Atom

Ами не. Не е едно и също нещо. Едното е къненз, а другото предполагаемия канас. В двете думи има всичко на всичко съвпадение на две съгласни "К" и "Н". Това е - друго няма.

?????? Просто нямам думи ...........

Не съм запознат толкова с украинския. Би ли обяснил. По речниците Бог си е Бог, само дето крайната гласна се произнася по-скоро като Х и звучи нещо като Бох.

А защо не? Съвременна Русия е нещо подобно. Имаме прояви както на национализъм/фашизъм с концепцията за "русский мир", така и прояви на феодализъм. Например отношенията на Путин с Кадиров и Лукашенко са типични отношения между Сюзерен и васали. Естествено васалитетът на двамата е доста различен, но въпреки това си е васалитет. Не знам. Ще ми се до пълномащабна световна война с всичките му там ядрени и други масови оръжия да не се стига. Мисля, че все пак и в Китай и в САЩ има достатъчно разумни хора, които са наясно с последствията на една подобна война и няма да я допуснат. Каквато и друга война да има - студена или гореща с конвенционални оръжия, според мен тя няма да доведе до "световно" правителство, а по скоро да парцелиране на света и създаване на многополюсен свят.

Питах те кой пречи за развитието, а не кой "прави развитието". Какво неясно има във въпроса ми?

Кой по-точно пречи на развитието? Хората които са без финансови притеснения или хората които са свободни. Или и едното и другото.

Прав си. Вероятно има някакви украински диалекти където О преминава в И и тук наистина става въпрос за Бог. Не знам обаче какво общо има това с нашите надписи. Дори и така да е, ΚΑΝΑΣ не е кънѧѕь.

„Спасеть же Біг тебе, бабусю!“ най-вероятно е нещо от рода на "бягството ще те спаси, бабусю!" В украинския език гласната "Ят" е преминала в i. Хляб става хліб, бял - білий, вятър - вітер и т.н. Във всеки случай трябва да се види по-широк фрагмент от текста за да се схване контекста, а от там и точния превод.

Според мен въпреки, че преходът вече е видим, той няма да приключи скоро. Ако икономическият либерализъм осезаемо и все по-силно ще изчезва, то политическият ще продължи още. Все още има какво да се изстиска от съществуващата система и технологии които тепърва да се развиват. Например ИИ тепърва ще навлиза навсякъде. Т.н. "зелен преход" най-вероятно също ще се осъществи. Възможни са пробиви в ядрения синтез и т.н. За да се развиват тези технологии е необходимо да се поддържа все още някакъв икономически либерализъм и социалните лифтове да стоят отворени. Едва след като се стигне до някакъв технологичен таван, социалните лифтове ще се затворят и тогава ще се приключи едновременно и с икономическия и с политическия либерализъм. Добре дошли в новия феодализъм. Междувременно, някои страни ще "изпреварят" запада поне в това отношение и при тях трансформациите ще се случат по-рано. В Русия наблюдаваме може би нещо подобно. В момента тя е персонална империя, но ако оцелее след ерата Путин има всички предпоставки да се трансформира без проблем в пълноценна нео-фашистка държава с елементи на феодализъм. Разбира се, всичко това ще се случи ако науката и технологиите се развиват по настоящата траектория. Ако в обозримо бъдеще се случи някакъв пробив, например с космическите технологии, а човечеството успее да овладее космическото пространство и започне да го експлоатира е възможно да се пръкне нещо коренно различно от всички досегашни социално-политически системи.

Напълно възможно. Още в предните си постове посочих, че една от алтернативите е нео-фашизма. Възможна е и комбинация от двете. Нео-феодализъм с елементи на фашизма или нео-фашизъм с елементи на феодализма.

Не знам да има такъв обобщаващ макро показател като "ръст на печалбата". Икономиката като цяло и правителствата в частност в общия случай не се интересуват от печалбите на тази или онази компания, Освен това един от принципите на икономическия либерализъм е, че както можеш да правиш огромни печалби, така и може да фалираш. Ключов момент за икономическия либерализъм още е т.н. "съзидателно разрушение". Именно то позволява динамиката и промяната. Когато се появи играч с нови технологии той разрушава текущия пазар и налага съвсем нови продукти и услуги. В резултат на това много от съществуващите играчи може да загубят печалби и дори да фалират. Като цяло обаче икономиката бележи ръст. Това обаче са принципите. През последните години икономическият либерализъм все повече и повече са ограничава от всевъзможни регулации, програми, количествени улеснения и т.н. Както и да е. Една от алтернативите на либерализма е феодализъм. Той може да е регионален или глобален феодализъм. Т.е. вместо на териториален признак, "феодите" да са на отраслов. Един феодал добива нефт, друг управлява интернет, трети друго и така. Не знам. Не съм много съгласен това да се бележи като някаква форма на капитализма. Освен това не мисля, че т.н. "финансов капитализъм" е толкова могъщ. Освен него има например и "информационен капитализъм", чиято мощ е не по-малка. Все пак според мен бъдещето след либерализма ще е по-скоро на някакъв нео-феодализъм.

С други думи имаме следния модел: - каузата или първопричината е икономиката базирана на непрекъснат икономически ръст. Този непрекъснат икономически ръст може да бъде постигнат при наличието на икономически либерализъм. Възможно е, ако една икономика е изостанала много спрямо другите да се осигури догонващ ръст благодарение на планови и авторитарни икономики. В този случай обаче това може да продължи само докато продължава етапа на "догонването". За настигане и оставане трайно в клуба на тези които догонваме, все пак ще трябва да се премине към система с икономически либерализъм. - икономическият либерализъм влече след себе си желание за политически либерализъм. Непрекъснатият икономически ръст обаче е утопия. Не може да има непрекъснат икономически ръст, както не може да има и вечен двигател. Провалът на либерализма, ако изобщо може да се нарече провал, се състои в това, че забавянето на икономиката вече се чувства, а това, че няма и не може да име вечен икономически ръст започва да се осъзнава. Проблемът е, че ако историческият етап с непрекъснат икономически ръст е на привършване и либерализмът не може да се справи с този проблем, то и нито една друга политическа система няма да може да се справи. Нито тоталитаризъм, нито авторитаризъм, нито която и да е друга.

Казвам нещо, който е напълно обратното. Писах, че политическият либерализъм е следствие и резултат, а не първопричина. Т.е. за да възникне политическия, трябва да има достатъчно икономически независими хора, които да НЕ са икономически угнетени и базовите им потребности са задоволени. Чак тогава част от тях (а не всички) могат да минат на "следващото ниво" и да заявят някакви други претенции, извън чисто икономическите.

Именно. Ако икономиката обслужва политиката, то политиката обслужва принципа за икономическия ръст. Т.е. първопричината не е волята или кефа на политиците, а нещо извън и над тях. Ако тази кауза или първопричина отпадне, политиците ще обслужват друга кауза и ще се държат по съвсем различен начин. Либерализмът не е приумица или кеф на политиците. Икономическият либерализъм произлиза пряко от каузата за икономическия ръст, а политическия либерализъм е следствие и резултат от икономическия.

Власт - мласт, политици и политики, генерално това също са следствия, а не първопричина. В живота винаги съществуват процеси, които са извън властта на власт-имащи и политици. В общи линии последните се съобразяват с тези процеси и предпочитат да ги "яхнат" вместо да вървят против тях. Т.е. "волята" им се простира в рамките на реалностите и не е абсолютна. Абсолютна воля и власт има само Бог, а власт-имащите все още не са богове. Цезар или Август например, колкото и силна воля да имат и каквито е заповеди и заплахи да отправят, не могат да накарат подчинените си или някой друг да измисли и внедри например компютрите или мобилните телефони. Съществува нещо като "каузална власт", което е над парламенти, правителства, хегемони и т.н. Каузалната власт е съвкупност от принципи и правила, които не са обект на законодателство или някаква писана конвенция, а просто се подразбират. Един от тези принципи например е принципа на икономическия ръст. Към момента няма правителство в света и няма политици, които да имат силата да наложат икономическа система в която икономическият ръст да не е самоцел.

Това е глобализация. Не бъркай едното с другото.

Нещата са взаимно свързани. Ако се абстрахираме от разните думи - капитализъм, социализъм и т.н., то последните две столетия се характеризират с ускорено икономическо развитие. Именно този привидно "вечен двигател" за икономически ръст предопределя и политическите системи. Без икономическия либерализъм това ускорено развитие би било невъзможно, а политическия либерализъм е резултат от икономическия. В природата обаче няма вечни двигатели и етапът с ускорен ръст е временен. Ако двигателят се забави и спре, икономическия либерализъм също ще се забави и в един момент ще спре да работи. В резултат на това политическият също ще стане излишен и съвременните либерални политически системи най-вероятно ще бъдат заменени с нещо друго. Дали с нео-фашизъм, дали с нео-феодализъм или с нещо друго ще покаже бъдещето. В този ред на мисли икономическият либерализъм няма как да се запази. Това, че той вече "скърца" се вижда дори и сега. През последните години се създават разни регулации и бариери от всякакво естество. Например при кризата от 2008г. при нормално действащ икономически либерализъм, би трябвало една камара от банките да фалират, а тяхното място като доставчик на финансови услуги на физическите лица да бъде заето от т.н. технологични компании: Гугъл, Фейсбук, Амазон и т.н.. Това обаче не се случи.

Четеш твърде много материали от т.н. теория на конспирацията и твърде много руска пропаганда. Няма един център на властта на глобалния капитализъм и съответно няма субект, който да наложи какъвто си иска строй, където си иска. Не казвам, че не може да се появи някога такова нещо, но това вече няма да е капитализъм, а нещо друго. Не знам какво ще е това друго, но при всички положения няма да е капитализъм.

В такъв случай защо ни занимаваш с войната и Путин? Ако има някакъв проблем, той трябва да се постави честно и открито. Естествено и в двете си части. Както естеството на самия проблем, така и какво се предлага като механизъм, който да реши проблема Виж как постъпиха британците с техния Брекзит. След като членството ни в ЕС е толкова пагубно, постави въпроса така, че да се разбере от хората. Ако наистина членството на България в ЕС е проблем, това е честното отношение, а не някакви глупости с четене на учебници по история и уж извличане на поуки.

Трудна работа. Проблемът е, че официалните и полуофициални хипотези за произхода на прабългарите няма как да се включат гладко в разказа на този етап. Която и от тях да се вземе - тюркска, сарматска, средно-азиатска или кавказка, тя би трябвало да се подкрепи с някакви подходящи образци. За мен лично няма проблем с двукомпонентния състав. Хипотезата ми за произхода на прабългарите съм я изказал отдавна и тя е хипотезата на снежната топка. Според мен, откъдето и да е тръгнал лично Аспарух и дружината му, по-голямата част от т.н. "прабългари на Аспарух" са дошли от "близката чужбина" и преди това не са обитавали земи, по-източни от устието на Днепър. В тази връзка не очаквам да се различават кой знае колко от "славянския компонент". Другата възможност е прабългарите на Аспарух да са толкова нееднородни, че да нямат един собствен "прабългарски профил", а множество профили и клъстери. Нещо като маджарите-завоеватели. Както и да е. Докато не излязат проби от самите прабългарски некрополи само си чешем езиците.

В края на краищата като всяко нещо и либерализмът някога ще има край. С какво ще бъде заменен? Най-вероятно някаква форма на нео-феодализъм или нео-фашизъм. А иначе има голяма вероятност т.н. патологии да се пускат в обръщение и да се шуми около тях именно с цел населението да се подготви, а времето до краха на либерализма да се ускори.

Тази тема уж е отворена да разнищва нашия национален интерес. Обаче всичките страхове, доводи и мотиви на автора относно нашия "национален интерес" се изчерпват с казуса "ако фюрерът победи ко прайм?". От там нататък в темата няма нищо друго относно нашия национален интерес. Другото е в зоната на интересите на самия Фюрер.

Ще ти кажа. Има ли днес независими държави Косово, Кувейт, Виетнам? - има. А има ли независими държави ЛНР, ДНР, Република Крим? - няма. Та толкова с примерите ти, които нямат нищо общо с днешната ситуация. Ако търсиш паралели в историята, то на ЛНР, ДНР и република Крим повече отговарят Судетите или "свободния град Данцинг"

И? Каква връзка има това с разпада на СССР. СССР може да бъде напуснат от балтийци, кавказци и дори украинци и пак ще си остане СССР. Според теб, колко жизнен ще е един СССР, ако бъде напуснат от РСФСР? Хайде моля по-сериозно. Какво за Донбас? Да не мислиш, че Хитлер и поддръжниците му не се се самомотивирали с положението на немците в Судетите, в Полша и т.н. Разрови се в историческите архиви и сигурно ще намериш 1:1 аналогии между тогавашните действия на хитлеристите и днешните путинисти.

Защото така е удобно. Ако имаш някаква предпоставена теза и много държиш на нея, ще търсиш всичко което е в нейна полза или поне това което не я опровергава и обратно - ще пренебрегваш всичко, което е против твоята собствена предпоставена теза.