Atom

И най-ранните да са, нещата не се променят. Във Византия няма условия за бърза елинизация на населението в Тракия и Македония и то запазва езика си до много късно - почти до съвремието. Естествено, през това време някои индивиди се елинизират, но това е по-скоро бавна и пълзяща елинизация, а не бърза и в никакъв случай не е пълна. Единственото място където има пълна елинизация още през средновековието е Пелопонес, но и там тя протича много бавно и продължава няколко века. Прегледах пробите от линка. Общо гърците на този клон са 15. 9 от пробите са на хора от Пелопонес (Аркадия-5, Месения-3, Лакония-1), а една е от Закинтос (до Пелопонес). Четири от пробите са на гърци от Македония . Две от Пела, 1 от Кавала и 1 от Серес. За последния човек от Серес (id:YF116193) има уточнение, че е Bulgarian. Сега, какво означава това Bulgarian, дали става въпрос за тестиран българин или за грък, който е декларирал български произход не ми е много ясно. п.п. Една от гръцките проби е без географско уточнение

Вероятността за подобно нещо клони към нула. И в Тракия, и в Македония (включително околностите на Солун) славяноезичието присъства на практика непрекъснато от идването на първите славяни до 20-ти век. Присъства дори е сега, макар и по-скоро като спомен за езика на баба и дядо. Ако този клон напълно отсъства при българите (което лично мен ме съмнява), много по-висока вероятност има това наистина да е следа, но от някакви други ранни славяни. Например пелопонеските.

Според мен, ако наистина става въпрос за прадеди на славяните е по-коректно да се използва нещо от рода на пре-праславяни или късни, южни балто-славяни. Балто-славяни не като носители на реконструиран балто-славянски език или някакъв близък до него, а по-скоро като някакви техни наследници. Това което се води реконструиран праславянски език е вече с отворена сричка, а според мен процесът по отварянето на сричката завършва много след битката при Химера. С други думи дори това наистина на са били фактически прадеди на историческите славяни, то езикът им трудно може да се определи като праславянски в прекия смисъл на това понятие. Между другото, нещо подобно би трябвало да има и за предполагаемите иранци от степите. В момента всички от разните му скитски, сакски, скито-сарматски, хуно-сарматски и т.н. култури аксиоматично се водят иранци. Сигурно някои от тях наистина са били ираноезични. Ама всички?!

Далеч съм от мисълта да принизявам Паисий или да омаловажавам делото му. Според мен обаче не трябва и да се преекспонира. Например работите на Раич, Наскович и Венелин са оказали не по-малко влияние от тази на Паисий. Ако историята на Раич обхваща историята на сърби, хървати и българи, то Наскович например преработва работата на Раич и пише изцяло и само за българската история. За разлика от историята на Паисий, която се разпространява чрез ръкописи, историята на Наскович е печатна и има няколко издания. Това са хиляди екземпляри които се спонсорират, поръчват и четат от някакви хора. Историята, която печата през 1844г. Петър Сапунов, също се базира на работата на Раич. Всичко това показва, че освен Паисий е имало и други популярни четива от които българите биха могли да научат нещо за своята история.

Хубаво, но в случая нямаме една българска колективна идентичност, а поне две, а може би и повече "колективни" български идентичности. Например една на Алеко, а друга на Бай Ганьо. Защо едната да е по-българска от другата? Защо едната е българщина, а другата не? Или да вземем другото разделение, на т.н. русофили, срещу русофоби. За много хора русофилията е част от тяхната българска национална идентичност. От тяхна гледна точка, ако не си русофил не си и българин, а някакъв майкопродавец, чуждопоклонник, соросоид, гейропеец и т.н. При това положение русофилията също ли е част от българщината?

В историята има един куп събития, личности, процеси и т.н. Съответно, избирателно може да се вземе нещо от тук, нещо от там и да се защити едва ли не всякаква теза относно културата и особеностите на българите, "българщината" и други подобни. В случая обаче не е ясно какво точно представлява "българщината" от която се срамуват една част от съвременните българите и порицават всяка нейна изява. Кое е "българщина" по смисъла на това заявление? Аз не познавам хора за които българския език, българското писмо или българската история (това за което пише Паисий) да е "срамен факт".

Не мисля, че една дума е достатъчна. Поне не е достатъчна за хората. При една дума имаме две състояния - 1 и 0, истина и лъжа. При хората е по-сложно. Да вземем другата категория която споменах: "вярата". Ако вкараме и нея в уравнението, имаме цели три състояния: - аз вярвам, че казвам истината - аз не вярвам, че казвам истината - аз се съмнявам, че казвам истината От своя страна при другата страна също има три положения: - ти вярваш, че аз казвам истината - ти не вярваш, че аз казвам истината - ти се съмняваш, че аз казвам истината Вярата или неверието може да се дължат на много причини: образование, възпитание, културна среда, наличие на задълбочени знания, липса на задълбочени знания, доверие към отсрещната страна, недоверие към същата и т.н. Дали е лъжа или не е лъжа зависи от това в какво вярваме. Вярвам, че казвам истината (или вярвам, че лъжа) или не вярвам. Съответно ти вярваш, че аз те лъжа (или пък, че ти казвам истината) или съответно не вярваш. А дали моето твърдение обективно е истина или е неистина в случая е съвсем друго нещо. Аз затова и някъде в другите теми зададох въпрос дали ИИ може да изпитва нещо подобно на "вяра".

Въпросът е дали го прави умишлено и съзнателно. Не всяка неистина е лъжа. Човек лъже когато знае като поп истината, но въпреки това я изопачава и твърди неистини. Ако неистините които твърди са по причина незнание, глупост, липса на информация и т.н., това не е лъжа. За да лъже, самият ИИ би трябвало да съзнава, че лъже.

Лекарства - да, но не и "храни", "хранителни добавки", битова химия и др. Какъв е проблема например новите наркотици да се продават като търговски продукт "тонизиращи бонбони" или "тонизиращи напитки"? По принцип е съвсем нормално регулациите да изостават от събитията и да се случват със закъснение. Ако институциите са настроени да реагират, а измененията и новостите се случват с някаква прогнозируема скорост, няма проблем. Дори и със закъснение регулациите все пак вършат работа. Ако обаче скоростта на измененията е много бърза, институциите нямат време да се нагодят към тези изменения и да реагират. Тогава нещата могат да излязат извън контрол и да не подлежат повече на никаква регулация. Следват времена на брожения, смутове, бунтове и революции. ИИ има потенциал да продуцира супер бързи изменения почти навсякъде и във всички сфери. Доколко човешките институции могат да се справят с тези бързи изменения е много голям въпрос.

Според мен основният страх на елитите не е от ИИ, а от хората - от нас самите. Технологиите се променят много бързо за разлика от човешките отношения и човешките институции. Собствените ни възприятия и представи в по-голямата си част са консервативни, същото се отнася и за нашите институти. Бързата смяна на технологиите обаче води до сътресения и обръщане на всичко което познаваме до преди това с главата надолу. Така и било и при аграрната революция и при индустриалната. Т.е. опитът показва, че и сега елитите трябва да очакват същото. Та хубаво, че "победителят получава всичко", но изобщо не е сигурно кой ще е победителя. Дори и да се изчисли някаква вероятност този или онзи да е победител, няма никакви гаранции, че ще се случи точно този вероятностен модел, а не някакъв коренно различен друг.

Не помня какво точно го питах, но на два пъти в два различни разговора ми даде този отговор. Единият път беше нещо свързано с вярата и икономика базирана на вечен икономически ръст. Ползвам Бинг на телефона, без регистрация. При тази опция мога да го питам до 5 въпроса на ден, но не пази история. Досега не ме е впечатлил толкова, че да се регистрирам.

Пробвах. Питах Бинг възможен ли и вечен икономически растеж. Увърта - вечният икономически растеж бил спорна концепция, че така, че онака.... Бард е по-категоричен. Според него "Краткият отговор е не, вечен икономически растеж не е възможен". Въпросът ми с "вярата" обаче си остава. Възможно е увъртането на Бинг да е под въздействието на някакви елементарни външни стопери и филтри. На няколко пъти Бинг ме стопира като каза, че не бил компетентен да дава лични оценки или препоръки, а в други случаи направо заяви, че не желае да продължи разговора.

Чудя се за две неща. 1. ИИ изпитва ли нещо подобно на 'вяра' или 'доверие'? Разбира се, не става въпрос за религиозна вяра, а вяра в най широкия смисъл на тази дума. 2. В състояние ли е да изказва "лично мнение" и да го отстоява? Или с други думи има ли свои собствени предпочитания.

Интересно. Двете проби се наредиха от двете страни на "барикадата". Турската проба е от "полската страна", а хърватската от "норвежката". Турската проба е забележителна не само с нейния автозомен профил, но и с нейната Υ-DNA. Тя е I-Y3120, а последната се приема за "баш славянски маркер". Не знам как може да се интерпретира този резултат конкретно за тези две проби. Дали тестът действително отчита славянски VS германски геном. Т.е. турската проба е "славянска", а хърватската "германска" или по-скоро засече два различни славянски потока. Един например от източната, външна страна на Карпатите и един от западната, вътрешна страна на същите.

Дай да видим къде попадат двамата представители на "византийските славяни". Т.е. пробата от Хърватия I15742 - Trogir_Byz_outlier и "византиеца" I10430-Marmara_Ilıpınar_Byz.

Според мен не става въпрос за прецакване, а просто сме си такива. И аз като Макето мисля, че това по-скоро е еволюционно предимство, а не бъг или недостатък. Досега общуването ни с машините беше сравнително просто: 1/0, +/-, истина/неистина..... Общуването между хората обаче не за базира само на нули и единици, а освен истини/неистини има полуистини, има и лъжи. Освен това има вяра и неверие. Ако прибавим към тези категории и такива понятия като власт, авторитет и т.н. нещата стават доста, така да го кажем "комплексни". Явно моделът на човешкото общуване (който като цяло дава някакви предимства на хората като вид), за момента се явява недостатък при обучението на ИИ. Това за мен не е чак толкова зле. Виж ако ИИ преодолее този проблем и от "недостатък" това се превърне в "еволюционно предимство" (но за ИИ), тогава ще стане напечено.

Самоводене не е сам. В сръбското изследване имаше двама чистокръвни "испанци", попаднали незнайно как на територията на ПБД. Няма да се учудя, ако в бъдеще изскочат и други подобни екземпляри. Кой от изток, кой от далечния запад, кой от крайния север, а защо не и от далечния юг.

Всичко може. Докато не излязат пустите му проучвания ще има да си чешем клавиатурите поне година, че и две. Струва ми се обаче, че когато най-накрая видим някакви резултати, споровете няма да стихнат, а напротив - ще се изострят още повече. Що се отнася до основния въпрос който вълнува хората "тюрки или не", "иранци или не" и т.н., там надежда няма. В близко и средно бъдеще той ще си стои все така отворен или пък затворен в зависимост от гледните точки.

Абе какви ги пишеш? Ще дойде някой от Рим и ще му каже на Омуртаг как българите да наричат реката и как да и изписват името. Вярваш ли си? Още малко ще изкараш, че българите се размотават около тази река с векове, но нямат за нея име и трябва да чакат някакъв римлянин да ги светне как се казва.

Именно. И двата източника по-скоро отъждествяват "славното минало" на българите с това на хуните, отколкото да ги разграничават като нещо различно. Да се върнем обаче на Бешевлиев. В увода на първобългарските надписи той дава своето мнение за класовото разделение на прабългарите: "Според строителния надпис № 58 от времето иа кан Mаламир (831—836) в първобългарската държава е имало три класи: българи, т. е. обикновения народ, багаини и боили." Т.е. според него "българи" освен като етноним има значение и на социална група или класа - "обикновен народ". Латинската дума vulgāres има абсолютно същото значение - обикновен народ, простолюдие. Обаче според Кухулин има проблем със семантиката. Какъв е проблема аз така и не схванах. Имаме понятието "българи" със значение "обикновен народ" според Бешевлиев и латинската дума vulgāres която има абсолютно същото значение.

E, и? Факт е, че този момент с името на реката го има и той би трябвало да получи своето обяснение. Обяснението "ама има го в ГИБИ" е половинчато и не ни казва нищо съществено. Гръцките автори от ГИБИ за образовани хора и знаят много добре как се нарича реката и по долното течение и по средното. Нормално е да използват синоними и други литературни похвати в работите си. За българите се предполага, че идват от изток и заемат думата от простонародния език на някакви местни, а не от книжовни форми. Местните обаче ползват други имена. Доказателство е факта, че готи, славяни и прарумънци имат други имена на тази река. И после, независимо дали българите се формират в Паонония или не, някакви българи така или иначе се размотават по онези територии, много преди Аспаруховите българи да пристигнат тук. Ти сам цитира Енодий. Къде според теб Теодорих "поваля с десницата си" вожда на българите? Къде се развива действието? - някъде в черноморските степи или в централна Европа където Дунав е Danubius, Danuvius. Аз не изключвам името да е заето от някаква местна романска общност, чийто диалект е бил по-различен от диалектите залегнали в основата на прарумънския език. Горе споменах скамарите на Паган като такава възможност. Според мен тази хипотеза също не е за изключване. Освен славяните, българите не заварват друго уседнало земеделско население в североизточна България, но нищо не изключва там да е имало мобилни групи от познатите ни от по-късни източници "скитници власи", които да щъкат със стадата си насам-натам. Обаче, ако предложа хипотеза, че прабългарите са заели името на реката от предполагаема романска група с хипотетичен диалект различен от балкано-романски ще се възпротивиш и ще ми искаш доказателства за съществуването на подобни групи.

Напълно възможно. Въпросът обаче не е в това кой е първоизточника на тази дума, а от къде и от кой език посредник са я заели славяните, от кой са я заели носителите на прарумънския език и от кой първобългарите. За тукашните славяни думата първоизточник се предполага че е *Donavis. Едни лингвисти предполагат, че е заета от готски, други от предполагаем дако-мизийски. За прарумънците се предполага, че думата им първоизточник е била *Donaris. И тук версиите са от тракийски, дакийски и не знам още какво. И двете думи са със звездички (*), което означава, че не са фиксирани никъде по източниците, а са хипотетично реконструирани. В това което си цитирал, келтската дума също е със звездичка и означава, че тя също е хипотетично реконструирана. Думата от надписа на Омуртаг обаче е налична и при всички положения е заета от Danubius, а последната също е налична в латински източници. Въпросът който търси обяснение е защо в надписа на Омуртаг стои дума заета от класически латински, а не от славянски, гръцки, балкано-романски, готски и т.н.

То и аз изглежда толкова съм му следял поста..... Остаряваме явно и станахме като бабите от скечовете. Всеки иска да каже нещо, пък няма значение какво е.

За формата Δανούβη виж при Бешевлиев в Първобългарските надписи. Не знам какво е разчел Златарски, но не става въпрос за гръцкото име Ἴστρος, а точно за цитираната от Бешевлиев форма, която на практика съвпада с класическата латинска. Такава форма не се среща нито при балканските романогласни, нито при нашите славяни. Румънското име се извежда от предполагаемото *Donaris, а не от класическото латинско Danubius . От класическото латинско име не става. На българското име Дунав, стб. Доунавъ обикновено търсят етимологията или чрез посредничеството на готски или чрез посредничеството на някакъв дако-мизийски от формата *Donavis, а не от латинската Danubius. И при нас класическото латинско име не става като източник за съвременното българско име Дунав. В надписа на Омуртаг обаче става.

Връзката щеше да я като бял ден ако имахме и яснота от къде идва Ε-V13. Сега ситуацията е да се озовеш посред бял ден в тъмна Индия.