Last roman

много спекулативно и необосновано твърдение.

Британската регулаторна комисия за лекарства и здравни продукти /MHRA/ съветва родителите да не дават на деца под 12 години добавки и билкови продукти, съдържащи Ехинацея, поради риск от алергични реакции. Лицензираните производители, в чиито препарати се съдържат екстракти от растението, вече са поместили предупреждението в листовките си, но съществува голям брой нелицензирани фирми, които не са спазили това предписание. Мярката е превантивна и родителите не трябва да се безпокоят излишно, ако в миналото са давали Ехинацея на децата си: Повече за наредбата: http://www.nhs.uk/news/2012/08august/Pages/echinacea-allergy-warning-for-children-under-12.aspx

Чешка лекарка ужасена от мигрантите в германските болници октомври 21, 2015 Чешка лекарка подозира, че топлото посрещане на бежанците в Германия е платено от неправителствени организации! Пенсиониран анестезиолог от чешки произход, се връща на работа в болница в Мюнхен, за да помага при лечението на бежанци. В писмо до своя приятелка в Прага, описва ситуацията в болниците. Писмото е прочетено по чешкия телевизионен канал Live Leak. Не е публикувано в немски медии с обяснението, че неговото съдържание ще се отрази негативно на отношението на германците към мигрантите. Ето и самото писмо: „Вчера в болницата обсъждахме ситуацията тук и в другите болници в Мюнхен. Клиниките не могат да се справят с извънредната ситуация и предпочитат да изпращат всички в болница. Много мюсюлмани отказват да бъдат лекувани от жени, а и ние, жените, отказваме да ходим при тези животни, особено от Африка. Отношенията между персонала и мигрантите вървят от лошо към по-лошо. От миналия уикенд, те постъпват в болниците, придружавани от полиция. Много [мюсюлмани] мигранти имат СПИН, сифилис, туберкулоза и екзотични болести, които ние, в Европа, не знаем как да лекуваме. Когато бъдат изпратени с рецепта в аптека, те не разбират, че трябва да плащат в брой. Това води до невероятни изблици, особено когато става дума за лекарства за деца. Те изоставят децата в аптеките с думите: „Излекувайте ги сами!“ Така че полицията не охранява само клиниките и болниците, но и големите аптеки. Ние питаме директно:”Къде са всички онези, които при посрещането ги приветстваха пред телевизионните камери ?!” Да, сега границата е затворена, но един милион от тях са вече тук, а ние определено няма да бъдем в състояние да се избавим от тях. Досега броят на безработните в Германия беше 2,2 млн. души. Сега ще станат най-малко 3,5 милиона. Повечето от тези хора са без специални трудови умения, повечето от тях нямат никакво образование. Нещо повече, техните жени обикновено не работят изобщо. По моя преценка, на всеки десет жени една е бременна. Стотици хиляди от тях дойдоха с бебета и малки деца под шест години, много изтощени и недохранени. Ако това продължи и германците повторно отворят границите си, аз се връщам в Чехия. Никой не може да ме задържи тук, в тази ситуация, дори и да ни се удвои заплатата. Отидох в Германия, не в Африка или Близкия изток. Дори професорът, който ръководи нашето отделение, сподели с тъга, че му е неудобно да гледа чистачката, които за 800 евро чистят в продължение на години всеки ден в продължение на години, а младите хора в коридорите, просто чакат с протегната ръка, искат всичко безплатно , а когато не го получат, изпадат в истерия. Аз наистина не се нуждая от това! Но се страхувам, че ако се върна, в един момент ще бъде същото и в Чешката република. След като германците с тяхната организираност не могат да се справят, в Чехия ще настъпи пълен хаос. Никой, който не е влизал в контакт с тях, няма представа какви животни са те, особено тези от Африка, както и колко мюсюлмани демонстрират превъзходство над нашите служители заради религията си. Засега болничният персонал не се е заразил с болестите, които те донесоха тук, но със стотиците пациенти всеки ден – е само въпрос на време. В една болница в близост до река Рейн, мигранти нападнаха персонала с ножове, след като донесоха 8-месечно бебе на ръба на смъртта, и което бяха влачили през половин Европа в продължение на три месеца. Детето почина след два дни, въпреки че получи специални грижи в една от най-добрите педиатрични клиники в Германия. Лекарят и две медицински сестри бяха оперирани след нападението, но никой не бе наказан. Местната преса забрани да се пише за този случай, но ние споделяме проблемите си по електронната поща. Какво щеше да се случи с един германец, ако намушка с нож лекар и медицински сестри? Или ако беше хвърлил своята инфектирани със сифилис урина в лицето на сестрата и да я заплаши с инфекция? Най-малкото щеше да отиде направо в затвора, а по-късно в съда. А за тези хора няма последствия. Затова аз питам: къде са всички тези гостоприемни посрещачи от гарите? Седят си доволно у дома, под защита на своите неправителствени организации, и чакат с нетърпение още повече влакове за следващата си финансова партида в брой, за работата си като посрещачи по гарите. Ако зависеше от мен, щях да доведа всички тези посрещачи тук, в спешното отделение нашата болница, като обслужващ персонал. А след това – в една сграда с имигрантите, за да продължат да ги ухажват, без помощта на въоръжени полицаи, без полицейски кучета, които днес са във всяка болница тук в Бавария „. Източник: http://www.paulcraigroberts.org/

Истинската история Фалшификацията на колективната памет на България Венецианската харта: „Реставрацията завършва там, където започва хипотезата” Иван Петрински Новоизградено струпване на необработени камъни, наричано от авторите си „централна кула”; в крепостта Акра (дн. Черноморец, Бургаско). Ако такава кула-самоделка наистина е съществувала в Късната античност, то тя би била изключително ефикасна – би спряла всеки вражи пристъп, понеже нападателите биха измрели до един от смях. Височината на съоръжението от два човешки боя е съизмеримо с някои оградни зидове в скъпите столични квартали; в случай, че това не е цялата височина (т. е. кулата е останала недопроучена археологически), то това би противоречало на заложеното в чл. 9 на Венецианската харта (1964 г.). Всички размери са неверни, измислени и невъзможни. Зъберите са така изградени, че по-подхождат за скачане от кулата отколкото за укриване от стрелите и копията на нападателите, при това са оставени и недовършени, т. е. били са още по-високи (?). Приведените тук два примера за абсурдни възстановки са по-скоро избрани наслуки; който и археологически паметник да бъде взет за анализ, резултатът ще е подобен. Нашумя достатъчно проблемът с възстановяването на разкритите при обновяването на столичния център части от античната Сердика. След единодушното отхвърляне на направеното до сега - от всички специалисти, които не са пряко заети с тази "реставрация", от дузина неправителствени организации, от почти всички българи, които са имали глупостта да надзърнат в дупката до ЦУМ; мнозина сигурно са вдигнали кръвното при тая страховита гледка. Същността на проблема в центъра на София е, че откритото чрез археологически разкопки тук изобщо не притежава качествата да бъде запазвано на открито - съвсем други сили, нямащи нищо общо с науката, движеха тоя варварски процес (вж. края на текста). Строежите бяха спрени 5 месеца след нарочно писмо на президента на ИКОМОС Густаво Араос (вж. Извори), в което се призовават отговорните български власти незабавно да спрат ширещата се в страната вандалщина, назовавана за благозвучие "консервация и реставрация". * * * Нито е случайно случващото се с недвижимите исторически паметници в България, нито е незначително, нито е отскоро. С първото идване на власт на действащото и сега ръководство на Министерството на културата бе развихрена чудовищна кампания по унищожаването на културно-историческото ни наследство, при това въпреки непрекъснатите упреци на специалистите в тази област - археолозите, архитектите, реставраторите, историците ден след ден съставяха декларации, пишеха писма, позовавайки се на международно приети документи по реставрация и консервация на архитектурни и археологически исторически паметници. Всички тези специалисти се оказаха невежи житейски - те си въобразяваха, че като посочат очевидните грешки в подобна варварска практика, в Министерството на културата ще се плеснат по челата, ще се разкаят и ще се извинят. Глупости! Едва наскоро повечето специалисти по културно-историческото ни наследство прозряха същността на нещата. Разгромът на българското наследство от миналото бе предварително предвиден и внимателно планиран. А защо това бе потребно и на кого е въпрос, на който може друг път да се отговори. Първоначално се почна с разгромяване на Националния институт за паметници на културата, който бе главна пречка в осъществяването на предвиждания погром над археологическите и архитектурните паметници. В археологическите организации също се взеха необходимите мерки; сега не остана място за това. * * * Принципите на консервационната и реставрационната работа по историческите и културните паметници наистина се менят коренно през последния век и половина - откакто съществува научната консервация и реставрация. "Да се реставрира една сграда не означава тя да се обнови, да се ремонтира или да се преустрои; това означава [сградата - културен и исторически паметник] да се възстанови в завършен вид, по начин, по който тя може и да не е изглеждала никога до наши дни", пише основателят на научната консервация и реставрация Йожен Виоле льо Дюк (1812-1879), и прилага на практика своето виждане, доизграждайки, между другото, и замъка Пиерфон (Chateau de Pierrefonds), близо до Компиен, Северна Франция, според собствените си фантазни представи за идеалния средновековен замък. Изминалият от тогава век и половина е време на борба с възгледите на Виоле льо Дюк; борба, в която има и ярък български пример. В края на 20-те години на миналия век започват археологическите разкопки около църквата "Св. София" на площад "Александър Невски". За консервационно-реставрационните работи е поканен арх. Александър Рашенов, който първоначално отказва - той смята, че цялостното изграждане на църквата е недопустимо поради липсващите части (цялата олтарна част с предапсидното пространство; крупни обрушавания в западната част на северния кораб; значителни преправки след ХV в.) и въпреки че "всички важни белези на сградата" са всъщност съхранени (Богдан Филов, сп. "Сердика", 1937). След силен политически натиск арх. Рашенов все пак приема да завърши сградата. С научната консултация на проф. Богдан Филов е сътворен шедьовърът на българската реставрация, който всички ние днес познаваме. Борбата срещу възгледите на Виоле льо Дюк завършва през 1964 г. с приемането на Венецианската харта. * * * В самия край на този принудително кратък преглед трябва да се запитаме, поне формално, защо се прави изобщо това варварското разрушаване на българското историческо наследство - от невежество или има и някаква друга причина. Истината е подтискаща; личните ми сметки върху разходите по една дузина подобни безобразни "реставрации" не са никак утешителни. Да, повечето реставрационни недомислици се правят от невежи люде, сложени нарочно на отговорни постове в Министерството на културата, музеите и общините, или направлявани от тях. Но главната причина е най-старата възможна - за пари. Дори една бърза справка, направена от съответните държавни специализирани организации в България, ще покаже, че от парите за тези градежи по предназначение са изразходвани не повече от 20 - преко сили 30%, останалото се прибира неправомерно от изпълнителите, които несъмнено са длъжни да заделят и за ония над тях; все пак твърде много хора трябва здраво да си затворят очите за подобна фалшификация на колективната памет на България (вж. Извори). Точно поради тази причини воплите на специалистите ще си останат глас в пустиня. Като че на това му викаха мафия; архитектурните и археологическите методи са безсилни в тоя случай, разправата с нея изисква използването на методи от съвсем други науки май . . . Документи "Чл. 9. Реставрацията [трябва да се прилага като] изключителна мярка. Нейна цел е запазването и изявяването на естетическите и историческите достойнства на паметника. Реставрацията завършва там, където започва хипотезата; що се отнася до възстановяването по предположение, то всяка работа по допълването, приета за необходима по естетически или технически причини, трябва да зависи от архитектурната композиция и да носи печата на нашето време . . . Чл. 12. Елементите, предназначени за замяна на липсващите фрагменти, трябва хармонично да се вписват в цялото и заедно с това така да се отличават от оригиналните, че реставрацията да не фалшифицира историческата и художествената документалност на паметника. Чл. 13. Допълненията са допустими единствено в случай, че те оставят непроменени всички отличителни части на сградата [или на останките от нея], нейното обичайно окръжение, равновесието на композицията и взаимосвързаността с околната среда . . ." Из "Международната харта по консервация и реставрация на паметници на културата и забележителните места" (Венецианска харта), 1964 г. "Чл. 3. [Този документ] е създаден в духа на Венецианската харта от 1964 г. . . . като я разширява в отговор на нарастващия обхват на съображенията и нуждите, свързани с културното наследство в наше време. Чл. 4. В свят, който е подложен все повече на глобализиране . . . същественият принос на съобразяването с автентичността при съхраняването [на историческите паметници] има за цел да изясни и осветли колективната памет на човешкия род . . ." Из "Документ за автентичността", Нара (Япония), 1994 г. "Представените случаи [в доклада на Българския национален комитет на ИКОМОС (Международен съвет по защита на паметниците и забележителните места) до централата на организацията в Париж] ясно доказват, че е [налице] мащабна тенденция на хипотетични реконструкции върху руините на археологически обекти в България. Така . . . се разрушава духът на тези паметници и места. Замествайки оригиналните структури, тези реконструкции на практика фалшифицират историята и причиняват необратима загуба на автентичност . . . Те могат да направят невъзможно всяко бъдещо научно изследване. [Необходимо е] незабавно спиране на провежданите в момента хипотетични реконструкции в страната . . ." Из писмо на Густаво Араос, президент на ИКОМОС, до българските власти, 8 май 2015 г. Новоизградена кула по южните крепостни стени (основен крепостен зид и протейхизма) на Созопол. Извършеното с изграждането на това съоръжение не може да се определи като реставрация в научния смисъл на това понятие, понеже не служи "за съхраняване и изучаване" на паметника; всъщност съоръжението е напълно произволно. Единствено (почти) верен е размерът според основите на кулата, всичко друго е плод на фантазията: Височините са напълно измислени, без общата височина на кулата да е съобразена с една що-годе приемливо вярна височина на основния крепостен зид, който впрочем, е неоснователно и силно занижен. Градежът в opus mixtum (смесен градеж от редуващи се пояси от камъни и тухли) е несигурен и съвършено произволен - разстоянието между тухлените пояси, както и дебелината им, е измислено; най-горният тухлен пояс (в основата на зъберите) е невъзможен, понеже тухлените редове имат за цел да подравнят, но преди всичко да пластифицират каменната зидария (най-често в opus incertum - градеж от необработени местни камъни), а това не е потребно в най-горния край на зида. Бойниците по кулата са неверни, това не е свободностояща кула (кула-донжон), а украсата от тухли в горния им край е заимствана от блокче по рисуване на четвъртокласник. Покритието на зъберите е напълно произволно. Преминаването на Южната алея на п-в Столец (Стария Созопол) през средата на кулата е вандалско и води до погрешна представа за ходовите нива при съществуването на съоръженията (след VI в.).

Едно леко шеговито четиво за това какво ли щеше да бъде, ако бяхме бежанци в толерантната към християни Саудитска Арабия: http://www.flagman.bg/article/88652?fb_action_ids=10153297123009952&fb_action_types=og.likes

Особено, ако цената е повишен риск от рак? Опит при мишки, с присадени човещки ракови клетки показва, че животинките, на които им се дават антиоксиданти към храната, получават метастази /ракови разсейки/ по-бързо от мишки, при които не получават добавки. Така че е възможно бумът на ракови заболявания в човешката популация да се дължи и на модата да приемаме 'превантивно' антиоксиданти: http://www.sciencedaily.com/releases/2015/10/151014134537.htm

малко за ограмотяване: http://nauka.bg/forum/topic/10233-радиометрично-датиране/

Ами сигнализирай.

При толкова древни фосили не се разчита на въглероден анализ. Не пишете глупости, а прочетете за радиометричните датирания.

Да, но те били романизирани. Докато покрай реформите на Диоклециан и Константин във войската превес получават нероманизираните варвари от германски произход - готи, франки, алемани..

Да, той фактически Арбогаст дърпал конците на Валентиниан II и Евгений, подобно на Рицимер - век след него. Въобще в Зaпадната империя се наблюдава стабилна варварска инфилтрация във властта - като започнем от Магн Магненций - франк, убил Константиновия син Констант през 350 г. и победен от Констанций II след кръвопролитна битка при Мурса /351 г./, или Магн Максим, отстранил Грациан и елиминиран едва след друго голямо сражение при Сисция /р. Сава/ - 388 г.

е, в глобален план си е 'миг от вечността'.

странно е, един фарисеин като Йосиф да 'свидетелства' за Исус, не мислиш ли?

Даже пасажът за Христос у Йосиф Флавий се смята за по-късно вмъкване, тъй като не кореспондира със стила и смисъла на останалия текст.

Езическата реставрация Флавий Евгений /убит на 6 сетември 394 г./ бил узурпатор, управлявал Западната Римска империя от 392 до 394 г. Въпреки християнското си изповедание, той бил последният римски владетел, поддържал политеизма. Бивш учител по граматика и риторика, Евгений се ползвал с подкрепата на франка Арбогаст, заемащ длъжността magister militum /командващ армията/ и фактически управител за Западната Римска империя. След като на 22 август 392 г. варваринът се опълчил на законния император Валентиниан II /впоследствие намерен обесен във вилата си край Виен/, Евгений получил пурпурните дрехи и знаците на върховната власт от Сената. Възкачвайки се на трона, той първо сменил администрацията. Лоялните към източния император Теодосий чиновници Евгений заменил със свои хора от сенаторското съсловие, осигурявайки си така контрола над западната половина на империята. Формално Евгений бил християнин, но под внушението на сенатската аристокрацията, вярваща в традиционните римски богове, започнал своеобразен ренесанс на древните култове. Храмът на Венера и Рома бил преосветен, а Олтарът на Победата бил внесен отново в Сената. Възстановени били забранените жертвоприношения. За езическите храмове били отделени държавни средства. Такава религиозна политика изострила отношенията на Евгений с източния император Теодосий, който отказал да го признае за съуправител. Евгений способствал на установяването на съюз между франки и алемани /вероятно по внушение на Арбогаст. Освен това императорът успял да стабилизира и омиротвори рейнската граница. В това време Теодосий събрал между 40 и 60 000-на армия /от която 20 000 готи-федерати/ и провъзгласил за западен император малолетния си син Хонорий. Евгений също започнал военни приготовления. Последната гражданска война между източната и западната част на Римската империя Евгений и Арбогаст разполагали с по-малко войски от Теодосий, затова решили да заемат и укрепят горните склонове, правейки атаката и превземането им трудна задача за многочисления противник. За да хване в капан разположената в равнината войска на източния император, франкът планирал да изпрати отряди в тила му. Въпреки неблагоприятното разположение на войските си, Теодосий решил да атакува фронтално като хвърлил най-напред 20 000 готски федерати под командването на Гайна. При все хвалебствените описания на поета Клавдиан, че срещу войските на Евгений и Арбогаст задухал силен вятър, който носел прах и „отхвърлял назад стрелите и бясно изтръгвал копията им“ /докато историкът Теодорит приписвал лошото време на молитвите на Теодосий/, при нападението срещу укрепленията на западните войски, 10 000 варвари били унищожени, което според летописеца Павел Дякон било „по-скоро благо, отколкото загуба“. Неуспешната атака поставила армията на Теодосий в критично положение, тъй като докато траело сражението, по горните склонове в тила му се разположили отрядите на Арбогаст, отрязвайки пътя за отстъпление. С настъпването на нощта Евгений, решил че битката е спечелена, започнал да раздава награди. Щастието обаче изневерило на езическия император, поради измяна. Отрядите, вардещи възвишенията, под командването на комит Арбицион преминали на страната на Теодосий, в замяна на обещани високи почести. Възползвайки се от тъмнината легионерите на Теодосий нападнали лагера на пируващите и хванали Евгений, като незабавно го обезглавили /според църковният хронист Сократ, екзекуцията на Евгений станала в лагера на Теодосий/. Виждайки това, останалата част от войската му се предала. Арбогаст избягал в планината, но за да не попадне жив в ръцете на преследвачите, се самоубил. След победата, Теодосий за последен път обединил двете части на империята. В Западната половина отново били въведени закони срещу почитането на традиционните богове и съпровождащите ги ритуали. Смъртта на Евгений отбелязала края на една епоха. С него загинала и надеждата на политеистите от Сената да се противопоставят на християнизацията на държавата. Година по-късно (395 г.) умрял и Теодосий, разделил преди това окончателно империята между двамата си сина – Хонорий и Аркадий.

Dogs May Have Originated In Central Asia Researchers analyzing the DNA of over 5,000 purebreds and mixed breeds alike say dogs were domesticated in Central Asia – likely near modern-day Nepal or Mongolia – and then they spread from there to East Asia and elsewhere. The findings are published inProceedings of the National Academy of Sciences this week. Archaeologists and geneticists agree that dogs evolved from Eurasian gray wolves at least 15,000 years ago. And while Canis lupus familiaris might be the world’s first domesticated species, exactly when and where that happened is still hotly debated. Most of the dogs we have today aren’t actually purebred or even mixes of modern breeds. Rather, most are “village dogs” belonging to a free-ranging, free-breeding population with some relationship with humans. Village dogs are more genetically diverse and geographically widespread partly because bottlenecks and artificial selection have drastically skewed genetic diversity within breeds. That, in addition to their large population sizes, make village dogs a good reflection of the genetic structure of dogs from before modern times. And they can help supplement genetic analyses of ancient DNA to figure out where and where dog domestication occurred. So, Cornell’s Adam Boyko and colleagues analyzed more than 185,800 genetic markers in blood samples taken from 4,676 purebred dogs (from 161 breeds), 167 mixed-breed dogs, and 549 village dogs from 38 countries. They focused on mitochondrial, Y chromosome and autosomal diversity. (Autosomes are chromosomes that aren’t the X or Y sex chromosomes.) Both isolation and gene flow, the team found, shaped genetic diversity in dogs. Neotropical and South Pacific populations are almost exclusively descended from European stock, even though large dog populations lived in these regions before European contact. That suggests they were largely replaced by European dogs. Meanwhile, other dogs including those in Africa are the result of mixing between European and indigenous dogs. Importantly, many populations – including those of Vietnam, India, and Egypt – show little evidence of European admixture. Instead, they exhibit a Central Asian domestication origin. Dogs in nearby East Asia and Southwest Asia show high levels of genetic diversity due to their proximity to Central Asia. Gray wolves were present in the area during the Mesolithic, and they were exploiting large mammals at the same time as human hunter-gatherers. However, increasing human population density, combined with our hunting technology, may have altered prey numbers – forcing some wolves to become scavengers. Adaptations to scavenging, such as tameness and smaller body sizes, may have further reduced their hunting skills. http://www.iflscience.com/plants-and-animals/dogs-were-domesticated-central-asia

Археолозите вече няма да спъват строителството на магистрали Държавата изземва важни пълномощия на учените с промени в Закона за културното наследство Раздразнението на премиера Бойко Борисов от археолозите и спънките, които те според него създават пред строителството на магистрали, са на път да намерят разрешение с поправките в Закона за културното наследство, одобрени миналата седмица от правителството и внесени в парламента. Измененията дават широка възможност, ако не напълно да се прескочат археологическите разкопки, то поне времетраенето им да се ограничи максимално и при слабо финансиране.По личен избор на възложителяТекстовете залагат възможността лично министърът на културата и негов доверен човек да определят на кого да възлагат спасителните дейности по намерените археологически обекти. А когато инвеститорът е държавната власт, различните институции, публични предприятия и др. (каквито например се явяват инвеститорите на магистрали), теренните проучвания ще трябва да минават по Закона за обществените поръчки. С поръчките ще се определят сроковете и средствата и ще се посочват археолозите.Разрешението за спасителни проучвания ще се издава от председателя на съвета за теренни проучвания. Досега това беше по право директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, но с измененията този ръководител ще се назначава пряко от министъра на културата. Освен това досега разрешенията минаваха само с информирането на министъра, а след промените той ще има право да одобрява или не издадените листове за спасителни разкопки.Отделно, ако възложител на проучването е държавна институция (като например пътната агенция, правителството или др.), в процедурата за обществената поръчка предварително ще бъдат вписани срокове за разкопките и средствата за тях. Така според археолози ще бъдат избирани "подходящите хора, които да установят това, което е изгодно на възложителя".Досега археолозите преценяваха колко време е необходимо за изследване на намерените ценности, законът изискваше да ги проучат в цялост и да ги съхранят. Премиерът обаче многократно изрази недоволството си, че така се бави строителството на големите инфраструктурни обекти.Разтегливи понятияОще една вратичка се създава и с текстовете за самите археологически находки при различни инвестиционни проекти. Първоначалният вариант на промените предвиждаше да се проучва само по документи и чрез "недеструктивни" методи (без да има реални разкопки, а само с техника и документи) дали потенциално има такива.По настояване на археолозите сега промяната гласи, че ще се пристъпва и към деструктивни методи, т.е. към разкопки, но само "при необходимост". От бранша питат кой ще преценява дали има такава необходимост, или ще се разчита само на преценката и предположенията по документи и т.н., които невинаги били достатъчни.Друг повод за съмнения идва и с промяната, според която при намиране на археологически обекти ще се провеждат вече не спасителни "разкопки", а спасителни "проучвания". Според някои специалисти това е просто грешка в терминологията, но други виждат скрита уловка, тъй като така не се разбирало дали ще има някакъв вид разкопки и задълбочени изследвания, или просто нещо ще се проучи бегло и след това строителството ще продължи.Макар да променят леко един от най-спорните текстове от готвените промени - за вкарването в съвременния живот на паметниците на културата, все пак от министерството запазват възможността за адаптирането на старините по доста широка преценка. Предвижда се недвижимите културни ценности да могат да се реставрират и адаптират с цел съвременното им използване. Какво стои зад това съвременно използване обаче не става ясно. В закона е записано, че трябва да се запазва максимално автентичността на ценността, но определение за автентичност така и няма.Наред със смяната на статута на Института за паметниците на културата, преминаването му в държавно предприятие и съвсем пряката му зависимост от волята на министъра на културата измененията отварят поредната възможност за неконтролирани промени в старинни ценни сгради. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/10/16/1927354_arheolozite_veche_niama_da_spuvat_stroitelstvoto_na/

оф, пак малоумната арка ала Фърков. Как и да е, поне на Сердика ще й се размине. Иначе яросната съпротива е срещу псевдореставрациите. Ето нелоша статия, която обяснява какво представлява разрушаването на археологическите обекти и подмяната им с бутафорни недоразумения: Ларгото от Рим, тухлите от Борисов http://ureport.bg/94261/2015/10/18/politika/bulgaria/largoto-ot-rim-tuhlite-ot-borisov Който търси Рим в Ларгото, няма да го намери. Така както „Ислямска държава“ методично взривява античните руини, така и у нас се „реставрира“. Вече няма антична Сердика, има проект на ГЕРБ с европейски пари. Коментар на Красен Николов. Когато „Ислямска държава“ започна методично да взривява руините на древната Палмира, светът беше шокиран от варварското унищожаване на световното историческо наследство. Целта на групировката беше постигната, защото за миг всички гледаха само към нея. Когато антична Сердика беше достроявана с нови „римски“ тухли, целта беше бързо да се вземат едни пари и да се похвали ГЕРБ. И в двата случая актът е варварски, защото взривяването и пълната подмяна на артефактите са едно и също нещо. Ще говоря като обикновен турист, защото нали точно туристите, а не столичани, са таргета на тези градежи. Ролята на туриста обаче се оказва трудно представима за български власти, въпреки че влизането в нея е елементарно. Туристите отиват да видят исторически забележителности, защото те директно въздействат върху фантазията им. При вида на руините, човек започва да фантазира, сам да дописва историята, да мечтае по изгубеното време, по своему да събира историческите нишки. Туристът търси напълно различна атмосфера от тази в ежедневието си. Той пътува през времето, защото може физически да докосне старият камък, върху който преди хиляди години е проливана кръв или някой е правил любов. Ние не знаем какво точно е станало, но можем да фантазираме. Ларгото. По-скоро „Ларгото“. Руина върху руина не е останала. Пълното опаковане на стария камък ни лишава от тази фантазия. Руината бива убита, защото тя е насила превърната в бял лист. Тя не ни говори и не предизвиква нашата фантазия. Вече не виждаме римляните, а европейския проект на Бойко Борисов. Нещо не много различно от нов тротоар или пречиствателна станция. Това е акт на насилие най-вече към столичани, които винаги ще ЗНАЯТ, че това всъщност не е Сердика, а са просто новите тухли на Бойко Борисов в сърцето на града. При по-добро фалшифициране на сердикийските сгради, номерът можеше и да мине при някои туристи. Изпълнението обаче изглежда доста зле. Стар камък нийде взорът не види. Софийското Ларго е само елемент от планомерното „взривяване“ на историческите паметници в България. Прекрасната арка на крепостта Овеч край Провадия бе превърната от магическо място в купчина камъни, която малко прилича на конско ла.но. Крепостта Кракра край Перник бе „реставрирана“ с винкел. В Яйлата бе вдигнато нещо, което много прилича на недостроен мутробароков хотел. Примерите са неизброими, а плановете за нови крепости са още повече. Какво друго очаквахме да се случи с Ларгото? Хората, които разрешават това да се случва, са същите от десетилетия. Това са същите, простете, експерти, които преди 1989 година са разрешили да се вгради нещо, много наподобяващо градски кенеф (но е помпена станция), в североизточната кула на Сердика. Може да го видите на пресечката на улиците. „Искър“ и „Сердика“ зад Музея на София. Да, това е продължение на същата Сердика от софийското Ларго, за която всички сега говорим. Кенефът и кулата не ги виждаме. Там не ходят туристи. Така и ще спрем да забелязваме новите руини в триъгълника на властта. Хубавото „новичко“, както казва зам.-министърът на културата и извинете експерт-археолог Бони Петрунова. Шефът на Националния исторически музей (НИМ) и експерт по всичко Божидар Димитров все пак дава някаква смислена рецепта: „Който не му харесва, да не ми минава от там“. Макар да е самозабравил се, окъпан с власт, псевдо-за-каквото-се-сетите специалист, Божидар Димитров формулира много точно и съвсем искрено отношението на властите към гражданите и историята. Плашещо е само да си помислим какви са им плановете за сердикийския амфитеатър. Очаквам да е най-малко вторият Рим на Бойко Борисов.

За мен една от най-адекватните консервации е в Остия.

Що е епигенетика: http://media.framar.bg/любопитно/епигенетика-генетика-и-още-нещо

Пореден пример за наглост, двойни стандарти и лицемерие от страна на т. нар. 'цивилизован' свят. Щом е бежанец, да влезе и да се регистрира легално, а не да нарушава границата и да не зачита суверенитета на държавата ни. Защото тогава е престъпник, а не имигрант. Колкото до коментарът ти, той си е откровено тролене и ако искаш отново да си почиваш месец, продължавай да пишеш в същия дух.

Гранична полиция може да дири каквото и когото си иска на каквото разстояние прецени /и мен са ме спирали ей така за проверка на документи в района на Гоце Делчев/. Особено, ако е имало сигнал. Фактите са ясни - нелегално преминала агресивна група от имигранти, която оказва съпротива при задържане. След произведен предупредителен изстрел и рикошет - единият нарушител е улучен смъртоносно, а останалите 53-ма са задържани. Не виждам за какво е целият този вопъл.

петролът е ценна суровина.

Лингвистиката често е субективно изкривявана. Темата обаче е за генетиката, така че разтягайте локуми другаде.

Те така. Който плаща, той поръчва музиката.