Д-р Пламен Димитров, психолог: "Отчуждението от себе си е първата стъпка към сериозните психични проблеми."

[ISTORIK]

Икономиката не е единственото, което пострада в кризата, която тресе света от 2008 г. насам. Много повече и много по-опасен е ефектът й върху психическото здраве на хората както тук в България, така и по целия свят. Безработните са в безизходица, която ги кара да адаптират цялата си ценностна система, за да оцелеят. Често пъти това се случва и с работещите, които по една или друга причина са стресирани и неудовлетворени. Така рискът от психични разстройства и по-сериозни психосоматични заболявания съществува на практика при всички нас.

По темата представител на вестник "Дневник" разговаря с д-р Пламен Димитров, президент на Дружеството на психолозите в България, и д-р Надя Матеева, психолог-консултант и психотерапевт в департамента по "Психология" към БАН. Заедно те са автори на метаанализ, посветен на ефектите на безработицата върху психичното здраве. Проучването им обхваща над 53 изследвания от целия свят от 1984 г. досега, в които са изследвани над 200 хиляди души. Данните от тях са приложени и сравнени със ситуацията в България.

- Какво показва анализът ви? Какви са ефектите на безработицата върху психичното здраве?

- Категорично може да се каже, че връзката отдавна е доказана и касае много аспекти. Безработицата, особено - хроничната, при нискоквалифицирани хора и с по-ниско образователно ниво, е свързана с рязко увеличаване на цялата симптоматика на това, което ние наричаме дистрес - хронична умора, усещане за безпомощност, много често преживяване на безсилие и загуба на компетентност за това, какво би могъл да направиш, за да живееш един по-смислен, по-отговорен и по-достоен живот.

Някои хора се впускат в защитно консуматорство, потребителски начин на живот, доколкото могат да си го позволят, разбира се, и примитивизират идеите и перспективите си. Това е и в български, и в международен план. Изразява се много просто - кръчмата, храната, фиксацията върху материалната удовлетвореност, загубата на интерес към повишаване на квалификацията и образованието, изобщо - фиксация върху битуването.

Но по-сериозни са ефектите на хроничната безработица и безработицата въобще върху такива клинични симптоми като депресивност, тревожност, психосоматични заболявания, предразположеност към алкохолизъм, зависимости от всякакъв порядък. Това също е доказано в международен план - знаят го и Световната здравна организация, и Международната организация по труда.

Това, което ние направихме, беше да вмъкнем този конструкт, върху който Надя Матеева работи от 2010 г. Той се нарича автентичност – това е усещането на човека, че той наистина е себе си, че може да реализира в отношенията, в поведението си, включително – и в преживяването и самовъзприемането си една пълнота на усещането, че е себе си, че се приближава повече до вътрешните си ценности и мотиви, че движението му е изцяло подчинено на собственото му желание и готовност и така организира и емоциите си. Връзката между автентичност и благополучие са много силни - и в България, и в Щатите и другаде, където са правени тези изследвания.

Когато намесихме българското си изследване в това понятие, установихме нещо много интересно - неблагоприятните ефекти на безработицата стават по-силни, по-ясно изразени и отчетливи, когато хората преживяват изключително високо ниво на неавтентичност на ситуацията, в която безработицата ги поставя. Това усещане, че трудът за теб е ценност, че ти си отговорен, само когато се трудиш, и невъзможността да го упражняваш, води до усещането, че си силно отчужден от себе си, което усилва предразположеността към всички видове проблеми с психичното здраве. Докато автентичните хора са свързани със себе си - те много добре отчитат и позитивните, и негативните страни на преживяванията си, живеят с по-ясна представа за вътрешната и външната реалност.

- Как се проявяват двете състояния, до какво водят те?

- Неавтентичноста е много често преживяване, за съжаление обаче, то е твърде често отричано или замествано с други, които обикновено са по-лесни за констатиране, защото не изискват екзистенциална честност. Фройд го е казал: "Да си напълно честен със себе си е огромно по значимост и много трудно упражнение." Затова служи психоанализата - да стигнеш по-близо до своята автентична представа за ценностите, нуждите си, да си открит към себе си, дори когато това ти коства много усилия. Автентичните хора не живеят лесно в съвременното общество. От друга страна, е ясно, че автентичността е буфер срещу проблемите с психичното здраве.

Отчуждението от себе си е усещането че си зависим от други хора, че трябва да се конформираш, да си изключително удобен на системата на институциите, на другите. Това е неудовлетвореност от собствените действия.

Хората, които са автентични, пък имат много ясна и задълбочена представа за самите себе си, за желанията си, за преживяванията си, за чувствата си, за идеите си, дори - и когато те са противоречиви. Впрочем, автентичните хора могат да живеят с голяма доза вътрешно противоречие. Но тези хора имат диференцирана представа за себе си и от това произтича интересът им да реализират в поведението си и в отношенията си тези свои вътрешни чувства. Когато правят избор, те са агенти на своето движение, това ги прави предразположени към по-автономни и отговорни поведения - повече се грижат не само за себе си, а - и за поетите ангажименти.

А когато не си автентичен, ти обикновено се съгласяваш по-лесно с външния натиск и с модите и с това, което авторитетите ти налагат. Приемаш, че всичко става под външен натиск, и обикновено някой друг е причината за твоите действия. Това може да са твоите родители, защото се съгласяваш цял живот с техните вградени в теб ценности и принципи, но самият ти знаеш в себе си, че други неща те вълнуват. Сума ти инженери има, на които им се свири рок. Обаче са инженери, защото бащите им или майките им са ги направили такива. Или пък си престижен адвокат, който обаче няма никакво усещане, че освен сърфинга го вълнува нещо друго. Това са неавтентични начини на живот. В крайна сметка автентичността се проявява в това дали чувстваш, че начинът ти на живот е този, който ти избираш, или той ти е наложен, или пък си се съгласил с него, защото ти носи някакви външни или вътрешни облаги.

- Каква част от хората се чувстват неавтентични? От какво зависи това, те да бъдат такива?

- Установихме, че това се случва на една трета от българските безработни. Но това се случва и на около 15% от работещите. Защото при тях отсъства тази ангажираност и заинтересованост от работата. Те също се чувстват неавтентични и също са предразположени към тези проблеми, защото работата им не е това, което те искат тя да бъде, за което са мечтали и са се готвили, което обичат и което отразява вътрешния им ценностен профил.

Този процент е още по-висок - около 25%, при пенсионерите, които имат капацитета да се трудят, но нямат ресурса за това. Обществото няма система, по която да им осигури работа, и те също се чувстват неавтентични. При много от мъжете това е причината за ранната им смърт – усещането, че си излишен, отхвърлен - отчуждаваш се от себе си, не намираш място за себереализация.

Много голям е процентът - близо 30%, е и при домакините - жените, които обикновено смятаме, че са доволни да си гледат децата и къщата, обаче всъщност и те не се чувстват щастливи.

Това не е представително изследване на България, ние не сме социолози - занимаваме се с дълбочините, а не - с видимата част на айсберга. Но в продължение на този период 1984 - 2013 г. никога не се е отклонявал този проблем. Когато човек е безработен и е в групата на тези, които се чувстват отчуждени, на него винаги му се появяват проблеми с психичното здраве. Оказва се, че това не се влияе силно от социално-икономическия статус, а - от вътрешното, ценностното преживяване на труда в живота ни. Не се чувстват зле безработните, за които трудът не е ценност, те не преживяват този стрес.

Следенето на този конструкт - автентичността - може да предскаже такива проблемни групи и за тях трябва диференциран подход, особено - в програмите, които са насочени към подпомагане на безработните. Например, за тези хора са противопоказни мотивационните курсове, защото те са толкова вътрешно мотивирани, че от това се разболяват. За тях трябва да се осигурят конкретни реални работни места, отговарящи много ясно на вътрешния им профил, а не - да им се натрапват работни места, които не отговарят на очакванията им.

Тъжното е, че за тази група по-скоро би трябвало да се предлага психологическа помощ, а не - някакви методични бюрократични семинари за самопомощ, чието послание е: "Търсете каквото и да е, за да имате някакви доходи!". Това няма нищо общо с доходите. Има общо с усещането на всеки човек за пълноценност и възможността чрез труда да постигнеш повече свързаност със същността си, с ценностите и емоциите си.

- Как неавтентичността се отразява на работното място?

- Много мениджъри са неавтентични и изграждат култура на неавтентични отношения. Например, те стават макиавелисти - обичат да използват другите, защото те се чувстват използвани от системата, въпреки че имат някакви представи за себе си и предпочитанията си. Но понеже не могат да се откажат от благините на конформизма си и тази неавтентичност е вече наградена...

Неавтентичността е неспособността да изграждаш близки човешки открити отношения и това много често се проявява в работната среда. Води до това, че културата на организацията, изградена от неавтентични лидери, обикновено е дефанзивна, невротична и дисфункционална. Води и до това, че хората са или агресивно-защитни - борят се за власт, в най-добрия случай са перфекционисти, които се самоизтезават, или пък са толкова вперени в състезанието помежду си, че забравят, че това не е целта на организацията. Целта и ползата е споделянето на удовлетвореността. И, разбира се, има и пасивно-защитни - такива, които са отдръпнати.

По един или друг начин ниската автентичност води до загуба на градивно отношение към начина на живот - отчуждаваш се от естествени потребности като стремежа към компетентност, свързаност и автономност за сметка на някакви зависимости - социални, политически, икономически, финансови, емоционални.

Сега сме във века на автентичността, това е най-модерната тема в психотерапията. Вече се говори много и за това какво е автентично лидерство. Много малко автентични лидери сме забелязали, особено в политическия свят и в корпоративния свят. Автентичен лидер не е този, който има власт, а е човекът, който успява с поведението си да създаде начин на живот, който води до качество не само у него, а - и у другите, които искат да го следват. Такива са малцина и в световен мащаб. Махатма Ганди е пример за автентичен лидер.

Aко в една компания лидерът е автентичен и груповите отношения са качествени, хората имат висок стремеж да реализират своите ключови ценности като компетентност, свързаност и автономност. Там хората говорят по-лесно за проблемите си, никой не се представя за перфектен, говори и за хубавите, и за лошите страни на нещата. От това произтичат по-креативни и по-отговорни решения. Отношенията между хората в работен план и в междуличностен план са много по-качествени и това създава на лидера изключително влияние - не му се налага да командва, да властва, да заплашва, да респектира, а по-скоро това става с приятни преживявания, свързани с открит диалог и с рефлексия за това, което ни се случва. Такъв организационен климат на автентичност води до високи резултати не само в работата, но - и в постигането на субективно благополучие. За съжаление, България е на дъното на всички изследвания по тези показатели.

- Защо сме на дъното?

- Ние сме класически на дъното във всички европейски съпоставителни изследвания по субективно благополучие. Българите се чувстват най-неавтентични и най-неудовлетворени поради това, че имат най-голямо разминаване между това, към което се стремят, за което знаят, че би могло да бъде съдържание на живота им, и това, което им се предлага като условия по отношение на социална среда, политическа система, организация и управление на бизнеса. Това изчезва, когато наблюдаваме квалифицираните българи в емиграционни състояния. Те обикновено са намерили тази среда, в която рязко намалява усещането им за неавтентичност.

- Т.е. външният пример ни прави по-нещастни?

- Не, не ни прави нещастни самият процес на социално сравнение. Реалните условия са тези и тези показатели са много по-мощни от всякакви макроикономически статистики, защото се отнасят до най-важния двигател - психичното преживяване и емоцията.

Нищо не действа на човешкото поведение директно. Нито политиците, нито икономическите показатели. Всичко се пречупва през емоционално-психическия живот. Може да се каже, че психичната детерминация е най-важната. Ето един пример: много често медиите ни убеждават, че гледането на филми с агресивно съдържание или видеоигри с насилие, които с часове децата играят, няма да доведат до това, че ще станем по-агресивни. В същото време не могат да ни обяснят и рационалното си искане, че 30 секунди рекламно време по време на интересен мач струват петцифрени, десетцифрени числа, а на Запад - и милиони. Защо - защото получаваш достъп до това да модифицираш поведението на хората.

- Кои са по-честите психични заболявания в България?

- Имаме много сложна картина на психично-здравния статус на българите. Имаме високи нива на тревожност. Тревожните разстройства, депресивните състояния са масови и ларвирани. Ларвирана депресия значи, че наглед не си болен от нищо, но препиваш с приятели в кръчмата всяка вечер, уж веселейки се, или си се впуснал да се забавляваш, но всъщност хич не ти е забавно, а само имитираш публичност. Това много често избива в проблеми в отношенията. Прикриваш депресията си, но хич не ти върви в интимния живот. Психичните проблеми невинаги са признати от хората и у нас има един феномен - че два пъти по-малко от хората търсят помощ, в сравнение със средното за ЕС, а имаме 4 пъти по-високи причини за това.

Това е така, защото на хората хронично им е втълпявано, че тази им безпомощност не може да бъде преодоляна, че професионалната помощ няма да бъде решение. Хората се опитват защитно-компенсаторно или чрез отричане да завоалират проблемите и това е станало начин на живот, който ни води до това преживяване на отчуждение и усещането, че нито ти можеш сам да си помогнеш, нито някой друг може да ти помогне. Това е усещане за приучена безпомощност, което ние познаваме отдавна. Имаше го и при социализма, но сега се засили особено много, след като рухнаха оптимистичните очаквания у много хора, след като толкова много „спасители“ не спасиха никого, освен себе си.

Имаме и ръст на самоубийствата. Но занемареността, пълният отказ от профилактика и превантивна работа са най-сериозният индикатор за затруднения и не случайно България е на дъното на класациите за щастие и удовлетвореност. Освен от всичко друго, хората се отчуждават от грижи за себе си и това само по себе си е патология, при това - масова.

- Има ли връщане от това състояние?

- Има. Казва се терапия. Терапия и промяна на елита – корпоративния и политическия. Трябва да се промени начинът, по който той живее, мисли и се грижи за отговорностите, които има като определящ климата на промяната в културата на организацията. Истината е, че вместо да се опитват да мислят за повече печалби, съвременните мениджъри трябва да се научат да изграждат качествени организации, а това не става с икономически, а с психологически тренинг. Има нужда от масивна работа, както това се случва системно на западните им колеги. Младите мениджъри в САЩ преминават през толкова много обучения, за да се провери каква е психологическата им годност да бъдат ръководители. Тук обикновено това се забравя или се отхвърля. А истината е, че затова берем тези плодове.

- Дългосрочен ли ще е ефектът от сегашната криза?

- Естествено, от тази - да. Има много нормативни кризи, които хората преживяват, защото преминават от една в друга ключова възраст, стават родители, например, и това е кризисно положение у нас. Да си млад човек, който иска да има деца, е голяма криза наистина. Не защото е трудно да ги гледаш, а защото се отказваш да ги имаш. Оттам и демографската криза. Отказваш се заради натиска - невъзможността да им осигуриш този начин и стандарт, качество на живот, който би искал да осигуриш за най-важните си хора. Това е изключително депопулираща, бих я нарекъл автогеноцидна ситуация. Хората, които са фертилни, млади, но не могат да си осигурят условия за повече от две деца, очевидно не се чувстват адекватно.

По рецептата на Рейгън развитие и спокойствие ще има тогава, когато с една трета от заплатата човек да си осигурява всички базови нужди, а с останалите пари да подсигурява бъдещето, образованието и мобилността на децата си, също и да се забавлява и да осъществява мечтите си. За съжаление, ние нямаме модерно мислещ корпоративен сектор и ни предстои да преосмислим ценностите си.

Хората са в сложна екзистенциална ситуация навсякъде и е въпрос на преоценка на много ценности, от които зависи бъдещето на корпорациите, на на държавите и на съюзите. Виждате как се тресе ЕС. Това обетовано братство, към което се стремяхме толкова, ни се изплъзва не поради нашата нелоялност, а - поради собствената му неавтентичност.

Редактирано Юни 11, 2013 от ISTORIK