Щекн Ичр

Перкуне, явно си решил да си измисляш нова история! Народ от монаси...! Твърде условни и тантелени са твоите познания, както от езикознание, така и от история изобщо! Ти нормален ли си, вярваш ли си, или просто така дай де се заяждаме заради спорта! А що се отнася да лични обиди...явно са изтрити от администраторите,...смятам че е крайно време такива нагли типове като теб да получат "бан". Малко епитимия ще ти се отрази добре!

За начало на дискусията виж тук във "Викито": ------------------------------------------------ Юеджи (на китайски 月氏) е китайското име на древен централноазиатски народ. Счита се, че юеджите са идентични с индоевропейския народ на тохарите. Първоначално са известни ва най-древните китайски извори като "ючжи" племе влизащо в състава на т.нар. "бей-ди" или бели ди, европеидни племена проникнали в Северен Китай. В района на пров.Шанси е съществувал град Дася, (大夏). Ако се направи анализ на начина по който се е произнасяло названието в древнокитайски, според Старостин, се получава: dha:ts g(h)râ`s [tha:ts g(h)râ`s], което е доста близко до *toγri, сравни с гр.Тогара посечен от Птолемей в Серика! Или на Дася/Дагра, древнокитайското предаване е Тагра. Името Дахия се появява в надписите от Лянтай, гравирани в 28-та година (или 219 г.пр.н.е.) от управлението на първия император на Империята Цин – Цин-ши-хуанди. Има и река Дахия в Гансу, приток на Хуанхе. В хотаносакски документ от 800 г., се споменава град Ttaugara, разположен до Дунхуан, аналогично на гр.Тогара в „Серика” по Птолемей. Друга податка за връзката Дасия-тохари е наличието на топоним Тухоло (Tuhuoluo) в Южен Учуан намиращ се в съвр.пров.Вътрешна Монголия, Тухоло е бил разположен в делтата на р. Шуле. Аналогично с Дася, в Ханската епоха започва да се нарича Кушанската държава. Самото назмание "юечжи" според най-древните китайски документи се е произнасяло като "руши" което е идентично с едно от самоназванито на тохарите - "арси", което означава "сребърни". Според Л.Клейн първоначалната родина на пратохарите е Минусинск, и той ги свързва с носителите на карасукската археологическа култура, които се разселват на юг към Джунгария и Синцзян, като проникват до Гансу и съвр.Западна Монголия, Шанси, Шенси, Хебей и района около Дунхуан (敦煌). В древнокитайски Дунхуан се е произнасяло като “túrw(h)áń” което изследователите свързват с др.гръцкото (Птолемей) Θροάνα, согдийското δrw’’n или δrw’n *(Θruwā́n). Свързва се с иранското лък, в перс. durūna, осет. ærdыn/ærdun, древноирански drunaka, хотаносакски dro/drou – власинка, косъм, снопче, тетива, откъдето и лък. Първоначално китайците включват предците на юечжите в групата на "народите ди". Първоначалното запознаване на китайците с бойната колесница става именно от пратохарите. После те създават силен племенен съюз и са основните доставчици на коне и нефрит за Китай, до времето на империята Цин. Впоследствие хуните хунну които са били техни васали отхвърлят зависимостта и им нанасят няколко сериозни поражения. Последното е през 166 пр.н.е.и завършва с обезглавяването на юечжийския владетел, а хунския шанюй Лоашан прави от черепа му чаша. Стига се до окончателно разгромяване на юечжийската общност. Най-голямата част от тях тръгват в търсене на нова земя. Маршрутът им минава през долината на р.Или, като част от тях се отклоняват към Таримска котловина и Турфан, където се формират държавиците Чеши (Турфан), Янци (Карашар) и Гуйца (Куча). В Таримския басейн има и по-рано проникнало тохарско население, в района на Крорайна (Лулан), Черчен, Ния, Хотан, Кашгар, н в най-западните райони (Кашгар, Тумшук и Хотан) се смесва със саки и формират хотаносакската езикова общност. Друга част от юечжите мигрира към Тибет където се смесва с кяните и в последствие се асимилира (т.нар. малки юечжи, или "сяо-юечжи". Трета част в 182 г.пр.н.е. се преселва към вътрешността на Китайската равнина, където по-късно се китаизират. Техните потомци носят родовото (фамилно) име Чжи. Основната група живее в долината на р.Или и Седморечието около 30 години. Според археолога Заднепровский, етноидентифициращ белег за тохарското присъствие там са подбойните погребения и изкуствената черепна деформация. В Седморечието юечжите се смесват със заварение народ саи 塞, или саиван 塞王, което в древнокитайски се е произнасяло като "сака" а "саиван" в буквален превод означава "царски саки" или това е буквален китайски превод на гръкоримските "сакараука" и "сакаравали". В първия случай е използвано индоиранското rājyā – владетел, а във втория аналогичното по значение, тохарско wāl – владетел, така че „сакараука” е предаването на названието „царски саки” през древноирански, а „сакравали” - чрез тохарския език. Но голяма част от саките се преселва на юг, през "висящите проходи" през Хиндукуш и Каракорум към Северна Индия, където сломяват гръко-индийските княжества. Следващият голям етап от миграцията на юечжите/тохари е свързана с идването на народа усун (烏孫). Въстановката на древнокитайското произношение е å(s)wēn, отговарящо на гръко-римското асиани, едно от племената завладяло Гръко-Бактрия. Значението на етнонима се извежда от тохарски: тох.(б) asam, asnke, тох.(а) āsānik, хотаносакското asana – достоен, благороден. Те са родствен на тохарите народ, които в миналото са живели съвместно, но юечжийският владетел ги нападнал коварно и убил владетелят им, за да ги направят свои васали. Усуните избягали при Хунну, и когато юечжите били разбити и избягали на запад, усунския владетел носещ титлата "кунмо" (昆莫) (чието древнокитайско предаване е било “kwân-mâk” което дава основание на Зуев да смята че китайският запис на титлата отразява израза “кан-баг” или “владетел-бог”), решава да си отмъсти за смъртта на баща си. Той напада юечжите в района на р.Или и ги разгромява като завладява "новата им родина". Част от юечжите се покорили на усуните. Това събитие е отразено в едно съхранено изречение от "Историята" на Помпей Трог: "Как асианите покориха тохарите и погубиха сакарауките". За наше голямо съжаление текстът на тази глава от труда му, не е съхранена. Друга част обаче продължава миграцията си на югозапад, заобикалят Даван (Фергана), преминават в на запад в басейна на р. Амударя и нахлуват в пределите на Гръко-Бактрия, която завладяват през 132 пр.н.е.. Тук ке се разделят на пит княжества наречини в китайските хроники "сихоу". Единодушно изследователите виждат в "сихоу" китайското предаване на кушанската титла yavuga, която произлиза от тохарското wayauka - водач, лидер. По-късно титлата е наследена и от тюрките под формата "ябгу" със същото зн. (водач, лидер). Няколко десетилетия петте княжества "сихоу" съществуват съвместно, докато владетелят на едно от тях Гуйшуан (Кушания), на име Куджала Кадфиз (Киодзикю в кит.транкрипция) завладял останалите четири и създал Кушанската империя или Кушанско царство. Там те влизат в контакт с елинистичната култура и усвояват гръцкото писмо и монетосеченето. или вързка: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8

Теорията на Галахад е смешна и не подобава да се изказва от човек който се смята за българин! Освен ако Галахад не е такъв! Самият ход на събитията показва че тези атентати предизвикаха набързо скроения и абсолютно неадекватно и непоследователно извършен "Възродителен процес"!

Явно Перкунчо си в грешка, между арабското Омар и иранското Умор съвпадението е случайно! Сигурно и богиня Ума е семитска по произход. Или англосаксонското Де`нис и турското Дени`с!?

Ами хайде бе форумци, така ли никой от вас не се интересува от Средна Азия!

Умор – последен владетел в „Именика”, от рода Вокил, управлявал само 40 дни. Според Б.Симеонов името показва връзка с уйгурското лично име Uma, или името на богинята-майка при тюрките Умай. Произлиза от протоалтайското *úmu – раждане, древнотюркски *umaj - плацента, монголски *(h)umaj - матка, утроба, тунгусоманджурски *omu-/*umu- яйце, потомство, корейски *ūm – пъпка на растение, японски *úm - раждане. Друга възможност според него е връзка с тюркското um -- 15 - надежда. um+ar – даващ надежда. (БС-ПО,стр.166) Само че um – надежда, е от ирански произход, в пехлеви umēd - надежда, umēdwār – надяващ се, пущунски umayd, таджикски и ягнобски ūměd - надежда. (МА,ЕП-ЯТ,сл.) Трябва да посочим че и при кушаните е позната богиня Ума (Ommo – съпругата на бог Шива – Oesho), изобразявана върху монетите на владетеля Хувишка. Ума се явява синонимно название на богинята- майка Нана (http://prabhu.50g.com/kushana/kus_deities.html/) Името показва прилика с осетински umar - жизнен, персийски umūr – красив. Съществува аналогично осетинско мъжко име Умар. (ОИМ http://www.nazovite.ru/osetinskie/man/) Също и чувашко мъжко име Ўмер. (ЧАЯ) В персийски omr, таджикски, пущунски umr – живот. (DRT)

В Дунавска България се намират белези не само на Пенковската култура,но и на Черняховската и т.нар. Сивашовска пастирска култура,както и характерната ПБД-биритуалност на българския погребален обред. ----------------- Сивашовската култура трудно ще я откриеш в ПБД. А за биритуалните погребения, виж могилника Дрюсо и Борисово в Сев.Кавказ. Корените на този обряд са в Канга-Кала и Куня-Уаз! Няма нищо общо с пенковската, още по-малко с черняховската к-ра!

На вашето внимание предлагам една интересна дисертация посветена на ефталитите. Авторът е туркмен по произход, млад учен - Айдогди Курбанов. Трудът му е защитен в Берлин през 2010г. Изключоя някои залитания, типични са тюркския му произход, т.е. опитва се да пробутва на читателя версията че ефталитите били тюрки, работата е подробна и има обзорен характер върху темата. Приятно четене! А.Курбанов. ЕФТАЛИТИТЕ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ. Берлин. 2010. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Kurbanov_Eftaliti.pdf И на руски език, някои работи: М.Исоматов. ЭФТАЛИТСКОЕ ГОСУДАРСТВО И ЕГО РОЛЬ В ИСТОРИИ ЦЕНТРАЛЬНОЙ АЗИИ. АВТОРЕФЕРАТ диссертации на соискание ученой степени доктора исторических наук Душанбе - 2009. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/M_Isomatov_EFTALITY.pdf Джангар Ильясов. О тамге самаркандских правителей. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Dz_Iljasov_Tagma_Samarkandskih_praviteley.pdf

Скуби, това сигурно е средностатистическия американец! Ако 3 500 000 са напуснали България, това е много зле изобщо за бъдещето ни като народ - умираме със сигурност и оставяме земята си на генетично непълноценните хоминоиди - знаете кои!

Вижте този материал и дадената монета: http://inright.ru/news/science/20100905/id_3800/ В статията е съобщена като арабска. Според мен това е чиста ефталитска монета. Открита е в Грайфсвалд (Германия, Мекленбург). Вероятно е донесена от аварите ?

Старата прабългарска по произход аристокрация се запазва до края на Първата Бълг.д-ва. факт е че старата прабългарска титулатура се запазва до тогава. По време на византийското владичество, представителите на тази аристокрация за преселени в Мала Азия, тук идват грузинци, арменци. Власите започват да се появяват в изворите. Появяват се и куманите, например Асеневци са кумани по произход. Войните и разрушенията са си оказали влиянието. Втората Бълг.д-ва вече не е същата, като първата!

----------------- Ами естествено ще е като нашата, земите до р.Велика Морава и Дунав, в 19 в. са населени с българи, които носят спомен за произхода си и до време на Първата Св.война (нямат българско съзнание, но знаят че предците им са били българи). Занетов много добре я оипсва тази архитектура - къщи с пирамидни покриви с комини и типа селища - сгрупиран. За същинска Сърбия са характерни къщи с високи покриви, най-често сламени, без комин а с оджак и разпръснат тип селеща. ------------------ Наистина ли думата "кирпич" е турска? Питам, щото същата дума се използва и в руския език? И те ли не са познавали кирпича, преди да дойдат турците? Кирпич е иранска заемка в турски, от иранското керб - форма. Кирпичът е широко използван в Средна Азия. ----------------- И друг интересен въпрос. В езическия период, съдейки по думите на княз Борис в писмото да папата, българското семейство е полигамно, един мъж е имал две жени, аналогична е практиката при осетинците преди покръстването. Освен че "шведската тройка" е наша патент , става ясно че къщата все пак е трябвало да е достатъчно просторна за да събере домочадието на двете съпруги.

Българският е несъмнено по-близък до сръбски. Сближаването с руския е започнало през Възраждането и то личи предимно в книжовния език. Сръбски се научава и много по-лесно, особено ако си от Западна България. ------------------------------------ Затова българското по произход население на изток от Морава (Българска и Голяма/Велика) че и на запад (Лесковац-Гиляне, Гора, Сирнич)още не може да се оправя с падежите и използват определителен член, за което шумадийците им се подиграват че говорят по "селски"!

Точно така е Андрей, Раковски дава идеята, Левския доразвива и прилага на практика!

Деянията на унгарците или "Gesta Hungarorum" от анонимен автор. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/GESTA_HU.pdf и в превод на руски: Деяния Венгров. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Deyaniya_vengrov_urasov.pdf

Часът на Германия ще дойде когато никой няма да е в състояние да я "избомби" - САЩ отиват към залез, Русия - към разпад! Тогава мамка му на Европейския съюз!

Що се бъзикате с бедните тувинци. България днес е в същото положение - първа след САЩ в борбата със "световния тероризъм" - просто смях в залата, федерети сме, че от най-долните лизачи!

---------------- Варлорд изобщо не си в час момченце със хода на събитията!

------------------------ Идеята че трябва да се изградят революционни комитети, които да подготвят населението да се вдигне на борба, когато четите тръгнат по Балкана е също на Раковски, Левски само се заема да я осъществи на практика.

------------------ Както ние имахме плна за война с тях - удържане до 24 час когато щяхя да дойдат "братските" подкрепления на вече бившия Одески военен окръг, така и те са имали. Друг е въпроса че Турция днес върви стремително напред, а ние стремително падаме в пропастта!

------------------ Има ли я в Народната библиотека, ако я има, в скоро време ще я има и в пдф.вариант.

Едно от най-слабите места на българската защита, винаги е била морската ивица. Ние нямаме сериозен боен флот и винаги сме беззащитни по отношение на морски десант. Доколкото си спомням, основният план на турците за война с нас до 1989 г. беше, не да ни щурмават през Тракия, където ги чакаше добре въоръжената и наточена ІІІ армия, а с основен удар - десант от морето и бърза окупация на страната.

---------------- Уногондур и оногур са два съвсем различни народа! не ги бъркайте. Едните са българи, другите принадлежат към голямата група хионити. Оногури или хунугури, идват от Согдиана, съвм. със савирите и маджарите, които са явно техни по-северни съседи. ------------------ За Унгвар - да съгласен съм, чел съм че до идването на маджарите в Панония, там е съществувала "оногурска марка" на Източнофранкското кралство. а не идва ли това от аварите, чието име и хони, вархонити, вар и хони? ---------------- Рицарю не смятам да обсъждаме Петър Добрев. Сигурно е необходима отделна тема. Той с етимологии на думи не се занимава, а само със сравнения, не мога да отрека че има и сполучливи попадения. Относно "бактрийската" му теория - пълен крах и отчайващо непознаване на района за който пише, пълна археологическа неграмотност, неумела работа с изворите + умела манипулация!

За връзката нандор-българи, ми се струва че сте решили да откриете подторно топлата вода! Нандор е вннтр от внъндур или оногундур! Първите носители на етнонима българи за "българите на Вънд, Вънд дава внъндур-болгар или букв. българите на Вънд, българите които държи Вънд! Появата в Кавказ: в периода 2-1 в.пр.н.е.-2в. Слабостите и доказателствата на датировките вече бяха обсъдени. Твърде показателна е унгарската генеалогична легенда: Братята Мадяр и Хунор (маджарите и оногурите)отвлекли дъщерите на князете Алан-Дуло и Белар и после се оженили за тях. Алан-Дуло - дуласите, Белар - българите. Мадяр и Хунор заварват Дуло и Белар, т.е. те да по-късни преселници от тях. Мадяр и Хунор идват в 463 г. (фиксирана от източниците), т.е. много след българи и алани. ------------------------------------- Рицар каза: нито П. Добрев, нито Ж. Войников могат да боравят със 30-тина речника от фонда на азиатските говори..... Не е необходима да боравиш с толкова речници, но съвр. интернет-лингвист.портали, съдържат богат набор от етимологичени речници на основните интересуващи ни езици - индоевропейски, алтайски, угрофински, а това извънаредно улеснява търсенето на паралели и етимологията на дадена дума.

------------ При сегашното умряло състояни не БГ-историческата наука, смятам че никакви дебати не са възможни! Кой ще ги води?