Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Тук вали от две седмици. Облачно едно такова. Температура 15 градуса. Просто ми идва да завия, гледайки към статива, камерата обскура, филмите, Минокса, и всички останали филмови бойци, които лежат по лавиците и стенат. И сред стоновете на страдалците аз реших да напиша едно ревю за най-новия член на моето филмово семейство, а именно Fujifilm instax mini 25.

imag02241.jpg?w=1024&h=1024

Технически погледнато това е едно изключително смешно фотоапаратче. Обаче аз почти една година снимах с едно подобно смешно фотоапаратче и точно поради тази причина реших да запазя смеха си за по-късен момент. И не сбърках : )

Фотоапаратчето работи с мини моменталния интегрален филм на Фуджифилм. Снимките са с размер на дебитна карта. В една касета се помещават 10 снимчици. Батериите са отделно от филма и са предвидени за 30 касети. Хубавото в случая е, че са фотоалкални батерии /които са с голям ресурс и компактен размер/, за разлика от обикновените АА батерии, с които работи FUJIFILM Instax Mini 7S – в него влизат 4 АА батерии, което го прави доста по-тежък и доста по-обемист. Касетките се продават в единични или двойни опаковки, които за моя изненада са на почти една и съща цена от 16 евро. Погледнах европейския Амазон и там касетките са на цена около 19 евро. А във фотото до нас /на 5 мин пеша/ единичните касетки са на цена 15 евро, но пък получавам усмивка от продавачката. За съжаление тази усмивка не ми върши работа и отидох във фотото на центъра, където ми продадоха две касетки за 16 евро. Див и щастлив.

Фотоапаратът има две зони на фокусиране – близък план 0.5 м – 2.5 м и далечен план 2.5 м – безкрайност. Има маро леща, която дава възможност да се снима от 35 см до 50 см. В ръководството за ползване на фотоапаратчето пише, че ако си мислим да снимаме от половин метър, то просто да използваме лещата. Ако използвате макро лещата не е желателно да използвате визьора, а да просто да насочите обектива с вяра в утрешния ден, понеже паралаксът е толкова голям, че визьорът за близки разстояния е неизползваем. Но пък за разстояния от 1 метър нагоре е идеален. Светъл, с централна точка /не ми е ясно какво показва тази централна точка?/. Сладурско фотоапаратче.

Освен двузоново фокусиране имаме на разположение и няколко режима на снимане:

* Автоматичен – при недостатъчно осветление се включва светкавицата, а при дстатъчно не се включва. Самата светкавица е достатъчна за обекти до 2.5 м.

* Запълваща светкавица – светкавицата сработва винаги. Този режим е идеален за снимане на обекти на по-светъл фон – и да ви призная, това е режимът за снимане в облачно време. Макар че… има ли смисъл да се хабим да снимаме при кофти светлина? Все пак този филм е трепач за снимане в слънчево време със сенки! Тоест – може по изгрев, може по залез, есенно, пролетно време, когато слънцето е ниско, или пък просто сутрин или следобед, но не и за лятното обедно слънце. Все пак е с чувствителност 800 АСА! Което моменталически означава, че нямате шанс да направите снимки на морето по обед! Както и нямате шанс при насрещна светлина или кофти странична. Смилете се над двулещовото 60-милиметрово обективче, което не вярвам да има някаква особена просветка.

* коригиране на експозицията с + 2/3 или с – 2/3. Не искам да звуча грубо, но бих се радвал да имаше възможност за трикратно коригиране – тоест освен 2/3 да имам + или – 4/3, както и + или – 2.

Снимането на филм, който се проявява на момента, означава също, че трябва да имаме предвид и околната температура. Фуджифилм са посочили за работна температура диапазонът между 5 и 40 градуса по Целзий, макар че бих могъл да кажа, че при 15 градуса снимките, които направих при естествена светлина останаха леко недоекспонирани. Дали това е от температурата или от настройките на фотоапарата, не мога да кажа все още. Подозирам, че при хубаво осветление този проблем ще отпадне. Все още не ми е ясно нито как е настроен светломера на този фотоапарат, нито какви са му алгоритмите. Затъмних при следващите снимки, но ефектът беше слабоизразен. Също така забелязах, че клетката за светломера взима светлина от долната част на кадъра, което моменталически означава, че ако там е по-тъмно /както беше и случая/, то снимката ще бъде преекспонирана. Затова обърнах фотоапаратчето на обратно и имаше ефект. Проучването ще продължи при хубава светлина, че в тази боза не ми се хаби филм. И тогава ще покажа снимки, защото към момента имам само няколко снимки за спомен.

Това е хубава машинка. Аз ще я използвам при снимане на портрети – като средство за моментална визуализация, също така и като средство за пропаганда : ) Ако смятате да правите сериозна фотография, може би е по-добре да си набавите по-големия брат, работещ с по-големи филми.

Накратко: “Бихте ли препоръчали на приятел?” Отговор: “Препоръчвам!”.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Интересен поглед...

Както разбирам май не си падаш по цифрови фотоапарати.

Защо - изкуството или резолюцията не са достатъчни?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нищо против дигиталната фотография. Даже бях решил наскоро да си купя един дигитален фотоапарат. Но като отидох в магазина и го хванах, се отказах, понеже изработката на дигиталния отстъпва много пред изработката на филмовото ми тяло. Резултатите, които получавам с филмовото тяло ме удовлетворяват. Мога да изработя снимка с размер 30х40 см в домашни условия без никакво затруднение. Мога и по-големи размери теоретично, но там възниква въпросът кому е нужно. Ако искам да сторя същото с дигитален метод, трябва да си купя скъп принтер и да използвам скъпи компютри и трудни алгоритми на работа. Или да работя с някое фотоателие.

Някой би казал, че фотографията вече се гледа на монитор. Никой не печата. Е, стойностната фотография се печата и се слага в рамка да виси по стените. Другото е за домашно ползване.

Филмовият ми фотоапарат е на 5 години, а е като чисто нов. Ако си бях купил дигитален преди години, днес сигурно щях да съм сменил поне още 2 тела. Нямам толкова пари, а е важно и резултатите да са стабилни. Не желая да си сменям стила на работа през 2 години. Или не дай си боже крайният резултат да е в зависимост от възможностите на техниката.

При филмовата фотография хората не са в състояние да различат снимка от фотоапарат за 10 евро от такава, правена с фотоапарат за 2000 евро. Или поне има условия, при които разликите са минимални.

Преди време гледах снимките на един приятел. Който от 10 години снима с дигитален фотоапарат. Е, първите снимки бяха ужасни. Той ми вика, че било от фотоапарата. После станаха по-добри, после по-добри и така с всеки фотоапарат снимките ставата технически по-приятни за окото. Но снимките имаха доста различно излъчване. А аз желая един ден като отворя албума и да не видя разлика между първите и последните. Искам сходна фотографска естетика, сходно излъчване.

Освен това черно-бяло изображение от дигитален носител е много тегава работа. Много малко са фотографите, които снимат дигитално и могат да докарат хубаво черно-бяло. А аз се вълнувам от черно-бялата фотография предимно. Самите матрици и алгоритми са оптимизирани за цветно. Има един фотоапарат, който е с черно-бяла матрица, но струва толкова, че за тези пари не смятам, че е разумно да се купува фотоапарат.

Редактирано от Emil z Lonneberg
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

М-да, прав си, така е. Оптимизирани са за цвитно изображение.

CCD примерно имат светофилтни върху пикселите си за трите основни цвята - червен зелен и син (RGB), като един пиксел дето дава бяла светлина е квадратче са 4 пикселчета RGBG. Тоест пи черно-бяла матрица със същия брой пиксели - ние имаме 4 пъти по-висока резолюция

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

То не останаха евтини фотоапарати с CCD. Всичко е вече CMOS.

Сисиди-то много ток лапа, а въпросът с тоците не е решен все още.

А, не съм те видял...

Да, точно така е. Но не съм видял от корко почват със CCD

Повече ток лапа, но е по-чувствително и с по-малко шум. В тази връзка си мисля, че при нормална осветеност CMOS върши нелоша работа, и печелиш икономията... на ток.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въпросът с резолюцията е малко като въпроса "За кой Крали Марко говорим? За българския или за македонския?"

Една матрица от 24 мегапиксела цветна - ще дава определено изображение с определено качество. Но е много важно какъв обектив ще закачим на тази матрица. И после, ако вземем една черно-бяла матрица, то дали този същия обектив може да напълни сензора с детайл. За някои обективи нямам съмнение, че могат да изкарат детайл в изобилие. Обаче - и кому е нужен този детайл? Да се кьорчим на компютъра да гледаме фрагменти от снимката на 100% ? Ала-бала.

А и самия детайл при дигиталното е малко софтуерен. При базово ИСО - добре, ще приема, че изображението е главно реален детайл.

Но вдигнем ли исото и видим ли как снимките стават "гладки" - това вече е софтуер. И се чудя кое е по-добре - добре структуриран шум или изгладена до неузнаваемост снимка?

Като казваме, че един бял пиксел се формира от 4 цветни пиксела, това означава ли, че изображение от 3000 х 4000 пиксела всъщност е 3 мегапиксела, които софтуерно сме раздули до 12 мегапиксела? Щото така ще излезе, че имаме към 75% илюзия?

Аз бях гледал този черно-бял фотоапарат и установих, че при ИСО 10 000 детайлът е сравним с резултат от филм при ИСО 800. Но то при дигиталното е въпрос на надуване на сигнала. Колкото повече алгоритмите разрешават раздуване, толкова при по-ниска осветеност може да се снима. Филмът има нужда от фотони, там имаме химическа реакция и няма как да стане без светлина.

...

Нямам представа кои са днес фирмите, които произвеждат ССД за фотографски цели. Преди Хаселблад имаха някакви гърбове с ССД, не зная дали се обърнаха към CMOS.

Фуджи разработиха някаква нова матрица преди време, точно техен фотоапарат си бях харесал - Фуджифилм Х100 черно - но се оказа, че е като видео игра с обектив в предната част и се отказах.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Като казваме, че един бял пиксел се формира от 4 цветни пиксела, това означава ли, че изображение от 3000 х 4000 пиксела всъщност е 3 мегапиксела, които софтуерно сме раздули до 12 мегапиксела? Щото така ще излезе, че имаме към 75% илюзия?

Да общия случай. При матриците на камерите/апаратите е така, не съм се замислял да видя екраните и ситопечата. Това е така, защотото всеки пиксел вижда /по-скоро част, осветеност/ картина със соствения си цвят. Ако нямаше светофилтър - 12МП си остават 12МП.

Възможни са изключения от правилото.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тия матрици многослойните, дето всеки пиксел е цветна точка - фовеон - много хубави цветове вадят, но много ток харчат и в крайна сметка не ми е ясно защо няма интерес към тях. Макар че аз не харесвам никак зависимостта към батериите.

За черно-бялото е ясно - ми народът няма да купи бръмбъзъчка на батерии, дето прави само черно-бледи снимки. Не виждам пазар за втори такъв фотоапарат, освен Лайка Монохром. Щом дори аз не бих си купил, значи работата е обречена : )

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Ми да, ето изключение от правилото, което ми бе убягнало...

Различните цветове /дължини на вълни/ се поглъщат на разлина дълбочина в полупроводника и заради това са изградени вертикално три фотодиода /pn прехода/, като всеки си поглъща своята част от светлината. Така една точка /пиксел, пикчър сел/ съхранява пълноцветна информация.

Това има тоношение към пиксела, възможнно е да е приложимо към CCD и CMOS /но трябва да проверя/ - тези двете просто реферират към сканирането /четенето/ на пикселите..

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Те затова и цветните филми са многослойни и слоевете се редуват на определен принцип, а не просто щото някой решил ей така хаотично подредбата.

Също така и самите черно-бели филми са многослойни. Умряха старите еднослойни черно-бели емулсии с тлъсти кристали от сребърен халогенид. И това щото тънката емулсия вади супер резолюция. А народът се тръшка - иска резолюция, макар и на филм.

Интересни спорове имаше навремето за резолюцията на филма... тука просто загатвам...

И някои сканираха парче негатив и после сравняваха с дигитален файл. Е, че то така всъщност сравняват скенера, хаха.

А и самото изображение от филм държи на уголемяване, щото е от точки, докато дигаталното е пикселчета горски, подредени в редичка и там като станат видими и човек се озъбва.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нека не забравяме добрия стар диапозитивен филм. Не му знам технологията, но при него зрънцата са още по малки и позволява голямо увеличение. Доста по-голямо от негативните филми.

А и да не забравяме средноформатните апарати. Емо спомена за Хазелблат-а(струваше състояние). (35 милиметровите, познати и като "Лайка", демек тези с които сме снимали най-много, са били измислени за да стане фотографията "портативна", да може да се носи, едновремешните "сапунерки"). А има и голямоформатни. При тях са работили (и) с филми с големината на пощенска картичка. Поне. Това нещо позволява огромно увеличение.

Но аз съм си любител и отдавна се отказах от мерака да си продавам снимките. Продадох си големия дигитален апарат щото иска носене, пък и се набива на очи. И си взех употребявана сапунерка, която прави задоволяващи ме снимки. Почти за без пари. И сега ми е в колата подръка. Пък и нещо мерака си отиде. Интересите са странно нещо. Почваш едно, понаучаваш (запознаваш се), друго изникне - и с него се запознаваш... и така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, диапозитивите са благинка, ама скенерите по-лесно сканират негативни филми, а и новите негативни емулсии дори при 800 АСА нямат зърно, защото нещо на баба ми шортите извадили технологии от киното, с които не съм запознат. Правих тест на филм Кодак Портра 400 АСА като нарочно го недоекспонирах с две бленди и не компенсирах нито проявяване, нито друго. С други думи снимах филма все едно е 1600 ИСО, но реално той е 400 ИСО. И резултатът излезе далече от идеалния, но използваем (няма как, то това е див експеримент).

bordeaux-2013-007.jpg

Не виждам смисъл да гърча филмите и да снимам без основното изразно средство на фотографията - светлината. Цветовете са по мое желание, не съвсем "реални". Макар че реални цветове при филмова фотография е спорен въпрос, тъй като всеки филм има свой цветен профил.

...

Средният формат е голяма работа - но изисква повече светлина и това много ме ограничава. Точно заради светлината и ограниченията, които тя ми поставя, предпочетох да работя с малък формат. Големия формат е голяма работа, но там тежестта си казва думата.

Интересно, че преди години хората масово снимаха на цветни материали, а днес тези, които останаха да снимат на филм, снимат главно на черно-бели. Ама то и предлагането пропадна. Но това е тема на друг разговор.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...