Щекн Ичр

Нито кремациите, още по-малко ИЧД и чембаса, могат да се препишат на хуните. Това са неверни и заблуждаващи твърдения! Хуните в Централна Азия практикуват трупополагане в два или три "ковчега" а ИЧД е тохарски обичай, а не хунски, китайските хроники го посочват вного ясно, както и прическата "тянпус" т.е. чуб, чембас! Кремацията при прабългарите изобщо не е масова, среща се само в биритуалните селища. Принадлежи на племе свързано с хионитите. Среща се в таштъкската култура. Типичните прабългарски погребения са късносарматски! Бронзовите огледала не са хунски а сарматски обичай. Прабългарският антропологичен тип бил неясен да за хора които са си сложили "хунските очила" всичко което не им оттърва е неясно. И затова ви се привиждат ниски кривокраки жълти дяволи, които не слизат от конете си дори и за естествените физиологични нужди. Ей този бандит Атила така ви е заслепил, че не можете да мислите изобщо! Прабълг.антропологичен тип отдавна е поределен като "памиро-фергански" и е типичен за късните сармати, по-рано е зесвидетелстван при асите-усуни, тохарите и техните потомци - кушаните. Най-ранните представители на "памиро-фарганския тип" са представителите на окуневската и наследилата я карасукска култура в Синдзян. Името Умор е 100% иранско по произход, Баян е прамонголско, Токт - може де се сметне и за прамонголско и за иранско или тохарско. За името Баян уважаеми Равени трябва да знаеш че престолонаследника най-верятно е наречен по името на сюзерена - аварския каган Баян. Кубрат е бил васал на аварите, на забравяй тази подробност. Приказките за Атила/Ернах = Авитохол и Ирник са много изтъркани и изцяло плод на развинтени болни фантазии.

Тема за размисъл, особено за тюрковъдите в този форум: Иван Войников. Поява на тюркската теория за произхода на прабългарите в българската историография. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Vojnikov_Tjurkskata_teorija.pdf

Перкунас, май ти произлизаш от това племе? За дигорите има разни теории, бай Абаев търсеше някакво местно кавказко название, съвремените сарматолози го извеждат от тохари! А гур си означава и род, това че съвпада с персийското название на магарето и друг въпрос, я сравнете българското въ`лна и вълна`. Общоиранскто название на магарето е кхар - сив, сивчо.

Честит празник форумци! Какво мислите за Сан-Стефано и Берлин? Можело ли е да има по-добър изход? Ж.Войников. БЪЛГАРСКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПЕРИПЕТИ СВЪРЗАНИ С НЕГО. http://www.bulgari-i...ENIE_1878_g.pdf

Както стана ясно на форумците появата на внъндурите/оногундури е или във 2 в.пр.н.е. което е по-малко вероятно но не и невъзможно, предвид аналогията епагерити-пагорити-пугури, и със сигурност документираното българско присъствие във 2 в.! Така че тези стари глупости на руските историци, че арменските хроники са анахронизми, и че трябва българите да се обвържат с хуните, просто трябва да се изкара извън употреба! Ако приемем 2 в., идването на българите съвпада с появата на късносарматската култура - тесните паралели с прабългарската археология, вече ви ги приведох! Въртим се в омагьосан кръг!

---------------------------------- Е дама ама наши двама мастити археолози, твърдят че "български руни" - те такова животно нема!

-------------------------------------------- Според легендата хуните минават през Керченския пролив и продължават към Европа. Увличат със себе си големи части от аланските племена и готите, като ги преселват към Централна Европа. В 371 г. те са около Дунавската делта, където според А.Марцелин и Йордан, разгромили местните племена „подобно на ураган”. Тези племена са алпидзури, алкидзури, итимари, тункари и боиски. Приск Панийски пише че предводител на хуните тогава е Руа (Ругила): „Руа, царят на хуните, реши да встъпи във война с амилзурите, итимарите, товосурите, биските и другите народи, жившеещи по Истър и намиращи се под защитата на римляните...”. (Ю.Джафаров - Гунны Азербаджана ,стр.34-36) Твърде вероятно е въпросните племена да са били от келтски или смесен келто-балтийски произход, тъй като названията им показват келтски езикови паралели. 1). Тункари – в кимвърски twyn – хълм, възвишение и пракелт. âr – войн, мъж, т.е. тункари – жители на хълмиста земя. 2). Алпидзури – в протокелтски *alp/alb – хълм, скала, планина, дало и английското alp – планина, както и названието на планините Алпи. Втората част „дзури” отразява келтското câr – родственик, алпидзури – планинци. 3). Амилзури – в келтски (кимвърски) ymil – край, граница, ymylol - краен, ymulu – граничен, или амилзури – крайненци. 4). Итимари – в протокелтски aydu - огън, aidhu - горещ, ирландски aed, кимвърски aidd, бретонски oaz – страст, усърдие, устрем, горещо желание и кимвърски mawred - величие, mawr - голям, т.е. итимари – много горещи, много ревностни, бойки. 5). Боиски (бои) – в кимвърски byw – жив, жизнен, bywiod – енергичен, активен, бои – активни, жизнени. 6). Тавосури – от протокелтски toiwesako – първенец, водач, княз, владетел, кимвърски tywys – оглавявам, ръководя, tywysig – княз, владетел, бритски tovisaci, бретонски toguisoc – княз, владетел, в протокелтски aryo – сят човек, благороден, ирландски aire, кимвърски arwr – герой, войн, в староирландски urra, urraiuu, urodh – господар, феодал, така че тавосури – племе на господари. 7). Акацири – вероятно зад това название се крият, наследниците на съобщените още от Херодот агатирси, обитаващи около Дунавската делта. Херодот казва че те приличали по обичаи на траките, но не ти определя ясно като траки, били миролюбиви и рисували телата си. Но миролюбието им не им е попречило да бъдат управляващ род при скитите. Птолемей помества агатирсите като северозападни съседи на аорсите. Агатирсите са познати и като население в Трансилвания, което показва че е възможно да са келти по произход, част от които мигрират но изток. Може да обясним етнонима с келтското (ирландско) аgh, келтски от о-в Ман aigh, староирландски ōgh, протокелтски aêīg – щастие, което е свързано със староирландското ōgach, ирлански аghach – войнствен, ирландски ōg - война, *aêīgu – война, т.е. печеливш, победител и câr – родственик, или келтското tīros – страна, агатирси – жители на щаслива страна, акацири – щасливици, победители. 8). Алкидзури – в ирландски аilgheas, ōilgheas, староирландски ailges, кимвърски ewyll, ewyllys – волеви, силно желаещ, алкидзури – волеви. Подобен произход може да мислим и за известното племе бастарни, обитавало Дунавската делта в първите векове на новата ера. В кимвърски bas – нисък, малък, аналогично на латинското basis – основа и келтското tīros, кимвърски, бретонски tir, ирландски tiār – страна, или бас-тар-ни – жители на ниска земя. Келти са били и известното племе будини, посочени от Херодот като един от народите в Скития. Обитавали са земите по р.Днепър. В протокелтски budinā, староирландски buiden, кимвърски byddin, бретонски bodin – тълпа, хора, народ, войска, в английски body – тяло, човешко тяло, everybody – всички. От келтски или келто-балтийски произход е и племето неври, обитавало средното Поднепровие, съобщено също от Херодот. Според М.Гимбутас, неврите са балтийци и названието им произлиза от балтийското nerti – гмуркам се, потапям се, аналогично но руското нырять или българското нирея. Но може да посочим по-удачна етимология, в ирландски neart, кимвърски, корнуелски nerth, бретонски nerz – силен, мощен, група хора, в литовски noreâti – волеви, силен, в латински, умбрийски nerus, сабински Nero – силен, така че неври – силни. Келти са били вероятно и известните борани, обитавали черноморското крайбрежие в първите векове от новата ера. Обикновенно се смятат за германско или аланско племе. В протокелтски burro, кимвърски bwrr, bwr, корнуелски bor – голям, едър, силен, тракийски bura – мъж, войн, главя ня семейство, или в протокелтски beran, кимвърски baran, ирландски barae, бретонски barau – гняв, ярост, т.е. борани – силните, гневните. Явно хуните при предвижването си към Панония увличат част от тези племена. Затова косвено говорят имената на първите хунски владетели, станали известни през келтските езици. Например Руа или Ругила, в алтайските езици няма думи които да започват с „р” освен чуждиците. В келтски rig, староирландски ri, кимвърски rhi, галски rix – крал, владетел, т.е. Руа (Ругила, Руг-ила) – владетел, крал. Още по-показателно е името на Блед, брата на Атила. В протокелтски bled, кимвърски blaidd, старокимвърски bleidd, бретонски bleid, bleiz, корнуелски blett – вълк, или Блед – вълк, вълка. Друг хунски владетел е Баламбер и може да се обясни с протокелтското *walo, старокимвърски, старобретонски walo (*kuno-walo), староирландски fal – крал, владетел, така че Б(В)аламбер би означавало силния крал, силния владетел.

В такъв случай, следвайки доводите на Аспандиат,които са логични, трябва да смятаме че по-вероятно преселението е станало във 2 в. Археологически тогава се наблюдава такава голяма миграция на племена от района на Фергана и Средноазиатското междуречие и появята на късносарматската култура! По време на късносарматската култура (2–4 в. н.е.) настъпват коренни промени в материалната култура и на долноволжкия сарматски масив. Най-силно те са проявени при гробишните съоръжения и погребалния обред. За разлика от предишния период, сега до голяма степен се унифицира видът на гробното съоръжение като основно място заемат тесните ямни гробове, подобните гробни ями с изрязана в едната от дългите стени ниша и по-рядко катакомбите. Изменя се и ориентацията, която е предимно северна. Наред с това сега широко разпространение добива обичаят черепите да се подлагат на черепна деформация, което в някои райони се наблюдава при повече от половината от откритите черепи. В някои некрополи като Калиновския престава да се среща обичаят за посипване на дъното на гроба с креда или друг подобен материал, една от характерните черти на сарматския погребален обред в предходната епоха. Наблюдават се и редица прояви на културно и икономическо общуване на сарматите по долна Волга с народите от Средна Азия. То се изразява в проникване на средноазиатски изделия, главно оръжие, някои луксозни предмети и не на последно място на някои керамични типове, като червеноглинена излъскана керамика, близка до кушанската. В тази връзка се посочва, че тези черти на погребалния обред са характерни за Средна Азия в края на 1 хил. пр.н.е. Нишови гробове и случаи на изкуствена деформация на черепа са засвидетелствани в редица некрополи в района на Тяншан и Памиро-Алтай, в Таласката долина (Кенкол) и Хорезъм. По състав късносарматските погребения в Южното Приуралие, преобладават тесните грунтови ями (112 погребения, около 50 %), почти двоино по-малко са подбоините (26 %) и почти толкова са погребенията в широкии средни по размер ями (19 %). Всички без исключение погребения са ориентирани с глави на север, но има и отклонения. В предшестващото средносарматсковреме тесните ями съставляват незначителна част в сравнение с широките, квадратни и средни по ширина ями, много по-малко са подбоините погребения(4,5 %) а значително повече са поднасипните (подмогилни) погребения (15 %). Южната ориентировка (85 %) напълно преобладава над северната. Изменението в погребалния обред сред южноуралското население става рязко, едномоментно, в первата половина или средата на 2 в.н.е. Настъпва промяна във вида на съпътстващия инвентар. В първата половина на 2 в.н.е. започва масирано предвижване на население от Северна Бактрия (именно в това време прекращава съществуването на Аруктауския, Тулхарския и Коккумския могилници). Вероятно е свързано с максималното разширяване на Кушанската държава при Канишка І, разпадането на Хунну и сянбийският натиск при Таншихай, предвижването на усуните към Кангюй.Това води до раздвижване сред съседните общности в Средна Азия. Този пъстър по своя състав поток от мигранти достига до Южното Приуралие, където се разделя на две, едната част се разселва на юг (района на Лебедевка). Другите достигат Волга и междуречието на Волга и Дон, като катализират формирането на късносарматската култура. Те внасят в този процес своята лепта, с такива признаци от погребалния обред, като северната ориентировка, тесните грунтови ями и подбои (М.Г.Мошков. К вопросу о двух локальных вариантах или культурах на территории Азиатской Сарматии во II—IV вв. н.э.). Тези миграции могат да се свържат със съобщените в китайските хроники събития, за появата на д-вата Суте (аси, ассутæ) на мястото на стария Янцай и преименуването му още в Аланя и Уананшана, т.е. аланите в северните части на Приаралието и хоните (хионити, хоногури), Унаге, (Унгур) на юг от Аралско море. В търсенето на средноазиатското население, което е оказало значително влияние върху етнокултурната история на сарматския свят в Поволжието, би трябвало да се обърне внимание на навлизането в неговата материална култура на елементи на културата на кушаните в южната половина на Средна Азия. В тази връзка от особена важност са археологическите проучвания на няколко некропола в Бишкентската долина в южната част на Таджикистан, в басейна на р. Кафиристан, десен приток на р. Амударя. Голяма част от находките в гробовете на некрополите показват поразително сходство с проникналите нови черти в късносарматската култура на Поволжието. Така например по-голямата част от гробовете представляват правоъгълни ями, в едната от дългите стени на които е изкопана ниша, идентична на нишите в сарматските гробове в Поволжието. Входът на нишата е закрит грижливо с каменни плочи. Понякога гробната яма, която служи като вход – шахта към гроба-ниша е запълнена изцяло с камъни. Важно е да се отбележи, че винаги върху горната част на гробната яма са наредени камъни, които образуват своеобразен капак, затварящ гроба. Рядко в Бишкентската долина се срещат правоъгълни гробове с правоъгълна форма без ниша, които винаги в горния си край имат капак от камъни. При някои гробове от този тип в долния край на гробната яма има покрай стените наредени груби каменни плочи, които образуват примитивен саркофаг, за капак на който служат нахвърляните в един-два реда камъни. Понякога ямните гробове имат по дългите си стени разширения стъпала, особено характерни за волжките българи. Много важни са резултатите от проучванията на Бабашовския некропол, разположен покрай десния бряг на Амударя, недалеч от Бишкентскта долина. За разлика от некрополите в Бишкентската долина, в които решително преобладават нишовите гробове, в последния погребението е извършено в правоъгълни ями, понякога с разширения стъпала и много рядко с ниши, изрязани предимно в западната стена на ямата. Така от разкопаните 150 гроба – 108 (72 %) са ямни и 29 (19 %) нишови. Трябва да се подчертае, че и тук в горния край на гробната яма са поставени камъни-капак. Всички гробове имат северна ориентация. Мъртвите са били положени по гръб в изпънато положение и с глава в северния край на ямата. Погребенията са предимно индивидуални. Гробният инвентар е общо взето беден и се състои от един или два глинени съда, малко месна храна, почти винаги овче месо. Срещат се и гробове без скелети, в които понякога е поставен беден инвентар. Голям е процентът на изкуствена деформация – 50 %. Антропологически погребаните са европеиди мезокрани с слаба изразена монголоидност, което ги сближава твърде много до расовия тип, характерен за астраханската група на долноволжките сармати. Некрополите от Северна Бактрия са добре датирани. Некрополите в Бишкентската долина са просъществували от последната третина на 2 в.пр.е. до началото на 1 в.н.е., а Бабашовският – от 1 в. до 3 в.н.е. --------------------------- Или българите идват с това население, следвайки пътя на историческата логика и сравнението на фактите!

....По-скоро един български Гарибалди,.... Лошото е че зад него нямаше един Кавур...

Вознесенска няма нищо общо с Аспарух, а орела е на дук Петър, Господ да му помага. Погребение няма, а едно езическо теке, бог знае на кое племе, където са пренасяли жертви. Но чалгата върви с пълна сила....

За 2 в.пр.н.е. освен паралела с епагеритите/пагорити, наистина няма друго потвърждаващо доказателство. Но ти посочваш че във 330 г. вече са християнизирани (частта попаднала в Армения) Значи поне 100 год.най-малко преди това са попаднали там.

------------------------------------- Напълно си прав Глиш-паша, като почнат да рисуват тая Волжка България колкото Златната орда - лошо да ти стане! Ако беше толкова силна, монголите нямаше да имат шанс да остнат в историята! В.България не е излизала по-нататък от Волжко-камското междуречие.

Този въпрос е детайлно разгледан от един друг арменец: Левон Мириджанян. Истоки Армянской поэзии. Ереван. 1980. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/L_Miridzanjan_Istoki_Arm_poezija.pdf Човекът доказва че мар Абас е живял по времето на Ал. Македонски и Хоренаци съвсем правилно е датирал събитията си в периода от края на Александровото царуване до Римското владичество. Единствената грешка е смесването на двете династии Арташесиди и Аршакиди, като деянията на първите Арташесиди се преписват на първите Аршакиди. Не само Хоренаци но и Драхсанакерци пише за "българи в клисурите на Кавказ" но за разлика от първия добавя някакво мъгляво съобщение че някякви евреи се зеселили в тяханата страна, т.е. Драхсанакертци е ползвал паралелен източник, а не е преписвал от живелия по-рано Хоренаци. Българите на Вънд идват преди Тигран ІІІ Велики, т.е. преди Римското нашествие в 1 в. Паралелно с Хоренаци Плиний говори за сарматски народ епагерити, а Птолемей за пагорити в Западен Кавказ. Сравнете с пугури, като махнете -те, окончание за мн.ч. сложено явно от главния информатор на Плиний - Митридат VІ който е ираноезичен. Така че няма да го прочетеш Равене, защото няма кой да ти го напише, поне от тези автори които ти признаваш за меродавни (а за мен не са толкова, Хелфен е прекалено остарял, Рашо се опитваше да прави разни сармато-тюрко-славянски еквилибристики, Бешевлиев изобщо не задълбава толкова, той се интересува предимно от епиграфиката и надписите). Човек трябва и сам да си прави изводите. ------------------------------- Onogungur са родствени на ultzindur, koutrigur, utigur, bitigur, bardur,alpilzur, onogur...... и тн. както показват сходните им колективни суфикси и сходното време и място на появата им. равене откъде си сигурен че това са "колективни суфикси"!!! това са различни по произход племена, напр."bitigur, bardur,alpilzur" могат да бъдат и от келтски или балто-келтски произход! Това са племена заварени от Атила по пътя му и покорени от него, те не са хуни, а покорени от хуните! Гур- в иранските езици означава племе, род, в осет. гурын - раждам, пораждам! Уногондур не е нищо друго освен минало в гръцки, арменското Вхъндур, а Въндур-българ може да се преведе и като "българите държани от Вънд" Хоногури - хыонгуртае - сродници, земляци (аналогично е значението на алани, и днес в осетински и балкарски, алан - земляк, приятел, роднина).

------------------------- Заслугата за войната от 1877-78 г. и рисковано нарушение на доктрината Горчаков... е до-голяма степен на Бисмарк, а не на Игнатиев! Бисмарк е човека който така изигра картите си че подтикна Русия към войната, осигурявайки и заслон от Запад!

Има още един план - сръбски. Когато избухва сръбското въстание, делегация на сръбските въстаници представя пред руснаците план, които предвижда всички славянски земи на Турската империя да се поставят под сръбската корона (вкл и България), а руският велик княз Константин да се коронова за крал под името Константин Неман. Както се казва... мамка им гадна сръбска....

Статията е много интересна. Левски си е бил авантюрист като всички революционери от 19 в. Неговата идея за комитетите и вижданията му за самостоятелното освобождение на българите са изцяло утопични и нереални. Смисълът от комитетите е бил единствено при поредната руско-турска война да парализират турския тил, с българско въстание. Такава е и идеята на сърбите, които искат да използват готвеното от БРЦК въстание в България и да го синхронизират с тяхното нападение на Турция, готвено за началото на юни 1876 г. Резултатът е ясен, при по-добро стечение на обстоятелствата, Сърбия щеше да окупира, я Ниш, я Видин, а българите....кучета ги яли.

Алтаизираното население най-вероятно идва със савирите, оттам и паралелите с чувашкия. Хронологически появата на внъндурите/уногундури съвпада с голямата тохаро-асианска миграция, което ме кара да мисля че първоносителите на етнонима българи са част от тази група. Вж. за булоцзите - първоначално тохари, обитавали около Турфан, после тюркизирали се, като всички останали и немигрирали тохари в Синцзян. --------------- "Трудно ми е да си представя езикова алтаизация през седми век, по това време Алтай е много далече от прабългарите . Голяма част от определените като прабългарски думи са с монголски и ТМ паралели.Ако говорим за късна вторична алтаизация не мога да разбера как ще са се прикачили към езика им през седми век имайки предвид къде се намират по това време. " Равене, поздрави, все едно аз съм го писал!

Кана-сюбиги и кана-бойла колобър, схващате ли че за никакъв княз и реч не можа да става! Титлата е "кана". Зесечена е още при усуните (асиани) ката "кан-баг" и при кушаните като "хоно" независимо че първопроизходът и може да бъде "алтайски" или тохарски (кан - правя върша създавам, искам, или кания - страна, икенте - владение).

Че са тюрки, спор няма, дали са началото на т.нар. Кипчакска група от тюркското езиково семейство. Като древен произход - езиково тюркизирани тохари и изт.иранци от Синцзян. Но важното е че вземат основна роля във формирането на Втората Бълг.д-ва. И трите династии, Асеневци, Тертеровци, Шишмановци са кумани по произход, а вероятно и голяма част от аристокрацията!

------------------ Отворко, как ще обясниш писмото от Мурфатлар?

Сред тюркоезичното население на Сибир има съхранени легенди за някякъв древен народ от високи хора наречени сабири. Ето какво пише по въпроса Г.Ю.Ситнянский. (История лесостепной полосы Западной Сибири в V-XVIII вв. по данным фольклора тюрских народов. Омск.1989: http://ethnography.omskreg.ru/page.php?id=357 ): „Сред татарското население на Сибир се е съхранило преданието за някога живелия тук народ „сыбыр” (савири). Според легендата на барабинските татари, от север дошли много порои и дъждове които превърнали степта в тайга. Появили се комари, и др. хапещи насекоми. Част от сабирите тръгнали на юг, друга част останали в старата си родина, но не издържали на студа, влагата и комарите. Дотегнал им този живот и всички се хвърлили в едно езеро за да се удавят. Така по тяхното име областта се нарекла Сибир. Предания за сабирите/савири са разпространени не само у барабинските татари. Татарите от Омската област, не познават названието „сыбыр”, но разсказват за „високи, снажни хора, които се преселили на юг, когато в степта започнали да растът много дървета и храсти”. В 19 в. същата легенда е разпространена и при тоболските татари. Предания за сабирите имат и т.нар. „заболотные” (живеещи зад блатата) татари, с разликата че за тях сабирите са, били джуджета „с ръст колкото вретено” и са водили безкрайни войни с жеравите. В.И.Василев смяга че под „жерави” трябва да се разбират „хората на жерава” или ненците (предвид тотемното значение на тази птица за тях)... …С.В.Киселев поставя прародината на савирите в района на съвр. г.Тоболск и западно от него до Урал. М.Ф.Косарев анализира фактите от легандата, че савирите/сабири се преселили на юг, поради застудяването и увлажняването на климата. А според научните изследвания в горската и преходната лесостепна зони на Сибир настъпва значително застудяване и увлажнение в 4 в., т.е. може да се предположи, че савирите/сабири са мигрирали на юг по това време....” Явно после се установяват в северните части на Согдиана и в 459-60 г. заедно с оногурите (Бакат в Уструшана), урогите (прамаджарите) и сарагурите, са напднати от ефталитите, които тогава завладяват цяла Согдиана. Тогава тези племена мигрират към Кавказ и по пътя си срещат последните остатъци от хуните като ги унищожават! Така че връзка с хуните няма как да има!

----------------- Едната версия е арабската която ти казваш, но съм чел и друга, от китайски в тюркски, от китайски е и тохарското нкан/нканте. Както и да е, въпросът ми е има ли източник който в прав текст да нарича волжките българи "сребърни"? Разбира се Хърс, въпросът и темата са поставени от теб. Поне аз такъв източник не съм срещнал.

------------------------------------------------- Трябва да се прегледа амбулаторния дневник на дворцовото "джипи", за да уточним диагнозата!

....Много ясно, че ще липсва понятието "монах", този речник е подготвян по времето на Сталин. ..... Сигурно ще ти повярвам! Няма абсолютно никакви основания да се свързва алтайскоезичният компонент на прабългарите с това хипотетично пратюркско семейство! Показват го бройните числ. и имената на хайваните в прабълг.календар. Ако приемем че алтайскоезичния пласт при нас е савирски и сроден с аварския, за какви тюрки ми говориш! Алтайското езиково семейство не се изчерпва с тюрките! Прабългарите на Вънд са в Кавказ са със сигурност от 2 в.пр.н.е. А името уногондури е производно на арменското вхндур, съотв. юдеохазарското вннтр, това е и държавнотворческото българско племе. Тяхната миграция е хронологично свързана с миграцията на юечжите (тохари) и усуните (аси, асиани). Да приемем че и с тях е имал алтайскоезичен елемент. То е несъмнено, титлата хан първи я донасят в Ср.Азия кушаните, тя се появява под формата ХОНО на техните монети, като аналог на МЛК и ШО-Шоано. На какво основание обявяваме този алтаискоезичен елемент (езиково алтаизиринаи "ди") за тюркски?! Савирите и оногурите идват много по-късно (463 г.), а аварите в 558 г. Всичко това да се обявяват прабългарите за пратюрки е една инерция наследена от миналото, в която липсва здрав разум (напр.бъртвежите на умопобъркания военен служител от Овенната академия, с малкото име Професор). А иначе примерите са от един доста приличен сборник от он-лайн речници:http://dsal.uchicago.edu/dictionaries/

Певки обхваща целия Бабадагски масив. До 18 в. съществува най-южния ръкав на Дунав който е текъл между Черна Вода и Констанца. Поради тази причина и по-късно споменатия от Светослав, разорителя на ПБД, Переславец на Дунай, всъщност е Констанца, която до 18 в. фигурира в западните карти като гр.Преславица!(вж.проф.Георги Батлаков, Торн е дал линка) Така че Онгъла не е бил малък, и се е равнявал на Северна Добруджа на север от Черна вода-Констанца. За значението на думата онгъл - особено интересен паралел представлява манджурски ongъolo – място оградено между две реки, меандър на река, залив.