Как функционират хранилищата за бъдещето на човечеството?

[mnogoznaiko]

By Michael Major for Crop Trust, CC BY-SA 2.0

В свят, изправен пред множество предизвикателства, човечеството създава специални хранилища, които да съхранят най-ценното за бъдещите поколения. Тези съвременни "ноеви ковчези" имат за цел да опазят биологичното разнообразие и културното наследство на планетата. Две такива забележителни съоръжения се намират в най-отдалечените и негостоприемни кътчета на Земята.

На остров Шпицберген не се случва почти нищо – вечен лед, скали и тундра, дори най-близките центрове на тектонична активност са далеч оттук. Негостоприемният и суров климат прави местната природа изключително оскъдна. В студения и сух въздух има съвсем малко микроби, гъбични спори и прах, а останките от животни и изоставените от хората постройки остават непроменени десетилетия наред. Но за Световното семехранилище този вечен покой създава почти идеални условия.

Според оценката на учените, семената на растенията могат без проблем да се съхраняват тук стотици, дори хиляди години. Енергията за работа на този "ковчег" се доставя от отделна мини-ТЕЦ, която изгаря добивания тук, на острова, въглища. Пет стоманени врати, през които може да се влезе вътре, се заключват с кодови брави.

В самото хранилище, чиято площ надвишава 1000 квадратни метра, се поддържа стабилна температура от -18°C. Дори в случай на глобална катастрофа и пълно изключване на захранването, вътрешните помещения едва след няколко месеца ще се затоплят до температурата на обкръжаващата скала (-3°C). Изчислено е, че ще минат не по-малко от 200 години, преди въздухът вътре да се затопли до нула градуса.

Това място няма да бъде засегнато дори от критично повишаване на морското равнище. Хранилището е разположено на цели 130 метра над морското равнище, което го прави защитено от един от най-сериозните проблеми, свързани с климатичните промени.

Световното семехранилище на Шпицберген е изградено по поръчка на правителството на Норвегия. Символичният "първи камък" е положен през 2006 година, а само две години по-късно тук се преместват колекции от семена, събирани в продължение на предходните 20 години. Оттогава те се допълват с нови ценни образци от цял свят.

Фондът Global Crop Diversity Trust, който обслужва семехранилището, го предлага като надежден "бекъп" за други генни банки в света, които са по-уязвими на превратностите на съдбата. Например, банката на Международния център за селско стопанство в сух климат (ICARDA), който някога е работил в района на Алепо, е успяла да спаси своята колекция, като я изпраща именно тук, на Шпицберген.

Засега хранилището на Шпицберген е запълнено по-малко от една четвърт: почти 900 000 вида, около 500 семена за всеки. Това е впечатляващо постижение, но показва и колко още пространство има за опазване на световното биологично разнообразие.

Информацията е най-ценното, което имаме. И ако генетичната информация можем да съхраняваме хилядолетия, то целият огромен багаж от култура и знания, който е натрупало човечеството, в случай на беда може изобщо да не се запази. Времето на живот на съвременните носители на данни се измерва с десетки, максимум – стотици години. Хартията ще издържи не много по-дълго, така че най-надеждните носители могат да се окажат старите добри глинени таблички.

Вдъхновен от тази древна технология, австрийският изследовател Мартин Кунце създава хранилище "Паметта на човечеството" (Memory of Mankind - MOM).

Хранилището е разположено в солна мина близо до Халщат в Австрийските Алпи. На дълбочина около 2 км води тунел с диаметър по-малко от метър, който след няколко столетия ще бъде затворен от скали. Всичко, което ще бъде събрано вътре, ще се окаже в грандиозна "капсула на времето", способна да просъществува милиони години, докато археолозите на бъдещето не достигнат до тези богатства.

"Отдавна известните технологии ще ни помогнат да оставим дълга и различима далеч в бъдещето следа", споделя Кунце, който се занимава с попълването на планинската съкровищница. За улесняване на работата на бъдещите историци цялата информация се съхранява строго в аналогов вид.

За тази цел се използват два вида глинени таблички. Първите (ниво 1) са обикновени обработени керамични плочки с размери 20 x 20 x 0,6 см, върху които се нанася четирицветна рисунка (с разделителна способност 300 dpi) и се изпича. Другият вид носители Кунце нарича "керамичен микрофилм" – това са пластини с дебелина от порядъка на милиметър, допълнително защитени със стъклено покритие.

Информацията върху тях се нанася с лазерен лъч, който изгаря рисунката – карта, графика или картина – или текст. Доста високата плътност на записа позволява да се разположат на един квадрат до 5 милиона символа. Според Кунце, за записването на целия цикъл романи за Хари Потър са достатъчни няколко таблички, които ще могат да изчакат не по-малко от милион години, за да бъдат прочетени някога от нашите далечни потомци.

Всеки, участвал в работата или финансирането на МОМ, получава глинена табличка, на която местоположението на хранилището е отбелязано с точност до 10 метра. Кунце се надява, че няколко таблички ще се запазят и в бъдеще те ще помогнат на археолозите да намерят скритите под планините съкровища. Една от тях дори може да бъде изпратена на Луната.

Тези две уникални хранилища представляват два аспекта на човешкото наследство – биологичен и културен. Те са създадени с мисъл за много далечното бъдеще, когато нашата цивилизация може да се сблъска с непредвидени катастрофи. В ерата на цифровите технологии, когато информацията изглежда неунищожима, но всъщност е изключително крехка, тези проекти ни напомнят за необходимостта от дългосрочно съхранение.

Независимо дали става дума за семена от хиляди растителни видове или за литературни произведения, картини и знания, тези съвременни ковчези са доказателство за далновидността на човечеството. Те са нашият подарък за бъдещите поколения и застраховка срещу забравата.

Източници:

https://www.memory-of-mankind.com/

https://en.wikipedia.org/wiki/Memory_of_Mankind

https://en.wikipedia.org/wiki/Svalbard_Global_Seed_Vault

https://en.renovablesverdes.com/the-vault-of-the-end-of-the-world/