Отиди на
Форум "Наука"

Глобалното затопляне ще промени икономиката и целия ни живот


ISTORIK

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Глобалното затопляне ще промени икономиката и целия ни живот.

www.kapital.bg

Напоследък времето е толкова приятно топло, че сигурно хората, които се притесняват от глобалното затопляне, стават все по-малко.

В крайна сметка, ако това ще е ефектът, можем само да се радваме. За съжаление истината е малко по-различна. Да, сигурно е, че климатът се променя, и то бързо. Сигурно е още и че това ще промени сериозно целия ни живот, и то не чак след 100 години, не за нашите деца и внуци, а за нас...

Докато сегашните първолаци се пенсионират, ще може да ходят на море в Холандия, да ядат плодове в Сибир и да се разхождат сред кактуси и пясъчни полета в България. Това не е фантастика, а картина на променената планета, обрисувана в доклада на Европейската комисия от първите дни на 2007 г. Причината е прог­нозираното глобално повишаване на температурите през следващите 50 - 100 години, което ще бъде съпроводено от мащабни наводнения по крайбрежните зони, засушавания, пожари и други катаклизми. Според комисията климатичният ден на страшния съд може да бъде избегнат с решителните действия на всички държави. Засега обаче подобно глобално разбирателство изглежда непостижимо (виж стр. 12). Без него ограничаването на емисиите от парникови газове на отделни държави ще струва прекалено скъпо и няма да има голям ефект. Много икономисти дори не са убедени, че промените в климата всъщност ще бъдат само вредни и има смисъл от инвестиции в предотвратяването им. Българският бизнес споделя това становище и на този етап повече е притеснен от регулациите, които Европейският съюз може да въведе за запазване на климатичното статукво, отколкото от гнева на природата. Вярно, че в България много малко хора мис­лят и планират толкова години напред, но в случая върху нас ще влияе не толкова глобалното затопляне, колкото борбата срещу него.

Буууууу!...

До 2100 г. годишно между 36 000 и 86 000 души повече ще умрат заради промените в климата, сочи докладът на ЕК. Това ще е нетният ефект от увеличената смъртност заради по-високите температури и намаляването на броя на хората, умрели от студ. Нивото на морето до 2080 г. ще се покачи с поне 17 см, като в най-лошия сценарий може да достигне и близо 1 м, което ще потопи една пета от Бангладеш (засега няма опасност за Варна и Бургас, тъй като Черно море е на малко по-голяма височина от световния океан). Разходите за предпазване от наводнения и възстановяването на щетите от тях ще възлизат на 2.2 млрд. евро на година, като може да надхвърлят и 11 млрд. евро. Например преливанията на Дунава ще струват между 19% и 40% повече, отколкото сега. Реколтата в южните части на Европейския съюз ще спадне с между 2% и 22% до 2080 г., като в северните райони ще се увеличи с между 3% и 70%. Туристите от Норвегия вече няма да ходят през лятото до България и Гърция на море, където ще са адски горещини. По-предпочитана дестинация ще са балтийските републики заради приятния им климат. Така южните европейски страни ще загубят потока от туристи, които им носят около 100 млрд. евро на година. В подкрепа на тези прогнози комисията посочва изследване на немския презастраховател "Мюних Ре", според което през последните десетилетия природните бедствия зачестяват и нанасят все повече щети (виж графиката). Въпреки че очевидно някои (най-вече северните) страни ще спечелят от климатичните изменения, докладът предупреждава за загуби в глобален мащаб и призовава всички страни (индустриализирани или не) да се ангажират с проблема.

Климатични финанси

Според изследване на Панела за климатични промени към Обединените нации от 2001 г. увеличаване на температурата с 2.5 градуса (което според прогнозите ще стане до 2100 г.) ще намали глобалния брутен вътрешен продукт с 1.5-2%. Крис Хоуп от университета "Кембридж"пък твърди, че ако не се ограничи отделянето на парникови газове в атмосферата, световната икономика ще загуби 74 трилиона евро в сегашни цени през 2200 г. (над 200% от световния БВП за 2006 г.).

Докладът на комисията посочва, че тези загуби могат да бъдат избегнати, ако сега се вземат мерки, които да задържат увеличаването на глобалните температури до 2 градуса по Целзий спрямо 1990 г. Постигането на тази цел ще струва на ЕС (включително и на България) 0.19% от БВП годишно до 2020 г., като цената за различните страни ще варира. Докладът уточнява обаче, че действията трябва да се предприемат от всички държави по света, защото, ако само ЕС ограничи емисиите си, тогава цената ще бъде 3-4 пъти по-висока, а ефектът върху климата - нищожен. Британският икономист сър Никълъс Стърн изчислява в изследването си от 2006 г., че за да се запази концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата на нива, близки до сегашните, трябва да бъдат похарчени средства на стойност 1% от глобалния БВП до 2050 г.

Поредният край на света?

Подобни проучвания за очакващите планетата катаклизми предизвикват известна доза скептицизъм. Също така в оценките за бъдещите ползи и загуби от промени в климата се приемат толкова много допускания и услов­ности за развитието на световната икономика и климата през следващите стотина години, че реалността може да се окаже много по-различна. Дейвид Фридман (синът на американския икономист Милтън Фридман) пише в блога си, че следващият век е толкова несигурен, че няма смисъл да се вземат скъпи предпазни мерки срещу далечни рискове. "Ако дотогава хората не са изчезнали по някакъв друг начин, техният живот може така да се е променил, че да елиминира проблема. Ако все пак хората още съществуват и продължават да имат същия проблем, те най-вероятно ще са толкова богати и технологично напреднали, че ще могат да го решат по начини, за каквито ние дори не можем да си помислим", предполага Фридман.

Има и морални критики към отказа от сегашно потребление в името на неродените ни наследници. Икономистът Уилям Нордхаус от университета "Йейл" например критикува Стърн, че оценява бъдещия живот колкото и сегашния. Така хората в момента не получават никакъв кредит, че са живи. Тоест Стърн не отчита фак­та, че след 10 години някой метеорит може да заличи Земята и всички лишения в името на бъдещите поколения да са били напразни. Други критици пък питат защо не спасим сега хиляди животи в Африка, като купим мрежи против комари например, вместо да инвестираме милиарди за спасяването на евентуалните жертви на променения климат след десетилетия.

Конкретни мерки

Въпреки скептиците ЕС, изглежда, твърдо е поел курс към активно предотвратяване на глобалните климатични промени. Германският канцлер Ангела Меркел обяви миналата седмица, че ще направи борбата с климатичните промени свой приоритет за тази година. От 1 януари 2007 г. тя пое едновременно ротационните председателства на ЕС и на Г-8. Миналата седмица Меркел се срещна и с президента на САЩ Джордж Буш в опит да го привлече на нейна страна в борбата с глобалното затопляне.

Освен това в новата енергийна стратегия на ЕС, обявена в сряда от председателя на еврокомисия Жозе Мануел Барозу, е отделено специално място на предизвикателствата, свързани с промяната на климата.

Според текста на новата стратегия, всичките 27 членки на ЕС трябва да намалят емисиите от вредни газове с парников ефект до 2020 г. поне с 20%. В момента всички държави членки участват в Протокола от Киото, чиято цел е да се намалят емисиите на парникови газове с 8% до 2012 г. В стратегията е записано, че главна цел ще бъде и построяване на нови атомни електроцентрали именно за да се намалят вредните въглеродни емисии в атмосферата, които са причина за повишаването на температурите.

Точно преди Коледа пък ЕС поиска авиацията да бъде включена в Европейската схема за търговия с вредни въглеродни емисии до 2011 г. Идеята на ЕС беше посрещната на нож от почти всички авиационни компании, които заплашиха да се борят по съдебен път с новото предложение. В доклада си за глобалното затопляне комисията посочва, че борсата трябва допълнително да се развие, като започне да позволява търговия с по-голям брой вредни газове. Също така държавите членки трябва да уеднаквят помежду си механизма за отпускане на квоти за предприятията, за да не се нарушава конкуренцията в Европа.

ЕС е удвоил бюджета за проучване в областта на климата, енергията и транспорта за периода 2007 - 2012 на 7 млрд. евро. Плановете са през 2013 г. средствата, заделяни за тази цел, да достигнат 14 млрд. евро.

ЕК предлага в доклада си изсичането на горите, което също увеличава отделянето на вредни газове, да бъде прекратено през следващите 20 години и да започне възстановяването им. Според комисията това трябва да стане на международно и национално ниво.

В България всичко е спокойно

Засега в страната дебатът за глобалните климатични проблеми се върти основно около разпределянето на квотите за въглеродни емисии (вижте подробности на стр. 14). От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България пък се притесняват, че ограничаването на емисиите от парникови газове с 20% до 2020, както планира ЕС, би могло да навреди на икономическия растеж. "България има необходимост от ръст на икономиката си и вероятно би могла да приеме задължение не по-голямо от 15% до 2020 г.", коментират от КРИБ.

Въпреки че някои западноевропейски банки вече отказват кредитиране на ски курорти на надморска височина под 1200 - 1300 м, в България това засега не е критерий. Според Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на търговските банки, при отпускането на заем за разумни проекти евентуалните промени в климата далеч не са водещ фактор. Застрахователните дружества също не увеличават цените си въпреки прогнозите за зачестяване на природните бедствия, казва Даниела Конова, председател на Асоциацията на българските застрахователи. "Нарастват леко цените на презастрахователните компании, но само за големи обекти", добавя тя. В туристическата индустрия, която би трябвало да е най-засегната от климатичните изменения, няма притеснение. "Още е рано", каза Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. "Хотелите ни не разчитат само на скиорите. Всички са оборудвани със СПА центрове, басейни, фитнеси, разположени са близо до маршрути за пешеходен туризъм. Има опция и за културен туризъм", коментира Рагин.

Спокойствието на бизнеса е подкрепено от българските учени, които отчитат известни, но слаби промени в климата на страната. "Регистрираните засега промени са затопляне на зимата и захлаждане на преходните сезони - в резултат на този баланс средните температури не се променят", коментира ст.н.с. Стефан Велев от Географския институт към БАН. Според него в резултат на глобалното затопляне се очаква засушаване за цяла Южна Европа, в това число и България, и намаляване на валежите с 5 до 10% в сравнение със сегашните количества. Може да се очаква и затопляне за България с около половин градус до 2020 - 2030 г., добавя Велев. "Няма да има катаклизми и катастрофи", успокоява професорът от Нов български университет Рангел Гюров. Той е съгласен, че има глобално затопляне и то вече е повлияло на България - сезоните са два като в тропиците. Очаква през 2007 г. да има отново градушки, наводнения и дори торнадо. Ученият обаче е категоричен, че човекът е изключително адаптивен и със сигурност ще се справи...

Справянето обаче със сигурност ще наложи промени. Най-малкото ще е необходима адаптация към новото време, защото дори и по-умерените промени на климата ще изменят икономиката и живота ни сериозно. Ако не вярвате - питайте хората в Банско...

---

Какво предизвиква глобалното затопляне?

В по-голямата си част слънчевата радиация, която стига до Земята, се отразява/излъчва обратно в Космоса под формата на инфрачервени лъчи. Малка част от тези лъчи се отразяват отново от атмосферния слой на Земята и така "остават" да ни топлят. Глобалното затопляне се дължи на факта, че все по-високата концентрация на въглероден диоксид и други газове в атмосферата увеличават дебелината на атмосферния слой и той задържа все повече инфрачервени лъчи. Доста повече от необходимото. Казано просто: повече СО2 означава по-висока температура на планетата.

Кои са основните източници на СО2?

Обичайните заподозрени сме ние, хората. Двата най-големи източника на СО2 в атмосферата са използването на природни горива като неф­та и въглищата и горските пожари (30% от световната емисия). Поголовното изсичане на световните гори заради увеличаващото се потребление на дървен материал допринася допълнително за увеличаването на въглеродния диоксид в атмосферата.

Кои държави са големите замърсители?

С най-голям дял в замърсяването с СО2 е САЩ, които са едната от двете развити страни, неподписали протокола от Киото (другата е Австралия). САЩ са отговорни за 30.3% от световната емисия. Европа е на второ място, изоставайки от лидера с по-малко от 3%. На трето място е Китай най-вече заради огромния брой електроцентрали на въг­лища. Русия заема пък трето място по емисии на глава от населението, дължащо се на изостанали технологии и липсата на екологични норми.

Какво представлява протоколът от Киото?

Протоколът от Киото е споразумение, ратифицирано от 169 държави (към декември 2006 г.), за ограничаване на емисиите на т.нар. парникови газове с 5.2% спрямо 1990 г. Държавите, ратифицирали протокола, трябва да сторят това като единно цяло. Отделните страни имат право да продават емисии от своите квоти на други, както и да купуват емисии от чужди квоти. Сумарният ефект обаче трябва да бъде понижение с около 20% спрямо сегашните нива. Освен СО2 ограничени трябват да бъдат и емисиите на диазотен оксид, метан, както и на газове, съдържащи хлор и флуор. Концепцията за търгуване на свободните (неоползотворени) емисии е вече използвана от света при решаването на проблема с озоновите дупки.

Какви са последствията от глобалното затопляне?

Всички ние сме учили в училище, че северноафриканското езеро Чад е огромно (дори е ползвано като ориентир за приземяване на космически полети). Също сме учили, че едно океанско течение, наречено Гълфстрийм, топли Европа. Без него е възможно да настъпи нова ледена епоха за западноевропейските страни, докладват учени от няколко американски университета в списание Nature в края на 2006 година. Е, езерото Чад вече почти го няма. Полярната шапка е намаляла с 40% за последните години. Тези нови количества прясна безсолна вода могат да променят циркулацията на океанските течения, в това число и Гълфстрийм. Новата ледената епоха в Европа ще е съпътствана от ненормална суша в Централна и Южна Америка. Топенето на ледниците заплашва и да залее огромни територии от Холандия, Флорида, района на Шанхай…

Покачването на средната температура на океаните предизвиква ураганите и тайфуните, които стават все по-мощни. Типичен пример е ураганът "Катрина", разрушил изцяло Ню Орлиaнс през 2005 г. През същата година светът видя първия в историята на човечеството "научно забранен" ураган в Южния Атлантик, ударил бреговете на Бразилия. Япония също изтърпя рекорден брой тайфуни. България позна последиците от глобалното затопляне, което предизвиква и повече поройни валежи, с наводненията през същата тази 2005 г. Най-топлата година от 650 000 години насам.

Обратим ли е процесът?

Концентрацията на парникови газове в атмосферата е равновесен процес, което значи, че може да се променя в желана посока. Ако емисиите на вредни газове се намалят, а дърветата се увеличат, парниковият ефект ще изчезне и средната температура на Земята ще се понижи до нормалните си стойности.

Според еколозите проблемът е по-глобален и няма да се реши напълно само чрез екологични регулации, но и чрез повишаване на екологичната култура на всеки отделен човек. Хората по цял свят трябва да се научат да събират разделно боклука си, да палят колкото се може по-малко огньове, да карат хибридни коли. И ако в Европа и САЩ това изглежда лесно постижима цел, нека си представим какво ще се случи с климата на планетата, когато над 2 милиарда индийци и китайци придобият по-висок стандарт на живот.

---

Според директора на вицепрезидентството за устойчиво развитие към Световната банка - Кристалина Георгиева, "Някои страни печелят от климатичните промени."

Смятате ли, че има глобално затопляне?

Във връзка с глобалното затопляне има пълен консенсус по две неща. Първо, че е реалност. Определено има изменения в климата, не обезателно затопляне навсякъде. Увеличават се амплитудите, като на някои места се измерват много ниски температури. Второ, че промените са следствие от изпускането в атмосферата на парникови газове. Няма консенсус за това дали е обратимо сегашното състояние. Някои смятат, че в атмосферата вече има толкова много от тези газове, че правилната посока на действие е към адаптиране към новите климатични условия. Други пък твърдят, че с икономически достъпни мерки може да коригират тези промени. Вторият пункт, по който няма консенсус, е дали развитите страни трябва да предприемат действия, преди страни като Китай и Индия, които са бързорастящи икономики, да се съгласят да се включат.

Каква е цената на промените в климата и на тяхното "поправяне"?

Според доклада на британския икономист Стърн промените в климата е възможно да се обърнат с цената на 1% от глобалния вътрешен продукт. Ако не се предприемат никакви мерки, може да загубим в бъдеще около 20% на човек от сегашното си потребление. Тоест анализът на разходите и ползите подкрепя предприемането на някакви действия срещу промените в климата. Според Стърн така се създава нов пазар за технологии, който към момента е на стойност около 100 млрд. долара на година. Високата цена на традиционните енергоносители (петрол, газ - бел. авт.) също прави за първи път привлекателни от икономическа гледна точка алтернативните форми на енергия и енергоспестяване. Проучванията показват, че добиването на енергия от вятър, слънце и други възобновяеми източници е икономически изгодно при цена на петрола над 40 долара за барел.

Какви мерки могат да се вземат?

Смятам, че има достатъчно голям набор от неща, които могат да се направят и са полезни както за климата, така и за икономиката. Например китайците, които тихомълком предприемат такива мерки, са съкратили през последните няколко години обема на отделяните емисии парникови газове спрямо общия обем на продукцията си с около 15-18%. Те го правят, защото ще бъдат много засегнати от промените в климата, най-вече селското им стопанство и крайбрежните им градове. И защото искат да имат сравнително предимство в тази област, а не да са на опашката при американските компании.

Освен възприемането на полезни нови практики и технологии е важно икономиката да се адаптира към променения климат. Например тази година по зимните курорти в България няма сняг, защото това ще е най-горещата година в историята, откакто има данни. България не е богата на водни ресурси, така че е чувствителна към промени във водния баланс. Туризмът и селското стопанство в страната също са зависими от климата. Затова адаптацията е абсолютно задължителна. Разбира се, не трябва да се забравя и за въвеждането на нови технологии. Например енергоспестяването е икономически оправдано и екологично.

Какво може да направи България за адаптацията на икономиката си?

Подобно на други страни, зависими от туризма, България може да разнообрази тази индустрия. Например ски курортите да строят писти на по-големи височини. Курортите, които са по-ниско, да се ориентират към културен, природен или конферентен туризъм. Целта е отрасълът да стане по-независим от климатичните изменения. Регулирането на водата е по-сложно. Страната трябва много добре да знае водния си баланс. Най-важното нещо в този сектор са водоспестяващите технологии. Възможна технология с много добри резултати е капковото напояване, тъй като селското стопанство е най-големият потребител на вода. Обикновено всички тези мерки отнемат около 5-10 години, за да започнат да действат. Страната не трябва да чака последния момент, за да ги въведе.

Кой трябва да предприеме тези мерки?

Първо правителството трябва да има програма, която създава стимули за правилно поведение и дългосрочна стратегия, на базата на която предприемачите да могат да планират бъдещата си дейност. Второ, обществото трябва да е информирано за проб­лемите с климата. В Япония например дискусията се води на ниво държава, бизнес и отделен човек. Това е резултат от дългогодишните усилия на страната да реши проблема с оскъдните си природни ресурси. Трето, роля има и местното управление. Централното правителство е важно за проблема с климата, но не е решаващо. Например САЩ на федерално равнище са против Протокола от Киото, докато Калифорния е водещ щат в ограничаването на емисиите на парникови газове и енергоспестяването. Те дори имат борса за търговия с парниковите газове.

Защо трябва да се търси решение на глобално ниво?

Промените в глобалния климат са колосален проб­лем. Последствията от натрупването на парниковите газове в атмосферата ги понасят всички хора, въпреки че те са причинени от малка група продукти. Проблемът е, че в цената им не са включени разходите на обществото, свързани с тяхното производство. Това в икономическата литература е известно като провал на пазара. Например в цената на бензина, въглищата и природния газ не е включена стойността на предизвиканите от промените в климата пожари и наводнения. В Япония има коригираща тарифа за тези ресурси и затова няма провал на пазара. Страната е много енергийно ефективна и конкурентоспособна.

Възможно ли е да се постигне съгласие между всички държави?

Това ще бъде изключително трудно. Досега само един екологичен проблем е намерил решение на глобално ниво. Става дума за отделянето в атмосферата на вещества, които разяждат озоновия слой, причиняват озоновата дупка и белите хора получават рак на кожата, най-просто казано. Повечето от тези вещества се произвеждат в страни като Китай и Индия, където хората са с по-тъмна кожа и не получават рак. Проблемът е решен много бързо, защото са ясни разходите, които трябва да бъдат направени, източникът на проблема и губещите от него. Богатите бели страни се договарят с бед­ните черни страни да им платят и производството на вредните вещества да бъде преустановено. С климатичните изменения е много по-сложно, защото причинителите са много повече, а въздействията са по-комплексни. Някои страни дори печелят от климатичните изменения. Например жителите на Канада могат да започнат да отглеждат селскостопанска продукция при повишаване на температурите. Затова решения за предприемане на действия се взимат основно на национално и местно ниво, а не на глобално. Подобни действия са полезни, но не решават проб­лема кардинално. Това е невъзможно, докато Китай и Индия не се съгласят да съдействат. Затова засега най-добрата стратегия е адаптацията.

---

Глобално затопляне или циклични изменения?

Липсата на сняг и необичайно топлото време до средата на декември отново изненадаха преди всичко собствениците на курорти, които обикновено продават пакетите си за почивки така, сякаш ски сезонът в умерения климатичен пояс продължава поне шест месеца.

Това се отнася не само за българските ски центрове, но и за тези в Алпите, където в последните години валежите на сняг са нередовни. Това означава, че след дълги периоди на липса в продължение на няколко дни се натрупва нов, пресен сняг, който често е склонен да тръгне под въздействие на тежестта си надолу под формата на лавини. Според някои експерти по метеорология именно глобалното затопляне е довело до подобна промяна на валежите и тази тенденция на нестабилност и непредвидимост ще се запази.

Всички тези предвиждания и данни се базират на физико-математически модели за климата и данни за валежите и температурите през последните 150 години. Записи на температурите се отчитат приблизително от 1850 г. насам, а от началото на XX век подобни данни се свалят глобално и се пазят за сравнение и изграждане на прогнозни схеми. Науката, която се занимава с изучаване на климата в миналото и въздействието му върху околната среда, се нарича палеоклиматология и в последните десет години благодарение на нея е постигнат огромен пробив в разбирането какъв е бил климатът преди двеста, триста или хиляда години.

Според данни на National Climatic Data Center (NCDC) към Министерството на търговията на САЩ тенденцията през последните сто години е към покачване на глобалните температури, сравнено с целия период от последните две хиляди години. Според данни за Алпите на същия този NCDC годините 1994, 2000, 2002 и 2003 са били най-топлите за последните пет века. За същия период доказано "най-сухите" са били 1540, 1921 и 2003 г.

Сега споровете се въртят около две хипотези. Според първата затоплянето на климата и последиците от него са последица от човешката дейност и процесът е по-скоро необратим. Според втората това е проява на цикличност в климата, в която застудявания и затопляния се редуват. Прогнози чертаят апокалиптични картини при изменения на глобалните температури само с един градус по Целзий - от засилване на топенето на полярните шапки, увеличаване на нивото на световния океан, на валежите в дадени райони до бедствени явления и на пустините и полупустините в световен мащаб. За умерения пояс (в който е и България) предвижданията са в тон с реалността в последните години - все повече наводнения и проливни валежи след големи безвалежни периоди. За надморските височини под 1800 м прогнозата е, че ще има все по-малко сняг.

Според другата популярна теория, която не се ангажира до такава степен с последиците от човешката дейност върху климата, подобни изменения следват определена цикличност и е много вероятно сегашното затопляне да бъде последвано от понижение на температурите и застудяване. Тези проучвания се базират както на данни от последните 150 години, така и на наблюдения върху природни източници - проби от ледници, изследване на концентричните кръгове на отсечени вековни дървета, изследване на коралови образувания. Всички те дават възможността за изграждане на по-пълна картина за времето, преди хората да изобретят термометрите и да започнат да записват показанията им. Тези данни от миналото вероятно ще стават все по-важни при изграждане на прогноза за бъдещето.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Затоплянето ще качва морското ниво още 1000 години.

Морското ниво ще продължи да се покачва още 1000 години, дори ако правителствата успеят да забавят прогнозираното повишение на температурите през този век, дължащо се на парниковите газове, предупреждава проектодоклад на ООН за климата, цитиран от Ройтерс.

Резултатите от изследването, извършено от 2500 учени, също показват, че прахът от вулканичните изригвания и от замърсяването на въздуха изглежда е забавил затоплянето през последните няколко десетилетия, като е отразявал слънчевата светлина обратно към космоса.

Докладът на Междуправителствения съвет за измененията в климата ще излезе в Париж на 2 февруари. Той ще е насока за политиците в борбата срещу глобалното затопляне. Според доклада до 2100 г. ще има още повече суши, дъждове, арктическият лед и ледниците ще се свият, а морските нива ще се повишат. Той предупреждава също, че ефектът от натрупаните парникови газове в атмосферата ще продължи много по-дълго. Докладът цитира 6 модела, според чиито прогнози покачването на морското ниво до края на века ще е от 28 до 43 см.

В предишния доклад от 2001 г. границите бяха от 9 до 88 см. През XX век морското ниво се е покачило със 17 см. В новия доклад има и оптимистични изводи. В него се изтъква, че е много вероятно, т.е. повече от 90 процента, глобалното затопляне след 1950 г. да се дължи на човешка дейност и на изгарянето на изкопаемите горива. Според предишния доклад от 2001 г. връзката беше "вероятна", т.е. около 66 процента. Остава несигурността дали по-високите температури ще предизвикат повече облаци. Техните бели шапки отразяват топлината обратно в космоса.

Директорът на Междуправителствения съвет за измененията в климата Раджендра Пачаури каза от Делхи, че се надява докладът да стресне правителствата и те да вземат по-сериозни мерки. Според прогнозите в доклада температурите ще се повишат от 2 до 4,5 градуса по Целзий в сравнение с времето преди Индустриалната революция, ако нивата на въглеродния двуокис бъдат стабилизирани на около 45 процента над сегашните.

Диапазонът е по-малък от предвиждания от предишния доклад (1,4-5,8 градуса по Целзий). Стабилизирането на нивата на въглеродния двуокис ще доведе до допълнително повишаване на температурата с около 0,5 градуса по Целзий главно от 2100 г. до 2200 г., като ще покачи морското ниво с допълнителни 30 до 80 см до 2300 година

--

2006 г. потвърждава тенденцията за затопляне на планетата.

Над 45 градуса на 1 януари в Сидни, 60 000 кв. км по-малка ледена покривка в Арктика - равносметката на Световната метеорологична организация за 2006 г. потвърждава тенденцията за затопляне на планетата, заяви генералният секретар Мишел Жаро, цитиран от АФП.

Що се отнася до 2007 г., според Мишел Жаро, феноменът Ел Ниньо в Тихия океан ще допринесе за още по-високи температури.

Той подчерта, че глобалното затопляне е предизвикано до голяма степен от парниковите емисии в резултат на човешката дейност, които непрекъснато се увеличават.

За планетата 2006 г. е шестата най-топла, откакто се води статистика. Тя е на четвърто място за северното полукълбо и на второ за Франция. Това показват данните, събрани от 187 национални метеорологични служби към Световната метеорологична организация.

Годината е почти рекордна за смаляване на ледената покривка в Арктика. Тя отстъпва единствено на 2005 г. Там за една година ледената покривка е намаляла с 60 000 кв. км. - територия равна на тази на Белгия и Холандия.

Мишел Жаро напомни и за извънредните горещини през изминалата година. В Сидни посрещнаха 2006 г. с температура почти 45 градуса.

Други обезпокояващи признаци са серията от екстремни явления, като сушата в Африканския рог, последвана от опустошителни наводнения в същите райони или на неочаквани места като Сахара или Нигер.

По прогнози до 2100 г. морското ниво ще се повиши с 10 до 90 см или средно около 50 см. Това ще бъде катастрофално за острови в Индийския и Тихия океан и за крайбрежни градове.

--

2006 година е една от шестте най-топли години, регистрирани досега.

Специалисти на Световната метеорологична организация /СМО/ обявиха 2006 година за една от шестте най-топли в цялата 150-годишна история на наблюдението на климата, съобщиха световните информационни агенции. Изводът е направен на базата на наблюдения от страните-членки на организацията.

Глобалната средна температура през 2006 г. се е оказала с 0,42 градуса по Целзий по-висока от средната температура през периода 1961-1990 година, установиха специалистите. От началото на ХХ век температурата се е покачила почти с 0,7 градуса. Увеличението обаче не е било постоянно, отбелязват специалисти на СМО.

В периода 1976 - 1986 година то е било с 0,18 градуса. А в 1997-2006 година в северното и южното полукълбо тя е надхвърляла средните стойности за 1961 и 1990 година средно с 0,53 и съответно с 0,27 градуса.

Началото на 2006 година бе необичайно меко в по-голямата част от територията на Северна Америка и на западноевропейските арктически острови, отбелязват от СМО. В същото време в някои части на Източна Европа, в Азия и в Русия зимите бяха изключително сурови. От края на декември 2005 година до началото на март 2006 година в голяма част на Източна Австралия имаше устойчиво високи, екстремални температури и бяха поставени немалко температурни рекорди.

В Бразилия през януари също бе регистрирана една от най-високите температури за цялата история на наблюденията. През летните месеци в някои части на Европа и в САЩ бяха поставени рекорди. Арктическият лед се сви до рекордно ниски стойности. През есента и ранната зима от Алпите до Москва бяха поставени температурни рекорди. Топлото време засегна ски-курортите, но удължи вегетационните сезони. Есента бе изключително гореща за територията, простираща се между северната страна на Алпите и южната част на Норвегия.

В много държави по света тя бе обявена за най-топлата, откакто са започнали официалните наблюдения на климата. По-рано този месец Световната метеорологична организация обяви 10-те години през периода 1996 - 2005 за най-топли, като рекордът държи 1998 г. Според НАСА най-гореща е била 2005, а не 1998 г. Данните на СМО и НАСА леко се различават, заради подбора на сателитни данни над Арктика.

--

Птиците и мигриращите животни са най-застрашени от глобалното затопляне.

Лястовиците, отлитащи на юг, за да презимуват, както и стадата от антилопи гну, галопиращи из Серенгети, могат да изчезнат, ако глобалното затопляне не бъде спряно, заяви на конференция на ООН за климата в Найроби изпълнителният директор на Програмата на ООН за опазване на околната среда Ахим Щайнер, цитиран от Ройтерс.

Заплахата от климатичните промени е най-голяма за животните, които мигрират, за да търсят храна. Различни животни като горили, китове, леопарди, костенурки и дори прилепи, са уязвими от глобалното затопляне. Променящото се време и намаляващите природни ресурси крият голям риск за стадата от зебри и антилопи гну, преследвани от лъвове.

Опасност представлява и оскъдността на водата. В бъдеще може да се наложи да се осигуряват изкуствени източници на вода. Според експертите наложително е да се вземат спешни мерки за намаляване на емисиите от парникови газове в атмосферата.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...