Прасета в Космоса или Боклук пред портата

[ISTORIK]

Мнозина си мислят, че купчините софийски боклук скоро ще са единствените следи от българската цивилизация, видими от Космоса.

Ако обаче смятате, че натрупването на отпадъци е само столичен проблем, помислете отново. Боклукът не е само около нас - той в буквалния смисъл на думата е и над главите ни. Отпадъците в Космоса се увеличават лавинообразно с изстрелването на всеки космически кораб и комуникационен сателит, а като се има предвид, че броят на хората, които излизат в орбита годишно, не надминава числото 50, обемът на космическа глава население вероятно е с рекордни стойности. Какви са точно те едва ли някой може да каже с достатъчно голяма прецизност. Космическият боклук обаче ще държи друг рекорд - той е най-скъпият.

Изстрелването в орбита на всеки килограм полезен товар струва хиляди долари в добавка към себестойността му. Далеч по-скъпи вероятно ще се окажат пораженията, които въпросният космически боклук би могъл да нанесе по време на бъдещи орбитални и космически мисии.

Най-тривиалният производител на отпадъци е Международната космическа станция (МКС), идеен наследник на станцията МИР, която след края на експлоатацията също се превърна в гигантски боклук, който изгоря в атмосферата. Самата МИР за десетилетния си живот е изхвърлила около 200 торби с боклуци, твърди изследване на авторитетния сайт Space.com. На МКС може да се гледа като на по-голяма къща, чиито обитатели изхвърлят боклука си по начин, за който в домовете им биха ги глобили - направо отвън. По този критерий доста жилищни блокове в България се доближават до поведението на космонавтите, които работят на борда на МКС. Разликата е и в самия боклук - понякога в открития Космос се изхвърля доста скъпо оборудване

което се е повредило или просто няма място за него вътре. Връщане на каквото и да било обратно на Земята е безсмислено от практическа гледна точка - просто е по-евтино да се произведе ново изделие и то да бъде изстреляно отново в орбита. Ако всичко върви по план, боклукът изгаря при падането си в атмосферата седмици или месеци по-късно. Изхвърлянето на отпадъци от МКС внимателно се планира от НАСА, така че парчетата от ненужно оборудване да не повредят станцията или някои от идващите да я "зареждат" совалки.

Освен товар космонавтите, които отиват "да хвърлят боклука", трябва да приложат достатъчно сръчност и сила, така че той да отлети и да не се налага станцията да включва двигателите си, за да се отдалечи от потенциално опасния боклук. Това би означавало разход на гориво, което е възможно най-ценната суровина, с която МКС разполага. Как се прилага сила и сръчност, когато си със скафандър, нямаш твърда опора под краката и понятия като горе и долу са абстрактни - знаят само хората, които са били там, горе.

Боклукчийското поведение на космонавтите обаче предизвикват протести долу, на Земята - не защото някой е намерил в двора си парче от космически слънчев панел или резервоар, а просто защото "лошите навици" се оказват вездесъщи. От НАСА твърдят, че се отнасят отговорно към този проблем и изхвърлят отпадъци в Космоса само когато това е наложително, както и че в никакъв случай не смятат да превръщат Космоса в сметище. Така твърдят обаче и някои кметове, докато реалността показва друго. Космическите опции за отърваване от боклука също много приличат на софийските - едната е връщането му на Земята (просто местене на проблема), а другата е складирането му в товарните секции на космическите кораби за еднократна употреба, които после изгарят при навлизането си в атмосферата.

МКС далеч не е единственият източник на проблема - из открития Космос пътуват много повече боклуци с неясен произход - обикновени болтове, гайки, загубени ръкавици и други тривиални неща. За съжаление, докато клошарите на земята биха могли да ги оползотворят, в Космоса тази екстра я няма. Стари, изоставени и с изтекъл ресурс сателити също обикалят на орбита, докато гравитацията не ги вкара в атмосферата, където изгарят. Някои от тях обаче установяват достатъчно стабилна орбита, могат да си останат неуправляеми в Космоса с години (макар че година като космическо понятие е като секунда за хората) или дори да отпътуват отвъд пределите на земната гравитация.

Най-старият отпадък в космическото сметище е американският сателит Vanguard 1, изстрелян през 1958 г. и работил само шест години. Той все още е над главите ни. По последни данни на Центъра за космически стандарти и иновации, базиран в Колорадо, САЩ, през 2007 г. е премината границата от 10 хиляди обекта или парчета от тях, които се намират в орбита и са с размери от 10 сантиметра или по-големи. Скоростта им е около 30 хил. км/ч., т.е. удар с подобен предмет може да предизвика повреда от типа на тази, която която предизвика гибелта на совалката "Колумбия" при повторното й навлизане в атмосферата. Голямо количество космически боклук произведе и Китай, който миналата седмица направи изпитание на технология подобна на известните от 80-те години на миналия век Рейгънови "Звездни войни" - прехващане и взривяване на собствен метеосателит на височина около 800 километра над Земята.

Така, освен че стана третата държава в света с технология, която притежава способности да поразява спътници и други обекти в околоземното пространство, Китай произведе и около 900 нови къса орбитален боклук. Според Майкъл Бърнингам от щатския Космически команден център: "Откакто човекът е започнал космическите си дейности и наблюдение, около 17 хиляди парчета са били проследени при повторното им влизане и изгаряне в атмосферата." Дебатите дали и кога някое от тях няма да изгори напълно и ще се стовари в някое населено място подхранват бюджетите на няколко авторитетни научни института. Ефектът от подобно нещо вероятно ще бъде като катастрофата над Локърби, но умножена по много пъти.

http://www.capital.bg/

Редактирано Март 25, 2007 от ISTORIK