-
Брой отговори
15757 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
465
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman
-
Да помислим и за непредвидените последствия: The Martian: The science of surviving a space catastrophe https://www.newscientist.com/article/dn28238-the-martian-the-science-of-surviving-a-space-catastrophe/?utm_source=NSNS&utm_medium=SOC&utm_campaign=hoot&cmpid=SOC%257CNSNS%257C2015-GLOBAL-hoot
-
ех, наивни детски разсъждения. Майтапа настрана - пронацистки изказвания няма да се толерират.
-
Русия на теория може да се присъедини към оглавяваната от САЩ коалиция срещу джихадистката групировка "Ислямска държава" (ИД) при определени условия. Това заяви днес Иля Рогачов, високопоставен представител на руското министерство на външните работи, цитиран от Ройтерс и БТА. Москва настоява режимът в Дамаск, който е неин основен съюзник, да бъде включен в международната кампания срещу ИД. Тя освен това иска военната операция да получи мандат от ООН, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА. Руският президент Владимир Путин смята, че единственият начин да се сложи край на войната в Сирия е да бъде подкрепен президентът Башар Асад в борбата с тероризма. Това изказване бе направено в интервю, което ще бъде излъчено в неделя по телевизия Си Би Ес, предаде Франс прес. На коментар на журналиста от предаването "60 минути", че струпването на руски военни части в Сирия цели да спаси Асад, руският президент отговори: "Ами да, имате право". "И съм дълбоко убеден, че всички действия с обратен знак - които целят да премахнат легитимното правителство - ще създадат ситуация, която вече сме наблюдавали в други страни - в този или други региони, например Либия, където се разпаднаха всички държавни институции", каза Путин. (Какво друго каза Путин в интервюто >>) САЩ ще искат да знаят какво прави Русия в Сирия Барак Обама ще поиска да разбере в понеделник от руския си колега Владимир Путин как Русия смята да се противопостави на "Ислямска държава", като увеличава военното си присъствие в Сирия, предаде Ройтерс, позовавайки се на представители на Белия дом. Барак Обама и Владимир Путин ще се срещнат в понеделник в кулоарите на годишната сесия на Общото събрание на ООН. Има много за обсъждане и сега е времето Русия да внесе яснота по въпроса как точно предлага да бъде конструктивен сътрудник на вече действащата международна коалиция, заяви пред репортери съветничката на американския президент Барак Обама за Русия Селест Уолъндър, предаде БТА. Преди дни "Блумбърг" съобщи, че Белият дом и американското разузнаване вече са стигнали до извода, че Русия е готова да започне бойни полети от нова авиобаза в Сирия, но засега не са решили как да реагират на това. Арабист: Руски военни в акция В ранните часове на 24 септември за пръв път руски военни пехотинци от 810 бригадавлязоха в битка срещу срещу муджахидини от ИД. Операцията е проведена заедно със сирийски военнослужещи и бойци на Хизбула. Това написа във Фейсбук арабистът Владимир Чуков. Става въпрос за бойци на ИД, дислоцирани в областта на военното летище Куейрис, край втория по големина град Халеб. Авиобазата падна в ръцете на ИД в края на месец юни и постави сирийските части там в критично състояние, припомня Чуков. Въздушните удари продължават Оглавяваната от САЩ международна коалиция е нанесла 23 въздушни удара срещу "Ислямска държава" вчера. Всички нападения без едно били извършени в Ирак. Четири от 22-та въздушни удара в тази страна са били нанесени близо до Мосул, а пет - в района на Рамади. При атаките били поразени бойци, позиции, оръжейни складове и други обекти на ИД. Единственият въздушен удар в Сирия бил по петролно находище близо до източния град Дейр аз Зур.
- 3103 мнения
-
- Ислямска държава
- война
- (и 5 повече)
-
Съд с надпис от поема на 2600 г. откриха в тракийска могила “Молитва към музите” е на прославения гръцки мъдрец Солон, а притежателят - духовник Каква е мечтата на всеки археолог - да открие златно съкровище или древен надпис? “Естествено, второто”, категоричен е доц. д-р Костадин Кисьов, директор на пловдивския археологически музей. Той държи в ръцете си най-новата находка - балсамарий, върху който е отпечатан в негатив текст от поемата на Солон, най-прославения гръцки политик и един от седемте мъдреци на Атина, живял през 634-559 г. преди Христа. В този период политикът, провел редица реформи и въвел остракизма в Древна Елада, е написал и “Молитва към музите”. Част от нея е отпечатана върху глинен съд, положен в най-долния гроб на тракийската могила в с. Татарево, Първомайско. “Тази находка е уникална, защото досега не е откриван по нашите земи пергамент с текст от литературно произведение, и то в негатив - буквите са обърнати обратно”, разсъждава археологът. Епиграфи вече са разчели надписа и са категорични, че това е фрагмент от въпросната поема на Солон (за автора виж карето - б.а.). Текстът е послание, в което се казва: “Да имам добра слава пред всички хора, а за враговете си да изглеждам страшен”. “Очевидно погребаният не е бил воин, защото нямаше оръжие, доспехи и скъпи накити, което показва, че става въпрос за духовно лице. В Античността такива хора са били най-начетени”, разсъждава археологът. Шедьовърът излезе наяве при спасителни разкопки, проведени това лято до с. Татарево и финансирани от пловдивската община. “Иманяри бяха прокопали тунели, но за щастие не са стигнали до находката. Ако бяха я плячкосали, щяха да я продадат за много пари, убеден е Кисьов. Могилата е с диаметър 60 м и висока 12 м, засипана с 26 000 кубика пръст. На различни пластове в нея са открити 4 гроба. Според Кисьов става въпрос за родова гробница. Едно от погребенията е женско, друго - на дете, трето - на мъж. Най-интересно е четвъртото - в дъното на могилата, което е първично и се датира от I в. преди Христа. Извършено е в яма чрез трупоизгаряне. Самият гробен инвентар е беден - състои се от 4 глинени съда и връх от желязно копие. Най-голямата изненада идва при изваждането на балсамария. Върху него е запазен отпечатан негатив на старогръцка писменост. “Оказа се, че съдът е бил обвит в пергамент, върху който е имало текст с мастило, и част от него се е отпечатал върху балсамария. Самият пергамент е бил почти изгнил. Тази техника се е използвала най-напред в Древен Египет, след това се пренася в Гърция и Рим”, разказва Кисьов. Кой е погребаният? Това е големият въпрос, върху който откривателят дълго време търсеше податки. Според доц. Кисьов мъртвецът вероятно е принадлежал към тракийското племе одриси и е бил ерудит. Изучавал е старогръцки, за да може да чете текста, написан върху пергамента. “Това са произведения, продавани в Античността като книги. Притежателят се е сдобил с него, защото е харесал написаното от Солон”, смята археологът. Находката се раставрира и ще бъде една от атракциите в пловдивския музей, чиято колекция наброява над 160 000 експоната. В района на Първомайско това е втори надпис, на който попадат учени. Първият е върху златен пръстен от с. Езерово, открит през 30-те г. на миналия век. За науката изключителна стойност имат единствено епиграфските паметници, какъвто е балсамарият. Видният траколог проф. д-р Маргарита Тачева вярваше единствено на писмените документи, тъй като те са първостепенни извори при реконструкцията на древната история. “Всичко друго - злато, бляскава посуда и рисунки, са ефектни, но нямат тази стойност, каквато дават епиграфските документи”, казваше приживе проф. Тачева. Покойният археолог д-р Георги Китов я наричаше майката на тракологията. Именно тя разчете на терен надписа “Севт”, изписан върху предпазно въоръжение, открито в Голямата Косматка. Това даде основание да се смята, че бронзовата глава, която беше изложена т.г. в Лувъра, е на тракийския владетел Севт III. Авторът на стиховете превръща Атина в утвърдена демокрация. Солон Законодателят - така наричали автора на “Молитва към музите”, фрагмент от чийто тект беше открит това лято в с. Татарево. Той провежда редица реформи, които превръщат Атина в най-утвърдената демокрация в Античността. Гражданите са разделени на три групи - свободни, роби и метеки (чужденци, живеещи в града държава). Свободните граждани можели да бъдат избирани в съда, ако са образовани и са положили клетва за безпристрастност. И съдът, и съветът на 400-те (нещо като парламент) се избирали с жребий, обхващащ всички свободни граждани. Предварително било съобщавано кога и къде ще се проведе следващото народно събрание. Специална стража удряла закъснелите с камшик, напоен с червена боя. Тези, които пристигали с изцапани в червено дрехи, плащали големи глоби. Един от законите на Солон прехвърлял правата и задълженията на гражданите от родовете върху кварталите, в които живеят. Друг не позволявал на отделни богаташи да притежават неограничено количество земя. Било отменено дълговото робство - длъжникът вече отговарял с имуществото си, а не със самия себе си. Солон, обявен за един от седемте мъдреци на Античността, е записал в законите си следния текст: “Ако в града има размирици и противоборство, всички свободни граждани са длъжни да вземат страна и да участват под страх от глоби и други сериозни наказания. Човек, който по време на междуособици не се присъедини нито към едната, нито към другата страна, се лишава от граждански права и не може да взема участие в живота на държавата.” Авторът на “Молитва към музите” въвежда остракизма (изпращане в изгнание за срок от 10 г.), на който самият той става жертва. Един от законите му не позволявал на патрициите неограничено количество земя. След дълги години управление и реформи съветът на 400-те решил да направи допитване до атиняните. Те се позовали на закон на Солон, според който на базата на допитването съветът можел да го остави на власт или да го остракира за срок от 10 г. За потрес на самия Солон мнозинството гласувало за неговото изгонване от Атина. Когато напускал града, видял двама козари. Попитал ги дали са чували за Солон. Отвърнали, че благодарение на него живеят много по-добре. Гласували обаче той да бъде пратен в изгнание. “Животът ни без Солон може да стане и по-лош, но поне ушите ни ще си починат от хвалебствени слова”, казали козарите. Преди да изтече срокът на наказанието му, Солон починал в Сицилия през 559 г. пр. Хр. * Ползван е и текст от “Енциклопедичен справочник”, съставен от Богдан Богданов и Анна Николова http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5003414 Откриха къщи на два етажа и злато на 6300 години край Провадия Къщи на два етажа в елипсовидна крепост с диаметър 90 метра и 24-каратово злато са новите сензационни находки в солния град край Провадия. Златото е е открито между два гроба и е във форма на висулка. "С такива предмети се е отбелязвал статусът на човека, който го е притежавал. Тогава украшения не са се носили. Но всеки предмет е показвал по някакъв начин какво е положението на човека в обществото. Например жените, които са станали майки, са вързвали косите си по определен начин, другите пък ходели с пуснати коси. От тази златна висулка обаче все още не можем да си правим изводи за статуса на човека, който я е притежавал. Не е задължително да е жена, може да е била и на мъж. Според мен е от около 4300 г. пр. Христа, като не е изключено да е дори с 300 години по-старо, обясни проф. Васил Николов, шеф на разкопките. Откритието е направено от Петър Лещаков, заместник-ръководител на разкопките в солния град. Намереното злато е първо в праисторическото селище на Провадия. Тежи около два грама и е 23-24 карата. По време на разкопките са намерени също и няколко върха на стрели, връх на копие, две двойки купички с еднакви орнаменти, както и изключително атрактивна глава от малка статуя. Тя най-вероятно е била нещо като емблема за обществото, обитавало крепостта. Проф. Николов разкри, че археологическите работи в самата крепост са изключително напреднали. Тя е била с формата на нещо като елипса, с диаметър 90 метра. Крепостта е била висока 9 метра, а в момента наносите на почвата са направили 20-метрова могила. Изследователите са се натъкнали и на двуетажни къщи в самото селище. Хората, живяли там, са добивали солта, която се е продавала до днешна Варна. Според професора, по онова време пред крепостта са се правили панаири и пазари на сол, а стените са я пазили от нашествия. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5003215
-
3D Printing Houses on Mars http://gizmodo.com/this-is-how-foster-partners-want-to-3d-print-a-martia-1732971874
-
Мдам, разделът за алтернативна история е по-долу. Пишете там.
-
Интересното е, че шлемът от Памук могила и с наносник.
-
Ако Асад беше мразен от 80% от сирийците, отдавна вече да е последвал съдбата на Кадафи. Вместо това той практически сам води 5 годишна война с международна терористична коалиция, подкрепяна и финансирана от Запада. Доста успешно е успял да консолидира народа си, който явно е видял какво се случва в Ирак и Либия и не желае да попадне под властта на ислямски главорези, предпочитайки диктатора си. Това ясно се видя и на изборите преди година.
-
Тандемът Фърков и Божо Димитров ще вилнее в Китен: http://tok.bg/drevnata-krepostna-stena-urdoviza-shte-privlicha-turisti-v-kiten/
-
Абсолютно бижу.
- 3 мнения
-
- 2
-
-
Както обаче показва развоят на събитията /породен и от спорaзуменията покрай 'кредитирането' на България/ - нито Русия си поисква парите, нито пък България бърза с изплащането. И в резултат на което - вместо един неизгоден кредит /и неизбежните международни усложнения за страната ни/, България получава един формален такъв с отложено /или по-точно с пожелателно/ плащане и който в края на краищата с нищо не я задължава. Съответно няма какво да се опитваме да преливаме от пусто в празно.
-
И естонците са погнали белината: Police serves suspicions to MMS sellers MMS. Foto: Lugejapilt This Tuesday, police raided homes of chlorine dioxide or MMS group leaders, finding chemical substance and filed the initial suspicions of misdemeanor procedure. «Three searches were conducted, substance was found which will undergo expert analysis, and then we go from there,» said Northern prefecture press representative. Initially, suspicions regard illegal economic activity. «Activities by more than one individual are being investigated,» specified the press rep. The day before yesterday, Tallinn University of Technology (TTÜ) announced termination of employment relationship with machine building institute assistant Merili Kukuškin who has openly propagated use of toxic chlorine dioxide i.e. MMS. TTÜ communications chief Ain Parmas said promotion of toxic chlorine dioxide was out of harmony with TTÜ values. Group communication Meanwhile, MMS group member family doctor Riina Raudsik announced via social media she was just an observer in the group of 3,200. «As a doctor, I’m interested in all of health care. Interested in alternative medicine for decades, I see as a doctor how much conventional medicine can be helped by alternative and complementary therapies, supportive nutrition and thinking. I participate as observer in various Facebook groups on health and alternative therapy to see what it’s about. I have not propagated nor advised that patients take MMS (NaClO2)!» Curiously, those commenting the message are wishing the doctor to stand steady. For instance, this is written by Riina Eigi-Sobolewska: «They are attacking where at all possible right now. Please don’t be intimidated.» Ain Rammu, however, claims this is an attack by pharmacies union and the entire pharmaceuticals as they are losing income. «Peace, peace, as they are already busy digging their own hole.» Medical news say Health Board has promised to contact Ms Raudsik in order to assess compatibility of services by the family doctor. According to info reaching Postimees, at least two people have raised the issue at MMS group: «Could some authoritative individual then prove the healing virtue of MMS?» Also, they are asking why the hundreds healed by MMS – the Autistic children and others often talked about in the group – don’t step forward. A user answered that the media in time will learn the background and the truth. «At the moment, they are just after any piece of info to trumpet; probably, they are running out of information and so they are still seeking for fresh victims,» wrote the individual. Last week, the daily Eesti Päevaleht wrote about Estonia featuring a group considering toxic chlorine dioxide a panacea and giving it even to kids. Members of a closed Facebook group, the people think MMS is good to treat anything from the common cold to autism and AIDS. The accompanying vomiting and diarrhoea with children they view as evidence of therapeutic effect. Very hazardous Health Board says MMS is mostly used in industry, as well as for disinfectant. Its intake is hazardous and may cause irreversible health damage. Vomiting, diarrhoea and feeling very ill may accompany use. University of Tartu clinical pharmacology professor Anti Kalda, with the abovementioned symptoms lasting over 24 hours people must definitely see family doctor. «With the general condition more serious, call the ambulance or visit emergency medicine department,» he said. Mr Kalda underlined that the younger the child, the more decisive must be action taken by parent to alleviate the poisoning. http://news.postimees.ee/3339075/police-serves-suspicions-to-mms-sellers
-
Отварям темата покрай вчерашното 'интересно' предложение на Ангела Меркел на територията на България да бъдат изградени бежански лагери /завоалирано наречени 'горещи точки'/. Като компенсация можеха в поне Шенген да ни включат: http://www.vesti.bg/shte-ima-li-goreshti-tochki-za-bezhanci-u-nas-6042899
-
Е /колкото и да не ти се вярва/, явно понякога стават и чудеса. А едното не пречи на другото - тъкмо се съчетава 'полезното с приятното'. Пък за това, какво са казали 'руските мужици' и каква е била мотивацията им да се сражават и загиват за поробения 'братски християнски народ' си има достатъчно свидетелства, така че който се интересува - сяда и чете. А фактите са си факти. Другото е злободневно мрънкотене.
-
е да, 'евентуално така, пък вероятно - другояче', но тези разсъждения вече отиват в алтернативната история Фактите са, че единствено Русия стои зад обявената независимост. А дали е действала користно или безкористно, не е чак толкова от значение, при положение, че дава заема без гаранции и не поисква дълга си. Именно тя инициира и Освобождението на България, и признаването й за независима държава.
-
Пионер на генното инженерство: Не ме е страх от бебета по поръчка, въпросът е как ще изпълним поръчката Революционните пробиви в ДНК технологията проправят пътя към нашето потенциално бъдеще на "свръхчовеци". Пионерът в генното инженерство Джордж Чърч (George Church) твърди, че няма от какво да се страхуваме. В следващото интервю той ни излага своята гледна точка, гледната точка на един специалист по генетика, на един смел футурист и на един човек взиращ се с надежда в бъдещето: Напоследък се наблюдава засилен интерес към новата генна технология за редактиране, CRISPR. Но как работи тя? Генната редакция се състои в изрязването на конкретна ДНК последователност и заместването ѝ с друга. До скоро това беше ужасно бавен и неточен процес, но сега можем да редактираме генома на всяко живо същество, с помощта само на компютър, с който да подберем определения участък от ДНК. Водещи последователности направени от поръчкови РНК фрагменти насочват компонентите на CRISPR към конкретната цел, където ензимът извършва срязването. Това или унищожава функцията на ДНК в този участък, или ни позволява да изменим функциите ѝ като манипулираме начина, по който клетките ремонтират липсващия участък, като например добавим последователност по наш избор. И какво ще ни позволи да правим този нов CRISPR метод? На този принцип може да се извършва генетична терапия, която би позволила да се лекуват генетични заболявания, включително някои типове слепота, заболяването на кръвтабета таласемия и невродегенеративното заболяване на Тай-Сакс. Това също би позволило разработването на нови методи за лечение на различни видове рак и вирусни инфекции, включително и СПИН. Други технологии могат да дадат възможност полезни ДНК участъци да се разпространят сред популациите на диви животни - например такива, които да ни позволят да изкореним редица инфекциозни заболявания като маларията. По рано тази година възникнаха много спорове, когато екип от китайски учени се опита да използва CRISPR, за да редактира гените на нежизнеспособни човешки ембриони. За някои хора този акт прекрачи етичната граница на научните изследвания. Вие какво мислите по този въпрос? Когато дадена област тъкмо прохожда и ти вземеш, че оплескаш нещата достатъчно, реално не прецакваш само своята лаборатория - прецакваш ВСИЧКИ лаборатории. Не смятам, че целия този шум в общественото пространство ще навреди на генното редактиране - все пак китайските учени не са наранили никакви пациенти. Те просто са били изключително небрежни. От техническа гледна точка, съществуват няколко добре известни метода, за които е доказано, че подобряват специфичността и ефективността на CRISPR генното редактиране, някои от които са разработени в моята лаборатория. От китайската група е трябвало да осъзнават, че работата им ще привлече огромно внимание, така че е ужасно разочароващо, че са избрали да не използват тези методи. Вероятно са смятали, че ако се забавят, за да проведат опитите си както трябва, през това време друга лаборатория би ги изпреварила и би публикувала преди тях. На практика тези други лаборатории, включително и моята, не извършват изследвания с CRISPR върху човешки ембриони, така че просто не разбирам от какво са се притеснили. Посредствената наука не е синоним на наука на злото - все пак експериментите, които те са извършили са напълно легални в повечето държави. Значи вие не сте притеснен за етичните въпроси, които това изследване повдигна? За мен, въпросите за сигурността са истинските етични въпроси, а те не са по същество различни от тези, възникващи при което и да е ново лечение. Методите за генно редактиране се тестват активно при животни - както при гризачи, така и при примати - и в крайна сметка те ще бъдат тествани и при хора. В основата на моята работа е да се притеснявам ("I’m a professional worrier" - ориг.текст). Но аз се притеснявам активно. Когато някой заяви пред мен, че нещо, според него, би било грешно за света или за науката, аз казвам "Ами хайде да поработим над това". Така можем да подобрим методите за безопасност. Някои хора са против манипулациите в генетичния пул - като за пример дават все по-популярната идея за бебета по поръчка. Ние хората вече сме се заиграли с генетичния пул, например с наследствени заболявания като Тай-Сакс: генетичното консултиране преди или след зачеване може да помогне на родителите да вземат решения за здравето на своите бъдещи деца. Манипулираме генетичния пул и всеки път, когато летим на голяма височина, което повишава честотата на случайните мутации в развиващите се сперматозоиди и яйцеклетки. Тези неща са позволени. Ако не харесваме концепцията за манипулация на генетичния пул, тогава трябва да забраним всички подобни неща, а не да правим изключение само за CRISPR. И тогава трябва да преценим какво наистина ценим. Дали ценим дълголетието, интелигентността, атлетичността и красотата? Дори в момента нашите деца са много по-образовани от техните предшественици и обикновено ние "организираме" това без да се допитаме до тях. Хората плащат луди пари за продукти, които да ги направят по красиви или по-атлетични. Ако не смятате това за разумно, то би следвало и то да бъде забранено. Но нека бъдем справедливи, а не да заклеймяваме нещо просто така, освен ако не застрашава здравето. А дали неродените деца имат правото да откажат на родителите си да определят генетично какви ще бъдат в бъдеще или това е изцяло избор на родителя? Родителите трябва да предоставят на децата си най-добрите условия. Образование, грижи, изхранване, начин на обличане, религия и вечерен час са все неща, които се налагат от родителите в името на доброто на децата. А родителите днес вече използват генетични консултации при взимането на решения преди и след зачеването, за това дали децата им имат шанс да са обременени с някое тежко генетично заболяване. Веднъж след като тези деца пораснат, те могат на свой ред да изберат съдбата на своите деца, спрямо получената през това време нова информация за генетиката и най-добрите начини, по които да отгледаш поколението си. Има опасения, че генетичните модификации, които засягат сперматозоидите и яйцеклетките ще доведат до изменния, които са необратими и могат да се предават в поколенията. Аргументът за необратимостта силно ме озадачава, тъй като, очевидно, генното редактиране не е необратимо на ниво цялостна популация. Ако популацията се изменя, тъй като определени индивиди взимат решения, то тези промени могат да се променят отново ако правителството или други индивиди вземат алтернативни решения. Всъщност, тази обратна промяна може да протече още по-бързо, защото технологията се усъвършенства непрекъснато и разходите намаляват. Разбира се, може да се окаже, че хората не желаят да се противопоставят на тези промени, но това идва само, за да покаже, че те са полезни по някакъв начин за тях. CRISPR методиката в действие: Ензими (светло синьо) разрязват ДНК (червено), насочвани от РНК (жълто). Снимка: Bang Wong Дали хората няма да пропуснат златна възможност, ако не се възползват от възможността да усъвършестват генното инженерство при хора? Абсолютно! Този въпрос трябва да се задава по-често. При 7 млрд. човека, които непрекъснато нарастват, да си стоим просто така не е особено адекватно решение. Например, можем да изкореним маларията с използване на т.нар. gene drive - техника, която позволява генът за устойчивост на малария да се разпространи изключително бързо сред популацията на комарите. Това може да е рисковано... Някои от нас може да твърдят, че тази технология е прекалено рискована като цяло поради неясни неясноти ("unknown unknowns" - ориг.текст) - като например изчезването наопределен вид комари. Но ако това наистина се случи е малко вероятно да повлияе значително на някакъв друг вид животно. И всяка година, в която се колебаем, 600 000 души умират безсмислено от малария и още няколко милиона се разболяват и не могат да си вършат работата. Това си е доста сериозна цена, която плащаме. Вие се интересувате също т.нар. "генетично подсилване" ("genetic augmentation"): Не е ли доста спорно използването на генетична терапия по този начин, независимо дали става дума за физическо или умствено подобрение? Напротив, дори е по-малко спорно, тъй като това би се извършвало с възрастни, които могат да дадат своето съгласие. Ако мнозинството хора се съгласни, че възрастните могат да се подлагат на подобрения - като нов медикамент, устройство или генетична терапия - то докато то задоволява нормативните изисквания за безопасност и ефективност определени от FDA, поне по мое мнение нищо не би могло да попречи на бързото му и дори масово приложение. Вие сте известен с вашия списък с 10 особено интересни полезни, но изключително редки генетични варианти, от които всички бихме могли да се възползваме. Да. Например, PCSK9 те защитава от сърдечно-съдови заболявания и е "свръхчовешки" в смисъл, че хората, които го имат са много по-облагодетелствани от средностатистическия човек по отношение на риск от сърдечносъдови заболявания. Други три в списъка са - MSTN, LRP, APOE. Те могат да доведат до терапии за предотвратяване на мускулна дегенерация, остеопороза и деменция. Ами гените, които не са свързани със заболявания? Ако започнем да редактираме и тези гени, в какво общество смятате, че ще се превърнем? Всичко опира до това какво цени обществото и това какво искат индивидите. Не смятам, че всички ще искат едно и също: няма изведнъж всички да станем по 1,80м. високи, с руса коса и сини очи. Смятам, че подобренията всъщност ще повишават разнообразието. Някои ще бъдат мотивирани от нужда или амбиция. Хора, които искат да отидат в космоса може да искат свръхздрави кости, които да ги предпазват от остеопороза при ниската гравитация, докато хора, които решат да живеят на дъното на океана може да искат съвсем различни модификации. А хора, които искат да бъдат супербанкери вероятно ще се нуждаят от напълно различни модификации в сравнение с хора, които искат да станат суператлети. Няма най-добър и универсален тип хора, точно както няма най-добър тип кола. Ако трябва да се притесняваме за нещо - което аз всъщност правя през цялото време - бих се притеснил за модификациите при възрастни, тъй като това би се разпространило ужасно бързо. Ако например аз реша да модифицирам ембрион, би отнело поне 20 години, за може това да има някакъв съществен ефект върху обществото. Но ако ми хрумне за модификация, която подобрява интелигентността при възрастни, новината за това ще премине през интернет със скоростта на светлината и много хора ще пожелаят да опитат. И ако е успешна при първия милион от тези които го опитат, изведнъж ще се появяват още милиард, които също ще искат да пробват. През 2012 г. публикувахте книга, озаглавена Регенезис и в нея говорите за лабораторията си като за център за нови технологии насочени към адаптиране на сътворението, така че да служи на хората. Като се вземе предвид, че в книгата си вие се появявате под собственото си име, мисля че не е особено странно, че хората ви обвиняват, че си играете на Господ? Със сигурност това не е моето намерение. Но ние сме инженери - да подобряваме света около себе си е нашата основна цел. Това е основната цел и на хората като цяло. Израза "играя си на Господ" се използва основно, за да се намекне, че правиш нещо отвъд твоите възможности. Съгласен съм, че трябва да сме внимателни и всъщност смятам, че човечеството наистина върви напред стъпка по стъпка. Може да изглежда много бързо, а понякога може да става и под формата на гигантски скокове - като кацането на Луната и изкореняването на едрата шарка - но тези неща се вършат внимателно. И въпреки това технологията напредва с чудовищни темпове. Айнщайн е казал, че технологията превъзхожда човечеството. Аз не се връзвам на това. Смятам, че дори когато технологията напредва много бързо, ние сме развили редица традиционни методи да обуздаваме този процес. Не се нуждаем от специални забрани и мораториуми - имаме си Агенцията за Защита на Околната Среда, имаме си FDA. Просто трябва да мислим мащабно и все пак да го правим внимателно. ------------------------------------------------------------------------------------------- Профил: Джордж Чърч е професор по генетика в Harvard Medical School. Той е и директор на Center for Causal Consequences of Variation, център за високи постижения в геномните науки към NIH (National Institutes of Health) и управител на PersonalGenomes.org http://nauka.offnews.bg/news/Новини_1/Пионер-на-генното-инженерство-Не-ме-е-страх-от-бебета-по-поръчка-въпросът-е-как-ще-изпълним-поръчката_21455.html
-
Дървото на живота, поднесено по нов начин:
-
Protostega - Снимка от Carnegie Museum in Pittsburgh Илюстрация: Peter Minister И макар че са оцелели милиони години като семейство, на много места по света, те са застрашени и критично застрашени видове.Учените определят костенурките като най-древните живи влечуги в света и като шампиони в оцеляването. Вероятно това дължат на най-забележимата си характеристика - корубата. На сцената вече 220 млн години Преди 345-395 милиона години, през девон, на сушата излизат първите гръбначни животни - ръкоперковите риби, от които по-късно произлизат земноводните. Влечугите се появяват през следващия период - карбон и вече напълно се откъсват от водната среда. Костенурките излизат на еволюционната сцена в края на триас, преди около 220 милиона години – преди динозаврите, влечугите, бозайниците и птиците. Те са едни от най-старите влечуги, доживели до наши дни, благодарение на специфичната си защита от врагове и умението си да се приспособят към различни условия. Още през първата половина на XIX век. са правени опити да се намерят най-близките роднини на костенурките. Отначало за такива са смятали завроптеригиите(Sauropterygia) - група изчезнали влечуги, чиито начин на живот бил тясно свързан с водата. Сред тях са плакодонтите, външно доста наподобяващи костенурките. Една група "фалшиви" костенурки или как може да се стигне до една и съща печеливша идея На пръв поглед е лесно да се проследи фосилната история на костенурките, следвайки описанието: "бавно движещи се животни с голяма твърда коруба с къси дебели крака". Но когато обитават приблизително едни и същи екосистеми, независимо един от друг могат да възникват сходни белези в групи организми, които нямат близкородствени връзки. Любопитен пример за такава конвергентна еволюция са плакодонтите (Placodontia) - неясно семейство триаски влечуги, тясно свързани с плезиозаврите и плиозаври. Някои от морските членове на това семейство като Henodus , Placochelys и Psephoderma - изглеждат обезпокоително като истински костенурки: с къси и дебели глави и крака, твърди черупки и понякога - беззъби човки. И въпреки това, те не са костенурки за съжаление. Изчезнали преди около 200 милиона години като група. Плакодонти - наподобяващи, но неродствени на костенурките древни влечуги Henodus - илюстрация от © Dinosaures et autres animaux de la préhistoire Könemann Placochelys - илюстрация от © Dinosaures et autres animaux de la préhistoire Könemann Psephoderma - рисунка NGZver Почти неизменни Proganochelys - илюстрации: горе - The origin of turtles и La Tortuga de Mar Костенурките са едни от най-древните влечуги, които в момента живеят на Земята и може би най-консервативнaта група. През последните 200 милиона години костенурките не са променили много външния си вид - може би защото тяхната най-забележима характеристика - черупката - е била щит не само срещу хищниците, но и срещу слънчевата или друга радиация, основния виновник за мутациите в гените на живите организми. Доскоро за най-старите фосили на истински костенурки са се смятали откритите в Европа (Proganochelys; Paleochersis) и Южна Америка (Proterochersis). Появили са се преди 210 милиона години, през късния триас. Имали са напълно оформена коруба, череп и клюн от костенурков тип. Но се забелязват някои примитивни черти: просто ухо, малки зъби, вярно, останали само на небцето и изчезнали на челюстите. Освен това, тези костенурки, за разлика от днешните, не са могли да скриват в корубата главата и краката си. Крайниците и шията били защитени от твърди заострени люспи. Проганохелисът дотолкова наподобява съвременните костенурки, че те доскоро бяха любим пример на креционистите за "неизмеността" на животинския и растителен свят. "Нима може корубата да възникне внезапно?" Къде са липсващите преходни връзки? Каква е ползата, питат фанатичните привърженици на креационизма, от половин коруба? Odontochelys semitestacea - Автор на илюстрацията - Marlene Donnelly Точно на този въпрос отговаря една сравнително скорошна находка (2008г) в Китай - Odontochelys semitestacea. Това е е древна водна костенурка,най-древната открита досега - от преди 220 милиона години. От името й можем да разберем, че за разлика от съвременните костенурки има зъби и наистина половин коруба, а също и много по-дълга опашка, т.е има достатъчно белези за да влезе в ролята на "липсващото звено". Коремът й е брониран с т.нар."пластрон", който е почти същия като на съвременните морски костенурки. Но почти напълно липсва гръбната част на корубата, известна като (карапакс). По-точно е слабо развит и не е можел да служи на костенурката за отбрана. Той е прекалено мек, защото липсва вътрешната част, състояща се при съвременните костенурки от кости. Но каква е ползата от половин коруба? Защо са покрити с броня само отдолу, а не и отгоре? Може би заради заплаха от дъното, което означава, че тези същества са прекарали много време близо до повърхността. трябвало е да излизат на повърхността за да дишат. Акулите често атакуват отдолу и вероятно са били сериозна заплаха и за Odontochelys и няма причина да вярваме, че техните ловни навици са били различни в онези дни. Находката на Odontochelys потвърдждава една от версиите, предложена от палеонтолозите, че корубата на костенурките се е развила постепенно като ребрата и костите на гръбначния стълб постепенно са се разширявали. Някои, в това число китайските учени, които първи представили Одонтохелиса (Ли, Ву, Вонг и Жао) смятат, че той е на път да се сдобие с коруба, т.е. корубата се е формирала във водна среда. Двама канадски биолози Робърт Рейс и Джейсън Хийд (Robert Reisz, Jason Head) от университета в Торонто имат алтернативен възглед - според тях Odontochelys може да е имал карапакс, но не костен, а подобен на някои от днешните морски костенурки, като гигантските кожести костенурки, почти изгубили щита си. Възможно е корубата да се е развила на сушата у някоя още по-древна костенурка, преди предците на Odontochelys да се върнат обратно във водата."Това е липсващото междинно звено" - казва Чун Ли от Китайската академия на науките, в разговор с журналист на Ройтерс. Според палеонтолога Оливер Рипел (Olivier Rieppel ) от Музея Филд в Чикаго, "здравият коремен щит е необходим за съществуването на Одонтохелиса във водна среда, по всяка вероятност - морска. Сухоземните рептилии притискат корема си към земята за да не е уязвим за хищниците ". Изучаването на одонтохелиса показало, че костите на бронята са започнали да се разрастват отдолу. "Първо се е появил пластрона, а чак след като се е оформил, се появява и карапакса" - уверен е Ли. Неговата догадка се подтвърждава от развитието на съвременните ембриони на костенурките, при които първо се формира коремния щит, а след това, с разширяването на ребрата - гръбния. Онтогенезата повтаря филогенезата Друг подход, с който учените се стремят да разберат произхода на корубата е като се изучават ембрионите на съвременните костенурки. Известно е, че на ранни етапи от развитието им се появява гънка, наречена "карапаксален гребен" (Burke, 1989). Той е разположен между зачатъците на предните и задните крайници. Eмбрион на пиле и костенурка. Със стрелки е показан карапаксалния гребен. Илюстрация: Nagashima, 2009 Японски биолози, ръководени от Хироши Нагашима (Nagashima, 2009) решили да определят реда на появата на структурите в развитието на костенурковия ембрион като изследвали китайската мекотела костенурка (Pelodiscus sinensis). В резултат на проучването, те открили, че с растежа на малките костенурки, върху стеничката на тялото на ембриона постепенно започва да се оформя гънка навътре към центъра на тялото на животното. В резултат на това, се образува ръба на бъдещата коруба, като лопатката остава във вътрешността на гръдния кош. Развитието на корубата на костенурката започва с карапаксалния гребен (схема a, в червено). Както е показано в напречното сечение (през червения пунктир в схема а). Карапаксалния гребен "избутва" ребрата, които растат встрани (схема b), за разлика от другите амниоти, при които ребрата растат напред, към гърдите (схемаc). Илюстрация: Nagashima, 2009 Техните резултати показват също приликата между ранните форми на костенурковия ембрион и Odontochelys. Илюстрация: Nagashima, 2009 В палеонтологичната летопис на костенурките се появяват внезапно и напълно оформени коруби. Липсата на преходни форми между костенурките и "типичните" четириноги, позволява да се предположи, че образуването на тази група е резултат на много бързи морфологични промени, т.е. салтационни ("Morphogenesis of the turtle shell: the development of a novel structure in tetrapod evolution" Gilbert и сътр., 2001). Рипел в публикацията си Turtles as hopeful monsters (Rieppel, 2001) нарича такива животни "успешни чудовища". Местоположението на лопатките при костенурки е наистина уникално - при всички други гръбначни животни, лопатките са върху външната страна на ребрата, но при костенурките, те са от вътрешната страна. Взаимно разположение на ребра и лопатки при различни гръбначни. Илюстрация: Nagashima, 2009 Въпреки всичко, произходът на костенурките остава една от най-големите мистерии при гръбначните животни. От водата към сушата, от сушата към водата и така 4-5 пъти (по Докинс) Ако китайските учени се окажат прави, че Odontochelys е на път към еволюцията на една цялостна коруба и че тази коруба се развива и оформя във водата, то от това следва, че съвременните сухоземни костенурки, притежаващи силно развит карапакс произхождат от водни костенурки. А това е забележително, защото означава, че сегашните сухоземни костенурки са втората миграция от водата към сушата. Представете си, че китовете и ламантините се завърнат на сушата отново след завладяването на водата. Алтернативната история за сухоземните костенурки е такава: те са били на сушата през цялото време и при тях корубата е еволюционно възникнала независимо и паралелно с водните им братовчеди. Това не е невъзможно, но има достатъчно причини да вярваме, че морските костенурки, действително са се върнали на сушата за втори път и са се превърнали в сухоземни костенурки. Ако се вгледаме в генеалогичното дърво, ще забележим, че днешните сухоземни костенурки са само един клон Testudinidae, а останалата част са само водни костенурки. Този факт е в съответствие с хипотезата, че корубата еволюира във водата при подобни същества като Odontochelys. Това е кладограма, а не родословно дърво, т.е. не отразява родство и произход, а само сходство на определени белези. Освен това, всяко ново откритие може да промени коренно картината и доста родове са с несигурна позиция. Със жълт ореол са сухоземните, а със син - водните. Прави впечатление, че в началото на генеалогичното дърво се намира един род костенурки, с напълно затворена коруба под името Proganochelys, за които говорехме по-рано. Изследвайки строежа на костите на крайниците им, Валтер Джойс и Жак Готие на Йейлския университет безспорно са установили, че са били сухоземни костенурки и са само далечни роднини на съвременните костенурки. Също като Odontochelys, те са живели в края на триаса, но около 15 милиона години по-късно от Odontochelys. Ако, както твърдят авторите на труда, описващ Odontochelys, тяхното изкопаемо, имащо половин коруба доказва, че корубата е еволюирала във водата, то как ще обясним тези костенурки с пълна броня на сушата 15 милиона години по-късно? Според Р. Докинс има три възможности да се обясни този случай, еднакво интересни: Корубата се е развива в началото на сушата. Proganochelys е останал сухоземно животно, а негови предшественици са нахлули в морето, включително и предците наOdontochelys. Тази хипотеза означава, че Odontochelys загубва във водата гръбния си щит, запазвайки коремната пластрон. Корубата може да са е развила в водата, както смятат китайските автори. В този случай, Proganochelys може да е развил независимо коруба. Proganochelys би могъл да е наследник на едно по-ранно връщане от водата към сушата. Последното предположение, че миграцията от водата към сушата се е случила два пъти, не само за да се развият съвременните костенурки, но и много по-рано, за да се появят Proganochelys в триаски период, изглежда смело, но е много вероятно. Ето как излага тази интересна идея Р.Докинс: "В известен смисъл, ДНК на едно животно е като книга, в която са описани световете, в които неговите предци са били подложени на естествен подбор. За рибите тази генетична книга на мъртвите описва морските предци. За нас и повечето бозайници, всички първи глави на книгата са свързани с морето, и всички по-късни - със сушата. За китове, ламантини, дюгони, морски игуани, пингвини, тюлени, морски лъвове и морски костенурки има трета част на книгата, която разказва за епично им завръщане на изпитателния полигон на тяхното далечно минало, в морето. Но за сухоземните костенурки, може би два пъти независимо в два отдалечени един от друг случая има четвърта част на книгата, посветена на последния (или предпоследен) преход, завръщане отново на сушата Може ли да има друго животно, за което генетичната книга на мъртвите да е такъвпалимпсест на множество еволюционни походи и завръщания? И накрая, не мога да не се заинтересувам от въпроса за сладководните и живеещите в слабосолени води водни костенурки, които са близки братовчеди на сухоземните костенурки. Дали техните предци право от морето навлизат в слабосолени и след това в пресни води? Представляват ли те един междинен етап по пътя обратно от морето към сушата? Или възможно, те представляват още едно повторно връщане към водата на техните предци, които са били съвременни сухоземни костенурки? Дали костенурките са сновали по своя еволюционен път назад и напред между водата и сушата? Може ли този палимпсест да пренапише още по-нагъсто, отколкото досега съм предполагал?" - Р.Докинс Но с това не свършват загадките около костенурките. Доскоро се водеха оживени спорове дори за това къде се намират на филогеничното дърво, кои са най-близките им роднини сред другите влечуги. Къде точно е костенурковия клон? Една след друга се появяват и опровергават различни хипотези. След като се установява, че приликата с завроптеригиите е само външна, в началото на ХХ век като предшественик и близък роднина на костенурките се споменава еунотозавъра (Eunotosaurus) - гущер е доста широки ребра, съчетани с малък брой прешлени от късния перм. За съжаление, данни за други скелетни елементи липсвали дълго време, а когато се появяват, тази хипотеза остава в историята. Спорец хипотезата на фенестрацията (от лат. fenestra - прозорец) на американския палеонтолог Х.Осборн (Osborn H.F) броят на отворите (прозорците) в черепа е важна характеристика, която определя общата систематика на влечугите. Строеж на черепа: A — анапсиди, B — синапсиди, C — диапсиди. Илюстрация: Wikipedia Първите влечуги запазват имат анапсиден череп, наследен от техните земноводни предци. Този тип на череп е масивен, с отвори само за ноздри, очи и епифиза. От тях са еволюирали останалите групи влечуги. Появилите се по-късно отвори при синапсидитеимат функцията да се облекчат черепа и дават възможност да се движат челюстните мускули, което позволява по-мощна захапка. Към синапсидите се отнасят зверозъбите гущери (Theriodontia), пеликозаврите (Pelicosauria) и по-напредналите терапсиди (Therapsida), които традиционно считат запреки предци на бозайниците При диапсидите възникват още два черепни отвора. Към тази група принадлежат по-голямата част от влечугите, както съвременни (гущери, змии икрокодили), така и древни (динозаври, птерозаври). У една от тези групи диапсиди се развило четирикамерно сърце и пера; те дали началото на птиците. Костенурките имат плътен череп, което традиционно ги отнасяше към най-древната група на анапсидите. Снимка на череп на зелена морска костенурка: Палеонтологический музей им. Ю.А.Орлова Нека да сравним кострукцията на черепа на триаската костенурка Проганохелис (горе) с тези на тези на други по-древнианапсидни влечуги, обединени в сборните групи на котилозаврите и парарептилиите (вляво). Очевидно е от номерираните части, че плътния им череп се състои от различни набори от кости. Не е задължително всички влечуги с анапсидни черепи да имат близки родствени връзки. Много съвременни палеонтолози смятат, че костенурките са еволюирали от диапсидни влечуги и са загубили отворите в черепа си като част от мерките за по-добра защита. За да се оправи с бъркотията Олсън предлага да включат костенурките в нов подклас - Parareptilia , заедно с всички котилозаври. Стабилна група учени прибавят към този таксон (твърде нестабилен по състав), парейазаврите и проколофоните. Главен предмет на интереса им са палеозойските анапсиди, а костенурките често се приемат като морфологичен модел, удобен за сравнения с тях. Някои от парахерпетолозите виждат като най-близки роднини на костенурките проколофоните, а други - парейазаврите, оставяйки родството между тези изкопаеми недоказано. Сложните и объркани родствени връзки на древните влечуги и костенурките приличат на латиносериал. Съществуват десетки варианти на класификация. Но общо взето хипотезата за фенестрацията, която служи като основа за създаването на първите общи класификации, не само за съвременните и изкопаеми влечуги, а и за четириногите като цяло е вече отживелица. Схема: Загадка происхождения черепах - В.Р.Алифанов Молекулярно-генетични техники с палеонтологични данни най-накрая определят еволюционната позиция на костенурката сред систематиката на влечугите. Изследователи от Йейлския университет и Колежа Дартмут, в статия, публикувана в сп.Biology Letters описват нов метод за класификация на животните. Оказало се, чекостенурките са по-близки до гущерите, отколкото до крокодилите. За да достигнат до това заключение, са анализирали наскоро открития клас молекули, нареченни микро-РНК, които регулират производството на протеини и управляват гените. В различните групи живи организми, микро-РНК са много сходни, което позволява да се определят връзките между тях. Различните микро-РНК са се развивали в различни животни сравнително бързо, но след като развитието им е спряло и те остават същите. Благодарение на това, можем да направим молекулярна карта, която ще ни позволи да се проследи еволюцията на видовете." - каза Кевин Питърсън, палеобиолог. Питърсън съвместно с биоинформатика Бен Кинг, идентифицирали 77 нови групи на микро-РНК в генома на гущерите, четири от които били открити в костенурката (Chrysemys picta), която живее в Северна Америка. Снимка на Chrysemys picta Wikipedia Генетиченият анализ на костенурка, гущер и алигатор е довело изследователите до заключението, че най-близките роднини на костенурките са гущерите и змиите. И този извод се подсилва от факта, че костенурките имат повече общи прародители с гущерите, отколкото с други диапсидни групи. Освен това, по този начин се доказва, че костенурките впоследствие губят прословутите отвори в черепа. Такова връщане към по-стари и "примитивни" характеристики в еволюцията не е рядкост. Така или иначе, въпросът с родословието на костенурките е вече разрешен. Една бърза хронология Юра: Днес костенурките се делят на две основни групи: страничношийни - такива, които притискат главата си отстрани на тялото без да я прибират под корубата и скритошийни - костенурки, чиято анатомия позволява пълното прибиране на главата под корубата. Предполагаемото разделяне на тези две групи е станало в края на Триас, но първите данни за тях са датирани от началото на Юра.Триас: Преди 230милиона години в древните морета е плувала зъбатата полукорубеста костенурка Одонтохелис (Odontochelys semitestacea). Най-старите известни на науката фосили на истински костенурки са открити в Европа (Proganochelys, Paleochersis) и Южна Америка (Proterochersis). Креда: Възникват форми на морски костенурки, които силно напомнят съвременните. В моретата се среща най-голямата морска костенурка, живяла някога - Archelon ischyros, достигаща обща дължина 4–5 м и с дължина на корубата 2.10м. През този период се появяват впечатляващите с външния си вид рогати костенурки Meiolaniidae, които достигат разцвет през Кайнозойската ера. Заради триъгълната си глава, въоръжена с огромни рога и опашката, снабдена с шипове, тези костенурки напомнят динозаври. Те са изчезнали преди 2000 години, т.е. оцелели са почти до наши дни. Най-ранните фосилни останки на представителите от семейството на каймановите костенурки са открити през късна Креда, но произходът им трябва да се търси в юрския период. Кайнозой: Във водоемите на Южна Америка се е срещала най-огромната страничношийна костенурка Stupendemys geographicus живяла някога, с коруба достигаща до 2.4 м. През тази ера се появява и най-младото семейство в групата на скритошийните – това на същинските сухоземни костенурки – сем. Testudinidae. През следващите периоди те се разселват в Америка, Африка, Европа и Азия и се проявяват в многообразни и интересни форми. Още отпреди 2 мил. години човекът е започнал пряко да въздейства върху популациите на костенурките. Първо са изчезнали гигантските форми от югоизточна Азия и Мадагаскар, а в по-ново време тези от някои острови от Индийския океан и Галапагоския архипелаг. България е една от малкото останали европейски страни с все още значителни естествени популации на сухоземни костенурки. Само преди стотина години те са били многобройни в цялата страна. Днес в повечето райони симпатичните и бавни влечуги съществуват само в спомените на старите хора. Оцеляването им е наша отговорност. Някои от забележителните древни костенурки Odontochelys semitestacea - илюстрация от Wikipedia Proganochelys quenstedti - горе: Снимка от Staatliches museum илюстрация: Jaime Chirinos/science photo library Archelon - снимка и илюстрация от Wikipedia Meiolania platyceps - снимка Australian National Museum илюстрация от Dinopedia Stupendemys - илюстрации от Wikipedia Protostega - Снимка от Carnegie Museum in Pittsburgh илюстрация: Peter Minister Trionyx - снимкаAustralian National Museum Palaeotrionyx - илюстрация от Wikipedia Testudo atlas - снимка и илюстрация от Wikipedia Някои пояснения: По начин на развитие на ембрионите, гръбначните могат да бъдат разделени на Анамнии (лат. Anamnia) и Амнио́ти (лат. Amniota). При първите - риби и земноводни - от хайвера се формира ларва с хриле, характерни за първичните водни животни. При вторите - влечуги, птици и бозайници - зародишът се оформя в яйце или майчина утроба и е заобиколен от няколко обвивки, една от които е нарича амниота. За такова развитие, водата като среда не е необходима. Амниотите са разделени на завропсиди и терaпсиди. Тези два различни морфофизиологични типа животни са лесно различими и външно - по покритието им: при завропсидите, кожата е суха, люспеста, както на съвременните влечуги или при птиците, покрити с пера, докато терaпсидите (бозайници и вероятно подобни на бозайници влечуги) имат жлези и косми. http://nauka.offnews.bg/news/Биология_16/Еволюцията-на-костенурките_11482.html
