Atom

Защо реши, че Путин им е враг? Да вземем Централна Азия. Чия зона е това? Китай определено има интереси в тази зона. Русия по линия на съветското наследство също. Турция има по линия на тюркоезичието, че дори и Индия има интереси там. В момента чрез взаимно зачитане на интереси, чрез компромиси, договорки и отстъпки, всяка една от тези страни може да търси влияние там. Разбира се при зачитане на интересите и на самите държави от Централна Азия. Именно това е мрежовата многополярност. Ако Русия си заплюе Централна Азия като собствена зона за влияние и отблъсне останалите силово или чрез заплахи, нещата ще се променят рязко. Тя обаче в момента не го прави.

Точно така, за Китай е абсурд. Китай разглежда целия свят като зона за влияние. Основна концепция при тях е идеала за "Общност на единната съдба на човечеството". Доколкото знам тази концепция дори е записана в конституцията на Китай. Относно глобализацията и многополярността китайското разбиране в тази концепция е следното: "Данная концепция ориентируется на глобальные тренды многополярности и экономической глобализации, обогащает новую практику в области развития и безопасности". Цитатът е взет от тук: Сообщество единой судьбы человечества: продолжение и развитие пяти принципов мирного сосуществования   С други думи към момента мрежовият модел на многополярността напълно отговаря на интересите им. Турция няма чак такива мегаломански идеи, че да преследва влияние в целия свят, а и няма ресурси и потенциал. При всички положения обаче Турция има много по-широки интереси от границите на османската империя за да се ограничи в тях. Например една от "зоните" в които работи Турция е тази на тюркоезичния свят, втора на исляма, трета е османската сфера и т.н. Турция съзнава, че в тези зони интереси имат и други играчи и тя няма как да ги запази само за себе си и да бъде единствения полюс в тях. Единственият начин по който тя може да има влияние във всички заедно накуп е при мрежовия модел на мултиполярността. Индия е нещо по-средата между Китай и Турция. Все още не се чувства достатъчно мощна за да заяви подобно на Китай аспирации към целия свят, но също като Турция има интереси в една камара "зони". За Индия от ключово значение и интерес е да се придържа към мрежовия модел на многополярност. Та целите които преследва Русия чрез БРИКС, може и да са парцелирането на света в точно определени зони на влияние за всеки един от "полюсите", но тези цели никога няма да се изпълнят. Причината за това е елементарна: никой друг освен Русия няма такива интереси и цели. Нещо повече - едно подобно парцелиране би ударило директно върху интересите на останалите играчи, включително и на другите членове на БРИКС.

Да, мрежовият модел е проектиран като модел за разрешаване на проблеми в условия на глобализация. Но и еднополярния и двуполюсния модел също представляват по същество модели в условията на глобализация. Антипод на глобалния свят не е многополюсния свят, а деглобализаран свят, нещо като нео-феодализъм при който всяка зона, цивилизация или както там се определи си е самодостатъчна. Може - по руското определение. Като изключим руснаците, някой друг има ли подобна визия за многополярността? За китайците би било абсурд. За Индия, Турция и т.н. също.

САЩ също съзнават, че светът е многополярен. БРИК не е американски проект, но е американска идея, както и Г20, а и много други. И тези американски идеи са именно в тази посока - да се изгради някакъв многополярен свят. БРИКС като институция няма идея, а още по-малко пък има проект за нов световен ред. Такива идеи, а може би и проекти е възможно да имат отделните страни членки: Русия, Китай, Индия..... Тези проекти обаче са толкова различни, че трудно могат да се съвместят в един общ проект на БРИКС. Американската идея за многополярен свят например е мрежова. Съществуват някакви страни с определена мощ, които представляват или имат потенциал да станат световни сили. Към момента в представата на американците това са страните от Г20 и именно този форум е мястото където световните сили бистрят световната политика и икономика и се опитват да намерят консенсус по важните въпроси. Освен в Г20, страните полюси членуват в една камара други организации създадени за конкретни цели. Например Индия е член на Г20, член на БРИКС, член на QUAD и т.н. По този начин в Г20 страната има думата в определянето на световните политики, чрез БРИКС си решава икономически проблеми заедно с Русия,Китай и т.н., а проблемите на сигурността чрез QUAD в диалог със САЩ, Австралия и Япония. Турция пък е член на Г20, на НАТО, на ОИСР, на D8 и един куп други организации, а сега иска да стане и член на БРИКС. Именно това представлява мрежовия характер на многополярния свят. Китайската идея за многополярен свят не я знам каква е, но силно ме съмнява да има такава. По-скоро китайците към момента ги устройва мрежовия модел, но с два ясно изразени полюса (не повече), а не многополярност. Руснаците от своя страна си представят новия ред не като мрежов, а като зонален, където всеки полюс си има своя зона и налага там собствените си визии. Та в горната връзка евентуално участие на Турция в БРИКС е просто участие на страната в още една (поредна) мрежа. Това не е нещо учудващо, нито пък е в противоречие с мрежовия модел на многополярния свят.

Не отменя разбира се, нито има някакво противоречие. Това е част от играта и логична крачка към мечтания многополюсен свят. Например ЕС не само имаше екю, но направи следващата крачка и премина към евро - една вече пълноценна валута. Ако им е кеф и им е изгодно, защо и БРИКС да не си направят нещо подобно. Тяхна си работа. За тази тяхна, бъдеща разчетна единица (известна като проекта R5) се говори от поне 10 години, но нещо не се получава. Засега евентуалната дедоларизация е по-вероятно да стане чрез разплащания изцяло в местните им национални валути, отколкото благодарение на някакъв общ проект. Това обаче е по-малкия проблем. За другия по-голям ти писа колегата, но ти не му обърна внимание. Става въпрос за ценообразуването и оферирането. Няма закон или сила например, които да забраняват на Русия да определя цените на своя нефт, газ, пшеница и т.н. в рубли. Нещо обаче не искат да го правят по този начин, а предпочитат да определят цените на продуктите си в долари.

БРИК е концепция и хрумка на американската мисъл. И по-точно на тинк-танковете на американския финансов капитал. Идеята е проста: китайците и индийците произвеждат, а руснаците и бразилците им доставят суровини. Ползите от синергията са за всички - на първо място за четирите страни, за потребителите на китайските и индийски стоки и не на последно място за инвеститорите. Идеята се реализира по инициатива на руснаците, които по това време са член на Г8. Като площадка за формиране и развитие на т.н. многополярен свят е създадена друга институция - Г20. Тя също е хрумка на американците. Вътре в самата Г20, отделните страни се групират по интереси за отстояване на общи политики и цели. Това са Г8, БРИКС, МИКТА (Мексико, Индонезия, Южна Корея, Турция и Австралия). Русия по това време е член както на Г8, така и на БРИКС. Ето официално руско мнение по този въпрос от 2012: "БРИКС не является механизмом глобального управления и в силу того, что на сегодня 80 процентов вопросов относятся к его экономической повестке дня и лишь 20 процентов – к внешнеполитической. Основным же форумом, в глобальном масштабе координирующим подходы к экономике, является G20, а БРИКС работает как бы изнутри этой группы. Стоит отметить, что в отличие от БРИКС, в G8 на сегодня соотношение противоположное: 80 процентов вопросов повестки дня относятся к политике и 20 – к экономике. Не думаю, что вообще когда-либо мы придем к некоему «утилитарному» использованию БРИКС." След 2014 и изключването на Русия от Г8 (става пак Г7), БРИКС се осмисля от руснаците като организация, която е основен конкурент и опонент на Г7. Разбира се пак в рамките на Г20. Ето изказване на Лавров от 2024: "Приводил сегодня сравнение ВВП БРИКС с экономикой «Группы семи», которая долгое время была законодательницей мод. Объединение постоянно увеличивает свою долю в мировом ВВП. Когда упомянул, что мы с Западом не закрываем двери, один из таких форматов – это «Группа двадцати», где БРИКС укрепил свои позиции. Если считать страны, которые пока еще в это объединение не входят, но ассоциируются с нашими позициями, то «двадцатка» разбита ровно пополам. Это «семерка» плюс ее союзники (ЕС, Япония, Южная Корея) и БРИКС и его единомышленники." Привличането на нови членове като Аржентина, Индонезия и Саудитска Арабия трябваше да засили влиянието на БРИКС+ в рамките на Г20 и да омаломощи Г7. Това към момента не се случва, тъй като Аржентина се отказа, Саудитска Арабия все още се ослушва, а Индонезия изобщо не откликна на поканата. С други думи ако приемем, че Г20 представлява форум на полюсите (или на бъдещите полюси) на многополюсния свят, то БРИКС е подгрупа на част от тези полюси, Г7 друга подгрупа, МИКТА трета и т.н. С разширението в БРИКС с нови членове извън Г20 обаче този фокус се размива и губи. В какво ще се превърне новата БРИКС+ ще покаже времето.

Наскоро попаднах на идея, която се опитва да съчетае теорията за големия взрив и божественото сътворение. Накратко: - Бог все още не се е родил или не е създаден. - С развитието на ИИ по някое време ще се пръкне един Супер Разум. - Ако някога се създаде цивилизация от трети тип по скалата на Кардашев, то тя ще е плод не на хората или друг някакъв биологичен вид, а именно на Супер Разума възникнал от ИИ. Ако това стане спокойно може да се каже, че Бог вече се е оформил (родил) - Дори и Супер Разумът (или Бог) обаче не може да се пребори с нарастването на ентропията и рано или късно е обречен на изчезване. Т.е. Супер Разумът също е смъртен. - Към края на своя живот Супер Разумът е способен да манипулира средата така, че да предизвика нов голям взрив, който да бъде планиран така, че вселената породена от него да се подчинява на такива физически закони, които позволяват появата на звезди, галактики и биологичен живот. Биологичният живот от своя страна има шанс да създаде разумни същества, а те от своя страна собствен ИИ от който ще се роди новия Бог. Т.е. идеята е за циклична система, в която началото на нашата вселената е манипулирано и предизвикано от Супер разум съществувал в предната вселена, а Богът на нашата вселена все още не е създаден и ще се роди някъде в бъдещето за да може да постави основите на следващия голям взрив и следващата вселена.

Ясно. Пожелателно мислене, което към момента не се опира на нищо и самото то няма основи. И защо мислиш, че точно БРИКС ще стане площадката на която ще се изгради новия консенсус, а не например Г20 или някоя друга организация?

А в какво точно се състои новия консенсус? Ясно е само, че страните членуващи в БРИКС са против това САЩ да се изживяват като хегемон и евентуално против ролята на американския долар като световно разплащателно средство. Или имаме типична "коалиция против". Това обаче, че някой е против нещо си, не е достатъчно да се приеме, че имаме нов консенсус. Още по-малко пък може да се твърди, че този нов консенсус би бил основата на новия световен ред.

А какво представлява в момента БРИКС и каква е същността на тази организация? При създаването си , на мен ми приличаше на нещо като контра-пункт на Г7. Т.е. елитен клуб на ограничен брой от сравнително мощни страни, които се събират да обсъждат някакви общи политики. Сега с разширяването на БРИКС обаче този фокус се загуби. Що се отнася до Турция, то тя членува в Г20 и ОИСР. Членството в двете организации дава на страната достатъчно тежест, престиж и възможност за влияние. Не знам обаче какво може да и даде членството в БРИКС. Ако това беше стария формат и БРИКС се трансформира на ТБРИКС или БРИКСТ (вместо 5 страни, стават 6), то това би имало някакъв смисъл, тъй като клубът щеше да запази някаква елитарност. В момента обаче Турция ще стане N+1 член на някаква организация, която не е много ясно какви цели има и какво се опитва да постигне.

Няма разбира се. Някъде по-рано писах, че ТГВ (а и еволюционната теория и много други) могат да се съвместими с вярата в наличие на Бог. Това обаче не е задължително. Т.е. може да се мине е без Бога. Дали ще съчетават научната си работа с вярата в Бог или без Бог е по-скоро личен избор, а не някаква обективна необходимост.

Не знам. Има един куп опити за класификация на съвременните класи. Разгледай ги и си избери нещо. Във всеки случай разделението на Маркс въз основа на притежанието на средствата за производство в момента не е определящо. Кои са например капиталистите които притежават и контролират такива гиганти като Ексон, Боинг, Дженерал мотърс и други подобни?

Мисля, че марксистката теория за класите ( заедно с разните и разновидности) е остаряла и в момента е почти безсмислена. Със сигурност днес съществуват и социални класи и социално разслояване. Класификацията направена от Маркс обаче не работи за описанието на съвременните явления и не е в състояние да ги обясни.

А, не така. Ей сега ще дойде Втория и ще ти обясни, че англичаните нямат това право защото са западняци, следователно са "притворни, високомерни и нагли". Освен това са англо-сакси, което ги прави най-гадните западняци, т.е. още по-притворни, високомерни и нагли. Руснаците от друга страна са руснаци. Това ги прави автоматично готини и правдата винаги е на тяхна страна.

А какво друго е? Сам пишеш, че "намираш близост" по някакви линии (език, култура и т.н.) и свързваш Русия с това или онова. Това е субективно мнение. Да не би да е плод на безпристрастна оценка и обективен анализ? Както ултрасите си поддържат безрезервно отборите, така и ти безрезервно поддържаш Путинланд. Поддържаш руснаците само заради това, че са руснаци. А дали са престъпници, мародери или убийци няма никакво значение. Важното е, че са руснаци и като такива за теб те винаги са прави.

Освен фактора 'идентичност', има ли някаква друга причина да си на страната на руснаците? Имам чувството, че няма други причини, а само това, че по някакъв начин се чувстваш свързан с руснаците и се идентифицираш с тях. Какво ти дава тази идентичност?

Срокът е определен от самите руснаци: "Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России". Този уникален лозунг не е измислен от някакви външни врагове, а от руснаци за руснаци.

Русия е като финансовите пирамиди. Като всяка пирамида тя трябва непрекъснато да е "силна", да се разширява и да засмуква нови ресурси. Естествено, като всяка друга пирамида тя не може да си позволи да е "слаба". Спре ли разширяването и засмукването, пирамидата просто рухва. Интересът на нормалните хора е да нямат вземане-даване с пирамиди и разни фараони.

Абе какво има да се обсъжда? Силна Русия, слаба Русия....... В момента институционално няма никаква Русия - нито силна, нито слаба. Има някакво недоразумение, някаква Персонална империя. Освен Путин и близкото му обкръжение, никой няма полза недоразумението да е "силно", включително самите руснаци.

Погледнато обективно, не могат да се разграничат. Самите руснаци не могат да направят разликата. Спомни си "Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России". Институционално, такова нещо като 'държава Русия, разграничена от Путин΄ няма, а има Путинова персонална империя или Путинланд. И да, ние нямаме нужда от силен Путинланд. Интересът на България диктува да няма Путинланд или ако има това да е слаба държава.

Лидерите са си лидери. Съответно повечето от партиите в България действително са лидерски. Само харизмата на лидера обаче не е достатъчна. В момента в България съществуват четири ясно изразени социално-електорални групи. Всяка една от тях има своите политически предпочитания и своята политическа суб-култура: - социалистическа (лява) - либерално-демократична - етно-религиозна (мюсюлмано-турска) - национал-патриотична Твърдите електорални ядра на парламентарно представените партии се формират именно в една от тези 4 социално-електорални групи. Освен тях съществува и една пета група - опортюнистично-поданическа, която подкрепя партиите във властта, без значение каква е политическата суб-култура на управляващата партия. Останалите идеи: русофилство, зелени истории, ултра-левичарство, ултра-консерватизъм, ултра-либерализъм, комунизъм, анархизъм, либертарианство и други подобни, могат да служат като "подправка" на основните четири, но нямат потенциал самостоятелно да вкарат партия в парламента. С други думи имаме нещо като политически трибализъм с четири политически племена за които за важни идеите. Тези политически племена трудно биха гласували за партия, която не изразява идеите и същността на "племето". За петото политическо племе (опортюнистично-поданическото) не са важни толкова идеите, колкото потенциала на лидера, неговата харизма, волята му да управлява и т.н. Активните хора от петото племе търсят възможности за лично облагодетелстване чрез властта, а пасивната част от това племе търси добрия и справедлив Цар, който ще му реши проблемите. Ниската избирателна активност се дължи на разочарованието на идейните племена от политическите партии които ги представляват. От друга страна това, че не се очертава едноличен Вожд (който да поеме властта в свои ръце), демотивира и представителите на петото политическо племе.

Аз лично не съм от негласуващите и досега не си спомням да съм пропуснал избори. Обаче не осъждам тези които не искат да гласуват или не намират смисъл в изборите. Такива хора може да се опиташ да ги убедиш, но не и да ги осъждаш. Както писах по-горе, мотивацията при гласуващите е различна. Мотивите които изтъкваш са валидни за теб, вероятно и за много други хора, но явно не са валидни за всички. Това за представителството не го писах ей така, а защото представителството е една от най-важните функции на политиката. Ако гражданите не се чувстват представени има риск да престанат да бъдат граждани и да станат поданици. Т.е. от субекти на политическия живот да се превърнат в обекти на същия. От друга страна представителните функции и отстояването на интересите могат да бъдат изпълнявани от голямо разнообразие от неизборни политически актьори. Това са разни социални организации, синдикати, НПО-та, влиятелни медийни фигури (формални и неформални), отделни влиятелни личности и др. Т.е. ако партиите абдикират от функцията си на политически представител на гражданите, то гражданите ще си намерят други политически представители, различни от партиите. В крайна сметка ако не могат да намерят и такива, те биха могли да се преместят някъде другаде, където според тях ще отстояват интересите си по-добре, отколкото тук в България.

Не е точно така. Ако даден човек има "защитна мотивация", то той може и да намери политическа партия, която според него най-добре "защитава" интересите му. Ако обаче мотивацията е "търсене на представителство" нещата стават коренно различни. При този тип мотивация се предполага един непрекъснат процес на комуникация между избирателите и ръководството на партията, както отдолу нагоре (от електората към ръководството), така и отгоре - надолу, под формата на непрекъснато "отчитане" на ръководството пред електората или най-малкото ръководството да "запознава" електората за това какво прави и защо. Само при това положение гражданинът възприема партията като представител или пълномощник, чрез който може да отстоява собствените си интереси, ценности и идеали. Двата политически механизма - този на защитата и този на представителството са много различни.

Отказът от активна позиция при голяма част от съгражданите ни Е даденост. Въпросът е за тези наши съграждани които са имали активна позиция, а сега нямат. Именно те са тези които търсят представителство и не могат да го намерят. Тенденцията може да се обърне само ако на тези хора се предложи позитивна визия и те припознаят някой от опонентите на ГЕРБ като представител на собствените си интереси. Например през април 2021г. до урните отидоха 3334283 избирателя или 51% от населението (а не от избирателите в списъците) на РБ. Този резултат хич не е лош (така както ни се представя). Няколко месеца по-късно, на следващите избори през юли същата година до урните отиват значително по-малко избиратели - 2775754 или 43% от населението на България. Общото намаление се дължи най-вече на отдръпнали се избиратели и по-малко гласове за "старите партии": ГЕРБ, БСП, ДПС, ВМРО и др. Напротив, въпреки общия спад на гласувалите, специално за ИТН през юли 2021 гласуват почти 93000 избирателя повече в сравнение с гласувалите за тази партия, няколко месеца по-рано. Всички обаче знаем какво се случи след това. Мотивацията "наказателен вот, само и само да не бъде онзи" работи до време. Не може да караш хората да отиват до урните през няколко месеца, мотивирайки ги само по този начин. Един път стомни за вода, втори път стомни за вода... накрая стомните се чупят. Калин Янакиев може и да е прав, че "България е на прага на политическа клинична смърт". Причината за това обаче не е отказът от активна политическа позиция на гражданите, а неспособността на партиите да предложат визия, която да мотивира гражданската активност.

По принцип харесвам статиите на Калин Янакиев, но според мен тук е попрекалил с емоциите. Какъв е смисъла да се критикува избирателя? Какво може да се постигне с подобна критика? - едно голямо нищо. Тук например Янакиев до голяма степен е прав: "И това заболяване започна, когато през далечната вече 2008 г. на политическата ни сцена се настани образуванието ГЕРБ, чиято единствена кауза, чиято единствена способност е да бъде, да остава и да се връща на власт, да създава и разширява своя олигархична клиентелна мрежа, без да се интересува от каквито и да било политически възгледи и идеологии." С други думи в момента, електоралната база на ГЕРБ до голяма степен е бюрократичния държавен апарат, голяма част от общинските администрации (подвластни на ГЕРБ), плюс олигархично-клиентските мрежи на облагодетелстваните от схемата олигарси. Това е достатъчно голяма електорална база, която прави ГЕРБ значим политически фактор. Критиките на Янакиев могат да мотивират единствено наказателен вот против ГЕРБ. Това обаче явно не е достатъчно за да се промени системата. За да се изкарат хората да гласуват, освен негативи и критика (ауу колко лоши са ГЕРБ) би трябвало да се предложат и позитивни визии. Т.е. избирателите да припознаят и намерят в опонентите на ГЕРБ своите собствени политически представители.