напрежение може да е положително - при n-p-n транзистор или отрицателно - p-n-p транзистор. Транзисторът може да работи в режим на усилване и в ключов режим. При режим на усилване транзисторът мени проводимостта си /на веригата емитер-колектор/ в зависимост от входния сигнал. При втория режим на работа се осигигурява такова ниво на управляващото напрежение, при което транзисторът да е напълно отпушен. Това става чрез свързване на подходящ резистор /съпротивление/ преди управляващия електрод. Пнонеже не може да се подаде напрежение само по един проводник - има три начина на свързване на транзистор - с общ емитер, с обща база и с общ коректор. Общ означава общ полюс за усивания и усиления сигнал. Последно - думата биполярен идва от това че се в тези трнзистори има два вида токови носители - електрони и дупки или че тока тече през преходи.

Благодаря за съвета, но тази граница ми е трудна. каквото излезе...

Намират се, но мисля да дам нещо малко повече или по-различно от учебниците, без да е товарещо.. Или поне от моя гледна точка...

Знаете ли кво - ще си го напиша в .тхт и ще го пейстна. Който иска да допълва или поправя - е добре дошъл, може да се припокрият някои неща...

Да, благодаря E не е след малко, но вкъщи след работа бързо минава времето..

Според мен има място за тази тема и найвече в раздел Физика. Що е то? Накратко - ключов елемент в електрониката. Ключов - защото няма електроника без такъв елемент, и защото представлява /освен усилвател на сигнал примерно/ и електронен ключ. Играта на думи се получи неволно. Само едно вмятане - Електроника - приложна (тоест инженерна) наука, която се занимава с практическото приложение на контролираното движението на тока в различни среди. Има и една по-сложна дефиниция според която е клон от науката /физика на твърдото тяло/ и технологиите... Засега е достатъчно, в последствие може и да се направи такъв раздел или да пусна тема само за това. Транзистор - приложения - електронен ключ - отваря /спира/ и затваря /пуска/ елекрическа верига според слаб управляващ сигнал. Приложение - като реле /пусков механизъм за управление на силови консуматори нявсякъде където има автоматика - електродвигатели, осветителни уредби, постанции. В процесорите /интегралните схеми/ - това е елеметът който комутира /превключва/ слабите вериги, които извършват изчисленията. - Усилвател - усилва слаб сигнал, подаден на управляващия му електрод. Без това му качество щяха да са невъзможни почти всички постижения на съвременната техника/технология - радио, телевизия, аудио/видео записи /известно изключение правят виниловите плочи и кинолентата/ компютри, GSM, интернет... Описаните по-горе приложения са възможни благодарение на нелинейниното поведение на полупроводниците. Примерно - На два пъти по-високо от дадено ниво на управляващ сигнал може да съответства изходен на квадрат /експоненциална зависимост/ - за транзистор. Подобни зависимости /между детектирана величина и електропроводимост/ имаме и при други полупроводникови елементи - фото/термо диод/резистор.. Полупроводниците ще са предмет на друга тема. Коректно е да споменем, че преди навлизането на полупроводниците при ранната електроника /счита се че започва от началото на 20 век/ тази работа се е изпълнявала от електровакуумни пробори /радиолампи/. Аналогът на транзистора е ламповият триод. Устройство: Общо взето биват биполярни и полеви. Е такова беше преди делението сега са малко по-сложни нещата.. Биполарни приходни - състоят се от три области /или различни полупроводници/ на проводимост - n-p-n и p-n-p, или от два прехода. Област на проводимаст - тук означава /част от/ полупроводник с един вид токови носители. В n /negative/-проводимата област токови носители са електрони, а в p - дупки. Дупката е липсваща валентна връзка в полупроводника, а електронът в n областта е свободна /излишна/ връзка. В металите токовите носители са електрони. Май трябваше да се почне от устройство на диод... преход - границата между областите/полупроводниците с двата типа проводимост. Получи се по-дългичко, а нищо още не съм казал.. Ще продължа след малко.

Аз благодаря, че ги прие добре.

Донкъде си прав, ама не баш. Потребителите са будали, ама не чак толкоз. Биопродуктите като такива се сертифицират а не просто някой производител решава и слага думата "Био" пред.. кашкавала примерно.Или яйцата. Така че имат по-висока себестойност. Сертифицирането е скъп процес не само като документи, но и като спазване на условията за да се получат. Не говорим за случаите когато някой се е сдобил със сертификат по втория начин или е дори фалшив. Щом го/ги има, предполага се че е удовлетворил условията. Е какви аджеба са условията? - Яйца от щастливи кокошки.. Най-вероятно кокшките щъкат из двор като при бабите ни, а не са в клетка натикани както ние в градския траспорт примерно. И не им се удължава деня до 16 часа с лампи с цел получаване на 1.5-2 яйца дневно. Хранят се вероятно с минимум или без хранителни добавки. а как ли се лекува заболяло животно предназначено да дава биопродукция? Опаковката на продукта също може да се прибави към био мерките /може дори да е предмет на отделно сертифициране/ - кора за яйца от рециклирана хартия е по-скъпа от полистиролена. Това ме навежда на мисълта, че през комунизма бяхме яко еко френдли или био - близки са. Опаковките масово бяха хартиени - пакети, кесии, пазаруваше се с мрежички за многократна употреба, олиото беше в стъклени бутилки, често се изискваше амбалаж... А да бирата, млякото и разни други не караха дълго. Някой сети ли се какво означава за производител или продавач какво значи стока дето трае два-три дена? Заради това, че е покрито изискване за миимум / липса на консерванти Дали няма да рефлектира върху цената? Вероятно съвсем резонно възниква въпроса доколко е био домашната продукция. Колкото си го направите, ако надзиравате процеса. Хората масово ползват изкуствена тор за градинките си.. А бабичките дето продават домано мляко и домати по улиците? Колко е био продукцията им? Първо - не могат да го докажат, вярва се на документ, а сертификат дали ще извадят? Аз вих и купил, но от познати / съседи. От кого си го търсите ако млякото е старо или животното болно и се подрискате в най-добрия случай? С всички излияния до тук съвсем не исках да кажа, че са изключени злоупотреби със сертификати, понятия и недостатъчна информираност..

Ползват марката хората. Аз знаех за две, различавах ги по броя на човечетата...

Идеята ми обаче беще друга.. Направете ако искате един резистивен микрофон с тези размери и ги тествайте при подобни условия - може да се окаже не помалко чувствителен. Без хранителния /физиологичен?/разтвор разбира се. Или не с него, но за устройството трябва да се помисли. Допускам, че и разтворът /той е с разтвор на някакви соли, нали/ е чувствителен елемент тук. Не ме приемайте като критик, дискутираме.

Определено, постановката е много интересна. Обаче нещата до голяма степен зависят от усилвателя. Микрофоните биват 2 осн вида активни и пасивни- Айде да борабим с моя терминология за тези двете /а може и да съм познал/, после ще направя справка за имената на нещата: - Активни - произвеждат слаб ток от звука, който се усилва - Това са пиезо микрофоните, динамичните микрофони /говорител с магнит и бобина/ и електретни микрофони. - Пасивни - Подава им се напрежение което те модулират. Те биват резистивни и капацитивни. Първите изменят съпротивлението съответно пада на напрежениието през тях. Състоят се най-чест от графитени менбранки, парченца, прах и др подобни. Демек са един вид резистори. Капацитивните са кохдензатори - менят капацитет. Едно възможно устройство - единият електрод е метално фолио /менбрана/, другият - по-дебел метален лист, може дъното / корпуса на микрофона (купата). Двата еелектрода са галванично разделени - има въздух /примерно/ помежду им. Предполагам Вие сте реализирали някакъв вид резистивен микрофон *** Е може и някакъв активен подобен на пиезоефекта дето не съм го споменал тук. Някои колоидни системи /гелове/ като ги движиш между електродите правят ток. Но малко вероятно според мен.

Аха... Е, логично е тогава биосензорите да са по-доброто.

Зависи.. И двата могат в зависимост от изработката. Вероятно биосензор е молекула, интелигентно покритие/полимер, нанотенхология... Ще видя. За котка с очила се справяш блестящо и недоумявам как не те виждам онлайня а си тук.. Да не си Чеширският котарак

А биосензорната разработка какво е? Отглеждане на ретина в Петри?

И аз така си го обяснявам /няма как де се знае точно/, нещо повече - сигурно ще е като тръбно гледане /малко полезрение, като перде но това се регулира/ и хиска резолюция - може би като да гледаме през релефно стъкло /грубо/я но и това е постижение

Да, нещо такова - микроелектрониката наричаш "електрохимични"