Отиди на
Форум "Наука"

Оръжията през Първата световна война


Recommended Posts

  • Потребител

Винтовки

Почти всички пехотинци през Първата Световна Война са използвали винтовки. Този вид пушки са били изобретени от Джеймс Лий – шотландски имигрант в САЩ. Винтовките използват нов за времето си механизъм-затвор. Затворът затваря задната част на цевта. Тези пушки имат метална кутия, в която се поставя магазин на върха на пружина. Затворът избутва най-горния патрон в гнездото на цевта. След стрелба затворът се издърпва и по този начин пружината изхвърля празния магазин и така пушката е готова за ново зареждане.

Патроните биват вкарвани чрез пълнител в пушката. Магазинът се състои от отворени кутии, в които 3, 5 или 6 патрона биват захванати чрез пружина на дъното.

Картечници

През 1884 година Хирам Максим изобретява първата преносима автоматична картечница. Той използвал енергията на отката на всеки изстрел, за да изхвърля празната гилза и да вкара следващия патрон. По този начин картечницата стреляла, докато не изстреля всички куршуми от лентата.

Оръжието на Максим било въведено в британската армия през 1889 година. За първи път то било използвано от колониалните сили във войната в Матабеле (1893-1894). В едно от сраженията петдесет родезийски полицаи отблъснали 5000 матабелски бойци със само четири картечници “Максим”. Моделът бил закупен от компанията “Викерс” и така картечницата била използвана в армията повече от 70 години.

Картечницата “Максим” можела да изстреля 400-600 малокалибрени патрона в минута. Всяка едно такова оръжие имало мощта на 100 пушки. Немската “Machinengewehr” и руската “Пулемëт Максима” били основани на същия принцип. Американците предпочитали да използват “Browning”, а французите “Hotchkiss”.

Картечниците били разположени из целия западен фронт. Картечниците през 1914 година се нуждаели от 3-6 членен екипаж и били поставяни върху триножници. За допълнителна защита германците използвали бетонни картечни гнезда.

Танк

През 1770 година Ричард Еджуърд изобретил танковaта верига, която по това време той наричал ”гъсенична верига”. По времето на Кримската война малък брой трактори с парен двигател базирани на идеите на Еджуърд доказали, че този начин на придвижване е успешен в кални местности. Разработката на модерния танк останала в застой до изобретяването на двигателя с вътрешно горене, патентован от Готлиб Даймлер през 1885 година. Американската компания “Holt” сглобила трактор с гъсенични вериги, който бил способен да се движи през пресечена местност. Въпреки, че се предполагало, че машината може да бъде използвана за военни цели, властите отказали да приемат проекта, не виждайки потенциала му. През 1889 година Фредерик Симс изработил проект, който нарекъл “моторна бойна кола”. Машината била задвижвана от двигател “Даймлер”, разполагала с бронирана обвивка и въоръжена с две картечници “Maxim” разположени на въртящи се кули. Британската армия не показала интерес към работата на Симс и отхвърлила проекта. Ърнест Суинтон също повлиян от идеите на компания “Holt” се решил да направи свой модел. С помощта на полковник Маурис Хенки, Суинтон успял да убеди Уинстън Чърчил, който по това време бил министър на флота, в създаване на комитет с цел търсене възможности за сглобяване на нова бойна машина. Произведената от комитета машина била наречена със свръхсекретното име ”танк”. В последствие придобил името “Малкия Уили” този четиринадесеттонен прототип на съвременните танкове имал тричленен екипаж и се движел със скорост от 4 километра в час. В следствие на малката скорост, която развивал, “Малкия Уили” загубил голяма част от практическата си полза. Въпреки разочароващото представяне на прототипа Суинтон бил уверен, че ако се направят модификации на танка, то той би обърнал войната.

Lee-Еnfield

През 80-те години на XIX век всички големи европейски армии започнали да използват малокалибрени винтовки, които изстрелвали голям брой патрони от пружинно зареден магазин в пушката. “Lee-Еnfield” била представена за първи път през 1907 година и до избухването на Първата световна война била най-разпространеното оръжие сред британската пехота. Считало се, че добре обучените британски войници, които пристигнали във Франция през септември 1914 година, са били способни да изстрелят 15 патрона в минута. С “Lee-Еnfield” можело да се уцелват мишени до 600 м, но въпреки това тя можела да убива на 1400 м.

Lebel,Berthier

През 1886 година Френската армия въвежда пушката “Lebel”. Тя била първата модерна, масово произвеждана пушка с магазин. Друго нововъведение било използването на бездимен барут. Мунициите били съхранявани в цилиндричен патронник под цевта. До избухването на Първата световна война “Lebel” била използвана от французите. Обаче през 1916 година била заменена от винтовката “Berthier”, която била решението на проблемите на своята предшественица. Въпреки своите качества магазинът й побирал едва 6 патрона поради, което скоростта на стрелба не била особено висока.

Mannlicher-Carcano

Австрийският граф Манлихер изобретил пушка подобна на ”Mauser Gewehr”. Интересното при “Манлихер” било, че след стрелба магазина бива изхвърлян през отверстие на дъното на пушката. През 1891 италианците заимствали идеята на графа и създали “Mannlicher-Carcano”.

Mauser Gewehr

Петер Паул Маузер създава винтовката “Mauser Gewehr” през 1897 година. Тя била отговора на Германия срещу френската “Lebel М1888”. Твърдяло се, че “Mauser Gewehr” била най-добрата винтовка създавана някога.

Springfield

Първият мускет “Springfield М1795” бива създаден в САЩ през 1795 година. След Испано-Американската война (1898-1899) Ерскин Алин, директора на компанията “Springfield Arsenal” разработва М1903. Винтовката, която е адаптация на немската “Mauser Gewehr”, била използвана през Първата световна война от американската армия. Пушката М1903 останала стандартната американска пушка до 1936 година. Обаче, заради проблемите с производството на М1А1, М1903 бива използвана и през Втората световна война.

Мосин Нагант

През 1891 година Сергей Иванович Мосин създава, с помощта на белгиеца Леон Нагант, първата руска винтовка. Тя била използвана от руските революционери през Първата световна война, а до Втората световна война били изработени над 17,000,000 броя за защита на “майка Русия”. Моделът бива използван от комунистическите сили през Корейската и Виетнамската войни.

Webley MK.IV

Всички офицери от британската армия през Първата световна война носели пистолети. Те също били използвани от военната полиция, въздушните екипажи, както и екипажите на танкове и бронирани коли. От всички възможни пистолети британската армия предпочитала “Webley MK.IV”. Създаден през 1887 година и подобрен през различните стадии на войната, пистолет “Webley” се превръща в тежкокалибрено оръжие. Било изчислено , че повече от 300,000 пистолета били раздадени на британските офицери.

Luger

Георг Лугер разработил нов автоматичен пистолет,който за първи път бил въведен в швейцарската армия. След това през 1904 година пистолет “Luger” бил въведен в немската флота, а четири години по-късно и в цялата немска армия. Произведен от немската компания “Deutsche Waffen und Munitions”, “Luger” се превърнал в най-разпространения пистолет в света на своето време. “Luger” разполагал с пълнител побиращ седем 9мм патрона. Изчислено е че приблизително 1,5 милиона пистолети от този модел са били произведени в Германия през Първата световна война.

Артилерия

Думата артилерия бива използвана за едро-калибрени оръдия. Чрез калибъра се означава диаметъра на дулото. През XIX век артилерията била разделена на лека и тежка в зависимост от тежестта на снаряда. Снарядите при леките артилерии били с тежест около 2 килограма, а тежките средно пет.

По време на избухването на Първата световна война главно поддържащо оръжие в британската армия било полевото оръдие с дълго дуло. Друго оръдие с важна роля в армията било бързо стрелящото оръдие, което разполагало с механизъм който автоматично връщал дулото в позиция за стрелба.

Гаубиците били разработени за използване зад укритие или срещу прикрити мишени. Този вид оръдия имали къси дула и изстрелвали тежки снаряди с висока траектория, и били най-доброто средство срещу укрепления. Друго оръжие, стрелящо с висока траектория била минохвъргачката. Снарядът бил пускан в широкото дуло на минохвъргачката и след това бивал изстрелван чрез предварително зареден експлозив на дъното. До края на войната оръжия от този тип можели да изстрелят снаряд на разстояние до 2 км.

Патовото положение, което било предизвикано от окопната война, накарало командирите да поискат тежки далекобойни оръдия. Тежките гаубици (200мм-400мм) можели да изстрелят снаряд с тегло 900 кг на разстояние 18 км.

Голямата Берта

През 1914 година Гюстав Круп изработил подвижна гаубица и я нарекъл на името на жена му Берта. Това 43-тонно оръдие било способно да изстреля 1100 килограмов снаряд на разстояние 15 км. То било транспортирано чрез трактори “Даймлер-бенц” и отнемало на 200 членния си екипаж шест часа, за да бъде сглобено.

В началото на Първата световна война, две оръдия от този тип, както и няколко оръдия “Skoda 30.5”, били сглобени пред крепостта “Лиeж” в Белгия. Първите снаряди били изстреляни на 12 август и до 15 август всички укрепления около града били или напълно унищожени, или се предали. Новините за успеха на новото оръжие насърчило и други страни, участващи в конфликта да разработват едрокалибрени оръдия.

Skoda 30.5

През 1910 година в Пилзен била разработена гаубицата “Skoda 30.5”. Въпреки голямата си тежест от 28 тона, тя била лесно транспортирана по шосета. Тя отнемала на 12 членния екипаж 40 минути, за да бъде сглобена. “Skoda 30.5” била способна да изстреля 10 снаряда от по 423 килограма на разстояние 12 км.

Vickers

През 1912 година британската армия въвежда картечница “Vickers” като стандартна в своето въоръжение. Произведена от компанията “Vickers” тя била модифициран модел на “Мaxim”. “Vickers” използвала ленти от 250 патрона и имала репутацията на много надеждно оръжие.

Картечницата от калибър .303 можела да изстреля над 600 куршума в минута на разстояние от приблизително 4000 м. Охлаждана с вода тя можела да стреля за доста дълъг период от време.

По време на избухването на Първата световна война “Vickers” произвеждали по 12 броя на седмица и до края на войната били произведени над 70,000 бройки. По-късно този вид картечници били използвани и в британските самолети.

Machinengewehr

Стандартната картечницата за немската армия през ранните стадии на Първата световна война била “Machinengewehr”. Тя била почти точно копие на “Maxim”, но стреляла с 7.92 милиметрови куршуми, които били по 250 броя в лента. Германската армия разположила повече от 12,000 от този модел по западния фронт през месец август 1914 година. Разстоянието, на което картечницата била ефективна, било до 2000 м.

Browning

Джон Моузес Браунинг бил преуспяващ производител на оръжие от Юта. Впечатлен от работата на Хирам Максим той се заел по разработването на свой модел картечница. За разлика от Максим, обаче той използвал газ като движеща сила. Той пробил малък отвор в цевта, чрез който отклонил част от газа в задната част на патронника в малък цилиндър, който имал бутало, което изхвърляло празните гилзи и вкарвало нов патрон в патронника. През 1895 година картечницата била закупена от американската флота.

Hotchkiss

Стандартната френска картечница през Първата световна война била oсем-милиметровата “Hotchkiss М1914”. Въпреки надеждността си, тя била доста тежка 23 кг (40 с поставката). Въведена във френската армия през 1900 година, била използвана до 1915 година когато бил изобретен по нов модел, който използвал газ и имал по-добро охлаждане.

Бездимен барут

Още от Наполеоновите войни армейските командири се оплаквали от проблемите при раздаването на заповеди на задимено от барута бойно поле. През 1886 година Пол Виел изобретил бездимния барут и го нарекъл “Poudre B”. Той се състоял от желатинирана нитроцелулоза, смесена с етер и алкохол. Сместа бивала прекарвана през преси и след това нарязвана с гилотина на ленти. Барутът на Виел бил използван с пушката “Lebel”.

Френската армия била първата, която използвала “Poudre B”, но и други държави въвели бездимния барут. Изобретението на Виел революционизирало ефективността на пистолетите и пушките. Първото предимство било липсата на дим, а второто било мощността на барута, който давал обсег от над 900 м на пушката.

През 1887 Алфред Нобел изобретил по-добър барут, известен като “кордит”, който бил по-мощен и по лесен за използване от “Poudre B”.

Гранати

Гранатите за първи път били използвани през XVI век. Отначало те били кухи железни сфери, пълни с барут палени чрез фитил. За постигането на максимален ефект войниците трябвало да бъдат способни да ги хвърлят на разстояние 30 м и поради тази причина високите и силни войници, изпълняващи тази задача, станали известни като гренадири. В началото на Първата световна война, британската армия използвала граната ”№1”. Тя представлявала чугунена кутия, закрепена на върха на 45 сантиметрова пръчка. Скоро обаче се разбрало, че гранатите били опасни за използване, когато войникът е в окопа от първата линия, тъй като имало риск от рикошет на граната в стената на окопа.

Торпедо

През 1868 г. английският инженер Робърт Уайтхед конструирал първото автоматично торпедо. Торпедото било задвижвано от двигател и развивало скорост от 15 до 20 възела. През 1871 г. английската армия първа започнала да купува торпедата на Уайтхед. През 1881 г. клиентите на английския инжeнер включвали голяма част от всички европейски държави. За първи път торпедо на Уайтхед било използвано на 25 януари 1878 г., когато руската флота потопила турски параход.

Германската армия била, първата изстреляла торпеда от подводница. На 8 август 1914 г. немска подводница неуспешно атакувала с торпеда британския боен кораб “Monarch”. През 1914 г. торпедата носели взривяваща се при контакт с друго тяло глава и имали обсег от 10 км, и скорост от 41 възела. Въпреки това идеалния обсег на торпедата бил около 1 км тъй като на далечни разстояния ставали прекалено неточни. Страхът от това оръжие довел до пазенето на големите бойни кораби на док по време на Първата световна война.

The Whippet

През лятото на 1917 година лек танк наречен “The Whippet” бил готов за битка на западния фронт. Той бил по бърз от своите предшественици, но все още бил ненадежден и уязвим от артилерийски огън. Този вид танк се доказал при битката за “Камбри” през месец ноември 1917 година, когато близо 400 танка оформили клин, който пробил германската защитна линия.

Mark V

През лятото на 1918 година бил разработен танка “Mark V”. Той бил снабден с нов модел двигател “Ricardo”, който бил изработен специално за танка и така той развивал скорост до 8 километра в час. За да може да се справя с окопите на Хиндебургската линия, танкът използвал “крибове”, които представлявали цилиндрични скелети, действащи като мостове.

Schwerer Kampfwagen A7V

Задвижван от два двигателя “Даймлер”, Schwerer Kampfwagen A7V бил за първи път представен в пролетната офанзива от 1917 г. В допълнение към шестте водно охлаждани картечници, имала и 5,7 сантиметрово оръдие “Skolt” в предната част на машината. Стотина от тези танкове били поръчани и първите били готови през октомври 1917 г. Schwerer Kampfwagen A7V бил за първи път използван при Свети Куентин на 21 март 1918 г. Въпреки някои от своите качества, като например пружинните си вериги и по-дебелата си броня, които го правели по-добър от британските варианти, А7V бил по-малко успешен като бойна машина. Главните проблеми пред, които били изправени германските инженери били ненадеждността му в механиката и трудностите, които изпитвал при прекосяване на вражески окопи.

Манлихер 1895

“Манлихер”, образец 1895 г., е сред най-добрите за времето си пехотни пушки. Маса 3650 г, дължина 1231 мм, маса на ножа 285 г. Рамковият мерник е разграфен от 600 до 2400 крачки, а най-ниското му положение съответства на 300 крачки. Постоянният мерник е за 500 крачки. Патронът е като по старите образци, но съдържа 2,72 г бездимен барут.

Бердана 1870

Опълчението и етапните полкове са въоръжени с руската еднозарядна пушка “Бердана №2”, образец 1870 г., калибър 10,67 мм , маса 4200 г , дължина 1350 мм, стоманен щик с четири ръба. Тази пушка е основното стрелково оръжие в българскат армия до превъоръжаването й с “Манлихер” през 1889-1890 г.

Парабелум 1911

Личното офицерско оръжие в българската войска включва сабя образец 1905 г., и германски полуавтоматичен пистолет “Парабелум 1911”, калибър 9 мм. Маса на куршума 8 г, магазин за 8 патрона в стоманен пълнител. Недостигът на пистолети се покрива главно със старите револвери на българската войска, система “Смит и Уесън”, образец 1869 г., калибър 10,67 мм.

Минохвъргачка ”Ерхард”

Първото минохвъргачно подразделение в Действащата армия е минохвъргачната дружина в състава на инжинерните войски, сформирана през есента на 1916 г. Въоръжена е с средни и леки германски минохвъргачки система “Ерхард” образец 1916 г., действащи със сгъстен въздух. Средната минохвъргачка има калибър 170 мм и максимална далекобойност 1600 м, маса на позиция 530 кг, маса в поход 880 кг, маса на мината 50 кг, а на разпръсквателния заряд 17 кг, скорострелност 35 изстрела на час. През септември 1918 г. броят на минохвъргачките в Действащата армия достига 380.

Карабина ”Манлихер”

Австрийската магазинна карабина “Манлихер”, калибър 8 мм е от два образеца: “Манлихер 1890”, от пехотната пушка образец 1895 г., главно по мерника и по липсата на полуложа. Маса 3300 г, дължина 1005 мм. Прикладът не е облекчен. “Манлихер”, образец 1895 г., е с маса 3060 г и дължина 1005 мм, не се различава по другите си характеристики от пехотната пушка, образец 1895 г.

Саби

Кавалерийската сабя за редовия и подофицерския състав е от стария тип руска драгунска сабя с широк, леко извит клин. Дръжката е с месингова предпазна дъгичка и наконечник. Ножницата е дървена, облепена с черна кожа, с месингови накрайници и гривни. Масата на сабята заедно с ножницата е 1760 г, без ножница 1100 г, дължина на сабята 1010 мм, дължина на клина 870 мм, максимална ширина 35 мм. Офицерската бойна сабя е от стария тип руска сабя с широк, леко извит клин. Дръжката е с три бронзови предпазни дъгички, преминаващи в долния край в елипсовиден предпазител. Ножницата е желязна. Масата на сабята заедно с ножницата е 2040 г, без ножница 1200 г, дължина на сабята 1015 мм, дължина на клина 875 мм, ширина 35 мм.

Шварц-Лозе

През 1916 г., след сформиране на Втора конна дивизия и на Втори картечен ескадрон към всеки полк, са доставени тежки картечници “Шварц-Лозе”. Австрийската тежка картечница система “Шварц-Лозе” образец 1912 г., калибър 8 мм, на лафет-тринога, с неподвижна цев, има бойна скорострелност 350 изстрела в минута, маса на патрона 15,8 г, далекобойност 2500 м. Тя е с водно охлаждане и вместимост на охладителя 3 л.

Оръдия ”Шнайдер”

В полската артилерия има 290 скорострелни оръдия “Шнайдер”, калибър 75 мм. В тежката полска артилерия има 34 скорострелни и 30 нескорострелни гаубици “Шнайдер”, калибър 120 мм, 14 скорострелни и 24 нескорострелни гаубици “Шнайдер”, калибър 150 мм. В планинската артилерия има 38 скорострелни оръдия “Шнайдер”.

Оръдия “Круп”

В полската артилерия има 106 оръдия “Круп”, калибър 75 мм, 276 нескорострелни оръдия “Круп”, калибър 87 мм. В планинската артилерия 50 скорострелни и 65 нескорострелни оръдия “Круп”, калибър 75мм, или общо 933 полски и планински оръдия, от които 395 са нескорострелни.

Леки коли

В хода на войната броя на леките коли нараства десет пъти, главно чрез доставките на товарни коли. Към септември 1918 г. в действащата армия има 23 товарни, 7 пътнически и 4 санитарни автомобилни отделения с над 700 машини. Леките коли са от системите “Мерцедес-Бенц”, “Опел”, “Диетрич”,”Пежо” и “Даймлер”, с мощност от 10 до 45 конски сили. Санитарните линейки са от системите “Протос” и “Хорш”.

Камиони

Камионите с товароподемност от 1 т до 4 т са от системите “Опел”, “Бенц”, “Щоевер”, “НСУ”, “Ауди”, “Даймлер”, “Фиат”. Най-значителни са доставките на двутонни и тритонни камиони “Бенц”, като от 1916 г. са доставяни главно тритонните, с железни бандажи върху джантите (поради недостиг на каучук в Германия). Максималният разход на гориво на 100 км варира от 43 л за двутонния “Опел” до 110 л за тритонния “Бенц” с железни бандажи.

Скоро ще я пусна и в сайта само да сложа и малко изображения. :v:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...