Отиди на
Форум "Наука"

Блицкриг


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело
В годините 1939-1945 танка доказа, че е изключително опасно оръжие, и се превръща в един от символите на Втората световна война. Танковете се използват в много армии, но няма съмнение, че само две страни са в състояние да създадат истински ефективни бронирани войски които са в състояние напълно да се възползват от предимствата на механизацията и огневата мощ в дълбоките операции. Тези сили са - Германия и СССР. Как бяха създадени бронираните им сили? За да се справя с всичко това, ще трябва да се започне от далеч ...
Какво е светкавичния блицкриг? На немски език, Blitz - «Светкавица" и Krieg -. «Война" Мълниеносна война, ако щете. Blitzkrieg –това е теорията на кратката война, според която победата се постига преди врага ще бъде в състояние да мобилизира и разположи основните си военни сили. Светкавична война като теория е създадена много преди появата на танкове и бронирани сили - неговия създател е не друг, а Алфред фон Шлифен, известният германски стратег, ръководител на германския Генерален щаб и автор на известния военен план срещу англо-френско-руската коалиция, наречена именно " плана Шлифен. "
По същество планът Шлифен - това е същността на блицкрига.
Същността на този план е, както следва.
Тъй като Германия има по малко ресурси и войски от съюза Англия, Франция и Русия, да се изчаква, споменатите страни да разположат войските си и да води с тях война по правилата е форма на самоубийство (което, като цяло, и е доказано, по време на първата световна война). Но войските на Антантата не могат да бъдат разгърнати по едно и също време - по време френската армия в условията на мобилизация и развръщане н приблизително съответства на немски,а руски войски (поради големите разстояния и по-слабата транспортна инфраструктура) значително изостават в развръщането от германските войски. С армията на Англия е може би дори по-лошо - преди да бъде разположена във Франция, е необходимо да се създаде и пристигне на континента.
Това е и обстоятелството от което имал намерение да се възползва Шлифен. Неговият план се основава на факта, че французите, разбира се,ще разположат силите си на френско-германската граница. Шлифен предлагал срещу французите да се оставят съвсем слаби си, а срущу Русия-нищо.. Той е готов да защитава Лотарингия с минимални усилия и дори да предаде без бой Източна Прусия ... Докато всички сили на германската армия, събрани в юмрук, да нанесе чудовищен удар власт през Белгия и да излязат в тила на френската армия (и между другото да окупират Париж), след което да ги притиснат до германската граница. Откъснатата армията от страната си, без подвоз на боеприпаси, подкрепления и храна ще бъдат унищожени бързо, това ще бъде края на Франция - и едва след това трябва да се концентрират сили срещу Русия. Значението на плана Шлифен е да се възползва от шанса и да се бие враг на части - за кампанията срещу Франция бяха дадена само 42 дни, като през това време руската армия може да бъде мобилизирана и дори да има време да завладее някои германски територии, но скоро ще се окаже, че е в пред цялата мощ на Кайзеровите войски.
Съгласно Шлифен победата се постигала:
1. Концентрация на сили в най важната точка (даже в ущърб на отбраната на другите участъци)
2. Бързи маневри
3. Действия на огромни войскови маси на немислима до този момент тактическа дълбочина (дълбоко зад вражеските линии)
4 И накрая, но не на последно място - победата е постигната не разгромявайки вражеските войски в решаваща битка, а обкръжавайки ги.
Ето това е – светкавичната война. Може да се спори за това дали планът Шлифен би успял, ако се бяха осмелили да го приложат, или не би успял. Но не може да отрече едно на плана - концептуално в него вземат участие всички части на блицкрига, оттогава нищо ново любознателната военна мисъл в светкавичната война не добавя.
Ето защо, аз декларирам с цялата отговорност - Blitzkrieg - това е чисто немска концепция и също немски изобретение.
Но във всеки случай, не мислете, че германците са пророци в състояние да предвидят бъдещето и да създадът концепция за много десетилетия напред, изпреварвайки в развитието на военната мисъл другите страни. Това не е така. Работата е там, че светкавичната война е принудителна мярка - кайзерова Германия се готви за война с цялата коалиция държави, значително надхвърлящи нейния ресурс и може да изкара на бойното поле (макар и не веднага), много по големи армии, отколкото германците може да изкарат. Когато си сам, а враговете са няколко, честната размяна на удъри- е сигурен вариант да се загуби, и затова Шлифен (чийто гений по никакъв начин не може да се оспори) е измислил изключително елегантен план за победапри тези така неизгодни за Германия условия. Плана Шлифен има само един недостатък - че е много рискован, и не оставя шанс на Германия в случай на неуспех. Но това е цената, която трябваше да бъде платена ако се впускаш в противоборство с по силни-рискувай, иначе ще загубиш.
Блицкига не би могъл да се появи в Русия. Просто, защото проблемите на Русия бяха съвсем различни - страната заради огромния си размер губи по време от Германия по отношение на мобилизация и развръщане на войските.Съответно, при едновременно начало на мобилизацията немците успяват да се разгърнат и нанесат удар дълго преди руснаците да подготвят своите войски.
Каква тук светкавична война? Ето защо, ако германците търсят изход от конкретната ситуация, в която е Германия, то руските генерали търсят начини за излизане от ситуацията, в която е Русия и, също като германците, руските пълководци също намерили решение. Предполагало се да се държат на границата с Германия части с твърде в голяма численост като за мирно време - след това когато се обяви мобилизация бързо да се приведат до щатна численост и ... и изпреварващо да нападнат врага, като не му позволят да се разгърне, печелейки по този начин, времето за развръщане на цялата руска армия.
Между другото, н военните планове на Съветския съюз преди началото на Втората световна война не са нищо повече от повторение на старите планове от царските времена - адаптирани към новия числености, позиции, границите, техника ... но принципите са същите, както по времето на Първата световна война. Но да се върнем към блицкрига.
Както казах, блицкрига се е появил много преди първия танк да напусне завода и да се разкрие пред света. Но от момента на раждането му (и, както изглежда, до смъртта му) военна мисъл е търсила и ще търси най-ефективните форми на използване на това оръжие, разкривайки неговия капацитет на 110% ...

Нека сега оставим Шлифен и неговата теория и да разгледаме до къде са достигнали немските и съветските танкови войски в годините на ВМВ.

Ще рискувам да кажа, че все пак, идеалната тактическа схема на танковите войски е достигната все пак в СССР. В настъпление тази схема изглежда така;

1. Общовойсковите армии с придадените им батальони тежки танкове и САУ пробиват противникована отбрана.

2. В пробива се въвеждат танковите армии.

Тези танкови армии, движейки се доста по бързо отколкото немеханизираните стрелкови/пехотни дивизии, осъществяват обкръжаването на крупни вражески войскови маси.

5. Подходящите стрелкови дивизии на общовойсковите армии заменят част от танковите армии в отбрана и поддържат обкръжените в пръстен до тяхната капитулация.

6. Освободените части от танковите армии или започват рейд по тила на противника, или биват изтегляни назад за други задачи.

Но при всички случаи танковите войска, въведени в пробива, се стремят да обкражат противника-не редки са случаите, когато вместо задача по обкръжение на танковите армии може да бъде възложена задача по дълбок рейд.

Например пробит е значителен по дължина фронт. Може да се пробва обкръжаване на част от войските, но в този случай загубите на противника ще бъдат относително не големи. А може да се хвърли танковата армия напред, за да заеме няколко преправи и мостове през широка река, течаща в тила на противника и да му бъде отрязан пътя за отстъпление-при успех на това мероприятие ще бъде отрязан пътя за отстъпление на врагът и ще бъдат пленени множество части, които вече няма да могат да отстъпят. Или може да бъде зает някакъв стратегически пункт в във вражия тил.

Немската тактика почти напълно съответства на съветската, но с един малък нюанс-панцервафе сами участват в организирането на пробива на отбраната на противника.

За обозначаване на гореописаната тактика ние няма да използваме термина "блицкри"-както вече видяхме, това не е съвсем уместно. Блицкриг-това е по широк термин, предполагащ бърз разгром на армиите на противника още докато не са се развърнали и хвърлили в боя цялата им достъпна мощ. Блицкрига е възможен и без танкови войски-планът Шлифен въобще не се опира на танкове, в негово време такива въобще не е имало. Затова за описаната по горе тактика ще си позволя да използвам по нов термин-тактика на дълбоките операции (ТДО).

ТДО безусловно се явява съставна част на блицкрига. Може да се каже (и това е важно(, че тдо определя ролята и мястото на танковите войски в тактиката на блицкрига... Но тдо има и ценност сам по себе си и може да се използва и извън блицкрига. Например операциите на РККА през 1944 въобще не подхождат под определението блицкриг-те са насочени към отдавна развърнал армията си противник. Но това не пречи тдо да е използван успешно за разгрома на вермахта.

Има още едно важно отличие на тдо от обикновенния пробив на вражеската отбрана. То се заключава в това, че в хода и танковите войски достигат стратегически резултат-тоест пробива на отбраната с операции в близкия тил, достигане на тактическо, или даже оперативно надмощие е възможно, но това съвсем не е целта на тдо.

Като пример може да се приведе знаменитие британски пустинен командир-Монтгомъри. Както е писал Болних "Британците съсредоточавайки доволно големи сили в Африка все пак победили дивизиите на Ромел-и даже военния гений на фелдмаршал Монтгомери не успял да попречи на това.

И така, Монтгомери нееднократно пробивал отбраната на противника. Той съсредоточавал превъзхождащи сили, нанасял удър, с труд прогризвал отбраната, застилал вражеските укрепления с телата на на британски войници и димящите останки на танкове, отбивал контраатаките на все още живите германци и изправните им танкове и ... когато накрая успехът бил достигнат и било нужно да се хвърлят напред танкови части, за да дезорганизират тила на Ромел и да му отрежат пътя за отстъпление, да обкръжат войските му и да ги унищожат... тогава Монтгомери действал толкова внимателно, че подавляващата част от немските и италианските войски успявала да се измъкне изпод удъра, да отстъпи и да се закрепи на следващия рубеж. А след това Монтгомери подвеждал своята армия към новите укрепления-и всичко започвало отново. Ето така, независимо, че англичаните не един път пробивали вражеската отбрана, добивали тактически успех в неговия тил, и даже оперативен- принуждавали противника да отстъпи-по целия път до Тунисангличаните така и не могли да достигнат стратегически успех. Никога неговите танкови части не излезли в дълбокия тил на противника. И затова независимо от наличието на множество танкове и многократните пробиви на отбраната, действията на англичаните в пустинята не могат да се считат за тдо.

Нека сега си отговорим на въпроса, какви следва да са танковите войски за да съответстват на тдо? Очевидно е, че те следва да бъдат;

1 Мобилни, което означава пълна механизация на войските

2 Пригодни както за настъпление, така и за отбрана, което изиска обединяване на разнородни сили-танкове, артилерия, пехота, противотанкова артилерия и т.н.

3 Автономни-т.е. способни да изпълняват всички свои задачи намирайки се във вражия тил откъснати от своите главни сили, което изисква собствени специални части-сапьори, транспортни и прочее.

Всичко казано по горе е извънредно важно и взаимносвързано. Може да се изработи тактика за действие на танковите войски, но ако имаме несъответстващи на бойната задача части-например чисто танкови бригади, без мотопехота, самоходна артилерия и прочее, то опита да бъдат въведени в пробива и да обкръжат противника ще доведе единствено до гибелта им. Танковите войски може да възникнат само в случай, че на страта и се отдаде да създаде сплав от тактика, добра материална част и структури.

А сега нека видим как еволюира тактиката и структурата на танковите войски в СССР и Германия преди войната.

СССР

В частта за тактиката следва да се обърне внимание на две много ярки фигури, в много отношения предопределили теорията на танковата война на СССР в междувоенните години-заместник началника на генералния щаб Триандафилов и главния инспектор на танковите войски Калиновски. За съжаление и двамата загинали в авиокатастрофа през 1931. На тях, и особено на Триандафилов им приписват създаването на теорията за тдо или поне основните постулати.

Уви, изучаването на трудовете на тези двама военачалници показват очевидното- към тактиката на тдо, така както ние я разбираме те нямат нищо общо. А защо?

Ще започна с това, че за разработване на танковата теория Триандафилов и Калиновски просто не са имали време-да напомним, че военната теория няма как да е откъсната от военната практика. А откъде може да се вземе практика по използването на съвременни танкове? Това може да се извърши само с помощтта на учебни, експериментални танкови части които на учения да отхвърлят или потвърдят изложените на хартия теории. И такива части се появили в СССР (по настояване на Триандафилов)- но уви за него и за Калиновски твърде късно. Едва на 17 юни 1929 Реввоенсъвета по предложение на Триандафилов приема постановление в което се казва; "Приемайки под внимание, че новия вид оръжия, каквито се явяват бронесилите са недостатъчно изучени в смисъла на тактическото им използване (самостоятелно и заедно с конницата и пехотата), а също и в смисъла на най добри организационни форми, счита за ниобходимо да организира в 1929-1930 постоянна опитна механизирана част." След месец документа бил утвърден от ЦК ВКП (б). В изпълнение на постановлението през 1929 бил сформиран опитен механизиран полк, състоящ се от батальон танкове МС-1, дивизион БА-27, мотострелкови батальон и авиотряд. Още същата година полка взел участие в ученията на беларуския военен окръг. През май 1930 полкът бил развърнат в 1ва механизирана бригада, по късно получила името Калиновска по името на първия си командващ Калиновски. Нейния първоначален състав бил-танков полк (в двубатальонен състав), моторизиран полк пехота, разузнавателен батальон, артилерийски дивизион и специализирани части. На въоражение били 60 МС-1, 32 танкети Т-27, 17 БА-27, 264 автомашини и 12 трактора.

Трябва да отбележим, че първата редакция на знаменитата книга на Триандафилов "Характер на операциите на съвременните армии" е излязла пак в същата 1929. Трябва да се каже, че Триандафилов нито за минута не прекратявал работата над своята теория до момента на своята смърт.

Може, разбира се да пофантазираме над това, какво биха измислили тези талантливи военни теоретици ако бяха останали живи. Но това няма да промени реалността. Триандафилов се е старал да не се откъсва от практиката, от имащата в разположение материална част. А каква е била тя в момента на написването на работата му.

"Танковете могат да работят непрекъснато не повече от две денонощия, след което са нужни два дни за проверка на механизмите и евентуален ремонт. Затова, ако танковете са нужни не за един пробив, а за участие в цялата операция, то разпределението на танковите батальони и порядъка им на подход към фронта трябва да обезпечава смяната на танковите батальони в първия ешелон всеки два дни."

Оттук и въпроса за какви дълбоки танкови рейдове може да пише Триандафилов, ако имащите на разположение танкове работят две денонощия? Изглежда очевидно, че ако танковата част се откъсне от тила на значително разстояние, то техниката ще откаже, и останалият без техника отряд ще станат лесна плячка.

Всъщност, труда на Триандафилов съвършенно игнорира блицкрига и тдо. За никакво бързо поражение той не говори.

" Успеха в съвременните операции се достига бавно, само в резултат на огромните усилия на повторяеми атаки. Операцията (особено срещната) достига своята кулминация дълго след нейното начало".

Основната форма на бойните действия-настъпление- става според Триандафилов не с цел обкръжение на противника, а с цел привличане към себе си на по голямата част от неговите сили и техния разгром в срещно сражение.

"При съвременните дължини на фронтовете, милионни армии и устойчива отбрана е невъзможно да се пробият тези фронтове на тесен участък."

"Ударът на тесен участък, макар и проведен на цялата дълбочина на оперативния фронт, засяга само незначителна част от неприятелските сили, които разположени на целия останал огромен фронт, така и многочислените резерви, намиращи се в близкия и дълбокия тил. Тези сили успяват не само да образуват нов фронт осоло пробилите войски, но и да организират против тях контраудър."

Тоест, вместо да концентрира подавляващи сили на неголям участък от фронта, бързо да сломи отбраната на врагът, да не му даде възможност да привлече резерви или да прехвърли подкрепления от незасегнатите части от фронта, вместо да хвърли механизирани съединения в прорива, за да обкръжи противника ПРЕДИ той да успее да се измъкне от обкръжението, Триандафилов счита, че е нужно да се настъпва на колкото се може по голям фронт, за да вкара в боя основната маса от вражеските войски!

"За да се лиши противника от възможност за широк маньовър с резервите е необходимо, първият удър да засегне не по малко от половината и минимум 1/3 от неприятелските сили, заемащи дадения фронт. Затова, фронта на атака следва да бъде дотолкова широк, че образувалия се пробив да изисква за своята ликвидация, равни на още 1/3 или 1/2 от неговите войски"

Разбира се, Триандафилов е далеч от отричането на такъв тактически приьом като обкръжаването на вражеските войски. Но КАК ще протече това обкръжение? Триандафилов счита, че може да се обкръжи групировката на противника само с удари по двата фланга. Защо?

" Тарана, действащ само на едно направление, не е в състояние да принуди противника, съхраняващ открит тил, свободни пътища за отстъпление да приеме боя със своите главни сили, там където е изгодно на настъпващия и неизгодно за отбраняващия се. Противвника може, жертвайки пространство да излезе изпод удъра, той има възможност да се движи по бързо, извършвайки преходи по 25-30-40 км в денонощие, даже използвайки жп пътища за отход на войските си, а в същото време настъпващия ще е принуден да се движи с беве и ще е ограничен в темпото си до 8-12 км в денонощие".

С други думи Триандафилов предполага, че даже при осъществяването на маньовъра по обкръжение резултата на този маньовър ще е бой на главните сили! А защо? Ами защото Триандафилов априори е уверен, че настъпващите групировки ще се движат много ПО БАВНО отколкото отбраняващите се! Защото те ще бъдат спирани, и с труд ще си пробиват път напред. В същото време тдо именно се състои в това че, танковите части се движат ПО БЪРЗО от обкръжавания противник и ще могат да завършат обкръжението преди противника да подведе резерви.

Много (ох колко много) се опитват да разглеждат праобраза на тдо при Триандафилов в това, че...

"Да се достигне развръзка в съвремената операция-означава да се преодолее цялата дълбочина на тактическото разположение на противника и след като бъдат отхвърлени и тези части, които за това време ще бъдат прехвърлени в района и ще завържат бой от ход, на автомобили или по железните пътища."

Но това трябва да се разбира така-развръзката както я разбира Триандафилов се заключава, не в това, че отбраната на врагът ще бъде пробита и сега може да се излезе на оперативен простор, а в това, че в хода на пробива ще бъдат унищожени основните сили на противника. В това е и принципната разлика в стратегията на Триандафилов и тдо.

При Триандафилов стратегическия резултат се достига в хода на пробива. Именно тогава по негово предположение, противника ще хвърли в бой основната маса на своите войски и в хода на сражението те ще бъдат пречупени-в разбирането на Триандафилов самият пробив ще стане стратегически резултат, краен резултат на операцията, след което оставащите части на противника вече няма да имат друг избор освен да отстъпят или побягнат. В същото време от гледна точка на тдо, пробива е само част, предпоставка за стратегическия успех, необходимо условие за въвеждане в тила на противника на механизирани части.

Практиката с цялата нейна очевидност показала погрешността на построенията на Триандафилов. Опитите на съветските войски да настъпват на широк фронт се плащали с много кръв. Удивително е, но принципа на съсредоточаване на войски за пробив на относително неголяма ширина на фронта се оказало за много съветски военачалници новост.

Възможено е, някому да се прииска да оспори моите изводи, мотивирайки своята позиция с указанията на Триандафилов за необходимостта за използване на танкови съединения за действие в близкия тил на противника след пробива, но... Едно тук не може да се оспори- Триандафилов нищо не говори за действия на механизираните войски след пробива на вражеската отбрана. Такива действия които биха могли да доведат до достигане на стратегически резултат. И дори само това изключва всяка взаимовръзка между теорията на Триандафилов и тдо.

Триандафилов трябва да се чете МНОГО внимателно, не бива да се бяга по диагоналите и да се откъсват цитати от контекста. Например, описвайки ударната армия (която трябва да нанесе решаващия удър по врагът) Триандафилов пише

"Ударната армия ..т.е. армията предназначена за действие в направлението на главния удър

трябва да се организира по такъв начин, че да може със свои сили да проведе ред последователни операции от началото до края. Тя трябва да разполага с такива средства, които биха и позволили да преодолее всяка съпротива на противника, както в началото, така и в хода на предприеманите операции."

Ето-може да сии помислим, описанието на танковата армия на бъдещето! Обаче, по нататък четем

"По такъв начин, ударната армия в състав 4-5 стрелкови корпуса ще изисква до 4-5 артилерийски дивизии (16-20 артилерийски полка) допълнителна артилерия и до 8-12 танкови батальона."

Достигнахме. 8-12 танкови батальона това са 240-360 танка. А какво пише Триандафилов за механизацията на войските?

"Моторизираните части, без съмнение ще получат в бъдеще широко разпространение. Размерите на моторизацията ще се определят от възможностите на всяка държава. В такива страни като Англия, Америка, Франция, в близко бъдеще може да се създадът цял ред отделни самостоятелни, моторизирани формирования (моторизирани бригади), които ще могат да изпълняват значителна част от задачите възлагани по рано на стратегическата конница. В небогатите страни моторизацията ще има по малко разпространение. Първия етап на такива формирования ще е създаване на специализирани моторизирани отряди в състава на дивизията (корпуса) за целите на тактическото разузнаване. Следващите етапи-моторизация на свързочните части на дивизията, корпуса, армията; моторизация на цели картечни батальони, моторизация на полевата артилерия и т.н."

"Ние сега присъстваме на първите опити за моторизация на армиите. В днешно време е трудно да се предвидят тези размери, които ще се използват в различни държави. В бъдещите разчети тя обаче следва да се отчита".

Иначе казано Триандафилов НЕ ВИЖДА моторизирани съединения (пехота+танкове+оръдия), в неговото разбиране процеса на моторизация трябва да премине по пътя на частина моторизация на някой части в обикновенната пехотна дивизия, за да може те да изпълняват по ефективно задачите си в рамките на същата ПЕХОТНА дивизия.

Макар... това да не е съвсем вярно-на едно място Триандафилов споменава за напълно механизирани части.

"За да се достигне обкръжаването на противника, за да не му се позволи да се изплъзне из под удърите, необходимо е, темпът на настъпление да не отстъпва, но даже да превишава възможния темп на отхода на противника. В противен случай, всяка операция (по точно, ред последователни операции), разчитани на обхват, обход или обкръжение на противника, твърде бързо ще доведът до фронтален удър. Нормално настъпващия трябва да запази възможноста за настъпление със своите главни сили със средна скорост, равна на средната скорост на движение на крупни войскови маси, тоест не по бавно от 20-25 км в денонощие; при това отделните части на армията (конница и моторизирани части) трябва да изминават до 35-50 км за да запазят обхващащите или заплашващи дълбокия тил на противника положения, обезпечавайки възможност за излизане в неговия тил и възпрепятстване на планомерния отход. Разрешаването на тази задача се намира в зависимост от разрешаването на проблема със скоростни танкове с голям радиус на действие (количество и качество) и създаването на достатъчно многочислени моторизирани части. Към тези мероприятия трябва да се присаедини и моторизираната стратегическа конница."

Ще си кажем-ето го! Ето го праобраза на танковите войски в бъдещето. Уви, следващата фраза на Триандафилов убива надеждата в корен.

"При съвременното положение бързия темп на настъпление е възможен след стълкновение с окончателно прегрупиралия се противник, след разгрома на неговите главни сили."

С други думи-ролята на моторизираните съединения не е главна а вспомагателна-преследване на противника след неговия разгром. Леката кавалерия от древността.

И едва след изучаването на трудовете на Триандафилов ние можем вече съвършенно по друг начин да оценимдумите използвани в качеството на потвърждение на съветските "права на първенство" над тдо.

"В края на 20те благодарение на трудовете на Триандафилов и главния инспектор на танковите войски Калиновски била сформулирана "Теория за настъпление на съвременните армии в съвременната война" (по известна като Теория на дълбокия бой и операции), смисълът на която се изразявала в решението на две задачи

1 Пробив на фронта на врагът с едновременен удър на цялата тактическа дълбочина

2 Незабавно вкарване в пробива на механизирани войски, които във взаимодействие с авиацията трябва да настъпят на цялата дълбочина на оперативната отбрана на противника до поражението на цялата му групировка.

Основавайки се на тази теория във "Временна инструкция по бойно използване на танковете" 1928 се предвижда използването на танковете в качеството на така наречените свободно маневриращи групи от предния ешелон, действащи извън зрителна връзка с пехотата".

В светлината на трудовете на Триандафилов това трябва да се чете така-танковете се придават на пехотните и кавалерийските съединения, насочени за пробив на вражеската отбрана и са длъжни да съдействат за разгрома на неговите основни сили и подхождащите към тях подкрепления-след преодоляване на вражеската отбрана, отделни групи танкове БЕЗ ПОДДРЪЖКАТА НА ДРУГИ ЧАСТИ ("извън огнева и зрителна връзка с пехотата") могат да провеждат двиверсионни операции в близкия тил на противника.

Цялата работа е в това, че Триандафилов разглежда танковете като някакво допълнително средство, което може да бъде придадено на пехотните, кавалерийските части за тяхно усилване. С други думи (и това е най важното) Триандафилов НЕ ВИЖДА танковото съединение като сплав от разнородни сили. Той вижда отделни чисто танкови съединения, които се придават на настъпващите части за усилване на мощтта им..

Уви, след смъртта на Триандафилов и Калиновски нещата не се променили положителна насока.

"От началото на 30 те започва нов етап на развитие на теорията за използване на АБТВ. Тези проблеми се обсъждали на страниците на списанията "Механизация и моторизация на РККА"; "Автобронетанково списание"; "Военна мисъл" и други. Активно участие в дискусиите взели С Аммосов, А Громиченко, П Гладков, А Игнатиев, П Ротмистров, И Сухов и други. Резултат от това станало създаването на официална теория, закрепена в наставленията по бойно използване на АБТВ. В него се предвиждали три основни форми на бойно използване на танковите войски

а) в тясно взаимодействие с пехотата или конницата в групи за непосредствена поддръжка (танкови групи НПП, НПК)

б) в тактическо взаимодействие със стрелковите и кавалерийските части и съединения в в качеството на групи за далечна поддръжка (ДПП)

в) в оперативно взаимодействие с крупни общовойскови обединения (армия, фронт) в състава на самостоятелни механизирани и танкови съединения."

С други думи-даже висшата форма на организация на танковите войски на РККА-механизираните и танковите съединения-трябва да се използват в оперативно взаимодействие (чети съвместно) с общовойсковите (тоест немобилните) части. Самостоятелни действия (още повече, в тила на врагът) форми на бойно използване на танковите войски на СССР не се допускали.

Освен това, планирало се тези "самостоятелни механизирани и танкови съединения с несамостоятелни задачи" да са не много. Към 1 януари 1934 в РККА имало 2 механизирани корпуса, 6 механизирани бригади, 6 танкови полка, 23 танкови батальона и 37 отделни танкови роти към стрелкови дивизии, 14 механизирани полка, 5 механизирани дивизиона в кавалерията. В изпълнение на плана през 1934 били сформирани още два механизирани корпуса. С отчитане на това, че механизираните корпуси се състояли от 2 танкови бригади (по 3 танкови батальона във всяка) излизало, че всичко в механизираните корпуси стояли всичко 24 танкови батальона. Основата на танковите войски в РККА били отделни танкови бригади, полкове, батальони и роти-разбира се, подобна структура била съвършенно негодна за дълбоки операции. А за операции по вижданията на Триандафилов-напълно.

Даже механизираните корпуси по своята структура решително несъответствали на тдо-по щата от 1935 при обща численост 9000 души мехкорпуса се въоражавал с 463 танка, но само 20 оръдия. Това се обяснява с това, че дадените мехкорпуси никой и не предполагал да използва като самостоятелни съединения в боя-в него се виждало само усиление на стрелковите корпуси които имали достатъчно и пехота и артилерия.

По нататък става все по лошо. Количеството на отделните мехбригади, полкове и прочее растяло, но мехкорпусите си останали само 4. Прехода на усилени щатове в танковите взводове (5 вместо 3 танка) още повече дебалансирало танковите части. И венец на всичко това станало навярно изтълкуването на опита от Испания и Халхин-гол на основание на който;

"Бойните действия през 1938-39 показаха недостатъци в организацията на войските. 8-22 август 1939 въпросите се обсъждали на специална комисия под председателството на НКО Кулик. В нея влизали Будьони, Шапошников, Щаденко, Тимошенко, Ковальов, Мерецков и други. Тя решила;

1 Танковия корпус да се остави, като се изключи от неговия състав стрелково-картечната бригада. Да се изсключи стрелково-картечния батальон от състава на танковата бригада.

2 В наступление при развитие на пробива танковия корпус е длъжен да работи за пехотата и кавалерията. В тези условия танковите бригади действат в тясна връзка с пехотата и артилерията. Танковият корпус понякога може да действа и самостоятелно, когато противника е разстроен и неспособен за отбрана".

С приемането на това съдбоносно решение за извеждане на стрелково-картечната бригада от мехкорпуса той загубил единствените си пехотни части, превръщайки се в множество танкове при малко артилерия. Мехкорпуса бил разбалансиран напълно и станал напълно негоден за тдо.

По нататъшното усъвършенстване на структурите на танковите войски на СССР вече вървял под влияние на германския опит-успехите на панцервафе в полската кампания (в съвкупност с лошата управляемост на мехкорпуса, които станали видими при настъплението в западниа Украйна и Беларусия) заставили ръководството да разформирова наличните механизирани корпуси в полза на механизираните дивизии образец 1939 (при това множеството танкови бригади били запазени). Но тук ще спра, защото оттук вече руснаците започват да копират немския опит и вече не може да става и дума за взаимстване от немците на съветската танкова доктрина.

Резюмирайки гореказаното може да констатираме-съветската военна мисъл не могла нито да предвиди тдо, нито да създаде тактика на танковите войски пригодни за нея.

А какво правели в това време немците?

ГЕРМАНИЯ

Като начало, германците започнали да изучават възможностите на моторизираните съединения още в 1921-когато били проведени първите практически занятия в Харц по прехвърляне на войски натоварени на камиони. Независимо от забраната за притежаване на танкове-използвали макети. Провеждали се множество учения, проверявали се тези или други логически конструкции, внимателно се изучавал опита на танковите войски на други държави. При това Хайнц Гудериан НАПРАВО си пише от кого са се ориентирали при моторизацията на войските в Германия до появата на свои танкове.

"След като размислихме, беше решено, че докато не натрупаме достатъчно опит, ще се опираме основно на представите на англичаните, както е казано в "Предварително ръководство по подготовка на танкове и бронирани автомобили" част втора издаден през 1927. Този документ беше написан с ясен език, и не само, че даваше указания какво за изпробваме, но също откриваше пътища за развитие, които смятахме за закрити в по известните френски предписания от този период, в които се правеше опит танковете да се привържат към пехотата. Вишето командване одобри нашето решение и така се получи, че до 1933 интелектуалната подготовка на офицерския корпус на моторизиранитечасти на бъдещите танкови войски се водеше съгласно британските постановления".

Обаче, ориентирайки се от британците немците здраво започнали да мислят и със своите глави. И изводите които били направени от военния опит (немците ползвали танкове през ПМВ), анализа на други страни и собствени търсения отличително противоречи на това което практикували армиите на СССР, Франция и Англия.

Цитирам Ахтунг Панцер на Гудериан.

"Отдавна отмина времето, когато танковете бяха допълнение към пехотата, сега даже може да признаем обратното"

"Сега, когато техниката позволява да качим пехотата бронирани машини за съпровождане, които могат да се придвижват с точно такава скорост, каквато и танковете, именно танковете трябва да определят скоростта на пехотата; французите осъзнавайки това преимущество вече качиха своите Dragons portes в бронетранспортьори. И отново, няма смисъл да се прекратява танковата атака за няколко часа, само по причина, че артилерията на конна тяга трябва да смени позициите, когато сега има техническа възможност да зацепим оръдията към влекачи или да ги закрепим на самоходни бронирани лафети, а също да осигурим маневренноста на артилерийските разчети и предни наблюдатели с помощтта на бронемашини. Танковете не бива да вървят след артилерията, тяхната задача е да вървят по друг път."

"Не може и дума да става, че артилерията на конна тяга би могла да следва успешна танкова атака, и даже зза артилерия буксирана от автотранспорт това е извънредно трудно. Какво искат и от какво се нуждаят нашите танкови войски? Нужна им е такава артилерия, която достатъчно бързо да се придвижва и достатъчно добре защитена, за да следва непосредствено зад танковете. Артилерията за поддръжка изисква както особена маневреност, така и особено майсторство, и всичко това се достига при съвместни тренировки с танковете. Тук трябва да се каже още, че самоходната бронирана артилерия е по нужна отколкото традиционната придадена към пехотните дивизии.

"Опита от сраженията през 1917-1918 показа, че пехотата и танковете са способни ефективно да действат съвместно само в случай, ако те многократно и щателно са тренирали такова взаимодействие. Такава подготовка преминава най сагласувано, само в случай, когато определено количество пехотни подразделения са обединени за постоянно заедно с танкови части в по крупно формирование... ... Поради това, тези от нашите пехотни части ., които са предназначени за съвместни действия с танкове се придвижват частично на мотоциклети, частично на камиони с повишена проходимост."

"Както вече казахме, основната задача на моторизираната пехота за поддръжка е да следва танковете със същата скорост и без забавяне да развива и завършва достигнатите от танковете успехи".

"Германия придава огромно значение на принципа на обединеното ръководство в подготовката на танковите войски. Опирайки се на уроците от военното време, ние отхвърлихме самата идея за ограничено използване на танковете в ролята на поддръжка на пехотата, и от самото начало ние решихме да създадем род войси, обучени да се сражават в крупни формирования, които ще съответстват на всяка задача, която може да получат по време на война. Танковите (бронетехническите) дивизии се създават на основата именно на тази идея, и всички танкове, влизащи в техния състав, изискват допълващи части и части за поддръжка-те трябва да бъдат много и няма защо да се казва, че всички следва да са моторизирани.".

Итака, неголям анализ на гореказаното. Там, където съветската военна мисъл предполага усилване на настъпващата пехота и кавалерия с танкови подразделения-немците постъпват наобратно-те усилват с танковите части с моторизирана пехота и артилерия. Ще си кажете-а каква е разликата? Смисълът е променен кардинално. Там където съветскитетанкове настъпват СЪС СКОРОСТТА НА ПЕХОТАТА, там немците искат да заставят пехотата да настъпва СЪС СКОРОСТТА НА ТАНКОВЕТЕ. Вместо да комплектуват ударните армии от отделни корпуси пехота, артилерия и танкови батальони по Триандафилов, немците ОБЕДИНЯВАТ всичките три рода войски в рамките на ЕДНО съединение (танкова дивизия). А какво мисли Гудериан по въпроса с огромния брой отделни танкови бригади, полкове, батальони и даже роти които така са се разпространили в РККА?

"Ние слушаме заявления от някой хора, че пехотата без танкове е безсилна, и че всяка пехотна дивизия следва да има в разположение танков отряд. Други пък, идват до това заключение от съвършенно друга посока, запазвайки убеждението, че пехотата както и преди си остава главен род войска. Недооценяват ми те пхотата или я проценяват те са съгласни в едно-танковите сили трябва да са разделени! За настъпателната мощ на съвременната пехота може да се мисли много, но едно е несъмнено; трудно може да и се направи по лоша услуга, отколкото разделянето на бронетехниката, макар и частично. На много пехотни дивизии им се налага по необходимост повече или по малко време да са в отбрана;те могат да се разминат и само с противотанково оръжие. Други пехотни димвизии така или иначе ще са принудени да атакуват, при това много от тях ще атакуват в труднопроходим или въобще непроходим за танкове район. Ако дадем на всички пехотни дивизии танкове, включвайки ги в щатния им състав, работата ще свърши с това, че на направлението на главния удър ще има по малко танкове отколкото е необходимо, а точно там, те биха допринесли най много полза.Ето кога на пехотата действително ще са и необходими танкове, и ако в резултат на груба организационна грешка , тя е лишена от тях, ще и се наложи да плаща с кръв. Тези от офицерите които разбира, са напълно съгласни с това утвърждение и настоятелно изискват, бронетехниката да бъде концентрирана в крупни формирования".

Немците в никой случай не се готвят да използват чисто танкови съединения самостоятелно.

"В какво от друга страна се състои се състои неудобството от разделянето на танкове и пехота? Ако бронетанковите части твърде са изпреварили другите войски, танковите е възможно и могли да заемат значителна територия, но те не биха били в състояние да я удържат."

Контраста с творчеството на съветските теоретици по същото време (Танкове-напред е издадена за пръв път през 1937) просто е очевиден. В отличие от съветските военни Гудериан е разбрал главното в структурата на танковите войски- те трябва да бъдат крупни балансирани съединения, в които пехота, артилерия и танкове са слити заедно. Нищо подобно няма нито при Триандафилов, нито у Фулер или Лидъл Харт и останалите военни теоретици. ИМЕННО БАЛАНСИРАНИТЕ ТАНКОВИ СЪЕДИНЕНИЯ станали ключевото откритие на Гудериан, което просто няма как да копира от англичани или руснаци-просто защото при тях няма нищо подобно.

Кое е интересно-структурата на немските танкови войски расте заедно с тяхното израстване. В Германия веднага започват да се формират танкови дивизии (образец 1935) и макар в самото начало да са силно претоварени с танкове (до 500 машини), още същата година това е поправено и дивизията включва 11 792 военнослужещи (в това число 394 офицера), 324 танка, 421 бронетранспортьора, 10 бронеавтомобила, 36 полеви оръдия на механична тяга, 48 противотанкови оръдия калибър 37 мм. На практика, наистина този щат никога не е бил достигнат напълно. Така например бронетранспортьорите били само на хартия, подразделенията на марш се превозвали с камиони. Контраста с мехкорпусите стар образец е изразителна-съветското съединение има 1,3 пъти по малко численост, но в 1,42 пъти повече танкове и в 4,2 пъти по малко артилерия. Но и това не е всичко-немските танкови дивизии за изпълнение на задачи могли да бъдат обединени с моторизирани дивизии, имащи 3 пехотни полка на автомобили и маса артилерия, но нямащи танкове.

Впоследствие се изяснило, че дори така тези съединения са претоварени с танкове, и немците добавяйки в танковите дивизии мотопехота увеличили численноста и до 16 000 души, съкратили танковете до 160-221, увеличавайки артилерията до 192 ствола.

Но кое е интересно, ако за структурата на танковите дивизии може да се признае като достижение на Гудериан, то за самата тдо не може да се каже нищо. Просто защото НИКАКВА тактика на дълбоките операции Гудериан не описва. Описанието на тактиката се води за пробива на вражеската отбрана, или се описва собствената отбрана, и макар автора да споменава, че това не е единствената форма на танков бой, че има още маневрени действия, обкръжение или преследване, но Гудериан пише наистина удивителни неща.

"В качеството на пример избрах пробив на вражеска позиция, предпочитайки го пред алтернативите, такива като маневрени действия, обкръжение иили преследване, доколкотопробива, вероятно ще е най изискваната мисия от всички възможни".

Може да е удивително, но Гудериан изградил оптималната структера на танковите войски нищо не разглежда от тактиката за тяхното използване! Немците в началото на войната (на 1 септември 1939) НЕ ВЛАДЕЕЛИ НИКАКВА ТАКТИКА НА ДЪЛБОКИТЕ ОПЕРАЦИИ!

Това е особено добре видно например по действията в Полша.

През 1939 Германия както и в началото на ПМВ се оказала пред коалиция от няколко държави-при това нейните собствени сили не били достатъчни за това да воюва успешно едновременно против Полша и против Франция и Англия. Отново от Германия се изисквал блицкиг-но този път бил направен правилния избор-всичките сили на армията били хвърлени срещу Полша, от страна на Франция границата била практически неприкрита. И блицкрига донесъл на Германия напълно заслужен успех.

Но това не бил успех на танковите войски. Получили толкова необичайна играчка, немските генерали не знаели как да я използват. Танковите войски воювали смесено и редом с тях действали немобилни пехотни дивизии (16 механизиран корпус -2 танкови и 2 пехотни дивизии). А как да се обясни, защо немците включили една от своите танкови дивизии в състава на ПЛАНИНСКИ корпус? Съединението е прелестно 2 ра танкова, 3а планинска и 4 та лека дивизия...Само някой от действията могат да се разглеждат като праобраз на тдо. Разбира се, немската армия осъществила блестящ блицкриц-но нищо не би се изменило, ако немците нямаха даже и един танк и бяха използвали само пехотни дивизии.

По резултатите от боевете в Полша немците направили правилни изводи. Наистина не всички немци, а само някой. Интересно, как биха се развили действията на френския фронт през 1940, ако Манщайн не беше скочил през главите на своите началници и не беше увлякъл Хитлер по плана на една класическа тдо... в най добрите традиции на Шлифен и на всичките 100% съответстваща на тактиката на използване на танковите войски. Там, на эренските поля се роди германското панцервафе с цялото си величие и страшна мощ.

А съветските войски? Видяли в какво чудовище се е превърнало панцервафе, те веднага се хвърлили да създават танкови войски "по образ и подобие". Уви-не се получило, макар създадените механизирани корпуси да били огромна крачка напред в сравнение с множеството бригади и полкове... по добре да се бяха спряли на механизираната дивизия образец 1939. Но свършеното-свършено, и ако немците за сметка на своята теория и практика първи създали танкови войски, то съветските военначалници се показали като прилежни ученици и се опитали да използват немския опит за свои цели. Никой в света не е следял така внимателно немския опит и не е хвърлял толкова много усилия на тяхното осмисляне и внедряване както това било направено в СССР.

А когато съветските танкови корпуси загинали в приграничното сражение, ситуацията вече била такава, че не могло веднага да се пристъпи към формиране на крупни танкови съединения-принудили се да се ограничат с бригади. Но това въобще не означава, оглупяване на съветските танкисти, просто... "Ние се наричаме шеста танкова армия, защото ни останаха само шест танка". Веднага щом промишлеността започнала да дава танкове и друга техника в необходимите количества, РККА незабавно възродила танковите корпуси (достатъчно близък аналог на немските танкови дивизии) и продължила да усъвършенства структурата им... До този момент, когато съвършенството и достигнало такова ниво, че немския генерал Мелентин в послесловието към своите мемоари не написал меланхолично, но точно и ясно; "Съветския танков корпус образец 1944-е най великата удърна сила в човешката история".

Обаче, не следва да се мисли, че СССР просто са прекопирали тактиката от немците-танковите войски на РККА като минимум по два въпроса са надминали своите учители. Първо-РККА е прекратило използването на танкови армии дза пробив на вражеската отбрана, пидавайки тази работа на общовойсковите армии. Танковите армии се въвеждат в чистия пробив-това вече го споменах. Но има и второ по малко забележимо преимущество.

Немските дивизии имали в своя състав полкове мотопехота и танкови полкове, тоест чисто танкови и чисто пехотни съединения. Когато дивизията получавала някаква задача, то за нейното решаване се формирали сводни бойни групи представляващи някакво количество танкове и пехотинци, при нужда усилвани с нещо от дивизионните средства за усилване. Естествено, всеки път се назначавал командир на тази група-в зависимост от това кой преобладавал-танкове или пехота. Понятно е, че сводната бойна група днес може да се състои от танкова рота и батальон пехота, а утре няколко роти от същия пехотен батальон биха поддържали съвсем друг танков батальон...В противовес на това съветския танков корпус се състоял от бригади, във всяка от които имало танкови и мотопехотни батальони. По този начин съветския танков корпус представлявал по своята структура 4 готови бойни групи, всяка от които имала постоянен командир.

Изводи

Немците нямало как да почерпят от съветските военни теоретици тактиката на дълбоката операция, защото самата РККА нямала такава, и най добро доказателство за това се явява това, че даже в началото на войната немците не владеели тдо. А до оптималната структура те достигнали сами, доколкото такава структура нямало никъде по света, включително в СССР.

Затова, в раздела посветен на тактиката на пробив на отбраната, ние накрая можем да видим единственото което може да е взел Гудериан от Триандафилов.

"Както виждаме сражението с цел пробив изисква пред танка доволно големи изисквания. Очевидно, успех може да се достигне само тогава, когато отбранителната система да бъде засегната от атаката по цялата си дълбочина повече, или по малко едновременно. Когато атаката започне, тиловите райони на противника следва да станат обект за непрекъснато наблюдение от въздуха, за да се забележи придвижването на резервите на противника и да се изпрати против тях нашата бойна авиация. Именно затова е извънредно важно да се стремим да извършим едновременна атака на цялата дълбочина на отбранителната система на противника. Тази грандиозна задача може да бъде извършена само от крупни танкови сили, развърнати на значителна дълбочина, танкови подразделения и командири които са обучени да се сражават в състава на големи съединения и способни да сломят неочаквана съпротива на противника бързо и решително".

С други думи, единствената точка на съприкосновение на съветската и германската теория, която можах да намеря е тактиката за пробив на вражеска отбрана.

И нещо интересно-много читатели може да въведе в заблуждение текстуалното сходство на написаното от Триандафилов и Гудериан. Например и единия и другия пишат за необходимостта от пробив на вражеската отбрана на достатъчна ширина.

Триандафилов

"При съвременните протежения на фронтовете, милионни армии и устойчивост на отбраната, неможе да се достигне пробив на тези фронтове на тесен участък."

Гудериан

"атака с цел пробив трябва да е с достатъчна ширина на фронта на настъпление."

Сякаш се говори за едно и също, но Триандафилов продължава

"необходимо е, първият удър да засегне не по малко от 1/2 минимум 1/3 от неприятелските сили, заемащи дадения фронт."

Тоест, става въпрос за пробив разтегнат на десетки километри, а ето Гудериан

"...за да е по трудно на противника да подложи централната ос на настъплението на огън с фланговете. Ако танковата атака върви на толкова тесен фронт, че зоната на штурма фактически се покрива от страничен картечен огън".

Тоест ширината на пробива следва да бъде достатъчна, че да не се покрива от страничен картечен огън.

post-70-0-73415500-1375634098_thumb.jpg

post-70-0-02976800-1375634108_thumb.jpeg

post-70-0-87855500-1375634117.jpg

post-70-0-65783000-1375634125_thumb.jpeg

post-70-0-61834100-1375634134_thumb.jpeg

post-70-0-62320000-1375634142_thumb.jpg

post-70-0-66939900-1375634150_thumb.jpeg

post-70-0-38095400-1375634159_thumb.jpg

post-70-0-69687500-1375634169_thumb.jpeg

post-70-0-62271600-1375634177_thumb.jpeg

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По времето, когато Триандафилов пише, техническото състояние на танковете е коренно различно от това на машините от края на 30-тте. Той обаче разработва теорията си с явна и заявена от него цел - масирано дълбоко проникване на чужда територия. Тази доктрина си остава в РККА и следователно не съставлява трудност да се доразвие на основата на новата, много по-издържлива техника.

Чудесен текст!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...