Щекн Ичр

Напълно съм съгласен с Глишев - правилния превод е "Стара и Голяма", за разлика от "Новата и по-малка"! За българска д-ва на Балканите маже да говорим едва в 680/81 г. Онази Старата си е опит за държава, надживяла единствено създателя си. Именика не може да се смята за достоверно датиране, тъй като годините 300 и 150 на митологичните Авитохол и Ириник са съвсем произволни, и звучат като "имало едно време" или "от памти века". Осазва се че автора на Именика има информация само до времето на Гостун (вуйчото-намесник Органа).

Ти сам си даваш отговора, става дума за българско население. Дори е имало и село Белград (българи-патриаршисти) до Истамбул, ликвидирано през 1913 г. Естествено че сърбите лъжат, както винаги, всичко е сръбско и всички на Балканите са сърби...!

--------------- Ама ИЗОБЩО не си прав! Ефталитите като цяло водят повече отбранителни войни, след първоначалното им усядане. Те са предмет на постоянна агресия от страна на Сасанидите. Тъпакът Пероз на три пъти нахлува в Ефталитските предели. Понася три катастрофални поражения, при първите две е помилван, но на трето е убит, в битката. Краят на ефталитската д-ва е дело на Сасанидо-тюркския съюз. Именно изчезването на Ефаталитската д-ва и первръщането на Средна Азия в една децентрализирана област от малки и полунезависими княжества, фиктивно подчинени на тюркските кагани, улеснява инвазията на Исляма. А за самата поява на Исляма - тази най-гнусна, най-мръсна и най-долна религия, дело на един умопобъркан бедуин, са виновни Византия и Сасанидски Иран, които водят постоянни и безсмислени войни и подценяват, вкопчили се един в друг, появата на тази чума на 7 в. Исляма почти ликвидира Византия, като я ампутира от врата, а Сасанидите направи ги унищожи, както унищожи Персия за вечни времена!

-------------- Пресиян (Пресиам), Персиян – владетел наследил Маламир, също името Пресиян ІІ носи пристолонаследника на цар Иван Владислав. В 1978 г. в Михаловце (Словакия) надгробен надпис гласящ: „Тук лежи княз Персиан (Пресиан), (роден) в годината 6505 (996/997), (починал) в годината (1060/1061)”, което показва че българският принц е завършил живота си като емигрант в Унгарското кралство (Пл.Павлов). Етимилогични паралели: а). Пресиян (Персиян) – персиец. Според В.Бешевлиев етимологията на името е обяснена най-удачно от името ПЕРСИАНЪ (Περσιανος, Περσιαμ). Това име Иван Дуйчев свързва напоследък с народностното име на персите, като приведе за доказателство славянските форми ПЕРЪСЭНИНЪ, ПЕРЪСIАНИНЪ, ПЕРСIАНIНЪ, ПЕРСЭНИНЪ – персиец. (ВБ-ИЕП) Като аланско име е засвидетелствано и в Боспорското царство – Περσίαν (Персиан). (КС-СНПб-М-1-2005,стр.28) При осетинците се срещат сходните имена Парса, Парсæг. (ЗГ-ОФЛИ) При чувашите – Парăс, Парсай, Пăрсай. (ЧАЯ) б). Пресиян (Персиян) – красив, великолепен. Като втора възможност предлагам връзка с тох.(б) parsāntse, в тох.(а) p.rs – пъстър, красив, великолепен. Д.Адамс го свързва със санскритското prsani – пъстър. (DA-DT-b) В осетински færuxs, кюрдски ferik, ferx, пущунски pêraq, гилянски pеr – бляскав, светъл. (VS-ETD) Възможно е Персиян да отразява индо-тохарското пъстър, красив, великолепен, светъл. в). Пресиян (Персиян) – добре говорещ, оратор, знаещ, гадател. Трета възможност може да се посочи в осет.иронски færsыn, дигорски færsun – възхвалявам, говоря, чета, гадая, правя магия. Аланският първообраз е persin, persan и показва връзка с протоиранскои prs(а), авестийски pэrэs, древноперсийски pras, пехлеви pursītan, съвр.персийски pursidan, партянски purs, согдийски p`rs, хотаносакски, ягнобски, таджикски purs, кюрдски pirsin, белуджи pursaγ, мунджански pэrs, йидга p`rs, вахански pэrs, pörs, рошански, хуфски, бартангски pаrs, искашимски fъаrs – питам, говоря, искам. (ВА-С-1,стр.454-455),(ИС,К-ЭСВЯ,стр.277) Или Персиян да отразява това древно значение на гадател, знаещ.

---------------- Паган – управлявал в (764-765 г.) след Сабин. Никифор съобщава за него, че след като бил свален от боилите избягал във Варна, където бил убит от слугите си. „Друг едни вожд техен, когото наричали Кампаган (кан Паган), избягал във Варна, както се види, за да се спаси бил убит от собствените си слуги”. Според Б.Симеонов търси връзка с древнотюркското baγa – господин, което е согдийска заемка. (БС- ПО,стр.168) Не е удачно да се свързва и с поганъ – езически, езичник, нечист. В Македония е било разпространено женското име Пагана. (АС-БЦС-1,стр.181) В осетински се среща фамилията Пагатæ, Погатæ, Поготæ – Пагаеви, Погаеви, Погоеви, производни на името Пага, Паго, срещащи се и при балкарците. (ЗГ-ОФЛИ) Вероятното значение е във връзка с адигското paĝэ, абхазкото a-pagъа - горд, произлизащи от грузинското paxi – смел, храбър. (АШ-ЭСАЯ-2,стр.47,7)

------ Барачин е най-вероятно прабългарска дума. Първото и споменаване е в рускоцърковнославянски брачина („Златоструй” - 12 в.) и старосръбски брачинь (15-16 в.). (ПЦСС,стр.59)Няма как този дума да навлезе в сръбски от руски, много по-вероятно е дошал от старобългарски. Златоструй също е старобългарско поризведение, преведено на староруски. Етимология:В съвр.руски е приминало в бурса, като производно на бурсинъ (Фасмер). (МФ-ЭСРЯ-1,стр.247) Старобългарската дума показва връзка с чувашкото puržyn, puržun, puržum – коприна, староунгарското barsin, съвр. унгарското bársony – коприна. Отхвърлана е връзката с латинското brāca – гащи, шалвари (Бернекер, Маценауер). Думата е с ясен ирански произход, в кюрдски êbrīşim, персийски abrašam, abrīšam, таджикски brīšim, пехлеви abrešom, белуджи ábrešam, пущунски wærešim, wrešim, искашимски brŭšum, аbrŭšыm, вахански varšъm, vrэšъm, шугнански virexun, мунджански vrišъm, сариколски varekhьm, сангличи аrvэšъm, парачи baršium, непалски reśam, хинди-урду barešam – коприна. (DDSA),(IED),(ИС,К- ЭСВЯ,стр.382-383) Чувашките форми се смятат за персийски заемки. От чувашки е заето и в марийски porsn, удмурски burčin – коприна, Също в древнотюркски barčïn – коприна. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр.447),(ДТС,стр.83) Липсата на начално „а” показва че заемането е станало от някои източноирански език или директно от изходното китайско, в старокитайски b(h)rāk, среднокитайски bạ̈ik, съвр.китайски bó – коприна, копринен плат, заето и в дравидските езици, като *būrag - коприна. Но съществува и мнение (смятам твърде съмнително и невярно) че думата си е исконно иранска, а съвпадението с китайски е случайно, от древноиранското *abi+raisam – предене, прежда, *rais – предене. (ИС,К-ЭСВЯ,стр.382-383)

Относно: кавкан – втори след кана, съветник на кана. Титлата се среща в Маламировия надпис, в който се говори за строителната дейност на кавкан Исбул, в надпис на кан Крум се казва, че кавкан Иратаис командвал лявото крило на армията и имал подчинени двама стратези. В Пресиановият надпис от Филипи е посочено, че кавканът заедно с ичиргу-боила и кана-боил-колобърът са предвождали армията. В Сюлейманкьойския надпис е посочено, че кавкан Иратаис е сключил мирния договор с Вазантия. Тази титла до сега няма разумно обяснение. Ф.Алтхайм изхождайки от тюрските езици я интерпретира като хан на хановете, като се опира на согдийското kāvakān – царски, аналогично с шахин-шах, шах на шаховете. Но кавканът е с по-нисък ранг от владетеля, така че подобна интерпретация е несъстоятелна. Според друга версия думата произлиза от тюркско *kapu – врата, т.е. вратар. Възможно етимологично обяснение намираме в тох.(б) kavvi, kavvintes, хотаносакски kavi, санскрит kavi, протоиндоирански kauh, авестийски kaxvarda – мъдрец, санскрит kavi - предвиждам, планирам, (DA-DT-b),(L-IAIL) Сходно е и авестийското kаvi – поет, певец дало името на една от първите митични династии на Арияшаяна. В древността поетите и певците на древни сказания са носители на родовата памет и мъдростта. В санскрит kavīh – ясновидец, мъдрец, лидийски kaveś, фригийски κοίης – жрец, kavar – свято място, древногръцки κοης – жрец. (ВГ- ТТЕ,стр.152) В угрофинските езици, в естонски kaval, фински kavala – хитър, хитрост. (VS-ETD) Тохаро-индоиранското kavvi, kavvintes, в смисъл на мъдрец добре обяснява кавкан – съветник на кана, аналогично на везира при персийските шахове. В пехлеви wizar – съветник, тълковател, wizīr – решение, wizīdār – проницателен. (ИС-ПРС) В английски wize, немски weis – мъдър. В потвърждение на тези разсъждения може да посочим таджикското kоvхоn – водач на религиозна община (б.а. мъдър, учен човек). (ПД-СПБ,стр.143) Както и кушанската титла ковхоно, открита от немския учен К.Цойс, в кушански документ от 1-2 в. (ПД-СДБ,стр.28) В Бухара в периода 5-7 в. се използва титлата xwb k`w (xwāb kāw) със значение „владетел цар” като k`w се явява аналог на широко използваната, арамейска по произход титла mlk` (malki) цар (в протосемитски *malik, акадски (асирийски) malku, maliku, еврейски mäläk, арабски malk, malik). (ЭР- ЦГКЦА,стр.63) Така че титлата кав се разпространява в Средна Азия най-вероятно с езика на „юечжите” независимо и от нейните авестийски паралели. Според франкския хронист Айнхард, аварския капкан „capcanus” Кайд, в 803 г., приема християнството и името Теодорус и признава васалитета на Карл Велики. Интересен факт показващ наличието на тази висша титла и при аварите. (Б.а.: Като интересна аналогия може да посочим протоиндоевропейското *kont-, келтското, ирландско cond, готското handug, скандинавското hannarr, английското handy – умен, проницателен. От келтските форми, през френски, названието е еволюирало до средновековната титла конт – граф, а самото значение на граф е писар, т.е. конт – умен човек, грамотен, съветник. (IEE)

Проф.Добрев, Орелът от Вознесенска не е на Аспарух, а на дук Петрос и надписът по него си е на чист гръцки език: Господи помилуй дук Петрос". Този въпрос беше дискутиран точно в този форум. Второ, комплексът от Вознесенска няма нищо общо нито с българите нито с Аспарух. Това не е погребение, а поминателно светилище функционирало поне 50-60 години, където са принасяни животински жертви, но човешки кости никой археолог не е открил! Твърде вероятно е аварско,маджарско или бог знае на кои номади, но не е българско! Полетът на вашата фантазия, като се почне от Наги Сент Миклош, просто ме удивява!

---------------- За най-голямо съжаление, авторският колектив на БЕР е принудил сайта Крорайна, да свали сканираните томове на БЕР, под предлог за авторско право. http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1950920794&page=0&view=collapsed&sb=5 Здравейте, тези дни получих следното писмо от човек од екипа, правещ етимол. речник. Как мислите, дали не е редно все пак да останат нещата on-line? Доколко се нарушава авторското им право от некомерсиален сайт? А и не са ли плащани от държавата, т.е. всички данъкоплатци, подобни проекти, т.е. кой е всъщност носителят на авт. право в случая? Дори съм малко навит да се стигне до съд само и само да се раздуе въпроса около негрижата на съответните БГ институции да качат сами на интернет нещо подобно на Фасмер или дори на румънското Dictionare ale limbii romane, http://dexonline.ro *************** Date: Mon, 29 Mar 2010 06:33:31 -0700 From: ... Subject: Balgarski etimologichen rechnik To: vvk70@hotmail.com Уважаеми господин Карлуковски, установихме, че в сайта Книги за Македония в Интернет, който Вие поддържате, е качен Български етимологичен речник (т. 2, 3, 5 и 6). Бяхме много неприятно изненадани, защото никой не е искал разрешение от нас като автори и носители на авторските права. Речникът все още се продава на книжния пазар и се правят допечатки на изчерпаните томове, а работата върху следващите томове продължава. Настоятелно Ви молим незабавно да свалите от Интернет качените томове на "Български етимологичен речник", тъй като нарушавате авторските ни права. В противен случай ще се наложи авторите и Институтът за български език да потърсят правата си по съдебен ред. ст.н.с. д-р Лиляна Димитрова-Тодорова, ръководител на Секцията за българска етимология към Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. ............................... Това е пълна тъпотия от страна на "феодалните старици". Какво искат,да ограничат ползването на речниците, как да не им теглиш една завъртяна и да съжалиш че пожарникара не им удари ключа на "академичната кошара". Иначе в нета има цели портали с етимологични речници, но нашите тъпанари не желаят и БЕР, който всъщност е доста посредствен и е почти 90% преписан от Фасмер, изцяло в заблудите на панславизма, за изцяло "славянския" български език, да се ползва във виртуалното пространство!

Докато тънем в "либералното блато" на западната "демокрация" прераждане е невъзможно. Консуматорските ценности водят до пълно затъпяване и разпадане на човешката духовност!

Ако доживеем отново да имаме собствина държава (а не да бъдем полуколония в ЕС, и помияри в НАТО) армията трябва де се изгражда от самото начало, от А и Б, както е било в 1879 г.

Всичко това е ясна илюстрация на българския конформизъм, безпринципност и нагаждачество...както и на съветската окупация по това време!

51). таркан – прабългарска титла. Като най-близък паралел е осетинското tærxon - обсъждам, tærxni-læg - съдия, от læg – човек. В.Абаев посочва че липсва сходен ирански корен, а най-близко е санскритското tark – съдия, арийското t`rkana (târkana) – мисля, обсъждам, предполагам, tarkana – говоря, в хинди-урду tāŗnā – съдя. (ВА- СЕИ,стр.19) Но също в тох.(б) tarkāñe – проява на безразлично, индефернтно поведение, tär – защита пред съда, tärkauca - опрощение. (DA-DT-b) В лувийски tarkumjia, хетски tarkumai – обявявам, етруски tamera - съдия. (EEG) В унгарски tarchan – съдия, е аланска или прабългарска заемка. Таркан – съдия, княз, управник, широко разпространена титла сред кушаните (под формата торконо), както и при прабългарите, аланите, суварите, суварите, аварите, ефталитите. Абаев посочва хотаносакско ttarkāna, в согдийски tarxan – съдия, княз, по-късно заимствано от тюрките. В согдийски и чувашки съществува и лично име Tarxun. Баскаков посочва древнотюркското tarxan – човек, свободен от данъци, благородник, като заемка от китайското t`ât – благородник, което е съмнително и невярно. (НБ-КЗТЯ-ТО) Етимологията на титлата е древна, индоевропейска – санскритска, или тохарска, получила широко разпространение сред всички източноирански народи. При етруските съществува личното име Таркон, Тархон, в латинизиран вариант Тарквиний. В лидийски също е известно името Таркон. (ВА-С-3,стр.277) Позната е и производната титла боила-таркан (Βουλίας ταρκάνος) спомената от Константин Багренородни в съчинението му „За церемониите във византийския двор”, във връзка със запитването на логотета към българските пратеници: „Как са канартикинът, боила-тарканът, синовете на поставения от бога владетел на България и останалите му чеда? (ГИБИ,т.5,стр.222) Предполага се че е висша дворцова титла, принадлежаща на най-близкото обкръжение на владетеля.

Титлата "канаранг".....няма нищо общо с кана-сюбиги! Канаранг е точния куански аналог на персийското марсбан - граничен управител, от канар - граница, покрайнина. Кана сю-биги, 1.Кан равен на бога, сю-биги - хубав като бог, т.е. равен на бога. 2. син на бога, сой в тохарски зай в иранските езици - син.

Eстествено че са различни, и произходът им е различен!

Ало, Дендро... (много ти сложно името)...., "турско робство" си е напълно реално понятие, търговията с роби в Турската империя съществува до 19 в., ако не ти е известно. Българинът е безправна рая (в превод - роб)! Що-годе сме живнали едва в периода между Кримската война и Априлското въстание - има-няма 20 години, по-човешко съществувуване. Тогава е и реланото ни Възраждане, с училищата, читалищата и Екзархията! Това че разни "академични титлувани нищожества" веднага след 1989 г. започнаха да пробутват "османско присъствие" или "османско владичество" е признак единствено на слугинско поведение! Бел. мод. По-кротко. Впрочем, това мнение освен пълно с обидни и неверни твърдения, е и извън темата.

Титлата "шогун" Глишев, ако не знаеш, е древна общоалтайска, при корейците е чангун, при древните тюрки сангун, вероятно тук е и хунското шанюй (зв.като чан-ю, тчан-ю, в Ханската епоха). Значението е военоначалник, предводител, генерал. Възможано е или да имаме заемка от китайски, или от енисейските езици, където "сенгир" означава жрец, а в селкупски - княз! Що се отнася до Кана Сюбиги, колкото и да филосовствате и остроумничите, как ще обясните че се среща и при аварите "кана зауци" което в букв.превод означава кан, син на Бога! Айде стига глупости, българския владетел ще се титлува наравно с васалните му славянски князе!

--------------- Че повечето тюркски титле са такива: ябгу от кушано-тохарското явуга/ваяука - водач, шад - от согдийското ихшид - "сияен", тудун - от китайското тутук - губернатор, наместник, бек - от иранското бага, согд. б`г - господар, перс. пех - по-дребен сатрап, тегин - престолонаследник от иранското тохм - семе, потомство, осетински туг - кръв.

И в самото начало е бил Бореалния праезик, в който се обособява ностратическия праезик, после общоиндоевропейския и т.н. Глосотомията е непрекъснат процес. Например до 15-16 в. предците на съвр.холандци са схващани като германци, затова и днес холандския език се нарича още "Дуч" аналогично на "Дойч". В случая появата на Холандска държавност е катализирала тази глосотомия и превръщането на регионалния западнонемски диалект в отделен език. Аналогично при нас, по известни вам причини, около Вардара говорят странен и изключително грозен гротестен език, отделил се от българския, само преди 65 години. Но фактът си е факт, независимо дали ни харесва или не!

----------------------------------- Напротив Генетиката показва ясно че карачаевците са роднини на дигорите. Дигорите и ироните имат различен произход. Дигорите са потомци на дуласите/двали най-общо казано и принадлежат към по-ранното сарматско население (сираки, аорси). Ироните идват по-късно, през 2-3 в. Показателен е генът R1b, който идва от древното европеидно население на Синцзян. Среща се при уйгурите, останалите тюрки, чувашите, българите, при нас и чувашите даже е много по-чест: 12-13% и е от сигурен прабългарски поризход. Наричат го още "келтски ген" защото е разпространен в Западна Европа: Франция, Британия, Германия. На изток е занесен от мигриралите инодевропейци - афанасиевци, тохари. Генът G2 е типичен за Кавказ, има го и при нас но в по-малък процент, генът J е разпространен и при нас.

Пак ли я отключихте тази тема? Не беше необходимо, че пак ще се извадят дзаваните и ще се изколят в българската историческа кръчма, тюрките и иранците! Или пък ще трябва да четем дългите словесни салати по сравнителна военна лингвистика

----- Не Глишев, и при осетинците, терхон - съдия, в миналто княз. Туранага: Ами ако не ме лъже паметта май началото на 8 век. Тоест във времена когато Българите са от векове в Европа и вече дори на Дунава. А някакви данни за титлите в Първия Тюркски Каганат? ------------------- Звучат много "прабългарски" каган, ил-хан, ябгу, шад, тудун, бек, ажо, буйрук, тегин, чафшигар и т.н.

Какво ще кажете за връзката авари=хуа=ефталити?

Каем в осетински означава планинска клисура, Кумей в пущунски - планинско било. Те ми обясняват прекрасно името на връх Ком в България, който в БЕР е обяснен твърде неграмотно, от руското комка - хапка, буца, та го докарват до купища камъни. Много по-вероятно "камчик" е планински, планински хони!

Темата е за "Българска История", а не за обща. Статията в блока, посочена от автора на темата е пълна глупост! Титлата е Кана Сюбиги и си е исконно прабългарска. Кан - аналогично на хан, кхан - родоначалник, владател (алтайски произход или китайска заемка, при кушаните е известна като ХОНО), Сю-биги - равен на бог, (източноиранска грам.кострукция за сравянане). Че е "Кана" се даказва и от "Кана Бойла Колобър", например! --------------- Изобщо темата е дъвкана, изплювана, повръщана и пак повторно дъвкана в този форум.