Отиди на
Форум "Наука"
BG-Science

ХЕЛИОСТАНЦИЯТА

Recommended Posts

ХЕЛИОСТАНЦИЯТА

На най-малката планета — Меркурий—през XXI век вероятно също ще бъде построена обитавана космическа станция. Тук условията наподобяват лунните (много кратери, липса на атмосфера), но са още по-неблагоприятни. Слънцето е три пъти по-близо, отколкото до Земята и грее седем пъти по-силно, поради което повърхността на планетата се нажежава до 400— 420°С. Какво тогава би подтикнало хората да се пъхат в този ад?

Тайната на стремежа към Меркурий се крие тъкмо. . . в неговата близост до Слънцето. Когато е най-далеч от него, в афелий, той се намира на 70 милиона км, а когато е най-близо, в перихелий — само на 40 милиона км. Ето защо на тази планета съществуват идеални условия за изучаването на процесите, протичащи в короната, хромосферата и фотосферата, пък и в недрата на Слънцето. Там най-добре може да бъде изследвана нашата звезда, която със своята топлина и светлина дарява живота на Земята. Изучаването на тези най-важни за нас явления ще бъде главната задача на научноизследователската станция.

Рейсовите планетолети Луна-Меркурий биха могли да посещават огнената планета, когато тя се намира в афелий, най-далеч от Слънцето, и температурата там е сравнително по-ниска. Корабът би трябвало да каца в дъното на някой дълбок кратер, където ще се намира и защитеният от кратерната стена слънчев град— Хелиополис. Той вероятно ще бъде построен на един от полюсите на Меркурий, на място, където билото на кратерната стена се огрява от Слънцето през цялата меркурианска година. Дълбоко в стената ще са скрити всички работни и жилищни помещения, лабораториите, оранжериите. А горе, на гребена на кратерната стена, ще са разположени инсталациите за изследване на Слънцето и панелите на слънчевата електроцентрала. Могат да се използват разнообразни начини за преобразуването на слънчевата енергия в електрическа: параболични огледала да нагряват във фокуса си всяко вещество до 6000°С, което да задвижва турбини, полупроводникови плоскости, магнитохидродинамични инсталации за директно преобразуване на слънчевата топлина в електричество и т. н.

Слънчевите лъчи ще се използват не само за добив на електроенергия. Световоди ще снабдяват всички помещения с достатъчно светлина, филтрирана според съответните нужди. Автоматите ще се грижат да имитират в жилищните помещения осветление, съответстващо на земното денонощие, а в оранжериите — такъв режим на светлина и топлина, който е най-подходящ за даден вид растение.

Същото се отнася и до фермите, които ще бъдат построени в недрата на кратерната стена. Те ще бъдат богато снабдявани с кислород от оранжериите (продукт на фотосинтезата на растенията) и ще задоволяват нуждите на хората от месо и други животински продукти. Така хелиостанцията освен че ще бъде изобилно снабдявана със слънчева енергия, ще може напълно да се самозадоволява с кислород, вода (затворен цикъл) и богато разнообразие на растителни и животински храни.

Освен че дарява с живот, Слънцето често нарушава нормалното протичане именно пак на живота с избухвания, които предизвикват потоци от убийствени корпускуларни лъчения, магнитни бури и други нежелани явления. Те представляват опасност и за космонавтите, намиращи се в междупланетното пространство. Сега ние не сме в състояние да предсказваме избухванията на Слънцето. С внимателното задълбочено изучаване на физичните процеси, които протичат в недрата му и по неговата повърхност, хелиостанцията на Меркурий постепенно ще узнава тайните на «извора на живота» на нашата планетна система и ще може да предсказва всички явления в нашето светило, които са опасни или могат да влияят (положително или отрицателно) на живота и дейността на човечеството. Това може да има значение за климата на Земята, за плодородието, за радиосъобщенията, та дори и за психическото състояние на хората и за броя на възможните инфаркти. Дори само този аспект ще изкупи многократно (социално, материално и морално) усилията, вложени в построяването на хелиостанцията.

Но много преди да се научим да предсказваме процесите, протичащи в Слънцето, със самия факт, че човечеството ще притежава преден пост тъй близо до Слънцето, ще можем да узнаваме за избухванията своевременно и да вземаме необходимите защитни и предпазни мерки. Защото опасните корпускуларни лъчения на Слънцето се движат със скорост от стотици метри до стотици километри в секундата, докато радиосигналите на хелиостанцията за опасните излъчвания се разпространяват със скорост от 300 000 км/сек.

Естествено, след като бъде построена и обзаведена научноизследователската станция на Меркурий, наред с най-важната, главната задача — да изучават Слънцето — учените ще се заемат и с детайлното изследване на самата планета. Това е не само една от най-горещите (след Венера) и най-малките (след Плутон), но и най-плътната планета на Слънчевата система. И планетарните костюми, и всъдеходите, с които ще бъде изучаван Меркурий, ще трябва да бъдат съвсем други, много по-различни от тези, предназначени за Луната, за Марс или за спътниците на планетите гиганти. Освен от вакуума, метеоритите и космическите лъчи меркурианските скафандри ще трябва да предпазват хората и от непоносимите температури, и от убийствените потоци заредени частици, с които Слънцето облива планетата. Трудно можем ние, хората, родили се и отрасли на благодатната Земя, да си представим как би изглеждало едно пътешествие из падината Калорис, един от двата температурни полюса на Меркурий, по време на перихелия, когато почвата се нажежава до +427°С. Как всъдеходът ще гази разсипалите се в огнени пясъци скали, как ще заобикаля езерата от разтопено олово и как ще избягва всяка близост с каменните скатове, готови всеки миг да се срутят. Изживяванията, пред които ние изтръпваме като пред адски видения, ще са част от героичното всекидневие на потомците ни от XXI век. Защото пред, до и зад изследователите ще стоят всички научни открития и технически изобретения, които ще предшестват и съпътстват овладяването на Слънчевата система. Това ще са и свръхмощните атомни двигатели, и неразтопяемите и неизносваемите материали на XXI век, и безупречно работещите хладилни инсталации, и мълниеносно, безпогрешно действащата електроника. А там, където дори всичко това се окаже недостатъчно за осигуряването на безопасността на хората, щафетата ще поемат кибернетичните роботи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това би било още по-трудно отколкото станцията на Луната. Меркурий е недостижим. Отново всичко опира до съотношението воля:разходи:риск:изпълнимост:икономически и научен стимул.

База на Меркурий може да бъде замислена добре в теоретично отношение, но не вярвам да може да бъде построена. Все пак, навремето Азимов е написал хубави разкази и роман за човешка база на Меркурий. Може би поне полет дотам е мислим.

Тази тема, както и другата, за Луната, са добри упражнения за ума. А нещо за Марс, Венера или спътниците на Юпитер имате ли?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Според мен през XXI век няма да стъпим на Меркурий, колкото и да се развиват науката и техниката. Причините ще са чисто финансови. Освен, ако не се намери начин да се намалят разходите за подобен проект.

Луната обаче изглежда съвсем постижима цел за някаква колонизация.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Има за Марс - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10019

За спътници на Юпитер няма, но има за самия Юпитер, което ми се стори прекалено налудничево и не го сложих, но ако държиш и него ще пусна ;)

Относно Меркурий...прекалено големи надежди са имали хората преди 20-30 г. за космическите технологии, но явно трудностите са прекалено големи и доста по-скъпи. Надявам се след 50 г. реално да имаме много повече не само познания, но и технологията, която ще ни позволи реално да преценим кое е възможно и кое си струва ;)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Преди трийсет и повече години Космосът е бил на мода. Ако щеш и част от атмосферата на конкуренция в Студената война. После дойдоха на мода комуникационните технологии и парите на правителства и компании се преляха нататък. Това забави развитието на колонизацията. Можело е, вярвам, вече да сме стъпили здраво на Луната. Но тогава може би нямаше да има Интернет в днешните му мащаби и възможности :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

От всички планети на слънчевата система Марс е най-перспективна. Не напразно НАСА има програма за нея, за съжаление отложена от финансовата криза. Проекта включва не само кацане на екипаж, а и опити свързани с т.н. тераформиране - създаване на условия за човешки живот, растителност- кислород . От особено значение в избора е наличието на- атмосфера, вода и близка до земната гравитация. Съществуват и много предположения, че преди милиони години там е имало растителност.

Луната е интересна само като междинна, телекомуникационна и зарядна станция за космически кораби, евентуално и като източник на суровини.

Share this post


Link to post
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...