Гибелта на Христо Ботев

[Borova gora]

Моята тема винаги е била българското Възраждане. Преди години с изпит върху нея влезнах в Софийския Университет и си остана в мен и след като завърших. След всичко четено, анализирано, малко са тайни са останали от този период за мен. Затова започнах да пиша тук, не всеки има време и възможност да прерови историческите извори по няколко пъти. Разбира се, започнах с Левски, откритите нови документи от Виктор Комбов потвърдиха предлопожения, изводи.                                                                       

Но напоследък се развихриха отново други спекулации, сякаш истината не е очевидна. Христо е другият, около който създават митове и легенди напук на историята, защото с неговото име лесно се трупа евтина популярност за тези, които я търсят. Затова реших в отделна тема, извън тази за Левски, да публикувам информацията, анализите, които съм правила за най-спорните моменти от гибелта му. Всеки да може да прочете и да има право на избор кому и колко да вярва. Правото на избор ни прави свободни

Установих наскоро, че мнението на проф. Вера Бонева, много важен и дълбоко уважаван от мен анализатор на целия му живот, за смъртта му съвпада с моето, то е изразено в съвсем ново нейно интервю, затова публикувам линк към него:

Моят анализ, с който бих защитила тази позиция:

Стара планина, връх Камарата. Привечер двете воюващи страни са спрели боя и са се оттеглили за през нощта. Воюването през нощта не е било лесно с тогавашното оръжие. Един-единствен изстрел. Ако е дошъл от черкезките части, трябва да допуснем следното:

1. Някой от мюсюлманите не се е подчинил на своя Паша, останал е на "пусия", за да улучиш някого си е трябвало да си подготвен и да дебнеш, защото това не са съвременните оръжия, по онова време си е отнемало минути да заредиш оръжиe, да се прицелиш добре и да стреляш в тъмното. Който и да се е изправил през черкезина, ако не е бил подготвен, пет-десет пъти ще си е седнал обратно докато онзи зареди оръжието. Най-важното, ако някой войник го е правил, това е неподчинение, трудно е да го допуснем. Имало е заповед на Асаф Паша за оттегляне, войниците са се подчинявали. Неподчинение се е наказвало със смърт, никой не си го е позволявал, дори и черкезите, защото е имало висш военен на терен. 

2. Трябва да приемем, че е имало черкезин, който не си е почивал, не се е молил, не е пиел вода, не си е почиствал оръжието, не е заспал, не е гледал в земята или в друга посока ама точно в този момент, но е стоял на пост, ако се покаже по случайност вражеска глава да стреля сякаш очите му като мощни фенери могат да я различат в тъмното. Това и пред децата няма да мине...

3. Ако някой черкезин, набеденият Джамболет, или друг, наистина е стрелял, (макар днес официално да се смята, че Джамболет е паднал мъртъв първи през деня, улучен от Сава Пенев или Георги Апостолов), тогава би следвало да има втори, контролен изстрел. Няма причини да няма, защото от онова разстояние в тъмнината на Балкана кой враг би бил сигурен, че куршумът му е улучил жертвата, а не е минал на сантиметри от него или е одраскал някое дърво? Ако си стрелял оттам, ти не знаеш дали си уцелил. Със сигурност ще презаредиш и произведеш втори изстрел. Този черкезин, а и неговият командир незабавно биха наредили следващ изстрел, дори да е от друг войник. Но... в нито един исторически извор не се споменава за последващ изстрел. Единствените, които са могли да знаят, че първият куршум е бил достатъчен за да бъде убит войводата, за наше най-голямо съжаление, са неговите собствени хора. Не са изстреляли втори, контролен, за да го доубият, защото той бързо е починал, улучен е бил фатално. Никой от черкезките части, от онова разстояние и при падането на нощта не би бил сигурен, че е улучил и щеше да стреля поне още веднъж дори и да не улучи.

4. Ако наистина Ботев е бил видим за черкезките части, би трябвало цяла пукотевица да се възобнови в началото на нощта, защото е логично да предположат, че щом има един четник там, значи около него следва да са другите, следователно натам трябва да стрелят. Но масова стрелба изобщо не е имало. Един изстрел, само един, достатъчен за да бъде мъртъв Христо и нищо повече. Толкова достатъчност, че този изстрел трябва да е бил отблизо. Нямало е нужда от втори контролен изстрел. 

5. Оръжията от 19-ти век:

Как се зарежда и чисти пушка с предно пълнене в тъмното и какъв ефект има дистанцията за възможната рана.

- Ако изстрелът е от близко разстояние (от упор или броени метри)
Тогава куршумът притежава максимална кинетична енергия и начална скорост. Освен това, отблизо в раната влизат барутни газове, недоизгорели барутни зърна и пламък. Такава рана е брутална, разкъсваща и води до моментална смърт, особено ако е в областта на главата или гърдите. Свидетелите казват, че Ботев е починал почти веднага и е улучен фатално в челото/окото или гърдите. Толкова бърза и чиста кончина в тъмното от дистанция 300-400 метра с тогавашните непрецизни пушки е по-скоро в сферата на научната фантастика.

- Ако е уцелен отдалеч, каквато е версията за черкезина от хълма - пушките на черкезите и башибозука (често по-стари системи с предно пълнене или трофейни „Крнка“ и „Снайдер“) на такова разстояние губят огромна част от скоростта си. Оловният куршум лети по парабола и на 300+ метра вече „пада“. Ако улучи човек от такова разстояние, куршумът по-скоро би причинил тежко разкъсване, би счупил кост, но рядко убива на място в същата секунда. Човекът би паднал, би викал от болка, би кървял и би умирал дълго и мъчително в продължение на минути или часове. Четниците около него са щели да имат време да превържат раната, да чуят последните му думи, да се опитат да го пренесат. Такава е смъртта на Индже войвода от разказа на Йордан Йовков, пушките от онзи период ги има в Истанбулския музей и всеки може да ги разгледа. Но при Ботев нищо такова не се случва. Всички източници са категорични: един изстрел, незабавна смърт, пълна тишина.

Ботев е екзекутиран отблизо, хладнокръвно и професионално. Изстрелът е бил толкова точен и съкрушителен, че е отнел живота му на секундата – нещо, което никой уморен черкезин в тъмното не може да постигне от съседния баир. 

7. Чисто хипотетично, ако някой все пак е бил въоръжен с бързострелно оръжие, рядко срещано в онези години, което се зарежда лесно отзад, и е стрелял по враг в тъмното, защо е произвел само ЕДИН изстрел? При пушка с предно пълнене можеш да кажеш: „Е, уморих се, тъмно е, докато натикам барута и куршума с шомпола, те избягаха, я по-добре да си легна.“ Но ако държиш модерна пушка със задно пълнене, ти имаш силата да направиш цяла серия от изстрели за половин минута. Можеш да засипеш мястото с олово.

8. Всъщност на бойното поле няма такова нещо като "самотен изстрел и пълна тишина". Когато един войник открие огън в тъмното, неговите другари наблизо автоматично вдигат пушките и започват да стрелят в същата посока, за да покрият позицията, защото очакват отсреща да им отвърнат със залпове огън. Не се е случило.

Един-единствен изстрел, след който настава гробна тишина от страна на противника, е възможен само ако стрелящият е на броени метри от жертвата и с очите си вижда, че тя пада мъртва на място. Няма нужда от втори изстрел, защото убиецът е видял, че всичко е свършено.

9. Лъжата за куршума в челото

Последната лъжа е за куршума в главата, театралната постановка на Захари Стоянов в неговата биография на Войводата, която достойно конкурира тогавашните драми на Васил Друмев, Добри Войников, Сава Доброплодни. Но Христо е бил улучен в гърдите, не в челото.

Привечер на 20 май (по стар стил) сражението е спряло. В района и тогава, и сега, има гъста растителност, храсти и дървета. Ботев не е бил на открито и не е имало никаква причина да се изправя в цял ръст, за да го види черкезин от съседния баир. В тъмницата е нямало как, а и какво да оглежда, това вече е бил направил Никола Войновски. Но дори да се е изправил, военнотактически е абсолютно невъзможно вражески стрелец да го фиксира в гъсталака и да го уцели точно в челото от такова разстояние. Защо тогава тази измислица? Ако щабът (Обретенов, Апостолов) си беше признал, че Ботев е улучен в гърдите, веднага е щял да изникне съдбоносният въпрос: „Как така е улучен в гърдите в гъсталака, седнал или приведен, при положение че врагът е далеч на съседния баир?“

Единственият начин куршум да влезе право в гърдите му при такъв терен е изстрелът да е дошъл от упор, тоест от някой, който е бил вътре в самия щаб, на броени метри от него. За да избегнат подозренията за случаен приятелски огън при скандал, те измислят версията, че Ботев се е изправил в цял ръст нависоко, за да огледа терена. Тогава бил улучен...

10. Защо не са се разбягали? Логиката диктува, че след първия изстрел те веднага трябва да залегнат и да се разбягат. Някой стреля по тях, вероятността да бъде улучен следващия от тях е голяма. На бойното поле, когато куршум убие командира ти, войводата ти, ти не се застояваш прав, за да го целуваш по челото. Ти залягаш, пълзиш на четири, на два крака, настрани, на заден ход, бягаш или стреляш обратно в тъмното, защото знаеш, че ти си следващият. Или поне отвръщаш на изстрела. Няма такова нещо в историческите извори. Няма паника, инстинкт за самосъхранение, виждаме смайващо спокойствие в момчетата от щаба на четата. Изобщо не са се притеснили, че стрелят по тях, уж от баира, останали са си там... Ако те наистина са вярвали, че наоколо гъмжи от черкези, последното нещо, с което ще се занимават в тъмното, докато куршумите свистят, е да бъркат в джобовете на убития си войвода, а ще спасяват живота си на всяка цена. То има и разкази как са се сбогували с него един по един, целунали го по челото... Направо си звучи като приказка от хиляда и една нощ, никакво безпокойство, че врагът може да продължи да ги обстрелва, никакво бягане, паника...

Вместо криене, лазене, пълзене или организиране на кръгова отбрана, те стоят прави, събират се около трупа, плачат, целуват го, а след това най-спокойно започват да свалят вещите му (часовника, картата, парите, войводските знаци), за да ги „разпределят“. Абсолютна театрална постановка. Момчетата най-хладнокръвно поделя личните вещи на Ботев като разделяне на плячка вместо да залягат заради черкезки куршуми. Това не е поведение на хора под обстрел. Това е поведение на хора, които знаят със сигурност, че опасността е преминала. Знаели са, че втори изстрел няма да има, защото стрелецът е бил сред тях. 

Тук съм съгласна още веднъж с проф. Вера Бонева, че това трябва да е бил Георги Апостолов, защото в този момент другият добър стрелец, който също е имал самочувствието на водач, Войновски е бил с останалите от четата към реката. Апостолов не е бил обикновен четник, той е бил избран за Апостол на Трети революционен окръг, били са на негова територия във Врачанския Балкан и няколко пъти е демонстрирал увереност, че знае най-добре какво трябва да се прави. Отделно е бил и със сприхав характер.

Овчарите в колибата - заранта на 21-ви май са нахлули в кошарата да се похвалят, че са убили труп, по скъпите дрехи се виждало, че е войвода, Ботев е бил с униформата си до последно. Имало е обявена награда за главата му, този, който го е намерил пръв, разбира се е претендирал, че го е убил, за да вземе наградата. Няма как сериозно да приемем тази версия. В турските архиви е отбелязано, че на сутринта са претърсвали гората за четници, които обаче Войновски успява да изтегли на доста добро разстояние от Камарата. Нито един изстрел от куршум сутринта не е прозвучал. Нямат отношение овчарите към събитията. Имат към наградата. 

11. Никола Обретенов - Защо не вярвам, да е бил Никола Обретенов? Той наистина е бил по-мек и по-страхлив. Да се върнем във времето на Левски, получил е заповед през февруари, 1872г. от Каравелов да убие славослагателя Стоян Пенев, но сам не могъл да го стори. През Втората Световна война много ще го направят сами, но той не е могъл. Затова за убийството взел със себе си цялата група читалищни момчета, за да може да бъде изпълнена задачата и по собствените му думи, Ради Иванов и Тома Кърджилов свършили работата. Оттук и причината да предполагам за Ботев, че най-вероятно Георги Апостолов е изразил неподчинението си с изстрел. 

Но Обретенов има своите грехове, включително, че до последно криел истината за Христо и неговите момчета, заради което още през двадесетте години на 20-ти век е бил подложен на унищожителна критика. Не са били глупави търсещите истината за Ботев. Нито ние сме.

Защо тялото му е останало непогребано, оставено е било да се разложи бързо, да бъде изядено от дивите животни и т.н. Защото по него са следите, че е стрелял свой, при изстрел отблизо има други следи, различни от при изстрел отдалеч.

12. Изложената глава във Враца:

Нещо особено важно, куршумите на пушките от 19-ти век са били три пъти по-тежки от сегашните, ако е улучено челото на Ботев, главата му вече не би била цяла, щяла е да бъде с раздробени кости, с разкъсано лице. Няма как раздробена глава да измият, сложат на дървен кол и три дни да я държат на площада във Враца от 21 май до 24 май 1876 г. (по стар стил) за разпознаване. Факт е, че главата му е била запазена когато я отсичат. Никъде в архивите, спомени на свидетелите няма дума за дупка от куршум или друго, а мнозина са я видели на площада. Това доказва, че куршумът всъщност е попаднал в гърдите. Но това прави екзекуцията отблизо, от свой човек, още по-очевидна. 

13. Отсичането - има и още един суров физически факт, който тотално отхвърля версията за куршум в челото. След смъртта на Ботев, тялото е намерено, главата му е отсечена с ятаган. Всеки съдебен медик знае, че ако челната кост вече е била пронизана от тежък 11-милиметров оловен куршум, ударът от отсичането, който е принципно разтърсващ и последващото забиване на кол щяха напълно да разрушат целостта на главата. Дребните костни частици щяха да се разместят и разпилеят, а лицето щеше да колабира навътре, превръщайки се в неузнаваема маса.

За да бъде тази глава измита на чешмата от поп Лука, изложена на площада във Враца и разпозната по характерните черти и високо чело, черепната кутия е била абсолютно здрава. Това, в комбинация с факта, че в нито един доклад в турските архиви не се споменава за простреляна глава, доказва едно: куршумът е бил в гърдите.

В официалните си спомени след Освобождението, Обретенов описва момента на смъртта така:

„Ботев падна на гърба си. Ние с Апостолова приппнахме, повдигнахме го и видяхме, че куршумът го беше ударил право в сърцето и той беше вече издъхнал. Апостолов му взе часовника, джобната книга и картата, а аз извадих войводските му знаци от шапката, за да не попаднат в неприятелски ръце.“ „Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими. Наведохме се и го целунахме по челото..."

Обретенов, основният свидетел на смъртта, винаги е твърдял, че Ботев е улучен в гърдите. Той описва как с Апостолов ясно са видели широката рана на гърдите на Ботев, как са свалили вещите му и как са го целунали по напълно здравото му и чисто чело. Когато по-късно бивши четници и изследователи питат Обретенов защо в книгата на зет му Захари Стоянов пише, че раната е в челото, Обретенов разказвал за срещата си със Захари. Той го попитал: „Защо написа, че е в челото, като куршумът го удари в гърдите?“, а Захари Стоянов най-хладнокръвно му отговорил: „За по-голям ефект!“

Колкото и да ценя Захари, следва да напомня, че историята не е литература, няма място за митове и легенди в нея. Когато искаме да знаем Христо Ботев не от романи, а от историята, добре е да имаме предвид точността на фактите.

14. Моят финал и почит към него:

Здрасти, Христо. Как си, намери ли горе Венета?

Време измина, лети си дори и при Вас на небето.

Любов, свобода, остави ни много, войводо, поете.

Да се изгубим не можем, утъпка, завеща ни пътеката...

Все забравям, предай поздрави на небесната чета

Свободата ни днес от кръвта Ви извира, момчета

Имахте дързост и дух да е Ваша последната дума

Как, за какво се умира от сабята или куршума.

За смъртта казахте всичко, за нас остана да пишем

За какво се живее, за какво си струва да дишаме.                                                                                                       

Силно да любя и мразя приех за наследство в мен

Мечта, идеал пред покоя да слагам е избор свещен.

Редактирано Преди 1 минута от Borova gora