Отиди на
Форум "Наука"

ЖАРКАТА ПЛАНЕТА


BG-Science

Recommended Posts

  • Администратор

ЖАРКАТА ПЛАНЕТА

Внимателният читател би се запитал защо разказваме за Марс и за Меркурий, преди да сме се спрели на Венера, която все пак е най-близката до нас планета, пък и по маса, и по размери най-много прилича на Земята и сякаш е предопределена да стане втора родина на хората. В подкрепа на това «предопределение» трябва да се каже още, че колкото и човечеството да помъдрява и да набира сили през третото хилядолетие, то не ще бъде в състояние така да благоустрои другите небесни тела на Слънчевата система, че да живее там свободно. Луната, Меркурий, всички астероиди, та дори и Марс са прекалено малки, за да могат да задържат дори една изкуствено създадена атмосфера. Планетите гиганти пък са прекалено големи, поради което са запазили чудовищни атмосфери от отровни газове. Десетките техни спътници са или прекалено малки, или прекалено студени. Така че единствената ни надежда да се сдобием с втора «Земя» — това е близначката на нашата планета, Венера. Да, само преди няколко десетилетия, до началото на космическата ера, беше разпространено схващането, че Венера по всичко прилича на Земята, с изключение на две не особено съществени разлики. Първо, че е по-млада от нашата планета със стотина милиона години, и второ, че там е по-топло (естествено, като се има предвид, че тя е с около 40 милиона км по-близо до Слънцето).

Действителността обаче се оказа по-сурова и разочарова романтично настроените автори и читатели както за Марс с неговите канали и марсианци, така и за венерианската флора и фауна, уж сходни с тези на Земята през мезозойската ера. Но задачата за усвояването и култивирането на Венера въпреки всичко си остава. Макар и неимоверно усложнена! Тя е и ще бъде най-важната, най-отговорната и най-тежката космическа задача, която чака човечеството през следващите столетия. Дори реалната Венера, тази на научните изследвания, а не тази от фантастичните романи, е небесно тяло, което наистина заслужава да стане втора родина на човечеството. Ще трябва обаче много да се поработи.

Както е известно от изследванията, там условията са твърде неблагоприятни и засега невъзможни за живеене. И температурата, и налягането, и съставът на атмосферата се различават прекалено много от земните. Но когато човечеството ще разполага със сили (енергия, автоматика и знания), несравнимо по-мощни от сегашните, то непременно ще си постави задачата да преобразува Венера, да измени физикохимичните условия, климата й, да я пригоди за живеене, да я насели и оживи.

Температурата на твърдата повърхност на Венера е около 500°С, налягането достига 100 атмосфери, а газовата й обвивка се състои почти само от въглероден двуокис (около 97%). Как ще бъдат решени въпросите за създаването на живот без вода, ние засега не знаем. Ако в бъдещите изследвания се открие вода, там ще може да бъде развит живот от земен тип — примитивни организми, които при изобилието на слънчеви лъчи и въглероден двуокис да се размножават, при фотосинтезата да превърнат въглеродния двуокис в кислород. Това ще ликвидира силния парников ефект. Тогава значителна част от атмосферата (изцяло въглеродният двуокис и частично новопроизведеният кислород) «ще се утаи» на твърдата повърхност било като органична материя, било като карбонатни скали. Това ще предизвика два ефекта: атмосферата рязко ще се охлади и налягането ще спадне. Първоначално микроорганизмите биха започнали «да работят» във високите слоеве на атмосферата (където условията са по-подходящи) и с понижаването на температурата и на налягането постепенно да се спускат все по-ниско, докато преработят и завладеят цялата атмосфера. Ако ли пък вода не се намери, биолозите на бъдещето ще трябва да култивират с помощта на генното инженерство такива организми, които да са в състояние да преработват суровините на планетата в полезни за човека продукти — база за живот от земен тип.

Макар че по размери и по маса Венера е толкова подобна на Земята, по недостъпност и по трудност на усвояване тя би трябвало да се сравнява по-скоро с планетите гиганти. Несъмнено техниката на XXI век ще може да създаде апарати, които да се спускат по повърхността на планетата, като издържат на налягания от 90—100 атмосфери, притежаващи системи за интензивно охлаждане, за да създават нормални условия за живот вътре в батискафа.

Как бихме могли да си представим изучаването и овладяването на Венера?

Един от главните въпроси, който ще трябва да бъде издснен, е наистина ли там няма вода и как да се обясни този странен факт. Та нали Земята, най-близката й съседка, е тъй богата на животворната влага. Сега се предполага, че облаците на Венера, които плуват на височина 50—60 км, съдържат не водни пари, а сярна, солна и флуороводородна киселина. При такива условия, разбира се, трудно би могло да се очаква скоро на повърхността на Венера да бъде построена станция, в която да живеят хора. Планетата ще бъде подробно изследвана от база, обикаляща високо над облачната покривка като изкуствен спътник, и само с краткотрайни гмуркания — първо автоматите, а после и хората, ще изследват гъстата атмосфера и каменната повърхност на Венера. Но тази планета е толкова съблазнителна с перспективите си, че може би човечеството, ако не през XXI век, то през следващите столетия ще се опита изцяло да я приспособи, да я направи пригодна за живот и за масово заселване с хора.

Жалко е, че тъкмо планетата близначка се оказа с толкова неблагоприятни условия за живот, та дори е и най-жарката планета от Слънчевата система, с температури, по-високи дори от тези на Меркурий. Но по редица други показатели тя предлага толкова изгодни за населяване условия (например сила на тежестта, изобилно слънчево лъчение), че човечеството непременно ще си постави задачата да я култивира и насели. Вярно е, че с оглед на Днешните ни познания за Венера и сегашните ни възможности задачата е непосилна. Но нека се надяваме, че XXI век ще внесе благоприятни корекции в това отношение — ще открие както перспективни тайни на планетата, така и ще създаде необходимите за осъществяването на това най-смело начинание знание и материални възможности.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Плюсчето е от мен, но ми се струва, че става дума за поредния негоден за експлоатация свят.

Link to comment
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...