Atom

Защо мислиш така? Идентичностите са усещане, а не нещо което може да се измери или оцени обективно. В началото ветото се възприемаше от македонците като поредната стъпка в тактиката "преговори с ескалация". Обвинението ни бе формулирано доста общо - не изпълняват договора. Очакванията на Заев и ко бяха, че ние ще поискаме нещо изпълнимо и конкретно, те да го изпълнят и да се продължи нататък. Обаче се появиха разни документи - та рамкови позиции, та декларации, позиции на този, на онзи, меморандуми и и др. които поставяха все повече и повече условия, после КСНС и т.н. Даже не толкова официалните искания (ние досега нищо не сме им искали официално) колкото говоренето истеризира възприятието, че ние им оспорваме идентичността. Това непрекъснато говорене и то от високопоставени лица, че македонската история е само тази след 1945г., че македонизма не трябва да се допуска в ЕС (все едно на нас някой да ни каже, че българщината трябва да се изкорени от съюза), че ги е създал Тито, че са рожби на Коминтерна и т.н. и т.н. Дори това, че говорим за тях като за "северни македонци" се възприема като оспорване на идентичността. С гърците по този повод имаха препирни и накрая ако не ме лъже паметта се прие, че държавата е Северна Македония, но гражданите и са македонци, а езикът им не е "северно македонски", а само македонски. В момента оттатък границата са твърдо убедени, че им оспорваме идентичността и не виждам как това им усещане може да се промени. Те затова искат и "гаранции". Та не знам какво има за чудене. Ние искаме гаранции, че ще изпълнят това което поемат като ангажимент, а те искат гаранции, че няма да искаме нищо повече от това за което се договорим. Удовлетворението и на двете страни може да стане с документ подобен на Преспанското споразумения. Със срокове, предварително предвидени санкции, арбитри и т.н. Имаше едно интервю на Кючуков, където се обяснява защо нашия договор се различава толкова много от Преспанското споразумения: "Гърция се опитва да докаже, че между нея и РСМ няма нищо общо, а ние се опитваме да докажем, че всичко ни е общо, затова при нас това е въпрос на процес, защото става дума за съзнанието на хората" Съзнанието на хората обаче не се променя от днес за утре: "До края на тази година да мислите така, а след още две и така". Това се разбира много добре от дипломатите и затова договорът е написан така, както е написан. Борисов дали умишлено или не, дали съзнавайки или изобщо неосъзнавайки какво точно прави реши да финализира процеса.

Протокол може да се подпише ако има принципно съгласие. Като гледам настроенията и в България и в РСМ сме много далеч от такова. Според мен тези 50% които даваш са страшно много. За мен вероятността да има пробив е нищожна, а вероятността нещата да останат такива , каквито са в момента и френското предложение да отиде в небитието са над 98%. Това ще се влачи още дълго време. Писах вече, че се намираме в съвсем различна ситуация. Това с ескалацията свърши. И докато не го разберем, въпросът няма да има никакво друго развитие освен вето-до-дупка. До сега македонците настояваха да влязат в ЕС и бяха готови да изпълняват някакви наши искания. От тук нататък други страни ще настояват те да започнат преговори с ЕС, а македонците ще им отговарят, че могат да го направят, но ако се изпълнят техните искания. Основното им искане през цялото време ще е документът който ще подпишат с нас (протокол, договор или както там се казва.) да е окончателен. Т.е. каквото и писано там с това да се изчерпват и техните отстъпки и нашите искания. С други думи край на ескалацията. Вето-до-дупка на Македония предполага такова развитие и не виждам какви други "златни шансове" могат да се сънуват или очакват. Македонците имат опит при вето-до-дупка и действията им могат да се предвидят с доста висока точност и вероятност. Виж случая с Гърция. Очаква ни нещо подобно или "преговори с пазарене" при които ние постепенно ще сваляме летвата, а финалът ще е окончателен договор - със сроковете му, арбитражи, санкции и т.н. Колко ще се разтегне във времето нашето вето-до-дупка не знам, но от този сценарий вече няма мърдане. Като си поставил всички карти на масата (всичките си искания накуп) друго развитие няма. Другото е някакви фантасмагории или кошмари от рода на спец-операции, БГ-екзити и т.н.

Нищо не е вдигнато. Днес в НС ще приемат декларация с която подкрепят френското предложение, но с някакви добавки. Т.е. с допълнителни искания. Македония от друга страна иска отстъпки, иначе отхвърля предложението в този му вид. Довечера на съвета на ЕС, при гласуването на предложението, Петков ще повтори позицията на НС, а някоя страна (Чехия, Словакия или която и да е друга) ще отхвърли предложението и с въпроса се приключва. Няма вариант след като РСМ е отхвърлила това предложение, съветът на ЕС да го гласува положително и да го направи обвързващо за в бъдеще. С други думи нещата ще се нулират, ветото си остава, а с проблема и неговото разрешаване през следващия период от 6 месеца ще се занимава Чехия.

Изобщо не се съмнявам, че е така. Обикновено преди непопулярни решения има "подгряване" на масите. За гръцкия случай предположих, че преди да се вземе решението също е е имало някаква кампания по всички възможни легални и полулегални канали - медии, партийни мероприятия, известни личности и т.н. чрез които да се обработи общественото мнение и да го "подготвят" за решението. Иначе не виждам как едно непопулярно решение изобщо е възможно да мине. Интересно ми беше какво са постигнали след цялата подготвителна работа и какви са числата. Въпреки това пак ми е странно. При над два пъти неодобрение не е ли все още много рисково за политиците които ще вземат такова решение? Като знам как гърците скачат за щяло и нещяло, а пък и още повече методите които могат да използват протестиращите..... И ако след всичките му там "подготовки" и обработване одобрението е стигнало само до 27%, колко ли пък да е било преди тях. Както и да е. Това ме интересува не толкова като исторически факт за самата Гърция, колкото като някакъв много груб модел и шаблон за това какво може да се случи тук, ако политиците ни решат да "приключат" случая. Вярно е, че България не е Гърция и българите не са гърци, но пък проблемът е сходен, макар и с доста специфики и разлики.

Мен ме интересуват по-скоро настроенията на обикновените хора. Т.е. масовите настроения. Намерих някакво, но е правено от телевизия и доколкото разбрах по времето на някакъв дебат. Все пак не е правено от професионална социологическа агенция, пък и по време на дебати числата много зависят от представянето на самите дебатиращи. Резултатите са следните: 47% - определено отрицателно 15%- по-скоро отрицателно 12% - определено положително 15% - по-скоро положително Или общите числа са 62% отрицателно отношение и 27% положително. Явно останалите 11% (до 100) са без определено мнение. Това е от тук: https://www.naftemporiki.gr/story/1437927/pulse-oxi-sti-sumfonia-ton-prespon-leei-to-62 Доколко тези числа се доближават до масовите представи нямам никаква идея, но общата картина поне като настроения би трябвало да е нещо подобно. Т.е. хората които се отнасят отрицателно към това споразумение са повече от хората които се отнасят положително. Дали наистина тези които не одобряват са над два пъти повече от одобряващите за момента не ми е ясно. Не знам при толкова високо неодобрение гръцките политици предприемат ли непопулярни решения и как им се отразява по-късно. Както и да е. Явно тези които не одобряват са повече, но чак да са били над два пъти повече, много не ми се вярва. Най-вероятно реалното число е по-малко.

Има ли официална статистика или някакво достоверно проучване за това как гърците възприемат т.н. Преспанското споразумение като цяло и името Северна Македония в частност. Интересно е да се види колко процента от гърците ги възприемат като: - успех на гръцката дипломация, който защитава националните интереси - провал на гръцката дипломация, който застрашава националните интереси - нямат определено мнение

Сега чак схванах. Явно тактиката на Борисов е била нещо от сорта - ние ще се изсерем, а после все ще намерим някой да го обвиним, че не ни е изчистил лайната и не ни е избърсал задниците. Сега се намери и виновен. Киро е виновен и е изпуснал златния шанс да го направи. И за мен няма никаква полза, пък и нали се разбрахме вече, че Киро е виновен за казуса Македония. Какво да му обсъждаме повече.

Абе аз теб те разбрах, но ти явно също си в някакъв ступор или режим на отричане. Добре Киро е виновен. И като Киро е виновен ще се реше ли оттук нататък въпроса или просто ще си повтаряме като папагали, че Киро е виновен. Днес, утре, други ден, догодина, след още 2 или 5 години и така докато въпросът го реши от някой друг без нашето участие. И тогава ще въздъхнем доволни е ще кажем - Киро е виновен, че изпусна златния шанс, ние нямаме нищо общо.

Че Киро сгреши с Украйна, че е виновен, че отиде нахуй и т.н. спор няма. Общото обаче между тези факти и казуса Македония е горе-долу същото, както между руската гаранция от преди 110 години и сегашната френска. Както се разбра обаче нямаме гаранция от велика сила, а от временния председател на ЕС. С други думи общото е отказа да се види същността на проблема. Докато обаче не се види същностния проблем, няма и същностно решение. Спорът ни с Македония няма никаква връзка с решението за Украйна или ако има тя е нищожна. Много, ама много наивно е да мислиш, че американците или който и да е друг може да ни реши проблема с македонците и да ги накара да приемат нашите 1001 искания. Това нито отговаря на стила на американците, нито отговаря на собствените им политически разбирания. Да, щяха да натиснат македонците, но положително решение за нас няма. Виж случая с Гърция. САЩ са безспорен съюзник на Гърция, гръцкото лоби е едно от най-силните в САЩ, но още веднъж ще те помоля да питаш Плашко как се възприема в Гърция Преспанското споразумение. Голямото осиране го направи Борисов като реши да финализира процеса в средата на нищото. Или пък е решил да промени тактиката в средата на процеса.. Не знам какво точно е решавал и дали го е решавал, а не просто да е бил изпързалян от Каракачанов, но това в случая няма никакво значение. И не го казвам самоцелно да търся вина в някой, а защото ако човек иска да направи правилните неща от тук нататък трябва да е наясно какво и как е направено до момента и къде точно се намира. Иначе вероятността да направи мазалото още по-голямо хич не е малка. Това което е задължително да се направи в момента е, политиците да се съберат, да анализират случилото се до момента да осъзнаят какво е станало и да се опитат да намерят някакво решение за минимизиране на щетите и за действията от тук нататък. И не става въпрос за политиците от една партия или коалиция, а за възможно най-широко обхващане на основните политически сили. Ако наистина става въпрос за "национални интереси" се прави точно така. Без подобно нещо политическите последствията може да са катастрофални. Дотогава е по-добре да не правят нищо по този въпрос, защото каквото и да направят ще е грешка. Доколкото обаче няма да направят нищо подобно ни очакват поредица от политически кризи, най-вероятно всяка по-мощна от предишната.

Виж, че ни управляват малоумници е факт, но пак ще повторя, Кировата заслуга по заформянето на този батак е най-малката. Причината е елементарна и я споменах тук вече няколко пъти, но явно изобщо не се схваща за какво става реч. При преговори с ескалация мизата се вдига постепенно, но всеки път се иска нещо изпълнимо. Свалянето на всички карти на масата се прави в края на процеса, когато си решил да го финализираш. Тогава или противникът капитулира и ти приема условията или не ги приема и се преминава в някаква друга, различна фаза. По някаква неясна за мен причина ние възприехме началото на преговорите на Македония с ЕС като край и нещо фатално и решихме точно тук да финализираме процеса. Само дето противникът не иска да капитулира, не иска да ляга по гръб. Ако началото на преговорите го бяха възприели не като край, а като някаква междинна точка, с налагането на ветото трябваше да вдигнем мизата, но да искаме нещо все пак изпълнимо, а не да сваляме всички карти на масата и да поставим всичките си искания. После при отваряне на някаква глава друго, после трето, четвърто и чак накрая преди самото стъпване в членство да свалим картите които са останали. Тази игра се играе така. Сега с всичко това свърши. Сега се намираме в друга фаза. Македонците знаят, че вече нещата са в друга фаза. Обществото им все повече се консолидира, че при тези условия членството в ЕС не им е нужно. С други думи и да са вътре и да не са вътре драми няма. Ние обаче все още не сме разбрали, че това с ескалацията приключи. Македонците може и да не искат да са в ЕС при тези условия, но пък някои други страни ги искат в ЕС. Следователно, от тук нататък трябва да се мине в някакъв друг сценарий. Като си сложил всички карти на масата нямаш голям избор. Или преговори с пазарене, но вече ние ще сме тези които ще клякаме и едно по едно ще се отказваме от повечето от тези 1001 искания или нещо друго, но не знам точно какво. Мненията на двете страни в близко бъдеще няма как да се срещнат. Затова и вето-до-дупка няма алтернатива. Но ти може да си фантазираш, че има. То, че има - има, но ти ще си един от първите който ще я откаже. Защото от тук нататък всяка алтернатива ще се възприеме като поражение и предаване на националните интереси. Ако не вярваш питай Плашко, как се възприема в Гърция Преспанското споразумение. Що се отнася до това кой е виновен и кой има заслуги, Киро няма нито заслуги за избора на тактиката "преговори с ескалация", нито има заслуги за решението играта да се финализира с ветото по повод началото на преговорния процес. За тези решения заслуга имат съвсем различни хора. Руснаците ни подхлъзнаха чрез Каракачанов, а Борисов се хвана в този елементарен капан. Заев беше добронамерен и щетите можеха да се минимизират още тогава дори да вдигнехме мизата, но ако искането ни беше все пак нещо изпълнимо. Ние обаче започнахме да искаме и още, и още, и още и накрая свалихме всички карти.

Как за какво? - да се събори правителството. Или всички вече забравихме какви доводи изтъкна Слави: „Причините, поради които тази коалиция не работи и поради които ние нямаме място в нея са две – Македония и факта, че в държавата вече няма пари“ Просто за да се събори правителството беше нужно на хората да се даде нещо повече от обикновен спор за пари. Друго си е - продават majka Bulgarija!!! Иначе, относно вето-до-дупка аз вече казах, че то няма алтернатива. От тук нататък ще е така и през всеки 6 месеца ще се питаме "за какво беше целия напън". Генчовска каза, че френското предложение важи до края на френското председателство. През следващите 6 месеца може да има ново чешко предложение, може и да няма, но напъни пак ще има.

М-да... Аз лично очаквам да продължи да го прави. Най-вероятно този парламент е приключил и ще ходим към избори. Не вярвам нито на първото раздаване, нито на второто или третото да се състави някакво ново правителство в рамките на този парламент. С други думи пак ще имаме служебен кабинет. Очакванията ми са този път Радев да бъде "национално отговорен" и да не се конфронтира нито с ГЕРБ, нито с ДПС, нито с Възраждане. Служебните му министри обаче ще изкарат някакви "кирливи ризи" най-вече от министерствата "държани" от ПП и БСП и може би ДБ. За последните обаче не е задължително, тъй като според анализаторите електоралната им тежест не е висока, а и нали президентът трябва да гради образ на "национално отговорен". Едно дискретно рамо на партията на Янев, подкрепено от явното рамо на "нашите медии" и наесен може да имаме национално отговорно правителство на ГЕРБ-ДПС-ИТН-Янев. За целта обаче една от двете последни партии задължително трябва да влезе, а най-добре и двете. Нещо подобна май се забърква. Дали ще се получи е друга работа.

Наистина няма какво друго да направим. Това което най ме дразни е, че сами се набутахме в някаква клоака от която няма излизане. Инфлацията например е предизвикана от изцяло външни фактори и по този въпрос освен да се опитаме да омекотим нейния ефект за разни групи от хора (най-нуждаещите се) не може да направим почти нищо друго. Възникването на войната в Украйна също е поради външни за нас причини макар, че и ние имахме известна "заслуга" (със съдействието за разните му там потоци). Все пак обаче със или без наше участие война пак щеше да има. Тази глупост си я измислихме изцяло ние със съвсем лекото побутване на една определена велика сила. И ако горното само ме дразни, то не може да не ме притеснява, че в случая играем чужда игра и това е играта на определената велика сила. Нищо друго не постигаме освен да обслужваме нейните интереси. Най-проблемното в случая е, че това дори не се осъзнава. Виж например тук във форума. Много геополитици много нещо. Всички супер компетентни по всички въпроси - кое, как, какво. Това обаче се отнася за другите държави. За собствената ни изпадат в ступор. Гледай само как сега ще изскочи Булгароид и направо ще ни размаже с "факти" и "логика" .

Де да бяхме само зрители.... Ние всички, искаме или не, сме участници в сагата. Дори и днес депутатите ни да приемат френското предложение , сагата продължава. Вето до дупка и никакво предаване на majka Bulgarija. На всеки 6 месеца този въпрос ще изскача и ще става определящ във вътрешно-политическия ни дебат за известно време, ще разклаща държавата и така година след година с кризи по два пъти в годината. Естествено, същият процес ще тече и оттатък границата при скъпите ни съседи. Просто направихме един куп политически и тактически грешки. Избрахме тактика "преговори с ескалация". Тази тактика обаче е многоходова и постепенна. В един момент ни омръзна, решихме да ескалираме до максимум и да приключим играта с туш на противника. Противникът обаче не иска да пада по гръб. Ха сега де.

Чехия няма да си мръдне пръста да се занимава с нас и да ни праща разни "предложения". Което не означава, че наесен няма да има натиск да вдигнем ветото. А натискът ще е още по-голям в сравнение със сегашния.

Не, не се схваща. Политиката на преговори с ескалация води до подобни ефекти. При това ако една страна води спрямо друга подобна политика в повечето случаи положението ескалира и във втората страна. То няма и друг начин, защото другото се възприема като капитулация. Затова и няма защо новорегистрирания да се чуди защо оттатък границата нещата също ескалират. Това е очаквано и по-скоро е норма. За съжаление към настоящия етап политиката вето до дупка няма алтернатива.

За да се провеждат подобни политики не е нужно да се ангажират много хора. 2-3 + много пари са достатъчни. Останалите не е задължително да знаят защо правят това, което правят. На тях винаги могат да се изтъкнат съвсем различни подбуди.

Защо да няма нито един, който да не провежда про-руска политика? Напротив по-голямата част от политиците ни не провеждат директно про-руски политики, а дори и практически да го правят те самите не знаят, че го правят. Да, русофили по убеждение има и ако имат възможност те се опитват да провеждат някакви про-руски политики, но това е по-малкия проблем. Истинският проблем са хората които провеждат директно руски политики. Москва си има свои хора тук на някакви ключови позиции и ги държи, чрез разни зависимости. Те не са голям брой, но пък са най-опасните. Такива индивиди най-вероятно има във Възраждане, но и в ДПС, ГЕРБ и БСП. За останалите партии в парламента не съм сигурен.

Разбрах ти "тънката мисъл" още тогава, но коментарът ми беше насочен към "основната мисъл". В случая великите сили (дали великата сила визирана от теб, дали Франция или някоя друга) нямат отношение по конкретния казус. Нямаме гаранция от велика сила, а от временния председател на ЕС, че ще си свърши работата. Опорката за гаранция от велика сила е манипулация, а коментарите за гаранции от велики сили допълнително затвърждават тази манипулация. Та в контекста на репликата ти към Добри се остава с впечатлението, че тази манипулация, всъщност не е манипулация, а истина. За реалния казус това е от значение, а не нещо друго.

За жалост не съм сигурен, че българският опит може да послужи за поука за мнозинството от българите. От днешна гледна точка да се разгледа това което е станало в историята - да. Можем без проблем да развиваме теории от сорта "какво би станало АКО....." в алтернативните раздели по форумите или във Фейсбук. Обаче да видим прилики между процеси тогава и процеси сега и да се поучим от вече направените грешки..... Трудна работа. Освен това българинът е много добър в геополитиката и там са му ясни всички процеси. Това САЩ, Русия, Китай.... пък отношенията между тях, интереси, мотиви и т.н. Ето защо според мен примери и опит от чуждата история и особено от историята на великите сили върши много по-добра работа. Както и да е. За преговорите с ескалация има и научни и научно-популярни и най-обикновени журналистически материали. Специалистите, а и любителите по геополитика би трябвало да са наясно с материята. Освен това, тази тактика се използва и в бизнеса. Тази тактика изисква сложно изпълнение и може да е ползотворна само в ръцете на мега-супер-хипер професионалисти дипломати и велики държавници. В противен случай не една велика сила се е осирала с подобни изпълнения заради липса на професионализъм с исканото качество. Гърците например, при всичките им традиции, развити лобита и т.н. избраха стандартната тактика на "преговори с пазарене". За другата се изисква висш пилотаж от световно ниво в дипломацията и пак има огромен риск от провал, а и няма никакви гаранции за успех. Жалкото в случая е, че по един и същ повод настъпваме мотиката вече няколко пъти.

Не мисля, че може да се говори за "клякане". Все пак ветото може да се приеме са успешно и изпълни целите си. В края на краищата Македония смени официалното си име. Това, че Гърция не успя да изпълни програмата максимум, а решението е по-скоро около точката на минимума не е клякане. Не може да се каже, че и Македония е клекнала. В края на краищата в тези преговори те достигнаха до най-доброто до което може да се достигне с мирни средства. Желанията са едно, но реалността и постижимото са съвсем друго.

Македония ли клекна?, Гърция ли клекна?, някои друг ли клекна или не става въпрос за физкултура и спорт, а за дипломация. Гръцкият случай няма нищо общо с нашия и гръцката стратегия и тактика беше съвсем различна. В тази тема това е писано сигурно над 20 пъти, но още 20 да се напише е все тази. Гръцката тактика беше "преговори с пазарене". Предварително се маркират две точки - максимална цел и минимална цел. Поставят се максималните искания на масата и после в рамките на някакъв преговорен процес летвата се сваля до момента в който отсрещната страна се съгласи да приеме исканията ти, но без да се преминава точката на минимума. Т.е. при тази тактика в първоначалния момент нещата се ескалират до максимум и се демонстрира сила, а после имаме постепенно сваляне на летвата, "отстъпки" и демонстрация на диалогичност. Нашата тактика е "преговори с ескалация". Пак има минимум и максимум, но първоначално на масата се поставя минимума и се демонстрира добронамереност. Ако отсрещната страна приеме минимума, летвата се вдига и се поставя ново искане. Ако то се приеме се поставя ново и т.н. Т.е. при тази тактика първоначално се тръгва със сравнително спокоен тон и ниска летва и постепенно летвата се вдига, а натискът и тонът се ескалират и усилват. Тук има достатъчно специалисти по геополитика и ако желаят може да осветлят по-ясно въпроса. Ключовото обаче е, че при преговори с ескалация най-важна е силата. За да е успешна тактиката, залогът (исканията) и демонстрираната сила трябва непрекъснато да растат до достигане на максималната цел. При всички положения при стратегическото планиране на операции с "преговори с ескалация" е необходимо да се предвиди и опция с "екстремна фаза" на демонстрираната сила. С други думи някаква супер крайна опция -например война или пък британския брекзит. Политиката на Путин към Украйна разчиташе точно на тактиката "преговори с ескалация". Британската тактика по отношение на ЕС също беше базирана на "преговори с ескалация". С други думи гръцкия опит не ти върши никаква работа. Гледай руския или британския.

Уф... и ти ли? Що за аргумент може да бъде това? Толкова ли е трудно да се схване, че френските "гаранции" се изчерпват само в това преговорната рамка да мине - де се приеме. Това ти гарантира Франция и нищо друго. Какво си се закахърил, струва ли гаранцията или не. Какво значение изобщо има този въпрос? Същностната "гаранция" по замисъла на българските дипломати е самото включване на българските искания в преговорната рамка. По замисъл самата преговорна рамка трябва да стане "гаранция", а не някоя "велика сила". Франция може да ти гарантира, че ще съдейства и прави нещо по нашето искане в 6 -месечния период на своето председателство - толкова. От другия месец начело застава Чехия. Ако те дадат "гаранция", че ще правят нещо през своите 6 месеца слава, има ли някакво значение качеството на чешката гаранция? Колко струва или не струва самата гаранция, пък какво е качеството на хартията на гаранцията, пък какъв е генезиса и историческото развитие на чешките гаранции и т.н. То "вето-до-дупка" е точно това. Бягане от същностния дебат и търсене на всевъзможни оправдания само и само да няма спокоен разговор и дебат по същността на нещата. Едни от отбора на "вето-до-дупка" агресивно скачат и обвиняват несъгласните в предателство, безгръбначие, майкопродавство и т.н., а другите ще ти донесат от 9 кладенеца всевъзможни "аргументи", всеки един по-абсурден от другия.

Няма проблем разбира се. Въпросът е, че подобни неща би трябвало да се разглеждат спокойно, хладнокръвно и от призмата ползи/вреди, а не мотивирани от чиста и гола емоция. Ти го обърна на емоция. Мнението на Чехия и Словакия за историята и езика е ясно още от 2020 и няма да се промени никога или поне в обозримо бъдеще. Те си изхождат от техните си реалии не, че толкова им пука за Македония. Има ли смисъл да се сърдим на Макрон, че предложението му е такова, каквото е? - никакъв. Това нито е обида към нас, нито поражение, нито нищо. Франция се е опитала да направи най-доброто което може да се направи към настоящия момент и което смята, че може да удовлетвори всички членове, че и да се приеме от РСМ. С други думи изпълнила е задълженията си. Пак да повторя. Не става въпрос за приемане или отхвърляне. Проблемът е, че с истеризирането на въпроса, това предложение изобщо не може да се разгледа нормално. Това е тъпото, а не, че ще се отхвърли. Все пак ние сме го искали това нещо, а не македонците. Едно е да се отхвърли защото е разгледано, анализирано и преценено, че няма ползи, а съвсем друго проста така, мотивирано от голи емоции и натискът на тълпата.

Не знам човек. Има ли клон, няма ли, пукнат ли е или вече сме на земята. Имам чувството, че самото име Македония зомбира хората или ни премества в някаква паралелна вселена. Хора, които по другите теми показват аналитичност и здрав разум, по тази тема спират да мислят и се отдават само на емоцията. Едно елементарно нещо се обсъжда и повтаря по N пъти и накрая ползи - нула. Тотален отказ дори от елементарно мислене. Само емоции, емоции и пак емоции. Какво му е толкова сложното например на казуса "Макрон"? И кое изобщо налага в този конкретен казус да има емоции? Никой не е казал да го приемаме или да го отхвърляме. Но да се отказваме изобщо да го видим, да го анализираме и дискутираме по някакъв нормален начин, това не го разбирам. Та майкопродавци, та национални предатели, та безгръбначни, та този такъв, пък онзи онакъв...... И това не за нещо друго, а само заради това, че се води разговор по този въпрос. При това изобщо не сме стигнали до там да го разглеждаме по същество - доколко отговаря на собствените ни искания и колко процента например са съвпаденията. Какво остава да се дискутират плюсове и минуси от приемане и съответно отхвърляне. Чудна работа.