Joro-01

"Физици демонстрираха, че 15-3 х 5 за половината /от необходимото/ време" - http://phys.org/news/2012-08-ucsb-153x5.html. В Popsci.com /където излезе по-рано/ последните думи с "с почти 50% точност". Зависи как гледаме на нещата. Не съм ти прочел още дори. Нищо, на работа...

С кола, която можеш да прежалиш. Ако върви като при другия дизел, не пуши повече, не трака по-различно - става. Може би е добре преди да го пробваш и след известно време да провериш каквото можеш из двигателя и горивопроводите. Ако си падаш аналитик, те посъветвал да туриш две съдчета с нормален и твоя биодизел в хладилника. Също и да им змериш pH /не е нужно на тези дето са в хладилника/, с разлика до една единица аз не бих се притеснил. Това за да видиш доколко е корозивно за металните части на инсталацията. Как обаче да провериш дали не разяжда гумени / пластмасони части от инсталацията - не знам. По горния абзац доколкото ти е възможно. Вискозитет е хубаво да можеш да премериш.

Предполагамр че се основава на явлението генерация на втора хармонична /удвояване на честотата на вълната или намаляване наполовина на дължината и/ което се ползва в оптиката вкл. и за оцветяване на лазери. От инфрачервен може да се получи зелен, а от видим червен - ултравиолетов. Това става чрез преминаване на светлината през нелинейна среда - в която диелектричната поляризация отговаря нелинейно на електрическото поле на светрината. В посочения пример се ползва тънък лист от полиран кристал - кварц примерно. Има и други условия /не е нужно всички да са налице/ една среда да стане нелинейна, примерно размера /в направление на електрическия ветор/, лъчението да е с висок интензитет, да е с кратки импулси.. Хармоници могат да възникнат също и при акустични, и повърхностни вълни. Нелинейна зависимост може да се наблюдава межу инензитет и еластичност /примерно/ на средата. Ефектът може да да се илюстрира лесно с повърхностни вълни.

Едно видео със субтитри за Куриозити по-долу, показва какво му е специалното http://vbox7.com/play:4ae4cbf451

Между другото вчера бях в НАО "Рожен". За онези които са ходили /мен ми бе трети или четвърти път/ е ясно как процедират там. Събира се група и заедно с водач /астрофизик предполагам/ влиза в телескопа /оня рефлекторния дето е най-голям на балканите/ гледа наличната техника и слуша за нбесните тела. На въпроса на едно момиче "Очакваме ли някакво значимо събитие" астрономът отговори, че не се сеща... Това и смен би могло да се случи, но все пак.. Разказано ни бе и за Марс - За ледените шапки, най мисоката планина.. И че американци са кацали там, личат следите от роувърите(!).. На въпроса "Имате ли въпроси?" предпочетох да си замълча

Тук има нуколко снимки от кацналия вече Роувър.. Цветни снимки - към края на седмиата.

Е, вече трябва да е кацнал. Ще видя какво има и нета...

Предполагам, че тук е мястото /може би и в кратки новоно?/ да споменем, че марсоходът Couriosity ще се приземи на червената планета на 5 август 22:31 /неделя вечерта/ тихоокеанско време или на 6 август 07:31 Доколкото знам в Америка ще се придава на живо. Ще следват пресконференции от наса... Линк към времевия график на мисията.

И аз не знаех. Меэду другото мой напоследък стана хит изстрелването на малки спътници, наречени още нано и пико спътници. Последните са по силите на технически грамотни хора /поединично или групи/, нямам идея обаче относно опциите за финансиране на извеждането в орбита. а мисълта ми беше, че можеше да се очаква и от БГ да се пръкне нещо подобно. Евала!!!

Skubi, Благодаря за точното включване. Макар и мимоходом съм подал некоректна информация за Шотки диодите - писал съм, че работят при високи напрежения и честоти. Да се чете високи честоти. Извинение за грешката. Други такива няма. Тези диоди са бързи и имат по-малък пад на напрежение в права посока. Не са ценерови диоди освен ако няма направено нещо хибридно, за което не знам... Поради факта че Тяхното предимство е бързодействието, обратното им напрежение /на пробив/ е около 250 V. Едни други неспоменати убягнали ми диоди са за високи напрежения /лавинни, PIN/ ще ги бистрим в слидващ пост. Нещата за които говори Scubi, обаче ме заитресеуваха като принцип. Знам че има нещо като предпазители но полупроводникови. Те биха огле да са такива диоди. Изгарят необратимо /пробиват/, но достатъчно бързо и пазят останалата електроника. И пак не е сигурно. Ако се постави предпазител със стопяема жичка при пренапрежение (особено от мълнии/атмосферно електричество) за времето докато се стопи жичката ще се повреди всичко полупроводниково, което има да се поврежда. Scubi, ти ме заитересува. Но не като клиент. Ти ги правиш тези неща /кутииките/ или си дистрибутор? Цената ми се вижда височка, каквото и къквато надежност да пази. Кажи повече.

Благодаря за високата оценка, колеги! КГ125, смятам да го кажа, макар според мен да е излишно - ако наистина нещо от писанията ми или цели такива стават, цитирайте, ползвайте свободно, ако има къде. Аз от това не мога да бъда ощетен. Но преди това една проверчица за правописни грешки няма да е излишна. sirius, втората част от поста ти я възприемам още и като много добри идея и пожелание. Струва си да се помисли. То сега му е времето да мисля такива - като съм в отпуска

Електронен компонент предназначен да пропуска ток в една посока. Ако трябва да се унагледи с елемент в хидравликата/ пневматиката - това е клапа. Вакуумен диод - преди появата на полупроводниците диодът е представлявал вакуумна лампа с два /условно/ електрода - анод и катод. Едисон го е открил случайно, опитвайки се да усъвършенства лампата си. Катодът се подгрява и излъчва електрони - явлението е извесно като термоелектронна емисия. За целта катодът представлява /съдържа/ нагреваема жица, която се захранва от отделна слаботокова верига, така че от лампов диод могат да стърчат три или дори четири крачета. Емитираните електрони се насочват към анода под действие на подадено в права посока външно напрежение. При подаване на обратно напрежение ток няма да протече - анодът не излъчва електрони, а излъчените привлечени от полето ще си стоят около катода. Въпреки размерите и консумацията си вакуумните привори /диоди, триоди, генератори и фотоелектронни прибори/ си имат своите предимства се ползват и днес. Но това - по натам. Полупроводников диод - състои се от два типа полупроводник - p и n. Полуроводник n тип - наречен още донор - има електрон в повече - създава се чрез легилране /вкарване на примес/ - в кристал от чист силиций се вкарва фосфор, който е пет валентен. От атома на фосфора тръгват 5 връзки /това са 5 електрона във валентния слай фосфора/ от които 4 образуват ковалентни връзки към околните силициеви атоми и една /един електрон/ остава свободна. Свободнният електрон вече се явява токов носител в n полупроводнита. Полупроводникът p тип се прави по аналогичен начин но се легира с елемент с три електрона във валентния слай, примерно бор. Тук имаме липса на връзка - дупка - това е токов носител в p полупроводницитер наречени още акцептори. Диодът е съединение на двата типа полупроводник. Границата помежду им се нарича p-n преход.При стайна тмпература част от електроните и дупките в тесни гранични области от двете страни на прехода рекомбинират, в резултат на което се получава тясна обеднена на токови носители зона. Напррежения от 0,5-0,7 V /за Si диод/ в права посока предизвикват скокообразно /нелинейно/ падане на съпротивлението и диодът се отпушва - през него започва да тече ток. Отрицателният потенциал отблъсква отрицателните електроните към p областта, където рекомбинират с дупките. Напрежение в права посока означава в посоката в която диодът пропуска - миинус към n областта и плюс към p. При прилагане на обратно напрежение - "+" към n - предизвикма миграция на токовите носители /електроните/ към "+", аналогиче процес протича и в p областта. Дебелината на обеднената зона се увеличава ззначетелно, съпротивлението на диода скача над 1000 пъти. Ако приложим нужното напрежение ще стигнем точката на пробив - диодът ще пропуска ток но вече ще е безполезен. Видове диоди Делението ще е по предназначение: - обикновени за които стана вече дума - те се правят за различни напрежения. Ползва се предимно за изправяне на тока - с един диод - еднополупериоден изправител, изходното напрежение е с една посока но пулсира, 4 диода /чеирипътен изправител/ - схема Грец - изправя и двата полупериода, 6-пътен - аналог на Грец, но за трифазен ток, такова има дори и в колите /днешните коли ползван не динамо а трифазен алтернатор/, диоди се ползват и за защити - на електронни вериги от индуктивни товари.. Може ви тук е мястото да спомена, че има и тунелни диоди /Шотки диод/, които работят при високи напрежения и честоти. - Ценерови диоди - особеното при тях е че при определено папрежение настъпва обратим пробив в обратна посока. Служат за стабилизиране на тока и за защити. - Светодиоди - при рекомбинация на електрони и дупки се отделя енергия, която при определени условия се излъчва като светлина. Използват се за индикатори, дисплеи - точкови матрици и седемсегментни индикатори /осмици/, осветление и в оптоелектронни прибори /оптрони/. - Лазерни диоди /полупроводникови лазери/ - различават се от светодиодите доколкото излъчват кохерентна светлина. Активна среда се явява p-n преходът, ролята на оптичен резонатор /двете огледала при лазерите/ тук се изпълнява от успоредни на прехода слоеве с различна оптическа плътност /при хетерогенен галиево алумино арсениден лазелен диод/, полирани стени/дори не ги полират, просто са сцепени - някои от тези кристали имат добра цепителност/.. Коректно е да се каже, че има и лазер с напомпване от светодиоди и те се водят полупроводникови, макар, че приличат повече на рубиновия или итриевоалуминиевгранатен лазер... *** Няколко думи за полупроводиците - Мателиали които по отношение на електрпроводимостта попадат някъде между проводници и изолтори. Полупроводниците са два вида - собствени и примесни. По името личи, че първото е просто вещество (силиций, германий...), а второто - химично съединение. Проводниците провеждат ток благодарение на налични токови носители. В металите това са свободни електрони. Тоест - елементи с малък брой електрони /до 3/ в най външният си слой са склонни да ги отдават /нужна е много малка енергия да ги освободи/ са проводници. Si примерно с четирите си електрона, не е проводник, но не е и изолатор. Нужна е малко по-висока енергия за откъсване на електрон /от порядъка на електронволт - eV/, изолаторите - имат по над 5 електрона в най външната си електронна обвиввка /валентната зона/, трудно ги отдават. За откъсване на електрон от валентната зона на изолатора е необходима енергия /известна още като йонизационна енергия/ около и над 6 eV. Улисах се, а времето напредна, ще продължа по някое време..

Накратко - без да го чета, смятам, че става дума за мемристор. Представлява резистор /резисторът е пасивен компонент в електронните схеми с определено съпротивление, който се ползва в електрическата верига за създаване на пад на напрежение или ограничаване на мощността/ но с някои особености поради които не може да се нарече пасивен елемент. Ток пропуснат в едната посока предизвиква повишаване на съпротивлението, а в обратната - намаляване. След прекъсване на тока това състояне /на увеличено или намалено съпротивление/ се запазва. Ясно е че такъв елемент може да се използва за съхраняване на информация - за енергонезависими памети. С какво откритието е толкова велико? Просто за изработка > ще доведе до по-голяма миниатюризация. В сегашните флашки ползва транзистор + MOS кондензатор или полеви транзистор с изолиран гейт - дори може повече от един за бит информация. Това ще го изясним по-нататък, всичко електронно ще опиша как работи, днес може да нахвърлям няколко реда за диода. Мемристорът може да съхрани повече, чрез определена промяна на съпротивлението си. Подобни елементи вече се ползват в т. нар. вероятностни чипове/компютри. Споменахме ли в темата за квантовият компютър, че и той е вероятностен? А първите ммеристорни флашки трябва да се появят това лято, не в БГ предполагам.

Добре, с удоволствие! В тази тема или?... Според зависи може би... A.. На "Ви" ли си говорим?

Ако даденият пример най-много се доближава до целта ти, то най-вероятно питаш за металотърсач. Нека поред ти кажа за какво се сещам: - скенери за бъмбари /подслушвателна техника/ - ловят радиосигнала от подобни устройства, но могат да бъдат излъани. Безполезни са за електронни чаовници. Ако има техника /може да има/ дето ще засече слабото поле от ръчен електронен часовник, то тя няма да е евтина. - Металотърсач - Ако разбираш от електроника, можеш да си направиш за около 50-100 лв. металотърсач дето да открива монета до 10 см заровена и да отделя черни /магнитни/ от цветни /немагнитни/ метали. Е няма да е джиджан де, неща като графични дисплеи ще липсват. Караш със светодиоди и слушалки, важна е чувствителността и да се научиш да разбираш какво ти казва. Това е посредствено като възможности, но готов такъв може да струва няколкостотин до хиляда лева. При това без да е пригоден за работа във вода, особено морска. Ако си го направиш - внимателно с властите. Я напиши металотърсачи в Google... - За кабелотърсач едва ли питаш така, че...

Благодаря, Шпага! Дано.

Понеже не споменх много за транзисторите в електрониката, защото се предполага че знаем че са навсякъде, самоза инфо ще спомена някои по-интересни видове и приложения - Spin FET транзистор - т.нар Спинтроника е на границата между класическите и квантовите компютри. До преди десетина години не беше лесно електроните като токови носители да се дискриминират по спин, но сега вече може, има и образци такива. Такъв транзистор ще е много по-ефективен - ще работи със слаби сигнали и нищожна консумация. Ще е възможно създаването на компютри /класически/ при които двете памети RAM и HHD ще са едно. Нови операционни системи... Няма да има нужда да се сейфва, много по-бързо действие, изненадващото спиране на тока няма да е проблем.. Изброеното от мен и принципно и сега не е проблем де. - Полимерни и изпечатваеми транзистори - те няма да имат хипер свойства, но ще са хипер ефтини - хартиени опаковки ще станат процесори или тъч падове/екрани... - ДНК и въгл наннотръбни и едноатомни транзистори.. Ще помогнат за известно продължение на закона на Мур - по-малко, по-бързо, по икономично...

Значи аз със средно по 5 кафета на ден съм защитен

До тук бяха споменати двата основни вида транзистори - биполярен и полеви. Първите се управляват по ток /слап ток протиче през управляващата за да е отпушен транзисторът/, а вторите - по напрежение - когато му се подаде обратно/спирачно напрежение то запушва транзистора. Тоест - за разлика от бполярни който се отпушва /а е нормално запушен/ като му се подаде управляащо напрежение, полевият се запушва. Тоест - при полевият няма утечка /собствена/консумация/ за управлението на транзистора. Това е известно предимство. Това го повтарям. Други предимства на полевият транзистор - простота на изработане/когато имаме вече полупроводник с необходимата чистота/, бързодействие, по-голямо съпротивление при запушено състояние и по-малко съпротивление при отпушено, може да работи с по-ниски напрежения. Не споменах обаче един вид транзистори дето са нещо като хибрид между полеви и биполярни - IGBT - биполярен с изолиран гейт.Съчетават простото управление на полевия транзистор с възможността да управляват високи напрежения - киловолти и можности над 5 kW. Тоест - той може да замени /механичен/ прекъсвач за високо напрежение. Изолираният гейт осигуравя и известна безопасност. Не споменах фототранзистор - това са обикновено биполярни транзистори, които се отпушват при осветяване. Управляващият преход е направен с по-голяма площ. При осветяване се получава фотоефект - както във фотоволтаиците/фотодиодите и полученият фототок отпушва транзистора. За целта горната част на корпуса е прозрачна. Тиристор - нещото е с три електрода - андод, катод и управлямащ електрод. Еднократно подаване на управляващо напрежение отпушва максимално тиристра, докато през него /пред силовата / управляваната верига/ тече ток. След прекъсване /или намаляване под някакво ниво/ на тока през управляваната верига тиристорът е отново запушен. Принципната снема на тиристора са два n-p-n и p-n-p транзистори, свързани в схема на взаимно усилване. Не е точно итегрална схема, а по-скоро четири слоя n-p-n-p. Управляващ е предпоследния "n". Освен IGBT, мощни MOS-FET и тиристорите се ползват в електротехниката за управление на силови вериги. Подстанции, можни електродвигатели, инвертори /на честота и напрежение/ и изправители. А - да другото име на тиристора е SCR (Silicon Controled Rectifier) силициев управляем изправител или просто уравляем диод. Има и фототиристор - предимството му е най вече безопасност при управление. Тоест - управлява се по оптичен кабел, има дори и с интегриран лазерен диод - за обратна връзка... Динистор - тиристор без управляващ електрод - пре напрежение над някакъв праг се отпушва. При пад на тва напрежение се запушва. Предимно за разни защити от пренапрежения подобно на ценеров диод.. Триак /Симетричен тиристор/ - работи като тиристор но при отпушено положение пропуска ток в двете посоки. Станах ли досаден? Смятам, че откъм електротехика и силови приложения обхванах грубо всичко. За полевите транистори има доста но смятам, че отива към излишните подробности, важно е да се знае, че в интегралните схеми са предмно такива - само така може процесор да събере милиард транзистори + пасивни елементи. Погледнати през електронен микроскоп /с оптичен може да не стане/ те дори не са интересни - ще се видят три островчета на повърнността на чипа... Тук там си служа с необяснени тук понятия, но няма как да бъде иначе, дано да е разбираемо.. Не е проблем да напиша и две три слова за направата, но предлагам да спра да досаждам. Може би при конкретни въпроси...

Gravity, За теб: http://en.wikipedia.org/wiki/Semiconductor http://www.howstuffworks.com/diode.htm http://en.wikipedia.org/wiki/Transistor http://outreach.phys.uh.edu/index_files/PPT/Florida_state/conductivity.pdf http://www.zietmysore.org/stud_mats/XII/PHYSICS/unit9-semiconductor.pdf http://www.autoshop101.com/forms/h12.pdf Предполагам, че си по по-слжните неща, предполагам, че ще подбереш какво да четеш, ако видиш нещо - да дискутираме. Тези линкове не ми отменят обещанието

Това дето съм го повече дал е физика