Atom

При идентичностите има много разделителни линии. През първите десетилетия на 19-ти век най-важните разделителни линии са религиозните и класовите. На второ място е регионалната идентичност. Родината и отечеството са населеното място където си роден или най-много съвсем тесен район - например Софийско, Пловдивско и т.н. Езикът също е разделителна линия, но не чак от толкова голяма важност. Ако си от горната класа - търговец или духовник с висок сан задължително знаеш гръцки. Какъв е родния ти език - гръцки, български, албански, влашки и т.н. няма значение. Ако си от долната класа пак няма значение. Дори и гръцкият да ти е роден, нямаш кой знае какво предимство, тъй като най-вероятно това е някакъв регионален "селски диалект", а само с него не може да впечатлиш никой. Тази система се чупи с гръцкото национално движение. Колко са сложни тези идентичности и как взаимодействат се вижда от гръцката война за независимост. Има идейни различия - либерали срещу консерватори. Има регионални идентичности - мореоти, румелиоти, сулиоти и не знам още какви, които също се сблъскват една с друга. Малко след началото на войната тези различия излизат на повърхността и гърците освен да воюват с турците си спретват и две граждански войни помежду си. Та това е положението. В рамките на Османската империя съществува православна общност, която има множество вътрешни разделителни линии, но всички те са второстепенни и общността е едно цяло. Гръцката война за независимост е спусъкът който стартира разцепването на общността.

В края на краищата нали ЕС е точно такъв наднационален проект. С други думи Skiahtro може да е спокоен и да приеме идеята си за осъществена.

Ясно. Явно за това в главата ти непрекъснато се върти темата за срама. От една страна ти се иска съвременните гърци да предложат нещо велико на света, подобно на древните елини или на Византия. От друга дори не можеш да формулираш какво да е то. Сравнението с древните те кара да изпитваш срам и търсиш корените му. Разбирам - тежко е да носиш наследството на прадедите ти и сравнението с тях да те кара да се чувстваш нищожен. Приеми обаче, че нещата се случват по този начин. Каквото било, било. По-добре зарежи тези глупости и се радвай на живота. Не е нужно да предлагаш нещо заради самата идея, че трябва задължително да го предложиш, ако сам не си наясно с "нещото". Първо трябва да си убеден ти самия. Ако си убеден, няма начин да не намериш думи прости с които да обясниш идеята си на другите. То и затова "инструментът ти" (Русия) е безплоден. Третият ти Рим няма собствени идеи. А когато заимства някакви чужди, например идеята за славянството или пък за комунизма, така ги изкривява, че по-скоро отблъсква и отвращава хората от тях, отколкото да привлича. Славянството и комунизмът са идеи на запада, но руснаците ги опорочиха и с това на практика ги зачертаха и накараха човечеството да се откаже от тях. За да разрушиш статуквото се изискват ясни и прости идеи. Освен това трябва да са достатъчно привлекателни за да може да се предават от уста на уста (или от постинг на постинг) да увлекат масите и да ги направят съпричастни. Днешните "велики идеи" които идват от Русия са всичко друго, но не и ясни. Повече приличат на мъглявите бълнувания на някой пияница и нямат нищо общо с ясните послания на човек убеден в своята идея. Руснаците се сърдят, че имало русофоби, но те самите карат хората да изпитват страх. Дори когато идеята е ясна (като славянството или комунизма) руснаците накараха хората да се откажат от тези идеи, защото ги налагаха със сила и идеите им вървяха заедно с нагайката и руския ботуш. Когато няма идея и руснакът предлага мъгляви истории от рода на "Особый путь" или други определени неопределености, хората виждат само ботуша и нагайката.

Останах с впечатлението за възможност на някаква алтернатива през 19-ти век на мястото на националните държави да се появи Византия и затова споменах ОИ. Все пак по това време тя е реалност. Явно съм сбъркал и става въпрос за някакво фентъзи прожектирано в бъдещето. Няма лошо - дерзай.

Как си го представяш? В рамките на Османската империя, посредством еволюция и реформи или по някакъв друг начин?

Защо трябва да съдържат нещо различно? Ти не си ли чувал израза кесаревото кесарю, божието богу? При сделката на ромеите със славяните, ромеите не настояват за кесаровото (например данъци, служба и т.н.) и се отказват от него. Искат само душите на хората и то не за себе си, а за Бог. В замяна предлагат писменост, приобщаване към водещата за времето култура, признание... Какво предлагат руснаците и предлагат ли изобщо нещо? п.п. А за определените неопределености и особените особености не визирам теб, а самите руснаци. Те непрекъснато говорят за някакъв "Особый путь", за "Особая миссия русского народа", за "Загадочная русская душа" и други подобни. Как изобщо може да сравняваш тези "ценности" на новата Византия с оригинала, въобще не мога да схвана. Какво те привлича във всички тези загадки и особености?

Уф. Въпросът е принципен. Ако липсва дефиниция за термина "фашизъм" или поне някакъв консенсус по въпроса, то спорът е безсмислен. Ако си гледал други мои постове ще видиш, че аз избягвам да използвам дори безобидни термини от рода на "народ", ако не са дефинирани към конкретната епоха. Без дефиниция например да спориш дали германците през 5 век са били народ или не са били народ е пълна загуба на време. Може да е имало фашизъм, може да е имало нацизъм, може монархо-фашизъм, може и трите едновременно. Виждал съм по форуми разни евреи да се сърдят ако термините се бъркат. Руските евреи използват за германците термина фашисти, но според други евреи това било оневиняване и трябвало терминът да е нацисти. Виждал съм хора да определят гръцката хунта като фашистка, други определят комунистическите режими като фашистки - много работи съм виждал. Никой не иска да бяга от отговорност. Дадох една хипотеза, тъй като травмата от своите боли най-силно, а това с Εαμοβούλγαροι не съм го измислил аз, а сте го измислили вие. Не се оправдавам, но май без да искам улучих някой нерв и сега ти започна да се оправдаваш заради Εαμοβούλγαροι. Както и да е. Ако съм те засегнал извинявай.

Благодаря, но и това го отказвам. Тези определени неопределености, особени особености и други подобни концепции не са ми по-вкуса. Ромеите са били умни хора и са пробутвали съвсем реални и ясно дефинирани неща. Ето ви писменост на вашия език, ето ви признание и приобщаване към върха на световната култура. За сметка на това искаме душите ви и като допълнителен бонус ви обещаваме живот след смъртта. И за двете страни сделката е ясна. За разлика от ромеите обаче византийците (днешните) непрекъснато се опитват да пробутат някакви имагинерни определени неопределености. Нямам интерес.

Обикновено ако някой много държи на този въпрос - фашисти или нефашисти пак става въпрос за някакви идентичности, а не толкова за търсене на историческа истина или обективност. За македонците например този въпрос е много важен, тъй като това е един от основните стълбове на тяхната идентичност - антифашизмът е вписан в нея. Друга група за която този въпрос е важен са гръцките емигранти. Една голямата част от тях още по времето на окупацията са участвали в акции срещу германски, български и италиански войски като бойци на Εθνικό Απελευθερωτικό Μέτωπο - Ε.Α.Μ. (Национален освободителен фронт на Гърция). След войната стават членове на демократична армия на Гърция и участват в гражданската война. Къде е проблема? След като са принудени да емигрират, гръцките власти не признават техните заслуги в съпротивата срещу окупаторите. Не стига това, но им лепват етикет Εαμοβούλγαροι от Ε.Α.Μ и βούλγαροι. Все едно им казват "не само не сте участвали в никаква антифашистка борба, но не сте и гърци, а българи". Още по-големият проблем е, че етикетът Εαμοβούλγαροι е наложен и на останалото население на северна Гърция, като подозрителни и на такива на които не може да се има доверие: Από το 1943 και έπειτα η υβριστική ταμπέλα Εαμοβούλγαρος είχε σκοπό να προσβάλλει (και να εξοντώσει ηθικά ως «εθνικούς μειοδότες») περίπου τον μισό πληθυσμό της χώρας. Машинен превод: От 1943 г. нататък обидният етикет Εαμοβούλγαρος има за цел да обиди (и морално да унищожи като "национални низши") приблизително половината от населението на страната. При това положение за тези хора е съвсем нормално въпросът "има или няма фашистка окупация на балканите" да е от ключово значение. Ако има те са гърци антифашисти. Ако няма, за останалите гърци те са ЕАМоБългари.

Че какво стратегическо и мисионерско очакваш от Русия? Какво привлекателно може да дойде от там - евразийската идея? някаква Нова-Византия? Не- благодаря. Всякакви руски идеи които включват "Вертикаль власти" или някакъв неясен "Особый путь" да си ги държат за тях. Мен такива неща не ме интересуват.

Не бе, питам защото си отявлен русофил и краен украинофоб. Трябваше да уточня в какъв контекст го казваш. Русия Всерусийска, московска, киевска, владимирска и т.н. и т.н. е москалски проект, а не украински и в такъв случай би трябвало да те устройва. Мен не ме вълнува много, много този проблем, но теб Паисий явно живо те интересува. Нали всичко което идва от матушката е по-по-най-най? Кефи се тогава на руското творение и си трай. Нямаш право да се оплакваш.

На коя Русия? Паисий използва две думи - руси ( днешните им наследници са украинци и белоруси) и москали (днешните наследници са руснаци). За Русия на русите или за Русия на москалите?

Ти да не си оформен изцяло от българското образование та търсиш външна причинност? Рум-миллета се цепи и разпада изцяло по вътрешни причини, а не заради външни. Да твърдиш обратното е все едно да кажеш, че ОИ се разпада заради реформите наложени от запада или заради Русия или заради Англия или заради някаква друга глупост. Да, има влияния - френски, руски и още каквито си искаш. Дедите ни не са живели на изолирана планета. Основната причина обаче си остава вътрешна. Просто ромейската общност не е могла да се приспособи и времето и е свършило.

Има достатъчно материали за разцепването на ромейската общност, за гръцките национални движения и за разликите в политическите виждания на елини и ромеи. Това, че българската историография не обръща внимание на тези неща си е неин проблем. Българската нация се заражда от недрата на рум-миллета. Това поне мисля, че не може да го отречеш. По някаква неясна за мен причина обаче това се пренебрегва и просто се замита под килима. Според теб процесите в рум-миллета изобщо не засягат българите. Търсиш елит и лидери. Целият ни ранен елит идва от там. Той е образован на гръцки и ползва гръцки, но това е без значение. Виж примера с Берон. Той приема новите идеи и не може вече да е ромей. Ромейската идентичност се свързва със старото. Не може да приеме обаче и елинската идентичност, защото чувства и знае, че не е елин. В лутането си се е определил като "трак от Елада". От една страна тази декларация демонстрира отхвърляне на ромейската политическа концепция и приемането на елинската. От друга страна по този начин той декларира, че все пак не е елин и .... издава Рибния Буквар. Или виж биографията на Иван Селимски. И той е от тези среди. За обратната страна на медала виж мнението на Славейков за пловдивските гръкомани, че "не търсят гърци, а ромеи да бъдат"

Вярно е. Загледан обаче в някакви имена ти пропускаш процеса, а изграждането на нацията е процес. Да разгледаме първия период - избистряне на националната концепция. 1. Каква е обстановката през първата четвърт на 19-ти век в ОИ? В началото на века бушуват кърджалийските времена. Грабежи, своеволия, безправие, местните аяни заграбват властта по места. 2. Какво представлява по това време българското общество? - Няма българско общество. Българите принадлежат към християнската общност и определящо за тях е религията, а не етноса. 3. Кои са лидерите на християнската общност? Лидерите са обединени от гръцкия език и православието. Тук влизат епископата, търговци, интелектуалци. Етносът няма значение. Преобладават хората с гръцки произход, но има и достатъчно българи, власи, албанци, сърби, които условно и само от днешна гледна точка може да наречем гръкомани. До началото на размириците лидерите на православната общност общо-взето са доволни. Разбира се има блянове за това или онова, но общото положение е благоприятно за тях. Размириците и грабежите плюс случващото се в Европа - френската революция и Наполеоновите войни обаче пораждат недоволство. Една част от православният елит иска промяна по френски образец: свобода, права, равенство. Другите искат просто да се възстанови реда и да се спре с грабежите и своеволията. Повратната точка за първия етап е гръцкото национално движение и гръцката революция. Православния елит се разцепва на две. Едните искат промяна и излагат исканията на френската революция, другите искат просто ред и връщане на старите порядки. Тези които искат промяна започват да се определят като елини, а консерваторите остават ромеи. Какво става с членовете на елита от български произход? Консерваторите много, много не умуват. Те си останат ромеи и искат да се сложи ред.. Тези които искат промяна обаче са объркани и трябва да направят избор. Някои стават елини, други не могат да приемат подобно нещо и търсят друга идентичност. Именно тук започва да играе роля славянската идея за принадлежност на българите към славянските народи. С други думи индивидите и лидерите са важни, но не трябва да се пропуска процеса. Пропусне ли се нещата увисват във въздуха и разказът става фалшив. В този контекст стават ясни подбудите на търговците спонсорирали изданията на книгата на Наскович. Разбира се изграждането на нацията е процес и на него трябва да се гледа от тази гледна точка. Един направил едно, друг друго, трети нещо различно. При изграждането на българската нация промяната обхваща първо елита и към края на 20-те има достатъчно гръкомани които се осъзнават като българи, а не ромеи, елини или нещо друго. Те от своя страна започват да спонсорират и подпомагат други хора и така се създава българска интелигенция. Тя пък от своя страна започва агитация сред народа и така докато процесът стане масов и обхване по-голямата част от българите. Разбира се като казвам, че първи етап добива зрялост през 20-те години това не означава, че всички гръкомани се осъзнават и стават българи. Не, някои от хората с български произход си остават с мислене на ромеи. Други са разколебани, но все още се лутат. Трети друго. Важното, че през 20-те пробивът е направен и има достатъчно хора в елита, които да продължат процеса.

Ето един линк от който може да се изтегли статия на Д. Димитров в която са разгледани някои от възрожденските учебници по история: https://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=6820&type=.pdf Най-ранните учебници по история са Царственика и книгата на Сапунов. И двете са издадени през 1844. Ето какво казва авторът за книгата на Сапунов: "Книгата е издадена благодарение на спомоществуватели, чийто списък е поместен най-отзад и обхваща 65 ч. Според Д.Цанев от списъка е видно, че над 2000 броя са предварително поръчани за разпространение в България, като посочва: Сливен, Карнобат, Габрово, Търново, Ст. Загора, Самоков и др" Според мен и тук се повтаря модела както при Наскович. Най-вероятно тези които са помогнали за издаването и предварително са платили за книгата са познавали работата на Раич/Наскович и просто са поръчали превод. Тук е по-интересно защо на славяно-български, а не новобългарски, но това е друга тема. Ето какво казва още Димитров за тази книга: "Книгата е съставна част от училищни сбирки, лични библиотеки на видни възрожденци и дълго време е основен учебник по българска история, като по този начин оказва сериозно влияние върху утвърждаването на българската национална идентичност." Що се отнася до времето преди 1844 фактът, че „История славеноболгарског народа“ на Наскович е преиздавана три пъти показва, че е имало търсене. Доколкото това е само история на България (без тази на сърбите и хърватите от оригинала на Раич) с голяма доза вероятност може да се каже, че са я купували българи.

Книгата на Наскович е основно преработка на Раич. Освен четирите издания на Наскович, през 1844 Сапунов превежда Раич (Или Наскович) и отпечатва „История на словенно-болгарския народ - https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Сапунов Не знам дали книгата на Паисий има толкова голямо влияние за самото възраждане. За мита за възраждането със сигурност има. Царственикът уж се води първото печатно издание на един от вариантите на „История славянобългарска“, но книгата била "далечна преработка на Паисиевата история“ Ето едно мнение на Жанет Сампимон: Почти забравеният Софроний се появява в българския разговор едва с работите на Юрий Венелин през 1830-те, но Паисий си остава забравен до много по-късно. Виктор Григорович е първият изследовател, който споменава неговото дело в печатно произведение, през 1852. Това знание не достига българските среди: през 1858 Георги Раковски споменава автора в едно писмо като „някой йеромонах Паисий“ Не знам кой е по-популярен. За да се разбере трябва да се направи сериозно изследване като се проследи в цялата възрожденска преса, писма и т.н. какви исторически факти се цитират и след това да се види от къде може да са взети. Но това е много трудна работа и не знам кой би се захванал с нея. Например в едно прошение до руския Император първенците на Кукуш, Дойран и Карадаг пишат следното: Ваше Величество! Дрипи на вековете преминаха, като не само развълнуваха предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род, .... и така нататък. Обърни внимание предисторически пеласго-българомакедонски, но исторически славянски род. Някакъв автохтонизъм, но откъде са го изкопали нямам никаква идея.

Първият етап - избистряне на концепцията, започва с Паисий, но според мен достига зрялост през 20-те години на 19-ти век. През 1924 по време на т.н. врачански събития врачани настояват за български епископ, а през 1829 такова искане поставят гражданите на Скопие. През този период е издаден рибния буквар. Пак в този период българите се представени по-сериозно на международна сцена. През 1822 Вук Караджич издава във Виена "Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рјечницима свују језика и наречија, с особитим огледима бугарског језика", а през 1829 е публикуван трудът на Венелин. Разбира се през този етап се случват един куп други неща които спомагат за избистрянето на концепцията. Това са историческите трудове на Паисий, Спиридон, Раич и Наскович. Сръбските въстания, гръцкото национално движение, гръцката революция и руско-турските войни, във всички които участват значителен брой българи. Следващия период - агитацията е стимулиран от реформите в ОИ и се проявява в разкриването на български училища, строеж на църкви, появата на първите български вестници и т.н. Според мен обхваща периода от 30-те до 50-те. Последния период е 60-те и 70-те години.

Персонифицирането.... Че нали точно това е проблема. Националните движения са национални именно заради това, че стават масови и постепенно обхващат мнозинството. Ако само ще персонифицираме, то субектът се губи. Няма прото-нация, няма народ, а само някакви индивиди. Аз затова и те питах къде са българите в твоята схема - къде е субекта? Защо е нужно например либерализма да идва от Русия било персонифицирано - било не, като либерализмът е основният разлом в Рум миллета и един от факторите за разделение между елините и ромеите. Нима българите не са в тази среда, не са част от рум-миллета? Или са безправни роби поставени в някакъв вакуум и не знаят какво се случва около тях? Да, но митологизирането на Паисий отрича например Наскович. Него направо го е хванала липсата от нашия разказ - няма го никакъв. Защо? - защото не е българин, не е руснак, а сърбин. Това е едната страна на заличаването, а другата е историята с неговата "История...", а тя не пасва с представата за българите-роби която е в основата на русофилския разказ за възраждането. Историята на Наскович е написана по поръчка на българи, издадена с пари на българи и разпространявана от българи. За разлика от книгата на Паисий тя е печатна. Издадена е през 1801 и до 1810 се преиздава още три пъти. Това е емблематичен пример за проявление на субекта, на прото-нацията. Някакви българи, не като индивиди, а като група осъзнаваща се като общност са поръчали написването на книгата и след първоначалното и издаване я препечатват още три пъти. В твоя разказ всичко идва от Русия, а другото е заличено. Какви например са българите-роби в твоите представи? Монархисти - мотивирани от мита за дядо Иван и впечатлени от силата на руския Цар или републиканци и демократи подбудени от българите студенти в Русия. Кое от двете е преобладаващо?

Така е. Паисий поставя началото. Но не е само той. Достатъчно е да се сравни текста на неговата история с представите на възрожденците и да се оцени конкретното влияние на Паисий. Например Спиридон Габровски пише за разни български царе като Илирик, Коледа и т.н. които ги няма при Паисий. Същите Илирик и Коледа обаче се появяват в Царственика на Христаки Павлович и в едно от писмата на Димитър Миладинов до Александър Екзарх. В западните части на страната пък се разпространява „История славеноболгарског народа“ на Атанас Наскович, който също не се опира на Пасиий, а основно на Раич. Тя за разлика от книгата на Паисий е печатна, издадена е през 1801 и до 1810г. се препечатва още три пъти. Акцентирайки само върху Паисий и Венелин, ние зачертаваме всичко друго. Българската нация се изгражда от православната общност в ОИ - рум миллета. В началото на 19-ти век тази общност започва да се разпада. От една страна заради зараждането на гръцката нация и противопоставянето на елини (националисти) срещу ромеи (традиционалисти), а от друга заради сръбските въстания и осъзнаването на сърбите като отделна нация. С други думи етапът на национално осъзнаване започва с Паисий, но се оформя окончателно в средата която описах - разпадането на рум-миллета. По това време основните влияния идват от сърбите и от елините (да не се бъркат с ромеите). От сърбите идват славянските идеи, а от елините идеите на френската революция - свобода, братство, равенство, човешки права и т.н. Следователно на въпроса кои сме ние? - възрожденците дават отговор - българи, сродни с останалите славянски народи. На въпроса какво искаме? - отговорът на възрожденците е свобода, равенство и човешки права. В Европа през 19-ти век вървят три мощни идейни течения. Това са либерализма, национализма и идеята за всеобщото просвещение (а не само на елита). Българските възрожденци в по-голямата си част са последователи и на трите. Т.е. те са либерали, националисти и просветители. Разбира се има и консерватори, но основният двигател са либералите. А Венелин? Къде се вписва в картината? Той е просто един от многото. Да, заслужава отбелязване, но не е нужно влиянието му да се преекспонира за сметка на всичко останало. Венелин спомага, но без Венелин българското възраждане нямаше да пропадне, нито кой знае колко неща можеха да се променят.

Нациите не падат от небето. Те се създават. Общо взето етапите при изграждането на нация в рамките на чужда политическа система (какъвто е нашия случай) са три: - етап в който който се създава националната идея. Т.е. етап в който се изясняват основите на националната идентичност - кои сме ние, какво ни отличава от другите, какви искаме да бъдем и т.н. - етап в който основната задача е агитацията и привличането на все повече хора към националната идея - етап в който националното движение е обхванало по-голямата част от хората. В тази схема къде е мястото на Венелин? Според теб всичко започва от него и именно той дава тласък на за етап 1 или нещо друго?

А от къде се пръква този субект. Даденост ли е според теб? Или го изобретиха руснаците и Венелин?

Че кой говори за филии? Примерът е за това, че през възраждането не всичко се върти околво православието и Русия. Очевидно е обаче, че колкото и примери да ти се дават няма никакъв смисъл. Добре. Да приемем, че си прав. Къде са българите тогава в твоя разказ? В уравнението възраждането = православие + Русия няма българи. Кои са българите и за какво се борят? Ако ценностите на местното население са били православието и Русия, то решението е просто - местните стават руснаци и толкова. Въобще не е нужно да са българи. Или хайде, за да не е толкова рязко нека да са бългоруси, както има великоруси, малоруси и белоруси. Защо трябва да минават през разни междинни стадии под формата на българи-русофили?

И като стана въпрос за двата стълба на възраждането - православието и Русия. Ето мнението на двама възрожденци: Любен Каравелов: Американското духовенство и черковното управление в тоя далечен край трябва всякога да бъдат пред очите на нашия български синод, ако нашите епископи не искат да бъдат изгонени като гръцките. В Северните Американски Щати свещеникът често бива и свещеник, и учител, и съдия, но в същото това време той е човек, американец и християнин, следователно интересите на народа са и негови собствени интереси. в.Македония: Нашето духовенство, което пороят на обстоятелствата доведе начело на българския народ, ако иска да поддържа влиянието си и силата си, трябва да се държи и занапред с общото движение на народа, то даже трябва да вземе само в ръцете си развитието на напредъка у нас: то трябва само да стане образец на истинна християнска добродетел и нравственост, на родолюбие, каквото е духовенството у други народи, а особено у братския нам и съплеменен народ - хърватите. Ако ли пък не направи това, то ще бъде завлечено от колелото на движението на народа и хвърлено в гроб заедно с началата, които не умее да защищава. Като пример за българското духовенство Каравелов дава американските свещеници, а Македония - хърватските.

Нашето възраждане (въпреки името) има много малко общи черти с европейския ренесанс, много повече с просвещението и напълно съвпада с епохата на нациите. На практика възраждането ни и борбата за църковна независимост са национално движение. В рамките на ОИ и нейната система от миллети, единственият легитимен начин за добиване на национални права е извоюване на собствена, призната от властите църква. Българската екзархия има повече политически смисъл, отколкото религиозен. Тя е напълно признат политически субект от османското правителството и от европейските велики сили. С нейното признаване на практика се признава българската нация. От гледната точка на един вярващ човек обаче тя е по-скоро проблем отколкото решение, тъй като е схизматична и непризната от останалите православни църкви. Между другото това е използвано доста ефективно от гръцката пропаганда. От българска гледна точка например патриаршистите са "гръкомани", т.е. имаме българи срещу гърци и гръкомани. От гръцка гледна точка екзархистите са схизматици, а патриаршистите - православни, т.е. от тяхна гледна точка има православни срещу схизматици.