Изчезва ли значението на частната собственост над средствата за производство в посткапиталистическото общество? Или никога това не е било най-важното?

[bgman13]

Давам клипче с разсъжденията на Андрей Фуров в Московския Университет. Това е неговата гледна точка. Аз сега ще изложа моята.

Според марксизма частната собственост над обществената база е най-важна. Обществената база това са средствата за производство. Въпреки че Фурсов в един момент казва, че когато контролираш физическите тела на хората това е робовладелска система, когато контролираш земята, това е феодализъм, когато купуваш труда, това е капитализъм.

 

Какво обаче означава "частна собственост над средствата за производство"? Неотдавна слушах някакви разсъждения на един възрастен човек, според който по времето на соца, не е било дефинирано именно това понятие "частна собственост". И изобщо  комунистическата партия, според него не е искала да дефинира понятието и то е останало недоизяснено. Според него, частната собственост предполага да имаш правото да взимаш решения и да имаш правото да се възползваш от благата. Като май че пропусна и това, че частната собственост е все пак и задължение.

 

И така, частната собственост над базата, означава частна собственост над средствата за производство. Базата била по-важна  от надстройката. В базата имаме частна собственост над базата. Дали и в надстройката имаме частна собственост над надстройката?

 

Да разгледаме обаче самата база - средствата за производство. Примерно да вземем един завод. Заводът е частна капиталистическа собственост. Какво е по същество един завод? Той има база и надстройка. Собственикът на тоя завод е в надстройката. Неговата частна собственост над завода е напълно тъждествена с неговата частна собственост над надстройката. Най-базовите елементи на тоя завод са примерно машините. С машините работят работниците. И колкото е по-голям един завод, толкова в по-голяма степен е валидно това разсъждение.

Но колкото е по-малък един завод, толкова раздалечаването между базата му и неговата надстройка намалява. Когато имаме един дребен собственик, особено на средства за производство на базови стоки, тоя собственик е именно собственик над истински средства за производство - подобно на работника в базата на едно голямо предприятие.

 

И какво след тия разсъждения би трябвало да означава "частна собственост над базата"? Става мисля си, очевидно, че частната собственост над базата, е частна собственост над надстройката на тая база. И колкото по-голяма е частната собственост, колкото по- е едър един капиталист, толкова в по-голяма степен неговата частна собственост е частна собственост над надстройката, а не над базата.

 

По същество това понятие, тоя термин "частна собственост" означава отношение  в йерархическото разделение на труда. То е свързано съответно с правото да се разпореждаш. Ако и докато се разпореждаш, т.е. докато по някакъв начин хората са принудени да ти се подчиняват, ти съвсем естествено се ползваш в най-голяма степен и от благата. Цялостната йерархическа система работи, при което всички работни места в това разделение на труда извършват и различни видове труд. Всички работят, и всички получават дял от обществения продукт. Но в различна степен, както като количество, така и като качество (което също се свежда до количествено натрупване).

 

Това означава, че когато имаме мистичното право на частна собственост над базата, което според Маркс трябва да бъде отменено, това мистично право на частна собственост е фактически тъждествено на право над работното място на върха на йерархическата система. Но един завод, който е частна собственост при капитализма, задължително е част от още по-голяма йерархическа система - националната държава. А пък националната държава в някаква степен особено в последните няколкостотин години, задължително е част от още по-голяма йерархическа система - империя.

При това положение, най-високото йерархическо работно място в най-голямата йерархия е съвсем естествено и най-важната частна собственост. Но на териториите на отделните национални държави, най-важната частна собственост е частната собственост на държавната надстройка. Съответно когато се прави революция, революционерите винаги се насочват към тая най-важна частн собственост. В близката история, това беше държавната власт на Русия.

Но Русия имаше подчинен статут в световната империя. От тая гледна точка, Русия беше имперската база. Това означава, че революцията не превзе най-важната частна собственост - не превзе частната собственост над най-високото работно място. И особено представлява интерес, как и Маркс и Ленин по логиката за главната частна собственост над базата, се прехвърлиха от едрите капиталисти най-вече към кулаците.

 

И така, сега да се върнем на Фурсов. Той казва, че днес най-важен е контрола, а не частната собственост която е характерна за системата на капитализма. Но контролът винаги е бил най-важното нещо, защото под понятието за собственост се разбира частна собственост над по-високото работно място в йерархията/разделението на труда. И фактически, чрез тези идеологически фокуси, се скрива най-важното, което е матрицата на развитието - главните обществени отношения.

Да повторя кои са главните обществени отношения. Според Маркс това са отношенията в базата. Не е логично това, както поради горните разсъждения, така и поради факта, че самият Маркс е номинирал за главни части от които се състои обществото - База и Надстройка. И следователно, самият той би трябвало да дефинира за главни обществени отношения, отношенията между тия главни части на обществото.

 

Аз повтарям, кои са главните обществени отношения според разсъжденията които постоянно провеждам. Това е Кръговратът на Общественото Йерархическо Взаимодействие.

Движението надолу по йерархията е Дясно, то е разделение на труда, организирано е задължително на практика винаги при всички без изключение обществени системи като нисходяща йерархическа система, започващо с импулс от върховното работно място. Това именно нисходящо движение води до Процеса на Производството на Капитал.

Обратното йерархическо движение е обратното на разделението на труда, защото е обратна йерархическа система. То е Ляво. Това движение представлява антитеза на частната собственост над най-високото работно място в йерархията. Но то изчезва, поради нарастването на броя на обществото (нарастване на степента на разделение на труда). Защото нисходящото йерархическо движение е организирано в относително правилна нисходяща йерархия, докато обратното Ляво възходящо йерхическо движение не е организирано в правилна обратна йерархическа система (която е напълно тъждествена на правилната избирателна система). Поради това с течение на времето, възходящото йерархическо движение се изгубва. Получава се дисбаланс между двете главни обществени отношения, в полза на дясното и в полза на частната собственост.

 

... И след това идва Маркс, който разсъждава, че частната собственост трябва да бъде отменена. Но не казва как. А сега идва и Фурсов, като корифей, владещ тайните на марксическата философия.

Ще успее ли отново, световното властово статукво, да запази властта си, като се скрие зад нова форма на стария номер?

 

https://pogled.info/svetoven/andrei-fursov-sekreten-doklad-na-globalistite-haosat-v-sveta-shte-prodalzhi-do-2026-godina.135708

Редактирано Октомври 29, 2021 от bgman13

[bgman13]

Да онагледя сега за какво става въпрос и с един конкретен пример.

Ето, имаме един завод. Собственикът на тоя завод (каква думичка само - тя противоречи на това което казвам) казва "Тоя завод е мой".

 

Обаче аз му отговарям:

Не, тоя завод не е твой. Само работното място на върха на йерархията/завода е твое. Защото работниците в тоя "твой" завод имат възможност да правят с предметите които са непосредствено в техните ръце, неща които самите те решат. Ти не можеш да ги ограничиш да правят само това което ти им заповядаш, защото първо не съществува такава дефиниция под формата на конкретна заповед, какво точно да правят и да не правят. А освен това, те могат да не се подчиняват в някаква степен дори и на това което ти си им заповядал.

 

Освен това, ти си подчинен на по-високостоящи йерархически места, стоящи извън рамките на "твоя" завод. Държавната власт може да те обложи с данъци. Тези данъци могат да бъдат по-големи или по-малки. Това е фактическо оспорване на твоята собственост, която очевидно не е призната от държавата. Освен това, за да произвежда "твоят" завод той взаимодейства с други фактори. Наичинът на действие в тях може да се окаже дори фатален за твоята собственост на върховното работно място в "твоя" завод.

 

Какво всъщност означава, когато един собственик на завод, казва "Заводът е мой"? Това е блъф. Това е лозунг, който не е тъждествен на реалността. Тоя лозунг има значение, само в конкретната система на организация, на механизма на взаимодействие. Някой може да вникне в тоя механизъм, да го обясни по същество - а впоследствие да опише, да предложи по-добър механизъм на организация. След което, щом бъде доказано, че е възможен по-добър механизъм на организация, обществото ще се организира по неговия начин. При което частната ти собственост дори над работното място в тоя завод може да намалее още. А дори е възможно да бъде отменена (да бъдеш понижен на по-ниско работно място в йерархията на завода).