Културни Епохи в Рим. Републиканска епоха. Римска практическа религия

[mnogoznaiko]

Културни Епохи в Рим. Републиканска епоха. Римска практическа религия

 

І. Молитва

Молитвата е началният момент на жертвоприношението. При молитва към ураническите божества участниците са в бели дрехи, а при хтоничните - в черни. Преди започване участващите трябва или да се изкъпят с течаща вода, или да се поръсят с такава от специален съд. След това глашатаят оповестява favete linguis (ore) - пазете благоговейно мълчание. Започва молитвата. Произнася я жрецът на висок глас, като се спазва стриктно специалната формула. Имало е молитви, когато дори жреците не са разбирали какво казват, но стриктно са спазвали формулата. Строежът най-общо е следният:

 обръщение към бога. Ако са много богове задължително се започва с Янус и се завършва с Веста.

 формулира се дарът към бога. Следва глагол за даряването като се уточнява в каква форма ще е то и накрая - за кого е дарът.

 

ІІ. Жертвоприношение

След молитвата следва жертвоприношението. Има различни видове: кръвни и безкръвни, обществени и частни, на уранически и хтонични божества. Кръвните жертви биват victimae - едър добитък (първоначално това са благодарствени жертви) - и nostiae - дребен добитък (първоначално това са очистителни жертви). Жертвените животни трябва да са напълно здрави, нещо, което щателно се проверява от жреците. Животното се увенчава с ленти и превръзки, рогата му може да са позлатени. Животното трябва да върви доброволно към олтара, да не се дърпа. Когато стигне до олтара, следва libatio, т.е. жрецът и присъстващите отпиват изворна вода с вино от специален съд, след което жертвеното животно се освещава с нея. То се посипва с mola salsa - смес между едро счукани ечемик и сол. За държавни приношения всичко се приготвя от весталките. След това жрецът остригва част от козината и я хвърля в огъня. Следва Macta est - формула, която жрецът изрича. Била е много древна и дори римляните не знаят какво точно означава. После жрецът освещава жертвата като прекарва ножът с обратната му част (т.е. не с острото) от главата до опашката. Тогава се приближава помощникът му, наречен popa и пита: „Agone?”, а жрецът отговаря: Hoc age. Така си разпределят отговорността. Следва haruspicio - гадаене по вътрешностите на жертвеното животно, извършвано от haruspices. Всичко вътре трябва да е идеално. Иначе всичко се прави на ново. И така до 20 пъти. След двадесетия път се стига до извода, че боговете категорично не желаят жертва. Едно нещо да не стане - на ново. Наоколо е пълно с жреци. Един да каже грешно - на ново. Едно животно да не е наред - и стоте, ако правиш хекатомба, се сменят. Така че стига ти, ако имаш политически противници от жреците, за да се разориш. Докато се принася жертвата се кади тамян - tus, turis. Принася се libum - жертвена пита, направена от пшеничено брашно, яйца, масло, сирене, мед. Огледаните вътрешности се слагат в кошници, поливат се с вино, посипват се с тамян и след като се обиколи с тях три пъти олтара, се изгарят. Жрецът призовава боговете милостиво да участват в жертвопри-ношенията и ако димът се издигне право в небето, жертвата е приета. Следва adoratio - жрецът обикаля жертвеника с вдигнати ръце и прославя боговете и ги моли за защита. Следва още едно libatio. И накрая глашатаят извиква: Ilicet (= i, licet - върви си, позволено е).

 

Особени жертви са:

 hecatombe, es, f - прави се при триумф

 suovetaurilia - смесена жертва между овца, свиня и бик, като овцата и свинята стоят една до друга, а бикът е отгоре; тази жертва се прави при ovatio (което е по-малко от триумф - влиза се на бял кон в града) и при lustrum.

 според Ливий в републиканско време се принасяли и човешки жертви, но той казва, че това е по етруски обичай и че е minime Romanum sacrum.

 безкръвните жертви се състоят от вино, мляко, мед, плодове, различни тестени изделия, тамян.

 Sacra publica - държавно свещенодействие  извършват се по времето на празници, игри, lustrum, при встъпване в длъжност на магистратите, при бедствие и т.н. Извършва се в присъствието на всички жречески колегии, на Pontifex maximus, на всичките магистрати и плебса. Ритуалът и формулата се спазват съвсем стриктно. Жертвите са предимно кръвни, животните са отлични и много добре гледани.

 Sacra privata - частно приношение  при тях кръвните жертви са с много по-малко разходи. Допускат се восъчни или тестени фигурки на животни. Всъщност тези жертви по-често са безкръвни. Всяко лице може да принесе жертва за себе си; за семейството жертвопринася pater familias; за рода - някой специален жрец от самия род или главата на рода. Често при тези жертвоприношения се прибягва до услугите на професионални жреци, като сакрални юрист-консулти.

 Разликата между Graeco ritu еt Romano ritu

При жертва на уранични божества:

 при римляните вътрешностите се изгарят, докато гърците ги ядат

 всички свещенодействия в Рим се правят с покрита глава (от там остава в Католическата църква жените да са с покрити глави)

При жертва на хтонични божества:

 облеклото е черно

 животните по принцип са черни

 главата им е държи наведена към земята и се заколват отгоре надолу

 кръвта се събира в специална яма

 прави се холокауст (пълно изгаряне)