да, с това становище вече съм съгласен. Просто растенията са съвсем друг тип организми, поели доста отдавна по собствен еволюционен път. И наистина реакциите им са доста адекватни според дразненето. Например ако дадена антилопа почва да яде листата на акация, тя наред с производството на танини /които да причинят неприятни стомашно-чревни смущения у звяра/ започва да отделя растителни хормони, под действиято на които и съседните акации започват да отделят танини. Лошото е, че повечето хора възприемат растенията като красив декор или добавка към пържолата.
Колкото за преживяванията след употреба на определени растения - не съм имал възможността, но и не ме привлича особено идеята. Всеки мозък реагира по различен начин.
Хайде малко информация за Salvia divinorum /далечен роднина на градинския чай/:
Това е особено рядко растение, виреещо в труднодостъпни местности в района Оаксака в планините на Мексико. Салвията отдавна се използва от индианците за ритуални и лечебни цели, както и за предсказания – буквалният превод на името й е “Чаят на пророците”. Дължи се на халюциногенните й свойства. Подобно на алкохола, Салвията влошава координацията. Активните действащи вещества на Салвията са Салвинорин-А и Салвинорин-В. Салвинорин-А е най-силният от всички известни растителни халюциногени, числи се към класата на дитерпените /Мастноразтворими витамини, производни на фитол и ретинол/. Той е агонист на капа-опиоидните рецептори, и е единствената природна съставка, с такова действие. Превъзхожда 10 пъти псилоцибина по сила и по активност се приближава към LSD.
Доза от по-малко от няколкостотин микрограма оказва ефект, а доза от над 1 мг са твърде силни за повечето хора. Поради необичайно силното му въздействие салвиноринът не бива да се използва, без да е точно определена дозата. За щастие листата на Салвията са стотици пъти по-слаби от чистия салвинорин.
Единият от традиционните методи за употреба от индианците представлява напитка, приготвена от вода и смляни листа, за което са нужни много листа, а и вкусът на тази “отвара” е много неприятен, така че този метод много рядко се използва от не-членове на племето. Салвиноринът се усвоява и абсорбира много трудно от стомаха, затова са н ужни много листа, за да стане напитката ефективна. Но за сметка на това ефектите при този метод са особено продължителни.
Другият традиционен метод е дъвченето на голямо количество свежи листа в разстояние на половин час. Въпреки че сдъвканите листа се гълтат, ефектът се дължи основно на абсорбирането на салвинорина от лигавицата на устата.