Atom

Маке, ето ти едно твърдение написано на английски: The theory of Makebulgar is a false pseudo-philosophy. It is irrelevant to reality and it is mere fiction. Тук е на френски: La théorie de Makebulgar est une pseudo-philosophie fausse. Elle est irrelevant à la réalité et c'est pure fiction. А тук на немски: Die Theorie von Makebulgar ist eine falsche Pseudo-Philosophie. Sie ist irrelavant zur Realität und ist reine Fiktion. Мислиш ли обаче, че ако кажа на някой англичанин, французин или немец на чист български език следното: "Теорията на Makebulgar е фалшива псевдо-философия. Тя е ирелевантна на реалността фикция" който и да е от тях би разбрал нещо? Лексиката си е същата: теория, фалш, псевдо-философия, ирелевантно, реалност, фикция.

Какво име на държава бе Deaf. Къде виждаш изобщо да има някакво Име. Посочи ми поне един документ написан на старобългарски в който държавата да има някакво име. В старобългарския език няма такава практика. Има "царство ми", "моето царство" има ако щеш "земята на българите", но никъде няма да намериш в текст написан на старобългарски името "България". Това е гръцка мода и гръцки начин на мислене, но не е български.

Относно примера ми няма никакво значение какви са прабългарите. Дали са тюрко-, ирано-, славяно- или не знам какви "езични". Ако не можеш да усетиш разликата между англи и англичани, руси и руснаци, италийци и италианци, значи няма да усетиш и разликата между прабългари и българи.

Смисълът няма да го разбереш никога, защото не искаш да го разбереш. Смисълът е същия заради който имаш Italici и Italiani; Angles и English people; Francs и Français; Русь и Русские и т.н. Дори унгарците в генетичните си проучвания не наричат древните си предци просто "маджари", а използват израза "завоеватели".

Това е стандартно идеализиране и романтизиране. Всъщност ако се замислиш малко, атинската демокрация все пак си е една най-обикновена олигархия. Да, за времето си политическият и модел е бил супер як, но не е нещо изключително. Вероятно бедният гражданин атинянин е имал същата власт и влияние, каквато бедния гражданин на Венеция от средновековието.

Така е - да. Властта е изобретена с появата на излишъците от земеделието и скотовъдството. Преди това няма власт. Няма такъв функционален модел. При атинската демокрация например не само е съществувал модел слуга-господар, но самата система се крепи на робството. Не знам защо изключваш робите и всички останали жители които са изключени от системата. Това е все едно сега да изключиш долните класи и да анализираш каква функционална система има при елитите. Атинските граждани по това време са точно това - един разширен елит в който освен истинския елит влизат и някакво малцинство от популацията населяваща атинската полития.

Ако този с депозита е капиталист нямам нищо против.

И какво от това, че са акционери? Да речем ти инвестираш 500 евро в акции и си акционер. Друг има 100 милиона на депозит в банка и не е акционер. Ако приравним акционер=капиталист, какво информация би ми дало това приравняване - никаква.

Добре дай да видим как става схемата. Аз и ти да речем имаме някакви пари в колективни инвестиционни схеми. По различни канали те попадат в "големите три". Те и подобни на тях, инвестират пари в хиляди публични компании. При таза схема всички са капиталисти и всички са собственици на всичко, но никой не е конкретен собственик на нещо конкретно. С отговорността положението е същото - всички са отговорни за всичко и никой не е отговорен за нещо конкретно. Машината работи от само себе си по автоматизъм, всичко е ОК и всички са доволни докато е ОК. Същото важи и за тези които инвестират директно, а не през колективни схеми. "Големите три" и другите подобни компании не се интересуват от компаниите в които са инвестирали и не вземат отношение по тяхното управление в 90-95% от случаите. На събранията гласуват по предварително изготвени стандартни протоколи - "ако това е така - гласува се по този начин, ако не - по друг". Това за което пишеш важи за частните компании. В съвременния свят обаче правилата не се определят от тях, а от публичните мега-корпорации. Дори там където има все още по-големи частни компании те щат - не щат се съобразяват с правилата наложени от поведението на публичните. А в най-големите положението е това което писах - всички са собственици на всичко и никой не е конкретен собственик на която и да е конкретна компания.

Добре дай да видим как става схемата. Аз и ти да речем имаме някакви пари в колективни инвестиционни схеми. По различни канали те попадат в "големите три". Те и подобни на тях, инвестират пари в хиляди публични компании. При таза схема всички са капиталисти и всички са собственици на всичко, но никой не е конкретен собственик на нещо конкретно. С отговорността положението е същото - всички са отговорни за всичко и никой не е отговорен за нещо конкретно. Машината работи от само себе си по автоматизъм, всичко е ОК и всички са доволни докато е ОК. Същото важи и за тези които инвестират директно, а не през колективни схеми. "Големите три" и другите подобни компании не се интересуват от компаниите в които са инвестирали и не вземат отношение по тяхното управление в 90-95% от случаите. На събранията гласуват по предварително изготвени стандартни протоколи - "ако това е така - гласува се по този начин, ако не - по друг". Това за което пишеш важи за частните компании. В съвременния свят обаче правилата не се определят от тях, а от публичните мега-корпорации. Дори там където има все още по-големи частни компании те щат - не щат се съобразяват с правилата наложени от поведението на публичните. А в на-големите положението е това което писах - всички са собственици на всичко и никой не конкретен собственик на която и да е конкретна компания.

Променило се това, че в такъв случай всички сме капиталисти. Имаме някакви пари и пенсионни фондове, в банки - те са там да правят пари. Няма лошо, но пак се обезсмисля термина защото самия термин не ни казва нищо по-конкретно.

Ами кажи го като си го научил. А не го познавам лично, пък и според мен султан в нелегалност не е султан.

Хайде пак. Нали това те питам. Кой е този митичен собственик на Боинг? Това което можах да намеря е, че един от най-големите индивидуални акционери в Боинг е John F. McDonnell. Човекът притежава 4.48 милиона акции от Боинг или 0,72% от капитала на компанията. Това ли е според теб "собственика" и?

Питах те кой е капиталиста, кой е частникът който произвежда самолетите. Нали това беше според теб основното - "капиталистът произвежда, а банкерът ограбва". И между другото, според теб в САЩ всичко може да е частно, но според самите американци не е така. Те правят ясно разграничаване между частна компания и публична. Боинг според тях не е частна компания, а публична.

И кой е капиталистът който произвежда самолетите Боинг? Кой е собственика на тази фирма и нейния капитал?

Не знам, ти ми кажи. От всички дефиниции на понятието "капиталист" аз не виждам коя може да се използва в съвременен контекст и защо. Лично за мен това понятие има смисъл само в исторически контекст, но не и в съвремието. За съвремието има според мен други понятия които са по-точни или поне имат някакво съдържание - олигарх, милиардер, мулти-милионер, милионер, топ-мениджър, инвеститор, предприемач или дори "много богат човек". С всяко едно от тези понятия, може много по-точно да се опише един влиятелен човек, отколкото с "капиталист" - едно понятие което е почти без съдържание в съвременните реалии. Затова и писах, че живеем в капитализъм без капиталисти.

А има ли значение кои точно са? Без да ги търся бих предположил, че всяка от тези мега компании е инвеститор и в другите две. Отделно всички от топ 0,1% на най-богатите са инвеститори и в трите. Вече няма капиталисти, а има инвеститори, като всеки от тези 0,1% е инвестирал във всичко в което може да се инвестира. Отделно всички големи компании се контролират от тези горе трите. Назначените директори на корпорациите се конкурират, но не и собствениците им тъй като са едни и същи и няма как да се конкурират със себе си. Това е капитализъм без капиталисти, а с инвеститори и топ-мениджмънт който управлява инвестициите.

Така е. Въпросът се състои в това, че няма един елит. Има множество индивиди в елитни мрежи. Т.е. това което ни се струва като организирано от елита, всъщност може да е организирано само от един от възлите на мрежата. На нас може и да ни се струва, че "елитът има общ интерес" и затова действа единно, но от гледна точка на самите членове на елита интересите им могат да се различават значително и дори да се конфронтират. Освен това има социални процеси, които когато един път се стартират не могат да се спрат, дори и да са против интересите на елита като едно цяло. Елитите като засекат такива процеси обикновено ги "яхат" и се възползват от тях. Тъй като всички се възползват, това създава илюзията, че процесът е контролируем и управляван от елитите, но реално не е така. Те всъщност сърфират на гребена на вълната, но не могат нито да я управляват, нито да я контролират, по същия начин по който истинските сърфисти не могат да управляват и контролират морските вълни, а само своя сърф. И наистина не е нужно да се търсят някакви нелегални или подмолни действия. Всичко е поставено открито на масата и е напълно достъпно.

Значи мислиш, че има все пак договаряне и коалиция. Средновековна Венеция през 13-век е около 40000 човека. Те имат общ интерес и го осъществят. Имат си обаче и ясна структура която да координира общите действия с една камара институции и правителство. Без организацията на хипотетичното тайно световно правителство, координацията на толкова много хора просто няма как да се случи. Това е човешката природа с нейните ограничения. Не можеш да я прескочиш, защото елита не са някакви полу-божества, а живи хора. Освен това има много по-прости обяснения за всички процеси които наблюдаваме. Няма никаква нужда от теории на конспирацията и от тайни правителства за да си обясняваме каквото и да е било. Те само усложняват нещата, а не ги опростяват. Например концентрацията на богатство и капитали си е вродена черта на капитализма. Няма нужда от каквито и да е заговори, планиране или координиране за да се осъществи.

Хе, хе. То затова управляващите от време на време ги помитат. Щото си мислят, че знаят всичко и могат да управляват, контролират, планират и въобще да държат здраво в ръцете си тълпата. И не са само революциите. Първата световна война например не е революция а планирано действие от страна на елитите. В резултат на "планирането" четири империи рухнаха, а самите елити бяха пометени и заменени.

Ето виждаш ли. Двама сме, а нито аз приемам доводите ти за убедителни, нито ти моите. Защо мислиш, че осемстотин хиляди души могат да стигнат до единно мислене по какъвто и да е въпрос. Толкова много хора могат да си взаимодействат само благодарение на властта. НЕ личната власт на всеки един от тях, а някой от тях или някаква много малка група от тях да си наложи властта над всички останали. Или опираме пак до световното тайно правителство, което да е източник на тази "власт над властващите". Друг начин няма. И тъй като аз не вярвам на нещо подобно, собствената ми визия е, че няма никакви тайни правителства и тайни заговори. Има елитна мрежа или по-точно елитни мрежи с множество възли и разклонения и с множество "властови центрове", а не един единствен център. В тази мрежа елитите си взаимодействат, но и противопоставят; сътрудничат си, но и се конкурират, а око трябва и воюват.

Тези "хиляди хора" естествено имат интерес да запазят и разширят своята власт и привилегии, но всеки си има собствена визия как трябва да стане това и по какъв начин да се осъществи. При това, всички до един са със страшно високо его и самочувствие за себе си за да допуснат, че някой друг може да им определя стратегиите и тактиките. При това положение да се предположи, че могат да изградят обща визия и общ план, че и да го следват е просто глупаво. Да стане пък на практика е направо абсурд. Съществуването на Бог, който да върши контрола и планирането е в порядъци по-правдоподобно.

Математиката е елементарна - 0,01% от 8 милиарда човека е 800000. Дори да приемем, че са много по-малко, не 0.01%, а 0,001% това са 80000. Това пак е страшно много. Ще си позволя да цитирам отговора на въпроса ми към ChatGPT: Оптималният размер за ефективни договорки е около 5–12 души. Това е обхватът, в който групата може ефективно да комуникира и координира. Максималният брой, при който все още е възможно да се постигне съгласие в разумен срок, вероятно е около 50–100 души. Над този размер групата обикновено се разпада на подгрупи с различни интереси или става невъзможно да се постигне консенсус. Над 50-100 души консенсусът е НЕВЪЗМОЖЕН. "Над този размер групата обикновено се разпада на подгрупи с различни интереси или става невъзможно да се постигне консенсус." При това положение няма никакво значение каква дефиниция ще дадем за Бог. Важното е само това, че Бог е един и теоретично е в състояние да бъде планиращия и контролен център за управлението на човечеството. За разлика от Бог, елитът или тези топ 80000 (при 0,001% елит) изобщо не са в състояние да предприемат каквито и да е съвместни действия. Още по-малко това е възможно при 800000 човека или 0,01% от човешката популация.

Зададох на ChatGPT следния въпрос: "Колко е според теб максималния брой хора, които могат да се договорят помежду си. Изчисленията да се направят при допускането, че всички имат (или нямат) еднаква власт, харизма, пари и социално положение и са материално независими." Отговорът: В ситуация, в която всички участници са равнопоставени по отношение на власт, харизма, пари, социално положение и материална независимост, максималният брой хора, които могат да се договорят помежду си, зависи от няколко фактора: Основни влияещи фактори: Сложността на задачата или проблема: Колкото по-проста е задачата, толкова по-лесно е постигането на съгласие. Например, за избор на общо място за среща, по-голям брой хора могат да се договорят, отколкото за разпределяне на сложни ресурси. Комуникация и време: Времето за дискусия е ключово. Колкото повече хора участват, толкова по-дълго е нужно, за да се изслушат всички мнения и да се постигне съгласие. Качеството на комуникацията също играе роля. Липсата на йерархия предполага равнопоставен диалог, но това може да доведе до затруднения при вземане на решение. Брой на алтернативите: Колкото повече опции има, толкова по-трудно е групата да се обедини около една. Например, ако трябва да изберат между две опции, е по-вероятно да се договорят, отколкото ако опциите са десетки. Психологически и когнитивни ограничения: Човешкият мозък може да обработва и взема предвид ограничен брой мнения едновременно. Известно е, че групите с повече от 7 ± 2 участника (т.нар. правило на Милър) започват да губят ефективност в дискусиите. Теоретичен модел: Координация чрез консенсус: При равнопоставени условия и липса на принуда, групата разчита на консенсус за вземане на решения. За да се постигне пълен консенсус в група от NNN души, се изисква всички да се съгласят едновременно. С увеличаване на броя NNN, броят на възможните комбинации на мнения нараства експоненциално, което прави постигането на съгласие по-малко вероятно. Формално, броят на уникалните взаимодействия в група от NNN души е N(N−1)2\frac{N(N-1)}{2}2N(N−1). При N=10N = 10N=10, това са 45 взаимодействия; при N=100N = 100N=100, това са 4950. Това показва, че времето и усилията, нужни за постигане на съгласие, нарастват експоненциално. Практически извод: При тези равнопоставени условия: Оптималният размер за ефективни договорки е около 5–12 души. Това е обхватът, в който групата може ефективно да комуникира и координира. Максималният брой, при който все още е възможно да се постигне съгласие в разумен срок, вероятно е около 50–100 души. Над този размер групата обикновено се разпада на подгрупи с различни интереси или става невъзможно да се постигне консенсус. Ако има нужда от постигане на съгласие в по-големи групи, се изискват посредници, механизми за представителство или допълнителни структури.

Показателен е случая в Австрийската империя наречен Галицийското клане. Полската шляхта агитира селяните си за национално-освободително въстание против австрийците. Императорът им прави контра-предложение като обещава да ги освободи от крепостничество. В резултат селяните слагат под ножа своите господари, представители на същата тази шляхта.