*abi*

Погледнах статията в сайта. Мдааа...Много смели твърдения... Не е трудно да проверим дали има публикации, в по-престижни издания по темата. Ако някой иска да си направи труда... Само дето като видя, че източници на вдъхновение и познания са ...Вилхем Райх - давам скоропостижно на заден ход.

Не е някаква тайна, че появата на рака има връзка и с психичните нагласи. Прим. стрес-имунна система-намалена защита на организма - предполага се, че включително и в борбата с р.клетки от страна на самия организъм. Не твърдя категорично, но съм го чувала прим. от микробиолози с по-висока научна степен. Наскоро бе разработена студия, която застана зад тезата, че определен тип жени развиват рак на гърдата зачестено от жени с различни от конкретната психични нагласи. В цитата не виждам да е писал, че "ракът" се лекува с психотерапия. Но, че може да е превантивна мярка или пост-необходима - това не е новост. Ако се сдобия със студията, за която става дума - ще Ви я пратя.

Принципно съм съгласна. А текстът е писан от някаква дама. Защо го е одобрил О.Б - това само той може да каже. При внимателен прочит се вижда, че става дума за хиперболизирани образи - Крайности, за които нека не се лъжем, всеки от нас ако ги срещне в реалността би си помислил "опаааа...тук нещо не е ок". ...ама като не гледате Биг Брадър където хиперболизирани характери от всякакъв тип са превърнати в шоу...

В темата за Юнгианската Психология бе даден о цитат-лично мнение, който според мен си струва размислите: "Анимата е архетип, част е от мъжкото колективно несъзнавано и е налична в психиката на всички мъже на този свят. Цялата моя женственост има или компенсаторно, или подпомагащо действие спрямо моето мъжко съзнание. И колкото да се опитвам да осъзнавам своята анима, моята женственост ще си остане второстепенна спрямо мъжкото ми самосъзнание. И това е добре. Да еманципираш докрай един архетип не може да се отнесе вярно към социалното еманципиране. В обществото може и да е правилно мъжете и жените да са равни, но в една психология пълното еманципиране на един архетип има едно единствено име – обсебване." Не ме притеснява цитатът в началото на темата, защото отнесен към архетипите е вярно по Юнг. Не ми се търсят сега цитати и от Юнг, но ако е нужно ще го направя. Общо взето същите изводи си направих и аз с независимо четене. През призмата на архетипите "прекаленият мъжкар" има проблем с Анимата, а прекалената "женствена беззащитност" (ах, аз горката) с Анимуса. О.Б е доста успешен терапевт за тревожни разстройства. До колкото знам се ползва с добро име в средите и е препоръчван именно за този тип терапии. Според мен е стилът му е повлиян от Петър Дънов. Може би по-точен поглед би дал официалният му сайт: http://orlin.bravehost.com/index.html За всеки случай преди година часовете му бяха запълнени за две години напред. А така или иначе отдавна съм на мнение, че хората трябва да получават текстово, това което разбират. Каквото и да значи "енергия" за О.Б тези думички имат успех и достигат до конкретна аудитория, при която друг тип текстови израз няма да има никакъв ефект.

Хайде, не се вживявайте чак толкова, че ще пусна един донос темата да бъде заключена.

Ми хубаво, нека всеки си следва целта. Целите са за това, да се следват.

Темата е почистена. Не виждат снощното и се чудят какво става. Следващ път копирай, ще го преработим и ще отговаряме в стил рамусчета. Що да се хабим да пишем? Впрочем точно това смятам и да направя - материал, тонове. Каквото и да си харесам - става. И без това темата пак се прецака.

Загубил сте си чувството за хумор покрай цялата тази история Би трябвало да забележите, че написаното е сериозно само що се касае до последиците от системните предизвиквания - а те винаги са едни и същи. Някой си тръгва обиден или хвърчи нечия глава. Останалото с Анимата и Анимуса е шега, онагледяваща същественото - ако прекалено много предизвикваме негативните реакции на другите, накрая ще има чистка. Иначе, а това е сериозно вече, ще можете да го проследите - освен всичко друго момченцата трябва да се научат и да не нервират прекалено много момиченцата. Това е част от културата в общуването между половете. Неписани правила, които ако някой си въобразява, че ще промени - дълбоко е сгрешил. Ако добре ги е усвоил, няма да си има проблеми с доноси, директори или с майка си ако щете. Не е нравствено и да се нервират редовно момиченцата. Стават адЦки ненравствени... Нервираш момиченцата? Заминаваш. Винаги ще се намери и по-умерено към нервиранията момченце, което да ги защити. Нали темата е за психология? Ето, усвояваме основи правила, дето не сме ги научили в училище.

- Системно тролене, токсично участие. По подробно за казуса, в началото на темата, мненията на Дора относно нарушените правила - отговаря Ви моят Логос, моят сдържан, дълготърпелив, галантен и възпитан Анимус. След малко ще се активира и жената-пол да му помага и темата ще бъде сканирана, за да светне от чистота.

Нищо подобно не е решавано "колективно". Не виждаш последното му постване, което доведе до бана. Няма как да прочетеш за някакви форумни и извън!?форумни героини, които не помня какво точно му бяха направили. Общуването с Рамус е токсично - по-вярно нещо не е било казвано тук. Сценка и моля те, чети внимателно: Сега аз съм Рамус: - Шпага, в състояние ли си да пояснии това - с твои думи? Може ли преразказ на това извеждане - от твоя страна? Ти твърдиш че сте чели... чели... четете - вече толкова книги, статии, материали. Дори в случая вие ползвате тия думички в опит да са аргумент... или обяснение. Дори и така - можете ли да поясните - стъпка по стъпка - за улеснение ги "раздробих" за целите на обяснението. Например забелязвам някои несходства, както и липсата на ясна връзка между 'предпоставките' за да се изведе "заключение" и твърдение - например още в първото изречение. Отбелязал съм с болд това, което не разбирам в логиката на извеждането и понятийните пълнежи какво включват. Има и друг проблем - в горните думички още от първото изречение се ползват готови понятия - какво включват те - например "личността" - за да се "променя личността, чрез изпъкване на характеристики на противоположния пол"... Както и понятията МЪЖ и ЖЕНА - ползват се наготово. Обаче това са абстрактни разглеждания, с идеална принципна цел. Какво всъщност означава и се обединява в понятието ЖЕНА, примерно? Защото само при това положение биха станали ясни последващите твърдения от цитираното. Сега ти отговаряш, примерно: - Смятам, че не бива да се оскърбяват хората и да се правят банове с перманентно изгнание, защото не е честно. Дори и когато баннатия системно предизвиква участниците докато установява как те поддържат "психостаза" ( това към мен от снощи преди бана, но цветистият постинг на Рамус с бъртвежи и лични нападки, пардон, психо-анализи към пишещите в темата е изтрит. Ти си потърси какво означава "психостаза". ) Аз пак съм Рамус: - Много те моля, съвземи се от пристрастния си прочит и "слезте малко на земята". Ако е нужно повикай на помощ "логоса" си - поне за да опитаме да реализираме комуникация. Питайте, знайте, искайте, или не- -- това са си ваши работи и не са важни за никой друг. Опитай се да реализираш познавателност - дори и през меката или агресивна на моменти ирония, която си надянала като маска, нима е толкова трудно това? Нито те заплашвам, нито те обиждам, нито ме интересува да те убеждавам или да ти отнема каквото и да е. Всичко това са само думи от различни гледни точки, но ти превръщаш това непрекъснато в лична защитна битка. Нима е толкова трудно да я овладееи , при положение че тя си е само в главата ти. **** Ще продължиш ли да комуникираш с мен? Защото това са сценките от тези дни. Темата е позачистена и няма как да ги проследиш, но точно така се рзавиваха. Имаш ли "свои" думи, принадлежащи само и единствено на теб, за да комуникираш с някого, чиято всяка трета дума е "дисонанс", "когнитивност", "познавателност" и т.н. разхвърляни в безмислен текст, с КРЯСКЯНЕ, но претендиращ да е спретнат и написан със "свои" думи Те да са насочени предимно към това да те предизвикат до там, че да му лепнеш един шамар? Каквато е и целта, разбира се. Токсично е. Реакциите към такава токсичност са непредвидими, но очаквани. И да, може да са доста нелицеприятни.

Не ми се щеше да се хващам за това, но реших да Ви кажа какво мисля по въпроса ала Юнгиански. - Кои правила? - питате Вие мъжа-пол - Системно тролене. - отговаря моя Анимус сдържано, възпитано и умерено - Да се взима решение по донос и по лично (субективно) емоционално отношение изразяващо се в цветисти лични оскърбления? - продължавате Вие чрез Анимата си - Ако продължите да спамите по този въпрос ще ви наклеветя емационално и цветисто и ще се прекръстите на "Втори след рамус" - това вече Ви го казва жената-пол, която има право да се държи като пълна идиотка когато ѝ се качат на главата. А Анимусът ѝ ще е предизвикан да я подкрепи, Логосът за волско търпение към глупости е изчерпан. Мисля, че сега добре Ви обясних жена-пол/Анимус. Сценката в мъжки*мъжки вариант: - Кои правила? - питате Вие мъжът-пол и Вашага Анима не се сдържа изправена пред Анимата на Модератор - Да се взима решение по донос и по лично (субективно) емоционално отношение изразяващо се в цветисти лични оскърбления? Мъжа-пол Модератор замълчава и си пази Логоса, но Анимата му няма да търпи дълго да ѝ ръчкате в емоциите и Ви прекръства във "Втори след Рамус". Сега пък ви обясних практически мъж-пол/Анима. Изводът: Не предизвиквайте мъж-пол и най-вече Анимата му когато очевидно са в позиция да ошамарят Вашата Анима. Това Ви го казва моят Анимус, който е що годе разсъдливо момче. За това оставете тази работа, освен ако не искате да си смените ник нейма на всяка цена. Освен ако вече за самия Вас не сте го сменили несъзнавано, но ако продължавате в този дух, скоро ще ми щукне (жената-пол) да Ви нарека и официално "Втори след Рамус" (това го измисли Анимусът, хитроумно момче е той)

За преценката на другите, по принцип. Не може да се прилага винаги и със всеки "какво ще му открие тя", защото някои преценки са т.нар. "нездраволислещи". Юнг разкайва и за един случай, в който вътрешната злоба на пациент се проектира върху партньора му с цел "оподобяване". Някъде напред в темата писах за това. Този тип преценки на другите към нас не са обективни и нищо не разкриват за нас самите, а за "преценяващия". Ако държим на обективност за себе си ни трябва достатъчен брой чужди преценки, които съвпадат - значи може да се счита, че проблемът е у нас. И търсим преценките на добронамерени, здравомислещи хора. Последното обаче важи ако ние сме "здравомислещи" по даден въпрос нито ще различаваме кой прави преценките, няма да се вслушваме в някоя преценка повторена 100 пъти та различни хора, нито ще оценяваме добронамереността. Например на един ученик може да му се каже от 5 преподавателя, че има повече възможности, че може да постигне много, да го чува от родители и добронамерени близки в кръга - ако той обаче е "нездравомислещ" относно своята подготовка, има други (и вътрешни) фактори, които му пречат да я осъществи (липса на ред, дисциплина, мотивация), не му се помогне за тях - няма да развие капацитета си бързо (може и въобще и да изпусне сроковете за това развитие). Та с преценките трябва да се внимава. Нито всяка е чиста монета, нито всеки е способен да дава преценки (защото проектира). И т.н.

Няма проблем. Ако не беше закъснялата реакция, надали някога щях да науча, че "поддържам !?психостаза!?" По-добре късно от колкото никога, това с психостазата...така де...

Виждам, че се намеси модератор, с което смятам, че приключихме с чуждите драми. Да се заемем със своите :) За какво си говорехме преди учтиво да ни прекъснат?

Пак се проектирате върху нас. И отново темата за "науката" сякаш Ви причинява духовен спазъм. Погрижете се за Анимата си или каквото там смятате, че имате/нямате, но е крайно време да го направите. Препрочете се, подложете се на критичен анализ, защото тук се забелязва само 1 брой изтрещял. Останалите наоколо отдавна сме онемели, не изтрещели. И както казах - Науката е вдигнала високо ръце, а скоро ще ѝ паднат и гащите от изненада. От мен - успех. Разбирам, че трябва да се държа като кавалер и да Ви дам последната дума.

Мдааа... С тази разлика, че е добре да се държат като идиотки само от време на време...така да се каже. Понеже ако непрекъснато се държат като идиотки - проблем...сериозен проблем...Сенки, Персони, Селф, архетипи, Анимус, Мана...Голяма каша ще има за оправяне. Виж какво става тука:

Мисля, че не. Поне аз до момента не попаднах на подобно споменаване. Защото архетипите са неосъзнати, докато полът е съзнаван. *** Една публикация, която доста ми хареса като насоки: http://espirited.com/разцепената-анимаанимус-като-източн/ Разцепването в анима или анимус се случва, когато вродените първични образи на мъжа и жената в собствената ни психика съдържат вътрешно противоречие. Ние реализираме тяхната проекция като се идентифицираме с едната част от образа (например на всеотдаен, дълбоко обвързан със своя партньор, индивид) и проектираме втората част от образа върху партньора си, (например, нашият партньор се държи като независим, центриран върху себе си и собствените си нужди индивид). С други думи, преживяваме вътрешното си противоречие като нещо външно – като конфликт между нас и партньора ни. Разминаването между това, което искаме от връзката си с него, и това, което получаваме от тази връзка, може да доведе до огромен стрес и разочарование, защото е невъзможно да намерим подобно решение по един външен начин, а именно като накараме партньора ни да се промени. Същевременно последното нещо, което в подобен случай може да ни хрумне, е да погледнем вътре в себе си и да разберем, че нашият партньор въплъщава неизживяни части от собствената ни психика. Интересен казус.

Може да се обърнете към форума на Бейса Дуно за разяснение със "собствени думички" (въпреки, че написаното е собствено). Орлин Баев все още пише там. Ако аз трябва да разяснявам ще се придържам до колкото мога към понятията/термините изпълнени със съдържание за запознатите с тях. С каквито е пълен и цитирания текст, които понятия го правят ясен и така да се каже - коректен по същество. Ще отговоря само на това: Човекът като "индивид с неговите духовни качества" (демек - личност) когато е обсебен от Анима(мъжът-пол)/Анимус(жената-пол) проявява чертите на архетипа. Мъжът например започва да се държи като жена - ирационално, сприхаво, клюкари, интригантства, цупи се, разплаква се по-лесно, търси закрила, преекспонира емоции, по податлив е на депресии и т.н. В крайните случаи става ...прекалено женствен и започва да показва и физически женската си страна. Когота не е обсебен - умее да овладява Анимата си до приетите за пола нива, като Анимата се проявява в галантност, съпричастност и негативните и влияния се усещат далеч по-малко от гореописаното. Мое лично мнение е, че първите признаци на "проблем" с Анимата са честите прояви на ирационално поведение (например преживяването на прекалено дълъг траур). Демек - като жена мога да си позволя да съм ирационална до безобразие на моменти и да откажа да извърша дори прости действия, като да завинтя една крушка (въпреки, че мога, отнема пет минути, но държа да се изживея като лейди и това да продължи и седмица, защото очаквам партньорът да се погрижи, като му се цупя и очаквам, но не му напомням за крушката / при мъжете е естествено да не помнят подобни задължения). Но ако бях мъж ирационалното ми отношение към дадени аспекти на живота, социално и психически присъщи на пола би подшушвало за вътрешни проблеми (ако партньорът знае за крушката, но щом аз мога да сменя, да счита, че жената трябва да извърши тази "стереотипно мъжка част" от домакинските задължения - това е ирационално поведение от страна на мъж, защото той е наясно, че това му създава проблеми, но се инати като...жена) "Мъжката клюкарка" проявява псих. характеристики на противоположния пол / Анимус, при жената би се въздържал от клюки и интриги. Ако Анимус при жената не е ок ( елементарен изказ) тя ще е клюкарка, интригантка и дейно-отмъстителна. Отмъстителността ще е от Анимус. Жените, които правят т.нар. "черни магии" имат кофти изпъкващ (елементарен изказ) Анимус.

Ако бяхме на улицата щях да Ви питам дали "Ви хлопа дъската?". Честно и откровено. Само, че не сме на улицата, за това нека се придължаме към цивилизовани форми на поведение. Писала съм за прочутия Дядо Добри като аналог на споменатото, а Вие какво сте правили на Рождения си ден е последното, което би занимало фантазиите ми. Сега по въпроса "кой какво предлагал": Достатъчно КРЯСКАХТЕ в темата. Успокойте се и си харесайте, който синоним на "анкета" искате. Проверка? Все тая. Юнг прави същото. Проверява. Вие нямате представа какво бихте правили ако се бяхте обучили за психоаналитик. Не можете и няма как да знаете дали нямаше да се залюбите с пациентка, дали нямаше да слагате рога на жена си или да вкарате всичките си братовчеди в играта. Фактът обаче, че се опитвате няколко пъти да вкарате нас в нея е съмнителен за това до къде сте готов да стигнете. Кряскането също е показателно как се отнасяте към темата, към нас и т.н. Не е вярно, че "никога не сте отричали приноса на Юнг". Отричате го във всеки Ваш постинг, "аргумент" след аргумент. И не е Юнг проблемът, а "научното". Стига да не е "научно", "академично" или каквото и да било свързано с липсата на ценз е добре дошло. Стане ли обаче дума за "наука" когато се касае до Вашите занимания ... Многоточие. И Науката вдига ръце. И да, в мъжа няма Анимус. Има Анима. А Вашата е адски креслива и предизвиква у мен пасивната логос-агресия на моя Анимус. За това ще си помисля сериозно дали да продължа изобщо контакт с Вас или да започна да се държа като обигран кавалер и да замълча.

Вие не харесвате (защо, Вие си знаете) трудовете на Юнг и го декларирате в цялата тема. Стараете се да развенчаете някакъв мит, чието съществуване е Ваша приумица. Постиженията на Юнг имат своя принос за науката, колкото и да се килифенчим по въпроса. Моля Ви, не изпадайте в истерия и не крещете. И хирург ако се набърка в чарковете Ви може и да не успее да ги оправи. Винаги може да откажете животоспасяваща операция с тази презумпция. Рисковете се оценяват според резултатите от терапията. Юнгианската терапия се доказва като успешна в резултатността си. Рискове има и ще има. Рисковете отпадат само за мъртвеца. Толкова по този въпрос.

Прощавайте, но не бяхте ли Вие човекът предлагащ (не само в тази тема) да си правим анализи в анкети и да се ровичкаме из личните си територии!? Няма да питам какво компенсирате, не искам и да знам!

Само да вметна, че аз също пиша понякога Несъзнателно. Честно казано за мен Несъзнавано и Несъзнателно са синоними. Не виждам никаква разлика освен стилистична. За това ми е трудно да свикна с термина. the unconscious vs unconsciously и говорим за "несъзнателна психика" спрямо несъзнателно, по инстинкт и без съзнание (без осъзнаване). Ок, съгласна, че е редно да се ползва терминът Несъзнавано, но ако се има предвид едно и също - все пак тук не сме "професионалисти", простимо е и не бих се хващала за това, ако се демонстрира разбиране за същността.

Същото е направил и прочутият Дядо Добри ли беше...Искат да го канонизират ако вече не са го и направили...

Това, което сте пуснали е ръководно за Вас? Нормално. Същото важи и за Айнщайн, но такива са слабостите на "гения". Геният е прекомерно отдаден на заниманията си и често в личния му живот хората са средство за израстването му. Колкото по-сътрудничещи и съпричастни са близките на един гений, толкова повече се допринася за неговото развитие. Има сътрудничество - има гений, няма сътрудничество - може и да няма гений, а съсипан, несъществен гений-алкохолик/наркоман/депресирана личност...Справка: "Работа с надарени деца". Цитираното нито е притеснително, нито е учудващо, нито по някакъв начин омаловажава същността на труда на Юнг. В процеса на работа с хора ще се работи с хора. С каквото е налично. Бих правила същото и съм убедена, че всичките практикуващи го правят - къде явно, къде не. Както Вие самият си позволявате да използвате околните за "анализите си" същото е правил и Юнг. В него не Ви харесва това, което правите Вие самият. Проекция. Но не това е същественото, а следния коментар: Колкото и нескопосано да е написан текстът (доста зле е спретнат), крайната му част е пределно ясна. И Вие не я разбирате. Защото не познавате житейската философия на Ото Грос. Това, което не разбирате е, че "религиозните и окултните вярвания" за Юнг са средство. Полигамията също. Средства, които прилага и към самия себе си - как ги е използвал и интегрирал в своя свят може да го прочетете в поне 3 от издадените книги (няма да го направите, знам). Още в средата на темата стана дума за полигамията и евентуалните последици от това "разкритие" - фин намек към тази автобиографична част от живота му. Всички сме полигамни. Дали ще проявим тази си същност е въпрос на обстоятелства и разбиване на стереотипите. Всичко писано за Юнг е през погледа на историческите обстоятелства, където една открита "полигамия" е скандална. Днес това е "демоде" в някакъв смисъл. А в съвременен ракурс е смело и иновативно за времето си. Днес, полигамията е признат психологически факт и само личните етични и морални устои, както и силата на чувствата към партньора са "пречка" за проявленията ѝ. Полигамията и сексуалната публичност днес са толкова срастнали с ежедневието, че няма никакви проблеми да се направи филм за Юнг и Сабина със сексуални сцени (не забравяйте, че Юнг има живи роднини и би трябвало да е странно да гледаш дядо ти в пози...), като не напълно сигурно, че те двамата са имали интимна връзка. Както и да е - днес сме пределно наясно с особеностите на гения и чисто човешките му слабости нито са ни чужди, нито биха ни учудили. Точно обратното. Очакваме от гения в науката меко казано "странно" поведение в някои от социалните прояви. В противен случай не би бил "гений". Оценката за морала на човешкият облик на Юнг за последователите няма отношение към оценката за приноса му към развитието на психологията, за научния гений. Все едно да оценим стойността на ОТО за физиката спрямо личния живот на Айнщайн и това, че май пръст в теорията има съпругата му. Или качеството на разработките на Тесла по броя еднакви костюми в гардероба му, прочутото недоспиване и безобразната му хигиена. Можем да ги свържем с протичането на трудовия процес, да проявим любопитство (било то и нездраво) към проявите в социалното на гениалността, но те не правя от научния гения "по-малко гений".

Понеже имате предвид " Система от навици, която мотивира еднаквото поведение при еднакви обстоятелства", стереотип. Според мен Вие питате за съдържанията на Сянката и изявите на Персоната, а не за Анима. Анима се отнася до Ерос, така да се каже до вътрешните, неосъзнати нагласи в отношенията с другия пол. Ето още един текст взет от източника на caress "Анимус и Анима са преди всичко психични образи, те функционират в несъзнаваната психика.Те не са допълнение (контрасексуално) към доминантното мъжко или женско мислене, а са доминантни психични принципи. Анима (или Анимус) е един a priori елемент за настроения и реакции, импулси за мъжа - вярвания, саможервти у жената. И за двамата са/е нещо, което ги кара да да различават онова, което е спонтанно и значимо в психичния живот. Зад Анимус стои "архетипа на смисъла; също както Анимата е архетипът на самия живот". (C. G Jung) Обсебването от Анимус или Анима променя личността така, че изпъкват онези черти, които психологически са характеристики на противополжния пол. И двата случая човек губи индивидуалността си, а после чара и ценностите си. Когато у един мъж доминира Анимата и принципът на Ерос, в него се проявяват безпокойство, обърканост, лошо настроение, сантименталност, което може да се опише като неконтролирана емоционалност.. А жената, обсебена от Анимус и Логос, е властна, упорита, безкрупулна и деспотична. И двамата стават едностранчиви. Мъжете с готовност приемат Анима-та, когато се появява в роман или като филмова звезда. Но нещата стават различни, когато стане ясно каква роля играе тя в техния живот. Действащият принцип в женската психология е Ерос (архетип Анима у мъжа), а в мъжката психика е Логос (архетип Анимус у жената). Ерос и Логос могат да съжителстват в един индивид, независимо от пола. Като психологически принципи интерпретациите на Ерос и на Логос варират в широки граници. В тази връзка, несъзнаваният Ерос неизбежно намира израз в нагона за власт. Обсебената от анимус жена отрича или не е свързана с Ерос, човек може да разглежда нейните дейстия не като "логични", а като ръководени от силата. Тъй като Логосът се смята за "вечен разум", подмяната на личния разум може да се приеме за сила. Темата е безкрайна." Демек би трябвало да е точно обратното - един позитивно изявен Анимус в жената ще я направи инициативна, търсеща развитие не само у семейството. Анимус в жената ще се прояви като Логос "навън". Защото Ерос ѝ е присъщ. Докато Логосът, присъщ на мъжа е неговото поле за външни изяви и как той ще се справи в средата е по-скоро чрез ролята на Сянката и Персоната. Анима, Еросът в него ще е относно реакции, импулси и настроения. Ще го "води за носа" най-вече в отношенията му с другия пол, но не мога да кажа до къде това ще е отнесено към социалната му роля. Ако греша нека ме поправят другите, но смятам, че пишете предимно за Сянка и Персона с тези си "въпроси", а не за Анима. Дори си мисля, че архетип Анима по-скоро би саботирала стереотипите с проявите на "безпокойство, обърканост, лошо настроение, сантименталност, което може да се опише като неконтролирана емоционалност". Мъж с такава Анима (условно казано) по-трудно ще е инциативен и независим. Ако съм права в съжденията - докосването до Анима е важно за индивидуацията, в противен случай ще важи последното, което описах. Търпя корекции, на мен също ми стана интересно валидно ли е това, както и Сянката и Пресоната ли са по-водещи в съзнаваната роля към социалното за мъжа.