Atom

Ами точно в това е проблема. Русия официално признава Украйна като държава, но не признава нейния суверенитет. Това нормално ли те си вижда? На мен хич.

Разбира се, че Китай не признава Тайван като независима и отделна страна. При това го прави официално и открито. Тези които признава обаче (пак официално и открито) ги признава в пълен обем, включително и техния суверенитет. Това е официална част от доктрината им за "Общност на общата съдба на човечеството": "Китай выступает за то, что все страны, будь то большие и малые, сильные и слабые, богатые и бедные, являются равноправными участниками международного сообщества, все они объединяются общностью интересов, обладают одинаковыми правами и обязанностями в международных делах" "Мы должны придерживаться принципа суверенного равенства. Суть пяти принципов мирного сосуществования заключается именно в том, что все государства пользуются суверенным равенством. На этой основе важно обеспечить все государства равенством прав, возможностей и правил. Недопустимо притеснение малых стран большими, третирование слабых – сильными, бедных – богатыми. Равноправная и упорядоченная многополярность мира предполагает то, что все страны могут найти свое место в многополярной системе и играть достойную роль в рамках международного права, тем самым гарантировать устойчивость и конструктивность многополярного процесса" И кое му е неправилното и подвеждащото? И Китай и Русия не признават някои страни по света. Ние между другото също не признаваме някои, например Северен Кипър. В случая обаче става въпрос не за непризнатите, а за общата част, т.е. тези които са признати.

Едно сравнение между между руското и китайското разбиране за международните отношения: - Според Путин страните в света се делят на суверенни и "колонии". Суверенна страна е само тази, която обладава пълен военен, икономически и технологичен суверенитет: "Любое государство должно обеспечивать свой суверенитет, чтобы претендовать на лидерство. Если страна не может принимать суверенные решения, значит она является колонией, перспектив у которой нет. Промежуточного состояния не бывает." - За Китай всички страни се ползват от суверенно равенство и суверенитетът им се приема безусловно. Това са две доста различни визии. От горното идват и разликите в китайските и руските разбирания за многополярност, равнопоставеност и т.н. Например когато руснаците говорят за многополярност, вътре в главите им се очертават географски граници на отделни геополитически зони, където всяка суверенна страна се разпорежда свободно със своите "колонии". Под "зачитане на суверенитета" се разбира великите сили (само те са суверенни) да не се мешат в зоните на другите. Дори и да е чисто формално, китайското разбиране за "суверенно равенство" изключва зонирането и очертаването на каквито и да е зони на влияние. В една подобна мисловна схема под "многополярен свят", китайците по-скоро разбират глобален, многостранен, но полицентричен свят в който съществуват множество (или поне няколко) центрове за влияние. От горното става ясно защо Русия започна войната с Украйна. В руските разбирания Украйна не е суверенна държава, а колония. В случая руснаците водени от принципите си, просто защитават суверенните си права и искат да си върнат колонията. По същия начин (водени от принципите си), китайците не могат официално да признаят анексията на Крим и присъединяването на четирите украински области към Русия.

Рисунката може да се вземе на сериозно дотолкова, доколкото илюстрира руската политическа менталност. В нея зоните на "великите" сили имат ясно обозначени и конкретни физически граници, а руската зона е по-по-най-голяма. Рисунката е показателна за геополитическата визия на Русия за бъдещия многополярен свят и за руското разбиране за справедливост и равнопоставеност в него. В случая конкретните заграждения на картата и празните зони са детайли и подробности, които нямат значение.

Ето илюстрация на руската представа за многополярен свят: Авторът на картата не е очертал произволно границите на отделните зони, а изразява мнението на "патриотичните руснаци". Картата се опира на разни публично заявени проекти и цели: Руский мир, евразийский проект, проекта Большой Евразии и т.н. Интересното в тази карта е не какви са границите на "руската зона", а визията за зоните на останалите полюси. Според този замисъл Китай би трябвало да се ограничи в собствените си граници + Индокитай. а на Индия зоната се състои от .... Индия. Найс, а?

О, не е само това. Да вземем например такива елементарни неща като идеята за прогрес или концепцията за наука. В рамките на целия свят те изглеждат като очевидни и подразбиращи се, но не винаги е било така. Всъщност и идеята за прогреса и концепцията за наука се разпространяват и стават доминиращи благодарение на глобализацията. Или пък да вземем икономиката. Всички страни по света си поставят за цел икономически ръст, но концепцията за икономическия ръст всъщност е сравнително нова и също се разпространява и става доминираща благодарение на глобализацията. Подобни примери има колкото искаш.

Излиза, че приравняваш понятието глобализация с концепцията за еднополюсен свят. Разбира се, подобен прочит е допустим. Аз обаче се придържам към по-широко разбиране на глобализацията. За мен тя е процес на разпространение и обмен на технологии, идеи, разни концепции, културни елементи, стоки, капитали и т.н. в рамките на целия свят или в отделни, но значими негови региони.

Не съм сигурен дали има или няма тенденция към ускорение или забавяне на самата глобализация като процес. Такъв извод може да се направи ако се стъпи на някакви количествено измерими индикатори. По-скоро разглеждам въпроса за промяната в механизмите за поддържане на глобализацията. В предните си постове тези неща съм ги писал, но ще ги повторя и тук. Според мен имаме следната картина: Глобализация 1.0 може да се определи като имперска глобализация. Т.е. имаме няколко империи-ядра и съответно имперски сфери, където взаимодействието на субектите е ускорено вътре във всяка една имперска сфера. Разбира се, между различните сфери също има взаимодействие, но то е доста по-слабо, нерегулярно, а и подложено на редица стресове и ограничения, отколкото вътре във всяка една отделна сфера. Процесът завършва с първата световна война. Глобализация 2,0 започва след края на втората световна война (между двете световни войни има преходен период). Империите са сведени до две - една с лидер САЩ и една с лидер СССР. Различните страни са включени или поне гравитират към един от двата лидера, а някои се опитват да лавират между двата. Процесът завършва с краха на едната империя. Въпреки това, етапът започнал след краха на СССР и до 2008, или т.н. "еднополюсен модел" го разглеждам по скоро като част от Глобализация 2. С други дума Глобализация "2,нещо си", а не като отделен етап, тъй като голяма част от институтите създадени в периода на двуполярност, поне формално си остават да действат и по време на "еднополюсния период" Глобализация 3,0 към момента не е много сигурно какво точно ще бъде и дали изобщо ще има такава. Според мен тенденциите са да се върви към "мрежова многополярност" В тази връзка и съгласно горната схема самото наличие на мита или санкции има второстепенно значение. Такива е имало и при Г-1,0 и при Г-2,0, защо да ги няма и при Г-3,0?

Въобще не съм категоричен. Ако бях, нямаше да отварям подобна тема. Това което казвам е, че тенденциите в момента сочат движение към глобализация с мрежова многополярност. Всъщност не знам кой термин описва по-добре това състояние - дали "мрежова", "асиметрична", "дебалансирана", "мултиплексна" или всички заедно накуп. Дали един подобен модел може да съществува в някаква относителна стабилност ще покаже времето. Ако моделът покаже такива качества, след време може и да се определи като Глобализация 3.0 от първия ми пост. А може и да рухне съвсем скоро и да се окаже само преходен период. При всички положения обаче към момента няма индикации за някакви процеси които да доведат до деглобализация. Еднополюсната глобализация също не е на дневен ред. Остава двуполюсния модел, но двата основни заподозрени (САЩ и Китай) се дърпат и нямат никакъв хъс и желание за подобно нещо. В един такъв свят, "силата" ще се определя както от измерими показатели (икономически или технологични, въоръжение и т.н.), така и с участието или неучастието в различните международни форуми, институции, блокове, групи по интереси и т.н. (или обобщено казано в "мрежата"), както и от качеството и ефективността на самото участие. С други думи меката сила придобива особена важност.

Хайде сега. Явно два пъти не е достатъчно, а трябва трети път да ти го пиша. Не става въпрос за членството в G8 само по себе си, а за уникалното положение Русия да е и тук и там и на третото място. По това време време РФ беше единствената страна в подобно положение, която присъства и в трите най-важни форума на планетата. Това е уникално предимство за реалиите на т.н. мултиплексен или мрежов свят. Едновременно да си от запада и севера, от изтока, че и от юга (чрез БРИКС) и на всичко отгоре в Big-5 (тези с ветото). Нито една друга страна нямаше, а и все още няма подобна позиция. В момента Турция се опитва да се прави на такъв модератор. Една от причините да кандидатства за БРИКС според мен е именно да засили потенциала си за тази роля. Турция действително може да мине за страна едновременно от запада и севера, изтока и юга. Потенциалът на Турция да изпълнява тази роля обаче е далеч, ама много далеч по-нисък, отколкото беше този на Русия.

Не мисля, че една победа във войната с Украйна (каквото и да означава това) ще повлияе на статута на РФ в положителна посока. Преди анексията на Крим, статусът на РФ практически беше неоспорим. Пак да си повторим каква бе изходната ситуация: член на BIG-5, G-8 и на БРИКС. Това беше уникално положение. В съвременния свят, определян като мултиплексност (или мрежова многополярност, асиметрична многополярност, дебалансирана многополярност и т.н.) РФ можеше да изпълнява ролята на първостепенен медиатор или модератор за междудържавни, междублокови и други подобни отношения в целия свят, включително и на тези между най-големите икономики - САЩ и Китай. Този статут се разклати силно с отпадането от G-8 в резултат на анексията на Крим и окончателно се срути на 24,02,2022. При това положение Русия няма никакъв шанс да стане по-велика от състоянието което имаше преди 2014.

Теоретично е възможно. Ако по някаква незнайна причина Русия употреби тактическо ЯО, то играта ще се промени рязко. Маса играчи ще се юрнат да придобиват ядрено оръжие. При тази ситуация броят на ядрените държава (признати и непризнати) би се увеличил значително. Ето ти една възможност за увеличение на полюсите или поне в тази област (военната). Разбира се в останалите сфери - икономическа, технологична, научна, културна и т.н. нещата няма да се променят кой знае колко много. Все пак така или иначе това е една възможност за "подобряване на полярността", чрез увеличение на полюсите в една конкретна област. Разбира се горното е малко вероятно. В една такава ситуация най-пострадал би бил Китай. Ето защо китайците по никакъв начин не биха допуснали такова развитие на събитията. Вероятността за подобно нещо обаче все пак е реална и никак не е нулева.

Разбира се, че съществува вероятност светът да се деглобализира. Това което не съм съгласен са тезите ти от другата тема: 1 - БРИКС е основа на новото ООН. 2. Целта на БРИКС е да се изгради многополярен свят. (Ще си позволя да те цитирам: "Цялата ми теза е, че БРИКС се събират, за да изградят нов световен ред - многополярен") 3. "Многополярността е зонална по определение" За това, защо не съм съгласен с 1, 2 и 3 подробно се аргументирах в другата тема. Именно в тезите от 1 до 3 прозира рускоцентричието. Не за друго, а защото това не са тези нито на БРИКС като организация, нито на Китай, Индия, Бразилия и т.н. като отделни държави. Например "многополярността" може и да е зонална по някакво определение, но не и по текущото политическо разбиране на Китай, Индия или Бразилия. Дори и в съвместното изявление на Си и Путин става въпрос за глобална многополярност, а не за зонална: "Стороны намерены: ...... продвигать многополярное мироустройство, экономическую глобализацию и демократизацию международных отношений, содействовать развитию глобального управления в более справедливом и рациональном ключе." С други думи тезите от 1 до 3 могат да бъдат валидни само за вътрешно руска употреба.

Ето една тема, точно по въпросите за глобализацията и деглобализацията: Ако те интересува какво сме бистрили по въпроса, влез и прегледай набързо темата. Ако мислиш, че може да допринесеш нещо към дискусията по този въпрос може да го направиш там. Темата тук е за Турция и БРИКС. Общите приказки за глобализацията или още по-общите по чисто икономически въпроси само размиват настоящата тема и се превръщат в спам.

Като ти писах, че си прекалено рускоцентричен се сърдиш. Това, че в Русия има вертикаль власти и там се опитват упорито да налагат управление от един властови център не означава, че в целия свят е така. Вероятно си мислиш, че целия свят се управлява еднолично от федералния резерв на САЩ. Мога да ти кажа, че това е абсолютна глупост. Не за друго, а първо защото е невъзможно. Светът, политическите, икономическите, социалните и демографските процеси са прекалено сложни за да могат да се управляват от един център. На второ място дори и сега няма един, единствен емисионен център. Ако не си чул освен долар има и евро, паунд, йена, юан..... Аз лично бих приветствал и R5 или както там ще се казва валутата на БРИКС. Както и да е. Пак се отплеснахме по разсъждения на обща тематика, които нямат нищо общо с БРИКС.

Това нали го минахме вече. Писах ти, че е пожелателно мислене което не се опира на нищо. Общо взето виртуална вятърна мелница. А моето мнение мога и да го повторя: Светът става многополярен и мрежов. Ако не ти харесва думата мрежов, може да приемеш, че се върви към асиметрична многополярност, или както някои индийци го определят към мултиплексен свят. В тази нова реалност БРИКС е само един от многото мрежови форуми. Определено важен форум, но не и от баш най-важните. Мрежовата многополярност не е идеална и има доста кусури, но за сметка на това към момента устройва почти всички т.н. "полюси" и кандидат полюси, включително САЩ, Китай, Индия, Бразилия и т.н. Единственият недоволен е Русия. Самата Русия имаше перфектни шансове да извлече може би най-много ползи от една такава система. Едновременно член на най-големите 5 (постоянните членки на съвета за сигурност на ООН) на Г8, на БРИКС, Г-20 и т.н. Коя друга страна може да се похвали с такава позиция? САЩ, Великобритания и Франция също имат право на вето в ООН и са членове на Г8, но не са членове на БРИКС. Китай има право на вето в ООН и е член на БРИКС, но не е член на Г8. Вместо да се възползва от този уникален шанс, Русия предпочете да се занимава с някакви утопии и да строи виртуални вятърни мелници.

Уф, да оставим малко разсъжденията от типа "какво би станало ако....". Става въпрос за целите които си поставя БРИКС, а не за свободен анализ по някаква тема. Твърдението ти беше, че целите на БРИКС са да се постигне някакъв многополярен свят, който изключва глобализацията. Това просто не е вярно. Това може е цел на Русия, но за да бъде цел на БРИКС най-малко трябва да е общо кратно от целите на всички участници в този форум. Целите на Китай и Индия обаче са точно обратните. Целите и на двете страни са да засилят глобализацията, но тя да не бъде еднополярна или двуполярна. Има достатъчно материали в интернет от които може да се направи този извод. Ето например съвместно изявление на Си и Путин. В него е застъпена именно визията на Китай, а не някаква руска фантазия. В заявлението четем следното: "Стороны намерены: ...... продвигать многополярное мироустройство, экономическую глобализацию и демократизацию международных отношений, содействовать развитию глобального управления в более справедливом и рациональном ключе." Нещо повече, в същото съвместно изявление изрично е записано следното: "Жизнеспособность многополярной модели и обеспечение устойчивого развития государств зависят от ее универсальной открытости и учета интересов всех без исключения стран на инклюзивной и недискриминационной основе. Россия и Китай призывают все страны продвигать такие общечеловеческие ценности, как мир, развитие, равенство, справедливость, демократия и свобода, вести диалог, а не вступать в конфронтацию, применять инклюзивный, а не эксклюзивный подход, мирно сосуществовать, осуществлять взаимовыгодное сотрудничество, стимулировать мирное развитие мира. Един път двамата лидери изрично декларират, че са за многополярное мироустройство, экономическую глобализацию и втори път пак изрично подчертават, че няма да приемат эксклюзивный подход. С други думи не се предвиждат и не се подкрепят никакви специални и изключителни зони за влияние на който и да е от полюсите.

.

Гледната ти точка е изключително рускоцентрична. Опитай се да видиш света през погледа на китайците, индийците, а защо не и на турците. Въвеждането на разчетна единица в рамките на БРИКС няма как да обособи една руска изключителна зона, извън рамките на самата Русия. Не виждам с какво една подобна стъпка е в състояние дори малко от малко да спомогне бленуваните от Русия цели.

Русия може да има каквито си иска цели. Въпросът е могат ли да се осъществят. Мнението ми е, че ако Русия си поставя за цел да създаде парцелиран многополярен свят, то това НЕ Е ВЪЗМОЖНО. И не за друго, а защото нито една от великите сили (или от потенциалните велики сили) не иска подобно нещо и не си поставя подобни цели. Всъщност може и да е възможно, но само ако Русия предизвика тотална ядрена война. При това положение половината свят ще бъде унищожен, а другата половина ще се върне технологично, културно и т.н. 200, 300, а може и много повече години назад. При това положение може и да имаме зонален многополярен свят, но на много по-ниско технологично ниво от сегашното. Нещо подобно на варварския зонален и многополяред ред установен в Европа след падането на Римската Империя. За момента явно Индия, Китай и т.н. смятат, че Русия няма да предприеме крачка която да унищожи света и в същото време са сигурни, че няма никаква възможност да унищожи глобализацията и да постигне бленувания от нея зонален ред. Останалото явно не ги интересува, стига да не се засягат собствените им интереси.

Точно. Благодарение на ситуацията и военната помощ на Турция, Азербайджан успя да реши дългогодишния карабахски проблем в своя полза. Това издигна изключително много авторитета на Турция в Организация на тюркските държави (където и двете страни са членки), като партньор на който може да се разчита. Вътре в самата РФ Турция също постига успехи: Раис Татарстана Рустам Минниханов провёл в Казанском Кремле встречу с чрезвычайным и полномочным послом Турции в России Танжу Бильгичем. Об этом сообщает пресс-служба раиса РТ. Как отметил Минниханов, Турецкая Республика является одним из ведущих зарубежных партнеров Татарстана. В прошлом году товарооборот между двумя республиками составил 2,9 миллиарда долларов, что почти в 2,5 раза превышает показатели 2022 года. Турция – крупнейший инвестор Татарстана Треть инвестиций Турции в Россию приходится на Татарстан и Казанскую область, сообщил посол Танжу Бильгич

Защо реши, че Путин им е враг? Да вземем Централна Азия. Чия зона е това? Китай определено има интереси в тази зона. Русия по линия на съветското наследство също. Турция има по линия на тюркоезичието, че дори и Индия има интереси там. В момента чрез взаимно зачитане на интереси, чрез компромиси, договорки и отстъпки, всяка една от тези страни може да търси влияние там. Разбира се при зачитане на интересите и на самите държави от Централна Азия. Именно това е мрежовата многополярност. Ако Русия си заплюе Централна Азия като собствена зона за влияние и отблъсне останалите силово или чрез заплахи, нещата ще се променят рязко. Тя обаче в момента не го прави.

Точно така, за Китай е абсурд. Китай разглежда целия свят като зона за влияние. Основна концепция при тях е идеала за "Общност на единната съдба на човечеството". Доколкото знам тази концепция дори е записана в конституцията на Китай. Относно глобализацията и многополярността китайското разбиране в тази концепция е следното: "Данная концепция ориентируется на глобальные тренды многополярности и экономической глобализации, обогащает новую практику в области развития и безопасности". Цитатът е взет от тук: Сообщество единой судьбы человечества: продолжение и развитие пяти принципов мирного сосуществования   С други думи към момента мрежовият модел на многополярността напълно отговаря на интересите им. Турция няма чак такива мегаломански идеи, че да преследва влияние в целия свят, а и няма ресурси и потенциал. При всички положения обаче Турция има много по-широки интереси от границите на османската империя за да се ограничи в тях. Например една от "зоните" в които работи Турция е тази на тюркоезичния свят, втора на исляма, трета е османската сфера и т.н. Турция съзнава, че в тези зони интереси имат и други играчи и тя няма как да ги запази само за себе си и да бъде единствения полюс в тях. Единственият начин по който тя може да има влияние във всички заедно накуп е при мрежовия модел на мултиполярността. Индия е нещо по-средата между Китай и Турция. Все още не се чувства достатъчно мощна за да заяви подобно на Китай аспирации към целия свят, но също като Турция има интереси в една камара "зони". За Индия от ключово значение и интерес е да се придържа към мрежовия модел на многополярност. Та целите които преследва Русия чрез БРИКС, може и да са парцелирането на света в точно определени зони на влияние за всеки един от "полюсите", но тези цели никога няма да се изпълнят. Причината за това е елементарна: никой друг освен Русия няма такива интереси и цели. Нещо повече - едно подобно парцелиране би ударило директно върху интересите на останалите играчи, включително и на другите членове на БРИКС.

Да, мрежовият модел е проектиран като модел за разрешаване на проблеми в условия на глобализация. Но и еднополярния и двуполюсния модел също представляват по същество модели в условията на глобализация. Антипод на глобалния свят не е многополюсния свят, а деглобализаран свят, нещо като нео-феодализъм при който всяка зона, цивилизация или както там се определи си е самодостатъчна. Може - по руското определение. Като изключим руснаците, някой друг има ли подобна визия за многополярността? За китайците би било абсурд. За Индия, Турция и т.н. също.

САЩ също съзнават, че светът е многополярен. БРИК не е американски проект, но е американска идея, както и Г20, а и много други. И тези американски идеи са именно в тази посока - да се изгради някакъв многополярен свят. БРИКС като институция няма идея, а още по-малко пък има проект за нов световен ред. Такива идеи, а може би и проекти е възможно да имат отделните страни членки: Русия, Китай, Индия..... Тези проекти обаче са толкова различни, че трудно могат да се съвместят в един общ проект на БРИКС. Американската идея за многополярен свят например е мрежова. Съществуват някакви страни с определена мощ, които представляват или имат потенциал да станат световни сили. Към момента в представата на американците това са страните от Г20 и именно този форум е мястото където световните сили бистрят световната политика и икономика и се опитват да намерят консенсус по важните въпроси. Освен в Г20, страните полюси членуват в една камара други организации създадени за конкретни цели. Например Индия е член на Г20, член на БРИКС, член на QUAD и т.н. По този начин в Г20 страната има думата в определянето на световните политики, чрез БРИКС си решава икономически проблеми заедно с Русия,Китай и т.н., а проблемите на сигурността чрез QUAD в диалог със САЩ, Австралия и Япония. Турция пък е член на Г20, на НАТО, на ОИСР, на D8 и един куп други организации, а сега иска да стане и член на БРИКС. Именно това представлява мрежовия характер на многополярния свят. Китайската идея за многополярен свят не я знам каква е, но силно ме съмнява да има такава. По-скоро китайците към момента ги устройва мрежовия модел, но с два ясно изразени полюса (не повече), а не многополярност. Руснаците от своя страна си представят новия ред не като мрежов, а като зонален, където всеки полюс си има своя зона и налага там собствените си визии. Та в горната връзка евентуално участие на Турция в БРИКС е просто участие на страната в още една (поредна) мрежа. Това не е нещо учудващо, нито пък е в противоречие с мрежовия модел на многополярния свят.