Щекн Ичр

Вместо да плюете в хор, типично по български, коментирайте след като прочетете тома. Иначе похвално е че са се намерили пари за това начинание, защото стандартните дебели томове, започнати още от социализма - кучета ги яли, за нищо не стават!

Определено "кашата" е във вашите глави "махленски специалисти" а не в Старостин или в този труд!

Има ги само в Книжарниците на БАН, аз си ги купих почти всички, от Пловдив, а недостигащите (4 и 5) ги ксерокопирах от библиотеката в града в който живея. Жалко за сайта на Васил (Крорайна) бяха направен по много удобен за работа начин!

Ж.Войников. НЯКОИ ДРЕВНИ КИТАЙСКИ НАЗВАНИЯ В ИЗТОЧЕН ТУРКЕСТАН, СРЕДНА АЗИЯ И ТОХАРСКИЯ ВЪПРОС. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Zh_Voynikov_Tocharskiyat_Vapros.pdf

За хигиенните навици....Борис І пита папата, дали българите могат да се къпят в сряда, като съще се къпели в понеделник и петък, доколкото си спомням, за разлика от хуните които дефекирали и урунирали от конете си и никога не се къпели!

---- Ало, ти накъдето отиваш, аз оттам се връщам! Няма "гсиен ну" а Хсюнну, пона така е прието да се изписва на български! Така че коригирай си правописа! По-старите название на този народ са Цаону и Чунвей и прекрасно се обяснява с монголското дзун - човек, в чувашки шун, самоназванието им е било дзунха, шунха, Xiongnu е съвр.прозиношение на името.В епохата Хан произношението е било “sŋoŋ-nhā” (sngong-ha/снгонгнха), “ŋoŋ-nhā” (ngong-nha/нгонгха). Твърде близко е в тунгуски, евенски ngōnmin – народ, хора, население, община, страна. Най-древното съхранено название на този народ е Цаону (изп. е в "Му Тянзи чжуан") като произношението му в "Епохата на Воюващите царства" е било „dzū-nhā”, „dzәw-nhā”, или “дзунха”, “дзиеунха/дзюнха”. Етомологически се изяснява от древномонголски dzon, бурятски zon, якутски djon, тувински, шорски, сагайски čon, в езиците на алтайските тюрки jon, евенски ngōnmin – народ, хора, население, община, страна, чувашки şыn – човек. Уралски паралел във фински kansa – народ, хора. Самоназванието на този алтайскоезичен народ най-вероятно е било “дзунха”, “дзуню”, “сюню” “шуню” и приликата с “хун” “хуни” е последното нещо, което може да се помисли!

Гарвана грачи врели-некипели! Мезокрании значи череп при който напречния диам. е по-голям от надлъжния или ГЛАВАТА Е ПЛОСКА, ЛИЦЕТО Е РАЗПОЛОЖЕНО В ЕДНА РАВНИНА, типични представители са монголците, северните монголоиди! Такова животни при прабългарите никога не е имало! Българите са памиро-фергански тип, колко пъти да ти го казвам! При брахикриите, двата диаметъра са равни, т.е. имаме кръглоглавост, а при долихокраниите, надлъжния размер е по-голям от напречния, главаат е странично приплесната. Що за глупост си писал че при българите нямало долихокрании. Я се огледай около себе си. Даже съвр.българи са повече долихокрании отколкото брахикрании. И не ми казвай че това е дошло със славяните!

Равене, Гарване, какъв източник е Именика, че те насочва към хуните? Що за свободни съчинения. ИДЧ се появява в Западен Сибир с Окуневската култура и се разпространява с тохарите-юечжи, в чийто формиране са взели участие. Между хуни и българи има светлинни години разстояние! Ник1 ако има нерви и време нека спори с теб, аз лично не смятам да споря с радио! Вервай си...!

Боил-роднина, то бива нагждане, ама чак пък толкова неграмотно!

--------- Правя разлика естествено, за разлика от тебе! Подбоят идва от юечжите/арси, погребения с коне има при саките в Пазарик. Кремацията като обред се разпространява с таштъкските племена - хионитите! А европейските хуни са една мешания между източно-иранци, сармати, разни монголоиди (хсюнну, сянби и пр.) вероятно и угри! затова нямат ясен погребален обред! Катакомбите при аланите, също първоначално се появяват при Таштъкската и предишната тагарска култура! Израза "сармато-алански" е неточен, признавам.

Става дума за втора българска група в Панония, създала обща държава с Гепидите. няма как това да са Кубратовите българи, по-точно техните предци!

Брахикрания не означава монголоиден череп, монголоидните черепи са мезокранни! направи си справка какво означава! Хунската теория е изцяло ненаучна, няма нито един документ, нито един автор, който да посочва българи сред племената водени от Атила! Но в съсщото време има два арменски източника които посочват "земите на българите" в клисурите на Кавказ и две непреки косвени податки за сарматские народ пагерити/пагерити, или както е видно това са по-късните пугури, живели в Кавказ!

Широко разпространено е мението че в алтайските езици и в частност тюркските, думата araq/araγ, е с арабски произход и първоначалното и значение е пот, силно питие от което човек се изпотява. Това мнение е наложено от Рамстед, Расянен, А.Кононов и др. Но твърде широкото разпространение на думата в Далечния Изток, оспорва изцяло тази хипотеза. Хипотезата на Бейли е много по-логична и вероятна. Дори в българския език думата ракия – алкохол, концентрат е съществувала под формата „ракиня” преди идването на Османските турци, както наскоро беше доказано, което показва че по-вероятно турското raqi е заето от български, а не обратното! В подкрепа на Бейли, мога да посоча в санскрит rasĥ, дума с много значения, но много добре обясняващи осетинския rang / rong: сок, жизнено важна течност, нектар, вълшебен еликсир, мляко, алкохолна напитка, напитка даряваща наслада, лекарство. Аналогично в персийски rahsha – напитка от сусам, мед и мляко, кашмирски rasāyěn, непалски rasāin, дардски rasāyana – вълшебен еликсир, в санскрит rasāyana rasa, авестийски rahan – вълшебен еликсир. За консултация: http://dsal.uchicago.edu/dictionaries/

---------- Важно уточнение, но как ше обясните усунското кан-бак! Пак опираме до Кан?

А арабската е още по-неясна! Мъстия е гръцка дума - скитник. Ясно е че от 10 кладенеца вода ще донесете само и само да не признаете че тази дума е с прабългарски при това ирански произход! Иранските значения са ясни, пиян, вино, мъст в страбългарски - младо, опиващо вино. С радио не се спори! Как ще обясниш че въпросната дума според теб е латинска заемка в старобългарски? По-логично е да са заели гръцка дума! Латинското понятие откъде е заето - от влашорите вМъгленско и Тесалия?

.............. Не китайското rāk, а изходната дума сакско rag е в основата на осетинското ронг! Бейли ти го написал. Аз ще добавя: Питие подобна на хаомата, вероятно първоначално с религиозен произход.

Перкунас: Естествено че става дума за "старобългарско" винарство, тъй като въпросната дума мъст е заемка от латински. Има я и във всички съвременни романски езици. .............. Странен извод, намирсващ на вмирисаните етимологии от БЕР! Думата "мъст" е индоиранска: авестийски mad, согдийски mst`wni, партянски m`s`d (māsād), съвр.персийски māsdan, mās, пущунски matar, осетински mæsæg – пия, mast – пиян, таджикски mast, mastona – пиян, тох.(б) mot, пущунски mai, палийски madhu, mudu, непалски mad, кашмирски mas, may – вино. Във вахански вахански mod – закваска. В ирландски meisge, misge, mescc – пиян, mogan – малцов алкохол, уиски. В баски mozkor – пиян, в грузински matz – лоза. В случая става дума за древна културна дума, налична и при семитите. Явно че индоиранците са я заели от семитите при своето разселване на юг и изток. При всички случаи те не са познавали винарството преди контактите им с Близкоизточния свят.

------------- Не става дума за χϑην а за XONO - кушанска титла равна на цар, пише го Э.РтвеладзеЭР-ЦГКЦА) - Э.РТВЕЛАДЗЕ. ЦИВИЛИЗАЦИИ, ГОСУДАРСТВА, КУЛЬТУРЬІ СРЕДНЕЙ АЗИИ. ТАШКЕНТ. 2005 г.: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Sr_Azija_Rtveladze.pdf Няма какво да измишлиш, всичко е измислено преди тебе!

---------- Сянбите (не си криви езика с невъзможни трънскрипции) не са източни хуни, а отделна група народи! За тях се казва че си сплитали косите на плитки, а не че са бръснели главите си и са оставяли плитка, има съществена разлика.

---------- Това не е вярно! Хунският погребален обред е съвсем различен: погребения в два или три сруба. Открит е при погребенията на Хсюнну в Бурятия. Засецкая е описала един сармато-алански обред, лепвайки му определенеито "хунски". А първопроизходът му е свързан с Юечжите/Арси в Синцзян!

Извинявай, но това са пълни глупости. Пущунската форма произлиза от sri (епитет със същото значение), където sr се упростява в съгласен звук, близък до /ш/, а в осетински същото съчетание се опростява в /s/. Пълни глупости - вятър! Дори до отпадне пущунската форма, за което определено не ти вярвам, остава граматичната конструкция! Пълни глупости са "ирт" пред кан и пр.! Че не ти вярвам, има защо:в пущунски, същата гарматична конструкция за която ви говоря: śhā-īstah or khā-īstah, adj. Beautiful, elegant, graceful, pretty, comely, handsome. śhā-īstah or khā -īstah ke-dal, verb intrans. To become beautiful, comely, pretty, elegant, handsome, etc. śhā-īstah or khā-īstah kawul, verb trans. To beautify, to make comely, pretty, elegant, handsome, etc. śhā-īstah или khā-īstah, прил. Красива, елегантна, грациозна, красива, миловиден, красив. śhā-īstah или khā-īstah ke-dal, глагол непр.. За да стане красив, хубава, красива, елегантна, красив и др. śhā-īstah или khā-īstah kawul, глагол преходен. За разкрасяване, за да направят хубава, красива, елегантна, красив, и др. śh`kulaey or kh`kulaey, adj. (past part.) (lit. Kissed) pretty, good-looking, handsome, graceful, bonny, well-formed, etc.; (Fem.) śh`kuli or kh`kuli. Pl. (Masc. and Fem.) śh`kulaey или kh`kulaey, прил. доста добре изглеждащ, красив, грациозен, гиздав, добре оформени и т.н.; (ж.р.) śh`kuli или kh`kuli.мн.ч. (м.р, ж.р.).

Погребението в ниша (подбой) се появява в Средна Азия с Юечжите/Арси. Пъхането на памук или вълна в устата, носа се открива при тохарските мумии в Синцзян. При уйгурите също се погребва в подбой.

Глишев, Глишев, лошо другарю, лошо, нищо не си разбрал, както ти, така и подгласниците ти! Става дума за източен произход на "арака" (рака)! Основата е ферментиралото мляко, от което скитите са приготвяли някаква опияняваща напитка - раг, ранг, ранк. Обясненията на Абаев са еквилибристика, явно не е чел Бейли. Това понятие е заимствано от древните алтайци, и тъй като в алтайските езици няма как дума да започне с "р" (освен по-късните чуждици), те са му сложили едно начално "а". При китайците си е заето едно към едно и в древнокитайски до епохата Хан вкл. rāk, съвр.форма lào, значение: кумис, ферментирало мляко, оризово вино, алкохолна напитка от просо. Близко по смисъл е съвр.форма dòng, в древнокитайски и класически старокитайски troŋh – кумис, и съвр.форма láo, древнокитайски, класически старокитайски r(h)ū, епохата Хан r(h)әw, значение: ферментиращо вино, алкохол, също съвр.форма lĭ, древнокитайски r(h)ījγ, класически старокитайски r(h)īj, епохата Хан r(h)jәj, значение: сладко, младо вино (ферментиращо). В случая корена -rag не е свързан с пот, или някои други телесни течности, а с ферментация! Китайците също са едни от откривателите на дестилацията. Ето ви думата пот в семитските езици:, арак няма! Meaning: "sweat" | Query method: Match substring \data\semham\semet Record number: 2040 Number: 2040 Proto-Semitic: *d_u/iʕ-at-, *wad_ʕ-(at-) {} *ǯu/iʕ-at-, *waǯʕ-(at-) Meaning: sweat Akkadian: zuʔtu (zūtu, izūtu) (also 'exudation') MB on [CAD Z 168], [AHw 1539]. izūtu may reflect an *ʔi- prefixed stem (or the stem *wid_ʕ-ut-?) Eblaitic: /d_uʕtum/ IR = šu-du-um [DLU 127 apud Krebernik 37] Ugaritic: dʕt [DLU 127] Hebrew: zēʕā [KB 276], yäzaʕ [ibid. 405]; also daʕat [ibid. 229], with -d (see below) Judaic Aramaic: dīʕătā [Ja 303], dyʕh (also 'perspiration') [sok 148]; cf. ʔadwūtā, ʔădūtā [Ja 15] (with prefixed ʔa- and lost -ʕ). Cf. also zīʕā, zēʕā, zīʕătā [Ja 395] (see below) Syrian Aramaic: dūʕǝtā (also 'pituita; spuma (maris)') [brock 161] Modern Aramaic: ZKH deʔs2a 'sweat, perspiration' [R Zakho 104] IRAN ṭâṭa 'il sudore' (is written dʕtʔ) [Pen 134] Amharic: wäz (also 'perspiration') [K 1552] Gafat: wŭzä 'perspiration' [LGaf 246] Harari: wŭziʔ 'perspiration, sweat' [LHar 163] East Ethiopic: SEL wǝzāt, WOL wǝzi, ZWY wǝz do. [LGur 674] Gurage: CHA EZ̆A ENN GYE MUH MSQ GOG SOD wǝzat, END wǝzaʔat, ENN uzat do. [ibid.] Notes: One wonders whether there is something behind specific reflexes in this root when rendering *d_ in HBR (regular z- and irregular d-) and JUD (regular dand irregular z-). In this connection, note that a current comparison to ARB wd_ʕ 'couler (se dit de l'eau') [bK 2 1514] (see [AHw 1539], [brock 161]), though unquestionnable phonetically, is semantically difficult, while an alternative ARB example fits both phonetically and semantically: zuɣɣ- 'odeur fétide des aisselle, surtout chez nègres' [bK 1 993] (and zuɣaçnß 'odeur fétide du corps d'un nègre' [ibid.]). If compared to all SEM forms with z (AKK, HBR, JUD and ETH), the resulting proto-form could be reconstructed as *zu/iɣ(ɣ)- {} *ʒu/iɣ(ɣ)- 'sweat'; in this case, the UGR and ARM examples with d would imply a variant SEM root either of the shape *di/uʕ-ator *d_u/iʕ-at- {} *ǯu/iʕ-at-, with equal possibility for the AKK, HBR and ETH examples with z to be related to the latter root and to *zu/iɣ(ɣ){} *ʒu/iɣ(ɣ)- (the HBR forms in d would have, anyway, to be recognized as borrowed from, or influenced by, ARM). There is a derived verb: UGR (w)dʕ 'schwitzen' [Aist 80] (cf. HBR ydʕ [KB 392] 'to sweat' still not differentiated from ydʕ 'to know' in the previous edition of the dictionary ; on -d see above); GEZ zoʕa 'to perspire' [LGz 645], AMH wäzza [K 1552], EAST: HAR (a)wɔzaʔa [LHar 163], SEL WOL ZWY awäzä- [LGur 674], GUR: MSQ GOG SOD (a)wäzza-, MUH ọzza-, END awässäʔa-, EŽA awzazza, ozazza, MUH ọzazza, CHA ENN GYE awzasa- [ibid.] 'to perspire, sweat'. Leslau also quotes TNA zaʕ bälä 'to perspire', which according to [bass 740], means 'inquinarsi, rovinarsi' (cf. also zaʕ 'inquinazione della birra' [ibid.]) and is hardly related. [Fron 39] (*d_iʕ-at- /JUD,HBR,UGR,AKK/); [DRS] [DLU 127]: UGR, HBR (d-, z-), ARM (d-), EBL, AKK; [KB 276]: HBR (zēʕā), JUD (z-, d-), SYR, AKK; [KB 404]: HBR (yäzaʕ), ARB (wd_ʕ 'to trickle'), ETH wazā (it is not clear what ETH language is meant; nor the meaning is quoted), AMH wazza; [KB 392]: HBR (y dʕ), ARM, ARB (wd_ʕ 'to flow'), UGR; [brock 161]: SYR, JUD (z-), HBR (zēʕā, yäzaʕ), AKK, ARB (wd_ʕ 'fluxit'); [LGur 674]: GUR, HBR (z-), AKK, ARM (d-), ETH (verbs, also verbs with the root WḤZ 'to flow'); [Holma 8]: AKK, HBR (z-), SYR Meaning: "sweat" | Query method: Match substring \data\semham\afaset Record number: 151 Proto-Afro-Asiatic: *dVfVʔ- (?) Meaning: sweat, perspire; heat Borean etymology: Borean etymology Semitic: *di/ap(a)ʔ- 'heat' 1,'be warm' 2 Berber: *dVf- 'warmth' Western Chadic: *HV-daf- or *daHaf- 'sweat, heat' Central Chadic: *ngu-da/uHVf- 'sweat' 1, 'warm' 2 Beḍauye (Beja): duf 'sweat' Central Cushitic (Agaw): *dif- 'sweat' High East Cushitic: *daf(f)- 'sweat' 1, 'perspire' 2 Mogogodo (Yaaku): tūpo 'hot' <*dup- Omotic: *duf- 'sweat' Notes: *-f- in the reconstructed Afras form relies on WCh (Ngz) -f- only. Cf. WCh *daf- 'cook' (v.): Hs dafa. Borrowing from Arb in other Afrasian is possible. Изяснете прозихода на арабската дума?

--------- Това че Омар Хаям въспява виното изобщо не означава че араката е от арабски произход!

Вино в семитските езици: Record number: 2901 Number: 3173 Proto-Semitic: *mVʒ®- Afroasiatic etymology: Afroasiatic etymology Meaning: k. of wine or beer Akkadian: mizʔu 'a type of beer and wine' CAD, mazâʔu, mazû 'to squeeze, produce a liquid; rape' - beer, oil, juice (CAD m2 439); mazû adj. qualifying beer OA, SB (CAD M1 439) Hebrew: mzz 'to mix wine', mäzäz 'mixed wine, spiced wine' (Song 7:3 meaning sperm) HAL 564 Judaic Aramaic: mzz Syrian Aramaic: mzz Mandaic Aramaic: mzz Arabic: mzz 'sucer'; V 'déguster le vin', muzz- 'vin très-agréable au goût; goût un peu acidulé du vin ou d'un fruit, p.ex. de la grenade' BK 2 1098; mizr- 'sorte de boisson faite de millet', mazar- 'sorte de boisson enivrante preparée de froment' (BK 2 1099) Epigraphic South Arabian: Sab. mzr-m 'date-wine' (SD 89) Geʕez (Ethiopian): mazara 'to prepare beer from grain', mǝzr 'beer, ale' (LGz 379) http://starling.rinet.ru