Иво Катрафилов

В България се срещат много видове голи охлюви и само няколко от тях са "вредители", така че неслагай всички под един знаменател. Предполагам, никога неси виждала попово прасе, щом казваш, че този голям, ровещ щурец прилича на плужек, забога та те са от два различни типа Правописа мисля, че не е нужно да коментирам.

Ето я и нея: Засъжаление непонесе пловдивските жеги и умря . Дано поне яйцата се излюпят.

Хъммм данеби да става дума за катките в Европа, въпреки че пак неизлиза. Ами има данни, че отделни екземпляри навлизат в България от Гърция и Македония (а като броим, че Македония си е България значи рисът никога не е изчезвал напълно )

Разбира се че второто е вярно, това имах предвид. Но ми е интересно как сте го написали, като след него сте описали 14 вида от 6 рода. И каква е тази книга? Автор, година, издателство. За риса имах предвид, че сте го отписали от нашата фауна.

Какви са тези 12 вида и два рода ПП рисът много бързо го отписахте нещо

Да мащабен проект, но програмистът ми сега завършва и пише дипломна работа, и малко ме е поизоставил

Не е същия вид, от същото семейство е . А противоотрова едно време братушките имаха цял цех за извличане на отрова, правеха от нея лекарства и противоотрова, но се съмнявам у нас някъде да има. В момента подготвям определител на животните в България. Имам няколко готови статии и чакам снимков материал.

По логиката за постоянното усложняване на организма, трябва да следва, че човекът има най-сложния организъм, а това не е така. За корморана ще ми позволиш само да те поправя малко. Всички корморани плуват и се гмуркат отлично. Галапагоският корморан (Nannopterum harrisi) е отделен вид, който се среща на няколко острова и няма кантиненталана форма. Еволюирал е от корморани случайно попаднали на острова. Крилата не се превръщат в перки, доста мършави са и нямат много оперение, просто закърняват по две причини: 1. на острова няма хищници от които да се спасяват с летене. 2. след, като не са им необходими за летене, по-добре е да ги няма, за да не е нужно да ги сушат след всеки риболов. Galapagos Flightless Cormorant

Фотоапаратът ми нефокусира от толкова близко, но скоро ще чопна някой от фотографите ми . Как бре латродектуса(каракурт) си е от семейство THERIDIIDAE . И не е само , че е най-отровния, но е и единствения опасен за човека. Радвам, се че има фенове на паюнгелите имам 9 вида тарантули и чакам още 4-5 от Чехия

Ако нетръгнеш да я ядеш няма проблем . И всички жаби са отровни Вчера и аз се върнах от родопите с една доста интересна находка, огромен женски паяк от семейство THERIDIIDAE и два пашкула. От това семейство е и черната вдовица. Май ще го носяв в БАН, защото не го откривам в паяците описани в БГ.

Абсолютно погрешно. Живи доказателства са галапагоските корморани, пещерните животни, амбистомата. Ако опростяването на организма носи някакви "дивиденти" то дееволюцията е възможна, дори факт.

Така жабата е Bufo bufo, голяма крастава жаба, наричана още фасулена жаба, заради големите задушни жлези. Бръмбърът е бегач, но при 600 вида срещащи са в България ми е малко трудно да го определя. Но все пак по късно ще напиша точния вид. Червеят въобще не е червей а стоножка от разред DIPLOPODA. Ако ми хванеш една такава ще черпя

Инфото е грешно, незаблуждавайте хората, Discoglossidae още не е признато. А за имената... гръцката никога не е била и никога няма да бъде дългокрака на какъвто и да е език, а горската винаги е била и ще бъде дългокрака по обясними причини.

Това не е статия, а извадка от закона за биологичното разнообразие.

Сам неможеш ли да си намериш?

За Firefox: View -> Character Encoding -> Cyrillic

Като ми остане малко време ще драсна няколко реда.

За съжаление нямам време да пиша статии, особено от добро сърце . Ето част от преведения от мен филм Dragons Alive "Варанът има необикновено големи дробове, голямо количество кръв. Мускулите му изключително добре скалдират кислорода, правейки го шампионът по спринт в света на влечугите. Дългите и закривени нокти на перенти|са перфектни инструменти за копаене, а издръжливоста им е изключителна. Веднъж започне ли да копае нищо неможе да го спре.Тези силни челюсти и големи зъби могат да счупят заешкият череп с едно захапване... убива го мигновено.". Според мен дракона(по ген типичен азиатец) няма нищо общо с австралийската фауна, но както и да е няма нужда от излишни спорове. Дингото е дошло в Австралия заедно с първите азиатци от югоисточна азия и малайския архипелаг преди 40 000 - 50 000 години, въпреки че най-старите вкаменелости датират отпреди 5 000 -6 000 години п. н. е. Дингото е идентично с азиатските диви кучета (Canis dingo). Смята се че е чистокръвен потомък на удомашнен индийски вълк (Canis lupus pallipes), които в диво състояние се срещат на полуостров Индустан. В Нова гвинея е открит дребен подвид Canis dingo hallstromi. В щатите също е открито, така нареченото диво каролинско куче. Дингото няма нищо общо с африканските кучета.

Неразбрах какво общо има комодския дракон с австралия. По-добре да беше дадена информация за наистина авсралийския гигант - перенти. А дракона, да се разчекне пак неможе да погълне цяла коза, камоли сърна. от това излиза, че в Австралия няма бозайници . Хищници е имало и има. Торбест вълк, торбест дявол и много други дребни двуутробни хищници. Дингото макар и интродоциран вид има свое място във фаунистичната история на континента. Дошъл е в Австралия преди хиляди години и е установил своя нишша без да нанаяся тежки щети на коренната фауна. Всички останали плацентни бозайници (без едногърбата камила) са вредители.

Като дългогодишен терарист занимавал се с десетки видове паяци няма да коментирам, терминологията или никаквата информация в статията. Ще изясна и погрешно даденото име "тарантула", което заедно с "паяк птицеяд" се използва масово. В Европа се срещат представители на семейство Lycosidae, представители на това семейство се среща и у нас - Паяк вълк или странстващ паяк (Lycosa tarantula, L. voltuosa, L. singoriensis, L. pregrandis) . Тези паяци не плетат мрежи и живеят в дупки. В Италия въпросните "вълци"(Lycosa tarantula) се срещат даста нагъсто около град Таранто, и както се досещате оттам идва и "тарантула". Първите заселници в Южна Америка, видяли Avicularia avicularia и го свързали с родния голям космат паяк и го кръстили тарантула. Въпросните тарантули, които ние отглеждаме принадлежат към примитивните паяци (мигаломорфни), а вълците към същитнските. От странстващите паяци идва и мита за танца тарантела. Ухапаният от европейската черна вдовица, род Latrodectus, е трябвало да танцува докато отровата излезе с потта. Естествено за ухапването е обвиняван големият Lycosa tarantula и никой не е подозирал малкото черно паяче с червени точки на корема.

Отдавна са описани повече от 30 000 вида риби и 40 000 вида паяци (само разред Aranae, а клас Arachnida - паякообразни е значително по-обширен). Също така не са упоменати влечугите, които по видово разнообразие конкурират птиците, а земноводните достигат(дори надминават) броя на бозайниците.

Животното е снежен барс или ирбис. Барс се нарича преднеазиатския и амурски леопард

Недавай грешна информация. Rana dalmatina е горска дългокрака жаба, а Rana graeca е гръцка жаба. Няма такова нещо, като семейство "Бумкови", Bombinatoridae са Кръглоезични жаби . Всички земноводни в България са защитени от "Закон за биологичното разнообразие", само за голямата водна се издава разрешително за развъждане с търговска цел. От изброените само голямата водна жаба се среща масово. Salamandra salamandra (Дъждовник) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІІ)1 от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция2. Triturus vulgaris (Обикновен тритон) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІІ) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция. Triturus alpestris (Алпийски тритон) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІІІ) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция; включен в Червената книга на България в категория “рядък вид”. Triturus cristatus karelinii (Гребенест тритон) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІІІ) от 2002; включен в приложение II на Бернската конвенция; включен в Червения лист на застрашените видове на IUCN3 в категория “вид, за който няма достатъчно данни”; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО4 (приложение ІV). Triturus cristatus dobrogicus (Дунавски тритон) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІІІ) от 2002; включен в приложение II на Бернската конвенция; включен в Червения лист на застрашените видове на IUCN в категория “вид, за който няма достатъчно данни”. Bombina bombina (Червенокоремна бумка) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІ) от 2002;включен е в приложение II на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложения ІІ и ІV); включен в Червения лист на застрашените видове на IUCN в категория “нисък риск/зависим от консервационни мерки”. Bombina variegata (Жълтокоремна бумка) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІ) от 2002; включен в приложение II на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложения ІІ и ІV). Pelobates fuscus (Обикновена чесновница) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІІІ) от 2002; включен в приложение II на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение ІV). Pelobates syriacus (Сирийска чесновница) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІІІ) от 2002; включен в приложение II на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение ІV); включен в Червената книга на България в категория “застрашен вид”; включен в европейската Червена книга. Bufo bufo (Голяма крастава жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІІ) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция. Bufo viridis (Зелена крастава жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІІ) от 2002; включен в приложение ІІ на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение ІV). Hyla arborea (Жаба дървесница) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІІІ) от 2002; включен в приложение II на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение ІV); включен в Червения лист на застрашените видове на IUCN в категория “нисък риск/близък до застрашеност”. Rana temporaria (Планинска водна жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложения ІІ и ІV) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение V). Rana dalmatina (Горска дългокрака жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІ) от 2002; включен в приложение ІІ на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение ІV). Rana graeca (Гръцка жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІІІ) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение ІV). Rana ridibunda (Голяма водна жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІV) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение V). Rana kl. esculenta (Зелена водна жаба) – защитен от Закона за биологичното разнообразие (приложение ІV) от 2002; включен в приложение III на Бернската конвенция; защитен от Директива 92/43 на Съвета на ЕИО (приложение V).