Joro-01

Да. Точно. Само точното напрежение не знам колко е. Напрежението прави пробив (при изолаторите). Загрява (върши работа) токът, който започва да протича при пробива.

Ето го триода За това говоря, но не открих данни за използването на стронций в тази лампа (така ми бяха каззали), стронциевият оксид се използва за активно катодно покритие като бариевия, никъде не се казва, че се използва строций-90, подведох ви.

Има обаче безцокълни газоразрядни дето се палят с високи честоти и микровълни. В ICP спектрометрите плазменият факел е с високочестотен ток.

Около далекопроводите и Огньовете на Свети Елм са коронен разряд. Макар че за първия случай аз лично имам съмнения и е според завии.. Пример за тлеещ разряд са полярнитв сияния и някой видове разряди от облаци (не мълнии, а светене за секунди). Кал, да интересен въпрос, мисля че има такова типово обаче, не серийно, но не мога да се сетя. Някакв дизайнерски газоразрядни панели.. Друго такова са някои видове сензори за пожар (радиоактивните) - капсула тритий йонизира въздуха в деве йонизационни камери, но едната е отворена - влиза външен въздух. Измерва се утечката на малът ток през двете и се сравнява. Ако има димни частици проводимостта на газа се влошава. Друго - за газов разряд не знам, но беше беше ми попаднал вакуумен триод за индукционна пещ (лампа от дебело стъкло, голяма някъде колкото щраувово яйце, има я в какво е това - Физика), в чийто катод имаше стронций 90.

Благодаря за допълнението, много вярна и полезна информация даваш. Свободния пробег е полезен при тлеещия разряд, при дъговия е по-различно, там налягането (съответно плътността и намаления свободен пробег(повечето удари)) помага - повишава температурата и съответно интензивността.. Високоинтензивните лампи (дъговите) се водят с високо налягане, като в общия случай са 14% до 30% от атмосферното налягане (натриевите и живачните, като ), но има и такива дето са 50 пъти по-високо налягане от атмосферното. Цифрите са от Уикипедия. Лампата по-долу (по-назад я дадох) е от проектора IMAX, ксенонова е и налягането е 25 атмосфери.

Така се свързва кондензатор - за такива цели и в общия случай. Малко още към отговора на Кал и после ще продължа за това.

Трябва да изчезвам, явно интересна дискусия се очертава, ще пиша.

В паралел към лампата (и към всичко) - например на по-долната схема буквално към жиците малко след кръгченцата дето идва захранването.

Точно така. Това е всичко.

Аха

Последно можеше да си спестя обяснения...

Дроселът започва да работи като реактивно (индуктивно) съпротивление. Иначе лампата ще гръмне. Разрядът от тлеещ ще прерастне в дъгов, електродите се разрушават, може и балона.

И още

Да. Виж и стартера

Не. Когато са опрени елетродите (контактните им повърхности) газът не може да свети. азрядът е изгаснал. Защото затворените контакти нямат съпротивление (много ниско е), съответно по тях тече ток, няма напрежение (потенциална разлик) и разрядът е изгаснал.

В добавка - виж и тази тема

Питай и ще пояснявам. Не си го представяш, а и аз явно да не съм ясен. Стартерът е газоразрядна неонова лампичка (като глим лампите - по печки, бойлери и ключове), но с един биметален електрод. Газът между електродите светва и ги загрява. Биметалният се огъва кум другия и двата дават контакт. Това става за част(половин или над) от секундата. Забележка: Разрядът в стартера има високо съпротивление и нагреваемите жички на пурата не могат да светнат рез него. Когато електроите му се опрат, старерът си става като затворено реле. Токът през него светва жичките на пурата. Ок ли сме до тук? Като хлапе през осемдесетт си правех "цветомузика" - цветни лампи с нагр жичка през стартери. Затворенитеконтакти на стартера имат ниско съпротивление и токът не ги загрява (слабо и недостатъчно в действителност), те истиват, биметалният електрод се изправя и контактите се разделят (оваря се веригата). Виж долу диаграмата на свързване. Веригата през дросела я затваря лампата / пурата. Тя е активен елемент - държи се като реле, или като полупроводник ако щеш. При отваянето (изключването) на стартера, дроселът произвежда импулс с малък ток но високо напрежение. Така работят индуктивните товари - освобождават запасената в намотките и наманиеното желязо енергия. От този момент нататък лампата започва а рпопуска ток през нея. Стартерът е паралелно на лампата когато тя "запали" и последователно на жичките преди това.

Стартера заедно с дросела. Отговарям веднака, но с малко предварителни бележки: Лампата е пълна с неон или аргон и миниатюрна капчица живак. Има нагреваеми жички в двата края, значи от край стърчат две крачета. Стартерът е газоразрядна (газоразрядна неонова) лампичка с един биметален електрод. Лампата е свързана така: по едно от двете крачета е свързано със стартера, тоест през него нагр жички са последователно свързани. Другите двойките крчета е свързано към захранване, но последователно на едното е свързан (едното е през) дросел (трансформатор с една намотка). Слага се в паралел и кондензатор за да се намали реактивната токова съставка, която дроселът внася в мрежата. 1 т. (такт) - Стартерът се пали (свети точно като газоразр. лампичка от бойлер, биметалният електрод е гъне щото се нгрява от разряда (тока) и окъсва с другия. Дава контакт; 2. Двете волфрамови жички се оказват сързани последователно, греят и отделят електрони (имат побритие от BaO за целта. Катоди един вид, а последователно на тях дроселът акумулира енергия (намагнитва се се); 3. Стартерът отново изключва щото електродите му истиват - съпротивлението им е по-ниско от това на нагр. жички в пурата и токът не ги загрява; 4. Изключването на стартерът предизвиква самоиндукция от дросела - обратен токов импулс с малкък ток и високо напрежение (ок 1 000 V), което пали газов разряд. Помагат му отделените електрони; 5. Живачната капчица се нагрява и изпарява. Съпротивлението на пурата пада (токът тече през живачните пари), поради което стартерът не се пали), токът тече през нея от единия край към другия. Дроселът вече действа като съпротивление - пречи напрежението и токът да нарастват. Особеностите на тока в газов разряд карат лампата да работи така. И да иска дросел или да гърми ако няма. Тлеещ разряд с нарича.

Да, правилно си разбрал. С единствената уговорка, че стъпките (или тактовете) са различни за различните лампи, но винаги при тези лампи паленето е на някакви етапи (преходи). Примерно не се подгряват с реотан (доколкото зная, даже при пурите служи за друго), а с дъга (искра) между двойка по-близки електроди, имало е дъгови с биметален електрод, високоволтов импулс и дъга в началото.. За това си имат разни блокове за управление, дето им викат още баласт. Сега все по-често баластите са електронни. Ако включиш такава лампа директно без баласт, ако напрежението стигне да я запали (няртиевите мисл няам да може), в следващия момент ще се разруши, тоест лампата ще гръмне. Пример - с живачна лампа високо налягане.

Ми по имената им личи де.. Инертен по принцип трябва да е. Кислорд би ги изгори (има(ло е) и такива дъгови лампи - във въздушна среда Живачни пари; Пари на натрий Пари на Йод и може би някакъв метал Ксенон Парите вървят и с някакъв инертен газ.

И още една дето по-личи, че е дъгова:

Заваряването с елекрожен е дъгово, така че.. Първите дъгови лампи (и доста след тях) са такива. Днес под това понятие* се разбират газоразрядни дето светят бяло, с по-малък инензитет и светенето им е по-скоро лминисценция. Дял от светлината им се пада и на топлинно излъчване. Натриевата лампа, живачната лампа с високо налягане и метал халогената и някои ксенонови се водят такива, Ето една съвременна: Всички газоразрядни дето светят мн. инетензивно (ярко) и работят при високо налягане ги наричат така. Там свети дъгов разряд. В пурите свети тлеещ. Едит: *друг въпрос е, че това понятие днес не се използва много

Няма как да бъде иначе. За да светят по към синия край на спектъра (видимо по-бяло или по-малко жълто), трябва да са с работна температура 4 000 °К и дори 6 000 °К. Няма материал дето ще си запази формата. Дъговите лампи светят (почти) така, но не са опция.

Не е. Разработена от MIT (Масачузецкия дехнологичен институт) и е икономична като диод. Дискутирали сме я тук: Нещо линкът не е както искам, страница четвърта от този (под)форум. Едит: стана си, там праща

C'est la vie