Отиди на
Форум "Наука"

Шишманска империя


Recommended Posts

  • Потребител

1378 - България под Иван Шишман приема исляма. Един български ислям с кирилица и буквален превод на корана.

Един по-различен Иван Шишман - неимоверно по-хитър, безскрупулен, жесток и брутален, получил "видение", че този е единствения начин да спаси Българското Царство.

Плътно се сприятелява и "играе" с Тимур, до степен през 1405 година да го наследи.

През 1389-та Шишман оглавява и Златната орда след като я превземат заедно с Тимур. Властта си там Шишман консолидира като залага на волжските българи.

Вместо Китай през 1404 Тимур напада и заедно с Шишман превзема Константинопол, който става столица на Шишманската империя.

В периода 1387 ( падането на Одрин ), до 1402 ( падането на Бурса ), напълно и физически екстерминира Османците.

Наследен в 1428 от сина си , Йосиф ( незаконнородения му син който в нашата времелиния е вселенския партиарх Йосиф II ).

В следващите 500 години Шишманската империя се развива териториално както Османската, Руската, Могулската взети заедно, разполагайки с неограничени човешки ресурси за трайна българизация на пространството от Източна Европа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Има три големи пречки - ислямизирането на България би довело до гражданска война и до трайното й унищожение, ако не отвътре, то от унгарците. България би станала тогава арена на сблъсък на Тимур или Османците с унгарците...

Второ - пасионарният народ тогава са османските турци. Българите блеят в небесата в този момент и са недееспособни. Такива щяха да бъдат те и като мюсюлмани - справка босненците. Тимур не се нуждае от българи, за да плени Баязид, но така и нищо не последва от това. Или - османците са си самодостатъчни и силни в този момент.

Трето - ислямска България никого нямаше да може да българизира. Това щеше да е нещо като една голяма Босна - който я хване, той я ...

Но най-важното е, че каквото и да е било състоянието на българското общество при Шишмановците, то никога нямаше да позволи ислямизация! Че българския народ в продължение на 350 г. не позволи да го помюсюлманчват, дори когато нямаше собствени институции никакви, в т.ч. и църква, па какво остава ако собственият му цар опита.

В този случай алтернативката може да тръгна по друг начин - Шишман решава да потурчи българите, те му махат главата и някой дееспосоебен реформатор бива доведен от събитията начело. Тогава може би османското нашествие би било отблъснато от Балканите.

Щом ще говорим за алтернативки, де. Иначе и Шишман според мен не би бил склонен лично да отиде в такава посока.

Да си спомним онзи надпис високо в планината, изписан по заповед на севаста:

"Аз държах вярата на Шишмана-царя."

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами то в реалните изходни точки нещата се се случили, но не и чудодейните последици.

Синът на Иван Шишман приел исляма и дори бил управител на Самсун и Смирна, т.е. доста по-близо до Тимур ... но си останал с обрязването тъй да се каже.

Молка България си е била ислямска и доже монетарниците на Джучи са били във Велики Болгар и Биляр ... но Изтока не е покорен, даже не се е стигнало до обединение между двете Българии.

Тимур по-скоро е бил благосклонен към християните, отколкото към мюсюлманите. Той поискал султанът да върне отнетите от християните земи, но разорил Багдад и пленил Баязид, като по този начин хвърлил Осм. империя в хаос. Е, все пак Тимур подкрепил другите турски емири, които били прогонени от земите си от османците отново да се възвърнат териториите.

Тимур не е живял още толкова дълго, че да направи тези завоевания, а балканските владетели не само не могли да покарят Изтока, ама дори не успели да запазят земите си независимо дали са били православни или католици.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тимур по-скоро е бил благосклонен към християните, отколкото към мюсюлманите.

Това не е съвсем така,защото Тимур извършва ислямизация за да намали влиянието на Грузия в Кавказ.Явно повече е въпрос на интереси,отколкото на религия.

Според мен би било достатъчно за по-доброто положение на България просто Шишман да е изпълнява стриктно васалните си задължения

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Алтернативките са хубаво нещо, но нека все пак да са малко от малко реалистични :)

Примерно така:

1. Османците

- в 1371 османците губят при Черномен (обратното в действителната история), така че Вълкъшин става нещо като свръхиграч в Македония и Беломорска Тракия. По същото време се възцарява Йоан Шишман;

- в 1377 Палеолозите не отстъпват обратно Галиполи на османците (както иначе става в реалността). Османците нямат възможността да си върнат града за момента и да се възползват от вътрешните борби във византийската династия;

- в 1383-1389 османците не успяват да отбележат особен напредък на Балканите (за разлика от действителността). Временно завлазяват Пловдив, но за София и дума не може да става, Македония и Беломорието очевидно са затворена за тях, а Вълкашиновият натиск към Одрин ги принуждава направо да се окопаят във владенията си.

2. България

- в 1371 се възцарява Йоан Шишман;

- в 1371-1386 тлее конфликт между Добротица и Йоан Шишман. Шишман се сближава с генуезците и трапезундците, което не позволява на Добротица да прати силния си флот срещу Трапезунд. Когато Добротица умира в 1386, Шишман си връща Емона, Козяк и Мидия, принуждавайки Иванко да му стане васал и да се откаже от деспотската титла;

- в 1378-1389 връзките между София и Търново укрепват с кампаниите на бан Янука и Шишман към Пловдив;

- от 1371 и смъртта на Йоан Александър нататък маджарите отново започват да засилват натиска си към Видин. В 1376 Йоан Шишман сваля унгарска обсада от града, предава на брат си Срацимир далеч по-безопасни владения около Дъбилин и току-що възвърнатия от османците Пловдив срещу васални задължения; сетне назначава свой управител на крайдунавския град;

- в 1386-1389 Шишман успешно се намесва в междуособиците между влашките воеводи, получавайки няколко крепости по левия бряг на Дунав и в крайна сметка ставайки (или оставайки) сюзерен на Влашкото воеводство;

- в 1389 княз Лазар и крал Вълкашин се сблъскват при Косово за наследството на Стефан Душан. Шишман застава на страната на по-слабия Лазар. Сръбско-българската коалиция надвива прилепския крал и в резултат сюзеренитетът на търновския цар се разпростира и над долината на Струма. Велбъждките владетели стават васали на Шишман, а Станимака и част от Родопите директно минават под прекия му контрол;

- към 1390 Иванко и Мирча Стари се съюзяват в бунт срещу Шишман, но генуезкият флот парализира действията на Иванко, а власите просто са победени в битки при Никопол и Търговище. Иванко и Мирча са свалени и убити, Шишман подарява Емона на генуезците заради помощта им (и си навлича омразата на Венеция с това, но венецианците почти нямат достъп до Черно море), по-голямата част от Добруджа се връща под търновски контрол, а във Влашко е поставен за воевода български велможа;

- в 1392-1393 Шишман и Мурад се съюзяват срещу наследниците на Йоан V Палеолог. Българите завладяват Месемврия, а османците - Галиполи. Мануил II заминава на прочутата си обиколка по Западна Европа, за да търси помощ срещу безбожните османци и коварните българи;

- към 1394 Марко, син на Вълкашин, загива в битка срещу Стефан Лазаревич. Йоан Шишман завладява Сяр преди дотам да са стигнали победоносните сръбски войски. По-голямата част от Македония обаче остава в сръбски ръце;

- в 1396 Сигизмунд Люксембургски и маршал Бусико довеждат кръстоносна армия под стените на Никопол, за да се сражават за спасението на Константинопол от еретиците-българи (Мануил II междувременно се е съгласил да приеме унията по време на западната си обиколка). Български, сръбски и влашки войски се сблъскват с унгарските и френските кръстоносци и, разбира се, ги побеждават; Мануил II избира по-малкото зло, отказва се от унията и става васал на Шишман;

- в 1397 Фружин Асен (син на Шишман) изобличава брат си Александър и братовчед си Константин в заговор срещу стария цар. Шишман обезглавява Константин и праща брат си Срацимир в манастир, но Александър побягва в изгнание в османския двор в Одрин, където се сближава с престарелия султан Мурад и престолонаследника му Баязид, а според някои извори дори приема исляма; Фружин става единствен престолонаследник на голямото българско царство;

- някъде около 1401 (когато вероятно още няма шейсет години) името на Йоан Шишман изчезва от изворите. Към 1403 като цар се споменава вече Фружин, който успешно управлява относително стабилното и разширено царство поне докъм 1435.

Шишман остава в историята като изключително успешен феодален военачалник и политик, който успява да върне на страната си поне отчасти онова влияние, което тя е имала при Йоан II Асен. По негово време и по времето на сина му Фружин българската литература влияе изключително силно над влашката, руската и сръбската, същевременно без да къса тесните си връзки с Константинопол (въпреки военните конфликти) и Атон. Търновските патриарси Евтимий, Григорий Цамблак, Йосиф, Каликст Ангеликуд и Киприан участват в дебати и спорове с гръцки и латински духовници. Генуезките търговци постепенно изместват венецианците по черноморските пазари. Влашко остава под силното политическо и културно влияние на България. Поне временно е сложен край на процеса на разлагане на средновековната българска държава.

В 1402 година младото османско султанство понася силен удар от нашествието на Тимур-ленг или Тамерлан. Битката при Анкара оставя Тамерлановите васали от Караман начело на малоазийските турци. Османската династия изпада в положение, близко до това на Палеолозите от времето на по-ранните граждански войни: няколко бездарни принцове се сражават с все по-малки сили за една вече не особено привлекателна корона. Фружин подкрепя Муса Челеби срещу братята му в замяна на васална зависимост. В крайна сметка Муса остава изолиран владетел-мюсюлманин на едно късче от Тракия, населено с християни и зависим от българския цар. Османските владения се разпадат на две части - европейска и азиатска, без връзка помежду си, защото Галиполи е във византийски ръце. Одрин и околностите му са в ръцете на Муса (подчинен на цар Фружин) . А малоазийска Витиния с Бурса и Никея е под управлението на Мехмед, който се вижда принуден да стане васал първо на Тамерлан, а сетне на караманските емири, които постепенно поемат функциите на султанската власт в Рум, тоест в ислямизираната вътрешност на Анатолия.

Към 1420 г. Муса умира, синовете му приемат християнството, получават високи придворни длъжности в Търново и предават Одрин на българския цар.

В 1425-1435 Йоан VIII Палеолог се опитва да прекъсне васалните си ангажименти към Фружин, но византийските сили се оказват недостатъчни за това. Българите не се и опитват да обсаждат Константинопол, защото все пак нямат флот и артилерия, но успяват най-сетне да пробият стените на Солун в 1428. Това кара ромеите постепенно да търсят мир и да приемат васалното си положение.

Към 1435 Фружин също умира, оставяйки България в стабилно положение като хегемон на Балканите. Най-големите сблъсъци вероятно предстоят с Унгария (за Белград, Видин и Влашко) и Сърбия (заради Македония). Османците са само спомен, а Византия се е превърнала в удобен буфер. Молдова, Белград, Македония, Албания, Гърция и евентуално Константинопол с Галиполи са следващите цели на наследниците на Фружин, ако неочакваният политически възход на късносредновековната българска държава не бъде спрян.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • Потребители

Алтернативките са си вид реваншизъм, така е :)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...