НИКОЛА МУШАНОВ

[Apofis]

НИКОЛА МУШАНОВ, 12 април 1872 - 11 май 1951 г.

Роден в гр. Дряново. Получава основно и средно образование в гр. Дряново и гр. Търново. Завършва право в Екс ан Прованс, Франция (1893). В България работи като съдия, после е прокурор в гр. Стара Загора и гр. Варна (1893-1896) и адвокат в гр. Русе (1897-1908). Член на Демократическата партия от 1897 г. Член на висшия съвет и на централното бюро, а от 1920 г. - подпредседател на партията. След смъртта на Александър Малинов става председател на партията (1938-1947). Народен представител в XII (1902-1903), XIV (1911-1913), XVI-XIX (1913-1923) и XXI-XXV (1923-1944) обикновено народно събрание (ОНС). Председател на XXIV (1938-1939) ОНС. Заема враждебна позиция към правителството на Александър Стамболийски. Един от лидерите на Конституционния блок (1922). След неуспеха на акцията на Блока в гр. Търново (септември 1922) е арестуван и хвърлен в затвора. След военния преврат на 9 юни 1923 г. е освободен от затвора. Обявява се против влизането на Демократическата партия в Демократическия сговор. През 1931 г. влиза в Народния блок и след оставката на Александър Малинов оглавява правителството на Блока (1931). Като председател на Министерския съвет посещава Турция (1932), Югославия (1933) и Румъния (1934) за заздравяване и възстановяване на приятелските отношения с тези страни. По време на Втората световна война (1939-1945) е един от лидерите на буржоазната опозиция и застава на антифашистки позиции. Като народен представител в XXV ОНС се обявява против обявяването на война на Великобритания и САЩ (12 декември 1941). На 17 март 1943 г. подписва протестно писмо до цар Борис III за защита на българските евреи. Подписва декларация заедно с 12 души до регентството и правителството за коренно изменение на външната политика, за излизане от войната, за сближаване с Русия и за образуване на народно конституционно правителство (7 август 1944). Отказва да се включи в Отечествения фронт и се обявява против въоръжената борба на българския народ. Осъден от народния съд на 1 година затвор като министър в правителството на Константин Муравиев. През септември 1945 г. е освободен от затвора. Възстановява Демократическата партия и списването на в. „Знаме" и се включва в дейността на буржоазната опозиция. От 25 октомври 1947 г. е въдворен на местожителство в гр. Търново, а през 1949 г. - в с. Заград, Тутраканско. На 19 юни 1951 г. е арестуван и умира в Държавна сигурност при неизвестни обстоятелства.