Културни епохи в Рим. Царски период

[mnogoznaiko]

 

І. Характеристика на периода

Това е най-неясния, таен и силно исторически и културно фалшифициран период в историята на Рим. Период на ярък дуализъм, но и на все по-силно проявяваща се тенденция към централизация. Период на усилено попиване на всичко интересно и вълнуващо, което скоро ще се превърне в исконно римско и лично-ценностно. Царският период полага основите на вечно променливите, но вечни основи на държавното, правовото, военното и социалното устройство на Вечния град. Царският период полага основите и на вечно и експанзивно обогатяващия се култ и вяра на Рим. Царският период полага основите и на вечно цивилизоващите се, но и вечно консервативни литература, изкуство, морал и етика.

 

ІІ. Ранна топография на Рим

Според античната традиция Urbs Romae е основан от Romulus еt Remus на 21 април на празника Parilia по етруски образец чрез auspicium. Но това е т.нар. Варонова ера (на Варон) така че това се води за първата година - Рим е основан anno primo ab urbe condita, ante die XI Kalendas Maias (an. I a.u.c. XI Kal. Mai.) Населяването на Рим става на четири етапа:

 

А) Първи етап, т.нар. Roma quadrata

В началото на I хил. е населен Palatium (фактически е трапецоид на Палатина). Самото име Палатин явно идва или от корена на pasho (паса) и означава селище на пастири, или от palus (кол) и означава оградено селище. По-вероятно от pasho, защото Ромул и Рем са пастири. Около мястото, определено за поселище се е прокарвала свещена първа бразда - sicus primigenius - като плугът се е вдигал на мястото, където ще са вратите. Браздата отделя urbs от ager. На разстояние от нея се строят стените, а браздата с полосата остава post moerum (ранна форма за murum). От тук се получава и pomoerium. Вътре се оставя същата полоса, а помериумът се обозначава в четирите краища с termini (cippi) - гранични камъни. Помериумът е оставян извън градските функции и така се получават понятията intrapomoerium et extrapomoerium. Roma quadrata е имала три порти: Porta Mugonia в североизточната част и води към главната извънградска улица - Via Sacra и съединената с нея, обикаляща северната част на Палатина, Via Nova. В северната част е била Porta Romanula. Третата порта е с неясно име и е водела към Scalae Caci (стълбата на Как) на югозапад и е извеждала към долината. Тук са били трите основни светини на Рим: Casa Romuli - къщата на Ромул; Lupercal - пещерата, където вълчицата отгледала Ромул и Рем; Ficus Ruminalis - свещената смокиня, която е изчезнала и по странен начин се явила на Форума; тук е бил и огънят на Как в светилището на Как. Палатин вероятно е бил трайно населен от протолатините в Х-ІХв.

 

В) Втори етап, Septimontium

От средата на VІІІв; границите му не са ясни, но той е включвал 7 поселища:

 поселището на самия Палатин, т.е. Roma Quadrata;

 на хълма - връх на Палациума - Germalus;

 след това едно поселище на Velia - седловината между Палатин и Есквилина;

 по трите върха на Esquilinus, където вероятно са живеели протосабините. Това са: Cispius, Opius, Fagutal;

 и накрая поселище по част от Coelius

Тук няма никакви следи от отбранителни съоръжения. Явно Septimontium е бил федерация между седемте поселища и е бил някакъв вид предподготовка за синойкизъм. Явно съюзът е бил много важен, след като един от най-важните празници на Рим е празникът Septimontia и по-късното схващане на Рим като Septimontium, включващ:

 

 

Capitolium

Palatinum

Aventinus

Coelius

Esquilinus

Viminalis

 

Quirinalis

 

(И както тримата мускетари са четирима, тук седемте хълма са осмима.)

Ianiculum е отвъд Тибър. Той е много важен.

Там охранява отряд при заседание на центури-

атните комиции.

 

С) Urbs quattuor regionum

Това вероятно е в VІІв. като вече са били включени и сабинските поселения. Четирите региона са:

Палатина;

Suburbana - основно обхваща Целий;

Есквилина;

Collina - обхваща Квиринал и Виминал.

Не е ясно дали Капитолия вече е влизал в границите на тези четири района, или е бил екстрапомериум. Вероятно тези четири района са обединени и това е предопределило помериума на Рим.

 

D) градът на Сервий Тулий

Това е последният етап; някъде през VІв. Със сигурност в неговите предели вече е влизал и Капитолия. Това е времето на етруското владичество, когато Рим заприлича на етруска крепост - c agger, murus еt arx. Капитолият е с два върха, свързани с малка долина, до която са водели стълби от Clivus Capitolinus (clivus = vicus - улица). Северният връх е arx и тук е било мястото, наречено Auguraculum - място за авгурите. Тук е и големият храм на богиня Iuno Moneta с монетния двор - Officina Monetae.

Южният връх е бил сакралният център и е наричан Capitolium. Тук са били едни от най-старите и най-почитани храмове като най-важен бил триделният храм, където е бил Templum Iovi Optimi Maximi (Capitolini), Iunonis Reginae еt Minervae. В този храм сенатът е заседавал в началото на годината. Тук се е взимало решение дали да се обяви война, или сключи мир. Дотук е стигала триумфалната процесия. В подземията му са били съхранявани Libri Sibуllini. В стената му са забивали годишния гвоздей - clavus annalis. Тук се е намирал и Templum Iovis Feretrii, където са били плочите с международните договори. В южния край е била Saxum Tarpeium (Ripa Tarpeia), откъдето са хвърляли предателите на родината. Също в южния край е бил и Carcer Mamertinus. Той се състоял от две помещения едно над друго. Горното, което е в полите на Капитолия, е правоъгълник със свод, където предварително са задържали опасните престъпници. В центъра му имало кръгъл отвор, водещ към ниска сводеста камера - Tullianum. Там са убивали държавните престъпници (Катилина, Югурта, Верцингеторикс). А от Carcer Mamertinus нагоре по свода е водела Scala Genoniae - стълбата на палача, където са хвърляли телата на екзекутираните. В долината между двата хълма на Капитолий е бил прочутият Asylum на Ромул. Традицията приписва укрепването на града с крепостна стена на Сервий Тулий. Смята се, че при него градът получава вече форум, който първоначално е бил едно блатисто място за погребения, а по-късно се превръща в център на града. На форума на първо място се намира comitium (cum+ire) - място за събиране, за народните събрания. Комициумът е templum, ориентиран правилно - север - юг, изток - запад. В северната част се е намирала Curia Hostilia, според преданието построена от Кур (!!!) Помпилий, но е по-късна и е място за заседания на сената. В южната част е било ораторското място, наричано първоначално suggestus, а след победата над антиатите в 338г. започват да го наричат rostra, тъй като е бил украсен с тараните от битката. Постепенно обаче Капитолиумът започва да губи значението си, тъй като става малък. До 145г. се изчерпва със Форума, а след 52г. губи значението си - започват да го застрояват. Първоначално Форумът е бил пазар и е имал два реда търговци - tabernae veteres еt tabernae novae. Много скоро пазарът е преместен. На Форума е и Templum Concordiae - ІVв. е издигнат от Камил и е служел понякога за заседаване на сената. На северната стена е бил построеният в края на републиканската епоха Tabullarius - сграда за държавния архив. В южната страна пък е бил Templum Saturni - най-старата постройка на Форума, където е бил Aerarium Saturni (Publicum). Това е хазната, архивът. По-късно архивът е бил преместен в Табулариума. Тук е бил и Templum Castoris (на Кастор и Полукс), построен през Vв. Бил е по своя род палатът на мерките и теглилките и място за заседание на сената. В края на Форума, в южната страна, е кръглият храм Aedes Vestae, както и Atrium Vestae, където са живели весталките. Там е и Domus Regia - едно от най-свещените места. По стените му са били разположени фастите. Освен това в този период е построена Cloaca Maxima, вратата на Янус; започва и строежът на Circus Maximus. Започват и погребенията по Via Appia.

В крайна сметка градът вече има крепостна стена - arx, т.е. мястото за отбрана, има място за правосъдие, форум, пазар, център на обществения, градски живот, врата на Янус - начало и край на войната, Circus Maximus - място за свободното време, канализация, карцер и саксум - мястото за правосъдие.

Последният хълм, Авентин, винаги е бил считан extrapomoerium. Заселен е в средата на Vв. най-вече от плебеи.

 

ІІІ. Gens

Основата на рода е една фамилия. Фамилиите се обединяват в gentes, родовете в курии, куриите в паги и всичко се обединяват около arx; така се образува urbs. Начело на фамилията стои pater familias (стар Gen.), който на първо място управлява всички мъже, жени и роби и на второ място осъществява домашния култ. След смъртта си той влиза в състава на домашните божества. На трето място той е върховен съдия, имащ potestas vitae necisque. Така той е център на фамилията. Организацията и отношенията във фамилията са парадигматични за родовете, а от там и за държавата. Родовете явно са владеели и определяли част от ager publicus, за което говори названието на най-ранните триби - tribus Cornelia - един от най-големите родове. Владеел е цялата земя, така че е образувала една триба. Освен това някои родове са имали монопол върху някои култове. Известни са двата рода Potitii еt Pinariim с изключителен монопол върху култа към Херкулес. Когато им го отнели, казват, че те измрели. Определен брой фамилии образуват рода. Право на образуване на род имат само гражданите и те се наричат Patricii. Това са аристократите на Рим. Главите на родовете се наричат Patres. Те единствени имат право на magistratus - държавна длъжност; те единствени имат право на ager publicus - притежаване и преразпределение на земята (когато Рим завладее нови земи, те се разделят между тях); те единствени са cives, единствени са quirites, единствени имат правото да се наричат Romani и да са Populus Romanus, a той съставлява народното събрание.

През Царския период е имало 30 курии, т.е. 30 рода, които са съставлявали Comitia Curiata и са съставлявали пехотата - 3000 души - и конницата - 300. Comitia Curiata е решавала на първо място външната политика - мир и война, на второ място - вътрешната политика - избор на цар и магистрати, гласуване на данъци и закони. На трето място тя е състявлявала perduellio - съд за углавни престъпления. И накрая тя е давала граждански права - приемала е в съсловието на патрициите.

 

ІV. Clientes

Идва или от гръцкия глагол κλύω - слушам, т.е. послушни, или от κλίνω - наклонявам се, прикрепявам се към някого. Не е ясно как възниква клиентелата, но това са вид присъединени членове към един род (не към фамилия!). Pater gentis е техен patronus. Tой им дава своето nomen, представя ги пред държавата. Най-общо казано, както личи от дванайсетте таблици, той осигурява правовата им защита, а в замяна клиентите са длъжни да го осигуряват материално. Може би клиентелата възниква от една страна от изискванията на завоевателната политика. Завладените по политически причини не могат да станат нито граждани, нито роби (например при грабването на сабинянките някак си не върви да направиш зет си роб). От друга страна възникването на клиентите може би е свързано с материалните затруднения на големите родове, а от трета - с разрастването на родовете, когато крайните разклонения не са чувствали връзката с породилия ги род и по тази причина са скъсвали родово, но са оставали присъединена част към рода.

 

V. Plebs

Думата означава multitudo. Групата на патрициите и клиентите рязко се противопоставя на групата на плебеите. Те имат много общо с гръцките метеки. Това са чужденци, живеещи в Рим и осъществяващи връзките на града с останалите държави. Те са чужди на патрицианските култове. Борбата между патриции и плебеи започва малко след царския период и продължава до ІІІв. След това вече терминът plebs се прилага към най-ниската прослойка на Рим.

 

VІ. Rex et regnum

 Рим има 7 царе:

Romulus - основателят на Рим, положил основите на администрацията и войската;

Numa Pompilius - поставил основите на култа;

Tullus Hostilius - вторият Ромул;

Ancus Martius - вторият Нума;

Tarquinius Priscus - благоустройва Рим и вероятно стената е издигната при него; социалният реформатор на Рим ;

Servius Tullius - военният и административен реформатор на Рим;

Tarquinius Superbus - гордият, жесток последен цар на Рим. По исторически и археологически изследвания обаче той е освободил Рим от етруско господство.

Според античната римска традиция първите четирима царе са добри, а останалите 3 - лоши. Поради тях именно rex е било nomen odiossum. Обвинението в стремеж към regnum е довело смъртта на много видни римляни (Цезар, Катилина, братята Гракхи, Мелий). Царете на Рим са били избирани от patres и утвърждавани от populus. По време на избора на царете е управлявал interrex. Сенатът утвърждавал царя чрез auctoritate patrum, а народа - чрез lex curiata de imperio (били са избирани на куриатни комиции). При последните римски царе се наблюдава предаване на властта по женска линия, тъй като те са етруски царе. Царят притежава imperium по подобие на pater familias, но това е повече теоретично, докато при императора е обратното.

Основните insignii на царя са:

 solium - трон,

 sella curulis - курулно кресло,

 scipio eburneus - скиптър от слонова кост с орел отгоре

 currus regius - царска колесница

 lictores

Основните сфери на царската дейност са:

 върховен жрец, поддържа държавните култове и принася жертва от името на държавата. Тъй като Рим никога не е имал идея за теокрация, то никога царят не е бил бог и никога не е имало жреческа каста. Остатък в републиканската епоха е rex sacrorum.

 военен вожд; царят се грижи за и командва войската, по-точно пехотата, тъй като диктаторът е бил magister populi и си е назначавал magister equitum.

 върховен съдия - през царския период законите са били mores maiorum - наследство от предците. Тази функция на царя не е особено ясна, вероятно е бил нещо като arbiter. Остатък от тази функция на царя в Републиканската епоха е intеrrex и съответно interregnum.

 

VІІ. Сакрални държавни длъжности, останали в Репуб-ликанската и Императорската епоха

 

а) Жречески длъжности

През Царската епоха се оформят основните жречески колегии:

 pontifices

 augures

 flamines

 virgines Vestales

 fetiales

 salii

 luperci

 пазители и тълкуватели на Сибилинските книги

 

b) Държавни длъжности

 Всяка курия има свой шеф - curio, който се занимава с всички въпроси на патрицианската общност. Шеф на всички курии е curiо maximus. Тези длъжности остават и в следващите епохи, но със сакрални функции.

 Началникът на конницата се е наричал tribunus celerum. По-късно длъжността трибун ще остане в два аспекта - tribunus plebis еt tribunus militum.

 Когато царят не е в Рим, градът е управляван от praefectus urbi. По-късно когато магистратите, диктаторът, императорът не са в Рим, ще бъде назначаван префект и той ще е с други функции - на преторий.

 При разследване на убийство в рода се назначава комисия от quaestores parricidii. Името остава за първите помощници на консулите.

 

VІІІ. Senatus

Произлиза от senex - съвет на старейшините, γερουσία. Ромул избира 100 сенатори от първата и единствена по негово време триба Ramnes; по-късно идва Tities (сабинската триба); следва Luceres, които вероятно са етруски. Така сенаторите стават 300 души. През царския период функциите на Сената са consilium - съвещават се. Това личи в останалите формули:

 „si ei violeretur” – „ако му се стори за уместно” в декрет на Сената към отделен магистрат

 „senatus consultum” - буквално „съвет на Сената”, а иначе – „постановление, което никой не може да престъпи”.