Atom

В последното изследване са интересни не само салтовците, но и черняховците. Ето една картинка от проучването: Авторите са определили три клъстера при черняховците: 1. 6 individuals are most similar to Eastern/Central Europeans (маркирани са като UkrIA_Chernyakhiv_1) 2. 6 to continental Southern Europeans (clustering with Thracian Hallstatt associated individuals of this study) (маркирани са като UkrIA_Chernyakhiv_2) 3. 1 individual has an even more southern genetic profile, clustering with modern Cypriots (маркиран като UkrIA_Chernyakhiv_3)

Етикиран е като Saltiv_Bulgars_1. Ще рече "кавказки" автозомен профил.

Те и пробите не са кой знае колко много. Има всичко на всичко 3 "български" проби, от които две са етикирани като "кавказки автозомен профил" и една със "средно-азиатски". Аланите от това проучване са 6. Четири от пробите са с "кавказки профил", а две със "средно-азиатски". Т.е. съотношението и при двете групи е 2:1 в полза на "кавказците". Това е и една от причините авторите да не могат да разграничат алани от българи. Според мен обаче основната причина е, че пробите са твърде малко. Та и аз не знам какви изводи могат да се правят при това положение. Иначе това което го писах за липсата на "източно-европейски" профил при салтовците е на базата на това което излезе досега във всички проучвания на салтовци. Вярно е, че там преди бяха изследвани само "алани". Доколкото си спомням май тези три проби са първите салтовски проби, които се приемат за български.

Пробите на салтовците от последното проучване са малко, за да се правят кой знае какви изводи. Авторите на последното изследване са фиксирали два различни генетични профила (условно наречени "кавказки" и "централно-азиатски"), като и двата присъстват както в условно "българските" салтовски погребения, така и в условно "аланските" и то в еднакво съотношение - 2:1 в полза на кавказките профили. В случая интересното е, че при салтовците няма (или поне засега няма открити) класически източно-европейски генетични профили. Това е доста различно от картината която ни представи Южняка относно дунавските прабългари. При лекото повдигане на завесата се загатна, че при нас основната маса от прабългарите е тъкмо с източно-европейски профил.

Ами нямаме разбира се. Нали и аз казвам почти същото. Пляскаш някакво съждение без доказателства, като на всичкото отгоре съждението е и с неясно съдържание. Какво "поле за разговор" очакваш да има? Ето ти един пример. Това е опит за реконструкция на някакъв текст, който се опитва да илюстрира състоянието отпреди отварянето на сричката: Dólie mojā́ tý dólje, kā́mo že esói néiklā? Wodói lei esói topnónlā, ognjéi či esói gorě́lā? Es že lei esói topnónlā ópāko jьmā́soi wýdnornontei, Ā če to esói gorě́lā nā woikys jьzgýbes, Ā že to esói gorělā jьz(ъ)gýbes nā woikys. Опит за изговаряне на съшия текст може да чуеш ТУК. Авторът на реконструкцията заявява следното: Это праславянский язык приблизительно 1-4 веков, т.е. в нём произошли: -протославянское стяжение дифтонгов -закон RUKI -качественная дифференциация долгих и кратких, возникновение редуцированных (типа перехода ū>[ы], ī>i, i>ъ и т.д.) -первая палатализация Но ещё не произошли: -возникновение носовых(в тексте носовые обозначены соответствующими значками, потому что я не нашёл, из чего именно происходят ę,ǫ - in, im, en, em; um, un, om, on) -монофтонгизация дифтонгов (остались oɪ̯ на местах ятей, на месте -и в формах И.п, мн.ч.(*voɪ̯koɪ̯>вѣки, кратких мест. (*moɪ̯>mi, *toɪ̯>ti), в форме *jesoɪ̯>еси; осталось eɪ̯ на месте -и в инфинитивах (окончание *-teɪ̯>ти) -отпадение конечных согласных (поэтому на конце многих слов ИЕ-е -s) -не начали действовать Закон открытого слога, Закон слогового сингармонизма Обсъждането може да го видиш тук: https://lingvoforum.net/index.php?topic=80398.0 Ако именковският се е отделил на някакъв подобен ранен етап (преди отварянето на сричката), то нямаме никакви основания да допуснем, че в последствие при него ще се развият същите процеси както при говорите от основния масив. Чисто географски те са отдалечени достатъчно и поради липсата на контакт с останалите "праславяни", развитието на именковските диалекти може да продължи в каквато си посока иска, под влиянието на съвсем различни фактори в сравнение с тези, които влияят на основния масив. Технически, праславянският език е реконструиран при вече отворена сричка. Чисто практически, отварянето на сричката и последващите фонетични изменения правят езика качествено различен от езика преди отварянето на сричката. При това положение за мен ранното отделяне на именковците от основния масив не позволява да ги наречем 'езикови славяни". Някаква успоредна линия или 'параславяни' e OK, но повече от това само при стабилни доказателства в тази посока.

Писах някъде по-напред, че за праславяни може да се говори само след завършване на процеса по отварянето на сричката. Не за друго, а защото праславянският език е реконструиран тъкмо на този етап, при вече отворена сричка. Ако не сме сигурни, че сричката вече е отворена, не може да се говори за славяни или праславяни, а в най-добрия случай за параславяни. Ти сигурен ли си, че при именковците сричката вече е отворена? ОК, приемаме, че в 4-ти век имаме някакви хора, които са "генетични славяни". По какви критерии може да се разбере, че те са и "езиково праславяни"? От гледна точка на лингвистиката по никакви. Остава археологията. При хипотезата "малка, компактна прародина" би могло да се допусне, че там някъде в прародината процесът по отварянето на сричката вече е завършил. Затова и писах, че при тази хипотеза ако свържем по някакъв начин именковците с прародината, може да се допусне и за тях праславянщина или език с отворена сричка. При втората хипотеза е важен тайминга. Именковците се отделят на много ранен етап. Ако имаме предполагаем диалектен пред-праславянски (или късен южнобалтски) диалектен континуум, то може да се допусне, че в някаква негова част тъкмо в готския период започва процеса по отварянето на сричката. Не може да сме сигурни обаче, че по времето на отделянето на именковците този процес вече е завършил, още по-малко пък, че тази иновация е обхванала целия ареал на пред-праславянския (или късен южнобалтски) диалектен континуум.

Много трудно е да се защити едно подобно съждение. Доколкото знам основната маса от именковците се кремират. Т.е. това което е изследвано е от някакъв много близък и сходен, но не 100% 'именковски контекст' и не е пряко доказателство, че именковците са генетични славяни. Въобще по тази причина (кремацията на славяните) всякакви генетични изследвания и отнасянето на тези или онези проби към "славяните" са индиректни. Относно езиковите праславяни положението е сходно. Общо взето съществуват два разказа за формирането на праславяните. Първият е базиран на хипотезата за малката, културно еднообразна и бездиалектна прародина. Вторият е базиран на хипотезата за възникването на праславянския, първоначално като общо наддиалектно койне, което се използва от хора носители на разни диалекти (но от един диалектен континуум) и в последствие самите диалекти се изравняват, изглаждат и накрая изчезват, за да остане само бездиалектното койне. Т.е. при тази хипотеза нямаме задължително малка и културно еднообразна прародина. При хипотезата за малката и културно еднообразна прародина би трябвало от една страна 100% да сме сигурни коя е тя и къде се намира, а от друга да направим убедителна връзка между същата прародина и именковците. Доколкото знам такова нещо засега не е направено. Втората хипотеза предполага, че изглаждането на разните пред-праславянски диалекти и формирането на праславянския език става благодарение на въртележките организирани последователно от готи, хуни и авари. Именковците обаче идват малко встрани за подобни процеси.

Не могат. Ако търсиш точно 'междинен език', то той би трябвало да се търси някъде на още по-древно ниво. Нещо от рода на пара-балто-славянски или пара-индо-ирански. Това обаче е напълно безсмислено упражнение. Въобще не ми е ясно кое налага да има някакви междинни езици и какъв проблем решава една подобна хипотеза.

По-горе Sir обясни какво се разбира под параславяни. Това са хора, чийто език не произлиза от праславянския, а от някакво по-древно ниво. По-древното ниво на праславянския е нивото, когато все още не работи закона за отворената сричка. Именно отварянето на сричката прави част от балтославянските диалекти окончателно славянски, а тези които не са подложени на закона - балтийски. Отварянето на сричката е съпроводено с един куп други промени: разни палатализации, появата на назалните гласни и т.н. С други думи ако езикът на именковците действително е бил параславянски, то той най-вероятно е бил неразбираем за носителите на славянски език. Или пък ако са се разбирали, то именковците и славяногласните биха се разбрали толкова, колкото славяногласните и балтите.

Завесата е вдигната съвсем леко. От това което се вижда в процепа под нея (или пък от неясните силуети зад завесата) всеки може да намери нещо което да му хареса. За теб, това което се вижда ти "доказва", че няма смисъл от термина прабългари. За Макето е потвърждение на хипотезата му за славяноезичните конници с лексика от рода на Аз, Куче, Жена и т.н. Аз ако искам мога да видя в числата 1-3-10-26-100 някакво съотношение, което "доказва" собствената ми хипотеза за снежната топка. Друг ще види нещо четвърто и т.н. и т.н. Какъв е смисъла от подобни "доказателства"

Завесата взе леко да се повдига. Според Стамов към момента са изследвани 140 индивида от археологически твърди прабългарски погребения. От тях има: - един индивид, който показва източен (монголски) произход - две или три проби с някаква тънка връзка с хуните и със скитите от културата Пазарък - около 10 проби имат типичен сарматски профил - около 20-30 проби показват някаква връзка с Кавказ. За останалите около 100 проби не разбрах точно какви са, но останах с впечатлението, че става въпрос за хора с източно-европейски профил (славяни?, параславяни?, анти? ......) Общо взето става интересно.

Някой по-запознат може ли да каже, какво се случва с руската опозиция. Гледам, че се е заформил лют дебат около филма на Мария Певчих и ФБК - "Предатели". За какво е цялата пушилка и кой е крив и кой прав?

Интересно наистина. Може би това се дължи на някакви специфични климатични фактори, конкретно за този регион. Или пък нещо друго в окръжаващата среда (релеф, води, флора, фауна ...???). Има вероятност причината да е и човешкия фактор. Т.е. тук все пак да съществува някаква различна бронзова популация (различна от бийкър и брадвата), която да възпрепятства безпроблемното заселване на северняците.. В тази връзка е интересно какъв е произхода на желязната популация и от къде са дошли тези хора. Една от възможностите е през цялото време на бронза, хора с подобен автозомен профил и с разбойнически нрави да са били тук някъде в планините. Хипотезата е, че който и да се засели в равнината е тероризиран от тях и накрая и брадвите и бийкърите се отказват да правят нови опити за овладяването на балканите. Другият вариант е железарите да са дошли от югоизток още по времето на бронза и да са възпрепятствали заселването на северняците. И в двата случая обаче, тази втора и неуловима популация (чийто наследници са групите от желязото), ако трябва да е налична тук на балканите още от бронза, би трябвало по същото време (бронза) да има по-различна култура. Например вместо инхумация да са практикували кремация.

Тези списъци не се правят ей така от любопитство, а за данъчни цели. Властите се интересуват от данъчно задължените лица и лицата които имат военни задължения. Това са всички мъже над определена възраст и вдовиците, които управляват собствено домакинство. С други думи ако ти си над определена възраст си глава на 'хане' (домакинство) или ΄мюджерред' (неженен мъж) и си данъчно задължен. Най-малкото за поголовния данък и разните му там трудови повинности. От там нататък ако искаш живей при дядо си и го слушай. Това си е твоя работа. В случая обаче това няма значение. Става въпрос не за абсолютните числа на популацията, а за динамиката. Т.е. за количествените и качествените изменения на категориите "хане"+΄мюджерред' за определен период от време и на определена конкретна територия.

Загледах се пак в данните от Одринската каза, като този път се концентрирах върху демографската динамика. Там се наблюдава следното: - През 1485г в казата са регистрирани общо 4997 глави на домакинства - женени и неженени, мюсюлмани и християни, но без вдовишките домакинства. На фона на гъстотата на населението в северна и западна България по това време, това е много малко число. Като се има предвид, че Одрин е превзет повече от век по-рано и е бил столица а османците, може да се предположи, че през този един век населението на казата горе-долу си е същото като брой и не се е изменило кой знае колко много в количествен състав. - По-малко от век по-късно - през 1570г., в казата имаме вече регистрирани 12321 глави на подобни домакинства (женени и неженени, мюсюлмани и християни, но без вдовишките). Т.е. за периода 1485-1570 се наблюдава увеличение на населението от почти 2,5 пъти. Като се има предвид сходната ситуация при идването на Аспарух (почти обезлюдена територия и ;много ниска плътност на завареното население), то този модел би могъл да се приложи и към първите векове от съществуването на ПБД. Моделът е следния: - през първия век имаме адаптация и усвояване на територията при сравнително стабилни, но ниски количествени нива на популацията. - през втория век (тъй като усвояването на новите земи и адаптацията са приключили) има популационен взрив и населението бързо нараства. Един подобен демографски модел се вписва и с историческото развитие на ПБД. Горното се отнася за количествените характеристики. В случая с одринската каза освен количествени има и качествени промени. В периода 1485-1570 мюсюлманското население нараства два пъти. Освен на естествен прираст, това нарастване се дължи на приходящи мигранти, но и значителен процент конвертирани в исляма друговерци или т.н. "нови мюсюлмани". Въпреки това, християните показват значително по- висок ръст - 5,5 пъти. Колегата Южняк спомена, че при прабългарските погребенията с инхумация се наблюдават два "вида" българи и, че като прибавим и тези с кремацията, може "видовете" да се окажат и три. Питам се, след като изследването най-накрая излезе, дали ще може да отчетем някаква демографска динамика - както от количествени, така и от качествени показатели. Лично аз не съм голям оптимист. Ако моделът е верен, то пробите от 8-ми век би трябвало да са много по-малко (в пъти, а не в проценти) от тези от 9-ти. При това положение ми се струва трудно да се нацелят проби от 8-ми век и то те да са достатъчни за "представителна извадка" (която да описва прилично положението през 8-ми век).

Ние не знаем дори какво точно означава думата "българи". Тамарин беше предложил навремето две основни версии (от общо според него около 100). Българи = 'смесени' (или тюрксктата теза) и другата: българи = vulgari или просто "народ", простолюдие (или романската теза). И в двата случая тази дума може дълго време да се е употребявала просто като дума и едва на някакъв по-късен етап да е добила смисъла на име-етноним.

Аз съм далеч от мисълта за обезлюдяване на региона като цяло. Напротив, застъпвам идеята, че наистина имаме поне частичен континуитет. По някое време обаче е обезлюдена равнинната част на Тракия. Християните които са оцелели и останали в региона, най-вероятно временно са се оттеглили по близките чукари за да избегнат атаките на акънджиите. Другият вариант е при атаките на турците, местните да се оттеглят в близкия град или крепост. След това и едните и другите ако имат късмет и оцелеят се заселват в равнината, но не е задължително това да е на старото им място. Нещо подобно вероятно се е случило с християните около Одрин. Градът не е разорен и населението му е запазено. Вероятно малко преди превземането му (или по-точно предаването му), освен граждани, там и било пълно и със селяни от околните села. Може да се допусне, че някои от околните крепости също се предават доброволно на турците и при тях нещата са сходни. В резултат на това се получава следната картина: В описа на Одринската каза от 1485г. са регистрирани 216 села, 2 пусти села, 9 мезри (от които 2 пусти), и 3 чифлика. Повечето от селата са много малки (до 5 домакинства) и малки (от 6 до 20 домакинства). Много големи села (над 80 домакинства) са регистрирани едва 7. "Село Вулгарохори/Булгарохори/, с друго име село Хатун, спадащо към [нахия] Юскюдар, което е и най-голямото в казата, има записани 190 християнски домакинства и 10 вдовишки семейства, срещу едва 22 мюсюлмански домакинства, като 11 от тях са на освободени роби, а главата на 1 домакинство носи презимето „син на Абдуллах“.... Останалите 3 много големи селища, с преобладаващо християнско население, са самият Фигле село Кара Юсуфлу и село Лефке. Не на последно място трябва да посочим, че в тези 7 най-големи селища живеят 73,5 % от християнските домакинства и 78,9 % от християнските вдовишки семейства в казата" Цитатът е от тук: Поселищна мрежа и население в Сакар планина и прилежащия й район през XV-XVI в Същият модел се вижда и в останалите части на Тракия. Т.е. континуитетът наистина е частичен. Оцеляло автохтонно население има, но то е концентрирано в много малък на брой, но много големи села, докато огромна част от територията е заета и усвоена от разни тюркоезични групи. С други думи пространственият континуитет е силно ограничен. При това положение няма защо да се чудим на турските топоними.

Аз не съм забелязал науката де игнорира проблема с обезлюдяването на Тракия. По-скоро има спекулации по този въпрос, но не и игнориране. Например обезлюдяването все още се обяснява от някои хора изключително и само със зверствата на турците. Това с повторното заселване на Тракия от "кюстендилците" също е спекулация на учените в миналото, а не на някой друг. Както и да е. Тракия наистина е рядко заселена. На тази територия принципно плътността на населението е ниска, независимо от религията на хората. Ето ти една карта за положението през 1530г, която отразява тоталната популация (християни, мюсюлмани, цигани, евреи и т.н.) в рамките на границите на съвременна България. Вижда де се, че това са най-рядко заселените територии към началото на 16-ти век. Или с други думи българите са много малко, но турците също не са много. На тази рядко заселена територия мюсюлманите са пръснати в огромен брой, но много малки или просто малки села. Християните от друга страна са концентрирани в малко на брой, но предимно големи села. Това обяснява и защо в Тракия топонимията е предимно турска. Просто неголям брой турци са пръснати и усвояват една огромна територия. След 1530г. и до края на века демографията постепенно се подобрява. Миграции наистина има, но хората идват тук от най-различни места и няма някакъв определен вектор който да посочва конкретен район като донор на население. Ако има изобщо такъв, той не е от запад или югозапад, а по-скоро от северозапада. Има индикации, че в Тракия се заселват значително количество пленници от походите в Босна, Хърватско и Унгария. Много голяма част от тях приемат исляма, но други запазват религията си и вероятно наследниците им в последващите периоди се включват в българската или гръцката народност. При всички положения обаче нямаме "замяна", а по-скоро допълване.

Забелязвам някаква странна "методология". Постулираш някаква теза (и то без никакви доказателства за нея), а след това всичко което не ти отговаря го отхвърляш или просто го игнорираш (правиш се, че го няма). Така е по-въпроса за прабългарите, така е и по въпроса за населението в Тракия. Например османските регистри от края на 15-ти и началото на 16-ти век показват Тракия като рядко заселена, а Кюстендилският санджак гъсто. Само поради този факт постулираш, че Тракия е презаселена от хора от запада (най-вече от Кюстендилския санджак) през следващия 17-ти век. Да, ама не. Не предлагаш никакви положителни доказателства, а само отрицателни: "това няма да приема, онова няма да приема" и т.н. Така не се прави и това не е наука.

Имало е гърци разбира се, това никой не го отрича. Ти обаче отричаш там да е имало българи. В примера който дадох не става въпрос за цяла Тракия, а само Одринската каза. Ето ти я на една схема. Тук не са включени всичките села, а само крайните по които са определени нейните граници: На север казата достига до Саларлу (село Окоп, Ямболско), а най-западната му точка е Обруклар (някъде около Гълъбово). На тази територия през 1530 са регистрирани над 5 пъти повече християни отколкото общия брой на християните в трите по-северни кази: Карнобат, Ямбол и Стара Загора. В каза Пловдив пък са 5 пъти повече отколкото в каза Одрин. Относно етническия състав данните трябва да се тълкуват такива каквито са. Аз никога не съм отричал съществуването на власи или гърци при наличието на данни за подобно нещо. Във връзка с това даже много пъти в този форум са ме наричали влахоман, гръкоман и др. подобни. Не отричам обаче и наличието на славяни в ранния период, българи и т.н. Данните в случая са следните: - в османските регистри за одринската каза много от християните за записани със славянски имена - имаме свидетелствата на един куп западни пътешественици от 16-ти век, които пишат едно и също нещо: "от Одрин започват българите". "Като цяло сравнявайки имената, с които са записани жителите в Одринската каза, и тези в град Одрин, можем да направим следната констатация: през целият XVI в. се наблюдава наличието на по-голям брой лица със славянски имена в казата и по-малък в града. Обратното становище важи за християните с гръцки народни имена, които преобладават сред християнското население в Одрин, но са по-малко представени в казата." Цитатът е от тук: Поселищна мрежа и население в Сакар планина и прилежащия й район през XV-XVI в Точно архивите показват, че в Одринската каза имаме друг процес. През 1485г. в казата има 661 християнски домакинства, които са 17,6% от броя на мюсюлманските домакинства. През 1530 християнските домакинства са 1222 или 28,6% от мюсюлманските, а през 1570 вече са 3528 което е 48,5% от броя на мюсюлманските домакинства. С други думи, през целия 16-ти век имаме постоянен ръст на делът на християнските домакинства в одринската каза.

Ако вземем регистрите от 1530 г. ще видим, че в североизточната част на тракийската низина християнското население действително е малобройно. В каза Карнобат има 107 християнски домакинства, при 688 мюсюлмански. В каза Ямбол има 75 християнски домакинства при 1424 мюсюлмански, а в каза Стара Загора 57 християнски и 2322 мюсюлмански. Или общо в тази част на Тракия има 239 християнски домакинства и 4434 мюсюлмански. Тези числа наистина са много малки. Както за населението като цяло, така и за дела на християните. "Рупската зона" обаче показва друга картина. През същата 1530 години в каза Одрин са регистрирани 1222 християнски домакинства, а мюсюлманските са 4261 В каза Пловдив има регистрирани 5873 християнски домакинства и 5200 мюсюлмански. Интересното е, че при следващото преброяване на населението през 1570 г. делът на християните в каза Одрин не само, че не намалява, а напротив има сериозно увеличение. През 1570г. християнските домакинства в одринската каза са 3528, а мюсюлманите са 7272. Т.е. ако в 1530г. на едно християнско домакинство са се падали почти 3,5 мюсюлмански, то през 1570г. съотношението е 1:2,06. С други думи това за пълната ислямизация го забрави. Ислямизация определено има и тя си върви. Къде и кога се усилва, къде и кога отслабва. Но да се говори за пълна ислямизация и последваща подмяна на населението е най-обикновена фантазия.

Ако в Тракия начертаем една линия от Пловдив, през Димитровград, Елхово и Средец, то грубо казано на север от нея е зоната на балканските диалекти, а на юг на рупските. Това е очевидно. С други думи ако равнината на Тракия наистина е останала по някое време безлюдна, то в последствие българите които се заселват в равнината са основно с произход от Балкана, Родопите, Сакар и Сранджа. Това е очевидното, а всичко останало би трябва първо да се обоснове - защо изобщо е нужна някаква друга хипотеза. Миграции наистина е имало, както навсякъде другаде. Те обаче са били предимно локални, бавни и постепенни и преобладаващо на къси разстояния Естествено имало е и на по-дълги разстояния, но те са били от сравнително малки групи от хора или дори единични семейства и не са могли да повлияят на езиковата картина. Там където е имало по-мащабни те също са очевидни. Такъв пример са т.н. тронки, чийто диалекти спадат към факийската група говори, а не към рупската или балканската. Пак да те питам. Кое налага да има някакви мащабни миграции от запада и какъв проблем решаваш с една подобна "хипотеза". Няма никакъв проблем за решаване. Това също е очевидно.

И от къде са дошли българите в Тракия? Виж по-горе картата на диалектите. Около две трети от Горнотракийската низина е в обсега на подбалканските диалекти, които са генетично свързани (в смисъл на лингвистиката, а не на генетиката) с балканските. При това положение сигурно и балканските говори ще изкараш, че са дошли от Албания. Останалата една трета от Горнотракийската низина диалектно са свързани с рупските говори. За тях обаче си имаме достатъчно сведения. Имаш една камара пътеписи, където очевидци си пишат кое как и защо. Имаш османски данъчни регистри. Не разбирам какво точно не ти харесва и защо изобщо се налага да има някакви далечни и мащабни миграции. Ако въпросът е за някакъв проблем с хаплогрупите, то си тръгнала в съвсем грешна посока.

ОК. Явно си предубедена и каквито и доводи до се изтъкнат си държиш на своето. Първо Тракия беше заселена от кюстендилци през 17-ти век. Сега я засели с хора от Арнаутлука. Така като гледам сигурно и периода на презаселването ще го смъкнеш някъде през 15-ти век...... При това положение няма смисъл да продължаваме този спор тук, защото не знам до къде ще стигнем, а темата все пак не е за това, а за анатолийско-византийския генетичен компонент в съвременните българи. Ако наистина те интересува демографията на Тракия през средновековието и османския период, може да отвориш нова тема, където с удоволствие ще се включа.

Тези проблеми са ясни. Това, че има проблеми с проучването на архивите обаче не е доказателство, че Тракия наново е заселена с популация от запада. Много е вероятно в някакъв момент населението на Горнотракийската низина наистина да е редуцирано до почти пълно обезлюдяване. За подобно нещо има редица предпоставки. От една страна още преди появата на османците този район е нещо като буфер между България и Византия, а равнината не осигурява кой знае каква стабилност и защита. Вероятно имаме влиянието на чумата от 14-ти век. Като капак и нашествието на османците. От друга страна, почти през целия период на османска власт наистина има миграции от запад на изток. Тези миграции обаче не бива да се преекспонират и влиянието им да се надценява. Ето ти една карта на диалектната подялба на българския език: Подробно може да си я видиш тук: https://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/ В Горнотракийската низина преминават няколко диалектни граници. Това не е типично за равнинна местност, на една сравнително малка територия и без кой знае какви бариери. С други думи може с основание да се предположи, че в Тракия е имало някакви по-особени демографски процеси. Ако имаше действително презаселване от запад на изток обаче, това щеше да си проличи и на диалектната карта. Тук по-скоро имаме посока север-юг и юг-север. Говорите на Горнотракийската низина почти изцяло си остават в диалектния "изток". Изключение са само говорите от т.н. "факийска група", които имат връзка със запада. Каквито и миграции да е имало от запада в останалата, основна част от Тракия, то те не са били достатъчно значими за да повлияят върху езика на населението.