*abi*

Ако приемем, че българската наука няма постижения в областта на Психологията/Психиатрията, трябва да не се интересуваме от Психологията/Психиатрията като наука? Българската наука ли е критерият Ви за науката изобщо? Ето питам ви. Разбира се, че съм чела Ялом. Би било съмнително някой да твърди, че се интересува живо от Психология (да дращи уупорито в теми за психология и да дава оценки за научност) и да не е чел поне една негова книга. Да. Напред съм с материала. Липсата Ви на капацитет по теми, в които се опитвате да се изявите е тази която Ви отблъсква. Структурирате параван за тази липса някакво Ваше "мнение" за институтите и катедрите. В същото време някой отделя 10 години от живота си, над дебелите книги, и търка скамейките в същите тези институти и катедри, за да се изучи за професията и да спаси нечия социална позиция. И докато Вие драскате глупости, някой някъде се опитва да върне една пълна психическа развалина към що годе приличен живот. Ето я липсата...

И аз съм сериозна. Достатъчно гаври на тема Психология тук. Първо чистка. Продължавате да си търсите ниши за да си леете глупостите? Следва бан. Повече компромиси - никакви. Ако се наложи си връщам временно и модераторските права. Предлагам още сега да се изнесете в други раздели, където да обсъждате полит. виждания, биг-банг и тем подобни вълнения, за да изглеждате по-адекватни с участията си.

Душко, хайде да се изнесете из други по-подходящи за визиите ви раздели на форума. Ако продължавате с активния спам - ще поразчистя наоколо.

Ако продължавате да спамите из темата - ще поискам разчистване.

Без подготовка е труден за разбиране.

Мисля, че той пита за това кой практикуващ и публикува. Може би търси някой "топ-автор" като Ялом. Ако търси "Ялом", да чете Ялом. Какво значение има дали е български автор или китайски, ако изобщо иска да чете... Точно пък ще се хване да чете за аутизма, че и да оценява написаното и авторството...

Според мен Вие не искате да четете, а да се "заяждате". Ако искахте да четете - отивате примерно в Сиела до Университета. Заставате пред секция Психология, лявата страна на секцията (защото в дясната са предимно книги за самопомощ) и виждате какво се предлага към момента. Има и български автори с доста интересни публикации. Или в Университетската книжарница и казвате какво търсите. Няма да го направите. И в Нац.Библиотека няма да отидете. И он-лайн няма да четете - руските сайтове са публикували кого ли не. Защо губите времето на Дора?

Същото имам предвид като казвам, че е 50 % извадки. И не само от Юнг. Авторите кълват от всякъде за тезите си. Не съм коментирала качеството на извадките - грешка, защото прозвуча, като да е 100% юнг, а не е. Да, както съм го написала се разбира не това, което съм искала да кажа. Приемам забележката. *** Шашмалогия? От сайта на Нова Епоха виждам едно доста вяло представление, което надали има бъдеще. Опита за обобщение на "всичкото", включително в отрицание на "моралния бог" (защото е разбиран като морален), но без значима структура. Общо взето една ниша, която кълве от тук, от там но без да изгради "учение". С което искам да кажа, че хора поели по този път на израстване могат да го следват в стотици Интернет сайтове с всякаква пара-насоченост, както и сред натежалите вече рафтове в книжарниците. Дийпак Чопра, гуру, самопомощ, акашиеви записи...Това го има на килограм и без да е обединено под "название". То и не може да бъде структурирано като "учение" заради многото взаимоизключващи се твърдения. Например твърдението, че традиционната религия е пречка в израстването е в противовес на това, че всяко израстване според ню-ейдж съдържа в себе си големи дози морал и етика. Присъщи на религиозните течения. Или хубаво - ще се следва силата на мисълта, но на чия мисъл? След като си натъпкан с отчуждени на теб самия мисли... Според мен ако някой се завърти из ново-епохалните дебри и държи да остане там, рано или късно ще си намери по-традиционна ниша. Дали ще стане отявлен дъновист, ортодоксален или ще се влюби в някое източно гуру, правейки рейки е въпрос на нагласи. Ню ейдж надали може да основе общност, защото е каша от различни течения, която не може да се обедини общ интерес. Съмнявам се, че при ню-ейдж има и резултатност. Този който иска да постигне резултати ще си тръгне от "там", защото тази му цел ще иска концентрация, каквато ню-ейдж не предлага. Или ще потърси общност от съмишленици. Примерно както ние тук си говорим за конкретика. Не говорим за "всичко и всички", а по конкретни въпроси, които ни обединяват. Притеснително е, че отричат традиционната наука, но и науката чрез някои от приложенията си има вина за това. Ще преразкажа от "Теория за Големия взрив": Радж (астрофизик): - Науката не работи за пари! Бернадет (микробиолог): - Не и моята компания. Измислиха болест и после я излекуваха. Та последователите на различни учения (кои добри, кои неадекватни) съзнателно или подсъзнателно се дистанцират от науката поради едно разочарование, породено от това, че освен да помогне тя може и да навреди. И последното поражда недоверие, страхове, че могат да бъдат измамени в името на големите печалби. Но в идеята си за безкористност стават жертви на същата корист от която "бягат".

Ясно. Подлежат разбира се и те. Ню-ейдж е 50% Юнг. Което затвърждава другото мое (лично, непрофесионално) становище - че "здравите-любопитни" е най-добре да се насочват към позитивната терапия, която работи предимно със съзнаваното. Работата и на съзнавано ниво с различни практически техники (било то и "шамански") дава много приятни резултати. Бързо, лесно и успешно. Може да се прави дори от любители, решили нещо да променят в живота си. И бих казала - безопасно. С което слагам ограничението - ровичкането на вътре може да е крайно опасно за психиката. Дълбочинната анализа трябва да е 100% запазена територия за много добре обучени терапевти. И не бива да се използва ей така...за нечие нездраво "любопитство". В предна тема споменахте за комерсиалното. Нямаше как да не се досетя и за него. Оттеглям се за сега от темата. До скоро. ПС. Може да критикувате становището ми ако има защо. Бих се радвала да прочета и различни от моето мнения. Защото може да греша и е редно да се обори щом е необходимо.

Ръкопляскам. Само да вметна - техники взаимствани от различни източници не претендират за дълбочинна психология. Те се отнасят повече към позитивната терапия и са с практическа насоченост. съмнявам се, че лицензиран аналитик (психоаналитик) би попаднал изобщо в горните категории поне всички, които аз познавам (а не са малко) не се отдават на подобни За това не разбирам следното - юнгианската терапия е след дипломна (значи попада под карантина). Следва ли от написаното в предходния постинг да не се обръщат към юнгиански терапевти?

Ей с ТАКИВА букви. Сега го виждате, нали?

Не разбрахте иронията вложена в "плебс". Играта на думи бе за "непринадлежащи към академичния език". Ако повярва, че баенето помага при брадавици е напълно възможно баенето да му помогне. Точно такива са техниките в позитивната псих. *** Много лоша услуга си правите с псевдоучените. Но това ви влече, това си четете...Освен това е поднесено на смилаем език, което още по-добре обяснява предпочитанията. И моля, нека не се баламосваме, че "не намирате публикации учени". Толкова е несериозно това твърдение, че ще го подмина снизходително.

Яна Монева е много добър терапевт. Нали пледирахте за равноправие - какво Ви притесни?

В интерес на истината съм се напъвала да чета (зная, че написаното не се отнася до мен, но мога де се "взема" за пример). Прочела съм достатъчно, за да се мога да се определям като начетен човек. Като любимото ми занимание в един период бе да чета коренно противоположни тези - оборващи се взаимно. И след толкова много четене, което ми помогна единствено да съм "начетена", в края на краищата изпробвах практики подобни на тези описани в статията за рака (давам отново линка) http://orlinbaev.blogspot.com/2013/09/blog-post.html Именно тези практики ми помогнаха. Приложени те ми доказаха това, за което говори О.Б. " Човек има капацитет за промяна, при това немалък". И не е въпрос на "различителна способност", а на приложение. Тоест Вие, или аз можем да разбираме много добре индивидуалните си характеристики, но те не се променят от самото разбиране. Необходима е упорита практика и дисциплина, за да се осъществи промяната. А дали ще вярваме в зодии, в ин-ян, в обмен на енергии - няма никакво значение. Важното е да приложим технически тези си вярвания с конкретна цел. Техники - всякакви. Мога да твърдя, че "езотеричните" техники са изключително успешни. До там, че могат да приличат на "магия". С практикуването затвърдих още повече убеждението си, че вярванията и ритуалите са необходимост, която не бива да бъде отнемана, там където е полезна. Наблюдавах и се удивлявах как действително има психосоматични прояви, как тялото, сънищата и околната среда "говорят" относно случващите се процеси. За това смея да твърдя, че човек може да чете колкото си иска и е желателно, но не премине ли към конкретни действия, като този "езотеричен" разбор, който е направил О.Б. приложим само и единствено към самата личност - четенето няма да му свърши кой знае каква работа, що се касае до промяната. Ще го илюстрирам с познатия пример - може на теория да знаем в най-малките детайли принципите на работа на автомобила и как се поправя той, но не хванем ли инструментите - няма да го оправим. Статията за рака ми хареса що се касае да "взимането на инструментите" в свои ръце. И съм в пълне унисон с една нейна част, която споделям (и като знание, и като опит). Ето тук: " Защо туморът се прояви точно в десния бял дроб? Дясната страна символизира бъдещето, стремежът към постигане и успех, волята. Белият дроб приема и предава въздух, вдишва и издишва същата субстанция, която приемат и отдават всички хора. Чрез въздуха човек се свързва с другите, общува. Както и при дишането, при общуването приемаме чувства, отношения и енергия и ги предаваме на хората. В точка три говорих как несъзнавано съм се стремял да спечеля другите и се докажа пред тях, а в крайна сметка, пред себе си. Бях силно фиксиран в бъдещето, в амбицията за постижения, исках да бъда най-добрият терапевт. Рядко отказвах на обадил се за прием. Нали несъзнавано исках да обема и обгърна колкото се може повече пространство от общуване и социалност. Да, но автоагресивното самоизчерпване, случващо се в процеса на общуване в работата ми, провокира в мен следния социопсихичен факт. Спрямо пациентите ми всичко беше наред. Не само наред, но дори ги обичах, от все сърце, силно и истински, чисто по човешки, емпатично и красиво. Претоварването, на което се подлагах с години, се прояви по отношение на случайните хора. Автоагресивният смачкващ ме мазохизъм автоматично се прояви като защитен емоционален садизъм. Случайните хора, тези от улицата, започнаха да ме дразнят! Ходех на работа с градския транспорт, тъй като кабинетът ми беше в „синя зона“ и паркирането представляваше невъзможен процес. Най-силно тази компенсаторна агресия се прояви при пътуването ми в трамвая. Затова се придвижвах два пъти на ден с такси. Автоматично тръгваше силна и жестока критика към хората наоколо – за шума, който вдигаха, за социалния им и финансов статус, за миризмата и културата им, за всичко… Просто не можех да ги дишам! Ето защо ракът се прояви именно в десния ми бял дроб. От една страна, претоварването ми с пациентите даваше команда за нужда от още енергия, а от друга, мазохистично потисканите чрез този работохолизъм страхове създаваха защитна садистична агресия, която също изискваше енергията на хормони, създаващи добро настроение и радостна мотивация. Както споменах по-горе, двете психо и социо динамики бяха двата слоя от един и същ факт или двете страни на една и съща психична монета. Aгресията се проявяваше през защитния психомеханизъм на изместването - към странични непознати. Дискутираната защитна агресия, свръхопростенчески погледната, може още да се нарече гордост. Властовата ми невроза може да бъде видяна като фиксация в благополучната съдба или като въжделение за богатства и успехи, които молец изяжда и ръжда разяжда… 5) Как възнамерявам да продължа оттук насетне, във връзка с преподадените ми от мъдростта на живота чудесни уроци? - Смятам да намаля работата. Да приемам по 4, в краен случай 5 пациента на ден. Мисля новият ми кабинет да бъде на място, което ми е удобно, в квартала, в който живея. Възнамерявам да приемам основно през дневните часове. Защо? Защото вечер е време за споделяне и общуване с любимия човек. Отдавна ми се иска да науча Френски и Испански. Курсовете обаче са вечер. А маса хора искат да бъдат приемани вечер, след работата им. Седем години работех до 21-22 часа. Досега не отказвах, обясних защо. Сега ще го правя! Вечер са и тренировките по бразилско джу джицу, които ме привличат отдавна. Вечер са и срещите с приятели. Тоест, поради установени социални фактори, голяма част от личния живот се случва именно вечер! Има една удачна в случая българска поговорка: „От много работа богат се не става, гърбав се става!“. Перифразирайки я, аз казвам: „От много работа нито душевно, нито финансово богат се става, но емоционално и телесно се наранява!“. - Поведенческото намаляване на работата автоматично ще активира наситените със страх и вина вярвания на онова малко момче в мен. Страхове от неуспех, малкост, слабост, загуба на социалния контрол над значимия друг, нищожност… Страхове, които и преди съм обиквал, приемал и прегръщал в обятията на прошката и самоприемането. Сега ми предстои да го направя в още по-дълбока степен. Да се приемам и обичам не защото постигам и се справям (това вече си го доказах…), а просто защото… дишам! Безусловно! " *** Имам почти подобно преживяване, наситено със същите чувства и параметри. Със психосоматична симптоми и еквивалентно отношение към средата. Без да бях чела тази статия взех подобни мерки, като минах през почти аналогичен себеанализ (за който прочетеното през годините спомогна много). Резултатите, промяната, вътрешното пречистване и обръщането на 180 градуса - потвърждават и при мен това, което О.Б. е написал. Така, че каквото и да се каже за тази статия - ще си запазя становището. То е, че О.Б е написал нещо, което ако всеки от нас приложи практически според своята призма (проблеми, нужди, визии), ще му помогне много повече от механичното четене.

ПС. Сами виждате какво става и в темите, които обсъждаме напоследък. Стигна се до там, че да се твърди, че е пълно с псевдо-научени, защото видите ли нямало истински учени. И учените са виновни, че се прави псевдонаука, защото не поднасят информацията така като иска да я чува плебсът. (на първа страница от снощи). И ако един човек иска да чува, че енергиите ще му оправят чакрите и вярва това, то може би рационалното решение е да чува едно, а терапевтът да води умно хорото, но както той вече си знае. Това е хипотеза - не мога да знам дали е точно така... За мен по-интересна бе статията за рака. Може да се потопя в по-дълбок неин прочит, за да помисля дали и тя не е целенасочено спретната в "правилния" за слуха и ухото вид, по вкуса на конкретни търсещи. Които е по-добре да се обърнат към психолог (психологията позволява символни интерпретации), а не до търчат при странни шамани в Южна Америка.

Честно казано не разбирам с какво толкова притеснява ню-ейдж, защото непрекъснато се споменава. Нито казва нещо, което да не може да се прочете и в дебелите книги (само, че обвито с други фрази и понятия), нито е в противовес на основни принципи в психологията. Ок, съгласна съм, че е турлу-гювеч от религия, вярвания и парапсихология, но изобщо не намирам тезите за толкова притеснителни. Може ли да илюстрирате с конкретен пример? /Не мисля, че добър пример е този с човек насилван в детството си, защото такъв човек ако тръгне да търси причините чрез популярна литература, така или иначе изначално е обвинил себе си. Но дори и да е така, то в търсенето прим. в интернет по ключоови думи ще попадне на материали подходящи за неговия случай. Ако не прояви интелигентност да избере тях като водещи и не се обърне към специлист за проблемите си - няма да е виновна една такава статия. Която така или иначе не се отнася въобще до такива случаи, а до най-обикновено партниране при що годе "здравите" хора. И още нещо - отдавна съм на мнение, че ако един човек е избрал да търси своето спасение само и единствено в религия, ню-ейжд течения, дъновизъм, кастанеди и тем подобни - то съжалявам много, но това е негова наклонност. Нито един психолог, колкото и сериозно да пише, да убеждава, да пледира публично, че не е точно тава начинът - успехът му ще е нулев пред "на кафе" и "кобилкинщи". И може да се стори странно становището ми, но ако това е начинът все пак да бъдат умело привлечени към психолог, който им поднася под някаква форма това, което "искат да чуват", то може би е добър подход. По същия начин процедира и религията, когато привлича последователи. Значи може би О.Б. е намерил ниша - можем ли да го виним за това? Трябва да разберете - те това искат да чуват: чакри, ин-ян, енергии, веселнсик закони и т.н. И вероятно може да им се помага и чрез подобни символи и понятия. Тоест, не се ползва "умишлено", с цел да им се вмени - те пристигат при терапевта натъпкани с тези понятия. Търсят си "доктор", който да борави точно с тях. Ако няма такъв, хукват към Индия./

не прочитам подобен изказ в статията. Не станахме ли свидетели на това, че и Юнг бе тълкуван всякак? Включително в тази тема се оказа, че му се привиждат анимуси и аними Би следвало да се спрат всички публикации на такива теми, защото се тълкуват всякак.

ето С това съм съгласна с една вметка - дори и при разнообразни и богати взаимоотношения, партнирането е ограничено в броя си. Говоря за сериозните връзки. Чрез тях се вижда следвания модел. Поради това, че средностатистически човек има един или два брака в живота си, тези избори са индикиращите "къде се чувства най-добре" или на какво е подвластен. Искам да кажа, че дори и едни човек да направи 15 връзки (и 40 забежеки) преди брака, изборът на постоянния партньор чрез обвързване ще е най-красноречивият.

Не помня в статията да съм прочела нещо, което да се тълкува по такъв начин. ? Освен това какво означава "отношения с човек с тежка патология". Ако е това, което разбирам под "тежка патология" решението не се отнася до тази статия и е погрешно да се търсят отговори в такива статии. Още повече, че описаната "подкосяваща женственост", за която цитирах и Юнг, ако е със собствена "патология" има проблем със себе си, а не с чуждата "патология".

? какви са карантинните съображения? много готино това с карантината!

До колкото разбрах се питаше за конкретния цитат, а не за статията като цяло. Изказах разбирането си относно него. Със същата критичност можем да се отнесем и към книги като "Дао и Психология" от Жан Шинода Болен. Дао, Ин-Ян присъстват в концепцията, мистично и живо. Е, далеч по-аргументирано в изказа, но общо взето написаното е и езотерично, на моменти метафизично, почти "парапсихологично"... Авторката обаче би трябвало да отговаря що годе на профила, описан като "учен на когото можем да се доверим". https://www.jeanbolen.com/about-jean *** До колкото имам някакво становище - хората, които се чувстват добре и в свои води нямат нужда от психологична помощ и/или литература за самопомощ. Статии като тази не са в тяхна услуга и те надали дори биха се зачели в такива. Обикновено подобни публикации са насочени към конкретна аудитория, която нещо търси, защото нещо при нея не е наред. Или е прекалено любопитна на тези теми. Зад, което любопитство също се крие някаква ориентация към вътрешното. Има една конкретна група, за която това е подходящия език и "терминология". Дали тя ще стане още по-объркана от това? Възможно е. Но както много хора намират утеха и баланс в традиционните религии, така една съвременна част от тях намират отдушник в ин-ян, чакри, айюрведа, дъновизъм и т.н. Ако това е начин тази група да си стои по-уравновесена в социума, то не виждам проблем. Други стават вегани - това считат за правилно, това правят, така се "спасяват". За това отдавна не съм прекалено критична. Не за друго, а защото съзнавам, че всяко нещо е с времето си и понякога е дори необходимо да се мине през различни цикли именно в името на научното и металното израстване на човечеството. Бях изненадана, че Юнг е на същото мнение когато говори за религията. Като необходимост породена от особеностите на времето, която не бива прибързано и необмислено да бъде "изкоренявана". Ако приемем теорията ан Юнг, то тези символи са част от психическия процес. В този смисъл ако говорим на един човек с "ин-ян" термини и той ни разбира, осъзнава себе си, чрез такива символи, то не бива да ги отнемаме, а да ги ползваме като съдържания. Дори има едно разделения религиозните хора на три типа, което би означавало различен подход към съдържанията. *** Ако приемаме юнгианството, тогава ще ни са наложи да приемем и следните постановки: "женски елемент в мъжката психика и обратното" следва въпросът: Какво е женски елемент? "женски психологически тенденции в мъжката психика" - изредени като: неясни чувства и настроения, пророчески хрумвания, склонност към ирационалност, способност за лична любов, усещане за природата... Всичко това е от "Човекът и неговите символи" и звучи не по-малко "налудничаво". Ако не бях споменала от къде го взимам, но пишех по този начин, вероятно бих била набедена, че пиша подобно на авторката в статията... *** юнгианството не говори за "придобиване" на характеристики, защото според юнгианството ние така или иначе ги имаме става дума за интеграцията в съзнаваното и разбирането/приемането им - това всъщност е процесът на индивидуацията обратният процес е изтласкването ако не се лъжа. *** спокойно мога да кажа, че човек се чувства добре защото му е балансиран ин-яна и мога да го развия по детайлно чрез ин-яна през призмата на християнството ще звучи разумно и логично. може да се пробвам тези дни няма да е "психология", но ще бъде разбрано от много широка аудитория. нали все пак търсим някакво разбиране? според мен това е целта на тези статии (повтарям - статията като цяло не ми харесва, а онази за рака направо ме учуди спрямо отзивите за О.Б)

Хайде малко по-сериозно. Статията не е писана от О.Б. Публикувана на неговия сайт. Защо я е одобрил - можете да се свържете с него и да го попитате как я разбира и какво е оценил в нея. Отговаря на въпроси във сайта на бейса дуно. Но е факт и то признат, че О.Б е един от тримата най-успешните терапевти в страната за тревожни разстройства. Особено резултатни са груповите терапии, които прави. Това се знае в средите и обикновено него препоръчват за случаите на тревожно разстройство. Ако недай си Боже Ви се случи подобно и търсите успешен терапевт - накрая ще стигнете до О.Б ако друг не успее да Ви помогне... Как го прави, какви методи е избрал, защо е преценил да ползва дадени похвати - това са негови избори. Ако хипотетичната Ви терапия има успех, това би било последното, което ще Ви вълнува след нея. Какъв е и що е? Вижте, не познавам човека, но съм чувала доста за него и за резултатността му. Соътветно хайде малко да се смирим, защото нито един от нас тук няма постижения в тази сфера. Разбирам да сме оправили "чакрите" на 50-100 човека, да коментираме "колеги". Не сме оправили обаче нито една "чакра", демек не сме помогнали на никого с тревожно разстройство, за това нека си спестим критики за неща, в които е ясно, че не ни бива.

Забелязвам, че всеки от нас интерпетира думите по различен начин. Важно е да се използват коректни думи и да се дават пояснения там където е нужно, но в случая чета цитат отнесен към психологията и съответно тълкувам през най-близките познати ми понятия. Под "постигнал" разбрах нещо различно от " социално успешен" и дори през ум не ми мина, че става въпрос за "брой сексуални изяви". Синонимно приех "постигнал" като осъществен, реализиран, но като личност. Или цитирам Юнг (на такава вълна съм) "реализация на потенциала на неговата индивидуална цялостна личност". Очакава се този човек да е по-балансиран и да не изпитва силна нужда да се доказва. И ще е по-мек и по-благ. Това не е мое твърдение. Не мисе търси цитатът, но общо взето е следното: постигналият/реализиралият своя потенциал мъж е по-чувствен, по-съпричастен. Обикновено когато се е "договорил" със своята Анима. Тоест, не разчетох "постигнал" под "формата на външни успехи" (цитирам Юнг за видовете успехи). А за постигане на един вид вътрешен мир, мирът на зрелия индивид. Следователно последващото за мен има различен прочит. "Шамаросващият" също мога да разбера като метафоричен изказ. Физическа или пасивна агресия? Вътрешна неудовлетвореност - срещуположно на "постигането на психологическа зрялост". "подкосяващо женствена" ? Цитирам: "Мъжката персонификация у жената, Анимусът, има добри и лоши аспекти, като Анимата у мъжа. Но Анимусът не се явява толкова често под формата на еротична фантазия или настроение: по склонен е да приеме форма на скрито, "свято" убеждение. Когато подобно убеждение се проповядва с висок, настоятелен мъжки глас или се налага на другите с груби емоционални сцени, присъщото мъжка начало в една жена лесно се разпознава. Но даже при жена, която външно е много женствена, Анимусът може да бъде твърда и непоклатима сила. Човек може да се отзове срещу нещо упорито, студено и абсолютно недостъпно у жената" Ето защо "не отдава". Не вложих в прочетеното сексуален контекст, а подразбрах "духовно отдаване" като началото на един контакт между двата пола. Цитатът продължава: "Една от любимите теми, които Анимусът повтаря в този тип жени (женствените - външно) е: "Единственото, което аз желая е любов, но той не ме обича" или "В тази ситуация има само две възможности и двете еднакво лоши" (за последното - Анимусът не вярва в изключения) В контекста на последния цитат из "Човекът и неговите Символи" осмислям причините за това "неотдаване". Срещала съм "подкосяващи" жени, които така и не намериха достойния да ги притежава партньор. Сега ми се струва, че подразбирам някои от причините - без етикети или крайности. Прочетен през Юнг, цитатът от началото на темата ми стои уместно. Може би просто не одобрявате изразните средства, което разбирам. Такива текстове наистина е добре да се пишат по-смислено и детайлно. Сега съм повлияна от Юнг, но може би преди три месеца, когато Анимус и Анима ми бяха само отчуждени понятия и аз щях да чета текста под различен разбор. (А че статията е съмнителна "научно" - за това въобще не споря)

Няма, така е. То няма и как да има - психиката е все още неизследвана територия и не бива да се правят категорични твърдения, че А води до Б. Видях в една тема тук нещо много интересно - вижте на 2ра страница на темата за ген с4а. Става дума за скорошно изследване. Прочетох и част от изследването. Ето това вече е нещо сериозно и да се надяваме, че ще даде добри резултати в бъдеще за насоки за бъдещи терапии. Но съвсем се отклонихме от темата Както казах О.Б се слави за тревожните разстройства и се счита за успешен терапевт. Може и да е така - казвам каквото съм чувала от средите.