Отиди на
Форум "Наука"

Аз и Новото хилядолетие


Recommended Posts

  • Потребител

АЗ И НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ

Да бъда чаровно жива през 21 век?... Как ще навлезем във века на любовта, както пее Коцето Калки? Скептикът в мен отговаря – едва ли, понеже от хилядолетия насам всеки миг по право принадлежи на любовта. Действително пъкленото е по-бързо и мощно, съществува откакто свят светува. Стихиите и обществените сили създават препятствия пред летаргичното и градивно царстване на любовта. Страстта и любовта често имат своите егоистични прецеденти. И най-вечното чувство също като при лудостта притежава силата да се въплъщава неузнаваемо. Легендите свидетелстват, че войни се пораждат от ревност.

Достоевски открива мъдростта: „В истински любещото сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността. Точно обратното става със старостта“.

Очаквахме нов дневник на човечеството с вододел на времето, какъвто е ден първи на третото хилядолетие след Христа. За преобладаващото мнозинство от човешкия род началото на 21 век вещае скрито или явно, дълбоко спотаено или патологично изявено чувство на страх от пророчеството за Апокалипсис чрез Прометеевия огън, който е надхвърлил мярата и стигнал до самозабрава, вследствие на самовластието всред смъртните. Цялото изкуство, какъвто и завиден оптимизъм да е демонстрирало, завинаги носи и декадентска сензитивност, проследена и по авангардните нишки в края на 20 век. Дали ще се изправим пред нов Армагедон? Недиференцираните духом ще си отидат ли?

Аз самата също усещам колебания, вслушвайки се в опита на предишни поколения. През новото столетие ще бъда в известен смисъл спирачка, у мене има нещо отшелническо от миналото. Векът на виртуалния космос, на психотрилъра, на автоматизираната еднодневка има нужда от моя поглед към Античността. Аз не се боя от чувствата, дано да бъда дарена с нов усет за душевните проблеми у човека. Защо да сме най-жестоки към най-близките си? Понякога така си нанасяме непоправими вреди.

Една от целите на новото хилядолетие ще е борбата с егоизма, макар че хората ще стават все по-ярко изразени егоисти. Масовата комуникация и интермедия ни прави от претенденти за активни членове на отвореното гражданско общество в жертви на своето затваряне, интровертно консумиране на екстра и метаинтелектуални продукти. Аз винаги ще имам едно око, насочено към свръхестеството на природата, но няма да съм кабинетен учен, нему са нужни няколко чифта очи за резерва.

Биотопът на кърмилницата Земя няма да се управлява от някакво всевластно човечество. Лудата и митологична стихийност, макар прогнозируема, няма да стане докрай обуздана, така хората ще съхранят своите нагонални страсти, които не се премахват чрез въздействие на генома. Ще съм с тези, които се борят срещу страха у човека, за да си проправим път за доверието помежду ни, вместо алиенацията, задълбочена при изчерпването на природните ресурси. Желанията и потребностите нарастват заедно с новите открития на страната на доброто. Злите сили са доказани през вековете, превъзхождат по скорост и сила Абсолютното добро, което често е символно изобразено като старец. Няма да изчезнат яко дим.

Не бих допуснала да съм Бог или Месия. Козите и овцете, разположени отдясно или отляво на престола на трансцендентното триединство, могат да ни се явят като озарение. Не желая да притежавам властта – робство на Сътворителя над Сътвореното, за да отреждам и съдя в някакъв Страшен Съд. Добри и лоши – абсурдът на сътворяването и унищожаването. „Зло, добро, добро и зло – все едно са потекло“ – отзвучава гласът на Шекспир. Нощта деня отново прелъсти.

Утро е. Полицай неволно убил девойка. В новото хилядолетие е невъзможно „несъпротивлението на злото“ по толстоевски. Как ще се избегнат войните? Не знам.

Хората се нуждаят от възроден Месия, за да им каже да му вярват. Аз казвам – „Не ми вярвайте!“ Всеки се опитва да стане донор на мозък. Трансплантациите на „мозъчни файлове“ ще са опасни занимания за някои. Призванието ми е да съм Учител, но той вече не е с главна буква. Професията е девалвирала. Брънка с чувство за колективитет или индивидуалист в една единствена мозъчна клетка... „Не ставай пророк в собствената си страна!“ – ние, българите, претендираме това да е наша поговорка. Просто учител – да подражаваш на някого, който влива у теб воля за живот, за да станеш човек, заслужаващ да бъде между живите. Няма го вече еталона Богочовек. Простосмъртните често са издигани в култ, имитирали са Исус Христос. Колко ли се заблуждават, че в новото хилядолетие няма нужда от Спасител? През 20-ти век някои вярваха, че ще видят безверието. Аз изпитвам невяра, че ще навлезем в нирвана, страна или състояние. Няма да има и безвремие, анархистичен хаос. Всеки сам носи кръста си, но защо пред всекиго се изправят кръстове и да виждам как някой си носи Сизифов камък безучастно...

Глас народен, глас Божи. Избуяват новите хора – слаби духовни класове в нивата, която дълго не бе орана. Най-правият път без пътепоказатели ли е? Синкретизъм във вярата и „Нищо ново под Слънцето“. Единственият отговор е да проектирам личната си биография.

Не мисля за новия век като за свръхначало. Не искам замяна на култа към личността с цивилизация от антропоидна техника, непризнаваща спирачен механизъм. Необратимият прогрес е равнозначен на регреса. Смутното време (независимо дали се съпровожда от богомилство или оварваряване) невинаги е белег за упадък. Когато философите вещаят свят без граници, е нужна любовта към родината. Далновидни икономисти, новото време е наше. Няма да се погубя с нещо толкова практично и материалистко. Чувам гласове: „Како, дай някое левче!“ Новият Спасител-финансист да помага за физическото оцеляване. Има и художествено решение „Музикалната кутия“ по К. Гаврас, само че разрухата сама сълзи...,- „Прекръсти се -аз се сипя на искри”.

Мога да съм част от вашата съвест, икономисти и юристи, ще ви бъде от полза коригиращото ми мнение. Да бъда чаровно жива през 21 век. Новият Йосиф, но свидетел на стария век, пред мен от кориците на три стихосбирки покорява всички, просмукващи се като змии, автофагически настроения. Да даря интелектуални трепети у наркоманите, психопатите... Имало е и артисти, писатели, юристи, хора преди 21 век. Няма да ви взема хляба, рационазатори, изобретатели или как ви беше името? Вярно е, че мога да бъда Хамлет, Дон Кихот и Ифигения, но ще отстоя себе си. Когато камъкът мечтае, той ражда пламък. Ще напиша ненаписаните си книги.

Събудих се и пред вратата ми се бе търкулнало едно пшеничено зърно. – „ Някой се труди вместо мен, безработната” - си мисля.

И без да бъде Господ българин, българи ще има!

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Конкурсът на фондация "Ценности" беше спечелен от Андрей Захариев, който е журналист от Българска Национална Телевизия. Тогава беше студент в специалност "Философия" в СУ "Св.Климент Охридски". Имаше и други наградени, сред които мой колега - Асен Ликов.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...