
Atom
Потребител-
Брой отговори
6977 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
198
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Връзкарството е различен феномен. То се различава както от системата патрон-клиент, така и от непотизма. Патрон-клиент системата се характеризира с ясно изразена йерархия, където патронът има значителна власт и контрол над клиента. Връзкарството, от друга страна предполага по-равностойни отношения, базирани на взаимна помощ и подкрепа. Естествено връзкарството не изключва напълно йерархията и това двете страни да не са равностойни, но йерархичните отношения въобще не са задължителни. Освен това патрон-клиент отношенията обикновено са по-трайни и силно обвързващи, докато проявите на връзкарството са по-необвързващи и временни. Връзкарството съществува във всички човешки общества и във всички времена. Всеки човек притежава някакъв "социален капитал" под формата на връзки и контакти с други хора. Следователно всеки човек малко или много е "връзкар". Много по-малко хора обаче се явяват "клиенти" на някакъв патрон и още по-малко са "патрони".
-
Според мен, запазването на някаква популация на днешните ни територии, която е със силен неолитен генетичен профил не бива да се изключва на 100%. Тукашните планини винаги да били убежище през прекалено динамичните времена. Ако теоретично една такава популация усвои планинския номадизъм, те могат да оцелеят практически за хилядолетия. Вече от къде и кога идват тук траките е отделен въпрос. Няма да се учудя, ако отделните компоненти на т.н. траки пристигат по различно време и от различни изходни ареали. Например неолитния компонент да си е тукашен от близките планини, основната мъжка група E-V13 някъде от средна Европа (или от другаде?), а езикът (или езиците?) от източна Европа.
-
Хайде моля ти се. БРЦК е финалния етап. При неговото създаване нацията вече е факт. БРЦК и останалите революционни лидери работят за реализиране на идеята за Свободата. За да се освободи някой обаче, първо трябва да съществува - да го има. Т.е. субектът който ще се 'освобождава' трябва вече да е наличен и да е роден (формиран). Да разбирам ли все пак, че според теб нацията ни е формирана от Султана?
-
Ако нямахме вече формирана нация, нямаше да имаме и държава. Последователността е следната: 1. формиране на нацията 2. поставяне на българския въпрос 3. военното решение (руско-турската война) и правното регулиране на последствията от войната (Берлински конгрес) 4. Формиране на държавата Формирането на нацията е най-важната точка, тъй като без нея нямаше да ги има и останалите. Явно според теб заслугата за формирането на нацията ни се дължи изцяло на Султана.
-
Българите към края на 18-ти век представляват съвкупност в насипно състояние от многобройни "съставни части". По това време не съществува българска нация, а многобройни локални общности, всяка със своя си диалект, свои специфични носии, специфични обичаи, култура и т.н. През втората половина на 19-ти век обаче българската нация е факт. Тя е призната като единна общност и си има своя собствена институция, която олицетворява единството на нацията - Екзархията. Според собствената ти теория, това дело би трябвало да е извършено от някакъв харизматичния лидер, който "авторитарно" от някакви локални съставни части е успял да сглоби цялост и да формира българската нация. Кой е този харизматичен лидер?
-
Добре, а дали традиционното патриархално общество може да трансформира селския патернализъм в държавен патернализъм с Баща на нацията и йерархична държавна структура подобна на руския вертикаль власти? По-скоро не. Не само, че няма да го трансформира, но това традиционно общество не е в състояние да формира нито нация, нито държава. Иван Хаджийски задава въпроса който ни вълнува в прав текст: "Пред нашата общественост стои един голям и съдбовен въпрос: из кой път трябва да бъде поведена близката ни политическа история — по пътя на демокрацията или по пътя на авторитаризма и автокрацията?" И отговорът му е категоричен и еднозначен: "Демокрацията е вселена в съзнанието на нашия народ, защото тя беше условие за неговото обособяване като нация за неговото освобождение и обществено развитие. Тя е необходимо условие и за бъдещото му развитие."
-
А от къде да дойде традицията за този национален патернализъм или общо-българско признание на единствения Баща на нацията. От любов и преклонение пред Султана? Бащици - да, такива имаме колкото искаш. Това обаче са вождове и бащици на политически "племена". В момента в който се опитат да играят ролята на 'Бащата но нацията' и са дотам. Ако нещо в момента е специфично за България това не е българския патернализъм, а българския трибализъм.
-
И патернализмът и демокрацията ни имат само локални традиции. Т.е. те са незавършени и ограничени и това е така по простата причина, че сме нямали дълго време своя държава и свои държавни традиции. През османския период всичките ни институти и организации, независимо дали са били демократични или патерналистки са действали локално, на много ограничен географски ареал. Единствената общо-българска институция създадена преди освобождението е Екзархията и тя е конституирана като република. И ако демокрацията и републиката на общобългарско ниво все пак могат да бъдат търпими, то национален патернализъм няма. При нас може да има отделни вождове и бащици за определени групи от хора, за определени политически "племена", но не съществува образа но Бащата (с голямо Б) на цялата нация. Дори и монархията след освобождението, колкото и да се опитва не може да затвърди и да наложи този образ като безалтернативен
-
Доколкото знам никой не е отменял национализма и нациите. Следователно либерализмът и т.н. капиталистическа идеология няма как да се разглеждат самостоятелно без национализма и националната идеология. Нацията ни (а и по-голямата част от останалите нации) се формира под едновременното въздействие на национализма и либерализма. През 19-ти век те са неразривно свързани. По това време либерализъм до голяма степен означава И национализъм, а национализъм до голяма И либерализъм. В тази връзка пазарите сами по себе си няма как да заменят старите зависимости. Не знам кой е вярвал в нещо подобно и защо.
-
И при двете явления (непотизъм и патроно-клиентелизъм ) пълното изкореняване наистина е невъзможно. Както писах по-горе те се опират на принципи, които са по-скоро закодирани в човешкия вид, а не са толкова продукт на различни културни проявления. Принципите на кръвно-родствения алтруизъм и реципрочния алтруизъм се наблюдават при всички човешки общества и групи, както и при някои примати, например при шимпанзетата. Т.е. може спокойно да се каже, че това са естествените и първични форми на социална организация на човека, в качеството му на биологичен вид и социално животно. Различните културни, религиозни и политически норми и взаимоотношения, могат да притъпят тези явления или да се опитат да ги заменят, но не и да ги изкоренят напълно. В момента в който държавните институти отслабнат и станат неефективни и независимо къде се случва това (на кой континент и в коя култура), непотизмът и патроно-клиентелизмът започват да процъфтяват.
-
Хората по природа са социални същества. Така сме създадени от биологията и еволюцията. Като "социални животни", ние сме "програмирани" да проявяваме алтруизъм към други хора. Има два принципа, които са валидни за всички човешки общества. Това са кръвно-родствения алтруизъм и реципрочния алтруизъм. При кръвно-родствения алтруизъм или т.н. 'роднински отбор', индивидите проявяват максимално близки отношения и предпочитания към хората с които имат максимално близки роднински връзки. Т.е. алтруизмът се изменя пропорционално по скалата близки-далечни роднини. Това е основата на родово-клановата организация на обществата. Реципрочния алтруизъм е свързан с размяната на услуги между приятели. Т.е. между хора, които не са свързани с кръвно-родствени връзки. В общества със социална диференциация, първият принцип стои в основата на т.н. непотизъм или шуро-баджанащината (както е по-известно това явление у нас), а вторият е в основата на патронажа или патроно-клиентските отношения. Патроно-клиентската система на практика е взаимен обмен на услуги между индивиди с различен статус и власт - патрон и клиент и е естествен резултат от действието на принципа на реципрочния алтруизъм. Още един път ще повторя - няма нищо национално специфично в тези явления и отношения. Да, те се проявяват най-силно в общества при които държавата напълно отсъства или държавните институти са силно разклатени и неефективни. Нормално е при подобно положение да се появят компенсаторни механизми, които да запълнят вакуума оставен от официалната власт. И двата компенсиращи механизма (непотизъм и патроно-клиентелизъм) имат първобитни (първични) корени в човешката биология и еволюция и по никакъв начин не могат да се обвържат с някаква специфична "национална култура".
-
Българите действително имаХА (в минало време) доверие на царя. Българите обаче не са глупави и вместо веднага да започнат работа по възстановяване на монархията, решиха за назначат царя за пробен период или нещо като изпитателен срок. Ако става - ОК. Оказа се обаче, че царят не става и не издържа изпитателния срок - издъни се. Що се отнася до ДНЕШНАТА политическа "система", то до голяма степен тя е е такава каквато е, именно благодарение на авантюрата с пробния период на царското управление. Много от явленията и "феномените" на днешната система възникнаха именно под крилото на царя и в недрата на царската партия. Толкова за доверието.
-
Темата е Бъдещето на България - република или диктатура/монархия? Монархията няма бъдеще в България или поне няма в близките няколко десетилетия. Не за друго, а защото привържениците на монархическото управление са величина клоняща към нула. Ти и такива като теб сте по-скоро изключение и сте пренебрежимо малко на фона на противниците.
-
Тука си прав. И аз си задавам същите въпроси. Коментарът ми беше свързан обаче с безпартийността на депутатите. При Търновската конституция царят е този който формира правителството. Дали депутатите са партийни или не, в случая няма значение. При сегашната конституция правителството се формира от народното събрание. Ако депутатите са избрани като безпартийни, те или няма да съставят изобщо правителство или в момента на съставянето му ще се пръкнат две "партии": една на управляващите (на мнозинството което гласува правителството) и поне още една партия на опозицията, а може опозиционните "партии" да са и повече от една. Т.е. в момента в който Народното събрание избере правителство, депутатите ще престанат да бъдат безпартийни. Системата на партиите се създава именно по този начин. Например при свикването на учредителното събрание депутатите са безпартийни, но по-голямата част от тях излизат от него вече като партийци - либерали или консерватори.
-
По конституция, изпълнителната власт е на царя и той назначава министерския съвет и министър председателя. Отговорността за изпълнителната власт е негова, без значение от това дали депутатите са партийни членове или безпартийни. При парламентарна република, където изпълнителната власт се избира от парламента, безпартийния парламент де факто би бил безотговорен парламент.
-
Така де. В ЛИБИ в текста на Йорданес, името е изписано като Bulgarum (с Б), а под линия са дадени формите от другите преписи Uulgarum, Burgarum. Тези хора които обитават конкретната територия описана от Йорданес, дали са същите които срещаме непрекъснато в Панония и които обикновено се изписват като Vulgares. Например в сведението на Енодий за "Мундо с неговите българи" (в оригинала Vulgares)
-
Навремето бях пуснал една тема за османската средна класа (или по-скоро османска буржоазия). Там стигахме до извода, че представителите на тази класа - чорбаджии, едри търговци и други подобни, си остават до края имперска класа и си отиват като такава заедно с империята. Общо взето тези хора не се проявяват нито в Гърция, нито в България като някакъв гръбнак на новите държави. Освен това по време на националните движения повечето от тях не са отявлени привърженици на националните идеи, а по-скоро си остават със старата ромейско-християнска идентичност. Не случайно Славейков отбелязва за пловдивските гръкомани, че "не търсят гърци, а ромеи да бъдат".