АЛЕКСАНДЪР МАЛИНОВ

[Apofis]

АЛЕКСАНДЪР МАЛИНОВ, 21 април 1867 - 20 март 1938 г.

Роден в с. Пандъклий, Бесарабия. Завършва гимназия в Болград и право в Киев (1891). След завръщането си в България работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив (1898). Един от ръководните дейци на Демократическата партия, а от 1903 г. до смъртта си - неин лидер. През 1903 г. е председател на Държавния съд. Народен представител в XI (1901), XIV (1908-1911) и XV-XXIII (1911-1934) обикновено и в V (1911) велико народно събрание. Председател на XXIII (1931-1934) ОНС. Като председател на Министерския съвет (1908-1911) взема дейно участие в подготовката и обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. Участва в проекта за изменение на Търновската конституция (1911). Допринася за закрепването на личния режим на цар Фердинанд. През 1918 г. неговото правителство потушава Войнишкото въстание и сключва Солунското примирие. При образуването на Конституционния блок (1922) играе ръководна роля в него и участва в акцията на блока в Търновските събития против правителството на Александър Стамболийски, след което е арестуван и изпратен в затвора в гр. Шумен. През март 1923 г. е подведен под отговорност от Третия държавен съд. След Деветоюнския преврат 1923 г. е освободен и участва в създаването на Демократическия сговор (август 1923). В началото на 1924 г. напуска Сговора и преминава в опозиция на правителството. Един от инициаторите за създаване на Народния блок (30 май 1931 г.), който спечелва парламентарните избори за XXIII ОНС през юни 1931 г. Като председател на XXIII ОНС става кръстник на княгиня Мария-Луиза. След Деветнайсетомайския преврат през 1934 г. се приобщава към буржоазната опозиция. Умира на трибуната на предизборно събрание в София като опозиционен кандидат за изборите за XXIV ОНС.