Вторият мандат на Тръмп и космическите политики на САЩ

[SAlexandrov]

И Камарата на представителите отряза Тръмп за съкращенията на НАСА

Повече пари за „Артемис“ и полети до Луната, но по-малко за фундаментална наука предвижда Камарата на представителите към Конгреса на САЩ. Photo credit : NASA

15 юли 2025 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Драстичните съкращения на парите за НАСА, предвидени от администрацията на Доналд Тръмп, вече почти със сигурност няма да се случат, след като вчера Камарата на представителите представи своя вариант за бюджета на агенцията.

Напомням на читателите, че миналата седмица Сенатът каза „Не“ на Тръмп. Сега, когато и Камарата на представителите се произнесе, вече може да сме малко по-спокойни, защото очевидно Конгресът на САЩ е категоричен, че драконово орязване на бюджета за НАСА няма да има.

Както съобщава сайтът Space Policy Online, Камарата на представителите предвижда финансирането за НАСА да е $24.8 милиарда – т.е. същото както при предходната фискална година. Има обаче съществени различия в сравнение с проектобюджета на Сената – например Камарата на представителите реже от бюджета за фундаментални научни изследвания (ще бъдат дадени $6 милиарда вместо сегашните $7.3 милиарда), но ги дава за изследователски дейности и полети до Луната и Марс – $9.7 милиарда в сравнение със сегашните $7.7 милиарда. Увеличението, разбира се, касае програмата „Артемис“.

Макар че Камарата на представителите предвижда по-малко пари за фундаментална наука в сравнение със Сената, нейният законопроект е много по-добър в сравнение с този на Тръмп, който поиска едва $3.1 милиарда.

Отново напомням – бюджетът все още не е окончателен. През следващите месеци Сенатът и Камарата на представителите трябва да стигнат до финален компромис и когато това стане, бюджетът ще бъде пратен към президента Доналд Тръмп за неговия подпис.

https://cosmos.1.bg/space/2025/07/15/house-rejects-nasa-cuts/

[SAlexandrov]

Тръмп се опитва да прекрати две космически мисии за изучаването на фотосинтезата и глобалното затопляне

Космическият спътник „OCO-2“. Image credit : NASA

6 август 2025 г. 09:45 ч.

Светослав Александров. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп е предприела стъпки за прекратяването на две мисии, които изучават фотосинтезата и глобалното затопляне. Мисиите са изключително важни от практическа гледна точка и се използват пряко от фермерите.

Известни под названието Orbiting Carbon Observatories (съкратено на лат. OCO), съответно „OCO-2“ и „OCO-3“, това са единствените финансирани от държавния бюджет космически апарати, специално проектирани да осъществяват мониторинг на парниковите газове. „OCO-2“ е самостоятелен спътник, изстрелян през 2014 г. с ракета „Делта 2“, докато неговият наследник „OCO-3“ е монтиран към Международната космическа станция. Ако планът на Тръмп се осъществи, самостоятелният спътник ще изгори в атмосферата.

Значимостта на двете мисии бе препотвърдена през 2023 г., когато по време на годишния отчет бе констатирано, че „данните са от изключително високо качество“. Но мисиите „OCO“ се оказаха много важни непосредствено след като бяха изстреляни – макар че те са проектирани да изучават глобалното затопляне, учените установиха, че могат да се използват и за измерването на растителния растеж. Това е така, защото фотосинтезата има специфичен спектрален отпечатък – и двата прибора могат да го измерват без проблем. Ето как „OCO-2“ и „OCO-3“ се използват в съвремието за изготвянето на точни карти на фотосинтезата в глобален мащаб.

Сега, както съобщава NPR в своя публикация, екипът на Доналд Тръмп се опитва да прекрати работата на двете мисии. Вече съм отразявал на страниците на КОСМОС БГ, че Тръмп иска да ореже бюджета на НАСА наполовина, но както Сенатът, така и Камарата на представителите са представили свои проектобюджети, отхвърлящи орязванията на Тръмп. Тук е важно да се подчертае, че според Законодателството на САЩ президентските проектобюджети нямат особено висока стойност – те са просто предложения. Решението какви пари да получават държавните агенции се определя от Конгреса и от неговите две камари (Сената и Камарата на представителите).

В миналото американските президенти са притежавали способността да откажат финансиране, дори и то да е постановено от Конгреса – чрез процедура, наречена „задържане“ (на англ. impoundment). Процедурата се е използвала широко от Томас Джеферсън (през 1801 г.) чак до времената на Ричард Никсън. Именно Никсън до такава степен злоупотребява с този властови лост, че той му е отнет със закон, гласуван през 1974 година. Новият закон предвижда възможността президентът да предложи орязването на специфични средства по определени пера, но орязването влиза в сила само ако то бъде одобрено от Камарата на представителите и Сената в рамките на 45-дневен период. Освен това Конгресът не е законово задължен да гласува тези предложения – нещо повече, в годините след Никсън конгресмените са игнорирали повечето президентски заявки.

Администрацията на президента Доналд Тръмп очевидно желае да възкреси тази стара и незаконна практика – ето защо през месец юли Демократите в Конгреса изпратиха остро писмо към временно изпълняващия длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи. Писмото напомня на Дъфи, че Конгресът и само Конгресът има законното право да финансира или да отказва финансирането на мисии, съответно да ги прекратява, а не Тръмп и неговия директор за управление на бюджета. Всеки опит да се постъпи другояче представлява незаконно задържане.

Но признаците, че екипът на Тръмп постъпва точно така, са налице – миналият месец уебсайтът NASAWatch съобщи, че НАСА вече инициира конкретни стъпки за прекратяването на мисии, като че ли президентският законопроект е приет.

Сега новият материал от NPR ни информира, че точно това се случва с мисиите „OCO-2“ и „OCO-3“. Очевидно се работи по т.нар. „План F“, който предвижда опции за тяхното прекратяване.

NPR се позовава на Дейвид Крисп – дългогодишен учен от НАСА, който е проектирал двата инструмента и е ръководил двете мисии до неговото пенсиониране през 2022 година. Крисп твърди, че работещи в НАСА са се свързали с него, за да „почерпят технически опит“.

„Това е, което научих в хода на директната комуникация с хората, изпълняващи въпросните планове. На тях не им е позволено да ми кажат, че точно това им е заповядано да правят. Позволено им е да ми задават въпроси. Зададоха ми много остри въпроси. Единственото, което може да мотивира въпроси от такъв тип е, че някой им е заповядал да направят план за прекратяване“, категоричен е Крисп.

Медията съобщава, че двама работници в НАСА са се свързали под условие да им бъде запазена анонимността, защото им е казано, че ако разкрият какво се планира, ще бъдат уволнени. Работниците потвърждават, че става въпрос за прекратяването на проекти, чието финансиране е орязано в законопроекта на Доналд Тръмп.

Истинският въпрос за мнозина е дали Конгресът ще съумее да стане готов с бюджета преди 30 септември, когато приключва тази фискална година. Ако това се случи, Тръмп няма сериозни ходове, но ако до началото на Фискалната 2026 г. (която започва на 1-ви октомври) няма готов бюджет, администрацията може да се опита да заповяда на федералните агенции да работят съобразно президентския проектобюджет. Ако това стане и започне изпълнението на план за прекратяването на мисиите, дори и в случай че след няколко месеца Конгресът възстанови финансирането, ще бъде прекалено късно.

Позицията на екипа на Тръмп изглежда ясна – преди да се присъедини към него, Ръсел Воут е писал част от текстовете на „Проект 2025“ за преправянето на американското правителство. В този документ Воут е заявявал, че „климатичният фанатизъм на администрацията на Байдън изисква цялостно правителствено разплитане“.

https://cosmos.1.bg/space/2025/08/06/oco-2-mission

[insighting]

Светослав, честит Ви имен ден!

 

Запасите на Земята са ограничени. Ако някъде се добиват минерали, това означава, че се унищожават гори. А горите регулират климата на Земята и съдържанието на въглеродния двуокис в атмосферата, защитават почвата от наводнения и ерозия. 

При изпомпване на нефт, напр., земният газ се запалва, замърсявайки въздуха и консумацията на кислород. Когато танкери се освобождават от товара си в открито море, морета и пясъци се замърсяват. 

Изгарянето на торф, въглища, нефт натрупва азотни и серни окиси във въздуха. Отделя се въглероден двуокис, засилващ парниковия ефект. Поради замърсяването земята не може да отрази достатъчно топлина в космическото пространство. Оттук следват опустошителните урагани, поройните дъждове, топенето на полярните ледове и глетчерите, наводняването на равнинни пространства. 

Употребата на флуор-хлорни и бром-хлорни въглеводороди изтънява озонния слой, чието свойство да абсорбира ултравиолетовите В-лъчи се нарушава. 

Водните източници са замърсени с нитрати поради прекомерното наторяване с изкуствени торове. Следствие на това са и киселинните дъждове (и от животновъдството). Козите и овцете напр. увреждат вегетацията на растенията. Възникват нови пустинни места...

Искрено се надявам някой да върне равновесието в природата.

 

 

[SAlexandrov]

Сенатът на САЩ бие аларма: Китай ще се завърне на Луната преди нас!

На илюстрацията: „Старшип“ на лунната повърхност. Image credit : SpaceX

6 септември 2025 г. 15:15 ч.

Светослав Александров. На 3-ти септември Търговската комисия на Сената на САЩ организира изслушване под надслова „Изгрява зловеща луна“. Целта на изслушването бе да се отправи предупреждение, че САЩ може да загуби надпреварата с Китай относно завръщането на човек на Луната и също така да изгуби позициите си по отношение на постоянното присъствие в околоземна орбита.

Сред поканените експерти бяха бившият администратор на НАСА Джим Брайденстайн, който оглавяваше агенцията по времето на първия мандат на Тръмп, президентът и изпълнителен директор на Коалицията за далечни космически пътешествия Алън Кътлър, президентът на гражданската и международна космонавтика към Redwire Майк Голд и бившият заместник командир на космическото командване на САЩ, полковник Джон Шоу.

През лятото на настоящата година стана ясно, че китайските усилия по усвояването на Луната са стигнали много напред. През юни Китай успешно изпита системата за аварийно спасяване на пилотирания лунен кораб „Менгжоу“, през август бе проведено първото статично огнево изпитание на лунната ракета „Лонг Марч 10“ и също тогава бе тестван спускаемият лунен модул „Ланюе“. Тези постижения показаха, че американците драстично изостават в опита си да се завърнат на Луната.

Технологично американската космонавтика е много по-напреднала от китайската, като САЩ разполагат с възвръщаеми ракети, включително свръхтежки като „Фалкън Хеви“ и „Старшип“. Но технологичният напредък сам по себе си не е гарант, че американците могат да изпратят човек на Луната в обозримо бъдеще. Основният проблем е, че вече две десетилетия космонавтиката на Китай е целеустремена към Луната – тя започна с безпилотна обиколка на естествения ни спътник (мисия „Чанг’e 1“ през 2007 г., „Чанг’e 2“ през 2010 г.), продължи с безпилотно кацане на Луната („Чанг’e 3“ през 2013 г.), кацане на обратната страна на Луната („Чанг’e 4“ през 2019 г.), събиране на проби от видимата страна на Луната и доставката им на Земята („Чанг’e 5“ през 2020 г.) и събиране на проби от обратната страна на Луната и доставката им на Земята („Чанг’e 6“ през 2024 г.). За Китай остава безпилотно кацане на Южния полюс на Луната и следващите експедиции ще са с астронавти. В сравнение с това САЩ нямаше стройна, многогодишна програма за усвояване на Луната. Макар че две десетилетия течеше разработката на пилотирания кораб „Орион“ и неговата ракета-носител „Спейс Лонч Систъм“, различни президентски администрации чертаеха различни планове за дестинациите, до които трябва да се лети. Джордж Буш-младши искаше да се лети до Луната. Обама каза „не“, защото „вече сме били там“ и вместо това пренасочи мисията към астероид. Доналд Тръмп върна на дневен ред лунното кацане, но дотогава бе загубено ценно време за строежа на пилотиран спускаем модул, както и за скафандри за лунни разходки. Именно това е основният проблем, който може да попречи на американците да се завърнат на Луната преди китайците.

„Прехвърлянето на топката от една администрация към друга изключително много навреди с течение на времето“, призна бившият администратор на НАСА Джим Брайденстайн. „Това, което правим, е работа, простираща се в течение на много поколения и просто не можем да си позволим да вървим напред-назад“.

Понастоящем изпълняващият длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи заяви, че се е ядосал от казаното по време на изслушването в Сената. „Бях много сърдит“, сподели Дъфи. „И ще ви кажа това, проклет да съм, ако допуснем историята да се напише по този начин. Ние ще победим китайците към Луната“.

Почти извън всякакво съмнение е, че следващото пилотирано изстрелване към Луната ще е американско – ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и корабът „Орион“ са сглобени за предстоящ полет в началото на 2026-та година – това е мисията „Артемис 2“. Всичко е готово – и няма спор, че когато полетът е в историята, Доналд Тръмп и Шон Дъфи ще извъртят нещата така, че е постигната голяма политическа победа. Но проблемът е, че „Артемис 2“ няма да кацне на Луната, а само ще прелети край нея, преди да се завърне на Земята. Корабът дори няма да влезе в окололунна орбита, така че миисята не е точно повторение на някогашната „Аполо 8“ през 1968 година.

За да могат САЩ да кацнат на Луната с екипаж (което е планирано не за следващата, а за по-следващата мисия „Артемис 3“), трябва да са готови пилотираният лунен модул и скафандрите. И тук е основната разлика между планът на Китай и този на Щатите. Китайците се опитват да повторят „Аполо“, който представлява най-простият начин да се достигне естественият ни спътник – директен полет с кацане на малък лунен модул. Докато лунният модул на САЩ е базиран на кораба на СпейсЕкс „Старшип“. А за да може този кораб да лети отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс, фирмата на Илон Мъск трябва да демонстрира нов тип технологии за презареждане на гориво в космоса. Освен че технологиите трябва да се докажат като надеждни, преди да бъдат одобрени за пилотиран полет, планът предвижда множество изстрелвания на ракети с кораби-танкери.

Дали конгресмените и настоящата президентска администрация на САЩ осъзнават тези трудности, остава неясно. Остава неясно и дали са в състояние да предложат адекватна алтернатива, която да включва по-прост и постижим в обозримо бъдеще план за пилотирано кацане на Луната. Както подчертах по-горе, разработката на „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ се точи вече две десетилетия. Спорно е, че традиционните подизпълнители на НАСА могат да проектират и построят лунен модул за срок, по-кратък от половин десетилетие (китайският лунен модул е в напреднал етап на разработка и датата за кацане е преди 2030 г.). Така че, колкото и да не се харесва на някои политици и лобисти, най-бързият начин за достигане на Луната вероятно минава през СпейсЕкс и „Старшип“, просто защото тази фирма е доказала, че работи най-бързо в сравнение с всичките си конкуренти. Без СпейсЕкс американците още щяха да зависят от Русия за превоза на астронавти до МКС.

Какво биха могли да направят американците? Една от възможностите, която е подкрепена и от Брайденстайн, е изцяло да зарежат пилотираното лунно кацане, защото така или иначе няма да са готови преди Китай. Но пък в напреднал етап на разработка са модулите от станцията „Гейтуей“, която ще бъде построена в орбита около Луната. Тази станция се разработва съвместно от САЩ и партньорите на МКС (без Русия). Ако западният свят разполага с обитаема станция около Луната до 2030 г., това ще бъде съществено постижение, но пък през това време китайците ще кацат на лунната повърхност и ще се готвят да построят своя собствена база. Подчертавам, на повърхността на Луната, а не в орбита около нея.

Сенатът изрази опасения и относно дългосрочното присъствие на САЩ в околоземна орбита. Понастоящем американски астронавти живеят постоянно на Международната космическа станция, но има един проблем – тя не е вечна. Предстои нейното пенсиониране през 2030 година, а подобно на ситуацията с пилотирания лунен модул и скафандрите, не е ясно дали комерсиалният сектор ще е готов с построяването на частни станции в орбита около Земята. Ако МКС си замине, а такива станции няма, единствената постоянно обитаема космическа станция в околоземна орбита ще остане китайската „Тянгон“. Китайците ще са лидер и в тази област.

Космическата надпревара все още не е загубена за западния свят. Предстои да видим какво ще направят американските политици и космически дейци. Отговорът изглежда очевиден: публично-частните партньорства трябва да станат още по-крепки, но както пише и експертът Ерик Бъргър за Арс Текника, вероятно ще трябва да се направят компромиси и по отношение на безопасността. Все пак полетите до Луната са рисково начинание. Но едно е ясно: 2030-та година, когато китайците ще се установят на естествения ни спътник, вече не изглежда толкова далечна. Часовникът тиктака. Тик-так.

https://cosmos.1.bg/space/2025/09/06/us-senate-moon/

[SAlexandrov]

Звездата на Джеф Безос може би най-после ще изгрее

Спускаемият апарат на Блу Ориджин „Блу Муун“ може да се окаже най-бързият начин САЩ да изпратят хора на Луната и евентуално да победят китайците във втората лунна надпревара. Image credit : Blue Origin

3 октомври 2025 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Не бе много отдавна, когато Джеф Безос и неговата фирма Блу Ориджин бяха станали за посмешище. Докато СпейсЕкс жънеше успехи след успехи и връщаше степени, изстрелваше товари и астронавти, собственикът на Блу Ориджин бе наричан иронично „Джеф Кой?“ във връзка с отлаганията покрай „Ню Глен“ и най-вече двигателите „BE-4“, които заменят руските двигатели „РД-180“. Но през 2025 г. „Ню Глен“ най-накрая излетя, доставките на „BE-4“ текат безпроблемно, а сега, когато се говори за катастрофалното изоставане на САЩ от Китай в новата надпревара за Луната, Безос може да се окаже спасителят на американската космическа програма.

Дебютният полет на „Ню Глен“ в началото на годината не бе перфектен – но бе успешен. Рядко се случва нова ракета да достигне до орбита от раз. За съжаление един-единствен елемент от мисията не бе изпълнен – а именно приземяването на първата ѝ степен. Сега, през тази есен, когато ще бъде осъществено второто изстрелване на „Ню Глен“, Блу Ориджин иска да се реваншира – с първа степен, кръстена „Никога не ми казвай какви са шансовете“. „Мисля, че шансовете да приземим тази степен са много по-големи от 3 720 на едно“, смята Дейв Лимп, изпълнителният директор на компанията.

Към днешния ден все още не разполагаме с точна дата за второто изстрелване на „Ню Глен“. Съобщава ни се само, че то ще е факт „след няколко седмици“. Но преди това първата степен на ракетата трябва да бъде изведена на стартовата площадка за статично огнево изпитание. Ако то е успешно, тя ще бъде върната към хангара и към нея ще бъдат прикачени горната степен и космическите апарати.

Това са двата спътника, съставляващи мисията на НАСА „ESCAPADE“ към Марс. Задачата на тази мисия е да изучава магнитното поле и атмосферата на Червената планета.

Но голяма част от фокуса на изстрелването ще падне не върху изстрелването към Марс, а върху опита за приземяването на първата степен. До този момент в световен мащаб има една-единствена компания, постигнала връщане на първи степени върху плаваща платформа в океана, и то без парашути, с помощта на работата на собствените им двигатели. Тази компания е СпейсЕкс. Блу Ориджин ще се опита да стане втората такава фирма, след което върната първа степен ще бъде използвана отново за изстрелването на първия модул „Блу Муун“, който трябва да кацне на Луната.

Именно тук нещата стават интересни. През 2021 г. НАСА обяви, че за предстоящото завръщане на астронавти на повърхността Луната ще се разчита на кораба на СпейсЕкс „Старшип“. Този план обаче страда от един сериозен недостатък – „Старшип“ не може да лети директно в междупланетното пространство. Той ще бъде изстрелван в ниска околоземна орбита, където ще бъде презареждан с модифицирани „Старшип“-и в горивни танкери. Никой не знае колко такива танкери е нужно да бъдат изстреляни, но планът е изключително комплексен, поради което Китай реално изпреварва САЩ. Китайците ще разчитат на прост спускаем модул на име „Ланюе“, който ще бъде изстрелван към Луната, предварително зареден с гориво.

На илюстрацията: сравнението между лунния модул на „Аполо“ (вляво), текущата итерация на „Блу Муун“ – в средата (Mk1) за товарни мисии, и бъдещата итерация за пилотирани мисии (Mk2). Image credit : Blue Origin

Истината е, че „Старшип“ не е кораб, който е оптимизиран за полети до Луната. Той се строи със задачата да лети до Марс – ето защо е толкова голям, а летателният план – толкова сложен. Илон Мъск не се интересува от Луната, а само от Марс, съответно всяка задача, свързана с лунни мисии, се явява отклонение от мисията на СпейсЕкс.

Но както написа Ерик Бъргър в материал за Арс Текника, първият модул „Блу Муун – Mk1“ вече бе завършен през това лято. Дебютната мисия на модула (със степента на „Ню Глен“, която предстои да бъде върната по време на второто изстрелване) е насрочена за началото на 2026 година. Ако кацането на „Блу Муун – Mk1“ бъде успешно, този спускаем апарат ще постави рекорд за най-големия кораб, кацнал на лунната повърхност.

Според текущите планове на базата на „Mk1“ трябва да бъде построен бъдещ модул – „Mk2“. Този „Блу Муун – Mk2“ ще е готов през 30-те години и ще може да вози хора на Луната. Разбира се, 30-те години са късна дата – дотогава китайците вече ще са кацнали.

Но източниците на Арс Текника са научили, че още „Блу Муун – Мк1“, който е практически построен и е готов, може да бъде адаптиран за кацания с астронавти – и Блу Ориджин вече работи по този въпрос. Имайки предвид, че изпълнителният директор на НАСА Шон Дъфи търси спешно решения САЩ да изпревари Китай, напълно е възможно Блу Ориджин да стане приоритетна фирма за сметка на СпейсЕкс и „Старшип“. Важно е да се подчертае, че не само „Блу Муун – Мк1“ е в практически завършен вид, но най-важното – за разлика от „Старшип“, този лунен модул не изисква презареждане с гориво в орбита!

Именно това е най-големият шанс за Джеф Безос да изгрее. Мъск обра много точки през изминалите няколко години заради частично възвръщаемите си ракети „Фалкън“, но най-вече защото възстанови американската пилотирана космонавтика и полетите до МКС, като по този начин НАСА скъса със зависимостта си от руските кораби „Союз“.

Но ако Безос е този, който успее да качи астронавти на повърхността на Луната преди китайците, ще се превърне в истинската звезда на десетилетието.

 

https://cosmos.1.bg/space/2025/10/03/bezos-star-may-shine-soon/

[SAlexandrov]

 

Как спирането на работата на правителството в САЩ се отразява на космонавтиката?

Мисията за завръщането на човек в околностите на Луната „Артемис 2“, насрочена да лети в началото на 2026 г., има статус на приоритетна и работата по нея не е спряна. Image credit : NASA

6 октомври 2025 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. В сряда, на 1-ви октомври, правителството на САЩ спря работа – нежелан развой на събитията, след като републиканците и демократите в Конгреса не постигнаха компромис за бюджета. Този развой безспорно се отразява на космическите дейности – но както ще разберете от този материал, не на всички.

Защо правителството на САЩ спря работа?

Предполагам, че много от читателите не са наясно с начина, по който функционира американската държава, така че ще припомня при какви случаи се стига до спирането на работата на правителството. Новата бюджетна година (в конкретния случай, Фискалната 2026 г.) в САЩ започва на 1-ви октомври. Всяка година президентът на САЩ предлага проектобюджет, който бива разглеждан от двете камари на Конгреса (за разлика от българския парламент, който е еднокамарен, американският е двукамарен) – това са Сенатът и Камарата на представителите. Бюджетът никога не минава в непроменен вариант. Както Сенатът, така и Камарата на представителите предлагат свои варианти на проектобюджета (ето защо големите съкращения за НАСА, заложени в бюджета на Тръмп, не минаха). До 1-ви октомври двете камари трябва да стигнат до споразумение и да стигнат до финален бюджет, който се праща обратно на президента, разписва се и се превръща официално в закон.

Това е нормалният ход на събитията. Случва се обаче политиците в Конгреса да не могат да се споразумеят за параметрите на бюджета и такъв да не бъде приет до 1-ви октомври. В този случай те трябва да гласуват т.нар. Продължаваща резолюция, даваща възможност на правителствените служби да продължат своята работа съобразно нивата на бюджета от предходната фискална година. Продължаващата резолюция трябва да мине през гласуване както в Камарата на представителите, така и в Сената. Но ако политиците са толкова разединени, че не могат да гласуват даже Продължаваща резолюция, както е в сегашния случай – тогава правителството в САЩ спира работа и държавните служители не си получават заплатите.

Горещият картоф през 2025 г., който скара конгресмените, са субсидиите за здравно осигуряване, които републиканците искат да орежат. За демократите запазването им е съществен въпрос и те не желаят компромиси по него. Продължаващата резолюция вече е минала успешно гласуване в Камарата на представителите и остава да мине и Сената. Демократите настояват орязванията за Медикейд, които бяха заложени от бюджета за реконсилиация (вижте какво представлява той в тази статия на КОСМОС БГ тук), да бъдат отменени, или да бъдат гласувани нужните удължения за субсидиите. Демократите също така са предложили свой законопроект за здравеопазването, който е бил подлаган на гласуване няколко пъти – винаги неуспешно.

В петък бе направен последният опит Продължаващата резолюция да мине в Сената. Днес усилията продължават. Ако гласуването е успешно, правителството отново ще заработи. Ако не, блокадата продължава. Демократите също така недоволстват, че републиканците изобщо не са отворени към диалог за здравните субсидии. Тук важното е да се уточни, че ако все пак се стигне до диалог и демократите и републиканците в Сената се споразумеят за промяна в текстовете на Продължаващата резолюция, тя трябва да бъде върната за прегласуване в Камарата на представителите. В такъв случай блокадата ще продължи поне до 14-ти октомври.

В миналото правителствени спирания е имало за периоди, вариращи между 1 и 35 дни. Най-дългото правителствено спиране бе през 2018-2019 г., по време на първия мандат на Тръмп, когато продължи 35 дни. Дълги правителствени блокади е имало и по времената на Бил Клинтън (21 дни) и Барак Обама (16 дни).

Какво е нужно, за да приключи текущата пауза? За да може Продължаващата резолюция да мине в Сената, на нея ѝ трябват 60 гласа. Републиканците имат мнозинство, но нямат нужните гласове – разпределението на парламентарните групи е 53 републиканци и 47 демократи (45 членове на Демократичната партия плюс двама независими). Политическата криза е изключително тежка – за демократите въпросът за здравеопазването е основен и не отстъпват. Републиканците също не желаят да направят никакви отстъпки от своите политики и се заканват, че ще направят така, че тази блокада да е максимално болезнена за всички. Остава да видим кога ще се пропука ледът – защото здравеопазването е важно, но и работниците не могат да стоят вечно без заплати. Администрацията на Тръмп пък ще се опитва да постигне една от най-големите си цели – да съкрати колкото се може повече държавни служители, така че текущата блокада работи по-скоро в негова полза, отколкото в тази на демократите.

Как всичко това се отразява на космонавтиката?

Няма как – спирането на работата на правителството в САЩ безспорно се отразява и на космическите дейности на страната (ще забележите например, че уебсайтът на НАСА не работи), но не на всички. Разбира се, частната космонавтика си продължава с пълна пара – на 2-ри октомври СпейсЕкс изстреля поредната ракета „Фалкън 9“ с партиди спътници „Старлинк“. В сряда, на 8-ми октомври, Блу Ориджин ще изстреля суборбиталния пилотиран кораб „Ню Шепърд“ с нови шестима пътници на борда.

НАСА е държавна агенция и тя се съобразява със законодателството, което гласи, че в случай на правителствена блокада трябва да продължи работата по критично важни за държавата дейности. Но докато трудовата дейност не се преустановява, работниците не получават заплати.

Сред приоритетните дейности е работата на Международната космическа станция – поддръжката ѝ трае 24 часа в денонощието. Абсолютно задължително е работата на действащите космически апарати и изкуствени спътници да продължи, като е належащо да се подсигурява тяхната безопасност и безпрепятственото постъпване на данни.

Програмата на НАСА за завръщането на човек на Луната също е приоритетна. Подготовката на пилотираната окололунна мисия „Артемис 2“, която трябва да бъде изстреляна през февруари, няма да бъде преустановена. Същото се отнася и за подготовката на „Артемис 3“, както и поддържането на производствените звена на компонентите за „Артемис 4“.

Space Policy Online предоставя списък и за още някои дейности, които няма да бъдат прекратени. Днес Планетарното общество ще организира Ден за спасяването на науката на НАСА, като членове на над 20 организации ще се срещнат със своите представители в Конгреса. Събитието ще бъде излъчвано на живо.

Тази седмица ще има и конференция за биологически науки и дисциплини, свързани с изучаването на човешката физиология, на комисията, която търси важни местности за изследване на Луната, различни от Южния полюс. Есенното събрание на комисията по астробиология и планетарни науки също ще се състои, както и мероприятието на Лунния и планетарен институт за изучаване на пробите от астероидите Бену и Рюгу.

Както е видно от горепосочените примери, не всичко е на пауза – като се надяваме, че скоро разумът сред политиците ще надделее и правителствените агенции ще получат нужното финансиране.

https://cosmos.1.bg/space/2025/10/06/government-shutdown-and-space/